НАДКА КУРТЕВА ( 1908 - 1996 г.)

ПРЕД ИЗВОРА

НА ЖИВОТА

МАГНЕТОФОНЕН ЗАПИС ПРЕЗ 1986 г. ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

1. ЧИЧО ПАНАЙОТ - СВЕЩЕНИК

Вергилий Кръстев /В.К./: Искаме да ви разпитаме за рода ви. Сега майка ви - откъде идва вашият род по линията майка ви? Тя Бела се казва. Надка Куртева /Надка/: Ами тя идва от дядо ми. В.К.: От къде СЕ те? Надка: От Айтос. В.К.:Тя, майка ви, кога е родена? Надка: А, не... В.К.: Не може да си спомните. Ами от рода на баща ви откъде идват? От Айтос ли? Надка: Да. В.К.: Откъде имате така спомен за рода? От колко поколения? Надка: А, не мога да ви кажа. В.К: Вашият дядо как се казваше? Надка: Баща на баща ми е Вълчо. А на майка ми, Иван. В.К.: Сега дядо ви Вълчо колко синове е имал? Надка: Ами как да ви кажа. Преди баща ми един брат, втори е баща ми. Трети - още един брат, четвърти - още един брат и другите са починали. В.К.: Те са останали живи четирима братя или пет. Вие помните ли имената им? Надка: Ами Димитър е първият, вторият Георги, третият Андон, четвъртият Панайот. Всички бяха така природно интелигентни и добри и станаха все секретар-бирници бяха, Баща ми е бил в първо време секретар-бирник, след това отива във фелдшерската школа в Сливен, завършва и става фелдшер на града. Чичо ми Андон също е секретар-бирник, чичо ми Димитър - също секретар-бирник, а чичо ми Панайот - свещеник в Айтоската църква. След туй идва в Карнобадско в едно село, доста години. На времето, когато баща ми е бил ръководител на Братството, чичо ми е пеел много хубаво духовни песни и е идвал в първо време, когато баща ми се е занимавал, духовно се е пробуждал и той с него. Но става свещеник, певец още първо беше в Айотската църква. След това владиката се намеси, щото баща ми се изяви като един много добър ръководител и деец на Братството, владиката от Сливен забрани на чичо ми да се среща с баща ми. На баща ми му беше тъжно, защото беше много добър чичо ми, мъка му беше. И като отиде някога на кафенето, вижда чичо ми седнал на една маса и като види баща ми, свие се, малко се дръпне да не го види баща ми - страх го беше - той пък ей така, крие се, такъв малодушен е бил. И тати казва на кафеджията: „Две кафета. Едното на мен и другото ей там на попа." Ха-ха-ха. Чичо ми ще се обърне и ще му благодари така. Ще кимне с глава и толкова. Минаха много години, баща ми живя с една мъка тъй, той не беше човек, който ги изживява, той ги разбираше нещата много добре, но все пак така беше обидно, като кръвна част от живота му беше мъката. Минават много години, владиката почина, чичо ми остаря, баща ми отиде на Градината вече по нареждане на Учителя, там отседна, там си беше. Чичо ми един ден идва у нас в Айтос така, все е изживявал някаква скръб и не се е виждал много години, но научава къде живеем ние със съпруга ми, обаче мисли, че там баща ни живее. Аз като го видях да хлопа на нашата врата, познах го, но не му казах. Казва: „Тук ли живее Георги Куртев?" Рекох: „Заповядайте, сега ще дойде." Той си беше в тяхната къща - съседна на нашата. Нали знаеш нашата къща? Дойде тати. Викам: „Тате, чичо Панайот." - „Тъй ли?" Той му стана много приятно. Тъй близко към 10 часа беше преди обяд. Оставих ги на обед у дома, приказваха си доста, тати му говори. Той много уважаваше баща ми като духовен човек, като честен и имаше нещо, което той виждаше в него и поприказваха си доста, отиде си чичо ми. Мина известно време, отиваме на градината. Гледаме, тъкмо отиваме за градината, пък от гарата, там нали от нас като тръгнеш, отляво на едно такова място, гледаме чичо ми Панайот дойде и аз, като го видях: „О, чичо, добър ден." - „Къде, бе, Наде, къде отивате?" Рекох: „Отиваме на градината." - „Ами и аз ще дойда. Аз искам да се срещна с татко ти." И тъкмо отиваме, брат Слави, на Иринка баща й с каручката и го качихме на каручката, и го заведохме. Тати като го видя, много, много му домиля така. Седнаха двамата на една бяла скамейка тъй южно от градината, от къщата отдолу, седнаха там двамата и вика: „Наде, сварете там поедно кафенце, за мен и на чичо ти." Сварихме им, седнаха, приказваха си. Той му казва: „Бате, аз не се чувствам много добре," Той казва: „Призовки имаме вече, Панайоте, трябва да се готвим, защото сме възрастни." И тъй, в този дух му говори. Поседяхме малко, поприказвахме, качиха се тати и чичо Панайот на каручката, ние останахме с Добри, и го заведоха до гарата. След туй още веднъж пак сме на градината, погледнахме - чичо идва пак от Бургас. От гарата на Айтос там до градината има три километра, пак пристига. Стана му още по-мило на баща ми. Остави го на обед, нея вечер нощува той там, на градината, при баща ми и така минаха тези братски срещи между с него. В.К.: А за другите братя? Контактуваше ли? Надка: С всичките братя контактуваше, В.К.: Те другите влезнаха ли в Братството? Или? Надка: Не, само баща ми. Чичо ми беше като оглашен. Учителят много хубаво е говорил за чичо ми Панайот. Той беше свещеник по селата, след това в Карнобад, Айтос, Бургас и на всички бедни хора е опявал без пари. И е раздавал даже, и с вехто расо е ходел, като беден служител на това. И баща ми това много го радваше и му казваше: „Панайоте, това ще те спаси един ден. Ти си бил истински работник на Божието дело." И така. В.К.: Казвате, Учителят имал добро отношение към него. Някои изказвания? Надка: Ами ние сме били много малки, когато Учителят е идвал у нас и тати е искал да покани брат си. Даже дали сме били родени още не знам, когато Учителят е идвал. Чичо ми е бил певец в Айтос. Много хубаво е пеел и тати го е поканвал. Тогава още не са го подозирали чичо ми. не са пречили на чичо ми да се вижда с брат си. Поканвал го е у нас и той пеел църковни песни. Много хубав глас. Когато чичо ми ще пее а черквата, чуят ли че Панайот Куртев ще пее, целият град се свличаше в църквата да слуша един хубав глас на един певец. По природа те са духовни всички.