И валя дъждът

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, жена, любов, може, хора, аз, воля, всички, свят, казва, мъж, природа, живот, себе, бог ,
Неделни беседи , София, 1 Юни 1924г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„И валя дъждът, и приидоха реките,
и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща;
и не падна, защото бе основана на камък."
Матея 7:25
 „И валя дъждът, и приидоха реките." – Това е последствие на нещо. „И повеяха ветровете." – Това е едно въздействие. „И тази къща не падна, защото бе основана на камък". – Това е резултат. Така казват съвременните учени и философи. Така става в съвременния културен свят на 20 век, който минава за един просветен век. Сегашните хора мислят, че само човекът е разумно същество. Всички останали същества са неразумни. Например, като видят дърво или животно, те казват: дърво е това, не мисли и не чувствува. Животно е това, нищо не разбира. – Това са криви заключения. Че не е така, вижте, какво прави семето, като го посеете в почвата. То пуща коренчета и с помощта на тях извлича необходимите елементи за своето хранене. В това отношение, то може да направи нещо повече от човека. Растението, дървото е цял химик. То знае още, на каква дълбочина да пусне своите коренчета. След това то пуща листа и клончета, развива цветове, и най-после връзва и дава плодове. Като гледате цветовете, чудите се, колко майсторски са боядисани. Растенията разбират и от бояджийство. В земята растението прави това, което човек не може. Заровете краката на човека в почвата и вижте, какво ще стане – ще изгният. Дърветата са разумни същества. Те имат свой език, на който говорят. Те не са дошли още до положението да говорят на този език, с който ние си служим. Те се разговарят чрез движения, със символи. Всяко растение, до което се приближаваме, ни говори по един или друг начин. В първата глава на Битието е казано, че когато Бог създал света, първоначално нямало дъждове. Отпосле заваляли, и тревата изникнала. Значи, изливането на дъжда е процес, който действува върху растенията. В този смисъл, водата носи условия за проява на вътрешния живот в растенията. „И валя дъжд." Това е един прекрасен процес. „И приидоха реките." – Защо приидоха? Реките са полезни за живота. Те представят артериалната кръв на природата. Дъждът, който се излива върху растенията, носи своето благо за тях. „И нападнаха на тази къща". Тя се изпита. Това е фигуративен израз. Така е говорил Христос. „И заваля дъждът". В дадения случай, дъждът, реките, ветровете са условия за живота. Много хора се развалят от живота, а много не се развалят. Например, някой казва: Като сме дошли на земята да живеем, трябва да ядем. – Какъв е смисълът на яденето ? – Смисълът на яденето е да си достави човек онази енергия от природата, необходима за неговото умствено и сърдечно развитие. Сегашните хора гледат на яденето като на удоволствие, но, всъщност, не е така. Щом яденето стане удоволствие, човек не може да мисли. Някои казват, че човек трябва и да пие. – Съгласен съм с това. Природата е предвидила и пиенето, затова е дала водата. Хората, в желанието си да пият, какви ли питиета не са измислили – 20 годишни вина, ракии, ликьори и др. Бедният, като гледа, как богатият яде и пие, казва: Това разбирам живот! Да имаме и ние печена кокошка, 20 годишно винце! Така и ние ще живеем. Това разбирам живот. Да ми даде Господ и на мене такъв живот. Питам: Какво прави онзи българин, който яде само лук, чесън и боб? Най-после и той казва: До гуша ми дойде този боб! Не искам да помисля вече за него! Иска ми се малко месце. Какво е положението на тревопасните, които ядат само трева? Взимат остена, впрягат ги и ги подкарват. А хората, щом се засегнат интересите им, казват: Това не е по Бога. Щом се засегнат чуждите интереси, казват, че това е волята Божия. Да мушкаш с остен, това е по Бога. Да вземеш оралото и да впрегнеш воловете, и това е по Бога. – Да, но това са недоказани твърдения. Като обичаш животното, то ще бъде готово да ти служи доброволно. Божествено е да впрягаш вола на работа, когато той може да се разговаря с тебе. Той ще ти каже: Братко, аз се напасох добре в гората. Сега съм силен. Тури хомота на врата ми и ме заведи на нивата да работим. Това разбирам „по Бога". Сега ти гониш вола, той бяга. Най-по-сле му туриш юлара и го впрегнеш. Това било по Бога! Как е възможно, Божественото, разумното, да създава произволи? Трябва да знаете, че всяко нещо, което създава произволи, е човешко. А всеки процес, от който изтича разумност, е Божествен. Това всеки трябва да знае, за да не се оправдава. Казвам: Ако има разумност в църквата, тя е от Бога. Ако има разумност в държавата, и тя е от Бога. Щом няма разумност нито в църквата, нито в държавата, те не са от Бога. В Божествените неща има живот. В тях няма смърт, няма и разплодяване. Казвате: Ако не колим говедата, нали ще се разплодят много? – Няма да се размножават повече, отколкото е определено. Те се размножават при сегашните условия. Това размножаване наричам раздробяване на живота. Когато реката се разлива на много рекички, това размножаване ли е ? Това е раздробяване. Така стои въпросът. Животът на земята е един и неделим. Той се проявява разумно във всички хора. В разбирането на живота е величието на човешкия ум и на човешкото сърце. С какво ще покаже човек, че стои по-високо от растенията и животните? Той иска да покаже, че не е растение, не е дърво. Наистина, и в животните, и в растенията има престъпност. В цялата природа, както я виждаме, има една замаскираност, макар че поетите я възпяват, описват хубостите й. Навсякъде в природата има борба, лицемерие, нещо замаскирано. Вземете бряста, който расте между боровете. И в него се забелязва лицемерие. Като се види между боровете, той казва: И аз съм като вас, раста към Бога, стремя се към слънцето. Вижте, как се развивам като вас. Наистина, той се свива, не се разширява според естеството си. Най-после боровете му повярват. Те са от по-висока еволюция в сравнение с бряста. Като се издигне над боровете, брястът вече не расте към Бога, но все повече се разширява. Борът, дето и да го посадиш, все към Бога се стреми. Каква е разликата между светските и религиозните хора? Светските хора не се молят на Бога, но, като попаднат между религиозни, и те започват да се молят и казват: И ние се молим като вас, четем „Отче наш". Докато хората са бедни, молят се по 4 – 5 пъти на ден, все нагоре растат. Като забогатеят, те казват: Стига вече нагоре, ръцете ни заболяха. Сега вече можем да си поживеем – и започват да се разширяват. Богатият е бряст, който схваща нещата материалистически. Следователно, в изучаването на природата, човешкият дух е внесъл нещо специфично. Като слиза надолу и очиства природата от нейната замаскираност, виждате, че съществува Божествен свят, с пълна хармония, с абсолютен ред. Природата си служи с различни методи. Тя може да предизвиква добри подтици даже в растенията. Например, растението може да се влюби в човека, както хората се влюбват. Изучавайте растенията, да видите, какви чувства изпитват те. Направете следния опит: вземете едно растение, поливайте го всеки ден, грижете се за него и наблюдавайте, как то расте и се развива. Докато го държите в стаята си, то е весело, добре се развива. Извадете го вън, далеч от себе си, ще видите, че то започва да съхне и да се разваля – тъгува за вас. Вчера една госпожа ми разказваше следното: Няколко години наред тя държала цветя в стаята си. Те се развивали добре. Един ден ги изнесла вън, на простор. Въпреки това, те започнали да съхнат. Тя ме питаше, защо съхнат цветята й. Казвам: Те имат голяма любов към тебе. Щом си ги изнесла вън, те започнали да линеят, По-добре ги дръж при себе си. Казвате: Цветя са това, не са чувствителни. – Не е така. И вие, като излизате сред природата, мислите, че всичко знаете. – Какво знаете ? Какво разбирате ? Имате ли любов ? По своята любов и самоотверженост, някога растението стои по-високо от човека. Може да го отсечеш, без то да пороптае. Обаче, има случаи, когато и дърветата си отмъщават. Като секат големите дървета, те си отмъщават на хората, които плащат с живота си. Ние трябва да бъдем будни, да знаем, как са наредени нещата в природата. Всяко живо същество има своето определено място. Умни са дърветата, те знаят, какви престъпления вършат хората. Като си отсекъл едно дърво, новото, което пораства на негово място, не те забравя – помни твоето престъпление. Като те види, отдалеч ти казва: Аз те познавам от миналото. Помня, как ме отсече. И обратното е верно: Ако помогнеш на едно дърво – поливаш го, разкопаваш го, чистиш го от гъсениците, то казва: Познавам те, няма да те забравя. Ти се грижиш за мене, и аз ще ти благодаря. Ще кажете, че това са приказки от „Хиляда и една нощ." – Да оставим настрана приказките. „И валя дъждът, и приидоха реките". И в съвременния свят има големи дъждове. Цялото човечество минава през тежки изпитания. Идат вече изпитанията. Нима гладът, болестите, сиромашията не са изпитания? Не минават ли през тези условия всички мъже и жени ? Изобщо, цялото човечество минава през изпитания, които се отразяват и върху съзнанията на хората. Всички хора, всички народи страдат, и всеки казва: Да му мисли човекът! Да му мислят народите и държавите! Питам: Кой ще мисли и за хората, и за народите ? Отговарят: Бог да се грижи за всички. – Има ли Промисъл? Има ли Божи закон? Едни учени казват, че всичко е случайност. Други казват, че има Промисъл в света. В края на краищата, явява се спор между едните и другите. Първите, които отричат Божия Промисъл, се питат, защо съществува такава разумност? Вторите се запитват: Ако съществува Промисъл, защо са допуснати страданията? Явява се още и въпросът: В какво се заключава човешката интелигентност? Интелигентен ли е богатият? Интелигентен ли е силният? Ще кажете, че добрият човек не е много интелигентен. Някои го наричат овчедушен. Това показва, че -те имат особено понятие за човешката интелигентност. Според тях, силният проявява повече своята интелигентност от кроткия и тих човек. Като ме слушате днес, знаете ли, какво ще бъде с вас след 10 – 15 години? – Не знаете. Често аз говоря на съвременните хора. Ако отидете във Франция, Англия, Америка, Германия, ще видите, че там хората са крайно суеверни. Някой виден търговец в черква не ходи, не вярва в Бога, но като започне някакво голямо предприятие, търси гадател да му каже, ще успее, или няма да успее. Ако работата му се нареди добре, той се насърчава. Втори път, като предприеме нещо, пак търси гадател. Той му казва, че ще успее, но сега предсказанието не се оправдава. Обаче, търговецът не се отчайва, допитва се и трети, и четвърти път, докато най-после успее. Сполуките и несполуките в живота се обуславят от един вътрешен закон. Например, колко кораби трябва да потънат през една година, е точно определено. Всичко е изчислено математически. Колко деца трябва да се родят и умрат през годината, и това е точно определено. Също така е определено, колко време трябва човек да яде и колко време да не яде. Ако ядете през времето, когато ви е определено да не ядете, стомахът ви ще се разстрои и пак ще ви се наложи този пост. Ще кажете, че църквата нарежда поста. Аз не наричам това пост. Според мене, пост е, когато богатият човек не яде и всичко, което би употребил за ядене през това време, да го даде на някой беден. Освен това, точно определено е, колко хора ще свършат училище през известна година. Това са тънки наблюдения, които човек трябва да прави. Дръжте статистика и ще видите, колко е верен този закон. Има точно определени математически формули, които регулират този закон. Това не са мои твърдения, но резултати на този вътрешен, математически закон, който действува в природата. Един английски астролог, добър математик, който работел с математически формули, правел два вида изчисления. Той взимал десет града под наблюдение и в продължение на десет години изчислявал, колко момчета и колко момичета ще се родят през това време. Въз основа на тези изчисления, за следните десет години той предсказвал, колко момчета и колко момичета ще се родят в тези десет града. Изчисленията му били верни до 99%. За следните десет години той пак проверявал същия закон. После той купил от една лотария три билета и предсказал, кой от тях ще спечели и каква сума. Обаче, съвременните хора казват, че това е абсолютизъм на природата и запитват, къде е тогава свободната воля на човека. – Дето има разумност, там има свободна воля. Дето няма разумност, там няма свободна воля. Значи, ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа. Христос казва: „Който слуша моите думи и ги изпълнява, ще го уподобя на разумен човек, построил къщата си на камък". Това значи, че външните изпитания ще дойдат, но той няма да се поколебае в онова, което е решил в себе си. Ще ви приведа един пример, да видите, на какви изпитания може да бъде поставен човек в живота си. Един млад, 19 годишен момък се влюбил в една богата англичанка, по-възрастна от него. Той бил готов да се ожени за нея, но тя отхвърлила любовта му, предпочела да се ожени за установен човек, с добро материално положение. И наистина, тя се оженила за граф. Силно обиден и огорчен, младият момък, наречен Мелби, решил да си отмъсти по някакъв начин, ако не на нея, поне на някой от семейството й. Но как ? Добър момък по природа, той не прибегнал веднага до отмъщение, но започнал да търси начин, как да си отмъсти. Най-после си казал: Ще свърша по медицина, дано тук намеря някакъв особен начин за отмъщение. Свършил медицина и понеже бил способен, той станал виден лекар. В скоро време се прочул в града, като един от добрите и способни лекари. В това време неговата възлюбена имала вече дъщеря, 15 годишно момиче. Случило се, че момичето заболяло сериозно. Майката решила да изпрати дъщеря си на лечение при видния доктор Мелби. Щом видял момичето, той разбрал, че е дъщеря на неговата възлюбена. Казал си: Ето един добър случай да си отмъстя. Вместо на майката, ще отмъстя на момичето. Обаче, в този момент в него се зародила голяма вътрешна борба, и той започнал да размишлява: Какво е виновно детето? Ако съм обиден от майката, защо трябва да страда момичето ? В тази борба надделяло доброто му естество, и той се отказал от желанието си да отмъщава. Такава борба се явява във всеки човек. Тя е резултат на две противоположни чувства в човека: от една страна неговото благородство, от друга – желание за отмъщение. Казваш: Подиграха се с моите чувства, подиграха се с моята любов. Питам: Кой може да се подиграва с любовта ? Тя е велика, мощна сила, която стои над всички условия в живота. Любовта никога не си отмъщава. Ако дойде до отмъщение, тя внася своята топлина в човека, с цел да го повдигне. Ако не се подава на нейните съвети, на нейния огън, тя му казва: Едно ти предстои – или ще ме приемеш и ще живеещ добре, като истински човек, или ще изгориш. Мнозина се питат, коя е причината за болестите и аномалиите в света. – Много просто, причината за това се крие в нарушаване на великия вътрешен закон в човека – законът на любовта. Болестите в света идат периодически. При това, колкото повече се увеличават престъпленията по отношение на любовта, толкова повече се увеличават болестите и аномалиите в човешкия живот. Щом приложите закона на любовта в домовете, обществата и народите, веднага болестите ще се намалят. Аз не говоря за човешката любов, но за Божията, която повдига духа на човека и разрешава всички въпроси. Любовта на сегашните хора е дошла до минимум, т. е. до нула. На това се дължат всички нещастия и страдания на хората. Любовта на някои хора е спаднала до 35° под нулата, т. е. те са дошли до точката на замръзването. Какъв живот може да се очаква при такава низка температура? Какъвто и да си – поет, философ или учен, като попаднеш при тази температура, животът ти ще се обезсмисли, и ти ще станеш песимист. При такава температура нищо не може да расте и да се развива. Ако повдигнете температурата до 35 – 40 или 50° над нулата, животът ви ще се осмисли. Задача на човека е да намери начин да повиши температурата на своя живот. За това се иска воля. Изгубиш някога 1 000 лв., друг път – 10 000 лв., или 100 000 лв. и се отчаеш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: Бог дал, Бог взел. Трябва ли при такава една загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило. Трябва ли да се смущаваш от това, че някой те обидил? Кажи си: Като човек, аз стоя по-високо от всякаква обида. Обижда се само човекът на своеволието, но не и човекът на волята. Казват, че англичаните имат воля. – Не, досега аз не съм срещнал нито един човек с воля. Хората могат да имат въздържание, .самообладание, но не и воля. Българинът казва; „И чука продавам, и чергата продавам, но не отстъпвам". Това е твърдост, упоритост, но не и воля. Нито един от европейските народи още няма воля. Тя ще се прояви в бъдеще. Който върши престъпления, той няма воля. Който не върши престъпления, може да има самообладание, но не и воля. Велико нещо е да имаш воля. Това значи, да се издигнеш над условията – нищо да не те засяга. Който има воля, колкото и да е беден, нито се подкупва, нито се изкушава. Да му покажете богатствата на целия свят, той ще мине и замине край тях, без да пожелае нещо за себе си. Такъв пример виждаме в лицето на англичанина Стет, който пострада при потъването на парахода Титаник. Той бил осиновен от един богат англичанин, който му оставил след смъртта си голямо наследство от 350 милиона лева. Обаче, Стет се отказал от наследството. Като го запитвали, защо постъпил така, той отговарял: Аз не се нуждая от богатство, което струва живота на хиляди хора. Питам: Колко такива англичани или американци биха се отказали от своето наследство? Колко такива българи ще се намерят в България, които, при липса на средства за живот, биха се отказали от такова голямо наследство? Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. Ние виждаме Христа, прикован на кръста, да казва: „Прости им, Господи, защото те не знаят, какво правят!" Това е характер, това е воля! Христос беше гениален, учен човек. Той познаваше алхимията по-добре от всички алхимици. Когато сатаната Го изкушаваше и Му казваше, ако е Син Божи, нека превърне камъните в хляб, Той можа да направи това, но не искаше. „Хвърли се от този храм, да покажеш, че си Син Божи, понеже е казано: „Ангели ще те повдигат, за да не препънеш о камък ногата си". – И това можеше да направи Христос, да се хвърли от храма и да увисне във въздуха, без да падне на земята. Той беше голям авиатор; и най-добрият авиатор не може да се сравни с Него, но не искаше да направи това. Най-после сатаната Му каза: „Виждаш ли тези царства? Ако ми се поклониш, всички ще бъдат Твои". – Махни се оттук, Сатано, аз дойдох да служа на Господа; моето Царство не е от този свят. Моето Царство, на което служа, е по-голямо от всички царства в света". Питам: Кой човек днес би се отказал, ако му предложат да стане цар? Или кой би се отказал, ако му предложат да стане пръв министър в България? – Да, но и от управниците се иска воля. Българите трябва да знаят това. Човек с воля не върши престъпления. Истинският човек се отличава по това, именно, че не върши престъпления. – Ние правим грешки, вършим престъпления. – Щом ги съзнавате, вие сте хора с воля. Да съзнаваш грешките и престъпленията си и да ги изправиш, и за това се изисква воля. „И валя дъждът, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, построена на пясък; и тя падна, и голямо бе нейното падане" (27 стих. ) Изпитаха се най-разумните, и най-слабите хора. И разруши се тази къща, защото не беше съградена по Божествените правила. Като ме слушате сега, някои от вас сте неспокойни. – Защо? – Аз зная защо. Който е бръкнал в чужда каса, като върви, постоянно се обръща, да не го следва някой детектив по стъпките му. Знаете ли на какво прилича богатият, когото апашът постоянно дебне? Един богат човек, като чул, че в Цариград имало много джебчии, скрил златния си часовник и, вместо него турил в джоба си една лукова глава. Като проверил и видял, че в джоба му още стои луковата глава, казал на тези, които го придружавали: Напразно се говори, че в Цариград имало много джебчии. Отговорили му. Разбира се, като си турил лукова глава в джоба си. Значи, те го опитвали, а той си мисли, че никой не знае за луковата глава в джоба му. Сега и ние, съвременните хора, мислим, че много знаем. – Не, природата, както е поставила своите закони, всичко е предвидила. Тя ще постави всички хора в безизходно положение. В нея има абсолютна, идеална справедливост. Когато се натъкнем на тази справедливост, ние ще изпитаме особена приятност. Ние ще бъдем доволни, че съществува такава правда, която дава условия на всички да се развиват. Тогава всеки ще каже: заслужава човек да живее в този свят. Ако външно изглежда, че има някаква неправда, тя е временна. Неправдата не може да остане до края на този век. И ако вие вървите по този път, както досега, ще се изродите съвършено, ще отслабнете и, в края на краищата, природата ще ви наложи своето вето. Сега аз се обръщам само към разумните, които разбират Божия закон. Тази интелигентност и доброта, които имате, са резултат на работа върху себе си. Вие сте работили хиляди години в миналото и още ще работите. Това са данни на окултната наука. Съвременните хора казват, че качествата на човека са наследени от родителите. Питам тогава: Отде взеха своето наследство майката и бащата ? – Наистина, има една наследственост, но всеки носи в себе си това, върху което сам е работил. В закона на наследствеността, майката сама нищо не дава на детето си. Тя дава само материалите за развиване на детето си, но не дава способностите и дарбите му. Например, вярата, интелигентността на детето не идат от майката. Тя му дава само материал, т. е. условия за неговото развитие. От материала, който тя влага в детето, се развиват интелигентността, вярата и способностите му. Затова Писанието казва: „И взе Бог кал, от която направи човека". Значи, Бог му даде главно материал. „После му вдъхна дихание, и той стана жива душа". Онези от вас, които имат вече тези условия, този материал, трябва ли да се спират на външния свят, да ги спъва? Какво се изисква от грънчаря? – Да направи пещ, да приготви пръст за гърнетата, да ги направи добре, да ги изпече и най-после да ги продава. От това зависи осигуряването на неговия живот. Какво се изисква от онзи, който е роден за музикант? – Да се упражнява повече. Какво се изисква от онзи, който е роден за писател ? – Да пише. Какво се изисква от онзи, който е роден за учител? – Да учи децата. Кой каквато дарба има в себе си, да работи върху нея. Там са скрити силите и условията на неговата душа. Като изучавам хората, виждам, че те се отдалечават от истинското си предназначение, определено от природата. Това е преходно състояние. По отношение на сегашната човешка форма, хората се заблуждават, като мислят, че тя е най-красива и съвършена. Не е така. Има по-съвършени същества над нас, пред които ние сме като коня или вола пред човека. В тях се крие голяма разумност. – Къде са тези същества? – В света, в който живеете. Едно общество, съставено от около 10 – 15 000 души, свързани в една обща идея, се ръководи, именно, от тези същества. Казвате, например, че сте един народ. Един народ, това е един човек. Като погледнете в духовния свят, ще видите англичаните например, като хомогенен човек, без никакви примеси. Значи, чистият англичанин е еднороден. Обаче, не е така за американеца. Между тях няма да срещнете един определен тип.–Защо ? – Кръвта им е примесена. Колкото по-оформен е човешкият тип, толкова човек е по-разумен, толкова по-лесно решава своите задачи. За тях Писанието казва: „Господ стои над тях, като глава, и прониква в тях". И до днес още хората си задават въпроса: Кой ще уреди света ? Съвременният свят има определена програма, съставена от тези разумни същества. Тя предстои да се прилага. Ако проследите европейската литература, ще видите, че новите идеи проникват навсякъде. Те са пуснати в ход по целия свят. Днес целият свят се раздрусва. В Америка съществува една лига от два милиона и половина жени, сплотени в обща идея за мира. Кой движи толкова жени в името на тази идея? Това са жени, готови да се жертвуват. В целия свят има такива жени. Кое ги движи ? Днес, на сцената излиза жената, която трябва да възпита мъжа. Досега жената е възпитавана, с цел да развие нежност и мекота в характера си. За тази цел, природата й възлага задачата да стане майка, да ражда деца и да ги възпитава. Така тя минава през страдания и се облагородява. Едва сега мъжът излиза на сцената. Той приготвя материал за работа. Бъдещето е на жената, тя ще възпитава мъжа, но не както сега. Днес тя нарича мъжа си простак, дървеняк. Така не се възпитава. Има нов начин за възпитание. Казвам: Жената трябва да спаси света. „И валя дъждът". Дъждът, който иде, е благословение за света. Жените трябва да работят сега, защото светът е пропаднал заради жената. Тя е виновна за много работи. И мъжът е виновен, но първо, жената стана причина да напусне светото място. Първоначално, когато влезе в това място, тя трябваше да каже: Господи, остави ме да живея сама. Обаче, тя излезе вън, в света, между хората и нищо не създаде. Тя забърка такава каша в света, от която хората и до днес не могат да се освободят. Всички крамоли и недоразумения, всички войни се дължат все на жената. Мъжете воюват, но все за жената. Няма беля в света, която да не е създадена от жената. Ще кажете: Възможно ли е, ние, жените, да сме виновни за всичко? – Да, така е, но и на жената предстои задачата да оправи света. Днес тя иска да подчини мъжа, мъжът иска да подчини жената, поради което не се разбират. С подчинение работите не се уреждат. Подчинението подразбира сила. А мъжът е силен. Следователно, мъжът подчинява, а жената се подчинява. Със своята сила, знаете ли, колко тояги са стоварили мъжете върху гърба на своите жени ? Знаете ли, колко са бити жените ? Ако се съберат тези тояги, от тях ще образуват цели гори. И ако днес жената дойде на власт и се заеме със задачата да оправи света, ще каже: Чакай сега аз да ти покажа, как се стоварват тояги върху гърба на жената. Питам: Какво ще спечели тя с това ? Жената ще стане мъж, а мъжът – жена, и ще се повтори същата история. Жената ще почне да налага мъжа. Аз съветвам жените да посадят тези дървета. Те са живи дървета, които ще израснат и един ден ще ги използувате като колове за ограждане на дворовете си. С други думи казано: От страданията ще изработят нещо ценно в себе си, чрез което ще придобият любовта. Като приложат любовта, те ще покажат на жените, как трябва да постъпват със своя ближен. Често хората говорят за любовта, но това не е достатъчно. Любовта трябва да се прилага. Когато мъжът се върне вкъщи неразположен, мрачен, жената само с един нежен поглед може да го успокои. Силна е любовта. Тя трябва да има воля, да не се колебае пред любовта. Ако Бог, Божественото е с жените, няма да има сила, която да не преклони глава пред тях. Ако вие не направите същата грешка, като мъжете, Бог ще бъде с вас и ще ви научи да бъдете господари в света по нов начин – чрез закона на любовта. Досега жените само са плакали, затова са казвали за тях: Жената е слабо, мекушаво същество. Плачът е благословение, но с него заедно трябва да се обработва сърцето. Жената трябва да се проникне от една основна идея – да прилага любовта. И да се ръководи от следното правило в живота си: да не се свързва с лош мъж. Колкото и да обещава мъжът, че ще се поправи, не се подавайте на това обещание. Първо да се поправи, тогава се свързвайте. Не се лъжете от мисълта, че като се ожените, мъжът ще се поправи. Женитбата не може да поправи мъжа. Тогава всичко е свършено. И да искате, не можете да му дадете мил, нежен поглед. Като го срещнете, ще го погледнете строго, сериозно. Ще кажете, че мъжът е силен. – Не, има сила по-голяма от силата на мъжа – това е силата на чистотата. Ако жената беше чиста, нямаше да се намери сила, която да устои на чистотата. Колкото и да е порочен мъжът, той отстъпва пред чистотата на жената. Чистотата и светлината са единствените сили, пред които и дяволът отстъпва. Ето защо, престъпленията в света се вършат в тъмнината. Затова човек само вечер се окуражава. За да бъде щастлив, мъжът трябва да прилага закона на правдата, да бъде справедлив. Преди 10 - 15 години наблюдавах един млад човек, който не беше ял 3 - 4 деня. Гледам го, доста интелигентен. Върви си по пътя. По едно време край него мина едно дете, което подхвърляше два лева нагоре, играеше с тях. Парите паднаха на земята, и младият човек си тури крака върху тях. Детето търсеше парите си наоколо, но не можа да ги намери. То се обърна към младия човек и го запита: Къде са парите ми ? Обаче, той нямаше смелостта да му каже, къде са. Той трябваше да каже на детето: Братче, можеш ли да ми дадеш тези пари на заем? Той стоеше, бореше се в себе си, да даде ли парите на детето, или да ги задържи. Аз се приближих при него, потупах го по рамото и му казах: Приятелю, дай парите на момченцето. Ела с мене, аз влизам в положението ти. – Извинете – каза той, като въздъхна. Тежки са условията на живота. – Тежки са, но човек трябва да преодолее условията. Мисля си: За два лева този човек наруши своето равновесие. От този пример се вижда, докъде може да стигне човешкото съзнание. За мене този пример е много поучителен, той струва не два лева, но няколко хиляди лева. Казвам: Съвременните хора трябва да имат отзивчиво сърце. Окото им да бъде будно, да вижда всичко и да се поучава. Като срещна млада мома или млад момък, аз погледна в очите им и си казвам: На голямо изкушение са изложени те. Мисля си: Може би, ти си човекът, който ще им помогне. Изпрати им една добра мисъл. А ние седим и мислим, коя партия ще дойде на власт. Партии ще дойдат, но с това светът няма да се оправи. Сегашният свят ще се оправи, когато хората заживеят чист, порядъчен живот. Мъже и жени, дъщери и майки, синове и бащи не трябва само да проповядват, но да подобрят живота си. Като срещнеш страдащ човек, погледни го така, че да не засегнеш честолюбието му. Само така ще го разположиш към себе си, ще спечелиш неговото доверие. Човечеството трябва да се повдигне, да възстанови първоначалната си вяра. Колко възвишени пориви, колко чисти подбуди в хората са изоставени. Колко добри желания са отлагани! Днес всички хора ходят на черква, молят се, но нищо не прилагат. Човек може да приложи любовта още днес. От добрите хора зависи благосъстоянието на всички народи, на цялото човечество. Със своите светли умове и чисти сърца, те носят благословение на всички народи. „И валя дъждът". И днес вали дъжд и носи благословението на света. Разумност се иска от хората. Само така те ще приемат това благословение. Само така те ще възприемат Словото Божие, ще го приложат и ще бъдат щастливи. Майката, жената ще бъде носителка на любовта, а мъжът, бащата – носител на правдата. Във всеки дом майката и дъщерята ще носят любовта, а бащата и синът – правдата. Това трябва да се проповядва на хората. Жена, която носи любовта в себе си, непременно има воля. Любовта и волята вървят заедно. Ако жената има тези добродетели в себе си, в един момент ще трансформира състоянието на мъжа си. Колкото и да е неразположен той, щом влезе в дома си, неразположението му ще изчезне. Ако е намислил да направи зло на някого, веднага ще се откаже от намерението си. По това жената ще познае, придобила ли е любовта в себе си. Всяка жена, която няма любов и воля, не е истинска жена. Каква жена е тази, която не може да респектира един мъж? Каква жена е тази, която не може да парализира действията на един апаш ? Аз говоря за онази жена, която е придобила любовта и чистотата. Мощна сила е любовта, нищо не може да я опетни. Тя прониква в живота и, който се натъква на нея, повдига се. Приятно е да срещнеш чист, свет човек. Всяка мъчнотия пред него изчезва. Мъчнотиите на съвременните хора са подобни на книжни ножове. Като се натъкнеш на тях, лесно ще се справиш. Мъжът се връща мрачен, недоволен. Не се страхувай от него, но си кажи: Това е книжен нож, лесно ще се справя с него. Щом види това, мъжът казва: Доволен съм от жена си, защото лесно стопява моите книжни ножове. Това е жена, която носи любовта и волята в себе си. Първото нещо, в което човек трябва да повярва е, че мъчнотиите са временни. Те са страшни само за онези, които нямат любов и воля. За онези, които имат и любов, и воля, мъчнотиите са приятни, те са забава за тях. Жената иска да бъде почитана. – За кое качество тя заслужава да бъде почитана ? Единственото нещо, заради което жената може да бъде почитана, е любовта и волята. Те ще я повдигнат. Аз желая, жената да се повдигне, да излезе от сегашното си състояние. Сега срещам мустакати жени. Това не говори добре за тях. Мустаците огрубяват и изопачават естеството на жената. Мустаците изопачават характера даже и на мъжете. Когато мустаците на жените падат, аз се радвам; когато започват да им никнат мустаци, аз ги съжалявам. За мустакатата жена казвам, че е груба, страстна, своенравна, безразсъдна. Тя казва: Аз искам да се оженя за мъж с много пари, с малко ум. Това не е жена. Обаче, ако чуя жената да казва, че ще отиде да нареди къщата на някой вдовец, да нагледа децата му, да им наготви и след това да отиде в друг дом да помогне, това е жена в истинския смисъл на думата. Ако мъжът и децата заплачат за тази жена, когато ги напуща, това е жена, която има любов и воля. Казвам: Бъдещето е на жената, на майката, на сестрата. Тя е проводник на любовта. Само чрез жената ще дойде любовта, а не чрез мъжа. Под „майка, сестра. жена" разбирам онази идеална форма, чрез която любовта може да се прояви. Ако жената мечтае да се ожени, само за да има мъж, тя нищо не разбира. Има смисъл жената да се ожени, ако може да повдигне мъжа си, да го насочи към прав, разумен живот, към изпълнение на волята Божия. Ако тя не отвори сърцето на мъжа си към слабите и угнетените, тя нищо не е направила, Ако майката не каже същото и на сина си, каква майка е тя? Ако синът не слуша майка си, тя не трябва да му се моли, да го увещава, но да му обърне гръб. Тя е алхимик. Ще тури сина си в ретортата на своята пещ и ще го нагрява, докато се обнови. – Олеле, майчице! – Ще ме слушаш ли? – Ще те слушам. – Готов ли си да служиш на правдата? Готов ли си да почиташ майка си и баща си? – Готов съм. – Щом си готов, ще те извадя от пещта. Днес майките развалят синовете си. Те не им показват истинския живот, но се оплакват от своя личен живот, от мъжа си. Оплакването нищо не допринася. „И валяха дъждовете, и събори се къщата." Казвате: Кой ще оправи светът? – Мислите ли, че с проповедниците ще се оправи светът ? Отде толкова проповедници ? Ако 5 - 600 милиони жени, които раждат, не могат да оправят света, че проповедниците ли ще го оправят ? Жените трябва да оправят света, а не да казват на синовете си „баща ти ме изяде!" – Не, с такъв език не трябва да си служите. Жените не трябва да се женят за материалното положение на мъжа. Това значи, да се продадеш за интерес. Приписват ни, че сме били за свободния брак. – Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост. Жената, която ражда, трябва да каже на сина си, какво е нужно да прави. Като порасне, той сам трябва да е готов да се жертвува за другите, а не да очаква на другите да се жертвуват за него. И тъй, жената ще заеме мястото председател на любовта и на волята, особено на волята. Тогава ще разберете Христовите думи, че за всеки един, който прилага любовта, настава голяма радост на небето. В Писанието стихът е поставен другояче. Там е казано: „Голяма е радостта на ангелите в небето за всяка жена, която е предала сърцето си в търсене на Божията Любов". И аз бих желал да има повече такива жени на земята, за да се радват ангелите. Те ще се радват, че ще има повече такива майки, които да възпитават синовете и дъщерите си по новия начин. 
12. Беседа от Учителя, държана на 1 юни, 1924 г. София.

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)
14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00