НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Наряд и упътвания / Чистотата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Нарядъ и упътвания (четвъртъкъ)

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, казва, чистота, ум, има, сега, дойде, топлина, тяло, аз, требва, обича, себе, става, чисти, чист ,

Съборни беседи , В.Търново, 27 Август 1925г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Четвъртъкъ
5 ч.с.
27 августъ.

Утринна молитва.

1. Добрата молитва (тайно, съ вдишване).

2. Пѫтьтъ на живота.

3. Благословенъ Господь Богъ нашъ.

4. Молитвата на избранитѣ.

5. Молитвата на Духа – на Царството.

6. Отче нашъ.

Лозинка за прѣзъ деня: „Царството Божие не е въ слово, но въ сила“. (1-во Послание къ Коринтяномъ, 4 гл., 20 ст.)

Чрѣзъ Неговия Духъ да се утвърдите крѣпко въ вѫтрѣшния човѣкъ.

Днесъ за четиво ще имате: 4 гл. отъ Матея; 1 гл. отъ Лука; 7 гл. отъ Марка; 2 гл. отъ Иоана. Да се прочете 23-та бесѣда: „Да се не смущава сърдцето ви“!

Ще ви дамъ едно правило: Пази ума си чрѣзъ свѣтлината, душата си – чрѣзъ топлината, а тѣлото си – чрѣзъ чистотата!

Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. Сърдцето ти трѣбва да бѫде топло, но не горещо. Законъ е, че чистотата е изразъ на съвършения животъ. Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Чистотата е външната страна въ изявленията на живота. Само съвършениятъ животъ дава чистотата. Само съвършената Любовь дава топлината. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.

И тъй, тамъ дѣто се забѣлѣзва извѣстна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Слѣдователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И тамъ, дѣто има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена – нищо повече. Азъ ще ви задамъ единъ въпросъ: кого човѣкъ обича въ свѣта най-много? – Себе си. По-възлюбенъ отъ себе си нѣма. Отъ тукъ произтичатъ всички спорове. Щомъ нѣкой обиди нашето „себе“, всичката любовь се разваля. И право е. Не е лошо човѣкъ да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява въ васъ. Въ човѣка има едно възвишено „себе“. То е Божественото въ него. Защо Господь даде на човѣка само единъ умъ? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турятъ два ума у човѣка, тѣ развалятъ работитѣ. Законътъ е, че едното е най-силно въ свѣта.

Сега, ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато вие искате да ви обича нѣкой, той ли трѣбва да дойде при васъ, или вие трѣбва да отидете при него? Какъ мислитѣ? Защо този, който ви обича, не може да дойде при васъ? – Този, който обича, е толкова голѣмъ, че никѫдѣ не може да се събере. Той е най-голѣмиятъ, затова ти ще идешъ при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нѣщата. Човѣкъ, за да люби, трѣбва да бѫде най-голѣмъ, най-силенъ отъ всички. Само голѣмиятъ може да люби. Малкиятъ може само да ходи съ шишенцето си и да взима отъ тукъ – отъ тамъ на заемъ. Ето защо, голѣмиятъ не може да дойде при тебъ. Има нѣщо, обаче, което може да излѣзе отъ голѣмия и да дойде при тебъ. То е неговата свѣтлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте голѣми. Когато ние казваме, че трѣбва да обичаме, подразбирамъ, че трѣбва да отидемъ при голѣмото и отъ него да си напълнимъ шишенцата. Голѣмото е, което ще даде нѣщо въ шишенцата на по-малкитѣ. Ние, по-малкитѣ, ще отидемъ съ нашитѣ шишенца при голѣмото и то ще ни сипне. Това, което сме взели въ шишенцата, ние наричаме нашата любовь. Въ сѫщность, то е любовьта на голѣмото. Че това е така, ние го виждаме отъ слѣдния фактъ. Нѣкой казва: като бѣхъ младъ, сърдцето ми бѣше топло, но сега, като остарѣхъ, нѣмамъ вече тази топлина. Какво означава това? – Отишълъ на млади години съ шишенцето си при голѣмото, напълнилъ го, а сега на стари години го изпразнилъ. Е, какво да правя? – Ще напълнишъ отново шишенцето си. Тъй щото, човѣкъ по този начинъ може да се подмладява, да става младъ, колкото пѫти иска. Туй сѫ учили старитѣ алхимици – подмладяване на човѣка. Но понеже мързелътъ въ човѣка днесъ е толкова голѣмъ, нѣщо характерно за него, той казва: азъ ходихъ съ шишенцето си веднъжъ, повече нѣма какво да ходя по този каменистъ пѫть, не ми се върви вече. Азъ остарѣхъ, не ми се ходи повече, не е за мене този върхъ. На млади години играхъ на хорото, тропахъ, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване къмъ извора. То е сѫщиятъ законъ.

И тъй, помнете правилото: свѣтлина за ума, топлина за душата, а чистота за тѣлото. Спазвате ли това правило, нѣма да грѣшите. Тѣлото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия умъ, тъй както не трѣбва да бутате ключа на електрическитѣ лампи; оставете го да свѣти, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, свѣтлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, свѣтлината ще изчезне. Послѣ, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалишъ този огънь, не го бутай повече. Пъкъ и тѣлото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тѣлото си една кана вода и не го пипай съ рѫката си. Една кофа на главата си, една кофа на тѣлото си, и всичко това е достатъчно. Това нѣщо може да се види противорѣчиво за вашия умъ, но то е много вѣрно, тъй е въ живота. Въ здравия човѣкъ постоянно става изтичане на електричество и магнетизъмъ, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, отъ поритѣ на тѣлото излизатъ струи, които изхвърлятъ всичката кирь навънъ. Такъвъ човѣкъ е праведенъ, затова на праведнитѣ хора тѣлото е чисто, у тѣхъ става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвѫтрѣ навънъ. Не е водата, която ги чисти. Трептението въ тѣхъ ги чисти, и по този начинъ не става никакво задръстване въ поритѣ на тѣлото имъ. Само така хората могатъ да бѫдатъ здрави. Водата, която употрѣбяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьоритѣ, които каратъ автомобилитѣ, сипватъ на мотора отгорѣ по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно трѣбва да пазимъ тѣлото, ума и сърдцето си. Когато умътъ и сърдцето работятъ нормално, тѣлото всѣкога е чисто. Щомъ се наруши равновѣсието между ума и сърдцето, тѣлото става нечисто. Тогава идватъ въшкитѣ, бълхитѣ, дървеницитѣ и т.н. Когато човѣкъ е чистъ и здравъ, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдатъ дървеницитѣ, тия течения ги изгонватъ. Хапятъ ли те дървеници, не си чистъ; хапятъ ли те бълхи, не си чистъ; хапятъ ли те въшки, не си чистъ. Значи, намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ, че не си чистъ, не си здравъ. Намѣришъ ли си въшки, ще знаешъ , че топлината ти не е такава, каквато трѣбва. Хапятъ ли те въшки, ще знаешъ, че свѣтлината ти не е такава, каквато трѣбва. Това е една вѣрна диагноза. Какво трѣбва да направишъ? Ще туришъ въ себе си мисъльта да се очистишъ. Избѣгатъ ли въшкитѣ отъ тебе, ще се зарадвашъ, че имашъ чистота. Може да направишъ единъ опитъ. Отидешъ нѣкѫдѣ, кѫдѣто има много бълхи, и те нападнатъ. Не ги търси изъ дрехитѣ си, но концентрирай мисъльта си къмъ тѣхъ и ги изгони. Кажи имъ: я си излѣзте навънъ! Когато тѣ излѣзатъ, вие сте чисти. Човѣкъ усилва своя умъ въ тия малки нѣща. Дървеницитѣ, това сѫ форми, въ които живѣятъ нечисти, долни духове. Съ силна мисъль, съ молитви тѣ могатъ да се изгонятъ. Нали казватъ, че дяволътъ бѣгалъ отъ тамянъ. Туй е вѣрно. Запримѣръ, когато нѣкой момъкъ залюби нѣкоя мома и я прѣслѣдва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкътъ ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовьта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нѣма да я закачамъ. Докато не е набожна, обича я; щомъ стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми трѣбва. Значи, отъ това може да познаете, че тази любовь е врѣменна. Това азъ наричамъ хранене, което може да задоволи човѣка само за извѣстно врѣме. Така се хранятъ онѣзи, които посѣщаватъ кръчмата. Взематъ малко закуска отъ краставици, пиперецъ, глътнатъ му една ракия отгорѣ, послѣ пакъ една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човѣкъ съ кисели краставици не се храни. Съ това животътъ не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашитѣ чувства сѫ отъ такъвъ характеръ, да се задоволяватъ съ една чашка ракийца, съ една–двѣ краставици, това само кръчмаритѣ могатъ да го измислятъ. Съ такава храна животътъ не може да се подържа. За сѫщинския животъ се изисква малко хлѣбецъ, хубава госбица, че като си хапнешъ, да си доволенъ. Отъ такава храна човѣкъ придобива сила. Туй сѫ нормалнитѣ чувства на човѣка.

Та когато говоря за чувствата, у васъ трѣбва да изпѫкватъ хубави образи. Едно чувство, което не се храни съ добра, съ чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажешъ: азъ нѣма да слушамъ кръчмаря, да се храня съ малко краставички и малко ракийка. И ние имаме сѫщитѣ правила, като на кръчмаря. Дойде ни нѣкой на гости, даваме му малко сладко, послѣ една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нѣщо по-благородно отъ постѫпката на кръчмаря. Дойде ли ти гостъ, сложи му богата трапеза. Азъ съмъ си турилъ за въ бѫдеще слѣдното правило: който ми дойде на гости, нѣма сладко, нѣма кафе, но ще туря на една табличка малко хлѣбъ, соль и малко чубрица. Пъкъ ако му поднеса сладко, ще му прѣдложа цѣлата купа и ще му кажа: хапни си хлѣбъ съ сладко, тури си колкото лъжици искашъ! Тъй мисля да направя за въ бѫдеще. Мнозина ще кажатъ: дѣ ще му отиде краятъ? – Краятъ му ще бѫде много добъръ. Краятъ му е добъръ, но ние сме дребнави, та всичко излиза съ лошъ край. Колкото повече даваме, толкова по-добъръ е краятъ. Сега всичкото е въ страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядемъ, толкова по-добрѣ. Не, не е въ многото ядене, не е и въ малкото ядене. Нѣкои казватъ: да не ядемъ много. Защо да не ядемъ много? Други казватъ: да не ядемъ малко. Защо да не ядемъ малко? Всѣко нѣщо трѣбва да се обуславя разумно. Ще ядешъ толкова, колкото свѣтлината, топлината и чистотата позволяватъ. Това е правило. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на ума си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на сърдцето си. Ще ядешъ така, че да не прѣпятствувашъ на тѣлото си. Това сѫ правила, които можете да приложите въ ежедневния си животъ. Нѣкой казва: че то е така и съ насъ. Да, така е, но вие прилагате все старитѣ правила. Вие отправяте все милъ погледъ на очитѣ. Знаете ли кой е милиятъ погледъ? Ако азъ дамъ милъ погледъ на тлъстата кокошчица, той не е много милъ. Но като попипамъ малко нѣкоя кокошчица и я намѣря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе милъ погледъ! Милиятъ погледъ е за слабата кокошчица, за онзи конь, на когото краката се прѣплитатъ. А защо му е милъ погледъ на онзи конь, който е силенъ, който рита, който скача? Той самъ носи милъ погледъ за себе си. Ами благата дума за кого е? – Сѫщото нѣщо – за слабитѣ.

Тогава ще спазвате правилото: щомъ нѣкой пѫть се спънете, ще си кажете: свѣтлина ми трѣбва! Щомъ сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми трѣбва! Щомъ почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми трѣбва! Дойде ли чистотата, човѣкъ ще има всѣкога здраве. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Дойде ли любовьта, топлина човѣкъ всѣкога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човѣкъ всѣкога ще има. И тъй, търсете свѣтлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже тѣ сѫ понятни за васъ – ще вървитѣ отъ видимото къмъ невидимото. Знание безъ свѣтлина, остава неразбрано. Чувства безъ топлина, оставатъ неразбрани. И здраве безъ чистота е непостижимо. Дойде ли до тѣлото, турете чистота. Чисти, чисти трѣбва да бѫдете! Послѣ, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте единъ вашъ приятелъ и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щомъ миришешъ, ще отидешъ пакъ да се молишъ. Ще се молишъ, ще се молишъ на Бога и слѣдъ това пакъ ще попиташъ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришешъ хубаво, не си чистъ. Това е правило. Тѣлата на нѣкои хора миришатъ на лошо. Чистота трѣбва! Подъ чистота азъ не разбирамъ тази физическа, външна чистота, но всѣка една клѣтка у васъ да бѫде чиста и външно, и вѫтрѣшно. Тази обща чистота на клѣткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Затова, като се обърнемъ къмъ Бога, ще се помолимъ, ще пожелаемъ, щото всички тѣзи живи душички у насъ да бѫдатъ чисти, да се радватъ. Щомъ тѣ сѫ чисти и се радватъ, и ние ще се радваме. Щомъ тѣ скърбятъ, и ние ще скърбимъ. Затова, къмъ всички трѣбва да бѫдемъ внимателни.

Сега, като отидете въ кѫщи, напишете си слѣдното нѣщо: Свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тѣлото и клѣткитѣ. Гледайте да прилагате тия правила. Тѣзи работи се забравятъ, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате съ обикновени работи. Обикновенитѣ работи пъкъ ни се налагатъ всѣки день.

Най-първо хората сѫ идеалисти, но послѣ, като станатъ на 30–40–50 годишна възрасть, започватъ да ставатъ материалисти, започватъ да събиратъ пари за стари години и казватъ: какъ ще прѣкараме старитѣ години? Казвамъ: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като съберешъ тия пари, дали ще ги употрѣбишъ за тия години. Въпросъ е това. Не е въпросътъ, обаче, да бѫдешъ немарливъ. Питамъ ви: ако вашето сърдце е богато съ топлина, нѣма ли да имате срѣдства? Щомъ имате топлина, вие сте богатъ. Щомъ имате свѣтлина, вие сте богатъ. Щомъ имате чистота, вие пакъ сте богатъ. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога слѣдъ като си концентрирамъ ума къмъ нѣкое мѣсто на земята, отъ това мѣсто да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излѣзатъ отъ земята тия монети? Ще излѣзатъ и оттатъкъ ще мине. Това зависи отъ закона на ума. Хората слизатъ долу въ земята и отъ тамъ копаятъ пари. Нѣкой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Нѣкой може да се съмнѣва, дали може да изкопае пари съ мисъльта си, или не. Азъ мога да мисля за това, но дали ще стане, то е другъ въпросъ. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за примѣръ, азъ казвамъ, че тукъ, долу въ земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, какъ ще провѣримъ? – Ще разкопаемъ. Това сѫ възможности, вѣроятности въ живота. Затова, споредъ закона на вѣроятноститѣ, не подпушвайте ума си. Споредъ закона на ума си ще кажете: азъ ще бѫда чистъ. Чистъ мога да бѫда – нищо повече. Нѣкой казва: човѣкъ не може да бѫде чистъ, условията на физическия животъ не позволяватъ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, азъ зная, че мога да бѫда чистъ. Пъкъ можемъ да бѫдемъ и разумни. Ама ти не можешъ да бѫдешъ като „еди-кой си“ писатель! Ами че този „еди-кой си“ писатель не бѣше отъ много умнитѣ. Чудна работа! Този писатель е единъ абаджия, направилъ е много хубави гащи. Че какво отъ това? Той е майсторъ само въ своя занаятъ. Подъ думата „разуменъ“ човѣкъ, ние разбираме друго нѣщо, не разбираме да напише нѣкоя книга, не разбираме да изсвири нѣкое парче, друго нѣщо се изисква отъ разумния човѣкъ. Това, да напишешъ една книга, да изсвиришъ едно парче, то е изкуство.

Двама пѫтници пѫтуватъ. Идва първиятъ до една малка рѣчица и казва: защо на тази малка рѣка не сѫ направили единъ мостъ? Но, се отдалечава, затичва се и прѣскача рѣката. Казва си е, така е, като нѣма мостъ, трѣбва да прѣскоча – и си заминава. Идва вториятъ, вижда, че нѣма мостъ, но намира наблизо една греда, туря я прѣзъ рѣката и минава по нея. Кой отъ двамата е по-уменъ, който прѣскача рѣката, или който я минава прѣзъ гредата? Добрѣ, вие дойдете при нѣкоя рѣка, т.е. при нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ е рѣката сега – и си вървите. Какво трѣбва да направите? Може да го прѣскочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намѣришъ гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вмѣсто мостъ, той не пита, защо не турятъ мостъ, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: азъ, който разбирамъ законитѣ, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумниятъ човѣкъ.

Други двама пѫтници пѫтуватъ. По пѫтя срѣщатъ едного, на когото колата се счупила. Единиятъ казва: ела у дома, азъ имамъ синъ, който е свършилъ дърводѣлство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вториятъ, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питамъ сега: кой отъ двамата е по-уменъ? – Вториятъ.

Трети примѣръ. Вие срѣщате единъ бѣденъ, нещастенъ човѣкъ и му казвате: въ Америка, въ една отъ библиотекитѣ на Вашингтонъ, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Другъ пѫтникъ срѣща сѫщия човѣкъ и му казва: ти, като умрѣшъ, ще отидешъ на небето, и тамъ, отъ ангелитѣ ще научишъ много нѣща. Трѣтиятъ пѫтникъ, обаче, самъ намира този човѣкъ и не го праща въ Америка, въ Вашингтонъ, както първиятъ, нито на небето, както вториятъ, а понеже го вижда, че е гладенъ, босъ, нѣма дѣ да спи, казва му: ела съ мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и слѣдъ това го изпраща да си отиде. Питамъ: кой е най-умниятъ? – Третиятъ. Постѫпката на другитѣ двама не е лоша, но не е и отъ най-разумнитѣ. Въ дадения случай, като говоримъ за разумни нѣща въ приложението, ние разбираме тия, който задоволяватъ необходимитѣ нужди въ живота ни. Този е уменъ човѣкъ, който задоволява необходимитѣ, сѫщественитѣ нужди на нашия животъ.

Сега, да ви прѣдставя друго противорѣчие: двама пѫтници-туристи пѫтуватъ. И двамата рѣшили да правятъ добро. Единиятъ минава покрай кръчмата, вижда единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „ела вѫтрѣ“. Влиза съ него заедно и казва на кръчмаря: дай половинъ килце вино! Почерпва го, запознаватъ се и си заминава. Идва вториятъ пѫтникъ. Минава покрай кръчмата, вижда сѫщо така единъ човѣкъ седи прѣдъ кръчмата и му казва: „приятелю, ела съ мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питамъ: кой е по-уменъ? – Вториятъ. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго врѣме. Туй благо, което трае, което продължава у човѣка по-дълго врѣме, е добро. Туй благо, което е кратковрѣменно, не е добро, не носи сила за човѣка.

7. Гимнастически упражнения.

Наряд и упътвания (четвъртък) (Чистотата)

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, казва, чистота, ум, има, сега, дойде, топлина, тяло, аз, требва, обича, себе, става, чисти, чист ,

Съборни беседи , В.Търново, 27 Август 1925г., (Четвъртък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Четвъртък
5 ч.с.
27 август.

Утринна молитва.

1.Добрата молитва (тайно, с вдишване).
2.Пътят на живота.
3.Благословен Господ Бог наш.
4.Молитвата на избраните.
5.Молитвата на Духа – на Царството.
6.Отче наш.

Лозинка за през деня: „Царството Божие не е в слово, но в сила“. (1-во Послание към Коринтяном, 4 гл., 20 ст.)

Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек.

Днес за четиво ще имате: 4 гл. от Матея; 1 гл. от Лука; 7 гл. от Марка; 2 гл. от Иоана. Да се прочете 23-та беседа: „Да се не смущава сърдцето ви“!

Ще ви дам едно правило: Пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата!

Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. Сърдцето ти требва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната светлина.

И тъй, там дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно, този живот требва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си нема. От тук произтичат всички спорове. Щом некой обиди нашето „себе“, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй обикновеното „себе“, което се проявява в вас. В човека има едно възвишено „себе“. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

Сега, ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича некой, той ли требва да дойде при вас, или вие требва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, требва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взима от тук – от там на заем. Ето защо, големият не може да дойде при теб. Има нещо, обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че требва да обичаме, подразбирам, че требва да отидем при голямото и от него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите шишенца при голямото и то ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. В същност, то е любовта на голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Некой казва: като бях млад, сърдцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина. Какво означава това? – Отишъл на млади години с шишенцето си при голямото, напълнил го, а сега на стари години го изпразнил. Е, какво да правя? – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото, човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй с учили старите алхимици – подмладяване на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: аз ходих с шишенцето си веднъж, повече нема какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този върх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска. Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. То е същият закон.

И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, нема да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не требва да бутате ключа на електрическите лампи; оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите; оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си, и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно, тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне отвътре навън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти, и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, да не става сгорещяване. Затова именно требва да пазим тялото, ума и сърдцето си. Когато умът и сърдцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърдцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи, намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш , че топлината ти не е такава, каквато требва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато требва. Това е една вярна диагноза. Какво требва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избегат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш некъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: я си излезте навън! Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това с форми, в които живеят нечисти, долни духове. С силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Запример, когато некой момък залюби некоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога, да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае, тя, доколко е силна любовта му. Той ще си каже: тя е много набожна, нема да я закачам. Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: тя е светица вече, не ми требва. Значи, от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се подържа, това е само една залъгалка. Значи, ако вашите чувства с от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракийца, с една–две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се подържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава госбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй с нормалните чувства на човека.

Та когато говоря за чувствата, у вас требва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: аз нема да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка. И ние имаме същите правила, като на кръчмаря. Дойде ни некой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости, нема сладко, нема кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: хапни си хляб с сладко, тури си колкото лъжици искаш! Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: де ще му отиде краят? – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото е в страха. Ние се страхуваме и казваме: колкото по-малко ядем, толкова по-добре. Не, не е в многото ядене, не е и в малкото ядене. Некои казват: да не ядем много. Защо да не ядем много? Други казват: да не ядем малко. Защо да не ядем малко? Всяко нещо требва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на сърдцето си. Ще ядеш така, че да не препятствуваш на тялото си. Това с правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Некой казва: че то е така и с нас. Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко некоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: на тебе мил поглед! Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на когото краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.

Тогава ще спазвате правилото: щом некой път се спънете, ще си кажете: светлина ми требва! Щом сърдцето ви не може да обича, ще си кажете: топлина ми требва! Щом почнете да боледувате, ще си кажете: чистота ми требва! Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете светлина, търсете топлина, търсете чистота, понеже те с понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина, остава неразбрано. Чувства без топлина, остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти требва да бъдете! После, искате да знаете, дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: я ме помириши, мириша ли на лошо? Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: сега мириша ли хубаво? Докато не миришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на некои хора миришат на лошо. Чистота требва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всека една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те с чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова, към всички требва да бъдем внимателни.

Сега, като отидете в къщи, напишете си следното нещо: Светлина за ума, топлина за сърдцето и душата, чистота за тялото и клетките. Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.

Най-първо хората с идеалисти, но после, като станат на 30–40–50 годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: как ще прекараме старите години? Казвам: не се знае, колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът, обаче, да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърдце е богато с топлина, нема ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога след като си концентрирам ума към некое место на земята, от това место да изкопая златни монети? Ще кажете: възможно ли е да излязат от земята тия монети? Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и от там копаят пари. Некой казва: дали е възможно това? – Възможно е. Некой може да се съмнява, дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега, за пример, аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: възможно ли е? – Възможно е. Е, как ще проверим? – Ще разкопаем. Това с възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече. Некой казва: човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като „еди-кой си“ писател! Ами че този „еди-кой си“ писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думата „разумен“ човек, ние разбираме друго нещо, не разбираме да напише некоя книга, не разбираме да изсвири некое парче, друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче, то е изкуство.

Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: защо на тази малка река не с направили един мост? Но, се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си е, така е, като нема мост, требва да прескоча – и си заминава. Идва вторият, вижда, че нема мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен, който прескача реката, или който я минава през гредата? Добре, вие дойдете при некоя река, т.е. при некой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво требва да направите? Може да го прескочите. И то е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи, да намериш гредата, това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита, защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея. Това е разумният човек.

Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се счупила. Единият казва: ела у дома, аз имам син, който е свършил дърводелство, той ще ти я направи. Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.

Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: в Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като прочетете, ще научите много хубави работи. Дава му адреса на книгата и си заминава. Друг пътник среща същия човек и му казва: ти, като умреш, ще отидеш на небето, и там, от ангелите ще научиш много неща. Третият пътник, обаче, сам намира този човек и не го праща в Америка, в Вашингтон, както първият, нито на небето, както вторият, а понеже го вижда, че е гладен, бос, нема де да спи, казва му: ела с мене! Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, който задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.

Сега, да ви представя друго противоречие: двама пътници-туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчмата, вижда един човек седи пред кръчмата и му казва: „ела вътре“. Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: дай половин килце вино! Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек седи пред кръчмата и му казва: „приятелю, ела с мене“. Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила за човека.

7.Гимнастически упражнения.

Чистотата



1. Добрата молитва (тайно, с вдишване)

2. Пътят на живота

3. Благословен Господ Бог наш

4. Молитва на избраните

5. Молитва на Духа – на Царството

6. Отче наш

Лозинка за през деня:

● Царството Божие не е в слово, но в сила.

(Първо послание към коринтяните, 4-та глава, 20-и стих.)

● Чрез Неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек.

Днес за четиво ще имате: 4-та глава от Матея, 1-ва глава от Лука, 7-а глава от Марка, 2-ра глава от Йоана. Да се прочете 23-та беседа: Да се не смущава сърцето ви!

Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. Сърцето ти трябва да бъде топло, но не горещо. Закон е, че чистотата е израз на съвършения живот. Само съвършеният живот може да бъде чист. Чистотата е външната страна в изявленията на живота. Само съвършеният живот дава чистотата. Само съвършената Любов дава топлината. Само Духът носи пълната Светлина.

И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. Това е диагнозата. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там Любовта не е съвършена – нищо повече. Аз ще ви задам един въпрос: кого човек обича в света най-много? – Себе си. По-възлюбен от себе си няма. Оттук произтичат всички спорове. Щом някой обиди нашето себе, всичката любов се разваля. И право е. Не е лошо човек да обича себе си, но не разбирайте туй, обикновеното себе, което се проявява във вас. В човека има едно възвишено Себе. То е Божественото в него. Защо Господ даде на човека само един ум? Защо не му даде два, три ума, за да работи повече? – Като турят два ума у човека, те развалят работите. Законът е, че едното е най-силно в света.

Сега ще ви задам друг въпрос. Когато вие искате да ви обича някой, той ли трябва да дойде при вас, или вие трябва да отидете при него? Как мислите? Защо този, който ви обича, не може да дойде при вас? – Този, който обича, е толкова голям, че никъде не може да се събере. Той е най-големият, затова ти ще идеш при него. Вие не си съставяйте криви понятия за нещата. Човек, за да люби, трябва да бъде най-голям, най-силен от всички. Само големият може да люби. Малкият може само да ходи с шишенцето си и да взема оттук-оттам назаем. Ето защо големият не може да дойде при тебe. Има нещо обаче, което може да излезе от големия и да дойде при теб. То е неговата светлина и топлина. Е, сега вие можете ли да любите? Не можете, защото не сте големи. Когато ние казваме, че трябва да обичаме, подразбирам, че трябва да отидем при Голямото и от Него да си напълним шишенцата. Голямото е, което ще даде нещо в шишенцата на по-малките. Ние, по-малките, ще отидем с нашите ши¬шенца при Голямото и То ще ни сипне. Това, което сме взели в шишенцата, ние наричаме нашата любов. Всъщност това е Любовта на Голямото. Че това е така, ние го виждаме от следния факт. Някой казва: „Като бях млад, сърцето ми беше топло, но сега, като остарях, нямам вече тази топлина.“ Какво означава това? – Отишъл е на млади години с шишенцето си при Голямото, напълнил го е, а сега на стари години го е изпразнил. „Е, какво да правя?“ – Ще напълниш отново шишенцето си. Тъй щото човек по този начин може да се подмладява, да става млад, колкото пъти иска. Туй са учили старите алхимици – подмладяването на човека. Но понеже мързелът в човека днес е толкова голям, нещо характерно за него, той казва: „Аз ходих с шишенцето си веднъж, повече няма какво да ходя по този каменист път, не ми се върви вече. Аз остарях, не ми се ходи повече, не е за мене този връх. На млади години играх на хорото, тропах, но сега вече не ми се иска.“ Какво означава тропането? – Тропането е ходене, отиване към извора. Това е същият закон.

И тъй, помнете правилото: светлина за ума, топлина за душата, а чистота за тялото. Спазвате ли това правило, няма да грешите. Тялото си дръжте винаги чисто! Не нарушавайте топлината на душата си! Не барайте фитила на вашия ум, тъй както не трябва да бутате ключа на електрическите лампи: оставете го да свети, не го бутайте! Почнете ли да го бутате, светлината ще се изгуби. Почнете ли да пипате фитила, светлината ще изчезне. После, не човъркайте постоянно душата си, за да става по-топла! Не, като запалиш този огън, не го бутай повече. Пък и тялото си не търкайте много, понеже ще се ожулите: оставете го да се очисти само. Сипи на тялото си една кана вода и не го пипай с ръката си. Една кофа на главата си, една кофа на тялото си – и всичко това е достатъчно. Това нещо може да се види противоречиво за вашия ум, но то е много вярно – тъй е в живота. В здравия човек постоянно става изтичане на електричество и магнетизъм, става едно трептение. Когато туй трептение е нормално, от порите на тялото излизат струи, които изхвърлят всичката кир навън. Такъв човек е праведен, затова на праведните хора тялото е чисто, у тях става постоянно изчистване, постоянно изхвърляне от вътре на вън. Не е водата, която ги чисти. Трептението в тях ги чисти и по този начин не става никакво задръстване в порите на тялото им. Само така хората могат да бъдат здрави. Водата, която употребяваме за миене, е само едно разхлаждане. Тя ни разхлажда тъй, както шофьорите, които карат автомобилите, сипват на мотора отгоре по малко вода, за да не става сгорещяване. Затова именно трябва да пазим тялото, ума и сърцето си.

Когато умът и сърцето работят нормално, тялото всякога е чисто. Щом се наруши равновесието между ума и сърцето, тялото става нечисто. Тогава идват въшките, бълхите, дървениците и т.н. Когато човек е чист и здрав, никакви дървеници не може да има. Защо? Защото, като дойдат дървениците, тия течения ги изгонват. Хапят ли те дървеници, не си чист; хапят ли те бълхи, не си чист; хапят ли те въшки, не си чист. Значи намериш ли си въшки, ще знаеш, че не си чист, не си здрав. Намериш ли си въшки, ще знаеш, че топлината ти не е такава, каквато трябва. Хапят ли те въшки, ще знаеш, че светлината ти не е такава, каквато трябва. Това е една вярна диагноза. Какво трябва да направиш? Ще туриш в себе си мисълта да се очистиш. Избягат ли въшките от тебе, ще се зарадваш, че имаш чистота. Може да направиш един опит. Отидеш някъде, където има много бълхи, и те нападнат. Не ги търси из дрехите си, но концентрирай мисълта си към тях и ги изгони. Кажи им: „Я си излезте навън!“ Когато те излязат, вие сте чисти. Човек усилва своя ум в тия малки неща. Дървениците, това са форми, в които живеят нечисти, долни духове. Със силна мисъл, с молитви те могат да се изгонят. Нали казват, че дяволът бягал от тамян. Туй е вярно. Например, когато някой момък залюби някоя мома и я преследва, едно правило ще пазите: тя да започне да се моли на Бога да стане чиста, и като стане чиста, момъкът ще офейка. Само така ще познае тя доколко е силна любовта му. Той ще си каже: „Тя е много набожна, няма да я закачам.“ Докато не е набожна, обича я; щом стане набожна, не я обича. Какво означава това? Той казва: „Тя е светица вече, не ми трябва.“ Значи от това може да познаете, че тази любов е временна. Това аз наричам хранене, което може да задоволи човека само за известно време. Така се хранят онези, които посещават кръчмата. Вземат малко закуска от краставици, пиперец, глътнат му една ракия отгоре, после пак една краставица, и т.н. Не, това не е храна. Човек с кисели краставици не се храни. С това животът не може да се поддържа, това е само една залъгалка. Значи ако вашите чувства са от такъв характер, да се задоволяват с една чашка ракиица, с една-две краставици, това само кръчмарите могат да го измислят. С такава храна животът не може да се поддържа. За същинския живот се изисква малко хлебец, хубава гозбица, че като си хапнеш, да си доволен. От такава храна човек придобива сила. Туй са нормалните чувства на човека.

Та когато говоря за чувствата, у вас трябва да изпъкват хубави образи. Едно чувство, което не се храни с добра, с чиста храна, не може и да се проявява напълно. Ти ще си кажеш: „Аз няма да слушам кръчмаря, да се храня с малко краставички и малко ракийка.“ И ние имаме същите правила като на кръчмаря. Дойде ни някой на гости, даваме му малко сладко, после една чашка кафе, залъгваме го. Това е малко нещо по-благородно от постъпката на кръчмаря. Дойде ли ти гост, сложи му богата трапеза. Аз съм си турил за в бъдеще следното правило: който ми дойде на гости – няма сладко, няма кафе, но ще туря на една табличка малко хляб, сол и малко чубрица. Пък ако му поднеса сладко, ще му предложа цялата купа и ще му кажа: „Хапни си хляб със сладко, тури си колкото лъжици искаш!“ Тъй мисля да направя за в бъдеще. Мнозина ще кажат: „Де ще му отиде краят?“ – Краят му ще бъде много добър. Краят му е добър, но ние сме дребнави, та всичко излиза с лош край. Колкото повече даваме, толкова по-добър е краят. Сега всичкото зло е в страха. Ние се страхуваме и казваме: „Колкото по-малко ядем, толкова по-добре.“ – Не, не е работата в многото ядене, не е и в малкото ядене. Някои казват: „Да не ядем много.“ – Защо да не ядем много? Други казват: „Да не ядем малко.“ – Защо да не ядем малко? Всяко нещо трябва да се обуславя разумно. Ще ядеш толкова, колкото светлината, топлината и чистотата позволяват. Това е правило. Ще ядеш така, че да не препятстваш на ума си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на сърцето си. Ще ядеш така, че да не препятстваш на тялото си. Това са правила, които можете да приложите в ежедневния си живот. Някой казва: „Че то е така и с нас.“ – Да, така е, но вие прилагате все старите правила. Вие отправяте все мил поглед на очите. Знаете ли кой е милият поглед? Ако аз дам мил поглед на тлъстата кокошчица, той не е много мил. Но като попипам малко някоя кокошчица и я намеря малко слабичка, ще ѝ кажа: „На тебе мил поглед!“ Милият поглед е за слабата кокошчица, за онзи кон, на който краката се преплитат. А защо му е мил поглед на онзи кон, който е силен, който рита, който скача? Той сам носи мил поглед за себе си. Ами благата дума за кого е? – Същото нещо – за слабите.

Тогава ще спазвате правилото: щом някой път се спънете, ще си кажете: „Светлина ми трябва!“ Щом сърцето ви не може да обича, ще си кажете: „Топлина ми трябва!“ Щом почнете да боледувате, ще си кажете: „Чистота ми трябва!“ Дойде ли чистотата, човек ще има всякога здраве. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Дойде ли Любовта, топлина човек всякога ще има. Дойде ли чистотата, здраве човек всякога ще има. И тъй, търсете Светлина, търсете Топлина, търсете Чистота, понеже те са понятни за вас – ще вървите от видимото към невидимото. Знание без светлина остава неразбрано. Чувства без топлина остават неразбрани. И здраве без чистота е непостижимо. Дойде ли до тялото, турете чистота. Чисти, чисти трябва да бъдете! После, искате да знаете дали сте чисти. Повикайте един ваш приятел и му кажете: „Я ме помириши, мириша ли на лошо?“ Щом миришеш, ще отидеш пак да се молиш. Ще се молиш, ще се молиш на Бога и след това пак ще попиташ: „Сега мириша ли хубаво?“ Докато не замиришеш хубаво, не си чист. Това е правило. Телата на някои хора миришат на лошо. Чистота трябва! Под чистота аз не разбирам тази физическа, външна чистота, но всяка една клетка у вас да бъде чиста и външно, и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Затова, като се обърнем към Бога, ще се помолим, ще пожелаем, щото всички тези живи душички у нас да бъдат чисти, да се радват. Щом те са чисти и се радват, и ние ще се радваме. Щом те скърбят, и ние ще скърбим. Затова към всички трябва да бъдем внимателни.

Сега, като отидете вкъщи, напишете си следното нещо:

● Светлина за ума, топлина за сърцето и душата, чистота за тялото и клетките.

Гледайте да прилагате тия правила. Тези работи се забравят, защото вие не ги повтаряте, а се занимавате с обикновени работи. Обикновените работи пък ни се налагат всеки ден.

Най-първо хората са идеалисти, но после, като станат на 30-40-50-годишна възраст, започват да стават материалисти, започват да събират пари за стари години и казват: „Как ще прекараме старите години?“ Казвам: не се знае колко години ще изкарате. Не се знае, като събереш тия пари, дали ще ги употребиш за тия години. Въпрос е това. Не е въпросът обаче да бъдеш немарлив. Питам ви: ако вашето сърце е богато с топлина, няма ли да имате средства? Щом имате топлина, вие сте богат. Щом имате светлина, вие сте богат. Щом имате чистота, вие пак сте богат. Но какво бихте казали, ако ви кажа, че мога, след като си концентрирам ума към някое място на Земята, от това място да изкопая златни монети? Ще кажете: „Възможно ли е да излязат от земята тия монети?“ – Ще излязат и оттатък ще мине. Това зависи от закона на ума. Хората слизат долу в земята и оттам копаят пари. Някой казва: „Дали е възможно това?“ – Възможно е. Някой може да се съмнява дали може да изкопае пари с мисълта си, или не. Аз мога да мисля за това, но дали ще стане, то е друг въпрос. Зная, че туй, за което мисля, може да стане, има възможности. Сега например аз казвам, че тук, долу в земята, има една жилка злато. Казвате: „Възможно ли е?“ – Възможно е. „Е, как ще проверим?“ – Ще разкопаем. Това са възможности, вероятности в живота. Затова, според закона на вероятностите, не подпушвайте ума си. Според закона на ума си ще кажете: „Аз ще бъда чист. Чист мога да бъда – нищо повече.“ Някой казва: „Човек не може да бъде чист, условията на физическия живот не позволяват“ – и ми доказва това. Не, не ми доказвай, аз зная, че мога да бъда чист. Пък можем да бъдем и разумни. Ама ти не можеш да бъдеш като еди-кой си писател! Ами че този еди-кой си писател не беше от много умните. Чудна работа! Този писател е един абаджия, направил е едни много хубави гащи. Че какво от това? Той е майстор само в своя занаят. Под думите разумен човек ние разбираме друго нещо – не разбираме да напише някоя книга, не разбираме да изсвири някое парче – друго нещо се изисква от разумния човек. Това, да напишеш една книга, да изсвириш едно парче – това е изкуство.

Двама пътници пътуват. Идва първият до една малка речица и казва: „Защо на тази малка река не са направили един мост?“ Но се отдалечава, затичва се и прескача реката. Казва си: „Е, така е, като няма мост, трябва да прескоча“ – и си заминава. Идва вторият, вижда, че няма мост, но намира наблизо една греда, туря я през реката и минава по нея. Кой от двамата е по-умен: който прескача реката или който минава през гредата? Добре, вие дойдете при някоя река, т.е. при някой човек. Този човек е реката сега – и си вървите. Какво трябва да направите? Може да го прескочите. И това е хубаво, но може да турите греда и да минете по нея. Значи да намериш гредата – това вече е качество на ума. Онзи, който туря гредата вместо мост, той не пита защо не турят мост, ами поставя гредата и минава по нея. Той казва: „Аз, който разбирам законите, ще туря гредата и ще мина по нея.“ Това е разумният човек.

Други двама пътници пътуват. По пътя срещат едного, на когото колата се е счупила. Единият казва: „Ела у дома, аз имам син, който е завършил дърводелство, той ще ти я направи.“ Дава си адреса и заминава. Вторият, като минава, вижда счупената кола на селянина, доближава се и му я направя. Питам сега: кой от двамата е по-умен? – Вторият.

Трети пример. Вие срещате един беден, нещастен човек и му казвате: „В Америка, в една от библиотеките на Вашингтон, има една много хубава книга. Като я прочетете, ще научите много хубави работи. Давате му адреса на книгата и си заминавате. Друг пътник среща същия човек и му казва: „Ти, като умреш, ще отидеш на Небето и там, от ангелите, ще научиш много неща.“ Третият пътник обаче сам намира този човек и не го праща в Америка, във Вашингтон, както първия, нито на Небето, както втория, а понеже го вижда,че е гладен, бос, няма къде да спи, казва му: „Ела с мен!“ Завежда го у дома си, нахранва го, дава му здрави обуща, чисто легло, и след това го изпраща да си отиде. Питам: кой е най-умният? – Третият. Постъпката на другите двама не е лоша, но не е и от най-разумните. В дадения случай, като говорим за разумни неща в приложението, ние разбираме тия, които задоволяват необходимите нужди в живота ни. Този е умен човек, който задоволява необходимите, съществените нужди на нашия живот.

Сега да ви представя друго противоречие: двама пътници туристи пътуват. И двамата решили да правят добро. Единият минава покрай кръчма, вижда един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Ела вътре!“ Влиза с него заедно и казва на кръчмаря: „Дай половин килце вино!“ Почерпва го, запознават се и си заминава. Идва вторият пътник. Минава покрай кръчмата, вижда също така един човек да седи пред кръчмата и му казва: „Приятелю, ела с мене!“ Завежда го на гостилницата и го нахранва. Питам: кой е по-умен? – Вторият. Защо? Защото благото на храната трае по-дълго време. Туй благо, което трае, което продължава у човека по-дълго време, е добро. Туй благо, което е кратковременно, не е добро, не носи сила на човека.

7. Гимнастически упражнения

27 август, четвъртък, 5 ч.

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON