Майката на Савка, Тереза Керемидчиева, ми разказваше, че била придворна дама в двореца на Фердинанд. А баща й бил инженер. Когато са строили железницата до Цариброд, той е бил там командирован. Савка тогава е била към 10 -12 години. Учителят е ходил в Цариброд, понеже в онези години Той е проучвал черепите на българите и се е занимавал с френологически измервания. Търсил е и контактувал с по-интелигентни семейства. А това са били учителите, по онова време. Там, в Цариброд е била учителка и Елена Иларионова. Учителят бил поканен на гости в дома на Тереза Керемидчиева. Като домакиня, тя приготвила и опекла една голяма гъска, сложила сладкиши и други ястия. Преди да седнат на масата тя се обърнала към Учителя: „Сега ще Ви запозная с моята дъщеря". Тя била русичка, с плитчици и сини панделки на плитките. Отварят вратата и Тереза въвежда Савка в гостната стая. Савка, като вижда Учителя, извиква: „Учителю" и пада на колене при Него. „Мой верен Аверуни. Три хиляди години не съм те виждал, откакто сме се разделили. Сега се срещаме и виждаме." И двамата започват да си говорят на санскритски. Тереза се чуди, откъде дъщеря й Савка ще знае санскритски. Върти се около тях и не може да повярва на очите си. Искала да представи дъщеря си на Учителя, а тя била позната с Учителя от преди 3000 човешки години. Та вместо да представи дъщеря си, то сега дъщеря й говори на санскритски с Учителя. Тереза се чуди. Направо е смаяна.
Като сядат на масата, Учителят отрязва едно малко триъгълно парче от гъската и казва: „Да се благослови!" Сложил го пред себе си на чинията, но не го ял. Казал, че е вегетарианец и че не яде месо. После поискал маслини, хляб и вода. Оттогава Тереза се запознала с Учителя и с Неговото Учение.
Братството е на екскурзия на Мусала. Разположили се около първото Мусаленско езеро. Седят и разговарят, пият топъл чай и се греят на огъня. Учителят се обръща към приятелите: „Аз със Савка отиваме на астралната Мусала!" И изчезват двамата от очите им. Всички са насядали около езерото до хижата. Оглеждат се - Учителят и Савка са изчезнали. След един час отново Савка и Учителят изникват пред тях. „Бяхме на астралната Мусала!" Учителят от астралната Мусала откъснал едно синьо цвете и го дал на Савка. Така тя донесе едно синьо цвете и го държеше в ръцете си. Къде е тая астрална Мусала, никой не можа да разбере. Но всички видяха, как Учителят и Савка изчезнаха и после пак се появиха пред тях, а Савка държеше в ръцете си едно синьо цвете.
Веднъж се бяха събрали сестрите, при чешмата на Изгрева със зодиаците. Пред тях е Савка и се карат с нея, и я упрекват, защо Учителят диктува на нея „Свещените думи на Учителя", защо я допуска най-близо до себе Си, защо, защо... Сестрите ревнуват, защо Учителят споделя само с нея. Не само ревнуват, но се карат с нея, а Савка плаче. Като вижда това, Учителят отива при тях и им казва: „Ще си замина и ще взема Савка с мене." А те отговарят: „Е, ще отиде Учителят в Америка и ще вземе Савка със себе си." Така смятаха сестрите. Това беше през 1943 година. Дойде това време и Учителят си замина на 27.ХII.1944 г. А на 5 май 1945 година си замина и Савка. Вместо да тълкуват събитието, сестрите отново се бяха събрали пред същата чешма и разговарят: „Ето, Учителят си взе Савка, а нас остави!" Беше ги яд, че Учителят си я взел. Беше ги яд, че Савка е умряла и че си е заминала, понеже Учителят си я взел. Предпочитаха да е жива, но да бъде при тях. Ревнуваха Савка от Учителя, когато беше жива, и когато беше си заминала от този свят. Ревността е голяма работа. Тя е много силна при духовните хора и при духовните общества. Може да се изроди в ожесточение. А от това няма полза никой - нито живия, нито умрелия.
