Потънал в размисли по чутото, видяното, разбраното, Андрей незабелязано стигна своята мизерна квартира.
Щракна електрическия ключ и светлина изпълни стаята му.
До полуотворения му прозорец той видя още един грамаден пакет, който го върна към един друг свят, за който днес нито веднъж не помисли - борбата за освобождаване работниците от игото на капитализма. Както казахме и по-рано, такива пакети с нелегална литература той получаваше често от неизвестен куриер на освободителното движение, а Андрей ги разнасяше по свои познати или разлепваше по улиците, по стените на къщите или хвърляше в дворовете. Тези материали бяха печатани в тайна комунистическа печатница.
Партията сега беше в усилена подготовка на масите за митинга „Поход на гладните”, който щеше да се състои на 1 февруарии 1934 година.
Андрей разтвори пакета и разгледа внимателно материалите, и се замисли как да ги пласира.
После направи всичко каквото му каза Христов, легна си в топлата стая доволен. Изгаси лампата, поиска да заспи, но сънят не идваше! Всички днешни впечатления от планината и разговорите на Христов, редяха се пред вътрешния му поглед, често насичани от мислите за този нелегален материал, за идеите които този материал пръскаше и на който той беше едно оръдие. И скоро разбра, че тези идеи на въоръжената борба в него се стълкновиха с идеите, които Христов от два дни беше му насадил в душата.
Часовникът на дружество „Балкан” удряше последователно 8, 9, 10, 11, но Андрей не заспиваше - мислеше, преценяваше и отново душата му беше арена на борба!
