251. ОПЕРНАТА ПЕВИЦА ХРИСТИНА ВАСИЛЕВА МОРФОВА

Л.Т: Брат Христо каза: „Учителят искаше голяма, известна певица да има около Него. Тя отказа.”

В.К.: Това е за Морфова. Той искал да я привлече към себе си за работа.

Л.Т: За Морфова, защото, защото беше женена за генерал Лукаш и държеше много за черквата и за кандилото, и постоянно то гореше на нощната масичка.

И Той ми каза: „Ако тя беше приела мойта покана, щеше да бъде жива, нямаше да се получи тази катастрофа. Щеше да я избегне.”

В.К.: Но това нещо лично Учителят на Вас е казал?

Л.Т.: Да, защото четвъртия ден след нейното погребение аз имах радио-репетиция с Прокопова, нейната акомпаняторка. И тя на погребението се простудила и получила лумбаго. И се обажда на бай Божил, портиера, да каже на Лилиана Табакова да я посети вкъщи за следваща репетиция за радиоконцерта, защото лекарите й казват да седи и с електрическа възглавничка да се топли.

И аз отивам в дома й. Още венците за Морфова не бяха изсъхнали от гробищата. И когато разправих на Учителя, че кученцето на Морфова реагираше на моето пеене - изправяше се на възглавничката и почваше да прави с краченцата си така и да пее, Той каза:

„Тя, Морфова, е сега в другия свят, вижда нещата в друга светлина. И понеже ти си от Светлото Бяло братство, и затова тя влизаше в туй кученце.”

Самата Морфова влизаше в него, духът й влизаше. Затова то така пееше. Ако беше приела поканата на Учителя да пее Неговите песни, тя щеше да избегне тая катастрофа.

В.К.: И Той фактически е имал идеята да дойде при Него една голяма певица.

Л.Т: Да.

В.К.: И с нея да работи.

Л.Т: Е...

В.К.: Тя отказа и Вие дойдохте.

Л.Т: Да. А от Неговия материал, които бяха около Него, нямаше нито една, която да може да завладее високите върхове на сцената. Отиват в Операта, но не ги одобряват - Катя Грива и други. А Той искаше да пробие, да направи мост с Операта. Много държеше на това. Учителят много държеше.

И когато пристигахме с брат Христов на Изгрева, старите сестри казваха: „От няколко дена Учителят не приема никого. Не слиза да се храни. Седи горе.” И ние заставаме в недоумение дали да се върнем, и ето ти - Учителят слиза по стъпалата, разположен, засмян и ни приема.

Никога досега не ме е върнал. Слиза долу, отключва приемната и ни поканва. Това е. Никога не е било да ни върне. После, Той знае много добре колко сме много заети.