42. НА КОГО ПЕЕХ В ОПЕРАТА

23 [т.е. 25].04.1943г.

[неделя], Изгрева, София

Една неделя след Цветница отидохме с брат Христо при Учителя. Още при влизането ни при Него, аз първо се просълзих и после тихо заплаках. Попитах Го за причината на смущението си.

Той ми каза: Нямаш нищо. Ти си здрава, абсолютно здрава.

Аз се успокоих.

Той продължи: Ти вземай преди пеене сок от портокал с много захар; или мед, залят с гореща вода; и отделно вземай кафе. Учителят ми даде и други две рецепти, които не ги пиша тука.

- Учителю, казах аз, искам по-скоро да се освободя от Операта. Този фалш и атмосферата там ме задушават. Аз обичам пеенето. Не обичам задкулисния живот на артистите.

Учителят ме попита:

- Какво искаш да правиш там, в Операта?

Аз Му отговорих:

- Искам само да пея и радостно ми става, като си излизам оттам след представленията или след репетициите.

Учителят за втори път ми каза същото нещо, същите думи:

- Ти когато излезеш на сцената да пееш, представи си, че пееш на говеда, които пасат. Ако те разберат и харесат твоето пеене, ще си вдигнат главите нагоре и ще престанат да пасат. Ако не си вдигнат главите, това значи, че не са те разбрали и не са харесали пеенето ти. И те говеда ще си останат, и все ще си пасат.

Аз казах:

- Учителю, олекна ми на душата.

Когато Венцислав беше тука, поканихме го с брат Христо на обед. Предната вечер пях [в] опера[та] „Марта” и дадох билети и гратиси на моята хазяйка, сестра на писателя Николай Райнов. Тя беше отлична гъбарка. Все различни гъби донасяше в дома си. За да ми благодари за билетите и да ме поздрави за пеенето ми, тя ми донесе в една тепсия много гъби на масата, като се хранехме.

Тъкмо се канех да кажа, че не ям такива гъби, Венцислав Янков й каза:

- Госпожо, сестра Табакова няма да яде такива гъби, защото Учителят е казал да ядем само истински печурки.

Тя, види се, много се оскърби от намесата на Венцислав и си отиде сърдита.

- Оттогава започнахме да я срещаме, че идва на беседите Ви, Учителю.

Той каза:

- Хубаво й е казал. Имай повече вяра и смела бъди!

Благодаря Ви, Учителю, не само с думи, но и с целия си живот; и всичките си животи полагам за Господа да пея и славя Името Му! Амин!