Сестра Блатова*, която живееше до самата врата, като чу разправията, излезе ст бараката си и веднага хвана Андрей под ръка като майка и го въведе в коридорчето на бараката си. [*Блатова е сестра Николина Балтова. Нарочно е променил името, понеже е била още жива. Нека да остане Блатова.]
Заговори му, като опипваше какво има в раницата, искаше да разбере какво носи.
- Млади братко, не се сърди, този брат е така грозен, защото живота го е направил такъв. Той е бил някога анархист, и като такъв - жестоко бит и изхвърлен на полето полумъртъв... Изживял е големи страдания, тровил се е, но не е лош човек, на никого още не е направил нищо лошо. Той ти се кара и те пъди, защото тук постоянно идват чужди хора, правят пакости крадат. Имахме си Самопродавница, която обраха.
- Какво значи това Самопродавница? - запита с интерес и учудване Андрей.
- Магазин без магазинер, в който всеки си взема стоката, която иска, оставя парите и си отива. Но това не е важно, този брат е умствен работник, той е астролог*, известен е в цяла България. [*Иван Антонов е астролог. Виж „Изгревът",; т. 7, с. 733-405; т. 9, с. 170-172; т. 18, с. 512-796, 847-888, снимки № 70-99]
- Това пък сега е ново! Какво е астролог?
- Тя е голяма работа. По нея има писано с хиляди книги, но с няколко думи мога да ти кажа: - Астрологията е наука, която предсказва бъдещето на хората по съчетанието на звездите в момента на раждането му, а този, който извършва тази работа, която е много сложна, се казва астролог.
- Но само той ли е умствен работник? Аз съм ходил и при други умствени работници, които съвсем не са като него. Разочарован съм от вас, от вашето Братство!
- Но не се афектирай брат - „аз”, „аз”, „аз”, ще те заведа при Учителя. Той е най-добрия от всички ни! Ние всички грешим, но Учителя не греши. Учителя не приема, но само заради мене ще те приеме, разбираш ли -само заради мене ще те приеме. Аз като Му кажа, Той хатъра ми няма да счупи. Ти мене, и само мене слушай.
Андрей, освободил се от преживелицата с орангутана, слушаше отначало разсеяно сестра Блатова, но му направи впечатление, че употребява много често и някъде дори без смисъл личното местоимение „аз”, и като я слуша, слуша, помисли си: „Какво ли е пък това сега ново чудо?”
Сестра Блатова беше жена на около 45-50 години - пълничка, закръглена малко повече отколкото е прието, беше облечена в бяла, но нечиста рокля, отпред доста издигната от доста надигнатия й корем, а отзад повиснала. Андрей гледаше корема й, и недоумяваше дали не е бременна. Върху роклята й беше намъкната розова памучна блуза, също нечиста с широко и дълбоко деколте, от което се показваха части от разноцветно бельо. Краката й бяха като стълбове - масивни и обути в също бели вълнени нечисти чорапи, повиснали.
- Мили ми братко, извинявай, ще вляза в стаята си да я сложа малко в ред и тогава ще те поканя! - И тя подтипа, като подметна с усилие грамадния си бюст и широк ханш и двата й крака като два бута на свиня се откроиха от кръста й.
Андрей почувствува отвращение! Тя скоро се върна и го въведе в стаята си. Още от вратата го лъхна неприятна миризма на застоял, спарен въздух. Стаята й беше нито чиста, нито подредена.
- Мили братко, седнете на тази софра - и тя привлече едно малко столче, и седна до самите му колени. - Какво работите братко? - запита го тя с интерес.
- Магазинер съм в кооперация „Напред”.
- Много добре, много добре, много добре! - заповтаря тя, явно зарадвана. - Снеми си раницата братко да не ти тежи, разположи се като у дома си. - И му помогна да снеме раницата, взе я и я постави зад един шкаф. - Ти братко като си дошъл, защо не се запишеш в нашето Братство? Нашето Братство е Всемирното Бяло Братство.
- Аз искам, но тук не се записвали!
- Как да не се записват, точно аз съм, която записвам или по-право съдействувам за записването. Всичките братя и сестри аз съм ги записала в Братството, всичките са преминали през моите ръце. На Изгрева аз съм сестрата, която превежда хората от старото учение и живот в новия живот. Аз съм един вид като духовна акушерка, която превежда децата от ограничителните условия на майчината утроба в широкия и светъл свят...
Аз ще ти кажа как лесно ще станеш брат. Донеси едно килце захарница, една торбичка от петте кила брашънце от четирите нули, може и от Бургаското, а може и Търновско, донеси прясно краве масълце, донеси, донеси, донеси... Най-напред трябва да дадеш, за да се благословиш, аз пък ще купя млечице, защото и аз искам да се благословя.
Аз с всичко това, ще направя баница. Аз зная точно каква баница обича нашия Учител! Аз такава баница мога да правя, че не само да си оближеш пръстите, но и да ги излапаш. Аз ще я занеса на Учителя с тепсията. Ти знаеш ли Той колко много обича баница? Аз като Му направя баница, по цяла тепсия изяда и пита за още!
Добре ще бъде да занеса и на този брат, с който се скарахте една тепсия баница, за да не те пъди когато идваш. Той в миналото е бил голям човек - йога, велик адепт, посветен! Нашия велик Учител казва: „За да вървят работите добре, трябва да се смазват с масълце.” Това е Божествен закон...
Тя говореше, Андрей я слушаше и си мислеше: „Каква наивна гъска, решила да ме дои!... Донеси това, донеси онова... Учителя бил обичал баница!
И тука е като навсякъде във всичките църкви: в едни църкви пущат дискус, в други една особена лопатка, в трети касичка, в четвърти табличка... Всички са измислили някакъв начин да бъркат в джобовете на хората! Навсякъде говорят за Бога, а повече надничат в джобовете им!”
