Христов много говори и при това с разположение и вдъхновено, но не получи очаквания резултат поне за момента, както понякога опитите на химиците не излизат верни, не дават очаквания резултат.
Така и Андрей днес не можа да се освободи от старите си и мъчителни състояния, затова щом Христов млъкна, Андрей пак запя старата си песен:
- Господин Христов, вижте хората как добре си живеят, как са весели, ходят на ресторант, театър, опера, концерт, кино... весело посрещат Новата година, ето, ще посрещнат весело и Коледа - а аз? - Заплака! - Утре нямам какво да ям! Нямам... нямам... нищо нямам!
Всичко това беше, защото живота на Андрей беше живот на „хората от народа”, на „един от пъстрата маса”... Той беше плът от плътта и кръв от кръвта му. Той с болка се разделяше от него, като че късаше живо месо от тялото си!
Христов пак започна:
- Живота на великите хора е дълга верига от страдания и жертви.
Ако не беше пожертвувал това за което сега плачеш, би ли чул и разбрал толкова много неща само за тези няколко дена? Ти не би знаел, нито подозирал, че ще станеш писател!
Христов само като произнесе думата „писател”, очите на Андрей светнаха и сълзите му секнаха! - Но Христов не млъкна до тук, той продължи:
- Живота на тези, на които завиждаш с какво е известен - това е живот на животни! Те живеят само защото са родени, защото нямат какво друго да правят освен да живеят - да ядат, да работят, да спят, да се удоволствуват! Това не е човешки живот, това е живуване... животински живот!...
Опитай се да напишеш биография на един от тези милиони и милиони хора - какво би писал за техния живот? Като напишеш няколко думи или страници няма да има повече какво да пишеш! А виж, Булгаков е написал три тома биография на Толстой, за Наполеон е написано още повече, за Гьоте - с хиляди страници!
- Така е господин Христов, но кажете ми - защо в мене има и това да стана велик, и в същото време искам и да съм както всички останали хора, да живея като тях?
- Това са процеси. Тези ти желания на обикновените хора, трябва в тебе да се преборят с новото, което малко по малко ще вземе терена на старото в тебе. Това не е лесно, но затова пък малцина го постигат, и един от тези малцина си и ще бъдеш ти.
Ти вече си поел пътя на великите хора. Точно такъв е техния път.
В този път-живот, не могат да се търсят радостите и удоволствията на обикновените хора. Но затова пък те имат специални, особени радости, каквито ухо не е чуло и око не е видяло! И тези радости за твоите обикновени хора са абсолютно недостъпни, непостижими, както за един вол е абсолютно непостижимо да се радва на красивия звезден небосвод през звездна ясна нощ. Той дори не се сеща да погледне към небето, той лежи под небето и си преживя...
- Така е, но аз нямам нито радостите на обикновените хора, нито на великите хора!
- Не бързай, ти сега изработваш твоите велики радости.
Помисли, спомни си, много скоро ти беше щастлив, както рядко хора са бивали щастливи. Щастието е само за миг, но миг който може да се равнява на цяла вечност, да струва несравнено повече от удоволствията и радостите на цял един живот на обикновените хора! Щастието на Замята не може да бъде непрекъснато, инък няма да го познаем, почувствуваме.
Човек заслужава да страда цял живот, но да постигне един миг възвишено щастие!
- Наистина имате право господин Христов, бях щастлив, но резултатите от това щастие не видях.
- Причините са в друг свят. Това не е щастието на обикновените хора, чеда се вижда резултата непосредствено.
- Право да Ви кажа, всичко, което ми говорите и го разбирам и не го разбирам, но разберете - нали трябва да ям, да се обличам, да се топля, да плащам наем?... Нали вече всичко каквото ми казахте, го направих? На Вас ви е тук добре, имате пенсия, пари, топла стая, хубава храна, книги, царя Ви е приятел, праща Ви подаръци - изобщо нямате нужда от нищо!... Не знаете още какво е глад, мизерия и безработица!...
И се разплака.
На вратата се почука. Христов излезе, нещо каза и си влезе. След него влезе един възрастен господин, много умислен. Христов погледна Андрей и му каза:
- Слушай какво ще ти кажа - с парите, които ти дадох за просото и другите неща, ще отидеш на ресторант, ще се навечеряш добре, защото ти излезе герой, гладува три дни! Издържа изпита си достойно и заслужаваш да ядеш! Утре сутринта ще отидеш на млекарница да закусиш с мляко, а на обед и вечерта ще отидеш на ресторант. Ще си купиш всичко от каквото имаш нужда, ще купиш и дърва и ще си запалиш печката, и ще дойдеш утре вечерта.
Това не ти го предлагам само, това ти заповядва полковник Христов - и ти трябва точно да го изпълниш!
