Аз заварих възрастните приятели в една възраст, когато бяха преди заминаването си от този свят. Бяха около 60-75 годишни. Повечето живееха сами и бяха се запуснали, и там където живееха, понякога имаше безпорядък. Рядко бяха онези, които бяха изрядни. Имаше един Тодор Стоименов, беше инженер, а бараката му бе изрядна, чистота. Но после го преместиха и той влезна в друга възраст и се запусна. Понеже получи апартамент, преписа го и се намериха хора да го гледат заради апартамента. Това бе добро разрешение.
Петър Филипов беше образец за подреждане и подържане на бита си. Той имаше голяма, хубава къща, имаше овощна градина, която раждаше различни плодове и за която се грижеше усърдно. Дори лично си правеше разсада за зеленчуковата градина, и по-късно го разсаждаше в подготвените лехи. За да се изкара зеленчук от такава градина бе необходимо и естествена тор, която се закупуваше, и като прибавим и вложените време и сили, то на окултния ученик не му остава време за работа върху себе си. Той имаше добра пенсия за онези години.
Стаите на къщата му бяха хигиенични, поддържаше се чистота и през прозорците влизаше много светлина. Всеки, който влизаше, си събуваше обувките и нахлузваше пантофи или чехли. Не бяха малко на брой, понеже бяха много и посетителите. Петър седеше пред едно голямо писалище, което бе предназначено като за академик или писател. Посетителят биваше поканен на един стол, който бе по-нисък, така че Петър го гледаше от по-високо от своя стол. На мен ми беше много неприятно да ме гледат от високо. Поставяше ме в подчинено положение.
Той беше по професия сладкар, и при него съм ял най-хубавите сладкиши и направени сиропи от ягоди и вишни. Той готвеше хубаво, и можеше да направи различни видове ястия. Опитвал съм неговите супи и различни буркани с компоти, лютеници и туршии. Имаше голямо, хубаво мазе, а столовата - кухня бе в приземния етаж. Там обядваха и гостите.
Не можеш да бъдеш ръководител на група, ако нямаш условие за това - голям дом, подредени стаи и изключителна вътрешна организация. В отношенията си към членовете на групата си беше много строг и взискателен. Неговата строгост според мен граничеше с диктаторство. Аз лично съм наблюдавал как при неговите забележки членовете от групата потреперваха. Наблюдавах и виждах, че повечето от тях са медиумични и в тях влизаха разни странични влияния, които разстройваха работата на Петър. Затова той биваше строг. Така той респектираше духовете. По тази причина аз го наричах „белия диктатор" в себе си.
Когато аз го срещнах в домът му, винаги през лятото биваше с бяла риза и бял панталон. На Паневритмия на Рила също биваше в бяло, така както бе прието. Аз го заварих с бяла коса, с бяло лице и беше образец на бял брат. Другите го уважаваха, почитаха го и го възприемаха като много издигнат брат. Облеклото му беше винаги чисто, ходеше със светло сиво облекло. Колкото пъти съм го сварвал, винаги биваше чист и тялото му не миришеше както на останалите възрастни братя. Той три пъти седмично ходеше на минералната баня в Панчарево сутрин рано, така че биваше пръв в чистия басейн. Веднъж се обърна към мен, и ми каза: „И твоето тяло мирише!" - „Като на пръч ли?" - „Като на пръч.", отсече той. Аз тогава бях млад, живеех на квартира, и можех да се къпя само един път седмично на градската баня. Перях си сам и се обличах прилично. Когато отивах на Рила, аз обличах един изтъркан екип, за да си пазя другите дрехи, и Петър ми направи забележка: „Ти не разбираш ли, че обиждаш съществата тук с твоите дрехи?" Не бях мислил по този въпрос.
Не съм виждал друг човек от неговото поколение да се стреми да подражава походката на Учителя като него. Стъпваше на пръсти и след това на цялото стъпало. На неговия бивак на Рила имаше всичко, което бе необходимо за лагеруване. Той имаше предварително подготвен списък и чрез него се зареждаха, за да не се пропусне нещо. А когато излизаха на Витоша, там където отсядаше, на неговото място имаше чистота и порядък. В неговата раница имаше всичко. Можеше да посреща гости, да ги почерпи и да ги изпрати. А това се качества, които не всеки може да притежава. Удивявах се от енергията му и издръжливостта му. В сметките си бе точен, и приживе никого не завлече. Стремеше се да има чисти отношения с хората, които го заобикаляха. Ако беше останал в Русе, с тези негови качества, Братството в Русе щеше да се съхрани дълго време, защото той имаше качества да ръководи и обединява. Но тук в София нещата взеха друго направление, което никой не очакваше.
