И след събитията на „Секирица" 1975 г., тя според мен се жертва в името на своята любов към Борис, към един човек крайно противоречив. Към това, което тя направи, няма нищо лошо да се жертваш в името на нещо и в името на некого. Всека една жертва е достойна за уважение, особено нейното. Аз също уважавам нейната жертва и се възхищавам! Тя реши задачата си като жена, която е обичала предано един мъж. Аз не съм виждал и не съм срещал такова нещо досега през живота си! Не съм виждал такава жена, с такава любов и жертва към даден мъж, когото е обичала!
Но тя не си разреши задачата като ученик на Школата на Учителя, защото нейната жертва към един човек заради любовта си, тя прикри много неща, закри много неща. И пазеше авторитета на Борис Николов, и не позволяваше да се види неговата двойнствена природа. А това нещо го знаеше само тя, и само аз. А това го усещаха на гърба си цел ото Братство и се чудеха защо Борис веднъж каже така, след една седмица каже иначе, и всичко объркваше!
Така, че на тази възраст тя реши да се жертва докрай. И заради техното поведение и безразсъдство там на „Секирица", те ядосаха и раздразниха много властите. И властите отиват и проверяват паспортите на всички, и питат ги: „Кой ви разреши, и имате ли разрешение тука да летувате? Къде е вашата адресна регистрация?" И отиват при Борис и Мария, и Борис подава адресната регистрация, която аз бех направил преди един месец и половина. И онзи, който преглежда адресната регистрация, казва: „Абе имаше един тука още, който имаше адресна регистрация." А Борис казва: „А-а-а, той си замина преди един месец."
И така аз минах „между капките", както се казва, без да бъда изцапан, и Милицията не дойде при мене. Аз бях чист, моето име беше зарегистрирано там, имаше ме в онзи тефтер и тетрадка на Борето -записан, къде живея, номера на паспорта, и т.н. и т.н. И ето, онова, което се съхраняваше до 1975 г., Милицията мина, взе, обискира и прибра всичко!
