Животът на отделния човек, на семейството, на обществото, на народите, на цялото човечество не е произволен акт, зад него стои непреривната верига -закони, принципи, системи. Тази непреривност дава тон на целия живот.
Когато избухна Френската революция, реакционните сили потърсиха вината и я намериха в лицето на Волтер. Печално те казваха: Ако не беше той. Историческите събития са живи и не се нуждаят от доказване - духовното развитие на човечеството, цялата култура изобщо се дължи на точно определени фактори, които стоят там и направляват пътя на идеите - те са, които притежават силата да моделират не само отделната личност, семейството, обществото, а цялото човечество - те са, които раждат епохите, зад които стоят великите мъже, гении, талантливи, велики учители и реформатори, които дават направление и строят пътища, по тях човечеството върви и се развива. Онова, което великите личности са донасяли на човечеството не винаги съвпада с програмата на държавата и на църквата. Стълкновението между държавната, църковната власт и учението на великите учители е било неизбежно. Историята не познава нито един случай, където тия институти да са приели радушно тия люде и да са им устройвали добър прием. Държавниците с установената си тъпота и късогледство винаги с щик са заставали срещу новите веяния и срещу тия велики мъже, които в името на човечността са искали да въведат нови норми за живот, за възпитание, за култура. Примерът на Христа не е единичен.
Великите идеи, обаче, са като семена, твърде много жизнеспособни, за да останат без последствия. Те никога не умират, посяти от умелата ръка на майстор сеяч, те принасят своя плод кога да е и се налагат със своята жизненост. Ония, които имат будно съзнание и са чутки за новото, което времето им поднася широко разтварят портите на сърцето и на ума си, за да обновят живота си. Събитието е рядко и епохата се смята изключителна. Великото, новото, прекрасното и човечното се дължи именно на тези духовни течения, на тези нови учения, които носят духовни съкровища за всички, копнеещи за новото души. Те внасят нови и пресни, живителни сокове в науката, изкуствата, възпитанието, те цъфтят през това време не за друго, а поради идейната наситеност зад която стоят тия велики люде.
На времето богомилите внесоха обновление в духовния живот на българския народ, новото, което донесоха те си проби път и вън от България. Новите идеи имат силата да разрушават старите и негодни вече идеи и върху тях да градят новите, за да помогнат на човечеството да намери своя път и реши своите задачи. Такава е идейната постановка на света във връзка с идването на един Учител, гений, светия. Те притежават огромна сила и светлина и накрая победата е тяхна. Всичко друго, което се случва във връзка с реакционните сили, епохата го влачи като баласт, безсилно да се справи с новото.
Преходният миг е забележителен, не само с великото, което идва като мощна вълна, но и с конвулсиите на старото, което безсилно да се бори е обречено на смърт. Пристъпите за последни напъни да се задържи стават все по ожесточени, за да се превърнат на остри конфликти, когато битката се води на живот и смърт. Така се раждат на земята всичките форми на насилието до което неминуемо стигат всички жестоки и тъпи сатрапи, които не притежават никакви други оръжия, освен властта, която отчаяно се борят да запазят. Масовите убийства за убеждения и за идеи е най-отявления и жесток метод до който всички прибягват и зад който ясно проличава безсилието на ония, които рано или късно трябва да се отстранят, за да се даде път на новото. Зад убийствата като верига стоят всичките престъпления, които в основата си имат насилие и лъжа. Какво може да се очаква от тази система? Какво добро може да носи тя на човека, на семейството, на обществото на цели народи? Науката, възпитанието, изкуството се оказаха слаби да подпомогнат на човечеството - войните не са нищо друго, а израз, че човечеството е много назад в своята култура, възпитание, човещина.
Великите реформатори идват и казват - този ред трябва да умре, тази система на управление трябва да се смени с нова, тази религия трябва да се смени с нова. Всичко трябва да се обнови. Това не го е казал само един. Обновлението трябва да стане отвътре навън, а не обратното. Невъзможно е върху насилието, жестокостта, неправдата да се гради нов живот за който всички мечтаят. Невъзможно е това. Смешно е да се говори за прогрес, за духовен напредък, за култура, когато войните още съществуват, когато още не е Намерен начин да се уреждат държавническите конфликти по други начини. Нашето време е преходно. Уловихме един миг от него и светлината на една светкавица проряза тъмните хоризонти на света. Епохата, която сега идва носи в пазвите си новото, което иде да обнови човечеството и да тласне културата към нови хоризонти.
Учителят донесе едно учение, което предстоеше да се опита. Резултатите са опитани, но те предстоят да се опитат от по-голям брой хора. Като всичките, които носят нови идеи, като всички реформатори и Учители на човечеството Той не бе пощаден от ония, които манипулираха с власт и сила. Опити се правиха, ала течението се оказа много силно, за да го спрат. Винаги е било много лесно на сатрапите да хвърлят вината върху други за собствените си държавнически и верски неудачи. И тоя път искаха да изковат такава максима, но не успяха и тук. Времената бяха други и днес казаното по този повод звучи празно и безсмислено и няма човек в България, който би могъл да им повярва. Върху Него и учението се хвърли достатъчно кал в миналото. Днес учението, учениците също не са пощадени. Ние нямаме желание сега да се върнем на миналото и да огледаме настоящето. Всичко, което бе направено, всичко, което бе предприето стои опаковано и едва ли поколенията ще го забравят, едва ли тази част от духовната история на България и респективно на Братството ще бъде поставена в забвение. Ние се спираме сега на няколко думи, казани от Него по повод обвиненията, че учението развращава младежта. В 1925 година Той каза: “Аз не развращавам народа, нито младежта. Моите думи са свещени. И ако българският народ се намери един ден в затруднение, само моите думи ще го спасят. Върху моите думи може да се преустрои целия живот. Това е наука. Това, което говоря е нещо Божествено.” Програма за живот -казваме ние, система на възпитание, наука за живеене, правила и методи, които могат да решат по най-правилен начин противоречията на личността, на семейството, на обществото, на народа. Ония, които са приложили учението, опитаха светлината му. Светът рано или късно ще стигне тази светлина и както милиони днес намират утеха и сила в Христовите принципи, така и много души ще намерят в думите на Учителя своя път през една бурна и тъмна световна нощ. Човечеството е преуморено от борби и от световни вихрушки. Светът премного ожида любовта, светлината, мира, радостта. Те трябва да дойдат, за да внесат импулс и устрем в живота. “Няколко века такъв живот човечеството ще се задуши.” .
Да се предотврати катастрофата, ето кое е целта на великата жертва, която великите Учители правят с идването си на земята.
“Моите думи са свещени.” Те крият сила, те са думи на живот.
Старите методи на живот са отживели своето време. Учителят има тази заслуга, че практически доказа, че великото е в Любовта, в Мъдростта, в Истината — трите велики извора на живот, с чиито струи Той се опита да свърже човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа в едно хармонично цяло, за да постави човека на своето място и на своята висота като служител и строител на новия живот на земята.
Неговите думи са проверени, като сити и здрави семена те предстоят да се опитат, за да се види тяхната жизнеспособност.
