НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6.26. Погледът на мъдреца

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ ТОМ 4
Алтернативен линк

26. Погледът на мъдреца


Ние ще направим един малък паралел между действията, които стават в Школата на Учителя, политическите явления, които се извършват в обществения живот на българския народ и събитията, които стават в областта на международния живот. Както виждате, ние от време навреме правим такива паралели, тъй като, ако се вдълбочим и същевременно разпрострем подробно върху тези паралели, то ще трябва да се напишат томове.

След тази кратка бележка ще подчертаем, че когато започнаха действията в Школата от едноименните страни на двата кармични триъгълници, специално в България се активизираха силите на света на самосъзнанието. Една илюстрация. Политическите партии в България, по силата на тази активизирана вълна на самосъзнанието, се раздробиха на повече от 19 части. Това раздробление и разкъсване на обществения живот в България не беше плод на някакви идеологически различия, но повече на лични амбиции, или користни попълзновения. При това разкъсване българският народ се гърчеше в тежка стопанска и политическа криза. Същото явление се забелязваше на международна почва.

Белегът на тази криза беше редицата диктатури, които се създадоха почти в по-голямата част на Европа. Такива диктатури се създадоха в Италия, в Полша, в Испания, в Турция и др. Характерни бяха особено през 1926 г. големите заговори и атентати, които се създадоха почти във всички европейски държави. Всичките тези действия бяха като реакция срещу света на самосъзнанието, където личността доминира и иска да наложи своята воля, като използва тежкото положение, при което се намират обществата и народите.

Наистина, човечеството се намираше при много трудни задачи. Тези малки алюзии, които правим за будния поглед на ученика, ще му разкрият големите функционални линии, които преминават като основна нишка между действията на окултната школа на Учителя и събитията, които се извършват в народите и човечеството.

През тази същата година (1926), през август, трябваше да стане нашият събор, в който взимат участие не само ръководителите от кръжоците в различните градове на България, но и много представители и членове на братството. Съборът беше разрешен, по искане на ръководителите, от министър-председателя на България.

Сутринта, в деня на откриването на събора, който щеше да се състои на Изгрева, аз придружих Учителя от дома му на ул. „Опълченска" 66 към Изгрева. Пристигайки в гората, почти на средата на пътя за Изгрева, една сестра ни среща и ни каза, да не отиваме на Изгрева, понеже целият Изгрев е обкръжен от стражари, които не позволяват нито да се влиза вътре, нито да се из-лиза навън. Моментът беше много интересен. Учителят внушително ме погледна и аз светкавично разбрах Неговата повелителна мисъл. Аз помолих сестрата да придружи Учителя обратно до ул. „Опълченска" 66, след което се отправих направо за дома на министър-председателя Андрей Ляпчев. Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах към дома на министър-председателя.

И наистина, ако бях закъснял само с 2-3 минути, нямаше да го заваря, понеже той тръгваше със своя автомобил за Варна.

Флуидът, с който ме изпрати Учителят, беше така силен, че когато аз се приближих до министъра, той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая. Аз му казах следните думи: „Г-н министър-председателю, днес е нашият съборен ден на Бялото Братство. Вие лично вчера разрешихте този събор да се състои на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и иска да ни разпръсне. По чия заповед става това, на нас не ни е известно". Той почти нищо не ми каза, върна се в дома си и след две минути дойде и ми каза, че всичко е уредено. Аз му благодарих, отидох при Учителя и отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражари.

Изнасям този факт, само да подчертая колко е мощна мисълта на Учителя, особено когато приемният апарат на ученика е в изправност. Наистина в това време аз бях се абстрахирал от всичко; цялото ми внимание беше насочено изключително върху действията и проявите в братството и около Учителя.

Ще изнеса още един факт, за да мога да очертая колосалната мощ на едно Същество, което действително е Пратеник на Небето, да дойде всред човечеството и завърти колелото на неговата история.

Цялото Братство, почти всяка година, отивахме да летуваме на 7-те Рилски езера. Палатките ни се разполагаха при второто езеро, където можеха да се създадат по-добри битови условия. Ще спра вниманието си върху един важен епизод през време на това летуване. В първите дни на август се разрази една страшна снежна буря, небето беше спуснало своите тъмни облаци почти до земята. Снегът се сипеше обилно. Бурята беше така силна, че имаше опасност всеки момент да вдигне леките ни палатки и да ги завлече в езерото. Цялото Братство беше в ужас пред опасната буря в планината. В този момент изтичах при Учителя. Той беше сам в палатката си. Станах изразител на големия смут, който цареше почти във всички братя и сестри. Учителят стана сериозен, излезе от палатката и заедно отидохме зад палатката, където никой не можеше да ни види. Лицето на Учителя в този момент беше много тържествено. Той вдигна дясната си ръка, направи някакво магическо движение, произнесе една формула и за мое учудване, небето разкъса своята облачност, бурята спря, снегът престана да вали и слънцето величествено се показа.

Съобщавам този факт, защото по принцип за мен чудеса не съществуват, тъй като бях произлязъл от атеистични среди, никога не се поддавах на религиозни мистификации, на суеверни загадки. Това, което Учителят направи, звучеше в моето съзнание не като някаква легенда, не - то беше един факт. Подобно както един държавен глава, когато подпише един указ за обявяване на война, или сключване на мир, целият народ извършва съответните действия, така също и духовните Същества, които разполагат със силите на природата, могат да предизвикват известни действия, които за обикновения човек изглеждат като чудеса.

За този интересен факт години мълчах. Защо? Исках да си обясня по какъв начин силите на природата могат да бъдат респектирани от могъщата воля на едно Същество, на което е дадена картбланш от Космичния свят да разполага с Неговите сили. Какво въздействие упражни магическото движение на Неговата ръка, каква мисъл - форма изказа Той чрез произнесената формула, че електромагнитните течения, в тази географска точка на земята, бяха отправени в диаметрално противоположна посока?

Правейки аналогия с последните постижения на съвременната наука, когато природата им позволи да се домогнат до тайната на атома и да използват неговите сили. Колко повече ще се даде възможност на едно високо издигнато Същество да помогне на човечеството в най-трудните му моменти, подтиквано от голямата му любов към него, когато учените използват тия сили само за зло и за разрушение. Някога, преди години, за учените беше чудо постройката на Хеопсовата пирамида с нейните 30-тонни блокове. Днес съвременната наука чрез самолета може да вдигне тежести над 100 тона, а с последните постижения на ракетната техника може да проникне в космичното пространство, чрез ракети от хиляди тона. Това действително е едно чудо.

Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност?

Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".

По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя. Когато му разправих това, Той много категорично ми каза: „Помни, ще дойде време, когато твоят братовчед ще те моли да му направиш един костюм!" За мен това прозвуча тогава като някаква утешителна приказка. Но когато в България се смени социалният строй и държавата национализира едрата собственост и индустриалните предприятия, тогава си спомних пророческите думи на Учителя. Наистина, след тези реформи моят братовчед стана един обикновен чиновник и наближава моментът, когато предсказанието на Учителя ще се изпълни в неговата пълнота. Още не съм ушил костюма, но наближава времето да му го ушия.

Ще приведа още един интересен случай, който стана на планината при 7-те рилски езера. При приключването на летуването, трябваше вече всички да се прибираме отново в София. Обаче една от сестрите заболя тежко и почти беше невъзможно да слезе, даже и на кон. Братята и сестрите загрижени събираха своите багажи и палатки. Понеже аз не изпуснах нито за момент всяко действие и движение на Учителя, видях как Той повелително концентрира Своята мисъл и поглед към нея. Силните вибрации на този праничен ток, който Той изпрати към нея, й вляха такава жизнена енергия, че тя, възрастната сестра, пожела, за голяма изненада на всички, сама да се качи на коня. Аз може би бях единственият свидетел на този акт, извършен от Учителя. Когато обаче пристигнахме в село Говедарци, в полите на Рила, където щяхме да вземем автобуса за София, тя отново изпадна в същото болестно състояние, в което беше на Рила. Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство.


За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции. Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част.

Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота. Натрупаните знания от конкретния и кристален ум, при светлината на Мъдростта, стават динамични и добиват онази градивна стойност и дават сила, подтик и вдъхновение за истинско творчество. Човек събужда всички органически центрове, които са свързани с различните области на Битието; и човешката душа играе ролята на онзи чист проводник на Светлината, която непрестанно се излъчва от света на Мъдростта.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ