4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (III, бр. 1, 6.І.1931 г.)
(В. „Ратник на свободата”, г. III, бр. 1, 6.І.1931 г., София, стр. 2)
„Да се самоотречеш, да понесеш кръста на страданията - и
същевременно да носиш в душата си великата идея, че всичко това
правиш заради Бога, без ни най-малко да се поколебаеш - това е благородство, това е
геройство; това е красотата на человека.
Живееш ли така - ти беден няма да бъдеш, лишен от храна няма да
бъдеш, от нищо нужда в живота няма да познаваш.”
Драги братя,
Доста дни минаха, откак „Ратникът” не ви е посещавал. Почиваше и той по неволя -
боледуваше... А боледуваше, защото малко го обичахме и вие, и ние...
Когато дойде тъмнината, най-важнотое да има светлина, за да видим това, което правим и къде се насочваме. Не чакахме винаги хората да ни разберат; мъчехме се сами нас си да разберем, като разберяхме - радвахме се; а когато не - учехме се. И което научихме, искаме да ви пишем, защото братя сте ни и светлината, която нам свети - да отгони и вашата тъмнина.
Дебелите въжета от тънки влакна са направени, толкова тънки, че кое да е дете на шега може да скъса всяка нишка. Но съединени - те издържат и най-големите тежини. И вие сте такива влакна.
Наредете се в една посока - тая на истината! После, всяко влакно трябва да помни, че силата е толкова в него, колкото и във всички други.
Но изгнили въжета нямат никаква стойност. А гнилото въже - това е лъжливият человек; едно та сочи на вид - друго прави. Нарежда се и той при другите - та дано мине покрай тях. И много организации и партии са такива гнили въжета, свързани с интерес и заплати, но не и убеждения. Но дойде ли една тежест, една буря - гнилото се къса. А кой е властен да спре бурята? Ний можем да спорим за времето, когато тя ще настъпи и дали барометърът може да я предскаже, но да мислим, че никога няма да дойде - то значи да сме наивници или глупци.
Здраво въже, добро дърво, хубав чернозем, красива мома - кой ги не търси?
Кой разумен човек ще откаже да купи якото въже, а ще цени гнилото? Кой орач ще прескочи чернозема и ще отиде да оре камънаците?
Бъдете яко въже, и цена ще имате. Но вие не се продавайте. Бъдете въже на кладенец в полето, на което жедният връзва своя съд, изважда вода и се радва, че се е спасил от жаждата си. Имайте една основна идея в себе си, каквато и да е тя, но бъди готов да сложиш главата си за нея - за да бъдеш человек с убеждения. Колкото идеята, на която служиш, е по-висша, толкова самият ти си по- израсъл, по-напреднал человек.
Оня, който сменява своите убеждения постоянно - всъщност ги няма никакви. И така се различава от своите хайвани само по това, че те са родени по-глупави от човека, а тия, божем хора с человечески лица, сами се оглупели и се продават като стока...
Цени се рядката стока. Но и цял свят да ти дадатти идеята си не продавай, както и майка детето си не продава - инак няма да е майка!
Обичай, работи, мисли - и свободен бъди! - и Господ на мира, Любовта. Мъдростта и Истината щете благослови.
Да бъде!
С братски поздрав:
Любомир
