ДНЕС - НА 26 ЯНУАРИ 1980 г., събота следобед, 4 часа, ще говори брат Любомир Лулчев, чрез Величка
(Това е приблизително 3-4 години, след заминаването на моя баща Крум).
Мила Стефка, приеми сърдечни поздрави от Крум*! [*3а Крум Няголов - виж „Изгревът", т. 31, с. 714-716, 733-734]
Той е добре!
Не сте в еднакво поле, затова горе е по-трудно да се срещнете.
Ти обитаваш в едни полета, той в други. Горе е така, за разлика от тука! Всички са си сложили по една маска, и са като в едно поле. Така е на Земята. Трудно можеш тука да ги разбереш!
Горе няма самоизмама. Всеки си е в полето, което отговаря на неговото развитие. Затова там е трудно да срещнеш същества с различна степен на развитие, особено за тези с по-ниското развитие. Те не могат да достишаг до по-високите сфери!
Затова и Стефка и Крум. не се вреждат в еднакви полета!
За да намериш горе Крум, трябва да слезеш надолу, но това не е толкова трудно, защото да слезеш на Земята, трябва да слезеш още по-надолу. Не е много приятно, но ние така работим.
Когато Стефка дойде горе, няма да е в полето на Крум. Когато пожелае може да го намира и да му помага, но трябва чистота на съзнанието да има. Ако се съблазни, че това е нейна вещ, ще се смъкне. На него трябва да гледа, както гледа на всички други души.
Затова сега я подготвям, затова прекъснахме връзката й с Крум. Тя трябва да разбере, че и те всички са души като него. Затова засега те трябва да се позабравят. Стефка ще върви нагоре, Крум също, но по друг път. Тя да позабрави за него.
Само свободният по дух човек, може да служи на Бога.
Аз ще съм край нея, ще я разсейвам, за да го забрави и да се освободи, но връзката й с мене няма такава опасност, защото духът й не е ограничен. И аз няма да я огранича никога. В Любовта, ограничения не съществуват! Тя стопява всички прегради, изгаря всички пречки, носи свобода на духа, сила на ума, топлина в сърцето. Навсякъде всичко преобразява в Райска градина.
Безлюбието и ограничението, спират полета на духа.
Тя сама ще си направи сравнение - какво е било състоянието й преди да се срещне с мене: как е живяла - помрачена и в опасност за живота й. Сега, когато общуваме заедно, сега тя възкръсва, подобрява се здравето й, усилва се вярата й, ще започне да вижда, да чува. Ще върви все напред.
Защо е било тежко положението й? - От егоизъм, от безлюбие, от общуване в по-низши полета, от изчерпване, от безверие, от скръб. Каква е била тази егоистична скръб?
Сега няма такива прояви, а напротив, точно обратното - вяра, сила на Духа, надежда в бъдещето, светлина, тишина, спокойствие! Егоизъма се изпари, и започва да гледа на всички като на души, и то независимо в кой свят се намират.
Няма вече прегради за световете. Има само любов - велика любов. Един прав път, който води все нагоре - Пътят на ученика на великия Учител.
Този процес ще продължи и ще се разшири. Това ще я доведе до великата Мъдрост, до абсолютните закони на Истината, и ако някой път някъде се срещне с Крум, ще си каже: „Познат си ми, срещала съм те някога! Желая ти светъл път! С каквото мога, ще ти услужа.” И ще продължи пътя си, без много, много спиране. Няма обсебване, свободни души са.
Пак повтарям - само такива свободни души могат да служат на Бога и да бъда- ученици. Този процес се извършва и с други души.
Това се нарича - ликвидиране на кармата!
Запомнете - има връзки, които ви спъват, връщат ви назад, но са неизбежни, кармични!
Просто спираш на остров за известно време. Длъжен си да спреш, да дойдеш да се издължиш, да платиш, дори да се посмъкнеш малко надолу, да се позабавиш в пътя си.
Но след като разрешиш задачата си, длъжен си да се разделиш с любов, да наваксаш изгубеното време и да продължиш своя път, без никакви прегради - като свободна душа. Затова строго е определено, отмерено
точно колко време трябва да стоиш на този остров. От там няма измъкване, докато не дойде определеното време.
А когато дойде това време, и ти не желаеш да се освободиш от товара си и да поемеш първоначалния си курс, това се нарича заспиване на съзнанието, съзнателно понижаване на еволюцията, съзнателно задържане на развитието, а това е отговорност. И Величка е на такъв остров. Повечето лесно се освобождават, когато кармата свърши.
Докато Стефка сама нямаше, не можеше да се освободи, страшно беше. Действително, че това е страшно, но за душата, защото това не става от любов, а от егоизъм и неразбиране.
Тези въпроси са сложни и трябва светлина, за да се разберат. Хората не ги разбират. Учителят ги е засегнал, но не ги е дообяснил. Те се регулират от възвишения свят, без хората да знаят законите. А законите са неумолими!
Затова и ти Величка, ще седиш на този остров до тогава, докато Господ е рекъл. Този остров на кармата, е черна точка в еволюцията. След това ще го напуснеш, независимо от волята ти. И да искаш да останеш повече, това няма да стане.
Господ е толкова велик, че прекъсва престоя на този остров. Тогава, когато другите се оправят помежду си и вече желаят да останат заедно, тогава Той прекъсва тази връзка и остава душите разделени, да се лутат и да търсят любовта, която не са оценили, докато са били заедно. С това те са нарушили един от основните Божии закони - да обичаш ближния като себе си. Да любите и враговете си. От това лутане и взаимно търсене, те ще израснат и оценят любовта. Дори ще се възлюбят истински. Затова Господ спира някой силно обичащи се души, и праща всеки на неговия черен остров, ако е необходимо и неизбежно.
Така и ние със Стефка бяхме умишлено разделени и пратени всеки на своя тъмен остров, за разрешаване на задачата и за духовно издигане.
А сега се успокойте мои мили приятели, защото няма да има повече черни острови!
А сега ние със Стефка ще посещаваме нашия светъл остров, където цари блаженство и любов! Това е велика задача на нас-да посетим този остров. Това е велика благодат! Разсъждавайте и проумявайте. Всичко е така точно сметнато и прецизно отмерено, че грешките са изключени.
Така че Величка, вярвай, че ще напуснеш този тъмен остров, но когато му дойде времето. Внимавай и тогава да не пожелаеш, да останеш още на този остров. Използвайте тези спънки и задръжки в живота си да работите духовно, да се усъвършенствате. Така е, когато се освободите и поемете свободно пътя си нагоре, бързо да вървите напред. Обичайте се, помагайте си, сега му е времето.
После и да искаш да ги срещнеш тези хора, няма да ти позволят, защото не е имало любов. Навсякъде е така - не са сродни души, и не може да се създаде любов.
Колкото и да има любов между котката и човека, любовта на котката е котешка - от по-долна еволюция, а любовта на човека е човешка. Затова безлюбието става на любов, но тази любов е от различни категории, и я прекъсват като си остава пак любов - ликвидирана карма. Нямат задължения, но хората стават далечни. Любовта се заслужава, и се дава по благодат. Затова ти и да искаш от любов да помогнеш на кармичния си човек, след като ликвидираш кармата си него, те освобождават. Защото него не го удостояват да се ползва от любовта ти - не я е заслужил! Освобождават те, и където ти позволят любов по благодат, с която и да е душа, от каквато и да е еволюция ти можеш да й помогнеш, и ако си по-горе - да я издигнеш да разреши въпроса с любовта.
