От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.).
Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание
''Лекция от Учителя, държана на 24 декември, 1924 г.''
Има известни определени епохи, които не съответствуват на епохите на природата.
Процесът на узряването зависи от енергиите на живота. Там, дето има повече живот, има повече топлина. Ние казваме: Дето има топлина, там има живот. Сега ще кажем: Топлината излиза от живота. Там, дето има живот, винаги се явява топлина. Когато една мравка се покачи по крака на един човек, тя ще каже: „Колко е топъл този крак.“ Пък то е крака на едно разумно същество. Тъй и вие някой път, като почувствувате топлина, то е топлината на някое по-висше същество. Колкото по-мъчно може да се извади топлината от едно тяло, толкова по-висше съзнание има това тяло. Ако у мен съзнанието е будно, с никого няма да дойда в стълкновение; пък щом съзнанието ми не е будно, винаги ще има пречки на пътя ми. Понякога детето казва: „Мама не ми дава хляб.“ Това е неговото заключение. Ти не знаеш какво е нейното разположение. Когато детето каже, че майка му не иска да му даде хляб, трябва да се разбира, че няма условия сега, външни препятствия има, а може детето да има развален стомах.
Имам една счупена стомна, не знаех, че е счупена, налях вода, тя изтече. Такъв е пропуканият живот, колкото и да наливаш, ще изтече. От здравата стомна не изтича. Значи здравите, постоянните неща в живота, неща, които са хармонични, в тях промяна не може да има. Промени не може да има, но прояви може да има. Някои разбират, че да се прояви човек, значи да се измени. Не, ще определя какво е проява. Имате един хубав извор, а пред него канара, изворът не може да се прояви. Пробивате дупка в канарата и водата изтича навън. Питам: Качеството на водата ще се измени ли? Не, тя ще се прояви такава, каквато е. А под промяна всякога се разбира в състава на нещата. Тогава как ще се означи промяната - към добро или към лошо отива? Например човек е болен, промяна става към добро, той оздравява; или промяна става към лошо. После има промяна в кабинета; политически промени стават. Всяка една мисъл, която временно има надмощие, тя е министър-председател, а другите мисли заедно с нея, те са обикновени министри. Самият човек, това е царят, който е несменяем. Той е по право назначен.
Ако се разложи човекът психологически, ще се види, че у него има (в черепа му) 40 главни способности, разделени в следните седем области. И тогава аз ще ви дам формулата: А = 40/7.
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1). После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта.
Това, което за нас е идейно, Божествено, то е нещо материално. Нашите мисли, които са отвлечени неща, във висшите светове са толкова гъсти, че на тях може да се посади лук, чесън и те да растат. В човека има две висши състояния. Те са причинното тяло и после идва будическото съзнание. Тези последни две области някои ги наричат безформени; не че те са безформени, но формите са толкова далеч, че нищо не се вижда, вижда се само една необятна светлина.
Щом известно същество няма тяло, то не е висше. Всички висши същества имат тела. Най-първо ще почувствувате, че имате душа, че има на какво да се осланяте. И това е същественото, което ви отличава. И щом казвате „Имам душа“, вие сте вече във въздуха. Душа, дух, ум и сърце - това са положения, които определят човека. Все трябва да имате нещо свое, за да сте човек. Ще бъдете или в света на сърцето, или в света на ума, или в света на душата, или в света на духа. В четири свята може да бъдете. Може на физическото поле да нямате нищо, но във висшите светове трябва да имате нещо. Страдате, то е реално; радвате се, то е реално. Защото какво седи в скръбта, ако нямате скръб, и какво седи в радостта, ако нямате радост.Зад скръбта и зад радостта седи мирът.
Има синтез и анализ. В живота има повече синтез, отколкото хората мислят.В живота има смърт и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има и живот без душа. Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост. Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето. Ти слънцето не си видял, но си придобил нещо от него и целия ден се радваш. А слънцето върви и си отива по пътя, но на тебе ти е дало нещо, дало ти е подарък. - „Добър ден!“ - ето, това е от Баща ти. И целия ден ти мислиш за подаръка си, за слънцето, което ти донесе нещо.
ДОБРО. Това са геометрически форми (фиг. 2). Когато двете съставни части на една единица са равни, какво имаме? Правата линия (фиг. 3). Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво става тогава? Ъгълът АВ това е материалният свят.
Вие доказвате, че материалният свят не е най-големият свят, той е само проявеният свят. Извън нашето съзнание (С) има друг свят, който наричаме духовен (Ci). Този, възвишеният свят, се проявява и тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т. е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реалният, понеже духовният свят го обработва. И доброто е туй, че материалният свят е реален по причина на духовния. Ако духовният свят престане да обработва материалния, той не ще е действителен.
Когато стискате ръката на един човек, тялото ли обичате? Не, в това тяло прониква душата. Тялото има душа, докато духовното прониква вътре. показва, че този материален свят има образи в себе си по причина на Духовния свят, понеже има това движение. Силите в триъгълника се движат. Това движение на триъгълника върви в кръг. За да хармонизираме силите, които се движат в триъгълника, ще направим кръг (фиг. 4). Кръгът е хармонизиране на силите в една определена посока. И затова триъгълникът всякога се образува не извън кръга, а вътре в кръга. Кръгът туря всичко в хармония. Това са все геометрически знаци. При -то горната линия идва по закона на развитието. Единицата може да расте само нагоре. Разширение има само към Духовния свят. Това показва - човек, посаден в почвата, може да расте само нагоре към Бога. Там са условията за него. - този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. - това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така , после и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. '''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама. А този „бот“ с върха на иглата навсякъде може да влезе. От славянските букви ако вземем значи това, което пуща корени в почвата . Много форми са взети от йероглифите. Славянската азбука е йероглифна. За пример буквата Ш, после Л Е имат един произход. На еврейски имаме шина , то е разтваряне. Всеки знак си има своето приложение . От този йероглиф у нас се е получило тя е излязла от показва двойния човек; написано е тъй и . Това показва една чаша, която трябва да се напълни и после да се изпразни навънка. едновременно показва и действително, и въображаемо число. Както на всяко положително число отговаря отрицателно, така и на всяко действително число отговаря въображаемо число.
Значи на всяко число над нулата има друго, което съответствува под нулата (фиг. 5). Следователно е закон, който показва, че животът не е само материален, но има и духовен живот. И Ш е направено от два шина единият материален, само възприемате, а другият станал по-духовен. пуснал корени. е лош знак, това е лошо положение, то е краен материализъм. Обаче малко се позамисля в живота. В също има мисъл. Пълни се и се изпразва. на еврейски се казва , а обърнато на другата страна е . Понеже те пишат от дясно на ляво, затуй е обърнато. За нас ''а'' означава живот и затова ''М'' означава смърт. Старият човек умира, а детето се ражда. върви с опашката нагоре, то е все от тази буква . После имате означава двама човека, които вървят. показва двама души, събрани заедно и тръгват на път. Значи има мир. Двамата са се примирили и са тръгнали. Много от знаците са взети от египетската азбука. значи двама души да се съгласуват така, че да могат да вървят заедно по пътя. А понеже означава желание да придобие материални блага, то означава смърт. Тогава какво да правим? Вземам единия човек - единицата и казвам така този знак отсъжда, двама души се борят. казва: „За тебе половината и за мене половината, да се свърши работата.“ Двамата се уравновесяват, спорът свършва...
представлява носът и очите. И двете имат еднакви права. Носът ги разделя. Казва: „Колкото ти имаш право да виждаш, толкова и другото око има право да вижда.“ Тези символи са взети из живата природа, те не са изобретение на човешкия ум. Природата си има азбука, която се различава от небесната азбука, или , този по средата казва: „Да се прекъсне всеки спор.“ Така двамата ще тръгнат. Това е хармония. А смъртта иде, когато двама кираджии не искат да се примирят; и двамата се изпъждат навън.
Едно писъмце красиво, изразително и хем се спестява време.
Сега петото писмо ще го разложа. Какво образува този триъгълник? Туй е получено от този чертеж, но това са пак елементи. Със закона на пермутациите ти ще ги разлагаш, докато получиш един геометрически резултат • Тази геометрическа форма може да се трансформира, докато разбереш нещата какви са в зачатък. Тогава ще ги съпоставиш. Туй разделение на силите в буквата показва плода, който още не е узрял и тогава казвам: Това са сили в природата, това са неразработени материали. Долу показваме начините на разработката на плода. Тези чертежи са геометрически, всеки ъгъл е строго определен, дава се насоката, но това е едно много хубаво написано писъмце, един кръг и една точка, красиво написано с буквите му.
Какво означава ? Устата, която е ненаситна. Всички тези форми можем да ги приведем към човешкото лице (фиг. 7). Целокупният човек, изразен в главата, представлява едното око и едната страна. Тогава имате '''А''', то е носът, разпределен . Почти всички букви може да турите на лицето. Като вземете и ухото, може цялата азбука да изкарате и ще видите всяка една буква от коя част на лицето е взета. Ако е взета от ухото , значи има смисъл за слушането. е взето от окото и от цялото лице .
Предметите имат известни качества, които са фиктивни, те съществуват в природата на предметите. Щом се увеличи интензивността на състоянието ви, вие се разширявате, има едно повдигане (фиг. 10). Защото има повдигане, има и понижаване, без вие да сте физически повдигнати от мястото си или пък да сте понизени. Значи на физическия свят няма никакво повдигане, то е духовно, вътрешно нещо. Повдигане и спадане може да стане, без да се образува тази промяна на физическото поле.
Цветът показва състоянието на активността на едно живо същество. Ако е много активно, цветът е червен. Всяка идея е тъй материална както човека. Идеята е едно живо същество, което мисли. Идеята сама по себе си мисли, тя има форма. Ако тече една струя вода, вие с нож може да я пресечете, но ако турите електричество във водата, вие не може да пробиете с ножа, той отскача; и чук ако турите, и той ще отскочи. Та твърдостта почива на друг закон. Представете си един кръг, който има хиляди дупчици и се върти. През тия дупчичи можеш ли да минеш? Не, но ако се движиш с по-голяма бързина, ти можеш да минеш през тия дупчици. Твърдостта зависи от степента на движението. Най-бързо се движат твърдите тела. Божественият свят е твърд. Значи твърдостта зависи от силата на движението. Най-силното движение съставлява най голямата твърдост. Идейният свят е с най- голямата твърдост, с най-голямата бързина. Затова се казва, че Бог отделил твърдта. Абсолютни тела са тези, които дават абсолютна неразрушимост. Твърдите тела дават стабилност. Тъй обяснявам - най-силното движение съставлява най-голямата твърдост. Затова, като влизате в Духовния свят, вие ще вървите по въздуха. Вечният Божествен свят е твърд, той не е житък, не е въздухообразен. Всеки един газ стъпва на една частица и ходи. Вторият човек ще стъпи на светлината и ще ходи. Под думата „твърдост“ разбирам, че движението е абсолютно правилно. Когато двама души се обичат, има сцепление между тях. Никакво събиране няма. Духовният свят започва с деление, в духовния свят събиране няма. В Божествения свят има само процес - деление. А делението вече образува и умножението. С умножението идват на земята изваждането и събирането. А еволюция е събиране, изваждане, умножение и деление. Т. е. Божественият свят започва с деление, а човешкият - със събиране. В природата има една първична материя, която не е диференцирана, тя не се дели. Тя е като едно платно, но сама е неделима. Тази материя е основата на Божествения свят, тя с нищо не може да се видоизмени. Диференцираната материя е разпределена в съзнанието, а има една основна материя, която не е претърпяла никакво изменение. И Духът се обгражда с нея. Тя не се дели. Всички други състояния на материята произлизат от нея. Тази материя, която е неделима, тя има едно свойство: в нея има един малък излишък, тя хвърля този малък излишък и от него се твори видимият свят. Затова казват, че Бог е неизменяем.
Студът и топлината, това са две състояния на енергията, защото цялото пространство е живо. В пространството съществува един космически човек, който изпълва всичко. Някой път в съзнанието си чувствувате, че сте грамадни. Това се дължи на този космически човек, който е грамаден, но се движи толкова бързо, че едновременно е навсякъде. Всъщност той е много малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че тук има блага. Колко дни човек е щастлив на земята? То почти живот няма, ако преброите колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени. Сега си радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти страдание. Падане, качване, слизане, промени, промени... когато няма съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма. Този страх е приятен, хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако трепери сърцето ти, това показва, че ти си жив.