14. ЖИВИЯТ ГОСПОД

Обичах да ходя на концерти. Макар че Изгревът беше отдалечен от града аз не изпусках почти нито един концерт. Винаги се намираше някой да ме придружава, но имаше и случай, когато си отивах сам-самичка. Какво пък толкова имаше за умуване, та нали Учителят лично бе дал много задачи на учениците сами да ходят през нощта на планината Витоша, за да укрепва тяхната воля в бестрашие. Нали имахме една формула: „Без страх, без тъмнина - в Любовта безгранична!" Освен това бях чела и знаех, че ако човек държи съзнанието си будно и държи непрекъснато връзка с небето, то нищо лошо няма да му се случи. Та нали бяхме ученици и онова, което се преподаваше, трябва и да се прилага, защото само онова, което е приложено, е истинско знание. С тези разсъждения аз спокойно отидох в града сама на концерт. След като свърши, поех сама пешком. Вървях по ул. „Раковски", а после по ул. Граф Игнатиев" и стигнах до игрище „Юнак" напълно спокойна, макар че беше се стъмнило, но имаше още минувачи по улиците и уличните лампи осветяваха що-годе пътя ми. Но ето трябваше да поема пътя нагоре покрай Борисовата градина, а това бе Драгалевското шосе, потънало в тъмнина и неизвестност. Преди да тръгна се помолих и непрекъснато бях съсредоточена в молитва и вървях нагоре. След малко усетих, че съм заобиколена от плеяда светли същества, които ме охранявят и отварят пътя ми отгоре и аз вървя в шпалир от светлина. Ни за минутка не преставам да се моля и така пристигам на Изгрева в едно необикновено състояние на духа. За пръв път изпитвах такова преживяване и смятах, че бях изпълнила достойно задачата си и че съм била възнаградена за това с необичайното присъствие на светлите същаства. Ето, вече съм на Изгрева и преминавам през двора пред салона. Точно в този момент Учителят се показва на балкона от неговата стаичка, поглежда ме, аз се спирам, и отгоре чувам неговия глас: „Сестра, друг път не закъснявайте толкова, защото с това заангажирвате небето да ви пази!" Аз за миг съм смутена, но още съм под чудесното преживяване по пътя и извиквам: „Учителю, да знаете, придружаваха ме плеада светли същества!" - „Знам, сестра, но друг път ако ходите и трябва да закъснявате, събирайте се по няколко души и така се завръщайте. Защото сега ангажирате небето да ви пази, а тези същества си имат друга работа в този момент и нарушавате техния план. А планът на Небето е друг!"

Аз лекичко се прибрах, а Учителят затвори вратата на балкона. Изгревът спеше, само аз не спях. За мен това бе двойно откровение: един път от небето, и втори път от Учителя. Дълго време таих в себе си тази опитност. Накрая реших да я споделя и с другите. Отначало ахнаха всички, но впоследствие чух тълкувания, че аз съм била лекомислена и със своето лекомислие съм затруднила работата на Небето и Учителя. За мен това бе откровение на Мировия Учител и това се крепеше на окултни закони, дадени в Словото на Учителя, които ние с нашето човешко съзнание трудно можем да обхванем. Но да преживееш всичко това и да видиш как действа законът е едно истинско знание. И понеже опитността на един ученик е опитност на цялата школа, затова аз се осмелявам да ви я предам. А как ще използвате тази опитност и този закон, оставам да прецните сами. Ето законът: Човек не може да успее в каквато и да е работа, ако няма съдействието на невидимия свят. Ученикът мъчно може да живее на земята без духовна закрила. Затуй трябва да бъде свързан с Бога. Това нещо аз го проверих. Но научих и нещо друго: никога не изкушавай напразно живия Господ!

*  *  *

Над леглото си Верка бе окачила няколко листчета, изписани с печатни букви мисли от Учителя Дънов.

„Всичко, което е добро, мога да приема.

Всичко, което е добро, мога да приложа.

Когато искам да направя някакво добро,

няма сила, която може да ми противодействува.

Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта.

Който е създал всичко в света."

„Господи, Ти всичко можеш. Твоят Дух. Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз чрез Твоя Дух всичко мога."

„Господи, да възрасте онова Божественото, което си вложил в моята душа преди създание мира.

С Бога, Който живее в мен, всичко мога.

Заради Тебе, Господи, което нося в моята душа от вечността, аз ще се уча и ще ти служа."