30. Думи на оклеветените НАЧАЛО НА ЕДНО ИНТЕРВЮ
(В. «Алфа», г. I, бр. 5, понеделник, 19. V. 1924 г., стр. 3-4)
Еднаж и аз бях интервюиран и макар че въпросът беше от обществен интерес, остана си само между съразговорниците, понеже и двете страни тогава не бяхме с намерение да му даваме публичен характер. Ето какви бяха
обстоятелствата: Някои ежедневници, като знаеха, че в нападките си към нас са съвсем свободни, както мъничета пред Слона, бяха си поизтъркапи перата срещу нас. А ние бяхме се събрали на лятна почивка в Чам-Кория, цяла дружина хора. Един ден слизахме от Мусала. Вървяхме по шосето между Царска Бистрица и горското училище на групи. Хората от мойта група се отбиха край пътя да берат гъби, а аз сам продължавах, почаквайки да ме настигнат. Срещу мене се зададе млада двойка - мъж и жена, или брат и сестра - от «постоянните» жители на Чамо-Корийските вили. Като ме видяха сам, те се отбиха и седнаха на една пейка. Мъжът учтиво се обърна към мене:
- Господине, поседнете при нас да си отпочинете, искаме да Ви питаме нещо.
- Заповядайте - отговорих аз, след като ги поздравих с «Добър ден». -От почивка нямам нужда, понеже в разходките си ние не се изморяваме. Затова ходят с нас стари баби и деца и се изкачват на големи височини. Но ето, на разположението ви съм, с какво мислите, че мога да ви услужа?
Интервюто започна:
- Вие дъновист ли сте?
- Не - отговорих аз, - и по простата причина, че «дъновизъм» не съществува. Аз и цялата дружина, която сега квартерува в горското училище, сме ученици на Бялото Братство. Такива сме и така се зовем. Изучаваме основно всичкото Христово учение, като наука за живота на земята. А религиозно всеки е свободен да си принадлежи на църквата, от която иде. Между нас има от всичките църкви: православни, католици, протестанти, евреи, мохамедани.
- Господин Дънов не е ли с вас?
- С нас е.
- Че той нали ви е учител?
- Учителят е един на света - Христос. Той е наш учител.
- Но аз сам съм чул и видял ваши хора, че наричат г-н Дънова «Учителю» и му целуват ръка?
- Да, вярно, всички го наричаме «Учителю» и му целуваме ръка.
- Той Христос ли е?
- Не, не е Христос.
- Е, тогава какво приказвате?
Но преди да дочака отговор, събеседникът ми се обърна и продължително шепна с другарката си. По израза на лицата им се четеше, че те вече за малко бяха ме хвърлили в лабиринта на извеяните и показаха естественото състрадание. След паузата, аз заговорих:
- Учителят на света е един - Христос. Ние наричаме г-н Дънова «Учител», а казваме, че той не е Христос. В това вие намирате едно противоречие и ни състрадавате, като към заблудени хора. Вие мислите, че не знаем какво приказваме, а всъщност вие не знаете какво питате. Вие не знаете що е Христос и как Той е единственият Учител на света, а питате този Учител ли е и онзи Христос ли е? Прочетете Евангелието, там е писано, ще ви стане ясно. Тогава ще знаете да питате и нашите отговори ще ви задоволяват. Българите се оставиха духовно да ги ръководят неграмотни и невежи попове, които изгубиха съдържанието на Словото и смисъла на думите. Днес не само простите хорица, но и божем интелигентни вестникари дирят Христа с гащи и брада. Христос с гащи и брада нито е имало, нито ще има.
Минахме на друг въпрос. --Д. Б.*
______________________________
* Д. Б. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
