Асен Арнаудов беше голям музикант - роден музикант. Веднъж Учителят го извика при себе си, за да запишат една песен. Асен пристига, обажда се на Учителя, отправят се двамата в салона и сядат пред пианото. Асен носи цигулката си. Учителят е със своята цигулка. Учителят чака. Асен е настроил цигулката и казва: „Аз съм готов, Учителю". Учителят отговаря: „Ти си готов, но мелодията още не е дошла." Седят и чакат. Не говорят, а се чака. Минава известно време - десет, петнадесет минути. Учителят става и казва: „Дойде!" И започва да свири с цигулката. Асен записва на ноти. Помага си с цигулката, помага си с пианото. След няколко часа работа мелодията е снета и записана като песен. Учителят се обръща към него: „Съществата помогнаха да я докарат, а ние помогнахме да я запишем. А тя вече може да живее на земята - облечена е в плът и в ноти и може да посещава всеки, който иска да се срещне с нея." Прибират цигулките си. Учителят казва: „А сега да се почерпим с едно сладко от вишни, по случай успешната ни работа." А сладкото от вишни бе голям деликатес на "Изгрева" и Учителят черпеше с него при особени случаи.
Когато някой иска да говори за музикално творчество, трябва да има знания. Учителят бе споменал не веднъж, че творчеството е колективен акт, а не единичен акт. Творчеството означава, да си проводник в последният етап на свалянето и реализацията на дадена идея. Любовта е колективен акт, а не единичен акт. Човек трябва да бъде проводник на Мировата Любов и да се реализира чрез Космичната обич.
