Окултната музика в живота

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, хубаво, сега, човек, хора, път, всички, всичко, казва, мисли, цвете, пеене, музика, себе, същества, пее, направи, свири ,
Общ Окултен клас , София, 19 Декември 1923г., (Сряда) 19:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тайна молитва

Прочете се резюмето върху темата „Отличителните черти на растенията“.

Темата за следващия път е „Качества на знанието“.
 Всички тия теми вървят по един общ закон и вие, като се занимавате с изучаването на Природата, не се мъчете да определяте качествата само на една вещ отделно от другите вещи. Един цвят е разбираем само във връзка с другите цветове. Ако го разглеждате сам за себе си, той е много ярък. Например вие, като седите сами вкъщи, разхождате се из стаята, мечтаете си, че сте нещо, мислите за нещо, но като дойде ред да се сравнявате с другите хора, веднага изменяте своето мнение. Не бързайте – някой път правите бързи заключения. Аз като ви казвам някои отделни мисли, вие прибързано си правите заключения. Тия мисли още не са във връзка с Божествената хармония. Не правете бързи заключения, защото ще попаднете в една обща грешка. Когато дойде ред, аз ще извадя едно общо правило, ще формулирам един закон и ще кажа: ето, това е най-правилното положение! А сега някои правят едно рязко твърдение, но то е твърдение, направено вътре в стаята. „Аз – казва – мога да обърна целия свят.“ Да, можеш да го обърнеш, но да кажеш, че можеш да го обърнеш, и наистина да го обърнеш – това са две различни неща. Да кажеш, че знаеш всичко, и да знаеш всичко – това са две различни неща. Това са общи фрази. Гледайте да не злоупотребявате с Живото слово. Няма да кажа да бъдете скромни, но трябва да знаете, че всички неща в света имат такава връзка помежду си. Докато вие не дойдете до положение да разбирате тази тяхна връзка, Живата природа няма да ви разкрие своите тайни, тя не може да ви разкрие обятията си, не може да бъде и мека с вас. Сега, като ви казвам, че Природата не може да бъде мека с вас, вие ще извадите едно крайно заключение: „Как не може да бъде мека с нас?“ Че много естествено! Ако заровите един камък в земята и го поливате с вода, каква полза ще му принесете? – Никаква. Камъчето се нуждае от търкаляне. Ритнеш го веднъж, дваж, три пъти, то се радва. Обаче този морал, туй правило не може да го приложите и върху едно житно зрънце. Житното зрънце, като го посадите в земята, тогава се радва. Ако посадите един човек в земята, той не може да се радва. От тази аналогия може да извадите един общ закон. Аз правя аналогии и някои от учениците правят аналогии. Но знаете ли на какво мязат тези аналогии? Някои казват: „Ама Господ не може ли да направи всичко?“ Е, що от това, ако Господ може да направи всичко? Господ може да направи всичко по Своя ум, но ти не можеш да направиш всичко по своя ум. Ако ти ходиш по Волята Му, както Той мисли, ти ще се ползваш от това, което Той прави, но за тебе специално Той нищо няма да направи. Ако ти мислиш, че Бог ще направи по твоята воля нещо, лъжеш се. Той няма да си помръдне даже и най-малкото пръстче заради тебе. Казваш: „Господ за мене не мисли ли?“ – Той за вас не мисли никак. – „Как, не мисли ли за нас?“ Бог не мисли като нас. Неговата мисъл е особена. Вие имате понятие за себе си, че мислите, но не мислите. „Как не мислим?“ Да, не мислите като Бога. Преди хиляди години пророкът е казал за Господа: „Неговите мисли не са като нашите.“ Колкото е разстоянието от небето до Земята, толкова е разстоянието между Божествените и нашите мисли. Следователно, като има такава разлика, какви ще са нашите мисли? Вследствие на това крайните мисли, от които вадите заключение, органически произвеждат известни резултати във вас, които се отразяват върху вашето развитие. В живота има две крайности. Животът не седи нито в скръбта, нито в радостта. Днес хората говорят за радостта, но Радостта е достояние само на ангелите. Скръбта обаче е непонятна за един ангел. Ако му говорите за скръб, той не я разбира, защото скръбта е признак на малка чистота. Всеки един, който е свързан с материята, който се е вплел в нея, скърби. „Ама скръбен е.“ Че как да не скърби? Щом се е вплел в материята, ще скърби. Един ангел не може да скърби. Казвате: „Ама Господ не скърби ли?“ – Господ никак не скърби, нито тъга има. Падналите духове пък са запознати само със скръбта, те не познават радостта. Ангелът не познава скръбта, но като гледа, че някой човек скърби, пита го: „Скърбиш ли?“ – Бутне тук, бутне там, вижда кои са причините за твоята скръб, махне туй-онуй от товара ти и облекчи душата ти. Казваш: „Поолекна ми малко.“ Туй, което за тебе е нещо субективно, за него е обективно. И като отидеш при него, той вижда скръбта ти, вижда, че един трън се е забил някъде в тебе, хване с щипците и те освободи. Този трън е една малка мисъл, едно малко желание, загнездило се в тебе – извади го и всичко ще се свърши. Казвате: „Ама как тъй ангелът да не скърби!“ Ангелите не могат да скърбят, понеже у тях съзнанието е толкова будно, техните крака са тъй хубаво обути, техните тела са тъй хубаво облечени, че никакъв трън, т. е. никаква посторонна мисъл не може да влезе. Техните трептения са толкова бързи и толкова силни, че никаква скръб не може да мине през тия трептения, всичко туй се отблъсква. Понеже човек е в едно средно състояние – между падналите духове и ангелите – по туй се отличава от тях, че отчасти разбира скръбта и отчасти разбира радостта. Вие мислите, че разбирате Радостта! Отчасти я разбирате. Вие още не разбирате Радостта, която ангелите имат, не разбирате и скръбта, и мъчнотиите, които падналите духове имат. Това са философски разсъждения. Аз изваждам от тях един извод. Следователно вие в Школата ще се стремите да имате една трезва мисъл, за да имате простор в мисълта, да можете да се развивате. Аз забелязвам често едно отклонение във вашата мисъл и то е следното: понеже вие не сте на един уровен на развитие, всеки един от вас си има специално разбиране – слушате ме, каквото казвам, и си казвате: „Аз разбирам като онзи брат.“ – Не, не, всеки брат си има свое разбиране. „Ама аз разбирам, зная нещата като него.“ – Не, не, ти още не знаеш как разбира той. Знанието после ще дойде. Ще ви се дадат практически, не само теоретически задачи. Грънчар си – ще направиш едно хубаво гърне. Художник си – ще нарисуваш една хубава картина. Музикант си, поет си – ще напишеш нещо. Има правила за всичко това. И после това нещо, изработено от вас, трябва да се оцени от другите. Е, хубаво, да кажем, че си художник. Нарисуваш една картина, дадеш я за оценка. Казваш: „Тия хора не разбират от художество, те са пристрастни.“ Хубаво, ще изберем други. Избери някои от най-простите хора, които не са учили художество, и ще оставим и твоята, и моята картина, да видим коя ще одобрят, какво впечатление ще извадят. Дойдат, разгледат картините и харесат твоята. Какво трябва да кажа аз? – Ще призная факта тъй, както си е – нищо повече! Природата има едно безпристрастно мнение за нас. Трябва да знаете, че не можете с нищо да я накарате да си измени мнението за вас. И по някой път вие запитвате: „Какви са тези поменици?“ Аз ще ви кажа друго нещо: няма престъпление, което всеки един от вас да не го е направил. Ама как? Много просто! Едно време ти си живял във формата на един тигър и като такъв колко хора си изпоял. Едно време си бил змия и като змия колко животинки си изпоял, удушил! Като сте минали през всичките форми на животните, знаете ли колко беззакония сте извършили? И сега седите, минавате за... Не, Природата всичко е записала и казва: „Еди-кой си едно време беше тигър, мечка, змия, крокодил и извърши много престъпления.“ Всичко е записала тя! Е, питам тогава, где остава вашето благородство? – Вашето благородство ще се прояви в бъдеще. Сега философски ще ви определя друго едно понятие – понятието за минало, настояще и бъдеще. Вие имате едно криво схващане за минало, настояще и бъдеще. Някои мислят, че миналото е процес на нещо минало вече, сложно, и никой не може да борави с него. Не е така. И за бъдещето мислят също тъй. Нашето бъдеще за напредналите същества е настояще. Туй, което за другите е настояще, за нас е бъдеще. Нашето настояще пък е бъдеще за животните, затуй те се стремят към нас. Следователно настоящето на ангелите е наше бъдеще, а тяхното минало е наше настояще. Нашето минало пък е настояще за други същества. Тъй щото едновременно и в миналото, и в настоящето, и в бъдещето – във всичките тези моменти живеят същества. Вие трябва да пазите тия философски различия: да знаете, че всички същества в дадения момент и от миналото, и от настоящето, и от бъдещето, са живи същества и всичко това функционира. И тогава казваме философски, че Бог се проявява на всички живи същества във всички моменти. Това е една велика мисъл и ако речем да я обясним философски, тя веднага ще се замъгли и човек ще загуби това, което разбира. Вие не може да разберете как се проявява Бог в съзнанието на едно цвете, в съзнанието на един човек, в съзнанието на един ангел и в съзнанието на по-напредналите същества, но това е факт. За себе си ние можем да знаем. Как се проявява Бог в мене аз зная, но – в другите, това е една тайна, която трябва да изучавате. За един ангел животът на цялото човечество представлява сериозен обект за изучаване. Понеже ангелът е извън вас, извън човешкия живот, той изучава човека, интересува се от него, но той не може да влезе в човешкия живот, понеже това е грях. Има врата, която не го пропуща. Един Ангел, щом влезе при вас, той ще се опетни, затова трябва да стане човек, да престане да бъде Ангел. А вие, за да бъдете Ангели, трябва да престанете да страдате. Ама какво да правим с децата си? – Щом мислиш за децата си, ти си един човек, ти си на Земята. Ама то е жестоко! – Щом е жестоко, ти си долу, ти си един демон. Престанеш ли да мислиш за децата си, ти си Ангел, горе си. Това са забъркани понятия, а вие трябва да имате строго определени понятия. Трябва да имате такива понятия, с които ще си помагате, затова ще се стремите животът ви да бъде разнообразен. За вас трябва разнообразие. Еднообразието е убийствено. Човек е същество на разнообразието. Той има разнообразието на съществата на скръбта, има разнообразието и на съществата на Радостта, при това има още и свое собствено разнообразие. Какво е неговото собствено разнообразие? – Че някой път си прави букет – свива цветя от своята радост и от своята скръб и така ги предлага другиму. Когато ангелът ви дава един букет, той е букет само от радост. Човек не може да даде букет само от радост. Например един момък откъсне едно цвете и го даде на приятелката си. Тя се радва, казва: „А, колко ме обича!“ – Не, не, в туй, откъснатото цвете, се крие една голяма скръб, която момата не вижда. Какво означава откъснатото цвете? Ще ви го изтълкувам сега. Ето какъв е езикът му. С това цвете момъкът казва: „Колко те обичам! Един ден аз ще те откъсна като туй цвете и след време, като увехнеш, ще те захвърля. От тебе няма да остане нищо. Ти си едно цвете, откъснато от Небето и хвърлено на Земята. Един ден ще увехнеш и ще те хвърля.“ Туй казва момъкът. Момата пък казва: „Ето моя спасител.“ Това са крайни философски заблуждения. Този момък нямаше право да откъсне това цвете, било теменужка или каквото и да е. Той трябваше да го занесе в една малка саксийка, да го посади там и да ¢ го подари живо, като каже: „Поливай туй цветенце.“ Нека тя го полива, наглежда – туй има повече смисъл, отколкото да Ă го даде тъй, откъснато. Сега ние откъснем една Божествена мисъл и казваме: „Колко е красива тя!“ Тия откъснати цветя са отделните стихове от Писанието. Това е нашата съвременна култура. Тия Божествени слова трябва да бъдат живи и всяко едно Слово да е посадено в саксийка. Туй е Учение! Сега тази беседа няма да ви направи по-добри, вие пак ще си вървите по вашия път. Това не е беседа, това са малки забележки. Вие ще ме изслушате и ще си кажете като турците. Знаете ли какво казват турците? Те казват: „Ходжата си пее това, което си знае.“ И три викала да има, все същото си пее: „Аллах, Аллах!“ На първото викало се качва – едно си пее. На второто викало се качва – същото си пее, на третото – същото, все същото си пее, макар че нагоре се качва. Една и съща молитва си пее той. Защо има три викала? Не е виновен ходжата, такъв е редът на нещата. На онзи, който е дал идеята за направа на джамията с три викала, не му е дошло наум да съчини три различни молитви. Вследствие на това ходжата, като не може да съчини молитвите, пее, каквото си знае. Не че е забранено да се четат и други молитви, но на този, който е направил викалата, му е дошла на ума само една молитва. Та казвам: вие за първото викало имате вече една молитва, но за второто и третото нямате, затова или вие ще измислите, или ще повикате друг някой да ви направи по една молитва за всяко викало. Ще се стремите. Някой път мнозина правят погрешки, казват: „Виж, изчезна от нас туй въодушевление!“ Изчезнало въодушевлението! Въодушевлението в света е извън времето и пространството. То идва и си заминава моментално. То не съществува във времето и пространството. Наблюдавайте какво е състоянието ви при всяка ваша скръб. Събудите се сутрин, чувствате се, като че сте изгубили нещо. Прекарате деня в скръб, легнете си, но на другата сутрин станете, чувствате се радостни. Някой път седите, дойде ви някакво въодушевление и след 3-4 часа дойде радостта. Някой път идват тъжни мисли, че от вас нищо няма да стане! Нещо ти говори, говори, натиска те и, като си въздъхнеш, изчезне като кошмар. След това друго нещо ти казва: „Не, от тебе нещо ще стане.“ И тъй: нагоре-надолу, нагоре-надолу – това са промени в състоянията, които не стават с всички същества, но с по-напредналите. Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. „Едно време – казва, – аз бях щастлив, а сега, вместо да съм по-радостен, страдам повече.“ – Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш. Как? Ами че какво по-хубаво от това, вместо през целия си живот да пееш „цвете мило, цвете красно“, да пееш все разнообразни песни? Все едно ли е? Станеш сутрин: „цвете мило, цвете красно“, станеш на другата сутрин – пак същото. Ще кажете: „Е, това е хубаво!“ Ами хубаво ли е през целия живот все боб да ти готвят? Станеш сутрин – боб. На другата сутрин – пак боб. По някой път казвате: „Е, може и тъй да се живее.“ Не е така, все боб не се яде. Разнообразие трябва в мисълта! Първото нещо: разнообразие трябва! Това е едно правило. Косвено ние си даваме вид на свободни, но един друг се копираме. Ако някой те изкушава на пътя: да кажем, постъпва грубо, той с това ти дава един лош пример и ти да постъпваш като него. Там се огрубяват хората. Той, като ти каже една груба дума, поставя те на изкушение и ти казваш: „Чакай, и аз мога да ти кажа нещо подобно!“ Кажеш му още по-лоша дума. Е, питам: двама души, които си казват лоши думи, какво постигат? – Огрубяват се – нищо повече. Там е всичката мъчнотия. Затуй в езика си, в мисълта си трябва да сте въздържани, ако искате да вървите успешно. Тази вечер искам да мина към втория стадий на музиката. Ние приехме едно условие, че ще пеете, но вие не си изпълнихте условието. Доколкото виждам, вие не пеете. По някой път слушам: гласовете ви са такива… – не зная, трябва да измисля някоя дума, с която да ги кръстя. Някога слушам: гласовете ви са като кавала на някой кавалджия, който не го е мазал дълго време. Разбира се, ние трябва да поставим пеенето на една идеална основа. Музиката и пеенето аз не ги вземам като изкуства за прехрана. Вие не трябва да казвате: „Ако изляза да пея, какво ще кажат хората за мене?“ Ако излезеш като някоя певица, то е друго нещо. Вие излизате да пеете за себе си. Аз искам да пеете за себе си – за никого другиго! Ама за какво себе си подразбирам? Не за това лично себе си, но за Божественото вътре във вас. У вас има такива кармически състояния, които по никакъв друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката. Или пък трябва да изучавате мистически стихове и да мислите върху тях, понеже те са музикални. Пеенето, което сега употребявате, е език на много напреднали същества. Те са създали музиката. И туй, което за нас е безсмислено, тоновете например, за тях те са говор. Когато един ден стигнете до туй развитие, ще видите, че в един тон сол има нещо повече, отколкото вие може да разберете. В даден случай той ще ви проговори. В музиката ние схващаме само външната страна – нищо друго не схващаме, никакъв смисъл не схващаме. Когато искаш да изкажеш нещо умилно, меко или силно, тия тонове се турят в известна връзка и изразяват това, което желаеш, било то радостно или скръбно. Питам ви: кой застави човека да направи цигулката? Тя е един инструмент, снет, копиран приблизително само от един по-висш свят и така пренесен на Земята. Според тези материали, които сега съществуват на Земята, човек е направил приблизително подобна цигулка на тази от по-висшия свят, за да може да свири и да се разговаря с нея. Каквито и да са сегашните свирци, благодарение на тях човечеството се облагородява. Те са като онези буболечици, глисти долу в земята, които си правят дупки там и помагат на орача. Сегашната човешка култура е приготовление за бъдещата култура. Казвате: „Е, не ни трябва светско знание.“ Ако тези светски хора не пееха, знаете ли, че вие не бихте могли да излезете навън в света? Докато те пеят, вие ще се радвате. Но престанат ли да пеят, и радостта ще изчезне. И аз гледам – някои светски хора пеят с въодушевление. Вие тук, откакто се заехте с окултното пеене, забравихте вашето обикновено пеене. Да изпеем сега Мир с постепенно отслабване на гласа. То е леко упражнение. Още един път! Сега да изпеем Махар Бену Аба. Изпейте сега следната песен: Кажи ми ти, светли Божи лъч, благото на живота, светлия прав път на чистите души (2), души, души, чистите души, измити във водите на Любовта (2), във водите на Любовта (2), живели в светлината на разумността, в светлината на разумността, хранени със Словото на живата Истина, живата Истина, Истина, Истина. Ниските тонове са такива, понеже се отдалечават, а за нас се представят, като че спадат. Ниските тонове обаче са най-изразителни. Ниските тонове са миналото, от което се отдалечаваме, а високите тонове са бъдещето, към което се приближаваме. Вторият стадий на музиката е свободното пеене. При свободното пеене сегашната музика не може да върви, защото тактът трябва съвсем другояче да се мени, ударенията на думите пък имат особено съчетание. И ако човек не е въодушевен, той не може да пее. Щом дойде въодушевлението, всички могат да пеят. Хайде сега да изпеем „Кажи ми ти, светли Божи лъч“. Туй упражнение засега може да го оставим незавършено. Трябва да се стремите да пеете тихо, защото в тихото пеене вие ще можете да владеете гласа си. Тихото пеене облагородява. Силното пеене е повече волево. Когато искате да предадете нещо възвишено и благородно на вашата мисъл, на вашите чувства, трябва да пеете тихо. Силното пеене е като онзи тъпан, който бие в музиката – той влияе на ушите, но и това си е на място. Сега да направим едно малко променяне. Изпейте думите Благост (3) носи (3) светлината (3). То е по ритъма на сърцето. Първото упражнение е от втората категория на музиката. Във всичките времена учениците от окултните школи са се спъвали от големите си очаквания. Ученикът не трябва да очаква големи резултати. Всичките резултати са все микроскопически. Епохално рядко се случва туй, което очаквате. При сегашните условия трябва да благодарите даже и само на това, че можете да се съберете и да си попеете малко. Казвате: „А, благост носи светлината! Какво съдържат тия думи?“ Питам: ако ти имаш възможност да изпееш тези три думи или пък ти предложат сто милиона лева, кое струва повече, кое би предпочел? Ако българските пари се обезценят тъй, както германските, какво ще струват тия пари? Със сто милиона лева ти не ще можеш да си купиш мастило, за да напишеш тези три думи. Тези три думи ще оставят у вас отпечатъци за великото бъдеще, а стоте милиона няма да оставят нищо. Ако имате сто милиона лева, ще ви е страх този да не ви обере, онзи да не ви обере: неприятели ще имате и ще се ожесточите. А като пеете Благост носи Светлината, за нищо няма да се безпокоите. Ще кажете: „А, това да пея, е детинска работа, но като имам тия пари, ще се повдигна.“ Никакво повдигане няма да има! Не съм против парите, но тъй, както се използва богатството днес, това не е нищо – то е едно голямо зло. Ако тези пари ме скарат с моите близки, ако те ме отчуждят и от Бога, и от хората, и ако не мога да спя, защо ми са? Ако тия пари служат като едно средство за сближаване, добре дошли. Щом са добре дошли, като дойдат парите в мене, ще ги угостя и – хайде навън! А сега всички хора угощават парите, турят ги в касата си и им казват: „Навън няма да вървите!“ – Не, ще им кажете: „Навън!“ Та ще оценявате малките неща. Съберете се и благодарете за тях! Сега ще каже някой: „Велики неща има вътре в Природата!“ Знаете ли какви са великите неща? Вземете как разглеждат в науката Слънцето? – Като една голяма горяща маса, като изучават и неговите елементи. В тази горяща маса има желязо, злато и много други елементи, които се забелязват в спектроскопа. И после определят температурата му. С това се задоволяват всички хора. Това не е наука. Учените изучават още и всичките други звезди и планети, но въпреки всичко това ние сме в невежество. Тъй както върви засега съвременната наука, това е много добре. Туй е усилието на волята на учените хора, туй е усилието на човешкия Дух. Не казвам, че учените не знаят нищо, знаят, но туй е само въведение във великата наука. Трябва да се учи! Тъй като вървите – там, дето науката спира, вие ще продължавате вашия път. И няма тъй изведнъж да правите заключения. Аз харесвам съвременните хора, те вървят стъпка по стъпка. Някои от окултните ученици правят следната погрешка. Някои слушат, че на Слънцето има хора. Нека каже: „Чух една сказка, казваше се, че на Слънцето имало хора.“ А той говори направо, като че сам е проверил това. Не, не, ако ти си ходил, можеш да споделиш това, но ако само си слушал една сказка и ти допада тази идея, кажи: „Хареса ми тази сказка, особени идеи има.“ А ние веднага одобряваме. Сегашната култура има лоши, но и добри страни. После, като дойдем до медицината, вие казвате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар.“ – Не, все трябва да ви лекува някой лекар. От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото – той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми!“ Остави този лекар да изпълни своята карма! Ти казваш: „Аз не искам лекар“, а като се намериш на зор, търсиш лекар. Докато сте здрави, лекари не искате, а после ги търсите. Не е право това, да не искаме лекари, но глупаво лекуване не искаме. Има много такива примери. Заболи те главата, дойде някой лекар – лед ти тури. Корем те заболи, някакво възпаление се яви – лед ти тури. Този начин на лечение го няма в Природата. Тия методи не са меродавни и в медицинската наука. Това са методи само на няколко лекари. Като разглеждаш медицината, ти ще я разглеждаш като наука, която се е проявила още от най-ранните времена. Сегашният метод на лекуване с лед е нов метод. Този нов метод, който лекарите употребяват, не е естествен. Египтяните не са лекували така. И Природата не лекува така. Понеже Природата е предвидила, че ще грешим, че ще се разболяваме, тя е създала и средства за лекуване. Някой се разболее, тя казва: „Ти ще свариш малко вода и ще пиеш, докато се изпотиш хубаво.“ Заболи те нещо, пръстът ти започва да бере, Природата казва: „Сдъвчи една смокиня, увий хубаво с нея пръста си и ще ти мине.“ Или: „Свари няколко смокини във вода, направи лапа от тях и я тури на пръста си.“ Добро лечебно средство е смокинята. Някой казва: „Е, със смокиня ще се лекувам. По друг начин ще опитам.“ По кой начин? За всеки човек има по няколко начина, по седем-осем начина за лекуване. Само понякога човек може да се лекува по духовен начин. Малцина хора могат да се лекуват по духовен начин. Кои хора? – Само тия, у които няма абсолютно никакво съмнение. Те трябва да имат абсолютно доверие към тебе, пък и ти да бъдеш абсолютно искрен към тях. Няма ли това доверие и тази искреност помежду им, никакво духовно лекуване не може да има. Тогава ще приложиш един от методите на Природата: водата, билките и др. Този метод е най-добрият – без никакви разноски, без никакъв лек. Освен този метод за лекуване има и трети метод. Той е музиката. Съберете се неколцина заедно и употребете музиката като средство за лекуване. Охтиката например може да се лекува с музика. Тя произвежда едно разширение в човека, което е особено нужно за охтичавия. Охтичавият човек мисли само за себе си, всичкото му внимание е концентрирано само към неговата личност. Голяма завист има в него. Охтичавият човек, където и да ходи, в никого не може да види доброто. Той става краен песимист. Всички тия отрицателни черти в него са живи същества, от които той трябва да се освободи. Те черпят от неговите сокове. Ето защо, по един естествен начин, чрез музика, пеене и молитви, той ще може да се освободи от тия същества. Следователно трябва да пеете, да свирите, за да тонирате вашето тяло. Болните хора пеят ли? Щом видиш някой болен, можеш да познаеш ще оздравее ли, или не. Някой път вляза при някой болен: гледам го, останал сам – и той, като седи, ту си попее, ту си поплаче, но и плачът му пак във вид на песен. Аз зная, че това плачене е музика, и си казвам: „Този човек ще оздравее.“ – „Отде знаеш?“ – Знам. Пее ли, той няма да умре – той сам си помага, ще оздравее. Престане ли да пее, няма да оздравее. После – и в работата е пак същото. Има ли пеене – добре върви работата. За кое пеене аз говоря? Разбирам туй – тихото, вътрешно пеене – да пееш за себе си. Чувам някой път – някоя мома викнала, запяла, та на цял километър гласът ¢ се чува. Това не е пеeне. Когато някой човек тъй тихо пее, като че някоя пчела жужи, та едва се чува, туй е пeене. Това пеeне носи не само здраве, но развива и умствените способности в човека. Всеки човек има този музикален център. Бог го е дал на всички, но трябва само малко храница да му дадете. Музикалното чувство е едно от хубавите чувства в човека и, ако пеем, ще се разбираме по-добре. Ако станем професионални певци, тогава няма да се разбираме, защото ще има спор кой e пял по-хубаво. Вижте – между всички певци, музиканти все спор се води, че този не взел правилно тона фа, че онзи не взел добре тона ми, че трети не взел бемола хубаво и т. н. Чудни са тези хора! Някои казват, че някой си еди-къде си сбъркал. Че как констатирате тази погрешка? Представете си следното положение: съберат се двама музиканти, критици са и двамата. Единият взема бемол, другият настоява, че не трябва. И двамата имат музикално ухо. Кой е на правата страна? Аз слушах музиканта Марто. Той свири едно класическо парче, но не излезе хубаво. Той свири правилно, но му липсваше нещо. При свиренето в известни парчета има особени трептения, като че някакъв отлив става в тях. Тия моменти Айнщайн ги нарича вливане. Та в свиренето на Марто липсваше именно това вливане и този отлив. Той не може да влее душата си. Второто парче хубаво изсвири, бързо ставаха тези вливания. Третото парче пак изсвири хубаво. Изобщо малко музиканти могат да свирят хубаво. Един музикант, за да свири хубаво, непременно трябва да изкара двойника си и да го тури на лъка си или в пианото. Може ли да направи това, за такъв музикант казват: „Харесва ми този музикант!“ Изобщо музикантът трябва да има вдъхновение. Идеалните музиканти ще дойдат, но кога? Марто хубаво свири, но като му плащат, той губи половината от силата си. Казват: „Този музикант влага чувство в свиренето си.“ Влага чувство, защото иска да има благоволението на публиката, иска да му ръкопляскат. После някой музикант като свири, прави особени жестове. Казва: „Нали хубаво ги направих?“ – Не, когато музикантът свири за себе си, когато се вдълбочи и никого не вижда, тогава и цветовете са други. След туй пак го виждаш, слиза от сцената, очите му са към слушателите. Истинският музикант трябва да свири без пари, без цветя, без всякакви ръкопляскания. Той трябва да свири безкористно – това е съобразно с музиката. Засега и това, което имаме, не е лошо, благодарим за него, но за в бъдеще трябва да бъде тъй, както ви говоря. Та ние искаме да създадем тази музика във вас не сега, но за в бъдеще. Хубаво е да слушаш тъй, като критикуват този-онзи, но сега от мое гледище аз изказвам мнение да се въздържате в критиката. Свири някой – ти хвърлиш един критичен поглед към него, той погледне, долови погледа и съзнанието му се раздвоява – между ръката и ума му няма връзка. Няма по-хубаво нещо от това, когато умът и сърцето на човека са в хармония, когато изпълняват заедно всичките свои действия. Знаете ли колко е болезнено, когато някой млад поет например напише някое стихотворение и го осмеят! Нещо го чопли: да го занесе някому, да му го прочете. Той го носи като новородено дете. Млад поет е, занесе го на някой стар опитен поет – да му го прочете и той да се изкаже. Този, старият поет, слуша, поухили се и каже, че нищо не струва. Каква болка свива сърцето на този млад поет, какъв катаклизъм става у него! След туй, като се поуталожи болката малко, вземе отново стихотворението си, тури го в другия си джоб и го занесе на друг поет. Ако той му каже, че го е написал хубаво, радва се. Всичките поети все трябва да минат през една дисциплина. Ако разглеждат произведенията на някой виден поет, и нему само тук-таме нещо ще одобрят. Та и вашите знания като ученици все по същия закон ще минат. Няма да бързате да се произнасяте, няма и да се критикувате. Не е хубаво да се вадят слабите страни на хората. По-добре е да вадите добрите страни. Всички хора са силни критици в слабите страни. В Доброто малко критици имаме. Онзи критик, на когото са намазали перото с пари, за да даде добри отзиви, казва: „А, хубаво е това!“ Истински критик е този, който пише доброволно, по убеждение, без всякакво възнаграждение, без всякакъв подкуп. Някой път намажат някому перото с пари, за да критикува някого, да даде лоши отзиви. Казвам: и похвалата, и критиката не струват нищо, защото перото е намазано с пари. Критика, в която не присъства никакво користолюбие, само тя е добра. Така трябва да бъде между вас! 
Размишление
Мир! – Мирът носи Божията радост.

Десета лекция от Учителя
19 декември 1923 г., София