5. СЛЕД РОЖДЕНИЕТО (г. III, бр. 2, 21.І.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 2, 21.І.1931 г., София, стр. 1)
„Аз затова се родих и дойдох на този свят, да
свидетелствувам истината.”
Христос
Христос Исус се роди и знаеше защо е дошъл на земята. А ние знаем ли това?
Защо ний сме дошли тук? Дали като гости от незнаен свят, да надникнем само; да скърбим или се радваме като случайни актьори на велики драми и трагедии?
Или като животни, впрегнати в непосилен труд, наведени над маси в прашни стаи, да дращим по книги и досаждаме на своите подобни?
Или като въоръжени с пушки и топове, да кръстосваме Божията земя, да я своим, да я обливаме с кръв и осяваме с труповете на нашите братя-человеци - и дори да се гордеем с разрушението, на което сме станали проводници?
Преди 2000 години в малък град, непознато на никого, се роди дете. Расло непризнато, но със смели идеи. То виждаше преди другите, че старото си отива и нещо ново се приближава - ново царство, нов ред, нещо по-смислено иде...!
Около него - всеки правеше каквото му бе угодно. Законите на Мойсея бяха станали празна буква. Първенците и свещениците скубеха народа само и като не вярваха в нищо, държаха се много точно в буквата на правилата, когато това им бе угодно... Хаос и подкуп царуваше навсякъде. Мъчеха се и Бога да подкупят с разни курбани...
Христос възвести нов ред, царството на любовта и братството!
Народът поиска да го грабне и направи цар, но първенците и свещениците му показаха какво могат - разпънаха го!
И оттогава досега те се гордеят с това - сочат кръста, на който го разпнаха и мълчаливо възвеличават вековното си престъпление.
Но и Исус - Идеята-вечност, показа своята сила - Той възкръсна!
Но за жалост това се спомня на хората само три дена в година (а сега само един) - Възкресение Христово! А тъкмо това е проявата на силата Христова - Сила да надвива всичко и да бъде вечно жива!
От тази сила има нужда днес Българският народ, за да подигне тежката плоча, която го потиска - жив заровен от своите и чуждите...
И ако някога Ангели дойдоха да помагат на погребания Христа, сега самият Той - страдалият и възкръсналият, ще подаде ръка на изнемогващите от непосилен труд, мъченици на нашия народ, и ще извика на всички, които имат уши, да чуят: „Излезте от гробовете си! Елате да живеем светлия живот на човещина и братство!”
И които Го чуят, ще оживеят, ще се хванат за ръката Му и ще възкръснат за Новия живот, който неминуемо иде.
Будни бъдете!
