"Добрата молитва"
"Аин фаси"
Ще прочета част от Втора глава от Деянията на апостолите.
Много мъчно е да се определи кое е най-важно в живота. Изобщо нещата са важни за даден момент. За малкото дете няма съмнение, че най-важна е храната на майката. За съзнателния човек най-важно е неговото здраве. Понякога от едно вътрешно неразбиране на живота ние сами нямаме определена идея какво искаме, но знаем какво ни трябва, вследствие на което в ума ни изпъкват изведнъж много работи, много желания, които ни смущават. Ти желаеш много неща едновременно. В природата обаче съществува следния закон. В даден момент или в даден случай ти можеш да изпитваш само една мисъл или само едно желание.
Например какво можете да изпитате в една хилядна част от секундата. Можете ли да си представите какво представя тази една хилядна част от секундата? Вие даже нямате представа за тази една хилядна част от секундата. Ако обаче се движите с бързината на светлината, ще имате ясна представа за тази една хилядна част от секундата. За една хилядна част от секундата колко километра се падат? Триста километра. Ако нямате тази бързина, тогава, за да изминете тези триста километра път, ще Ви трябват най-малко пет-шест дни.
Понеже ние, съвременните хора, сме като малките деца, нас ни интересуват работи, които провидението ще ни даде само за един момент, и после пак ще ги отнеме. Ние не знаем каква е крайната цел на живота. Крайната цел на живота не е младостта, понеже остаряваме. Ако младостта бъде крайната цел, ние не трябваше да остаряваме. Ако пък старостта бъде крайната цел, ние не трябваше да умираме. Крайната цел не е и в богатството. Ако беше богатството, ние не трябваше и да осиромашаваме. Ако пък крайната цел беше сиромашията, ние не трябваше да забогатяваме. Ако крайната цел е знанието, ние не трябваше да го изгубваме. Ако крайната цел на човешкия живот беше красотата, ние не трябваше да изгубваме и красотата си. Ако крайната цел беше религията, ние не трябваше да я изгубваме. Ако крайната цел беше вярата, ние не трябваше да я изгубваме. Всички тия неща са само средства. Кое е онова нещо, което никога не се губи? Онова, което никога не се губи, то е това, което не знаем. В даден случай ти съзнаваш, че не знаеш нищо. Това, което в даден случай не знаеш, то е реалното, понеже ти не го губиш, нито печелиш. Понеже ти не знаеш това нещо, то не те интересува. Ако го знаеш, то нямаше да те интересува.
Сега това е един психологически момент. Когато човек придобие едно свое желание, той вижда, че то не е в него. Богатият се насища от учението си. Красивият се насища от красотата си. И той се маже, докарва, чисти, докато най-после и това му дотегва и казва: "Не искам повече."
Под думата "незнайно" аз наричам вътрешните процеси. Има нещо в битието, към което всички се стремим. И ние съзнаваме, че ако го придобием, то ще ни задоволи. И това реалното, това неизвестното ще ни придаде всичко онова, което желаем. Едновременно тo ще създаде и цел в нашия живот. Тия неща, които сега ви изредих, аз считам като части на едно цяло, разхвърляни в пространството. И сега ние търсим онази сила, която ще сглоби всички тия части в едно цяло, което трябва да изпъкне в нашето съзнание. И щом това цяло изпъкне в нашето съзнание, ние ще станем силни. Силен е онзи човек, на когото краката са намясто и може да работи с тях. Силен е онзи човек, на когото ръцете са намясто и може да работи с тях.
Та в дадения случай вие трябва да разсъждавате. Да допуснем, че вие имате един красив златен часовник, но не върви. Кое е важното в часовника в дадения случай? Да върви. Той трябва да е точен, да върви правилно. Какво ви струва това, че цената му е хиляда лева, а не върви? Тъй щото не е достатъчно да притежаваш един часовник, но той трябва да върви. Следователно най-важно е за вас да се намери един човек - който и да е той, да дойде и да пусне часовника да тръгне. Щом часовникът върви и показва точно времето, това е важно за вас. Времето и животът или пространството и животът, или времето и пространството са условия за живота. Ние можем да кажем, че пространството и времето са отделни от живота, но това е според някои философи.
Казвам, там, дето има живот, има пространство, има и време. Сега някой ще каже, че пространството съществува абсолютно. Така може да се говори само философски, но същественото подразбира живота, т.е. проявлението на съзнателния живот. Сега под думите "нещата се създават" това не подразбира, че времето и пространството не са в живота. Времето и пространството излизат от живота. В пълния смисъл на думата в света вечен е само животът. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Кои работи са отвлечени? Отвлечени неща са само тези, които са далеч от нашето съзнание. Има неща, които отвличат нашето съзнание. Близките неща, близките работи правят човека нещастен. Това, което може да направи човека щастлив, не са близките работи. Близките работи всякога създават едно уточнение в човека. Всяка мисъл, която влиза в съзнанието ви - колкото и да е малка, най-после ще ви причини едно нещастие.
Представете си, че в съзнанието си имате образа на вашия възлюбен, когото вие обичате и треперите за него, но този ваш възлюбен, без да иска, ще ви причини някаква неприятност. Например той е закъснял някъде и все се безпокоите за него - да не се е случило нещо, да не е паднал да си счупи крака и т.н. Понеже го обичате, вие се безпокоите за него. Ако не го обичахте, нямаше да се безпокоите. После мислите да не би този ваш възлюбен да ви е забравил. Той нищо не ти пише, и ти се безпокоиш.
Питам, от какво произтича това безпокойствие? Не само мисълта за вашия възлюбен може да ви безпокои, но вземете например и възвишената идея за Бога. Ако мислите много за него, пак ще започнете най-после да се безпокоите. Ще си кажете: "Дали Бог мисли за нас, или ни е забравил?" После ще си кажете: "Как позволи Бог да ни се случи това нещастие?" Не можеш да успееш в нещо и казваш: "Как тъй допусна Бог да не ни се отдаде възможност да успеем в тази работа?" Вие никога не сте виждали Бога, а го държите отговорен за всяко нещо. Като те питат за Бога, ти не знаеш де е и си вдигаш раменете. Щом те постигне някаква несрета, казваш: "Как така? Поне малко да мислеше Бог за мене." Това показва, че след като сме дошли в живота от толкова хиляди години, ние сме се опили от живота. Животът е сладко вино. Този живот в грешните хора започва да ферментира и става като опивателно средство. Като пие човек от него, той вече забравя да мисли. Обаче силните хора като вземат от този живот, те не се опиват, но мислят трезво за живота. Пияният човек обаче не може да мисли. Или казано на друг език, когато човек се обвие в гъста материя, дето никаква светлина в съзнанието му не прониква, той изгубва вътрешните връзки на живота.
Запример всички вие сте учени, нали. Ще напиша няколко прости действия от събиране, изваждане, умножение и деление. Те са много прости работи, с които и децата се занимават. Но какво означават тези числа? 1+2=3, 2-1 = 1, 2x2=4, 6:2=3. Какво означават числата едно и две? Той е прост процес. Тези прости процеси стават всеки ден в съзнанието ви. Вие казвате, че събирането и умножението си мязат, изваждането и делението също си мязат. Обаче могат ли резултатите на събирането да произведат умножението и резултатите на изваждането да произведат делението? Значи две по две тези действия си мязат, но има нещо, по което коренно се различават.
Ако вземеш една ябълка, ти можеш да я разделиш на четири парчета, но можеш да извадиш и цели ябълки. Щом речеш да делиш ябълката на две, това вече не е изваждане, но е деление. В умножението има една вътрешна сила. Следователно събирането и изваждането са външни процеси, а умножението и делението са вътрешни процеси. Значи събирането е на повърхността. Когато ти искаш да разрешиш един въпрос, който означава външния живот, ти ще употребиш събирането и изваждането. Когато пък искаш да разрешиш един въпрос в своя дух, ти ще употребиш умножението и делението.
И природата постъпва така. Ако ти не можеш да разрешиш качествата на своите мисли в даден случай и ако ти не можеш да познаеш една мисъл в нейните действия, да знаеш какъв процес е употребила тя при своето проявление, ти не си учен човек. Всеки трябва да познава отде идат неговите мисли, какви са те, кое е мястото на тяхното произхождение и т.н.
Сега ние разглеждаме обикновения живот и казваме: "Аз искам да бъда богат." Питам, какъв процес е богатството? Външен или вътрешен? Външен процес. Какъв процес е сиромашията? Външен или вътрешен? Ако вие разбирате събирането и изваждането в активния живот, вие ще разсъждавате малко другояче. Например вие се разгневите. Питам, какъв процес е разгневяването? Външен или вътрешен? Какъв процес е съмнението или безлюбието, или животът, или свободата? Не. Трябва да разбирате какви процеси са тези, отде идат и какво гонят в живота. Каква е целта на вярата?
Представете си, че ви се даде Нобеловата премия на този от вас, който напише една хубава тема или дисертация за вярата или за любовта. Какво бихте писали? Сега мнозина се занимават с икономията, други се занимават с физиката, с химията и т.н. С какво се занимават физиците, например? Всеки от вас е и физик, и химик, и окултист. Който знае да ходи, той е физик. Който знае да яде, той е физик. Който знае да гледа, той е окултист. Който знае да мисли, той е философ и т.н. Следователно, който мисли, той е философ. Във философа има правилно разбиране, правилно съчетание на нещата, на неговите мисли. Той разбира отношенията. Той разбира четирите действия - събиране, изваждане, умножение и деление. Най-първо трябва да се научи събирането, а след него идат по-сложните процеси.
Наскоро един учен е открил един прост начин - как се раждат мъжки деца. Според този начин безплодните жени могат да имат мъжки деца, когато пожелаят. Този начин се състои в приемане на известно количество от някаква сол (натриев карбонат). Този въпрос не е интересен за вас, но е много интересен за безплодните жени, които искат да имат особено мъжки деца. В друга някоя беседа аз ще ви поговоря за този начин. Ако този учен професор е изнамерил способ да се раждаш мъжки деца, това негово откритие е съвършено. Следователно, когато една жена близне няколко пъти от тази сол в продължение на една година, тя ще може да роди мъжко дете. Този професор дошъл до тази идея, след като давал известно време от тази сол на своите ялови крави и забелязал, че те започнали да раждат все мъжки теленца. Тогава решил да приложи същия метод и върху някои жени и получил добри резултати. Това още не е абсолютен факт. То е само една новина. Дали е така, или не, то е друг въпрос още. Вие ще прибързате, ще вземете този факт като свършен въпрос и ще го разправяте навсякъде. Този факт се нуждае от потвърждение, от обстойно изучаване. Дали има нещо вероятно, или не, това после може да се докаже. Вероятността седи не само в това. Аз зная и други правила.
В природата има една свещена наука, която аз не искам да излагам, да изнасям навън. Свещените науки за живота не се излагат. Върху тях малко се говори. Вие още не сте изучавали кога и по кое време от деня се раждат мъжки и кога женски деца. Има известни минути и часове, определени за раждането на мъжките или на женските деца. Определено е дали сутрин или по обед, или вечер, дали при залез или при изгрев на слънцето се раждат мъжките или женските деца. При това при положителното време от деня се раждат мъжки деца, а при отрицателното се раждат женски деца. А има места и часове, през които нито мъжки, нито женски деца се раждат. Това е отвлечена работа изобщо. В старо време някои хора са знаели това и когато някоя жена е била бездетна, тя отивала в храма. Там подигала ума си към Бога - това е солта, която тя употребявала. И когато вземе тази сол, след известно време тя имала дете.
Добро е откритието на този професор, който изнамерил, че при еди-каква си сол се раждат мъжки деца, но после трябва да изнамери каква сол е необходима, за да се раждат женски деца. Безплодието 6 човешкия живот се дължи на една анормалност, на едно опущение във великия закон. Аз разглеждам безплодието в широк смисъл - безплодие в добродетелите на човека. Може един човек да е безплоден в своите добродетели - в любовта, в мъдростта, в свободата, в знанието. Този човек не може да ражда, както някои жени не могат да раждат. Тъй щото раждането е един всемирен процес, в който душата трябва да работи, трябва да произвежда. И ако душата ни не произвежда знанието, и ако нашият дух не произвежда свободата, питам тогава какъв смисъл има животът. Какво трябва да влезе у нас, за да бъдем производителни? И сега при това състояние, в което се намирате, според както ви виждам, у всички има отпечатъци на известни тревоги.
Сега вас ви занимава сегашната криза. Занимава ви какво ще бъде яденето. Занимава ви бъдещата война. Занимават ви земетресенията, дрехите и т.н. Всички тия неща са полезни. Няма същество, което да не мисли за дрехите си - и това трябва. Но да се безпокои човек за живота си и за всички тия неща, това е едно анормално състояние. Да се безпокоиш, че Бог може да те остави да умреш, това е едно анормално състояние. И тогава коя е причината за това? Човек сам може да застави Бога да го напусне. Така и първият човек сам застави Бога да се отдели от него, вследствие на което умря. Когато човек греши и престава да върви по волята Божия, тогава той се отделя от течението на живота и дохожда в областта на смъртта. Та когато ми кажат, че някой човек уредил живота си, ето каква картина изпъква в моя ум. Когато пък ми кажат, че някой човек закъсал в живота си, тогава в ума ми се явява една отлична картина, противоположна на тази, когато ми кажат, че човек уредил живота си.
Когато ми кажат, че някой уредил живота си, ето каква картина се явява в ума ми - представям си този човек в болницата в топла хубава стая на чисто бяло легло с пружина. Около него ходят лекари. Наглеждат го най-малко три-четири пъти. Милосърдни сестри му прислужват, донесат му ядене - най-хубаво, изискано приготвено, дигат го да седне, слагат яденето пред него и чакат да види ще го хареса ли, или какво друго иска. От време на време те го помилват по главата, нагледат го, измерят температурата му, и пак си излизат. Като прекара тук няколко месеца, а в някои случаи и година, този човек започва да си въобразява, че е любимец на всички служещи и лекари, мисли, че всички го обичат. Така привиква да лежи и само да пъшка. Тази е единствената му работа. Обаче един ден природата го излекува. Лекарите констатират, че този човек е вече напълно здрав и трябва да се изпише от болницата. Всички лекари се произнасят единодушно по този въпрос и решават по този случай да му дадат един банкет, едно тържествено изпращане. Всички излизат с него до вратата, изпращат го, дават му път, пожелават му всичко добро. Той се оглежда наоколо, рече да си върви, но се замисля. Здраве има, но няма кой да му шета, няма сестри около себе си, няма кой да му туря в устата да яде, няма кой да го гледа. Той се намира в едно противоречие в живота си.
Следователно богатите хора са болните хора, които имат уреден живот, а здравите, добрите, моралните хора и светиите, това са хората, изпъдени вън от болницата. Светията трябва сега именно да работи. Здравият човек, който дълго време е лежал в болницата, той е изгубил навика да работи и се чуди какво ще прави сега. Ако аз бях на мястото на този човек, щях да се цаня на работа. Де? Пак в болницата. Ще кажа там на началника: "Понеже досега бях в болницата, дето другите ми служиха, сега, като оздравях, аз ще остана да служа на другите." Ще туря една бяла престилка и ще започна работа. Който не иска да шетa, затова го пъдят вече от болницата. Който поддържа учението, че трябва да работи, той ще каже: "Понеже вече съм здрав, аз сега мога да работя и за другите." Тогава ще ви кажат от болницата: "Добре дошъл." Така ще бъдете пак между сестрите и лекарите, пак между болните и им прислужвате. Сега вие се чудите как ще трябва да работите, да помагате на другите. Казвам, едно от двете трябва да изберете - или да ви шетат, или вие да шетате.
Сега разбрахте вече защо Господ изпъди Адам и Ева от рая. Защото, докато бяха в рая, те бяха в положението на болни хора. В какво се състоеше болестта на Адама? Понеже Адам беше от здравите хора, Бог му каза: "Ти си здрав. Ще работиш." Той се отказа да работи и потърси един лесен начин на живеене. Той търсеше други да работят за него и като търсеше лесния път, Господ го изпъди от рая, като му каза: "Тук е място само за работа, не е болница. Болницата е вън от рая. Който е в рая, трябва да се спретне на работа - той ще мисли право, ще чувства право и ще действа право."
Тази е причината, дето Бог изпъди Адам и Ева от рая. Така и много хора днес не искат да работят, не искат да правят добро и казват: "Защо трябва да работя? Защо ще правя добро? Нека си уредя малко живота, дотегна ми да бъда сам." Нещастието в живота се дължи на това, че ние искаме някой да ни обича, да ни помага, да работи за нас, а ние само да почиваме. Това са само външни условия. Щастието в живота седи в това, да знаеш, че можеш да мислиш, че можеш да работиш, че искаш да бъдеш полезен и на другите. Щом мислиш така, другите неща сами по себе си ще дойдат. Обаче, ако ти не мислиш сам за себе си, ако не работиш за себе си, ти непременно ще бъдеш нещастен. Ти сам ще привлечеш нещастието по един много естествен начин. Иначе, ако човек седи в болницата и разчита на другите, може да се случи да закъснее сестрата, да не може навреме да му услужи - и той се тревожи, безпокои, че не му донесли навреме ядене, не го преоблекли отдавна, не му направили навреме банята и т.н. После се сърди на лекарите, че и те не го прегледали навреме и както трябва. И сега всички се чудят кои са причините за идването на греха. Не, сами ще си отговорите. Щом престанете да работите, искате други да работят за вас, вие ще мязате на онези майки, които казват: "Да народя няколко деца, че да си почина поне." Казвам, не само че няма да си починеш, но ще те впрегнат още повече на работа. Богатият казва: "Да забогатея още." Ти като забогатееш, ще те впрегнат на работа, както не си работил никога в живота си. Щом станеш богат, всеки ден ще те безпокоят.
Сега, като говоря така, аз не отричам богатството, не отричам нещата, но казвам - ако съм богат, трябва да употребя богатството си навреме. Ако пък съм сиромах, да употребя и сиромашията навреме. В сиромашията природата е едно голямо богатство, каквото вие даже и не подозирате. Ако хванете сиромаха за гушата, знаете ли какво богатство се крие в него. Той обаче е скържав и затова не може и сам за себе си да го види. Като го хванеш за гушата, той ще ти каже де има богатство и по този начин ще избави и себе си, и тебе. Като богат ти ще бъдеш умен, да знаеш как да употребиш богатството си. От сиромаха пък ще извадиш идеята да мисли, че е сиромах.
Седи един учител при учителя си по пеене. Вижда учителят, че ученикът е даровит, може да пее хубаво и му казва да стане да изпее нещо. Той се свива, срамува се, гласът му се свива, не може да вземе верни тонове. Вдига го учителят веднъж, два пъти - той все не може да изпее нещо вярно. Тогава един ден учителят се приближава при него, удря му две плесници, и този ученик забравя всичко, започва да пее. "От този момент - казва той - гласът ми се отвори. Благодарение на тези две плесници аз се освободих от своя страна и започнах свободно да пея. От ума ми изчезнаха хората около мене, аз виждах само плесниците."
Този е един краен метод, но понякога и природата върши с вас същото. Понякога ние седим, не можем да взимаме верни тонове. Като ни удари няколко плесници, ние се научаваме да взимаме верни тонове. Ако придобиеш пението като дарба, тези две плесници не са ли на мястото си? Ако станеш певец и се явиш пред хората, тези две плесници са изиграли своята роля. Но ако не ги получиш и не развиеш дарбата си да пееш, нищо не си спечелил.
Казвате: "Защо са страданията в живота?" За да се събуди великото у нас. Бог употребява всевъзможни средства, за да събуди Божественото, великото у нас. Вие сте възприели много мисли от ваши деди и прадеди и казвате: "Това не е за мене, не му е времето сега." Когато една права мисъл изпъкне в съзнанието ви, всякога е времето. Никога не отказвайте на една мисъл. Когато една мисъл дойде в съзнанието или в ума ви, дайте й малко време, помислете върху нея. Дойде ви една мисъл, едно желание - искате да станете богати. Веднага спирате тази мисъл и казвате: "Това не е за мене." Не. Дайте петдесет минути на тази мисъл. Представете си мислено един голям палат с широки и големи прозорци, светъл, хубав, с голям двор. В средата на двора - един голям шадраван, водата тече, клокочи. После представете си, че имате един хубав файтон или автомобил - качвате се на него, отивате някъде на разходка и не казвайте, че мислите празни работи. Това, което човек днес мисли, все някога ще стане. В природата съществува следният закон. Няма мисъл, която човек кога и да е да не я реализира. Ако една твоя мисъл не е горе в менталния свят или ако едно твое желание не е в астралния свят и оттам да слезе в сърцето ти, те никога не могат да се реализират и на физическото поле.
Следователно нашият сегашен живот е живот, който се е изразил горе в двата висши свята и сега има едно реализиране на земята, обратният процес. Казвате: "Какво е нашето предназначение?" Не е само да събираме, но и да мислим за Бога. Защо трябва да мислим за Бога? Защото един ден ще придобием безсмъртния живот. Казвате: "Защо трябва да се молим?" За да придобием живота. Защо трябва да мислим за Бога? За да придобием любовта, за да придобием знанието, за да придобием свободата. Това са съществените неща в живота. Ако те престанат, и животът престава. Аз се чудя някога на хората, като казват, че и без Бога може да се живее. Те казват: "Защо трябва да вярваме в Бога?" Казвам, защо трябва да вярваме във въздуха? Ако постоянно вярваме във въздуха, то е защото, като влиза и излиза, ние живеем. Казвате: "Какво от това, че въздухът влиза и излиза от дробовете ни?" Ние живеем. Живот носи. И светлината влиза и излиза от нас. Какво от това - ще кажете. Ние виждаме, ходим благодарение на светлината. Така и мисълта влиза от ума ни и ние мислим. Така и чувствата влизат и излизат от сърцето ни и ние чувстваме. Казвате: "Какво от това?" Така казват някои и за часовника. Часовник е това. Да, но часовникът върви и показва времето. Защо е създаден часовникът? Да ни покаже времето. Защо ни е умът? Да внесе в нас мисъл. Тази мисъл е онова, което ние искаме, което търсим в света. Онова, което ние търсим, то ще дойде чрез ума, чрез сърцето, чрез свободата.
Какво искате например вие в дадения случай? Каквото искате, то ще дойде не извън вашия ум, не извън вашето сърце, не извън, не извън вашата душа, нито извън вашия дух. То ще дойде именно чрез вашия дух, чрез вашата душа, чрез вашия ум и чрез вашето сърце. И следователно, ако вашият ум работи правилно, ако вашето сърце работи правилно, ако вашата душа работи правилно и ако вашият дух работи правилно, това е смисълът на живота. Това са процеси в живота. Вие се оглеждате например в огледалото и казвате: "Остарях." Какво означава старостта? Аз считам старостта като най-голям банкер, който се намира между хиляди хора, които ядат и пият - и той заедно с тях яде и пие. Всички шетат на този човек, а той седи в болницата, лежи и пъшка само. Сестри милосърдни и лекари обикалят около него колкото иска, а той седи и казва - ще се мре. Като умреш, казваш си тогава: "Ще ме изхвърлят от болницата и какво ще се прави тогава, не зная." Умирането на стария човек е излизане от болницата. Осиромашаването на богатия е излизане от болницата. Оглупяването на учения е излизане от болницата. Много учени хора са болни. Мнозина отдават голяма цена на учените, че те намирали смисъла на живота, на всичко около себе си. Не, учените не намират никакъв смисъл на живота. Те постоянно казват, че това е глупаво, онова е глупаво.
Питам, болните, които постоянно лежат на гърба си, намират ли смисъла в това? Кой се върти само на една или на друга страна, сестри му прислужват, чаршафите, леглото му нареждат и пречистят, лекарства му дават в устата, но като дойде един ден да го изпъдят от болницата, че оздравял, той се страхува да излезе навън, не знае какво да прави.
Това са в общи черти мислите, които седят в съзнанието ви. Казвам, вие за дълго време сте седели в болницата и е издадено разпореждане - на всинца ви ще дадат един банкет и ще отворят вратата на болницата, да излезете навън. Тогава вие ще се стегнете, няма да има въртене на тези меки дюшеци на едната или на другата страна. Няма само да пъшкате: "Ох, тук ме боли. Ох, там ме боли." Тези работи ще престанат вече.
Сега вие говорите за съвременната култура, но ето какво е моето понятие за съвременната култура. Каква култура е тази? Аз навсякъде виждам само кревaти, дюшеци, юргани, сестри милосърдни и т.н. Владиката турил корона на главата си, но болен е той. Че е болен, се вижда от това, че подир него върви дете, което му носи одеждата. Свещеникът, и той е болен. Като служи пред олтара, до него седи едно малко момченце, което му пали кандилото, туря му тамян и като свърши работата, подаде кадилницата на свещеника. Като свърши молитвата си, той пак подава кадилницата на детето, което му целува ръка и се отдалечава. Аз наричам и които служат, и които ги слушат, - все са болни хора, все на кревати лежат и за болести си разправят. Всички тия болки трябва да се изхвърлят от главата на хората. Те казват: "Господ да ни прости. Болни хора сме." Да напуснем омразата, и болестта ще премине. Като ликвидираме с омразата, със съмнението, с подозрението, с викането, с кряскането, с биенето, веднага ще ликвидираме и със стария свят. Всички тия хора са болни, а трябва да дойдем до здравето, да усетим, че в душата ни няма нито една отрицателна мисъл. Това е смисълът на живота - да престане човек да мисли, че е болен. Това са новите веяния, това е новото време, което ще дойде в света.
Сега всички съвременни хора очакват да дойде Христос и да ги вземе на небето с колесница като свети Илия. Обаче какво стана със свети Илия? След като го взеха горе с колесница, после го върнаха пак на земята, за да му отрежат главата. Той не беше още оздравял, затова във времето на Христа трябваше пак да дойде. Не, не с колесница трябва да отидете на небето, но с вашите крака трябва да отидете. Вие трябва да отидете на небето с колесницата на вашите добродетели, с колесницата на любовта. Който не отиде с тях, него пак ще върнат назад.
Сега аз искам да ви представя една картина, да ви дам ясна представа за живота, а не да го унищожавам. Съвременните понятия на хората за живота са толкова извратени, че при тези разбирания те не могат да имат правилни разбирания, правилни понятия за Бога, за живота и за всичко това, което става. И учени, и прости, и богати, и бедни - всички са недоволни и казват: "Какво ще се прави?" Слушайте ме сега. Какво повече от това да ви кажа. Няма по-хубаво нещо от любовта. Когато обичат някого, все го стискат. Така правят и болестите. Като обикнат някого, те го стискат. Например майката, като обича детето си, тя го прегърне, стисне го.
Та аз искам, по право трябва да се създаде у вас тази мощна права мисъл. Право трябва да мислите, да изучавате словото по един нов начин. Сега искам най-много след една-две години да ви видя всички млади, подмладени. Гледайте да не останете стари, защото у старите става едно втвърдяване и в мислите, и в чувствата. Някои казват: "Какво беше едно време, какво е сега." Сега и това е вярно, но зная и сега какво е и едно време какво е било. Сега смисълът на живота се е изгубил. Казвате: "Едно време бяхме по-усърдни." Питам, кои са причините, че едно време сте били по-усърдни? Казвате: "Едно време вярвахме повече, а сега вярваме по-малко." Не, излъгали сте се в това нещо. Любовта не може да се измени по никой начин. Ако човек е млад, той не може да остарее. И ако е в пълната смисъл на думата стар, той не може да умре. Но понеже той нито е млад, нито е стар, не мисли както трябва. Старостта на сегашните хора е хилавост. В това отношение понякога децата мислят по-добре от възрастните. Те разбират живота по-добре.
Децата са по-доверчиви. Каквото им кажеш, вярват. Старите не вярват. Старият казва: "Не ми разправяй, синко, аз ги зная тия работи." Лошото в децата е тяхната своенравност. Те постоянно крякат и майка им веднага дойде при тях. Те казват: "Знаеш ли кой е тук?" Старият пък със своите мисли, със своето минало е станал за посмешище. Той постоянно казва: "Знаете ли аз какво бях?" Той разправя какъв левент, момък бил, как играл на хорото, как се борил, как мятал на земята и най големите юнаци: "Какъв юнак бях, но сега старини дойдоха, станах за посмешище." Хване си брадата, поогледа се и си въздъхне. Аз някой път съм правил психологически наблюдения. Казвам на някой стар: "Дядо, я се огледай в огледалото." "Няма какво да се оглеждам. Няма какво да видя в огледалото." "Ами ти можеш и сега да станеш млад. Да станеш млад с малки мустачки." "Е, тогава бих се огледал."
Питам, какво се крие в тези малки мустачки? Крие се една мисъл, която може да състари човека. Ако ти се влюбиш в една форма, ще остарееш. Светът на формите е свят на старостта. Щом човек се влюби в каква и да е форма, тази форма има вече магическо въздействие върху човека и предизвиква в него старост. Ако обикнеш един кон или един човек, какъвто предмет или каквото живо същество и да обикнеш, веднага те имат сила да те направят стар. И затова окултните науки казват - не се привързвай към нищо в света, понеже тези неща не можеш да ги имаш. И те ще ти вземат нещо, но нищо не могат да ти дадат. Следователно обичай само това, което може да ти придаде нещо в твоя живот.
Тогава в какво именно седи любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен мир, вътрешен подтик, сила и мощ. Всяко друго нещо, което обичаш, или всяка мисъл, която може да ти произведе една тревога или сянка в съзнанието, тя е от този свят и един ден непременно ще ти причини някакво бреме. От този предмет всички имате опитност. И когато баща обикне сина си, в него той трябва да обикне онова дълбокото, т.е. неговия дух. И ако синът обикне духа на баща си, тогава между тях ще има правилни отношения.
Сега в окултната школа ако вие разберете онова, което исках да ви предам, вие ще се ползвате много. Обаче понякога вие ме запитвате: "Какви са крайните цели на нашия живот? Какво мисли Бог? - Казвате още: - Какво мисли Учителят?" Аз да ви кажа какво мисля. Аз мисля да ви направя здрави, да кажа на сестрите милосърдните и на лекарите да ви дадат един банкет и да ви изпъдят от болницата навън. "Ами после?" Ще работите. Като влезете при мене, питате ме: "Какво ме гледате такъв?" Ще ви кажа защо ви гледам. Аз желая да ви изпъдя от болницата навън, да ви евакуират. И Бог сега иска да ни извади от онова вътрешно състояние на мърморене, в което се намираме. Ние сами на себе си сме дотегнали. У нас има едно постоянно мърморене, постоянно сме недоволни. Недоволни сме от себе си, недоволни сме от обществото, недоволни сме от природата - от всичко, което става около нас. Недоволни сме от времето - от слънцето, от вятъра, от дъжда - от всичко сме недоволни. Та първото нещо - ние трябва да видим онова, което е вложено в природата, в живота, във всички форми и от всичко трябва да извлечем поуката, която е скрита вътре. Така ще дойдем до дълбокия смисъл на нещата, до духа на нещата. Така ще дойдем до духа на природата, до познаване на Бога. И като дойдем до общение с Бога, казваме: "Каква е целта на Бога спрямо нас?" Целта на Бога е да заповяда да ви изпъдят вън от болницата. Бог иска да ни очисти от всички отрицателни състояния, от всички отрицателни мисли, които днес ни измъчват, по който и да е начин и да остави в нас само положителните неща. Само така ще дойдем до пълно общение с Бога и до този живот, който той има в себе си. И мислено трябва да участваме във всички Божии блага.
Казвам, всички трябва да работите в това направление. Не питайте как, но започнете да ставате най-първо от креватите си и си кажете - ще се излиза от болницата навън. И после нека всеки от вас да си направи по една бяла престилка за работа и да се облече с нея. Или другояче казано - когато ви се представи да кажете една хубава дума за живота, не се облинявайте да направите това. Някой ви пита: "Вие какви сте сега?" "Ние сме окултисти." "Какво нещо е окултист?" "Това не се говори сега." "Вие от кои сте?" "Ние сме от тези, които са още в болницата, шетат ни още." "Ами какво мислите да правите?" "Лекарите подшушват помежду си, че ще ни изпъдят от болницата и след това не знаем какво ще се прави."
Та понякога посмейте се малко със себе си. Посмейте се малко и на учените, на богатите, на аристократите хора. Ти вярваш ли в Бог? В кой Господ? В Европа има 250 милиона богове. В кой от тях трябва да вярвам. Казват: "Ти българин ли си?" Кой българин? Че много българи има. Покажете ми един българин, от който да са произлезли всички останали. Кой е първият българин? Евреите поне имат един патриарх - Аврам. Похвалявам ги. Те могат да кажат нещо за техния праотец. Българите обаче нямат свой праотец както евреите, които се хвалят със своя Аврам. Казва се, че Бог му казал: "В тебе ще се благословят всички народи." Та като ви питат българин ли си, ти нищо не знаеш, нямаш свой праотец.
Ще дам на българите една теза - да напишат кой е техният праотец. Ще кажете може би, че Адам е вашият праотец, но Ад ама изпъдиха от рая, а Христа въведоха в рая. Хората изпъдиха Христа от света, за да влезе в рая. Който иска да живее охолно, той трябва да излезе от рая. Навън светът като изпъди Христа от земята, той влезе в рая. И сега светът е отвън, а Христос е отвътре. Който страда в света, той трябва да влезе в рая. И всички от вас, които искате да живеете охолно, ще ви кажат: "Хайде навън от рая!" А всички, които страдате, ще влезете в рая. Който страда от ревматизъм, в рая ще влезе. Ревматизмът е една предпазителна мярка - да не направи човек някаква пакост. Когато турят букаи на някой кон, той е здрав, искат да го запазят. Ако не му турят букаи, той ще отиде в гората, дето ще го изядат вълци. Щом този кон се възпита, тогава ще снемат букаите му.
Сега това са посторонни мисли. Единственото нещо, към което всички се стремят, е да бъдат здрави, да мислят здраво, да чувстват здраво, да действаме здраво, да станем служители на Бога, да можем с Бога заедно да възстановим бъдещата култура, която иде сега. Ако тази култура бъде като сегашната, тя ще има същите резултати. Казва се в Писанието, че 120 души се събрали и след време станаха 120 хиляди души. Казва Христос: "Не бойте се. Отец ще дойде да ви даде знание." Та силата на човека е само въпрос на време. За това се изисква една свещена идея.
И сега понякога вие се безпокоите и казвате: "Какво ще стане със света?" Няма какво да се безпокоите, ако този свят е направен от Бога. Ако вселената е направена от Бога, няма какво да се безпокоите. Казвате: "Какво ще стане със слънцето?" Ако слънцето изгасне, какво ще стане тогава? Ако нашето слънце изгасне, нищо няма да стане. Ето каква мисъл изпъква в ума ми при този въпрос. Ако в моята къща загасне една свещ, друга ще се запали. Ако това слънце един ден се измени, ще дойде друго слънце. И досега Бог е изменил хиляди слънца в слънчевата система, без да знаят това нещо учените хора. И сегашното слънце скоро ще се измени. А сега учените хора искат да изчислят още колко милиони години ще грее това слънце и после ще изгасне. Няма никакво изгасване. Това са празни работи. То може само да се смени. Бог има милиони свещи на разположение. Като изгори една, ще тури друга. Въпросът е да свети.
Съвременните учени забелязват, че стават някакви промени в света. Аз не искам да вземете това като някаква теория, но само като факт за изяснение. Истина е само това, което може да създаде света. Така седи тази идея в моя ум. Не е въпросът как мислят хората, но как седи тази идея в Божия ум. Като изгасне едно слънце, то ще се смени с друго - една свещ ще се смени с друга. Господ хване едното слънце с щипци и го туря на свещника да свети.
Та сега и у вас ще се сменят вътрешно вашите мисли и чувства и вие трябва да се радвате на тази вътрешна смяна. Не да остане у вашия ум нещо, което да не се променя никога. И в съзнанието ви дълбоко ви желая да дойдете в единение с Бога и един ден да се почувствате напълно свободни.
И тъй, първото нещо е да бъдете свободни. Затова именно Писанието казва: "Молете се един за друг." Желайте доброто един на друг. Понякога сте много индиферентни, вследствие на което нищо не се постига. Ако човек иска да се подигне в света, той едновременно трябва да желае подигането и на всички останали хора. И затова в дадения случай той трябва да прати мисълта си и към всички хора. Благото на неговата душа да е благо и на всички хора. Така трябва да постъпва и музикантът. Който иска да бъде музикант, той трябва да изпрати тази мисъл, той трябва да изпрати своето желание и до всички хора, той трябва да изпрати своята музикалност до всички души. И тогава той ще види, че когато десет, двайсет, сто или повече души работят в едно направление, всичко може да се постигне.
И Писанието казва: "Никой не живее за себе си, понеже Бог е целокупност." Организмът е здрав дотогава, докато всяка една част от него работи съобразно законите на цялото. И ние живеем и успяваме добре дотогава, докато работим целесъобразно със законите, които Бог е вложил в нас и в живата природа. Докато изпълняваме волята Божия съзнателно или несъзнателно, ние прогресираме, но деня, в който речем да се отделим от Бога, веднага умираме или най-малко остаряваме. Никога не правете опит да се отделите от Бога, защото няма да се отделите. По какъв начин ще създадете вашия Бог? И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога - и веднага да станете от леглото си. Понякога аз правя ред опити в това направление.
Сега разбрахте каква е основната мисъл в тази лекция.
Тайна молитва
Осма лекция
на Общия окултен клас
18 ноември 1931 г., сряда, 6 часа
София - Изгрев