Христов се поколеба да обясни на Андрей, защо не го нахрани добре. Важен, макар и отрицателен метод в творческата работа на Христов над характерите на тези, които идваха при него да ги лекува и да им разрешава противоречията беше, да създаде в тях условия да го критикуват, което използваше естествено създадените такива, или ги създаваше - те, за да проявят своето „знание” да го критикуват, което според него беше причината за техните болести и противоречия и да го потърсят.
По този случай той често обичаше да казва: „Болестите и противоречията връзват хората, както те връзват злите кучета, за да не хапят! Аз ги развързвам, и почувствали се свободни те първия, когото захапваха, бивах аз! После им светваше да видят истината, че не били прави”. И после винаги, когато виждаха в него неща, с които не бяха съгласни, вече не бързаха да критикуват, а допущаха, че не са прави - не разбрали, не видели добре..., потърсваха положително обяснение и изчакваха края. Друг път пък, когато им говореше явни за тях парадокси, те допущаха, че са възможни и опитваха се да си ги обяснят със знанията, които имаха или най-важното, не търсеха парадоксалността във фактите, още по-малко в Христов, а търсеха я в своето ограничено знание и виждане.
Резултатите от този метод биваха съжаление, че са критикували, вяра, уважение и любов към него. И тогава почваха да учат с жажда, и придобиваха не само знания, но и най-важното - сила.
Христов не даде на Андрей да изяде останалата храна - за негово добро! Защото Андрей цял живот беше живял неправилно: хранил се с неестествена храна и неправилно; беше мислил, чувствал и постъпвал неправилно; изживял силни противоречия; наследил и сам създал много отрицателни предразположения, и още много обстоятелства бяха замърсили кръвта му.
В тъканите му бяха се натрупали много отрови! Кръвта му беше кисела, тя беше, която разнасяше храната и живота по тялото.
Нечистата и отровна кръв, разнасяше нечиста храна и живот по тялото. Беше нарушено съотношението между киселинността и алкалността й, следователно и равновесието в душевния му живот.
За да оздравее, трябваше организма му да се изчисти от натрупаните в него отрови, кръвта му да се алкализира - да се възстанови равновесието в нея.
Всичко това Христов постигаше между многото начини и с краткотрайни и частични гладувания, с хранене с „Ангелска супа”, направена от картофи, вода, магданоз и лимон - без мазнина и застройка. Тази суга имаше силно алкално въздействие.
Христов също беше констатирал, че по стените на храносмилателната система на Андрей бяха застояли и загнили храни, които тровеха организма му и предизвикваха отрицателни състояния, които предаваха своя тон и цвят на целия му душевен живот.
Той също беше установил, че консумира повече храна отколкото трябва, без да получава за това съответното количество въздух, респективно кислород, за да изгори и се разпадне до краен предел. Оставаха остатъци недоразпаднати, които навлизаха в кръвта като утаечен материал, който я замърсяваше и правеше кисела. Тя ги утаяваше в различни части на тялото, а те бяха добра храна за много микроорганизми, причинителите на много болести. С глада, една част от тези утаечни, чужди материали биваха изконсумирани от организма, а другата биваше изхвърлена от отделителната система навън.
Имаше също връзка между физическия и духовния глад. Физическия при дадени условия преминаваше в духовен, а тъкмо това беше и целта на Христов - да задоволи изобилно духовния глад в Андрей, като само отчасти задоволяваше физическия, за сметка на духовния.
Според Христов, всяка болест започваше с поражение на волята, която систематически отстъпваше пред чувствата - удоволствието, което е и началото на болестите. Отстъпването на волята пред чувствата съпътствува развитието на болестта много преди още да се е проявила, докогато болния вече съвсем изгуби волята си - умре.
Затова Христов при всеки болен започваше с подсилване на волята, възстановяването й. Това постигаше, като използваше вече създадения авторитет към себе си, както в конкретния случай подпомагаше Андрей да се противопостави на глада, който беше един от най-силните инстинкти, за което се искаше воля.
Христов следеше глада да не премине определените граници и възможности, също и противоречията от него да не са по-силни от тези, които можеше да понася, и при крайния баланс както физическите така и психическите придобивки да са по-големи от загубите, винаги да остава един плюс от сила. Понякога той оставяше противоречията, които живота създаваше да се развихрят и само тогава се намесваше, когато вземаха размери, опасни за живота! И тогава го подпомагаше с толкова сила и знания само колкото не му достигаха, след като приложеше всичките свои сили и знания.
Христов яде от същата храна, и по-малко от Андрей. Той с него щеше да гладуза и да изпълни лично той съветите, които му даваше, за да бъде по-близо до това, което ставаше в душата му и да получи това, което глада дава.
Общоприето е да се мисли, че гладът нищо не дава, само взема, но според него гладът дава това, което никой друг не може да даде!
Ситостта и глада, доброто и злото, денят и нощта, черното и бялото, живота и смъртта, дясната и лявата страна... са две еднакво важни страни на единния живот; две страни на едно знание за живота.
Затова глада дава толкова, дори повече от ситостта, и без това знание на глада, живота не може да се разбере!
Всички култури, през които човечеството е преминало, създало - от грехопадането до сега, са рожби на глада, на мисълта за осигуряване на неизвестното утре.
Христов като работеше с хората, се раздаваше, губеше сили, импулси, знания..., изхабяваше се! Рискуваше да обеднее и да изпадне в положението на тези, които идваха при него за помощ! Да стане голословен фарисей, както много писатели говорят и пишат за велики идеи, а живеят живот по-посредствен и по-лош от живота на най-обикновените хора.
Затова Христов държеше думите и делата му да се покриват, което беше източник и на сила.
