Добрите навици. Разумното сърце

Най-често използвани думи в беседата: човек, навици, сърце, аз, има, всички, разумното, добри, може, разумно, бъде, ум, каже, себе, сега, хора, можете, случай ,
Младежки окултен клас , София, 30 Март 1924г., (Неделя) 19:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

Размишление.

Прочетоха се пет от темите „Възможностите на душата“.
 Аз ще ви задам следния въпрос: при сегашните условия, при които живеете, кое е най-важното нещо за вас? Не какво мислите, но кое е най-важното, най-същественото? Вие може да разисквате помежду си този въпрос. Аз ще ви хвърля малко светлина. Досега аз съм се занимавал с вашия ум и виждам резултат в умственото ви развитие. Отсега нататък искам да се занимавам с разумното ви сърце. Не със сърцето изобщо, а с разумното сърце на човека. Туй разумно сърце е душата на всички човешки прояви. Всяко желание, зародено в душата на човека, придобива ценност. При сегашните условия, запример, всички вие проявявате голяма индивидуалност и самостоятелност, която се изразява в концентриране на вниманието ви към вашето лично „аз“. И ако външната среда, т.е. онези хора, които ви заобикалят, не са в хармония с вас, вие се дразните. Всеки от вас е готов да се докачи, да се обиди за най-малкото нещо. И всеки от вас минава за една норма, т.е. като че ли целият свят трябва да се управлява според както той мисли. Тъй са сложени нещата във вашия малък свят. Но тъй мислят и всички останали хора. Обаче, това положение всякога довежда хората до конфликт. И дълго време те трябва да се търкат, докато се изгладят тия грапавини между тях. Двама души, като се бият, после стават добри приятели. У човека има и друга една страна. Аз я наричам проява на разумното сърце: човек схваща, че и другите същества около него имат същите права, каквито и той. Ако ти извоюваш тяхното право и твоето право ще е извоювано. Допуснете, запример, че имате пред себе си едно пиано. Туй пиано има стойност дотогава, докато всички клавиши се намират в известно математическо съотношение, така че тоновете да си помагат един на друг. Ако един тон каже: „Аз взех известно решение, днес ще звуча 1–2 тона по-ниско“ – какво ще стане с него? Утре и друг тон ще каже: „И аз имам особено мнение, днес ще звуча 1–2 тона по-високо“. Това пиано ще има ли вече ценност? – Няма да има. Тогава трябва да викаме акордьора да нагласи тоя и оня клавиш, докато най-после каже, че пианото е хубаво направено. Ако ли не, ще трябва да го заменим с друго пиано. Това именно върши при сегашните условия човешкият ум. Той е търговец, но търговията не урежда живота. Мислите ли, че ако хората имат за вас добро мнение, ще ви направят по-добри? Вие ще кажете: ние ще влезем в противоречие с онези твърдения, че трябва да мислим добро за хората. Добре, но ако вие концентрирате мисълта си към един вълк и мислите, че той е добър, че няма да дави овцете, ще изправи ли той своето поведение? – Не, той е вълк и вълк ще си остане. Той е изработил вълчата природа в себе си и не може да се откаже от нея. Временно, от страх, той може да покаже, че се е морализирал, но страхът не е морал. Моралността представлява обработка на разумното сърце. Следователно, за да има човек морал в себе си, това е плод на неговото разумно сърце, което е придобило известна опитност, извадило известни максими за себе си, приложило ги е и ние ги наричаме естествени навици на човека. Например, някой човек казва: аз не вярвам в никакво добро, в никакъв Господ. Обаче от миналото си той носи в себе си един добър навик и всякога постъпва добре. Казват за някого: този човек е лош, ще му смажа главата. Но вижда по едно време, че същият човек се дави. Хвърля се веднага във водата и го спасява. Защо? И той не знае. Той има добри навици, придобити от неговото разумно сърце. Казвам: този човек има една неправилна философия, едно неправилно схващане на нещата, а постъпва правилно, без да разсъждава. На другата страна някой ви говори за Бога, че хората трябва да се жертват и т.н. Казвате: отличен човек е този! Обаче в същия момент няколко апаши ви нападат, той си грабва шапката и пръв офейква – никакъв го няма. Питам: има ли у този човек морал – Няма. Той ви оставя сам и избягва. Или пък, ако види, че някой човек се дави, той ще отиде да търси въже или друг човек, който знае да плава, за да го спаси. Но докато намери такъв човек, докато търси въже, онзи ще се удави. В този човек няма разумен навик. Той има права мисъл, но няма прави действия. Ето защо вие трябва да бъдете внимателни, да видите какви навици са вложени във вашето сърце. Направете един преглед, да видите има ли у вас разумни навици. Запример, тук вие сте ученици, нали? Да допуснем, че някоя сестра отива при един брат и му каже нещо, но той махне с ръка и си отминава. Какво означава това? – Това е лош навик. Защо досега той е идеализирал сестрата, а като дойде тя при него, той махва с ръка – Това е един неразумен навик. Тази сестра, като дойде при тебе, ти трябва да я посрещнеш внимателно, да я изслушаш благородно. Ако има някаква погрешка, ще ѝ кажеш право, без грубост: аз мисля, че на еди кое си място ти имаш една малка погрешка. Аз тъй мисля: според мен, ти имаш една малка погрешка. Тази погрешка не ще бъде полезна в практическия ти живот. Това е разумното проявление на вашето сърце. Каква полза, ако вие, като се съберете в един клас, не можете да предизвикате помежду си тия благородни черти? От вас не се изисква да правите невъзможни неща. Вие трябва да предизвикате във вас всички ония благородни навици и да им дадете място, възможност, както земеделецът, да растат и да се развиват правилно. Ще дойдат и противодействията, от които може да изгубите присъствието на духа си, но веднага ще се коригирате. Там е силата на човека. Ти може да кажеш: аз не мога да се повдигна. Не, можеш да се повдигнеш. Та всички трябва да се стремите да предизвикате проявление на разумното във вас. Благородните обноски, това е най-хубавото и най-красивото, което вие можете да създадете в училището. То ще ви даде подтик за разумно развиване, защото неразумните прояви на човека спъват неговия ум. Човек може да е много талантлив в началото, но в края на краищата неразумните прояви ще го спънат. Те са като малки червейчета, които влизат в корените, прегризват ги и цялото дърво изсъхва. Следователно вие трябва да контролирате всеки лош навик в себе си, не всички навици изведнъж, но един по един. Хвани един от тия навици с щипците си и ще го спиртосаш ли, в някое шишенце ли ще го туриш, но наблюдавай го и виж при какви случаи се проявява. Изучавайте вашите лоши и добри навици и вижте при какви условия се проявяват разумните навици. Разбира се, ако вие бяхте в отношенията си задушевни, съвършено организирани или ако представлявахте едно пиано, съвършено нагласено, авторът в Божествения свят би свирил много хубаво на него. Но сега вас ви нагласяват, турят ви като жици на това пиано и всеки образува един особен тон. Акордьорът ще дойде и ще ви нагласи. Ако ти се подчиниш на Божествения закон, ще станеш един Божествен тон и всички останали клавиши ще работят за своето повдигане. Туй наричам разумност на сърцето. Когато някой от вас падне духом, не отивайте да го утешавате палеативно, но влезте дълбоко в душата му и узнайте неговите страдания. Ако вие можете да влезете в положението на някого без да му говорите и можете да му помогнете и облекчите неговите страдания, добре. Някой път вие може да му говорите много красиви думи и да го оскърбите повече. Има хора, на които колкото повече говориш, по-лоши стават, а понякога, когато ние мълчим, те повече се утешават. Сега от вас се изискват добри навици. Без тях никакъв морал не може да се подкрепя. Човек трябва да бъде смел, да владее страха, да не трепва, да бъде безстрашен човек. Представете си, че пътувате в гората и между камъните някъде виждате една малка змия и хуквате да бягате. Тя не иде към вас, но вие бягате. Щом бягате вие, и тя почва да бяга към вас. Не, човек не трябва да се стряска от нищо. Ще се спрете, ще вземете една разумна позиция и ще повикате вашето разумно сърце. То казва, че в света има разумност и всички добри прояви са разумни, а всички лоши прояви на човека са извън природните закони. Всички разумни прояви са съобразно природните закони. За тях има една руска поговорка, която казва: „И в безпорядке есть порядок“. Но тази поговорка не е още за вас. Ако поставите вашия живот въз основа на тази поговорка, и в безпорядъка да виждате порядък, това е една велика философия. Най-първо вие ще изучавате философията за порядъка в природата, а след като свършите този курс, тогава ще изучавате философията, че и в безпорядъка има порядък. Тази втора философия е за великите, за гениалните хора. В тази фаза на живота, в която се намирате, ще изучавате разумните прояви на човешкото сърце в неговия ежедневен живот. Слуга сте някъде, или студент, или заемате друга някоя длъжност – във всеки даден случай постъпвайте според разумното си сърце. Като видите, че някой се дави, сърцето ви трябва да трепне, не да го съжалявате, но да потърсите начин как да му помогнете, как да извадите този човек из водата. Но така трябва да помагате, че да не се удавите и вие. Човек, който се подчинява на разумните прояви на сърцето, никога не прави погрешки. Това е закон. Всяка разумна проява е един Божествен момент в човека. В това правило може да има изключения на 100 милиона едно. Досега аз още не съм намерил изключение, възможно е да има, допускам и това, но аз зная едно: че в проявите на Божественото, на разумното сърце няма изключения. Ако искаш да помогнеш на човек, който се дави, ти ще го избавиш. Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. Казах му тогава: „Иди си със здраве и още един път не влизай в морето, когато е бурно.“ Ако аз се бях затичал да търся въже той щеше да се удави. Мъчнотията е там как да се свържете с този закон. Ако помагате някому с безпокойствие и съмнение, вие сами ще се забатачите. Когато искате, всякога можете да помагате. Да помагате, това е навик. Помагате ли, ще спазите присъствието на духа си. Не само аз мога да помагам, и вие можете да помагате. Когато помагам, аз не работя със своя ум, не философствам. Силата на човека седи в друго нещо: в даден случай човек трябва да излезе вън от себе си – нищо повече! Разумното сърце има сили да направи нещата по-леки, да разшири техния обем. И тъй, вие трябва да работите за създаване на добри навици у вас. Не казвам, че трябва да учите някой нов морал, но приложете този, който имате. Този морал е заложен у вас. Сега вие се спъвате, защото искате да вложите в себе си нови навици. Вие имате много добри навици, само трябва да ги извикате да се проявят. Запример, всички имате навик да проявявате силна воля. Как мислите, в какво седи силната воля? Като кажем „човек със силна воля“, светът разбира неотстъпчив човек, който, каквото пожелае, направя го. Да, така е, който има физически сили, може да направи всичко физически; който има силен ум; може да направи каквото иска в умствения свят, но всичко това още не е силна воля. Под силна воля, според Божествения закон, се разбира човек да може да забрави всички придобити резултати от добри деяния не само за кратко време, но завинаги и да станат плът от неговата плът и кръв от неговата кръв. Всяка разумна постъпка у човека влиза като една малка тухла в неговото здание. Значи и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот. Мнозина от вас сте неразположени духом, нервни само поради това, че не предизвиквате у вас проявите на разумното сърце. Когато заговори то, вие си казвате: ти не слушай сърцето си, а слушай ума си! Не, най-първо човек трябва да слуша разумното си сърце, а след това своя ум. Запример, искате да знаете дали идещия понеделник времето ще бъде хубаво или не. Почвате да разсъждавате с ума си и след като разсъждавате дълго време, определяте какво ще бъде времето. Записвате си това и като дойде понеделник, проверявате. Дохожда понеделник и времето не излиза според както сте определили: вали дъжд. Или вие казвате: в понеделник слънцето ще грее. Но няма слънце. Тогава софистът ще дойде у вас и ще кажете: да, но еди-къде си грее слънце. Разбира се, че слънцето грее някъде, но това не е философия. Аз ви питам: тук, в София, времето хубаво ли ще бъде от сутринта до вечерта? Вие казвате, че ще бъде хубаво, но като дойде денят, не излиза хубаво. Ако попитате вашето разумно сърце дали времето в понеделник ще бъде хубаво и не мислите повече върху този въпрос, като се оставите в положението на онзи философ, който уповава само на очите си, вие ще си отговорите точно. Оставете светлината свободно да пада върху очите ви и тогава ще дойде нейното психическо отражение. Ако в понеделник времето бъде отлично, вие щом се оставите в това пасивно положение на мисълта, ще усетите под лъжичката си едно приятно разположение, без никакво раздвояване. Туй показва, че времето ще бъде хубаво. Обаче, ако усетите на това място едно малко стягане, времето ще бъде лошо – нищо повече! Може да направите този опит веднъж, два, три и повече пъти. Може да направите и ред други опити. Срещнете един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще можете да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пък сърцето ще ти каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувстваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното ти сърце, неговата дума е вярна. Сега, вие като изследвате тия работи, почвате да се плашите де ще му излезе краят. Този страх в дадения случай показва, че този индивид не е предизвикал своите добри навици. Следователно ние трябва да бъдем като онзи разумен човек, на когото като дават въже, той пита: това въже здраво ли е? Ето де ще употребите своя ум. Казват му: здраво е това въже, отлично е. Аз имам ум, казвам: добре, сам ще опитам въжето. Турям въжето на един колец и казвам на един приятел: хайде и двамата ще теглим въжето, да видим ще се скъса ли или не. Теглим, не се къса. Повикваме трети, четвърти и т.н. Защо? – Искам да спусна някого долу в кладенеца, та въжето трябва да бъде здраво. Теглим четирма, петима, шестима и повече души, но въжето не се къса. Значи, това въже е здраво. С него мога да спусна когото и да е в кладенеца и то няма да се скъса. Но ако аз сам потегля въжето и се скъса, никого не пущам в кладенеца с него. Това са сегашните опити. В това отношение за нещата, които можем да опитаме, ще употребим човешкия ум, но за нещата, които не можем да проверим по този начин, ние ще употребим нашето разумно сърце. И каквито сведения ни даде разумното сърце в дадения случай, тъй трябва да постъпим, без никакво изключение. Каже ли ти, например, разумното сърце: „Въздържай се!“ – ще се въздържаш. „Направи това!“ – направи го, без да мислиш повече, последствията ще бъдат всякога добри. Поколебаеш ли се, каже ли ти разумното сърце нещо и ти не го извършиш, ще почувстваш, че си направил погрешка. Та гледайте да предизвикате добрите навици в себе си. По това ще се отличавате и пред външния, и пред вътрешния свят. Само чрез добрите навици на сърцето ви ще имате един сносен живот, защото условията, при които живеете сега, са доста груби. Дори и у животни, които се подчиняват на този вътрешен закон, на своето разумно сърце, някой път работите им се оправят много по-добре, отколкото човешките. Сега аз ви казвам, че без тази подготовка на вашите добри навици, знанието, което придобивате, не ще можете да го използвате разумно. Вие ще мязате на един богат син, у когото моралният устой е слаб и затова наследството, което ще вземе от бащата си, ще го употреби за зло, както за самия себе си, тъй и за околните. У всички ви трябва да се прояви разумното. Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. Сега аз ви говоря това, защото виждам ученици в света, които, без да са следвали някоя окултна школа, употребяват своите добри навици, а учениците от окултната школа често не употребяват своите добри навици. Те мислят, че като са в окултната школа, някоя друга сила ще ги упъти към тия добри навици. Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. Затова, когато дойдат изпитанията в живота ви, няма да губите присъствието на духа, ще бъдете разположени. Ако във време на мъчнотии не можете да приложете един добър навик, кога ще го употребите? Ако не ми помогнете, когато имам нужда, когато забогатея ли ще ми помогнете? Тогава нямам нужда от вас. Мислите ли, че тогава ще свържете приятелство с мене? – Не, приятелство, свързано във време на богатство, трае един ден и половина, а приятелство, свързано при най-мъчни условия, трае завинаги. Ако вие избавите един човек, който се дави, той ще ви бъде признателен през целия си живот. Ако вие избавите някого, който е бил на брега, но замислял да прекрати своя живот, той също ще ви бъде благодарен. Там седят добрите навици, там ще се покаже и вашето богатство. Вие може да философствате, колкото искате, това няма да ви ползва. Трябва да търсите нуждаещите се и да им помагате навреме. В това отношение може да бъдете добри работници, смели и решителни, защото знанието, което имате сега тук, е достатъчно пред съвременното знание в света. Външният свят при вашето знание е в положение на невежи хора, но в друго отношение те имат голяма смелост. Външните хора са по-смели, по-решителни, а учениците на окултната школа казват понякога: ние ще отстъпим! Ако отстъпите по своите добри навици, по дух, разбирам, но ако отстъпите поради материални подбуждения, вие ще останете последен човек в света. Казвате: за да не се карам с този човек, ще отстъпя. На такъв човек, който отстъпва от принципите си, кажи: приятелю, твоята постъпка в дадения случай не е права. Аз те моля като приятел, недей отстъпва! Пък ако желанието, което той има, е право и благородно, и десет души да му са в опозиция, кажете: не, аз съм с него, на неговата страна съм, ще го поддържам. Подкрепете го в доброто! Това е добрият навик. Това подразбирали в средните векове да бъдеш рицар, кавалер. Да бъдеш рицар, значи да имаш морална доблест, да постъпваш в даден случай според добрите си навици, за доброто на окръжаващите. По такъв начин ще се повдигнете в собствените си очи. Сега, мнозина от вас не вярват на себе си. Щом ви турят на изпит, вие почвате да се колебаете. И някои ме питат дали ще успеят или не. Казвам: ще ви турим на въжето, ще теглим и ще ви опитаме. Ако 10 души те теглят и ти устоиш, въжето ти не се къса, ще устоиш и на изпитанията, но ако аз те потегля и въжето ти се скъса, казвам: не можеш да устоиш. Въпросът, обаче, с вас не седи така. Ако искате, може да устоите. Преди време във вестниците се изнесе, че съм казал, че всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Какво се разбира под тая дума? – Законът е следният: в даден момент аз имам възможност да кажа и истината, и лъжата. Колкото имам възможност да кажа истината, толкова имам възможност да кажа и лъжата. Аз съм господар на положението, от мен зависи какво да кажа. Това не значи, че след като съм казал истината, тя не е вярна. Човек може да каже една лъжа и да я обвие в една истина. А може да каже една истина и да я обвие в една лъжа. Тогава тази лъжа е практична. Често лекарите обвиват горчиви хапове в сладка обвивка и болният като хапне, казва: сладичко е, но после му става горчиво. Този хап отвън е сладък, а отвътре горчив. Законът е такъв: в даден случай човек има толкова условия да каже истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и добро и зло– това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на доброто и възможността на истината, седи силата на човека. Значи, Бог ти е дал един закон, според който да постъпваш, едновременно ти разполагаш и с истината, и с лъжата. Ако подчиниш лъжата на истината, ти си мощен човек. Ако подчиниш злото на доброто, ти си мощен човек. Ако подчиниш неправдата на правдата, ти си мощен човек. Ако подчиниш глупостта на мъдростта, ти си мощен човек. Ако подчиниш омразата на любовта, ти си мощен човек. И обратно: всеки може да стане играчка на съдбата. Щом подчиниш истината на лъжата, правдата на неправдата, доброто на злото, ти ще станеш един изсъхнал лист. И този лист ще се мести от място на място. Ти не можеш да кажеш, че твоята съдба била такава. В дадения случай Бог те е поставил на изпит, казва: „От теб зависи, аз ще те изпитам. Ти имаш толкова възможности за доброто, колкото и за злото; ти си господар, ти можеш да постъпиш, както искаш.“ И тъй, извикайте своите разумни навици и приложете този велик закон за духовните работи, без никакво разсъждение. Само така ще имате отлични резултати. Бъдете уверени, че щом почнете да се колебаете и разсъждавате, вашият ум вече е взел участие. Щом колебанието престане, твоето разумно сърце действа, казва ти: „Напред!“ Ама и отзад, и отпред имало неприятели! – Нищо от това. Твоето разумно сърце ти казва: „Напред!“ Ама може да ме убият! – Напред! Само умът философства. А ти, като вървиш напред, ония, които те преследват, ще бягат от теб, ще кажат: този човек е много смел, ние се боим от него. Даже и в гората да си и видиш някоя мечка, ако се отправиш към нея смело и без страх, тя бяга. Ако се уплашиш, мечката ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Ти не си Божествен човек, а си една страхлива крава. Защо не прояви своите добри навици?“ Когато ти кажеш една лъжа, хората ще те оплюят, както мечката, защото не си употребил своя добър навик. За всичко, което ви се изпречи на пътя, ще се попитате вътре в себе си как да постъпите и след това ще бъдете смели. Напред! – И ще минете без опасност. За последствията не мислете. Постъпвате ли съобразно тоя закон, цялата разумна природа е с вас, всички разумни същества са с вас. Те ще оправят вашия път. Проявите ли добрите навици, вашият път е отворен. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата, а вие знаете вече какви са последствията от тия сили. И тъй, сега ще извикате в себе си своите добри навици. Аз искам за в бъдеще да видя благородство във вашето поведение, във вашата обхода. Благородство се изисква от всички ви: в лицето ви, в поведението ви, в обноските ви – навсякъде и във всичко да се чете благородство. Който ви види, да каже: това са хора, които служат на един висок идеал, това са хора с идеи! Всички можете да бъдете такива. Ясен ли съм? (– Да.) Има ли нещо неразбрано? Все ще има нещо неразбрано, но трябва да знаете, че вие имате основните елементи на живота. Те са необходими. Който става музикант, трябва да има някои основни елементи. Който става лекар, писател или какъв и да е, все трябва да има основни елементи в живота си. Аз не ви говоря за някои специални елементи, но ви говоря за общи основни елементи на живота, които са необходими както за хората, тъй и за животните. Всички имате добри навици, вложени от миналото, всички хора имат възможност да се повдигнат, ако във всеки даден случай бъдат готови да проявят своите добри навици. Сега, ще правите разлика: в постъпките на разумното сърце няма страх. Когато разсъждава умът, там вече има страх. В разумното сърце гняв няма. Но в ума има гняв. В разумното сърце, в добрите навици завист няма, в ума има завист. Всички отрицателни черти се дължат на участието на вашия ум, а когато се движим по добрите навици, всичко е разумно, всичко е в хармония. Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на ваши ум, или на вашето разумно, благородно сърце, аз говоря за онези чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат към съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека. И пак ви казвам: искам от вас да видя поне в няколко месеца, че вашето поведение, вашите обноски, обходата ви, всичко това се е изменило в добро. Нали ви казах, че Царството Божие е за малките деца? Искам и вие, младите, да бъдете хора на добрите навици. Аз желая да видя, че вие сте от тия хора – деца на Царството Божие. Ще живеете в този свят и ще бъдете деца на Царството Божие; ще живеете разумно, ще действате според вашето разумно сърце и ще работите според добрите си навици, във всяко направление ще бъдете скели и решителни. Каквато работа започнете, да се не колебаете. Да не ме разбирате криво. Ще срещнете мъчнотии, но всички тия мъчнотии, в края на краищата, ще се стопят пред вас и пътят ви ще се отвори. Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда. Тази първа греда е у вас, не мислете за нея, тя е сигурна. Щом този стълб е здрав, щом имате тази основа, от там започва всичко. Уповавайте напълно на вашето разумно сърце. Без никакъв страх, без никакво колебание! Колебаете ли се, ще знаете, че вашият ум взима участие. Ще се стремите да разбирате разумното си сърце и според него да постъпвате. В каквото и направление и да действате, ако правите това, което разумното ви сърце диктува, работите ви ще се уредят тъй добре, че вие сами ще сте доволни. Най-малката работа, извършвана с разумното сърце, е отлична. И в добрия резултат на тази работа няма никакво изключение. Разумното сърце разполага със знания и сили не само за нещо специално, но за работи, които се отнасят във всички направления. Затова разумното ви сърце ще остане като основа в живота ви, а от тази основа вашият ум ще се развива в ново направление. Това ще бъде вашата придобивка, вашият капитал за в бъдеще. 
Тайна молитва.

– Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, а Бог на живите.

24. лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя на 30.III.1924 г. в гр. София.