НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

44. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)

ТОМ 21
Алтернативен линк
Намерени са 3 думи в 3 изречения за : 'Живот' в текста.

Драги братя,


(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2)

„Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.”



Нашият живот, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати.
Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко живота, разправят в една приказка тая истина. Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само:


Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал:

„Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.”
Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата.
Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана.

„Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си!”
Наистина, след някое време градинарят се явил пак пред султана, „Падишах - казал той-думите ти излязоха верни: една змия нагълта славея!”
- И тя няма да убегне съдбата си! - казал султанът. Не се минало много - и градинарят пак дошъл.
Падишах, - казал той - И тоя път думите ти излязоха верни - като копаех, пресякох с мотиката змията на две.
И ти няма да убегнеш от съдбата си!

След някое време градинарят веднъж си посръбнал, закачил една от султанките ханъмки и бил осъден на обесване.
Когато го качили на въжето, вече пожелал като последна воля да види малко султана, че имало нещо много важно да му каже.
Съобщили на султана и той дошъл.
Падишах, - казал градинарят - ти вярно ми каза, но сега и аз на тебе ще кажа: И ти няма да убегнеш от съдбата си!
Свалете го от въжето и го пуснете - казал веднага султанът...
Вие не сте деца, да ви тълкувам приказки, но все пак тая приказка е жива около вас всеки ден -
и за всекиго понятна, стига да иска да я разбере.
Едно помнете: Злото се побеждава всякога само с добро.
А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на живот са те.

24.ІІІ.1930 г., София

С поздрав:

Любомир



Стр. 167/1036


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ