6.12.9. ПРЕДАТЕЛЯТ АРНАУДОВ И

„ПРИЯТЕЛЯТ“ АЗИС ПАША ВИДИНСКИ.

Уводна статия

В: Свобода (Букурещ). Г. 1, бр. 30, 10 юни 1870, с. 233-234.

Също и в: Каравелов, Любен Стойчев. Събрани съчинения, в 12 тома.

Т. 11, Дописки, известия, редакционни бележки.

София: Бълг. писател, 1989, с. 291.

Букурещ, 9 юния [1870 г.]

 Работите на турското правителство в последньото време са се заплели повече, отколкото тия бяха заплетени досега. Правителството в сегашно време е обърнало сичкото свое внимание и сичките свои сили изключително на това, за да удави общественото самосъзнание и да подкрепи своето гнило здание. То положително се е отказало днес от сичките други свои занятия и предало се е само на това, да гради шпионски системи и тайни кабинети.

Али паша иска, както и да е и с каквито средства и да е, да угуши християнското самопознаване и да убие сяко едно либерално движение, което би се появило между християните; той сече и наляво, и надясно, не влазя в големи изследования и в големи съображения; даже той не търси и обвинителни факти. - „Иван или Дончо е народен човек”, говори Шнайдер или Арнаудов. - „Той тряба да работи с русите и сърбите”, или „Той тряба да работи с комитетът, защото неговият побратим живее в Букурещ”. -„Кажете на полицията да го хвърли в кюрекът”, говори Али паша и Петър гние в темницата и сам не знае защо.

И така, шпионството е станало в сегашно време най-модният занаят; сяко лице, което иска или пари, или знатност, то се препоръчва пред правителството с шпионство и лъже безмозъчните глави, зима им лирите, затваря невинни хора и открива ония комитети, които са съставени само в неговата глава.

Да земем Арнаудова. Арнаудов изпраща някой чафутин (напр. Арона), грък (Николаиди ефенди) или българин (Сапунова) в Ромъния и приказва им да му напишат такова едно писмо: „Членовете на комитетът се събраха в сряда вечерта и разговаряха се отдека да земат средства, за да купят пушки и барут. Един богат българин Н. обеща се да даде 10 000 жълтици. Аз се възползувах от вашите съвети и успях да посея раздори между членовете. Пари трябат.

Комитетът се преписва с Мацини и с Гарибалди, но досега аз не можах да разузная съдържанието на писмата им. Един млад, но беден българин ми се обеща да открадне Гарибалдевите писма и да ми ги даде, да им зема копията; но тоя българин иска пари. Без пари се нищо не може."

Писмото е подписано от Сапунова. Арнаудов земе писмото, иде при Шнайдера и разкаже му съдържанието на писмото. Шнайдер, ако и да знае, че това писмо е писано по диктовката на Арнаудова, защото и той от своя страна прави същото, но зима писмото и предава го на Али паша.

Али паша повелява да се преведе тоя важни документ на френски, казва на касиеринът си да даде на Шнайдера и на Арнаудова 1000 лири (Арнаудов иска 5000 защото с по-малко Сапунов не може да направи нищо) и комитетските тайни са в ръцете на Али паша. Лирите се делят така: Шнайдер зема 500, Арнаудов 400, а Сапунов 100 (и тука несправедливост) и работата върви така до нова лъжа и до ново шпионство. Но сичкото това не щеше да бъде нищо, ако тия шарлатани, шпиони на такова също шарлатанско правителство, да не бяха компрометирали съвсем невинни хора, които живеят в Турско и които не са така независими, както ромънските българи, които знаят сичките тайни и на Арнаудова, и на Шнайдера, и даже на Али паша и умеят да се ползуват от тях.

Азис паша Видински, за да се препоръчи на правителството, че е по-способен от Акифа за Русчушки валия, наклеветил Д-р Мирковича, който беше негов приятел и учител.

Азис паша говорил Мирковичу: „Аз зная, че ти си невинен, и затова бъди уверен, че ще да бъдеш пуснат твърде скоро. Аз писах за тебе на Али паша и чакам от него отговор.”

Но Мирковича отведоха пеши в Цариград, и то с букаи на краката.

Ние говорихме вече, че в тия шпионски времена (в XIX в., в който и турци, и българи захванаха да проповядват братство и сближение между Христа и Мохамеда), които възхваляват европейските вестници, са по-тежки и по-варварски от времената на Амурата и Сюлимана.

В Турция престанаха да убиват и да наказват невинните хора открито, както правеше Махмуд, а захванаха да ги душат тайно.

Жертви гинат се повече и повече, но после сякоя нова жертва правителството сё повече и повече трепере от страх. Като не разбира как и отдека иде противното нему направление, то се хвърга в различни страни и прави сякакви глупости. То сякога е действувало глупаво и шантаво, но сега съвършено изгуби възможността да се ръководи с какъвто и да е положителен план. Сичките негови последни действия са цели редове погрешки, противоречия, лъжи, шарлатанства и звярства, които произвождат сё повече и повече неудоволствия не само между християните, но и между турците.

Но из историята ние видиме много примери, които ни показват колко дълго може да се удържи най-сляпото и най-безсмислено правителство, ако народът е разединен и не е още начъртал план за своите действия.

Между християнските народи в Турция ние още не видиме ни едно практическо и делно мнение, което би добило преобладающе значение.

Сичките християни са убеждени, че турското правителство ще скоро да падне и че тряба да се приготовят за нов живот. Но как да се приготовят? Какво да правят? С кого да се съединят? - На това секи ще ти отговори различно.

Едни казват, че трябало да се образова народът; други казват, че трябало да се иска от правителството да ни даде доброволно автономия, т. е. дуализъм; трети проповяд-ват война; четвърти - солидарност с турския народ и т. н.

И така, какво да правим? Своят отговор ние ще дадеме в следующият брой.