Отвори им умовете

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, има, всички, сега, казва, може, човек, съм, хора, бог, дойде, живот, свят, всичко, път, говоря, казват, учител ,
Неделни беседи , София, 4 Ноември 1923г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Сега ще говоря върху думите: „Тогава им отвори умовете да разбират Писанията“. Ев. Лука 24:45
 В съвременното общество хората казват „културни хора и некултурни хора“. По какво се отличават културните от некултурните? Културният човек на пръв план си служи с нови методи, а некултурният – със стари методи. Добре, какви трябва да бъдат тия новите методи, с които ние ще си служим? Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия живот. Да култивираш едно растение, значи да му дадеш всички онези благоприятни условия, при които то да расте и да се развива правилно. Некултивирано растение значи едно растение, поставено при такива неблагоприятни условия, че и най-добрите му условия да станат хилави. „<a href='list_bible_b.php?id=45&part=24&cat=Лука#result'>Тогава им отвори умовете да разбират Писанията</a>.“ Кой? Христос им отвори умовете. Но кога стана това? Не когато беше на земята в плът, а след като мина в другия свят, в Божествения. Тогава Неговата сила се прояви и Той внесе тази светлина, за да разбират хората причините и последствията на нещата. За пример, често казваме, че всяка причина си има свои последствия и всяко последствие си има своя причина. Но това са твърдения, а ние едва ли разбираме причината. Някой убил някого. Казваме: „Има си причина – омразата“. Но откъде е произлязла тази причина, как се е зародила тази омраза – не знаем. Как е възможно, двама братя, единият да убие другия? Например, в Библията Каин убива Авел. Как е възможно, двама братя, родени от един и същ баща, при една и съща любов, единият убива другия? Възможно ли е брат брата да убие? Не е възможно. Това е наше схващане. Брат брата не може да убие, брат брата не може да лъже, брат брата не може да не люби. Някой казва: „Аз не мога да ви любя“. Това са твърдения, в които няма смисъл. Казва: „Аз те любя“. Как е възможно да ме любиш, когато ти не си любил никого? Това е лъжливо твърдение. Защо? Защото где е писано, че човек е Любов? Казва се, че Бог е Любов. Ти можеш да бъдеш носител на Любовта, но ти да бъдеш Любов – никога. Там е заблуждението на светските хора, там е заблуждението и на верующите. „Аз – казва – не те любя.“ Най-първо ти не говориш Истината. Питам: Какъв е този закон, може ли една грамадна река, като Мисисипи за пример, която е тръгнала в своя път, да се спре в своето течение? Не, тя непременно ще тече. Възможно ли е човек, който е влязъл в Божията Любов, да каже: „Аз няма да любя вече“? Може ли реката да каже: „Аз няма да тека вече“? Може, но тя трябва съвършено да замръзне, а щом замръзне, животът престава. Следователно ние, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме. Лъжливи положения разбирам: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градим това велико здание, което като вавилонските кули се разрушава, докато най-после един ден нашите греди се разместят и човек почва да мисли, той ли е или не е той. Сега някой път хората говорят за култура, обаче нашата култура да не мяза на културата на онази дивачка канибалка? Нейната култура е следната: един американски проповедник мисионер я обръща към Бога и така тя живяла около 50 години с идеята за християнството; най-после, към 80-тата си годишна възраст, хваща я една тежка болест, на умиране, едва диша – последно дихание. След като употребила всички лекарства, които ѝ били предписани, и не ѝ помогнали, казва: „Има още едно лекарство, едно последно средство е останало. Ще оздравея, ако ми се даде да похапна опечена ръчицата на едно малко детенце“. Връща се у нея онзи стар навик на канибализма. Аз правя своята аналогия и питам: Кой от вас не е проявявал този стар навик, в каквато и да е мека форма? Каквато и да е погрешка, може да е микроскопическа тя, но след векове може да се превърне на едно ужасно престъпление, на един ужасен грях. Онзи микроскопически косъм, който е изтъкан от един паяк, едва се вижда, но от хиляди такива косми може да изтъкат едно въже и с него да обесят човека. Сега по някой път ние се спираме и мислим, че знаем. Истинското знание има отношение само към Божествения живот, към свръхсъзнателния и подсъзнателния живот. Този закон е само за Божествения свят. Да се отвори ума на един човек, това не е достояние на земята. Щом живееш на земята, ти ще бъдеш един обикновен човек, ще живееш тъй, както живеят всичките животни. Това да не ви се вижда чудно. Учен и прост човек пътуваме нощно време в една бурна, кална нощ. Питам: Аз, който имам знания, и ти, който си невежа, няма ли еднакво да се окаляме? И ученият, и простият човек еднакво ще си окаляме и дрехите, и обущата, дъждът еднакво ще ни опръска. И мислите ли, че на сутринта аз ще бъда по-чист от тебе? Не, еднакво чисти ще бъдем. Културата на една тъмна, кална нощ е еднаква за всички. И ще ми говорят хората за култура! Културата може да съществува само при една Божествена светлина, когато всичките мисли, желания, действия бъдат отчетливи, да виждаш. Тъй трябва да схващаме ние културата. И казва се, че Христос им отвори умовете. Кога природата отваря очите на растителното царство? – Когато слънцето пекне. Тогава всяко житно зрънце, посадено в земята, израства, всяко едно малко цветенце израства, и те излизат изпод почвата, показват си главиците навънка. Туй е отваряне на очите! Същото е и с човека. Неговият ум ще се отвори, ще види, че този широк Божествен свят е красив, че има с какво да се занимава, и тогава ще почне да гради. Има обаче едно положение, което спъва съвременните културни хора, млади и стари. Аз наричам млади онези, които имат изобилен капитал, който не е турен още в действие. Този капитал е необработен материал. Стари наричам онези търговци, на които дюкяните са пълни с обработен материал и те търсят пазар за него. Едните и другите се отличават по това, че едните търсят хора да им продадат стоката си, а другите търсят работници да им разработят капитала. Едните сега започват, а другите са завършили своята работа, те се отличават със своята опитност. Едните имат знания, другите имат сила. И казвам: Само на един високо просветен човек, който живее в Божествения свят, на тази Божествена светлина, може да му се отвори ума, да разбира Писанията. Е, вие, съвременните хора, как бихте изтълкували, как бихте обяснили всички съвременни противоречия, които съществуват в обществата, в църквата, в държавата? Как бихте обяснили онези аномалии, които съществуват навсякъде в света? Всяко едно човешко учреждение е пълно с противоречия. Кои са причините? Има си дълбоки причини, но не трябва само да обясним нещата, но трябва да знаем как да изправим нещата. Един лекар не трябва само да знае да определи диагнозата на болестта, но и да знае как да я лекува; не само да знае как да я лекува, но и да я излекува. Казва Писанието: „Христос им отвори умовете“. Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние. Всяка една спънка в живота ни, това е камъкът пред нашата врата, някой приятел го е турил. Ние можем да седим отвътре и да се разкайваме. Не, трябва да излезем вънка, да вземем този камък, да го изваяме и да го подарим. Това е, което Бог всеки ден прави в света; това е, което живата природа извършва. Ние едва сега ще пристъпим да изучаваме човешката душа. Има известни науки в света, като анатомия, физиология, психология и други, които изучават човешкото тяло, ум, сърце, човешката душа и дух, произхождението им, но тази съвременна наука едва е зачекнала реалността на нещата. Това е физическата страна. Тогава аз правя сравнение между тази наука и същинската. Съвременната наука е необходима, формите също са необходими за нашето развитие, но казвам: Ако имате милиони шишета с етикети, знаете имената им, всеки ден ги чистите, бършите с парцали, всеки ден разправяте на хората за тях, но тия шишета са празни, какво ви ползва тази наука? Какво ви ползват тия празни шишета, които всеки ден чистите и сортирате? Това е съвременната наука, в нея има само наредени празни шишета. Влезте в някоя фабрика и вижте колелетата на машините – лъщят! Вижте тия ножове, с които режат! Идете в някоя модерна скотобойна в Америка, отлично е наредена! Казват: „Това е култура!“ Влезте при някоя домакиня, която готви, има всички прибори, всичко е чисто. Казват: „Културна жена е тя!“ Но във втората фаза на живота всичките тези шишета са пълни със съдържание, съдържат живот. А в първата фаза нашият живот е празен. Че е празен, питам: Има ли някой от вас, който да е доволен; има ли някой от вас, който да е щастлив? Често някои казват: „Аз имам вяра в Бога“. Казвам: Аз се радвам, когато срещна някой човек, който има вяра в Бога, но твоята вяра такава ли е, че никога да не се съмняваш в Бога? До деня, в който Бог е благословил дома ти и всичко тече по мед и масло, да, вярваш, но в деня, когато Бог те пипне с двата си пръста, ти се усъмниш. Питам: Какъв културен човек си ти, коя е тая религия, която изменя ума ти? Ние, съвременните хора, почти нямаме убеждения. Това не е упрек, аз предавам факта тъй, както си е. Не че нямаме убеждения, не че нямаме наука, имаме убеждения, имаме и наука, но аз меря нещата с една Божествена мярка. Съвременният свят има такава наука, че със своите взривни вещества е в състояние да разруши половината от земята. Да разруши – може, но да съгради – не може. Да убие човека – може, да обеси човека – може, в един час, с едно перо отгоре, но да създаде тази душа, да вложи в нея тия мисли, желания, действия – не може. Ние, културните хора, не оценяваме живота на човека. За нас човешкият живот е като живота на кокошките. Разправяше ми един военен: във време на война животът на един кон се цени повече, отколкото живота на един човек. Ако убият един войник и го заровят някъде, никой не пита за него, но ако един кон пострада някъде, ще се рапортира – кой, защо, как го убил, държавата да не изгуби. Сега аз не говоря за хората в света, говоря за онези, които минават за религиозни. Не че нямате желание да следвате Бога, не че сте некултурни, имате желание да следвате Бога, културни сте – ще бъде несправедливо от моя страна да отрека това, но има нещо, което ви спъва. И знаете ли кое е то? Представете си, че имате една кола със спирачки и слизате по един наклон, но тази спирачка се разваля. Мислите ли, че ако слезете от колата и я спирате с ръката си, ще имате тази сила, като спирачката? Колата ще ви занесе. И сега ние, съвременните хора, слизаме от колата и я спираме с ръцете, вследствие на това и ние, и колата отиваме. Спирачките са развалени. Ами че вземете една жена от съвременния живот, която е избягала от бащиния си дом и се влюбила в някого, какъв ще е нейният живот? – Кола без спирачка, която се движи по наклон. Много такива примери има. Ще ви приведа примера за един български съдия, председател на окръжния съд, в когото една мома така се беше влюбила, че трябваше непременно да се съберат, не можеха един без друг. Ако не се съберяха, без друго щяха да умрат. Такава любов! И действително, ожениха се, 10 години живяха заедно и най-после тия хора се разоставиха. Е, питам сега: Как стана тази работа, че се развали тяхната любов? Някой ще каже: „Друга някоя жена е влязла под кожата на мъжа“. Някой пък ще каже, че някой мъж е влязъл под кожата на жената. Как е възможно цял мъж да влезе под кожата на една жена и цяла жена да влезе под кожата на един мъж? Какви са такива хиперболични думи? Как се влиза тъй? Аз бих желал да зная туй изкуство на влизане под кожата. Не, не е влязъл някой мъж, ами тази жена иска да напусне мъжа си, нищо повече. Тя иска да го напусне, а се оправдава, че някоя друга жена влязла под кожата му. Тъй седи въпросът. Някой път аз казвам, че грехът е нещо външно. Така е, външно е, когато имаме предвид отношенията ни към материалния свят. Грехът не произтича от Бога, но от човека. Той е изобретение на човека, създаден е от него. Разправя един американец, моряк, своята опитност за културните хора. „Един от американските параходи пострадва и около 10 души моряци се спасихме на една лодка. След като изядохме всички провизии, 4–5 дена гладувахме, и чудно, след като се гледахме, гледахме един друг, 9 души дойдохме на един ум, определихме да пожертваме един от нас. Всички се съединихме, отделихме този единия, натиснахме го като една овца, изядохме месцето му. Останахме 9 души. Прекарахме тъй 2–3 дена. После пак почнахме да гледаме някого, но кого, още не беше определен. Определихме го, останахме 8 души. Така определихме и осмия, и седмия, все по същия начин отидоха, като овци. И най-после, като останахме наполовина, случва се, минава един параход, спасява ни.“ Туй са все опити на културни хора. Той разправя потресаващ факт, психологическа опитност на душата. Тия хора не са в състояние да измрат всички и да кажат: „Нищо, всички ще измрем, но никого няма да изядем“. Защо се ядат, защо не се обърнат към Бога? Защо се бият днес хората? Ако тия хора искат да отворят една война, защо първо не се обърнат към Бога, да кажат: „Господи, да се бием ли?“ Но те не мислят за това, а се гледат, уловят един и казват: „Да погине той за нашето спасение“. Такива са условията в морето, един трябва да стане тяхна жертва. Обаче това е само едно предложение. Питам сега: Ако тия 10 души моряци биха се обърнали към Бога с една гореща молитва, не щяха ли да се избавят? – Щяха. Аз ще ви приведа друг един пример. Това е станало в един от видните американски градове с един млад християнин, човек много интелигентен, свършил два факултета, медицина и правните науки, от благородно произхождение, с отличен ум, член на една от видните църкви в Америка. Но случва се, както това става в живота, че той обеднява, практиката не му върви, и той дохожда до такова положение, че се забърква в живота, и тогава дохожда до едно вътрешно съмнение, че няма Господ в света, че всичко е произволно, че животът няма никакъв смисъл. А да се проповядва, че има съдба, туй-онуй, всичко е празна работа. Когато се заражда у него тази мисъл, дохожда отчаянието и той казва: „Няма да живея в този измамлив живот, тази вечер, в 12 часа, ще туря край на живота си. До сега се молих, но няма едно положително доказателство, че има Господ. Всичко е измама, нещата мога да си ги обясня по един начин, мога да си ги обясня и по друг начин. Няма доказателства, че има Промисъл. И най-сетне, защо ще ходя между хората да ги лекувам, да търся права? Няма никакво право“. Честен човек бил той. Нагласява си тази вечер една паница с отрова и казва: „Ще туря край на моя живот, на всички тия заблуждения. Няма защо да живея в една лудница, дето всички хора са луди, никой в никого няма вяра“. Вечерта, към 11 и половина, един много набожен, верующ християнин чува един ясен глас, който му казва: „Да станеш, да отидеш на еди-коя си улица и номер“. Нему се вижда много чудно, но си казва: „Види се, някои мои приятели искат да се пошегуват с мене“. Излиза на улицата – няма нищо. Връща се и казва: „Тази вечер не съм с ума си“. Сяда да се занимава, но след 5 минути слуша пак същия глас. Този път не излиза. Трети път чува: „Ако не станеш да отидеш на еди-коя си улица и номер, ще те постигне най-голямото нещастие“. Туря шапката си и излиза. Намира улицата и номера, влиза вътре, похлопва на вратата веднъж, дваж, никой не го чува. „Виж – казва на себе си, – ето един човек, на когото дъската хлопа. Влизам по 12 часа в чужда къща и никой не ми отваря. Още един път ще похлопам и ще си отида.“ Един дрезгав глас: „Какво искаш?“ – „Пратиха ме на това място.“ Влиза вътре, посреща го един разчорлен човек: „Какво искаш?“ – „Пратен съм тук тая вечер, за тебе.“ И най-после, от дума на дума, този учен лекар си разправя цялата история. „А, знаете ли, че мене ме туриха в тревога тази вечер заради тебе? Аз дойдох да ти спася живота, да ти покажа, че има някой, който мисли заради тебе, ти трябва да бъдеш полезен на човечеството. Ако се самоубиеш, нищо няма да направиш, но ако останеш жив, всичко можеш да направиш, ти си човек с образование.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „И аз искам да имам тази опитност“. Може да я имате. Решете се като този американец да умрете и ще имате тази опитност. Човек трябва да има убеждения. Вие искате да умрете. Сега ще ви приведа друго едно изяснение, но да ви не обиди, т.е. сестрите, жените, които са тук, те да не се обидят, да не мислят, че аз имам тях предвид. Мъж и жена, двамата се разхождат, правят екскурзия по едно планинско място и спорят. Жената се разгневява, казва: „Отсега нататък не искам да живея с тебе, ще отида да се хвърля“. Отива. Той казва: „Добре“. Тя поглежда назад, остават 2–3 метра да се хвърли, той мълчи. Тя продължава да върви, остава още един метър, обръща се и му казва: „Е, кажи ми една дума, защо ме оставяш да се хвърля тук?“ – „Като е тъй, върни се тогава.“ Това не е убеждение. Тя отива да се хвърли, но се оглежда. Така не се спасява живот. „Отвори им умовете да разбират Писанията.“ Първото нещо, което ние, съвременните хора, трябва да поставим в ума си, то е да разберем, че Бог е една разумна Любов, в която няма нито измяна, нито промяна. И най-първо, когато говорим за Любовта, трябва да знаем нейните качества: Любовта не дава благородство на човека, Любовта не дава сила, тя не му дава и знания, не му дава и свобода. Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност, всички тия качества, които осмислят вътрешния живот. Туй, което някой път искаме от Любовта, то се отнася към друга област – знанието. Туй носи Мъдростта. Но ако не дойде Любовта да внесе тези качества, да донесе живот, на каква основа ще посадите тези знания на Мъдростта? Любовта носи изобилен живот. Единственото нещо, което изхвърля страданията, скърбите, болестите, това е Любовта. Дойде ли Любовта, страданията, скърбите, болестите, отчаянието, меланхолията, всичко туй избягва. Най-първо тя внася едно съзнателно доволство вътре в живота, а това е основата на живота. Сега някои казват: „Той има любов, но не е доволен“. Щом не е доволен, това не е Любов в него. Първото нещо: Любовта прави човек доволен. Това е Божествено. Любовта още сега можете да я имате, но ако аз река да ви дам Любовта, вие ще турите в ума си мисълта да гледате по какъв начин, отде ще дойде тя, да я видите. Не, пътят, по който върви Любовта, е толкова свещен, че всички същества в света, от Бога надолу, я гледат с превързани очи. Когато влиза Любовта в света, хората трябва да си превържат очите. Всички си затварят очите. Когато тя влезе, затваря врата си и казва: „Снемете вашите превръзки!“ Нали казват, че Любовта е сляпа? Не е сляпа Любовта, но ние трябва да превържем очите си, да ослепеем, за да дойде Любовта у нас. И сега, у съвременните хора, психологически вярно е, че колкото по-културни стават, толкова повече губят Любовта. Колкото повече знания имат, толкова повече те изгубват Любовта си. Защо? Като дойде Любовта, вие гледате да намерите нейната врата, да я чоплите като някой орех. „Ама защо ме люби, кои са причините?“ Ако аз ви любя, не питайте защо. Има един свещен закон: Никога не питайте защо ви любя. Вие може да питате защо само тогава, ако моята любов внесе дисхармония във вашия живот и наруши мира ви, но докато под моята любов вие растете, развивате се и живеете, няма да питате защо. Това е светотатство, това е грях. Ако от моята любов клонищата ви започват да изсъхват, давам ви право, запитвайте тогава. Но ако вашите клонища растат, листата стават по-зелени и вие растете в сила и мощ под тази Любов, тогава не питайте. Ако някоя буря дойде и вземе клончетата, не мислете, че Любовта е причина за вашите страдания. Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е Любовта. И тъй, първото нещо: Бог е Любов. Ние не сме Любов, ние сме носители на Любовта. Ще кажете: „Ние знаем това“. Че ние не сме научили още първия закон на Любовта. Има хора, които са опитали тази Любов. Разбирайте ме, аз говоря принципиално, за онези, които не са я опитали. Сега някой ще се спре, ще пита: „Твоята любов такава ли е?“ Любовта по качество е една, няма какво да се сравнява. Няма сила в света, с която можем да я сравняваме. Тя е без начало и без край, тя е без никакви граници в света. Във всичките други нейни прояви ние можем да я изучаваме отдалеч, но когато дойдем близо до Любовта, ние трябва да събуем обущата си и да затворим очите си. Сляп и глупав трябва да бъде човек пред нея. Когато дойдеш до тази висота, като седиш пред нея, ще бъдеш с всичкото си почитание и послушание, докато ти каже: „Снеми тези превръзки!“ И като ти паднат превръзките, тогава Господ ще отвори ума ти да разбираш Писанията и ще ти покаже причините и последствията на нещата. Ние казваме: „Докога, защо е тази превръзка?“ Дотогава, докато дойде Любовта, ние ще седим с превръзка. Някои искат да я снемат. Аз ще ви кажа защо е тази превръзка. Знаете ли каква е тя? У нас има една голяма рана и Любовта прави по някой път превръзка на тази рана. Тя, като направи една превръзка върху човешките очи, държи я с хиляди години. Защо? – Да оздравеят, а тя работи вътре. И когато види, че тази рана, която Бог е дал, е задравяла, че всичко е минало, тогава казва: „Снеми тази превръзка!“ И сега някой казва: „Защо, с превързани очи ли ще бъда?“ – Ще бъдеш. Чудни са хората, критикуват Любовта, която за да ги излекува, им превързала очите. Ами онзи лекар, когато лекува очите ти, та превърже и двете, не носиш ли превръзка? Казвам ти: Снеми превръзката! – „А, не, лекарят я турил.“ Когато Бог ти тури превръзка, ти питаш защо те превързва, а когато този лекар ти тури превръзка, ти не питаш защо. Това не е философия. Аз наричам тази превръзка свещена. И дотогава, докато ние сме превързани, ние вървим по един естествен път на човешкото развитие. Ако снемем тази превръзка преждевременно, тогава ще се яви най-голямото нещастие. И сега, щом дойде някой от верующите, иска веднага да му снемем превръзката. Не, този човек първо ще се обърне към Бога, ще му се покажат всичките пътища, и когато дойде времето на Любовта, ще му се каже: „Сега ти сам ще си снемеш превръзката“. Питам: Когато Христос излезе от гроба, кой Му сне превръзката? И Той имаше превръзка на очите си. Казват, че някой ангел Му я снел. Не, не, Любовта в гроба му каза: „Снеми своята превръзка“. И Той каза: „Слушам, Отче“. – „Остави тази превръзка там в гроба.“ – „Слушам, сега разбирам защо са били страданията, които прекарах тук на земята.“ Това е философия. Трябва сам да дойде Христос, да разправи какво е прекарал. Него да разпитаме, да ни разкаже как е преживял, какво е било състоянието Му в гроба. Аз да описвам Неговото състояние, значи да предам някои неща неверни. Не обичам да предавам неверни неща. Щом дойде до Любовта, аз говоря малко. Защо? – Не обичам да говоря за неща, които не се предават. Любовта с език не се предава. На съвременния наш език е немислимо да предадеш една идея на Любовта. Една Божествена идея така трябва да се предаде, че да те разбере всеки. Ако искаш философски да предадеш една мисъл – може, но Любовта се предава чрез контакт, чрез допиране. Тя се предава от живот в живот. Онзи, който те люби, не говори, той те пипне и ти чувстваш, че в тази душа има Любов. Ти знаеш, че в това пипане има нещо свещено, един свещен трепет се разлива в душата ти. Проговори ли ти, нищо не остава в тази ръка, всичката тази красота изчезва, като че небето се дига, и ти оставаш, като Адам и Ева, гол. Аз съм го хванал, а той ме пита, казва ми: „Кажи ми една дума, обичаш ли ме?“ Щом ме питаш, ти не вярваш вече. В твоя ум има изопачена мисъл. „Ама ти обичаш ли ме?“ – Изопачен ум имаш. „Ама говориш ли ми Истината?“ – Е, хубаво, нима ако ти кажа, че говоря Истината, не мога да те излъжа? Мога хиляди пъти да ти кажа „обичам те“ и пак да не те обичам. Това не е доказателство. А онзи свещен трепет, който мога да предам на душата ти, като те пипна, нима това не е доказателство? И ние сега, съвременните хора, искаме от Бога да ни каже, обича ли ни, ще ни спаси ли, да не сме от онези големите грешници души? Това са онези изкълчени умове. Като се спрем пред Бога, да кажем в себе си: „Господи, аз чувствам Твоята Любов, аз чувствам онзи свещен трепет, Ти си Любов, не можеш да бъдеш нищо друго“. Не е казано за Бога, че е омраза. Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, и всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел – „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ“. Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво страдание има в този жив Бог на Любовта? Казвате: „Обича ли ме Господ?“ Знаете ли туй свещено сърце какво нещо е, как страда? Едно голямо сътресение се произвежда. Не само ангелите, но и всички други духове идват и казват: „Бог е Любов!“ Когато човек каже, че Бог не е Любов, тогава го натрупват с голямо богатство. Натрупват го, натрупват, и той почва да пъшка под тежестта на богатството, и пак е нещастен. Е, питам тогава: Какви ще бъдат вашите разбирания за Божията Любов? Съвременните хора имат други разбирания за Бога и казват: „Ако ние се приближим при Бога, трябва да оглупеем и да станем като животни“. Чудни сте вие хората! Ако се приближите при тази Любов, вие ще придобиете такова знание, каквото не сте имали досега, ще се облечете в такива дрехи, каквито небето може само да ви даде. Тия дрехи, с които някой път нашите художници рисуват ангелите, от тях няма ни помен там. Една четка не може да представи нито сянка от тия ангелски дрехи. Особено нещо е дрехата на ангела! И някой път на главата на Христа турят един ореол, но той не съставлява даже една стомилионна част от Истината. Някой казва, че видял Христа с ореол. Аз правя едно твърдение: Никой досега не е видял ореола на главата на Христа. Онези великите адепти-Учители, те виждат само една бяла светлина без сенки. И в тази светлина всичко говори, няма никакви форми. А туй, което те наричат ореол, има съвсем друг смисъл. Любовта е нещо вътрешно, тя не може да се види, с думи не може да се изкаже, но само се чувства. И пак ще ви кажа: Колкото по-малко говорите за Любовта, а повече живеете в нея, на по-прав път сте. Не е достатъчно само да кажете, че няма да говорите за Любовта – и това е грях, но вярвайте в тази Божествена Любов, в която като влезе една човешка погрешка, се заличава. Едно качество има Любовта, което другите сили в света нямат: ако вземете най-лошия порок, който има човек, и го хвърлите в този огън на Любовта, той моментално се превръща в един от скъпоценните камъни. Някои питат: „Защо са тия грехове?“ Любовта иска да направи от тях скъпоценни камъни. Греховете, това са скъпоценни камъни, с които Господ иска да накичи главите на тези деца. Ще кажете: „Защо тези камъни са тъй евтини?“ Това са старите ви грехове, които ви се дават, за да си поиграете с тях. Някои питат: „Господи, защо е това голямо нещастие, което ни сполетя?“ За в бъдеще то ще е един скъпоценен камък на главата на децата ти, на жена ти, на твоята. Това е, което Любовта може да направи, да заличи всичките ви грехове. И казва Писанието: „Ще залича всичките ви грехове, прегрешения, няма да ги помена, ще ги превърна в скъпоценни камъни“. А сега казват: „Той ме мрази“. Да, вън от Любовта омразата е опасна болест, но вътре в Любовта тя е един скъпоценен камък, един нектар. Един ден ти ще я пиеш в едно шишенце и ще кажеш: „Колко е хубава! Какво е това, как е станало това?“ Това е омразата, отрова, която убивала хиляди хора. Любовта ще превърне тази омраза в Любов. Да, това върши Любовта с една магическа сила. Тъй щото всичките мисли, чувства, желания, действия, които мъчат съвременното човечество, ще се превърнат в нещо отлично и хубаво. Това е величието вътре в Бога, и Писанието казва тъй: „Бог ще примири всичките противоречия, които съществуват в света, ще обърши сълзите на всички“. Не мислете, че Господ не вижда вашите сълзи. Не, аз съм казвал и друг път: Омразата, съмнението, всички отрицателни черти Господ ги събира в шишенца и един ден, като дойде Любовта, ще се хвърлят в нея. И от единия край до другия ще почнат да текат всички най-хубави питиета, ще се явят най-изящни плодове и ще кажете: „Отде дойдоха тези прекрасни неща?“ – От греховете на хората дойдоха. Е, как мислите за тази философия сега? Ще кажете: „От 1001 нощ е тя“. Да, аз повече бих желал да живея в „1001 нощ“, отколкото в тази съвременна култура, която сега съществува, с тия извратени мисли и желания. Питам ви сега: Тъй, както виждате Любовта, не трябва ли да се примирите? Някой казва: „Да се примирим“. Не, няма какво да се примиряваш. Хвърли се в огъня на Любовта и като излезеш на другия край, ще бъдеш примирен и всеки ще те обича. „Отвори умовете им да разбират Писанията.“ Сега някои искат да кажат, че ние сме съвършени. Не, ние не сме съвършени, но казвам, че тази Любов трябва да заговори във вас – не обикновената любов, ние всинца сме сити на нея. Има ли някой, който да не е ронил сълзи от тази обикновена любов? Всички сме плакали и още плачем. Жената казва: „Изгубих първата си любов“. Мъжът казва: „Изгубих първата си любов“. Учителят казва: „Изгубих първата си любов“. Ученикът казва: „Изгубих първата си любов“. Всички казват: „Изгубих първата си любов“. Казвам: Никаква първа любов не сте изгубили. Отсега нататък ще дойде тази Любов и ние трябва да бъдем готови да я възприемем. Това са факти, които вие можете да опитате, но аз не доказвам нещата. Нещата, които са доказани, те не са истинни. Това е гимнастика на ума. Някой път, като говоря за науката, вие казвате: „А, той е против науката“. Аз имам всичкото почитание към науката, за мене тя с всичките си отрасли е свещена, тя е произлязла от Бога, от Божествената Мъдрост, но за онези изопачени човешки теории казвам: Това не е наука, това са залъгалки за хората. Има една свещена наука, която развива ума, и всички трябва да се занимавате с нея. Е, приятно е да бъдеш лекар, да имаш знания. Влезеш в една къща, брат ти там се превива, направиш едно лекарство и болестта изчезва. Кое е по-полезно, да имаш знанието или да нямаш? Влезеш в една къща, ти знаеш да шиеш, а хората чакат, готови са, но няма кой да им ушие нещо. Ти вземеш, скроиш, направиш им една дреха. Художник си, музикант си, имаш какво и да е изкуство, с което да бъдеш в полза на своите ближни – ще им услужиш. Сега в мене има едно желание, искам по някой път хората да не страдат. Питам се някога: Защо имам туй желание, защо да не страдат? Имам желание да им помогна, но след като говоря, казват: „Той говори така, защото не е живял като нас. Я да дойде на нашето положение, ще видим дали ще говори така“. Това не е философия. Ако аз съм на вашето място, ще говоря като вас, и ако вие сте на моето място, ще говорите като мене. Това са математически съотношения. Ако не съм аз, друг някой ще дойде на моето място и ще говори като мене. В една от американските църкви имало един виден проповедник, който се отличавал по това, че като влизал в църквата някой грешник, започвал да си клати главата и докато не се разкае, не преставал да си клати главата. С това се прочул. Един учен, като чул за това, казал: „Как е възможно това, то ще е някакъв голям фокус“. Влиза в църквата този учен, започва като другите грешници да си клати главата, но не иска да се разкае. Не, ще си клатиш главата, докато се разкаеш, и ако не се разкаеш, ще умреш. Туй е свещено място на Любовта и който дойде на туй свещено място, ще си клати главата, докато се разкае. Вашите разсъждения съставляват особена философия. Всеки, който е на мое място, ще говори като мене. Тъй ще говориш, не може другояче. Туй е много естествено. Нима онази хубава чешма с 10 крана, от която извира хубава, чиста вода, някой я заставя да извира, или тя сама извира? Кой я заставя? Някой ще каже: „Защо да говори тъй?“ Законът е такъв, ще говори. Вие знаете ли законите на Бога, знаете ли как се е образувал човешкият език? Аз говоря, вие ме слушате. Мислите ли вие, че това е случайно? Ще кажете, че аз съм ви събрал. Лъжа е това. Ще кажете, че вие сте дошли. Лъжа е това. Вие и аз сме поставени от друг на това място, и аз, и вие сме работници в света. Питам тогава: Онзи, който слуша, и онзи, който свири, кой се радва повече? Някой казва: „Ама аз да съм на неговото място“. Че какво от това? Мислиш, че ще придобиеш повече? Мислите, че като ме слушате повече, съм по-щастлив? Аз съм щастлив, докато тази чешма тече, докато извира правилно от мене, докато са здрави кюнците ѝ. Щом се задръсти и кюнците ѝ се пукнат, това е нещастие за мене, това показва, че аз съм сгрешил някъде. – Всичко е Божествено: и когато говоря, и когато слушам. Трябва да знаем как да говорим и как да слушаме. Първо човек слуша ли, или говори? Имайте предвид едно правило: Човек най-първо слуша. Ако вие не сте хора, които сте научили с векове да слушате, никога няма да се научите да говорите. Трябва да пропътуваме целия свят, да се научим да слушаме красивата реч, като започнем от духовния свят, да слушаме ангелите, и после да слизаме към светиите на земята, до гениалните хора, до обикновените хора във всички области, тогава ще имаме едно понятие как трябва да се слуша. И казвам: Няма по-хубаво нещо от това, да знаеш как да слушаш. Някой път, когато искам да си почина, прави ми голяма приятност да отивам в училището, при малките деца, на около 5–6 години, да не ги заставям да слушат от мене, а аз да ги слушам, виждам какви философски въпроси разрешават тия деца пред мене. Трябва да се научим да слушаме. „Отвори умовете им да разбират Писанията.“ И колко хубаво е човек да бъде чистосърдечен, да бъде като едно дете. Красивото в живота е туй чистото, туй наивното, като говориш, да нямаш никаква задна мисъл. Не е ли по-хубаво, като говоря, да имате пълна вяра в мене, да виждате, че нямам никаква задна цел? Най-хубавото нещо е тази чистота, тази наивност, тъй както излиза от Бога, без никакви преправяния, без никакъв умисъл да използвам някого за себе си. Снемам ви един плод отгоре, от дървото, тъй както си е, без да го пипна с ръката си, да го не омърся, хванал съм го само за опашката, и ви го предавам. Направил ли съм с това някакво престъпление? – Не съм. Ако го хвана с ръката си, с туй аз съм нарушил едно свещено правило. Не, всеки плод трябва да се предаде тъй, както си е, че да си хапнете. Няма да ми казвате: „Много ви благодаря, че ми дадохте“. Не, вие ще благодарите на туй свещено дърво, че ви дава плодовете си, а аз се радвам, че съм ги откъснал. Благодари на Бога за тия плодове, благодари на туй хубаво слънце, благодари на неговия дух, а като благодарите на него, аз се радвам за тази ви благодарност. И всеки трябва да бъде тъй доблестен, тъй чист. Един приятел ми казваше: „Онзи ден, като говореше на беседата, много ми стопли сърцето. Гледам те след два дена, не беше същият“. Възможно е, казвам, всичко става на земята, не съм аз виноват, ако съм се изменил. В беседите си съм парадно облечен, засмян, а като работя, дрехите ми не са такива, не съм тъй разположен, както съм сега разположен, весел. Когато работя, аз съм лош – лош в този смисъл, че не съм достатъчно учтив. Дойде някой, казвам: Да почака малко, не му е толкова притупало. А вие турите тази мисъл в главата си, защо да не ви посрещна учтиво. Не, туй аз трябва да го кажа, защо да не ви посрещна тъй учтиво, както вие желаете. Щом ти кажеш това, ти ме съдиш. Законът е такъв: Аз трябва да се съдя. Ако съм направил една погрешка, аз трябва да я видя, а не ти да виждаш моята погрешка. Когато ти виждаш моите погрешки, ти си на кривия път, а щом аз виждам своите погрешки, аз съм на правия път. Влезе някой, като работя, не го посрещна учтиво, аз ще и кажа: Слушай, какво говорих онзи ден на беседата? – „Да постъпваме нежно, деликатно, учтиво. Ама нямам време.“ Ще намериш време, или ако не искаш, ще слезеш от този амвон и ще дойде друг да изпълни Божия закон. Чистосърдечен трябва да е човек в своите отношения! Сега, като ви говоря, ще кажете: „Може ли човек да бъде такъв?“ Да оставим туй „може ли“, аз говоря за духовния, за съзнателния, за Божествения човек. Има нещо Божествено у човека! Аз не говоря за тия обикновени хора, аз говоря за туй Божественото у вас. У вас има двама, аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите души, а пък душите ви знаят, те ще говорят на вас. Като си отидете вкъщи, вашите души ще почнат да ви говорят, да ви обясняват. Те ще ви кажат: „Ето какъв беше разговорът“. Душата ви ще говори. Тъй че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа и моята душа ще ми предаде вашия разговор. Щом си говорим по души, ние ще се разбираме, няма да има криви разбирания, но щом си говорим по плът, ще има криви разбирания. „И отвори умовете им да разбират Писанията.“ Когато великият Божествен Дух разкрие умовете ви – под „умовете“ разбирам тази велика свещена книга, знаете ли колко нещо има написано в умовете ви? Всичко това е складирано там. А ти седнеш и въздишаш. Има велики неща написани. Когато тази Любов легне в човешката душа, в човешкото сърце и дух, ти ще се промениш, всичките ти сухи листа, клонища, всичко туй ще се разцъфти и ще кажеш: „Има Любов, има Бог, има живот, и животът има смисъл“. И тъй, тази Любов, тя ще възкреси всички онези, които са заминали от този свят, тя ще ги въздигне. Умрял е ваш приятел, потопете го в тази Любов, той ще дойде при вас. Изгубил си сина си, потопи го в тази Любов, той ще дойде при тебе. Всичко потопете в този огън на Любовта и всичко ще се възвърне при вас. Казвате: „Какво да правим?“ Всички трябва да се потопим в тази Божествена Любов и да живеем. Нека ви седят превръзките! Сега казвате: „Чакай да видим какво ще каже нашият Учител“. Вашият Учител! Толкова години съм ви говорил. И аз познавам моя Учител. Някои казват: „Нашият Учител“. Аз казвам: Моят Учител. Един Учител има в света! И когато Христос казва: „Един е вашият Отец, един е вашият Учител“, свещено е това име Учител, и дойде ли да говорим за Учителя, аз искам тази дума да бъде свещена и за вас. Един, един е Той, и Неговият глас, Неговата Любов за вас да бъде най-свещеното нещо. Някои казват: „Дали говори Учителят, или не?“ Не се съмнявайте! 2,000 години след Христа и да се съмнявате, а...! Ако бих могъл да плача, бих плакал заради вас, ако се съмнявате. Там онзи кръст какво показва? Хилядите и милиони жертви, които стават в света, какво показват? Не е ли това жертва на онзи велик Учител? Какво направихте за света? Обещавате за в бъдеще, радвам се. Този Учител сега изисква ние да ходим с превързани очи в свещената Любов и сърцата ни да треперят под тази Негова светлина. Един ден ще се снемат превръзките ни. Павел казва: „Ще видим, както Той ни вижда“. Ще дойде ден, ще се снемат тези превръзки, които сега съществуват. Бъдете уверени, вие ще проверите тези мои думи. Любовта ще внесе живот във вас. Мъдростта ще внесе светлина, Истината ще внесе свобода. Този живот ще се изрази в това Божествено знание, да знаете как да живеете. Има ли по-хубаво нещо от това, да седим, да се разговаряме и да имаме абсолютно доверие един към друг? По-красиво нещо от това няма. Да кажем, че в едно училище, между учители и ученици, има пълно доверие, пълно единение, учителят да храни тази пълна, възвишена Любов, и учениците – също, има ли нещо по-хубаво от това? Само по този начин може да дойде онова знание. Е, в един дом може ли да има нещо по-възвишено от това, между мъжа и жената да има туй възвишено трептение и от устата им да не излезе нито едно горчиво слово? Няма да кажа нито един крив поглед, защото очите са още вързани. Горчива дума могат да си кажат, защото езикът им е развързан. Няма нищо по-хубаво от това в света! Ето какво иска този Великият Учител да внесе в дома ти. Бащата ще бъде посрещнат от дъщеря си и каквото му каже тя, той да ѝ вярва, защото никога не му е казала лъжа. Да го обича, и той да обича дъщеря си. Майката да обича дъщеря си, да обича сина си. „И отвори умовете им да разбират Писанията.“ И ви казвам: Има Един в света, Който е така спрямо нас. И цялата жива природа, нейният език говорят за този Единния, Великия Учител. Ние Го наричаме Учител, Отец, Господ, Той е, от Чиято душа, дух, сърце, ум днес постоянно блика, блика. Недоволни всички, а то блика, блика, навсякъде всичко пълни, уталожва всички скърби и страдания, навсякъде простира ръцете си и помага. На този свят, който пъшка, Той казва: „Всичко това ще се обнови, обнови, обнови“. Желая сега вие всички да си починете, да се не смущавате, да не бъдете толкова нервни, да не се безпокоите какво ще стане с вас. Ако ме слушате, каквото ви говоря тази сутрин, вие ще свършите това велико училище отлично, ще ви дадат една отлична диплома, Любовта ще ви снеме превръзките, вие ще внесете в света светлината и Любовта ще ви прати по една усмивка, ще видите усмивката ѝ. Ще ви пита някой: „Защо проповядвате?“ – „Е, видях Любовта и нейната усмивка, готов съм да се жертвам, да живея за Бога.“ И тъй, ще свършите благополучно, ще влезете в новата епоха, ще чуете гласа на ангелите, техните песни, тяхната наука, тяхната култура. Тогава ще дойдат всички светии, адепти, Учители от памтивека, ще дойдат и всички, които са заминали, и на земята ще има едно велико тържество. Всички ще си починат. Тогава Любовта ще ви снеме превръзките, ще ви даде едно велико угощение и всички ще бъдат на нейната трапеза с хиляди години. Сега още малко време имаме, вие сами ще снемете своите стари дрехи и нови ще си облечете този ден. Велик ден идва сега! Той идва бързо, велико приготовление има в света! И са поканени не само едни, всички са поканени, от мало до голямо. Всички са поканени на тази велика трапеза на Любовта. 
Беседа, държана на 4 ноември 1923 г.