[size="4"]Николай Дойнов е рожден брат на Борис Николов и на Цанка Екимова. Като студент в София е един от учениците в Младежкия Окултен Клас. По време на клас Учителят често го е вдигал на дъската, подавал му е тебешир, за да напише някои формули, или да реши някоя задача по математика или физика, с което е трябвало да се онагледи беседата на Учителя. Имало е и други математици, но Учителят е вдигал само него. От своя страна той, Николай е бил толкова чистосърдечен и непосредствен, че понякога е задавал въпроси на Учителя, такива, каквито друг не би посмял да Му зададе. Получавал е отговори от Учителя, които днес са бисери. Учителят се е отнасял към него много отворено, допускал го е до себе Си. От този контакт в съзнанието на Николай са били запечатани много спомени.
Моето запознанство с Николай датира от 1969 г., когато много пъти съм излизал с него на екскурзии по Витоша. Една екскурзия протича в разстояние на 6-10 часа. През цялото това време аз го разпитвах за живота на Школата на Учителя и той разказваше невероятни неща. По пътя аз се спирах и с молив отбелязвах по точки в едно изречение заглавието на всяка една опитност. Много пъти настоявах да седне и да ги напише. Той обещаваше, но се отклоняваше. По това време никой не се интересуваше от тези неща. Накрая Николай реши така: „Щом има един човек, който иска и настоява за тях, аз ще ги напиша." Той обеща, но изминаха няколко години и без резултат. Оправдаваше се, че в момента изплаща жилище, което бе закупил в Симеоново. То беше приземен етаж на една къща. За да го изплати, той работеше в едно трудово военно поделение, където беше назначен като майстор по мозайките, а трудоваците му помагаха. Ходил съм да го търся там. Живееше при оскъдни условия. В това време дъщерите му бяха в Германия и там работеха в музикалните театри като певици. Накрая склони и една зима той ги написа. Отидох да ги прибера, защото те бяха написани за мен. Той ги беше дал на рождената си сестра Цанка и тя ги преписа в четири екземпляра на пишеща машина. Написа ги, връчи му ги, а той ги раздаде на своите съвременници да ги четат. А имахме споразумение, според което аз трябваше да прибера всичко. Родът беше много тщеставен, без изключение. И всички, без изключение, поради това тщеславие направиха груби грешки и се провалиха без изключение. Сега се случи същото. Раздадените екземпляри от неговите опитности преминаха през много лица и се надигна буря от негодувание срещу него. Той беше описал спомените точно и изнасяше своите грешки и заблуди. Но те му завидяха, че той написа нещо. Освен това те го знаеха и в друга неблагоприятна светлина по времето, когато е бил милионер и е бил един от най-богатите хора в България. А това са били натрупани пари от търговия.
Всекиму е известно как се печелят пари от търговия и какво означават тези пари. Тогава започнаха неговите съвременници да изнасят някои истории, как е увеличил богатството си, и как са били потърпевши някои хора, дори и от Братството, на които не е заплащал за вложения от тях труд. Смятал, че му правят „братска услуга", докато на другите за същата работа е бил принуден да плаща, като предприемач и търговец. За мен това бяха верни неща. Отидох и го запитах за тези случки и той не ги отрече. Така че, аз съм запознат и с двете страни на медала за Николай Дойнов. Запитах го: „Защо не си удържа на обещанието и защо раздаде материала?" „Исках да видя как ще се приемат моите опитности." А те се възприеха по начин, който описах. Дори се стигна до там, че за мен нямаше копие. Представяте ли си: „Аз го накарах да ги напише, аз го подтиквах, и той ги написа за мен, дори ми се подписа, че ги пише само заради мен и за мен. А накрая да няма копие за мен. Изобщо ме отстраниха. Аз не можех да повярвам. Оставих ги да си направят опита. Минаха няколко години. Всичко утихна и аз реших да продължа работата с него. Имах лични бележки, които съм водил при разговорите си с него и към 30-40 опитности, които той бе забравил да опише. Освен това той пишеше една поредица различни окултни истории и теми и беше стигнал до № 120.В тях той включваше някои изказвания на Учителя по даден въпрос, или опитност и с това доказваше своята теза. Аз извадих всички тези неща и ги подредих. След дълги подканвания и разтакавания от негова страна най-накрая той се съгласи и започнахме отново работа. Той беше трудоспособен и тогава още бе със запазена памет. Извадихме неговите спомени, той ги четеше пред микрофона и аз ги записвах. От време на време го спирах, задавах му въпроси за уточняване на случки и събития и той обясняваше подробно. Така се премина целият материал и се получи ново издание. Задавах му подред всички записани от мен заглавия на ония опитности, които той имаше с Учителя и които бе пропуснал да опише. А аз ги имах записани от моите многобройни срещи с него. Получи се един изключителен материал, който аз накрая прибрах. Вече бях спокоен, че никой не може да ме краде вече. Така си мислих, но се излъгах. Минаха още години. През 1993 г. в том I на „Изгревът" включих и негов материал от стр. 492-507, който се отнасяше за музикалния живот на Изгрева. След време занесох един том и му го подарих, защото той бе също един от съавторите на книгата. Казах му: „В един такъв том ще излязат всички твои спомени." Отговори ми: „Аз този материал съм го дал вече на един издател да се публикува." „Но нали аз ти свърших работата, и нали аз те накарах да го напишеш? Защо го даде на други и ме отхвърли?" „Отиди и се разправяй с издателя". „Как ще се разправям с издателя, когато ти ме отхвърли и ме предаде? Това е мой труд от цели десет години. И ти всичко захвърли и ме отрече. Вземи химикал и пред мене напиши на твоя издател как стоят нещата. Аз ще му го занеса лично." „Отказвам да напиша такова нещо." Аз стоях като потресен и пребит. Изобщо не очаквах такова развитие на нещата. Беше се задействал онзи тщеславен дух на рода им, който ги проваляше при всички случаи и който бе причина мнозина да се разочароват от тях, защото в последния момент те се отдръпваха и изоставяха онези, които се бяха жертвали за тях. По същия начин постъпи и брат му Борис, и сестра му Цанка с мене. А аз им свърших работата и без мен те бяха загубени. Ето, през 1995 г. издадох два тома със спомени на Борис Николов, които сам лично съм записал, издал и финансирал. Ще намерите ли някой друг, който да го направи това?
Излизам навън и поглеждам към вратата, на която, преди да влезна при Николай и да му поднеса книгата „Изгревът", бях закачил един афиш за предстоящ концерт, който аз организирах, финансирах и един от изпълнителите беше дъщеря му Ина Дойнова. Гледам закачения от мене афиш и си мисля: Аз им върша работата, спасявам ги от проваляне, качвам ги на сцената като артисти, а те ме отхвърлят. Някой може ли да понесе и да изнесе всичко това на гърба си? Ако може, да заповяда. И да провери на място.
Аз бях този, който го накара да напише едно ръководство по Астрология. Той имаше много разговори с Учителя за Астрологията. Тя трябваше да излезе в два раздела. Той написа първата част и трябваше да напише втората част, която беше по моя оригинална идея, която той трябваше да реализира. Но понеже ме отхвърли, то аз се отдръпнах. Той си намери издател, който му я публикува и тя излезе под печат. Това всеки може да напише. Но онова, което трябваше да напише като оригинал неповторим, той не го написа, понеже ме отхвърли и тази идея тръгна след мен, защото беше моя и той без ме-не не можеше да я реализира. Ето един пример, как човек от тщеславие може да се провали. Той и до днес непрекъснато прави хороскопи и се занимава с Астрология. Това е хубаво, но щеше да остане за следващите поколения с един оригинален труд, който той не написа, само защото ме отхвърли, защото в него задейства онзи тщеславен дух на рода им.
Преди да се развият тези събития, предупредих дъщеря му Ина Дойнова, че може да се явят лица, които да го подлъжат с обещания и да публикува неща, които само аз съм работил с него, и които само аз имам право да публикувам. Тя сподели, че нищо не може да направи в случая. Досега тя се е явила най-малко на десет концерта, които аз съм организирал и финансирал. Така че аз продължавам да съдействам на този род и да подпомагам на дъщеря му да работи с изключителния си талант, който притежава. Дори съм закупил с лични средства хармониум, който съм й предоставил да работи с него, да изпълнява музиката на Учителя, без никакви условия и задължения.
А скоро научих, че си предал ръкописа на някакви хора от телевизията, за да направят сценарий по него за филм. Така всичко идва накрая до своя завършек. От ясен по-ясен.
Преди много години аз строих собствен дом. Повиках Николай да ръководи правенето на мозайките. Той дойде и беше в домът ми около месец. Няколко пъти бе разказвал на майка ми най-подробно за онези събития, когато на Изгрева са горили банкноти пари в една печка, за да укрият наличието на пари при обявената обмяна на банкнотите от държавата през 1947 г. Беше споменал имена на личности. Майка ми беше възмутена от тази история. Съжалявам, че това не го записах тогава като един документален разказ за поучение на следващите поколения. А майка ми ме предупреди: „Внимавай с тези хора. Хора, които горят пари, спечелени с труд и дадени в името на Господа, не се спират пред нищо и утре могат да изгорят живи хора, без да им мигне окото. А хората се горят на огън не само отвън, но и отвътре". Предупреждението на майка ми остана в сила и до днес. Видях как онези, за които бях съставил три тома от поредицата на „Изгрева", ги отхвърлиха и се обявиха срещу тях официално в списание „Братски живот". С това списание организираха отхвърлянето на книгата, като преди това бяха се опитали да я забранят да се продава. А това се равнява на жива клада. Но те не знаят, че има една приказка: „Бог е огън всепояждающ". И те ще проверят силата Му, защото в тези три тома аз дадох живота на онези, които бяха съвременници, когато Живият Бог бе слязъл на земята в плът и това бе Всемировият Учител Беинса Дуно.
