Просете, търсете и хлопайте

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, всички, аз, живот, хора, бог, себе, свят, казва, казват, душа, години, любов, мисли, кой ,
Неделни беседи , София, 20 Април 1924г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Просете, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори."*)
 „Просете, търсете и хлопайте!" Просяците разбират смисъла на думата „прося". Майките, загубили своите синове, разбират смисъла на думата „търся". Закъснелите пътници, които хлопат по хотелите, разбират смисъла на думата „хлопам". В тези думи Христос е предал една идея, която не е напълно изразена чрез тях. И на еврейски тази идея не е изразена, както трябва. Какво се разбира под думата „прося"? – Искам нещо. Просенето показва, че на човека му липсва нещо. Не само хората просят, но и животните, както и растенията. Просенето е вътрешна нужда, вътрешен подтик на живата природа, която иска нещо. Какво просят растенията? – Светлина и влага. Като пренесем този процес в човешкия живот, виждаме, че човек, в едно отношение, е като растението. – Какво му липсва тогава? – Липсва му нещо съществено, не само днес, но още от създаването на света. От осем хиляди години, цялата човешка култура е насочена към търсенето. Всички философски системи, всички религии, целият обществен живот са насочени към търсене, с цел да доставят на хората това, което им липсва. Религията ни говори за един живот, извън някъде; незнаен, непонятен. Някога ни го представят като този на земята. Както и да описват другия живот, все ще го опишат в същите форми, както и земният. И философите, които търсят смисъла на нещата, искат да проникнат в дълбокия смисъл на живота. И те ни запознават с онзи свят. Изобщо, в религията се изучава закона на просенето. И богомолците изучават този закон. Те просят, с цел да постигнат нещо. Значи, религиозните просят, а философите търсят, ровят в природата, изучават я и казват: Ние ще ви покажем истината. Според мене, най-умни са онези, които хлопат. В това отношение, децата знаят най-добре това изкуство. На какво ли не хлопат те – на дъски, на тенекии. В хлопането човек проявява своята воля. Само разумното хлопа, търси и проси. Какво означава думата „просете" на български? Ако махнете буквата „п", остава „росете." Ако махнете следните две букви, ще остане „сете." На български „сете" подразбира, да се досети човек за нещо, да разбере това, което му се говори. Или човек се досеща, какъв е дълбокият вътрешен смисъл на нещата. Аз свързвам думата „прося" със закона на обичта. Търсенето свързвам със закона на мъдростта, а хлопането – със закона на истината. Да просиш, да търсиш и да хлопаш, това са вътрешни, психологически прояви на човешката душа. Това не са само думи. Като кажеш една дума, тя трябва да изявява своя вътрешен смисъл. „Просете, търсете и хлопайте!" Като говоря върху този стих, някои ще кажат: Искаме да чуем нещо съществено. – Аз бих желал да чуя от някой философ, кое е същественото в живота. Българинът ще каже: Същественото е да бъдеш българин. Англичанинът ще каже, че същественото е да бъдеш англичанин. Обаче, същественото не е нито да бъдеш българин, нито да бъдеш англичанин. Това е само една форма, един стремеж. Под „съществено" разбирам неизменния идеал на човешката душа. – Кое е същественото, според вас? – Да изкарвам прехраната си. – Яденето съществено нещо ли е? Днес много спорове се водят за яденето. Например, явява се спор, месо ли да яде човек, или растителна храна, главно плодове. По този въпрос учените са на различни мнения. Те доказват, какви елементи се съдържат в месната храна, какви – в растителната и оттам вадят заключение за ползата от едната или другата храна. – Какво ще придобиете като месоядци или като вегетарианци? Месоядците казват, че месната храна дава повече сила. Вегетарианците казват, че растителната храна предава повече мекота на човека. – Това ли е същественото, да станеш по-силен, или по-мек? И овцата, която е по-мека, умира; и вълкът, като силен, също умира. В края на краищата, дохождат микробите, червеите и изяждат и овцата, и вълка, и човека. Тези, които проповядват месоядството, или вегетарианството, имат друга някаква идея зад тях. Как разбирате думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"? Тъй щото, ако въпросът за месоядството или вегетарианството се разглежда по буква, той ще доведе до катастрофални резултати. От такива резултати страда цялото човечество. „Просете, и ще ви се даде." Питам: Ако човек проси цял живот, какво ще придобие? Придобива ли той нещо съществено? – Не, пак просяк си остава. – Като прося, все ще получа нещо. – Обработил ли си даденото? Ученикът иска от Учителя си да го осведоми върху тайните сили на природата, но ако не обработи силите, вложени в него, той не би могъл да се ползва от силите на природата. Следователно, просенето има смисъл само при любовта. Ще просиш от онзи, когото обичаш, и като ти даде нещо, ще го обработиш. Така ти ще се свържеш с този човек. В живота съществува механическа връзка между хората, както са свързани дъските на кацата с обръчи; съществува и органическа връзка – между мисли и чувства; най-после, съществува връзка и между човешките души. Важно е, с какво е свързан човек. Ако е свързан с железен обръч, това е едно нещо – механическо свързване. Ако е свързан, както клетките в растенията, това е органическо свързване. Така се свързват човешките мисли и чувства. Ако двама души са свързани в мислите и чувствата си, те непременно ще се обичат. Външно не се вижда никаква връзка; всъщност, те са свързани вътрешно, затова се обичат. Преди години, като правех разходката си, видях двама души, вързали с въже едно малко теле и го водят. Веднага след тях тича една крава. Спрях се да разбера, защо кравата тича сама. Казах си: Тя тича след теленцето си, свързана е с него. Как ще си обясните вие това? Какво съзнание има кравата? Често ни се казва: Защо се занимавате с отвлечени въпроси? Дайте ни нещо съществено, реално. – Кое е реално в живота, видимото ли? Чудни са хората, които казват, че само видимото е реално. Реално е не само това, което виждаме и опитваме със своите сетива, но и това, което можем да подложим на вътрешен опит – не само чрез своя ум и сърце, не само чрез своята душа, но и онова, което можем да проверим чрез своя дух. Реалното, до което човек се домогва, по външен или вътрешен път, му дава мощ и сила. Ще приведа един разказ от древността. Адептът Азман Бера, като изучил всички тайни, свършил и двете школи – школата на черното братство и школата на Всемирното Бяло Братство – трябвало да държи изпит пред своя Учител. Учителят му го превърнал първо в кокошка. Тя живяла известно време при своя господар, на когото снасяла яйца. Като престанала да снася, един ден децата на господаря казали на баща си: Татко, мазничка е тази кокошка. Не можем ли да опитаме вкуса на нейното месце? Бащата решил да я заколи: хванал я и я заклал. Пръв бащата искал да опита вкуса на нейното месо. Като го опитал, Азман Бера оживял в корема му и започнал да рови. Бащата станал от масата, започнал да вика, да крещи, не могъл да си обясни, как така кокошката оживяла в корема му. А кокошката си ходела в корема и ровела. Най-после, той повърнал, и кокошката излязла от устата му и проговорила: Втори път да не колите кокошки. Разбрахте ли, какви са последствията на клането? Който се опита да ме заколи, така ще ровя в корема му. Разчуло се навсякъде, че кокошката ровела в корема на господаря си. Един ден тя се изгубила, отишла при Учителя си. Той й казал: Добре разреши задачата си. Сега аз мога да ви обясня този въпрос от научно гледище. В случая, закланата кокошка представя опасен микроб. Има неща в живота, които не можем да ядем. Те са отрова, която, щом влезе в организма на човека, ще го умъртви. В този смисъл, отровата не е нищо друго, освен излишъците на живите същества, на които отнемате живота. Те искат да ви кажат, че нямате право да отнемате живота им. Тяхното място не е във вашия корем. След първия изпит, Учителят на Азман Бера му дал втори изпит – превърнал го на овца и го пратил в дома на един богат човек. Господарката била добра жена. Тя редовно взимала млякото и вълната на овцата и била доволна от нея. Обаче, един ден господарят й казал: Днес ще заколя овцата, искам да я опитам. Купих я доста скъпо, хранех я добре, затова искам пръв аз да вкуся от нейното месце. И този път овцата оживяла в корема на своя господар и започнала да се движи на една, на друга страна. Той се надул толкова много, че не могъл да си намери място и започнал да вика, да се тръшка по земята, докато най-после я повърнал. Овцата се изправила на краката си и проговорила: Господарю, аз не съм от тези овце, които можеш да ядеш. Достатъчно беше, че ти давах млякото и вълната. Ти трябваше да ме оставиш да си живея свободно. Ще кажете, че това са приказки, залъгалки. – Възможно е да е така, но кажете ми нещо, което да не е залъгалка. Преди няколко деня четох едно хубаво описание на Рилската пустиня, от виден български писател. Като описва пустинята, той пише: „Скалите оросяват хребета на планината." Мисля си: Да пише, че скалите са разхвърляни или пръснати по хребета на планината, разбирам, но да пише, че оросяват хребета, това не подхожда. Обаче, турчинът ще каже, че така дошло на калема. Значи, и това е залъгване. Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Просенето подразбира интензивно желание на човека да разбере дълбокия смисъл на живота. Като го разбере, той трябва да изучи законите, които поддържат живота. Детето на една майка заболява. Уплашена, тя веднага вика лекар. – И това не е лошо, но понякога лекарят влошава положението на болния. Чрез инжекции той внася в нежния детски организъм отрова, с която той не може да се справи. В резултат на това лекуване, детето умира. И без инжекциите, кръвта на това дете е нечиста. Причина за неговата нечиста кръв е майката. Ако тя водеше чист живот, ако мислите и желанията й бяха чисти, тя щеше да предаде своята чиста кръв и на детето си. Тогава, при всички условия на живота, детето щеше да издържа. Чистата кръв подразбира здрав, силен организъм. Има майки, пред които и смъртта отстъпва. От каквато болест и да заболее детето на такава майка, тя казва на смъртта: Слушай, нямаш право да вземеш детето ми. Смъртта се покланя пред нея и си заминава. Смъртта е съвкупност от безброй микроскопически същества. Тя отстъпва пред любовта на майката. Ако любовта на майката е слаба, смъртта взема детето й. Майката поплаче известно време, докато се примири. Най-после тя казва: Такава била волята Божия. – Не, това не е волята Божия. Детето е заболяло поради изверженията на тези малки същества, попаднали в кръвта му. Щом няма сила, която да им се противопостави, те се размножават все повече и повече, докато отнемат живота на детето. Обичта на майката е в състояние да предотврати всякаква болест, даже смъртта. Ще кажете, че майката обича детето си и плаче за него. Какво представя плачът? Кой човек плаче? – Слабият. Някой държи пушката си, отдалеч се пази и минава за герой. – Това не е геройство. И съвременните хора искат с пушката да минат за герои. – Това не са герои, но страхливци. Кой от сегашните хора не е страхлив? Събрали се на бойното поле две неприятелски войски: и едните, и другите страхливци. Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст. Друг, паднал убит, провъзгласяват го за герой. – И това не е геройство. Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. Свършил съм два факултета, но условията на живота ме изненадаха и сега съм принуден да прося. И тръгва той да проси. – Свършил си два факултета, но те е страх. – Що е сиромашията? – Който е свършил два факултета, трябва да знае да свири. С гъдулката си в ръка, той никога няма да остане гладен. Щом мине през някое село, ще събере младите и ще почне да им свири. На втория и третия ден те вече сами ще почнат да го търсят. Който е свършил два факултета, трябва да знае още и да лекува. Като влезе в някое село, да лекува болните. Ще гладува ли този човек? Много болести има между хората. Учените им турят латински имена. Например: диабет, диспепсия и др. Знаете ли, какво е диспепсията? При тази болест човек се чувства крайно притеснен – тежко е състоянието му, защото храната не може да се смели. При такова състояние, човек става песимист. Това не е за осъждане. Всички хора все имат по едно слабо място в организма си. Казвам: Човек трябва да учи, да се справя с мъчнотиите си. Какво предназначение има училището? – Да развива ума на детето, да дава знание на младите, да направи ума им пластичен, пъргав, за да разбира законите на живата природа. Училището не трябва да дава само теоретични познания, но и да прилага наученото. Теорията и практиката вървят паралелно. С науката заедно ще върви и религията. Нейното предназначение е да ни запознае с живите сили на Любовта. Казано е, че има само един Бог, Който е създал света. Щом Бог е създал света, Той е най-умният, най-великият. Като признаваме, че Той е създал света, какво повече може да искаме от Него? Ако в света съществува известна дисхармония, тя не се дължи на Бога. Ако ядеш нездравословна храна и заболееш, трябва ли да отдадеш причината на Бога? Прав ли си да мислиш, че такава е волята на Бога? – Не, волята на Бога не е в боледуването на човека. Следователно, ние се нуждаем от един вътрешен морал, чрез който да познаваме, кои неща са верни, и кои не са. Морал има и в обществения, и в политическия живот. Когато някой лъже много, казват, че е прекалил, минал границата. И в лъжата има мярка, има граница. Русите казват: „И в безпорядъка има порядък." Значи, за всяко нещо има мярка, докъде може да се простира. От обществения живот не може да се изисква велик морал. И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал? Кой търговец може да обича ближния си и да му продава като на себе си? И в науката, между учените, има известен морал. Кой учен е толкова съвестен, че може да прилага Христовия морал в отношенията си към другите учени? Като излезе нова, научна теория, първо трябва да се провери, всички учени да се изкажат добросъвестно за нея. А днес какво става? Щом се яви една теория от запад, веднага нашите учени я приемат и прилагат. Те я считат авторитетна. Не се минава много време, пак някой учен от запад намира, че в тази теория трябва да стане известна промяна. Веднага учените се съгласяват. Най-после, и българските учени отстъпват от първото положение и приемат новото. След време друг учен внася известна промяна в теорията и отново всички се съгласяват с него. Значи, тази теория, която провъзгласиха за абсолютно вярна, претърпява ред промени. Така всички хора отстъпват от една позиция на друга. Питам: На коя позиция ще се спрете най-после? Абсолютният морал, абсолютната истина са написани в човешката душа. Следователно, за всеки даден случай, човек може да се справи с написаното в себе си и да се произнесе, дали една научна теория е вярна, или не. Дръжте в ума си следното правило: Всеки здравомислещ човек, всеки човек с добре развити чувства, всеки истински вярващ, могат да познаят, дали една теория е вярна, или не; дали едно верую е истинско. В това отношение, всеки може да направи един опит. Вземете една хубава ябълка, завийте я в книга и дайте я на един свой приятел. Ако той може да запази спокойно, пасивно състояние, ще възприеме известни енергии, които излизат от ябълката и ще каже: Ябълката е здрава, добра за ядене. Това се възприема по хармонията, по доброто разположение, което приятелят ви придобил. Научно той не може да обясни този факт, но вътрешно го схваща. Като разреже ябълката, приятелят ви ще провери, че наистина, тя е външно хубава и приятна на вкус. Като направите този опит няколко пъти, ще се убедите в истинността на моите думи. Значи, една ябълка внася хармония във вас, а друга ябълка – дисхармония. Ако първият опит излезе несполучлив, направете втори, трети, деветдесет и девет опита. Така именно ще разберете, има ли изключение в това правило. Сполучливите опити ще турите на една страна, а несполучливите – на друга. Докато се основавате на този закон, той всякога ще ви ръководи правилно. Това показва, че човек не е оставен на произвола на съдбата си. В ума на човека е вложена поне една Божествена, светла идея. Ако човек сам не помрачава своя ум, нито изопачава своето сърце, Божествената светлина ще го изведе на спасителния бряг. Като говоря за Божествената светлина, аз гледам на нея като на жива светлина. Зад всекиго от вас, аз виждам по едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас, да не се провалите някъде. Нали и вие се грижите и за най-малкото плодно дръвче, посадено в градината ви. – Плодното дръвче съзнава ли тази грижа? – Може да я съзнава, може и да не я съзнава. Знае се, че и дърветата, и цветята познават, кой ги обича. За да познаете, дали даден човек има светъл ум, добро сърце и благородна воля, послужете си с едно цвете, като пробен камък. Например, посадете едно нежно цвете в саксия и го дръжте в стаята си. Ако цветето вирее и се развива добре при вас, вие сте благороден човек, с добро сърце и светъл ум. Но ако изсъхне от вашите мисли и желания, вие не сте добър човек. Ето защо, аз препоръчвам на всеки от вас, да си обработва една малка цветна градинка. Цветята ще му послужат като пробен камък, да познае, както себе си, така и своите близки. Ако цветята в градината изсъхват при тебе, колко повече хората ще изсъхват. Те са по-деликатни от цветята. Имаш дъщеря, красива, млада мома, свършила университета. Дойде при тебе млад момък, свършил два факултета, иска да се жени за дъщеря ти. За да го разбереш какъв е, дай му едно цвете в саксия, той да го гледа, да се грижи за него. Не му казвай, защо му даваш цветето, но виж, в какво състояние ще бъде то след един месец. Ако цветето изсъхне, кажи му: Господине, не мога да ти дам дъщеря си. Той може да обещава, че ще се грижи за нея, ще я гледа като писано яйце, но ти не му вярвай. Ама щял да страда; и това да не те смущава. Бог не е създал дъщеря ти, това красиво цвете, за човек, който може в един месец да я съсипе. Цветето опита характера на момъка. Служете си с този метод и в бъдеще. Като дойде шестата раса, така ще се изпитват не само младите моми и момци, но и управниците. Който иска да управлява, ще му дадат да отгледа едно цвете. Това не е обидно. Благородство се иска от човека. Когато човек иска да управлява, трябва да прояви живота на своята душа – своя вътрешен живот. Нека всички почувстват, че при тях стои човек с висок морал и благородна душа. Христос казва: „Просете, и ще ви се даде." Какво трябва да просите? – Да се всели във вас великата Божия Любов, която ще ви направи истински човеци. Без тази любов никой не може да се развива правилно. Същото се отнася и до природата, до нейните форми. Във всяка животинска форма, в която любовта не действа правилно, има отражение върху черепа. За да проверите този закон, изучавайте сравнителната анатомия. Ще видите, че между черепа на месоядните и тревопасните има разлика. В черепа на вълка, например, има известно изопачаване, което се дължи на неговата жестокост. В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо. Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние. Тя иска да каже, че насилието е лошо нещо. – Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие. Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба! Аз пък казвам: Горките мравки! Но и мравките си служат с насилие. Те крадат готовата храна на другите животни. Те са първокласни крадци. Когато една мравка открадне нещо, веднага съобщава на другите. Всички, една след друга, тръгват да крадат. Учените казват, че главата на мравката, в сравнение с тялото й, е много голяма. – Наистина, голяма е главата на мравката. Какво означава това? – Вие сами ще си отговорите. „Търсете!" – казва Христос. Наука, знание се придобиват чрез търсене. Какво търсят учените? Каква е тяхната задача? – Да помагат на човечеството. Казват за някой лекар: Отличен хирург е, голям специалист. – Това не е нещо ново. Хирурзи са съществували хиляди години преди него. Има животни, които майсторски правят операции. Преди години бях в Търново. Една сутрин излязох на двора и седнах пред масата да пия чай. Пред мене, в една кутия, имаше захар. Докато се готвех да си взема захар, долетя отнякъде една голяма муха, кацна на захарта и започна да смуче. Аз я наблюдавах. След малко дойде една оса, кацна върху мухата, с намерение да я изпъди. Обаче, мухата не се мръдна, не отстъпи. В един момент осата отряза главата и крилцата на мухата и започна да смуче захарта. Аз не забелязах, кога стана тази операция – със светкавична бързина. Мисля си: В кое училище и при кои професори се е учила осата да прави хирургически операции? Осата казва на мухата: Слушай, аз съм голям хирург, добре владея изкуството си. Когато кракът ми стъпи някъде, ти трябва да бъдеш далеч от мене. Не отстъпиш ли, главата ти ще отиде. Мисля си: Ако осата беше стъпила върху пчела, нямаше да й откъсне главата. Защо ви давам тези примери? На какви мисли могат да ви наведат? Искам да обърна вниманието ви върху грубостта в живата природа. Божият Дух работи усилено в цялата природа, за да облагороди и смекчи тази грубост. Тя прониква в органическото царство, във всички живи същества. Всеки човек е опитал тази грубост в себе си. Достатъчно е да го поставят при трудни условия, за да я прояви. Когато мъчат, тормозят някого, той е мек, кротичък. Рече ли той да тормози другите, тогава се вижда неговата грубост. За да познаете човека, дайте му пари, власт и сила. Само тогава ще познаете, колко е мек и благороден. Само при богатството ще познаеш, доколко човек е умен. При силата и властта ще познаеш неговото благородство и човещина. „Търсете, и ще намерите." Търсенето има отношение към Божията Мъдрост, към истинското знание, което трябва да се приложи в живота. Нещастията в съвременния живот се дължат на неприлагане на истинското знание, в неприлагане законите на Божията Мъдрост. Цялата европейска култура ще мине през големи изпитания: ще стане голямо пресяване на досегашните възгледи и разбирания. Всички заблуди, съмнения и подозрения ще се пресеят и ще остане чистото. На земята ще останат само героите – хора със светли умове, с чисти и благородни сърца, със силна и възвишена воля. Те ще останат над ситото. Живата природа отново ще ги посади. С тях ще започне новата култура, която ще създаде новите хора. Ние не поддържаме онази религия, която казва, че спасението е за всички. Не, спасението е само за благородните и разумни хора, които вършат волята Божия. Спасението не е за престъпниците. Как ще влезе престъпникът в Царството Божие? Той веднага ще извади своя револвер и ще почне да стреля. Може ли такъв човек да остане там? Как ще влезе в Царството Божие онзи критикар? Той ще критикува всичко, което види, и ще внася смут между останалите. Мястото на такъв човек не е там. Човекът на съмнението и подозрението, на охолния живот, не може да престъпи прага на Царството Божие. И да влезе там, той ще се съмнява във всичко и ще мисли само за ядене и пиене. Виждате един едър, пълен човек, тежи 100–120 кг. Казвате за него: Добър е той, обича семейството си, жена си и децата си, и те го обичат. – Обичат го, докато е жив. Щом умре, гледат по-скоро да се освободят от него. Тогава червеите си казват последната дума. Те се нареждат около него и започват да го благославят. Знаете ли, какво е положението на този човек в гроба? Докато сте живи, казвате: Да ядем и да пием! – Да, вие ядете и пиете, и за нищо друго не мислите. Чудна философия! Преди 25 години познавах един ученик от Варненската гимназия, който беше беден, но и в училището не му вървеше. И по характер не беше изправен: каквото вземеше от съучениците си, нищо не връщаше. Случило се, че гладувал три деня, отникъде нищо не получил. Най-после си казал: Ще отида в гостилницата на Шишко – дебел, здрав, добродушен човек, да се наям добре. Поръчва една, втора, трета порция – яде момчето, не се шегува. Шишко му поднася порциите, гледа го весел, разположен и си мисли: Навярно е получил наследство отнякъде, доста пари ще паднат от него. Момчето продължава да яде. Най-после става от масата и тръгва да си отива. – Чакай, ти се нахрани добре, сега плащай! – Нямам пари, не мога да платя. – Така ли? Като си нямал пари, не можа ли да изядеш само една порция? Ти изяде десет порции, и не мислиш да плащаш. Чакай, ще ти дам да разбереш, кой е Шишко. Хваща го и му удря един бой, да помни, как се яде без пари. Обаче, като излязъл от гостилницата, ученикът си казал: Набиха ме, но се наядох до насита. Такава е философията на повечето хора. Те казват: Поне ще се наядем в този живот. Ще се наядете, но един ден ще ви хване смъртта и ще ви затвори в земята. Знаете ли, какво ви очаква там? Поне ядохме и пихме. – Това не е философия. Това не е правилно разбиране на живота. Казвам: От всички се иска да живеят разумно. Дали живеете така, или не, природата е записала всичко това на главата: на окото, на ухото, на носа, на устата, на пръстите. Човек е написана книга. Тялото на човека показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал. Засега тази наука е скрита. – Опасна наука е тя. – Опасна е за онези, които не я разбират. Питате, как се познават хората. – Те се познават по външната си форма. Как се познава вълкът? – По главата, устата, зъбите и ноктите. Как се познава овцата? – Също по главата и по копитата. По какво се познават птиците? – По същите признаци и по клюна. Това не е достатъчно. На орела клюнът е завит. Питате, защо ноктите на едни птици са остри, а на други – тъпи? За някоя птица казвате, че е благородна. Но да не попаднете в ноктите й! Аз съм наблюдавал такова благородство. Една година, като бях в Русенско, през една хубава майска сутрин си правех разходката. На едно дръвче видях един кос - свири. По едно време песента изчезна. Погледнах нагоре и видях - един сокол задигнал птичката. Ето какво представя живата природа. Като не разбирате, защо иде този сокол, вие казвате: Сокол грабна птичето! – Така е, но какво ще кажете, когато това става между хора, които минават за културни, за християни, учени? И то сега, в 20-ти век! Когато става между прости хора, за тях ще се намери оправдание. Но как ще се извинят учените професори, които учат другите на морал? Как ще оправдаят те своите грешки и престъпления? Ще кажат, може би, че са слаби, че имат недостатъци, пороци. Съгласен съм с това, но слабият трябва да бъде смел и решителен, да изповяда погрешките си и да има желание да ги изправи. Нека имат доблестта на Сократа. Един физиогномист, като наблюдавал Сократа, казал му: Ти имаш известни слабости в характера. Сократ му отговорил: Това беше едно време, но с волята си аз успях да преодолея своите слабости. И наистина, за да се убеди сам в това, той се оженил за Ксантипа, за да види, дали ще може да се справи с нейния характер. Като го запитвали, защо не се оженил за друга жена, Сократ отговарял: Ксантипа е мой добър професор. Ако мога да издържа нейния характер и прояви, за мене ще бъде лесно да се справя с всичките си мъчнотии и противоречия. Мнозина от вас са в положението на Сократа, доброволно са поели своите мъчнотии. Ако ги преодолеете, вие сте силни хора. Христос казва: „Търсете, и ще намерите." Кого търсите? – Своя възлюбен. Той хлопа някъде отгоре, но вие не го виждате. И детето хлопа. Кога? – Когато е останало вън. Някога и мъжът хлопа. Защо хлопа той? – Жената знае. Тя гледа на него, като на малко дете и го пита, какво иска, но той мълчи. Жената казва: Кажи, какво искаш; готова съм да направя всичко за тебе. Днес съм готова да изпълня само същественото ти желание, не всички. Утре ще изпълня друго твое желание. Това значи благородна и умна жена. Това е жена с воля, с разумно сърце и добър ум. В огъня на Божествената Любов се коват всички благородни постъпки. Имаш един приятел, малко сприхав. Приложи същото отношение и към него. Няма по-хубаво нещо от това, да бъдеш търпелив, но не като овцата. Няма по-велика черта в човешкия характер от търпението. Обаче, само разумният търпи; само онзи, който е изпълнен с любов, който има силна воля. За Бога се казва, че е дълготърпелив. Можете да си представите, какво дълготърпение има Бог, Който, след като е дал всички блага и условия на хората, вижда техните грешки и престъпления и мълчи. Той работи разумно, планомерно, докато изведе всички хора на щастлив край. Той е намислил да преобрази земята и да пренесе своите добри и послушни деца на друга планета. Казвате: Дотегна ни вече тази земя! – Колко години сте учили и ще учите на тази земя! Десет хиляди години, прекарани на земята, това са десет Божествени дни. Един Божествен ден е равен на хиляда години на земята. Ако си живял 365 хиляди години на земята, това се равнява на една Божествена година. Много ли е това? Понякога ние си служим с измерването на мравките. За тях годината е много дълга. Пространството за тях е също много голямо. Ако слънцето употребява 200 милиона години за едно обръщане около своя център, тогава на колко ще се равнява една наша година? – На една 200 милионна част от слънчевата година. Ето защо, когато те сполетят неволи и нещастия, изисква се трезв ум, търпеливо сърце, силна воля, за да могат да се понасят. Ще срещнете в живота прости, но търпеливи хора. Например, лекарят казва на болния, че трябва да го упои, за да му направи операция. Не, и без упойка може. Той седне на стола, тури ръката си на масата, окото му не трепва. Лекарят реже, а болният не охка. Той чувства болка, но издържа. Има болни – вярващи, които по десет пъти на ден се молят, но едва видят ножа в ръката на лекаря и почват да викат. Могат да се молят, но търпение нямат. Търпеливият е изучавал търпението с години, не го е придобил изведнъж. – Той не е чувствителен, затова търпи. – Не, характер има този човек. Търпеливите хора, както и онези, които издържат на мъчнотии, имат правилен череп. Търпеливият става от операционната маса и благодари на лекаря за сполучливата операция. Той има самообладание. Някой, като му направят операция, едва се окопитил от болките, започва да критикува лекаря; да говори лоши работи по негов адрес. Той забравя даже да благодари. Природата постоянно прави операции. И съвременният строй прави такива операции. Ние се намираме на един несигурен параход и трябва да се стремим, час по-скоро да излезем на спасителния бряг. – Кой е този бряг? – Божията Любов. Само любовта осмисля живота. Без любов няма живот. Какво прави младият момък, като се влюби? По цели часове той обикаля къщата на своята възлюбена. Минава един - два - три пъти, въздъхва и си отминава. Върне се вкъщи, вземе перото и напише едно стихотворение. Защо този момък обикаля къщата на момата? Защото има да взима нещо от нея. Когато човек има да дава, той не смее да мине през улицата на своя кредитор, не иска да чуе за него. Казват му: Да минем през тази улица. – Не искам, не обичам тази улица, нещо ме притеснява. Обаче, ние можем да живеем в този свят, защото има поне Един, Който ни обича. И заради Него, като младия момък, можем да обикаляме по няколко пъти къщата Му. Заслужава човек да обича! Това наричам аз религия. Който обича, той има религия; той е религиозен. Когато животното обича, и то има религия. И то служи на един идеал. Това наричам религия в широк смисъл на думата. „Просете, и ще ви се даде! Търсете, и ще намерите! Хлопайте, и ще ви се отвори!" Ще кажете: Лесно се говори, но мъчно се живее в сегашния свят. – Съгласен съм с вас. Да живееш, и за това са нужни методи. Дайте едно дърво на майстора и вижте, какво ще направи той. Дайте дърво на онзи, който не може да работи, и ще видите, че той нищо няма да направи. Майсторът ще изкара, какъвто предмет искате: маса, стол, етажерка. Другият ще развали дървото. Следователно, неразумният, поставен при най-добри условия, всичко разваля. Разумният, и при най-лоши условия, все ще изкара нещо. Христос казва: „Просете!" – От кого да просите? – От Божията Любов. – „Търсете!" – От кого да търсиме? – От Божията Мъдрост. – Какво да търсим? – Светлината и знанието. – „Хлопайте!" – При кого да хлопаме? – Хлопайте на вратата на Истината, която ще ви донесе свободата. Аз свързвам просенето с любовта, с обичта, с всички блага за душата. Търсенето свързвам с мъдростта, която носи светлина и знание в истинския смисъл на думата. Хлопането свързвам с истината, която освобождава човека от всички ограничения. Истината е велика, мощна, жива сила, затова освобождава всички същества от робството и ограничението. Достатъчно е при мъчнотиите си човек да се вслушва в себе си, за да чуе тихият глас на истината, който му казва: Не се страхувай, аз ще те освободя от мъчнотиите, ще те освободя от всички ограничения. Някой мисли, че е свободен. – Не, ти си свободен, само когато любиш. Ако не приложиш любовта вън от себе си, да обикнеш знанието и светлината и не помагаш на хората в ученето, ти не си свободен. Ако плодовете ти не зреят на Божествената светлина, никога не можеш да разбереш и приложиш свободата. Под „плод" разбирам свобода, защото само свободата дава плодове. Онзи, на когото торбата е пълна с плодове, само той е свободен. Щом торбата на човека е празна, краката му отслабват при пътуването. Такъв човек не е свободен. Кой човек е свободен? – Който има храна. Следователно, само онзи ще има тази храна, който е свързан с Бога чрез любовта, мъдростта и истината. Мъчно е човек да разбере значението на думата „свързан." Затова хората питат: Как е свързан човек? – Ти ще се свържеш с великите Божии закони, когато престанеш да мислиш за себе си и за своите нещастия. Да мислиш за себе си, това всеки знае. Мислете, обаче, за великото и възвишеното в света. Мислете за Бога, Който, като гледа човешките грешки и страдания, понася ги с търпение и с желание, всичко да изправи. Като знаете това, стремете се и вие, по същия начин да изправите живота си. Изправяйте кривите си постъпки, изправяйте кривите си мисли и чувства. Ще кажете, че това е за религиозните хора, те са тихи, кротки, като Божи кравички. – Да, Божи кравички са, но трябва да имат знанието на Азман Бера. Пазете се от отрицателните прояви в живота. Такива са: страхът, подозрението, съмнението. Страхът е опасен, защото винаги се придружава от лъжата. Дето има лъжа, там има и страх. И обратно, дето е страхът, там е и лъжата. Дето има страх и лъжа, там няма култура. Аз говоря за вътрешния страх. Казват за паяка, че е смел, безстрашен. Не, той е много страхлив. Един ден наблюдавам един паяк, направил паяжината в една дупка. По едно време той улови една мравка. След нея дойде втора мравка, но не влезе в мрежата. Тя хвана една от нишките на паяжината и постепенно разкъса цялата мрежа. След това тя влезе в дупката на паяка. От страх, той започна да бяга, да се крие, но не използва шестте си крачета, а само четирите. И той се спря на едно място. Тази мравка освободи първата, която беше жертва на паяка, и му каза: Нямаш право да ядеш мравки! Достатъчно ти са мухите. Ние сме войнствени. Като наблюдавах това, казах си: Ето една умна мравка. Тя искаше да каже на паяка, че нещастията в света идат, когато умът е насочен към престъпления. Това се дължи на изопачените човешки мисли. След всичко това, хората се държат за един обикновен морал. В 1917 година ме викаха в столичното градоначалство. Градоначалникът ми каза: За тебе се говори, че си пипал ръцете на жените. И така да е, човещина е. Питам: Какво лошо има в това, да пипнеш ръката на една жена? Аз сам казвам: Зависи, какви са ръцете на този, който пипа. Ако ръцете и сърцето му са нечисти, той трябва да мисли, има ли право да пипа. Но ако аз съм хирург и пипна ръката на една жена, която страда, има ли нещо лошо в това? Зависи, с какви намерения пипа човек. Ако мисълта ми е користолюбива, нечиста, престъпно е да пипам ръката на когото и да е. Когато мисълта ми е чиста, безкористна и насочена към единствената цел, да помагам на хората, в това няма нищо престъпно. Какво лошо има в това, да хванете ръката на една болна сестра? Аз гледам на жената като на своя сестра. В нея аз виждам духовното, Божественото начало, излязло от Бога. В нея виждам душата, а не тялото. Душата не може да се хваща; нищо не може да я опетни. Нищо не е в състояние да опетни душата нито на мъжа, нито на жената. Човек може да опетни очите си, езика, сърцето, ума си, цялото си тяло, но душата си – никога! Душата си остава вечно чиста, каквато Бог я създал. Целият ад да се вдигне, пак не може да опетни душата. И учените не могат да я опетнят. „Просете, търсете и хлопайте!" Кой проси, кой търси и кой хлопа? – Само душата и духът. Умът и сърцето са слуги на душата и на духа. Значи, душата проси, а духът търси. Синът, роден от Бога, хлопа. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави." Да бъдеш роден от Бога, това е най-възвишеното състояние, през което трябва да минат всички живи същества. Само роденият от Бога има абсолютен, висок морал. Той изключва всякаква лъжа. Човешката душа и човешкият дух никога не лъжат. Те са свободни от този порок. Ако е въпрос за лъжа, търсете я в ума и сърцето. Да мислиш, че душата и духът грешат, това значи да не разбираш Божиите пътища, да не разбираш Божията любов. Щом съзнаваш, че душата и духът са чисти, свободни от всякакъв грях и престъпление, ти си свободен да правиш всичко, каквото искаш. Ти обичаш истината и се подчиняваш само на Бога, Който живее в тебе. Един закон съществува в света – законът на любовта, и всички се подчиняват на него. Това казват духът и душата. Като говоря по този начин, някои са готови да изопачат думите ми и да създадат цяла анархия около себе си. Питам: Това, което съществува в света, не е ли анархия? Посетете участъците в България; посетете бойните полета и ми кажете, какво правят хората там? Това не е за упрек. Ще кажете, че то е необходимо за благото на нашия народ. – Кой не мисли така? Според мене, така мислят глупавите хора. Умните, които изявяват душата и духа си, мислят само едно: Че в Божията Любов, в Божията Мъдрост и в Божията Истина можем да живеем в абсолютна хармония. Благодарение на това, възвишените същества от другите планети идват да ни помагат. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Кривите учения и възгледи на хората не са ли приказка от 1001 нощ? Нещо по-здраво, по-трезво се иска от учените хора. – Ние имаме своя наука. – Това още не е наука. Да се измислят отровни газове, да унищожават хиляди хора, това наука ли е? Пчелите знаят това изкуство отпреди хиляди години. Те носят отровата в себе си. И змията носи отрова в себе си. Достатъчно е да те ухапе една кобра, за да те изпрати веднага на оня свят. И рибата, още преди хиляди години, разполага с електрическа батерия, с електрически лампи, с цел да убива своя противник. И след това, хората казват: Ние имаме култура. – Отговарям: Ако вашата култура не е по-висока от рибешката, тя нищо не струва. Ако и вие не сте по-културни от змиите, нямате право да говорите за култура. Ако и вие се изтребвате като рибите, като змиите, като паяците, като вълците, как ще говорите за култура? Как ще говорите за християнство? Какви управници са тези, които ръководят съдбините на своя народ, които го просвещават, а дават простор на лъжата, на непроверени факти. Какво може да очаквате от такива хора? Ако главата се вмирише, цялото тяло се вмирисва. Ще кажете, че човек е слаб, че все някъде ще сгреши. Обаче, като осъзнае грешката си, ще се изповяда пред себе си, като пред Бога, и сам ще я изправи. Казвам: Великият Божи закон работи вече в света. Виждам, че Бог е отворил две големи книги. Съдба иде за всеки човек. "Няма да остане нито един човек в културна Европа, който да не бъде съден. И праведни, и грешни – всички ще бъдат съдени. Няма да остане престъпник в света, който да не бъде съден. – Като отидем на онзи свят, там ще ни съдят. – Не, още на земята ще ви съдят. Ако ви оставят да отидете на онзи свят с греховете си, вие съвсем ще го опетните. На онзи свят Бог не съди никого. Казвате, че Христос ще съди хората. – Да, Христос иде вече на земята. Журите са определени вече. Съдба иде на света. Едно нещо ще разберете всички: Има правда в света! Тогава ще проверите, че моите думи са верни. Достатъчно са играли своята роля религиите на лъжата! Достатъчно са съществували обществените форми на лъжа! Достатъчно се ширили в света отношенията на лъжа! Достатъчно любов на лъжа! Онова, което осквернява човека, е лъжата. Който лъже, сам опозорява себе си – своя ум, сърце и воля. Може ли да живеем без лъжа? – Може, разбира се. Който има душа и дух, може без лъжа. Който няма душа и дух, той е свободен, може да лъже, колкото иска. Днес аз говоря на хора, които имат душа и дух. Ваше свещено право е да не лъжете. Приложете това право в живота си. Първото свещено право е да прославите Бога на земята – Бога на виделината. Следователно, всички трябва да застанете на страната на Бога и да кажете: Има един Господ, Когото ние познаваме и прославяме Неговото име. Има един Господ на Любовта, и ние сме на Негова страна. Има един Господ на Мъдростта, и ние сме на Негова страна. Има един Господ на Истината, и ние сме на Негова страна. Един е Живият Господ, и ние сме на Негова страна. Този Господ сближава хората, а не ги разединява. Така трябва да проповядват свещениците и проповедниците. Ще кажете, че говоря против духовенството. Не говоря против духовенството, но говоря против лъжата, която съществува в света от хиляди години. Дето и да се обърнеш, навсякъде лъжа. Виждам един паяк се скрил в една дупка, стои смирено. Да, той чака да мине край него една муха, да хвърли паяжината си върху нея, да я омотае. Близо някъде в тревата лежи един поет, възхищава се от природата, пише някакво стихотворение: Велика майка природа! – Велика е природата, но без лъжа, без картечници, без паяжини и мрежи! Като говоря така, някои казват: Това сме слушали много пъти, искаме нещо ново. Ето новото, което ще ви кажа: Докато не осъзнаете, че имате душа и дух, които ни ръководят; докато не просите Любовта, докато не търсите Мъдростта и докато не хлопате за Истината, вие всякога ще бъдете роби, всякога ще страдате и ще се мъчите. Щом осъзнаете, че душата и духът ви сочат правия път на живота, щом приложите Любовта, Мъдростта и Истината, вие ще почувствате онази вътрешна свобода в себе си, онзи вътрешен мир, за които сте мечтали цял живот. Аз ви говоря малко строго, ораторски, за да набия тези мисли в съзнанието ви. Не обичам този тон, но понякога той се налага. Според мене, този тон е слаб. – Защо е слаб? – Защото мислите, върху които ви говоря, сами по себе си, са мощни. Те работят в природата и преобразяват нещата. Светлината иде без шум, защото, сама по себе си, е силна. Някога аз говоря с езика на гърма и на росните капки, но силата не е нито в гърма, нито в росните капки. Силата е в Разумното Слово, което работи чрез Божия Дух. И тъй, вярвайте във вашата душа, във вашия дух, които Бог е вложил във вас. Бъдете верни на Бога, без лъжа и без измама. И тогава, като просите, Любовта ще дойде. Като търсите, Мъдростта ще ви отговори. Като хлопате, Истината ще ви отвори. 
''6. Беседа от Учителя, държана на 20 април, 1924 г. София.''

----
* Матей 7:7

Който дойде при мене (Неделни беседи. София, 1998)
14 беседи от 16 март 1924 г. до 28 ноември 1924 г.

Начало: 10:00