Родена съм в град Пловдив на 6.I.1903 г. Казвам се Буча Кемал Бехар. Жителка съм на град София.
Баща ми беше пътуващ амбулантен търговец по панаирите, а майка ми - шивачка на мъжко бельо. Завършила съм средно Педагогическо училище в град Стара Загора.
Цялото ни семейство се състоеше от осем члена. Ние бяхме шест деца - 4-ма братя и две сестри. Баща ми се помина през 1930 г. А майка ми през 1937 г. в град Стара Загора. Моите братя бяха търговски служащи, впоследствие единия от тях стана обущар, другия кожар. На самостоятелна работа бяха преди гоненията на евреите. След изселването те останаха без работа. Едва напоследък те добиха право да търгуват на дребно. В момента един от тях, най-малкия се готви за заминаване с първата група за Израел. Той живее в провинцията. Преди 9 септември не помня да са се занимавали с политика. Аз от тогава живея в София. Зная само, че и двамата ми братя са били в единна ОФ организация.
Детинството си съм прекарала в гр. Пловдив. Там завърших прогимназия. Цялото ми детство премина през една редица от домашни неуредици и големи лишения. Материално ние бяхме зле. Моят баща претърпя тогава несполука и издръжката на цялото семейство бе поета от моята майка и от големия ми брат. Ние живеехме в лоша къща и аз постоянно боледувах. Цялото ми детство беше нерадостно и трудно. Преживях и двете войни и спомените от тях са незабравими. В първата взеха участие двамата ми братя, а във втората и четирмата.
Тогава ние се преместихме в Стара Загора при баща си, който работеше там. По-късно като се свърши войната, при нас се прибраха и останалите трима братя, единия се беше оженил. Аз бях завършила прогимназията в Пловдив, но понеже трябваше да помагам за прехраната не се записах. В гимназията постъпих след войната. Тези години протекоха в началото добре, ние бяхме материално по-добре, моите братя бяха отворили магазин и майка ми повече не работеше. След няколко години, обаче те се ожениха и нашето положение пак се промени. Трябваше да постъпя веднага на работа след завършване на гимназия. Вакантни места тогава в Еврейските училища нямаше никъде и аз останах две години без работа. На третата година направих постъпки да вляза в българско училище. Дадоха ми прогимназия в с. Любенец - Н. Загорско. Това беше една хубава година прекарана на село. Тогава аз видях българина. От тогава аз започнах да пиша по завършени битови работи. През 1937 година издадох първата си сбирка разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, а през 1939 година: “Песен над равнините". И двете книги бяха посрещнати добре и препоръчани от Министерство на Просветата. От тогава продължавам да работя. За сега в книгоиздателството “Народна култура” имам представени две книги за преглед: “Сборник разкази на еврейския живот" и “Роман из българския живот преди 9.IX”. Моите години от тогава до днес протекоха в работа и в писане. Учителка съм била една година на село. Назначена бях за втора година, но в Стара Загора в еврейското училище се оваканти място и бях поканена и назначена там. След 9.IX. училището ни се закрива поради липса на достатъчен брой деца. Назначиха ме в София, където съм до днес.
Преди 9.IX. не съм участвувала в никакви организации политически и просветни. Аз нямах време и за нашите еврейски организации, тъй като всичкото свободно време ми беше необходимо за писане.
Не съм членувала в никакви организации преди 9.IX. и в никакви политически формации след.
Не съм била никога наказвана или подвеждана под някаква отговорност, осъждана за какъвто и да било. В чужда държава не съм била.
Участвувала съм в литературни четения след 9.IX. Държала съм доклади по възпитанието и литература. Ръководила съм младежки прогресивен кръжок в Стара Загора преди 9.IX. от мои ученици, гимназисти. Работихме до изселването.
Не съм била подвеждана под отговорност за криминални, спекулантски и др. деяния.
