Ще ви направи свободни (Истината)

Най-често използвани думи в беседата: аз, истина, свободни, всички, човек, има, сега, казва, хора, бог, свобода, направи, дойде, може, съм, свят, живее, днес ,
Неделни беседи , София, 21 Октомври 1923г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Има едно изречение в свещената книга, което казва: „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години. Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго. Човешкото е една присадка върху животинското, а Божественото е една присадка върху човешкото. Сега мнозина философи се спъват върху думата „свобода“, седят да доказват психологически какво нещо е свободата. Ние няма да се занимаваме, да разнищваме свободата като някоя лукова глава, да видим от колко черупки, от колко люспи се състои. Това е механическата страна, това не е свобода. Свободата има три отношения към човека: отношение физическо, отношение умствено и отношение духовно или Божествено. И когато ние говорим за свобода, трябва да знаем за коя свобода говорим. Всички съвременни народи воюват за свобода. Това е чисто физическа, гражданска страна на свободата. Тази свобода не е идеал, не е смисъл, това е предговор на онази велика свобода, към която душата се стреми. Ако тази свобода е била действително истинска, то от памтивека човекът е воювал, един народ е освобождавал друг, мъже са освобождавали жени, жени са освобождавали мъже. Кой не е воювал, но въпреки това пак не е свободен. Туй е на физическия свят. Ако дойдем до умствения свят, и там всички се стремят към свобода, кой да има правилни възгледи. Свободен трябва да бъде човек! Сега, когато говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Туй трябва да го имате предвид. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите, неразумните, тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока. Когато изтича онзи балкански извор, по всички посоки ли върви? Не, той избира една, друга посока, и най-после, като си пробие път, върви в една посока. Той намира една посока и върви накъде? – Към морето. Никога не вика – „Елате да ми отворите път“, но сам си намира пътя. Сега съвременните хора, па и религиозните хора, са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние. Този закон вие, майките и бащите, го проверявате всеки ден. Вие имате едно любимо дете, нали? Донесете му ябълки, хубави шишенца, играчки, но това дете започне да ги кълца, да ги чупи. Защо? И вие вземете всичко това и го затворите в някой долап. Защо? Намирате, че туй ваше дете е неразумно. И после какво става? – Туй ваше дете плаче. Пита: „Мамо, защо затвори тия ябълки, защо скри тия шишенца?“ И въпреки това ние, съвременните хора, не спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-низшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой углавника, ще рече: „Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме углавника“, а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: „Какво направи туй куче?“ То казва: „Господ не ми е турил туй въже“. А конят казва: „Туй въже е от Бога“. Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Кога? – Когато почнете да мислите, както мисли Господ. „Вюзлюбил си – казва Писанието – Истината у човека“, т.е. възлюбил си Истината, която е скрита в разумното. Туй се подразбира. Бог люби Истината, защото само разумният живот носи Истината в себе си, за да ни се изяви. Някой казва: „Аз искам да зная Истината“. Разумният живот е скрит в туй житно зърно. Когато се изявява туй житно зърно, наблюдавали ли сте как никне то, кога никне? – На пролет, само когато има топлина. Що е топлина? – Топлината е Любовта. Значи Истината може да се прояви само при Любовта. Любовта носи онези елементи, които са необходими за растенето. Тя омекчава външните условия, ограниченията. Сега всички вие имате известни възгледи, нали, т.е. вътрешно всинца се усещате, че не сте свободни. Да се определя: физическа свобода вие имате, защото, слава Богу, краката ви са прави, ръцете – здрави, очите – отворени. Физически несвободни, то значи краката ви да са свързани, ръцете счупени, очите затворени. Щом ръцете, краката са развързани, очите отворени, този човек физически е свободен. Следователно, от физическо гледище, има малцина хора, които не са свободни. Свободата сега е минала към умствения живот. Умствените хора не са свободни, но понеже умът е една присадка върху чувствата, вследствие на това и самите чувства на хората не са свободни. Ако вие отидете в Англия, един англичанин не би ви обичал тъй, както обича себе си. И ако дойде друг един англичанин на масата при вас, веднага той ще заговори със своя сънародник, а ти ще се усетиш като един странник. Защо? – Тук има традиции на чувствата. Същото е и с един българин. Ако при един българин дойде един англичанин, и българинът няма да прояви много любов към него. Дойде ли друг българин, веднага англичанинът ще се почувства като странник. И тъй, свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който човек се стреми. Всички вие имате един вътрешен, непреодолим копнеж, стремите се към Бога и казвате: „Аз искам да постигна нещо“. Какво? – Да направя нещо в света. Е, какво ще направите? Добрините, и те са от трите категории. Може да съградите една църква, това е външната страна. Ако само със съграждане на църкви в света можеше да се донесе свободата на хората, то светът днес е пълен с църкви, навсякъде ги има. Тъй е, но църквата е само едно условие. Някои хора казват: „Да се напълни светът с богомолци“. Светът е пълен с богомолци! Идете навсякъде в света, църквите, с малки изключения, са пълни с богомолци, но при това свободата я няма още. Има едно условие, което хората са пропуснали. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Как? Най-първо вие ще си зададете въпроса защо сте дошли на тази земя. Прямо, съществено ще го разрешите. Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Необходимо е да разрешите този въпрос. Аз ще ви докажа защо е необходимо. Ще бъде смешно за онзи ученик, който е дошъл на земята, да не знае защо е дошъл и откъде идва. Отивам в Германия, трябва да зная откъде идвам. – От България. Дошъл съм в един университет. Защо? – Да следвам по химия, физика, инженерство. Не, строго трябва да определя себе си защо влизам в този университет. Хората са дошли на земята и не знаят защо. Това са съвременни любители, дошли отнякъде, не знаят защо, а искат свобода. Свободата иска знания, знанията искат потене. По 10 пъти на ден ще се изпотиш, докато си научиш уроците. Някой казва: „Да съм учен човек“. Е, за да си учен човек, ще трябва да работиш по 4–5 часа на ден върху някоя задача. Технически задачи има. После, има друго едно криво схващане на живота. Ние мислим, че сме дошли на земята да благуваме. Вземете някоя мома, която иска да се жени. Тя си представя някой княз, хубаво облечен, после си представя някой палат, че слугини, хубави облекла, кревати, покрити с копринени покривки, и цял ден седи пред огледала. Мисли, че там ще намери свободата. Не, там вътре е робството. Не е туй, което носи свободата. Тази жена още не е разбрала същественото, в което седи свободата. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Кога? – Когато си дадете отчет защо сте дошли на земята. Дошли сте да учите. И вашият живот е първият опит. Вас са ви изпратили от другия свят, от невидимия свят, да направите един опит и след като се върнете, ще дадете отчет. А вие, с всичките средства, които ви дават, идвате на земята, предначертавате си един нов план и искате да я реформирате. Ставате някой реформатор и казвате: „Тъй трябва да се управлява обществото, по друг начин, не както сега“. Аз на туй отгоре ви запитвам: Как се реформират животните? Тревопасните животни имат ли някои реформатори? Сега ние трябва да си поставим един закон, по който да живеем. Едно по-низше животно от нас, като се разболее, знае да се лекува. Кучето, конят, котката сами се лекуват. Слонът, като си разбие носа, ще си направи една лапа, знае да се лекува. А ние, съвременните хора, като се разболеем, ще викаме 4–5 лекари. Кравата, като се разболее телето ѝ, казва: „Както каже Господ“. А ние казваме: „Както каже Господ“, но треперим, викаме лекари, съмняваме се. В тоя смисъл кравата разбира много по-добре живота, отколкото ние. Низшите животни, както казвам, тревопасните, седят в туй отношение много по-високо, отколкото ние. Ще ви кажа защо. Днес тревопасните животни не се избиват като нас. Ние сме избили 30,000,000 хора. Я ми кажете где, между най-низшите животни, са се извършили толкова много престъпления? Те разбират по-добре живота. Сега в нас има едно заблуждение, ние сме станали горделиви, мислим, че познаваме Бога, християнски народ сме ние, Христа държим горе, направили сме Му църкви, тамян Му кадим днес, а Христос пита: „Где е моето учение, где е приложението му?“ Молитви, молитви днес навсякъде, но къде е приложението на Христовото учение? И тогава чакат някой реформатор отвън да дойде и със закон да го наложи. Свободата не може със закон да се налага. Свободата принадлежи само на Божествения свят, тя не е качество даже и на ангелите. Единственото същество в света, което е свободно, това е Бог; и ангелите не са свободни. Следователно, когато ние приемем Бога в себе си, в сърцето си, ние ще бъдем свободни, защото само Той може да ни направи свободни. Смешни сме ние хората! От смъртното може ли да се роди безсмъртно? И Христос е казал преди хиляди години: „Роденото от плътта, плът е, роденото от Духа, дух е“. Роденото от смъртта, смърт е. А ние, съвременните хора, очакваме свободата си откъде? От роденото от смъртта очакваме свобода. Смешни сме ние! От онзи парализирания човек очакваме своята свобода! Не, единственото същество, което е свободно, това е Бог. И когато казваме: „Истината ще ни направи свободни“, то значи, че само висшето, разумното в света е, което ще ни направи свободни. Това същество хората го отказват и трябва да им се доказва, има ли Господ или не. На учените хора можем да докажем това нещо математически, а на онези, които нямат тази интелигентност, нищо не мога да доказвам. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Сега някои от вас може да се въодушевляват, да казват, че това е тъй. Не е тъй. Ти чувствал ли си свободата на Бога? За да бъдеш свободен човек, ти трябва в дадения момент да бъдеш готов, да имаш онова решение да вършиш всичко туй, което Господ изисква. В дадения момент, днес, какво изисква Господ от тебе? Знаете ли какво изисква днес Господ от вас? Днес Господ изисква да се примирите всички. Вие ще кажете: „Вижте какво става с България!“ Не е важно какво става отвънка. Вънка става туй, което става вътре във вас. Вънка, вътре, това сме сами ние съществата. Ако е до измиранията, да оправдаем нещата. Всяка година умират 36–40,000,000 хора, но не е въпросът в умиранията. Когато ние изсечем всички сухи клонища в горите, това е един въпрос, но когато изсечем хубавите дървета, това е друг въпрос. Имайте предвид, че когато нарушаваме един велик Божествен закон, не е било време нито в миналото, нито в бъдещето, когато този закон да е позволил някакво нарушение. Няма същество, което да е нарушило този закон и да не е получило обратните резултати на този закон. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Когато човек се пробуди от дълбок сън, за пръв път в неговото съзнание се проявяват известни чувства. Вие бъдете спокойни, гледайте философски на нещата, има по-големи работи от тези. Вие, хората, сте чудни! Представете си, че светът се свършва и Господ ни повика! Ние трябва да бъдем готови, чисто облечени. Ще отидем на другия свят, няма какво да плачем. Някои хора казват: „Сега ще плачем, отиваме на другия свят“. Разбирайте ме право! Аз говоря лично за всеки едного от вас, всеки едного от вас имам предвид. Не говоря общо, лично на душите ви говоря как трябва да се разбере великата Истина. Истината изключва всяка лъжа. Трябва да изключите лъжата от себе си, от душата си. Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа! „Ами бялата лъжа?“ Никаква бяла лъжа, абсолютно трябва да изключите всяка лъжа, и бяла, и черна. В лъжата седят всички спънки, в нея седят всички условия за нашето робство. Ако вие слизате в един кладенец и аз ви завържа очите, като ви подам едно въже, дам ви честна дума, че ще ви извадя, и ви кажа: „Бъдете спокойни, на мене уповавайте“, обаче вместо с едно здраво въже ви свържа с един тънък конец, с който жените шият, и ви спусна в кладенеца, вие спокойни ли ще бъдете? Не, трябва с едно здраво въже да ви свържа. А с такъв един конец ще слезеш, но наполовина. Истината е наполовина вярна. Ще слезеш, но ще си счупиш краката. Съвременните хора казват: „Бъдете спокойни, ние ще ви дадем свобода“. Да, тази свобода виси на този конец. Преди 40 години русите освободиха българите от турците. Е, свободни ли са днес българите? Всичките българи са отговорни пред Бога, туй трябва да знаят. Всички народи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има една обща власт, една правова държава, която казва: „Всяка една власт от Бога е дадена“. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него. И ако сме наказани, ако ние страдаме, то е нищо друго, освен че Бог реагира на нашето невежество. Той казва: „Аз не искам в моята правова държава такава, като вашата, искам всички хора да бъдат свободни, всички без изключение, да се обичат“. Той държи на Истината. В тази държава няма българи, няма французи, няма германци, няма и англичани. В тази държава има граждани на Божественото Царство, наречени Синове Божии, слуги Божии, избраници Божии на тази държава. Сега вие седите на тази земя, искате да бъдете свободни. Някои от вас, които ме слушат, ще кажат: „Дали този проповедник ще каже нещо в полза на българите?“ Ако българите постъпват съобразно Истината на Бога, ще кажа всичко добро за тях; ако българите престъпват Истината, друго нещо има за тях. Аз и друг път съм казвал, и сега пак ще кажа: Аз всеки ден давам рапорт на Бога; и за българите съм дал такъв рапорт. Те ще опитат това. Те ще видят Истината. Има една велика, правова държава. Всичките народи ще знаят това, не само българите. Няма да остане един народ в света, който да не знае, че има една правова държава, че в нея има хора интелигентни, разумни, които мислят малко по-другояче, отколкото сегашните културни хора мислят. Вие ще кажете: „Плаши ни той“. Не, няма какво да ви плаша, ще видите. Аз съм дал на света един срок от 10 години, и в тия 10 години всичките глави ще узреят, ще поумнеят, т.е. ще видят, че има един друг закон в света – Любовта. Любовта Любов ражда; Истината Истина ражда; доброто добро ражда; омразата омраза ражда; злото зло ражда; всичко отрицателно – отрицателно ражда. Питам сега: Ако днес ви повикат в тази правова държава, как бихте се явили? Свободни ли сте вие, примирени ли сте един с друг? Някой казва: „Аз имам воля“. Колко пъти вие сте решавали, „Аз това ще направя, онова ще направя“, а не сте го направяли! Колко пъти казвате в себе си: „Аз ще се примиря с еди-кого си“, но отидете вкъщи и не се примирявате! Колко пъти казваш: „Ще си платя дълга“, но не го плащаш! Всеки ден ние решаваме и отлагаме. Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. Не е букова, но дълговете още не си си платил, с приятелите не си се помирил, майка си, баща си си изпъдил, а казваш: „А, аз съм свободен човек“. Да, ти си един човек, на когото главата е дваж повече букова. Това е логика. Това са факти вътре в природата. Идете в гробищата и вижте какво казва Господ за тези глави! Извадят една глава, казват: „Тази глава е празна!“ – „Празна е – казва Господ, – защото не е имало посадено в нея нищо Божествено.“ Затуй и нашите глави се изпразват. И най-после, ще останат да живеят хора, на които главите са пълни с нещо свещено. Какво искат хората? Срещне ме един апаш, с пълен в ръка револвер, казва: „Горе ръцете!“ – Няма защо. Какво искаш? – „Е, 10,000 лева.“ – Ела у дома, аз ще ти ги дам, няма защо да вадиш револвер, аз съм свободен човек. Аз му тегля друг револвер, и той си снема ръката и скрива револвера. Щом не правя насилие, той казва: „О, ти си благороден човек“. Да, благороден човек съм, ще ти докажа. А сега ние ще кажем там на този апаш, на улицата, да постъпва разумно, но трябва да знаем кои са причините, които са го заставили да действа така. Той иска да живее един разкошен, лек живот. Там е кривата философия, че ние всички искаме да живеем на земята тъй, както ни подобава. Ние знаем, че Истината ще ни направи свободни, и всички трябва да бъдем свободни. Как? Вие казвате: „Като подобрим външните условия“. Ако това е вярно, то богатите хора са най-благородните. Не, трябва да извадим друго заключение: Нито богатството съдържа в себе си благородството, нито сиромашията, но богатството съдържа в себе си условия за постигане на благородството. Питам сега: Ако хвърлите в морето един богат човек с всичкото му богатство, ще може ли да изплува? Не, не може, ще отиде на дъното на морето. Но ако хвърлят в морето един беден със съдрани гащи, той ще изплува на другия край. Добре, но ако един параход пропадне, и ти, след като излезеш на сушата, нямаш хляб, а вътре в парахода има жито, то ако ти не вземеш една крина жито в твоята лодка, та като излезеш на брега, да имаш малко жито за посяване, ти не си постъпил разумно. Следователно, когато ние искаме да осигурим един живот, нас ни трябва такова богатство, такова семе, да го посеем за благото на другите хора, за благото на своя народ. И така, всички богати хора трябва да бъдат хора на идеи. Положително богатство, положителни знания трябва да имаме всички. Ражда се едно дете. Но когато Господ ти изпрати туй дете, ти чете ли писмото, което Бог му даде? Когато се изпраща един посланик за една държава, нали му дават такива акредитивни, препоръчителни писма? Този посланик ще дойде в държавата, ще се срещне с царя, ще подаде акредитивните си писма, ще поговори с него и след това царят ще го приеме. Е, питам: Туй дете, което дойде като някой посланик в твоя дом, ти чете ли акредитивните му писма? Не, то се препоръчва, ти го приемаш, а след време ще излезе един отличен вагабонт. Сега аз не говоря за онези посланици в дома ви. Ами кой от нас е изпълнил волята Божия тъй, както трябва, както Бог изисква? Можем ли да турим ръката на сърцето си и да кажем: „Ние извършихме всички тия свещени работи, изпълнихме всичко разумно, което Бог изисква от нас“. Ние трябва да погледнем прямо на тази работа. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Кога? Най-първо човек трябва да признае всички свои погрешки. Спрямо себе си той трябва да бъде безпощаден, не да се самоунижава, но той трябва, като разумен човек, да каже: „Аз трябва да бъда доблестен, да призная своите погрешки. Аз съм по-горе от тези мои погрешки и мога да ги изправя“. Сега всички имаме една погрешка, че сме хора мстителни, хора на съмнението. Опитвали ли сте вие да се примирите с някого? Не само отвънка да се примириш и да кажеш: „Аз съм доволен“. Не, не, да си кажеш: „Господи, заради Тебе, заради Твоята Любов, аз съм готов да се примиря“. Тъй ще опиташ своята любов. Кажи: „Аз ще докажа, че съм свободен човек“. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Тази свобода идва от разумния живот на човека. Най-първо трябва да се яви Любовта. Без Любов Истината не може да дойде. Щом се яви Любовта у тебе, идва един подтик за добро. Любовта всякога се отбелязва с подтик към доброто. Няма ли подтик към добро, това не е добро. Първото качество на Любовта е да направиш едно добро, каквото и да е. Аз не разбирам добро, когато един момък срещне една хубава мома, целуне я, вземе я под ръка и я заведе в някоя сладкарница. Не, не, това е робство. Аз разбирам добро, този момък, като срещне някое бедно сираче момиченце, окъсано, да го вземе под ръка и да му каже: „Ти си бедно дете, майка ти е умряла, аз ще те взема да те поддържам. Не се бой, ще те пратя на училище, ти в мое лице ще имаш един брат“. Това трябва да бъде първото чувство на Любовта, което се явява в една млада мома, в една млада майка, в един млад баща. Това е първото чувство, което трябва да се прояви в когото и да е, в един проповедник, в един владика, в един учен, в един цар, в един беден, в един стражар. Нека и един стражар, като срещне някого, да каже: „Макар че съм на длъжност, и аз мога да ти направя една малка услуга“. Това са хора разумни, хора свободни! Вие ще кажете: „Отлично нещо, но мъчно става“. Да, мъчно става, но онази мома не дава тъй лесно сърцето си. Вие сте любили едно време. Аз уважавам вашата любов. Давате ли изведнъж сърцето си? Опитвате момъка. Най-напред ще се преструвате, че не го обичате, ще го опитвате дали той ви обича. Цели 7–8 години ще го държите и после се оженвате. Имате право. Е, мислите ли, че Истината тъй ще ви се даде? Аз мога да вляза да живея само в този дом, дето има Любов. Истината казва: „Аз мога да живея само там, дето има Любов, Мъдрост; там, дето няма Любов, дето няма Мъдрост, аз се прощавам със своите сестри и си излизам“. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Тази Истина е свързана със сегашния ни живот. Вие ще кажете, че Истината е отвлечена. Не, тя е единственото реално нещо, което се проявява във вашия живот. Вашата търговия, вашето богатство, каквато и да е професия, почиват върху Истината. Ако вие сте един лекар, имате Истината предвид, ще бъдете един най-виден лекар; ако сте един адвокат и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден адвокат; ако сте един свещеник и имате Истината предвид, ще бъдете най-виден свещеник; ако сте един държавник или какъвто и да е, имате ли Истината предвид, вие ще бъдете пръв човек в тази държава. Ако сте една жена и имате Истината в себе си, вие ще бъдете отлична жена и Господ ще пита: „Как е моята дъщеря Марийка?“ Или: „Как е моята дъщеря Стоянка, Драганка, как е моят син Петко еди-кой си?“ По име ги зове Той, познава ги. А тия, които нямат тази Истина, Той ги туря под номер, номер 1, номер 2, номер 3, номер 4. „Аз – казва някой – съм човек.“ Зове ли те Господ по име, или казва номер 1 да дойде? Знаете ли какво значи да носи човек едно свещено име? Да носи някой името Иван. Знаете ли какво значи „Иван“? „Иван“ значи човекът, който люби Истината. На физическия свят той е готов да извади ножа си заради нея, да прекара 10 войни и да има 100 рани заради нея, това значи „Иван“. А „Мария“ означава всички онези, които са готови заради Любовта да издържат всички страдания, да носят всички хули. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Ние, съвременните хора, имаме известни философски възрения за Истината. Мнозина мислим, че ако сме силни, ще имаме свобода. Така е. Силният човек може да бъде свободен само физически. Ние казваме: Силен, богат трябва да бъде човек. Ако си богат, ако си силен, можеш да бъдеш свободен само във физическия свят. Нима мислите вие, че един силен и богат човек във физическия свят може да бъде свободен в умствения свят? Не. Нима онзи, който е интелигентен, богат в умствения свят, а беден, сиромах във физическия свят, има еднакви условия, както първия? Следователно умствено свободния човек и физически свободния човек не са едно и също нещо. Умствено свободния човек трябва да бъде умен. Умът се занимава само с физическия свят, с отношенията на външния свят. Той е само едно условие. А ние, когато кажем „духът на човека“, подразбираме най-висшето нещо – свободата. „Дето е Духът – казва Господ, – там е свободата.“ Значи веднъж сме придобили сила, придобили сме Духът, тогава можем да бъдем свободни. А то значи да дойде Бог да живее вътре у нас, да се прояви и да слушаме Неговите съвети. Е, допуснете сега, че дойдат Божествени мисли вътре у когото и да е. Външният свят ще дойде около вас да ви казва, че тази мисъл не е Божествена. Аз се чудя някой път на хората, които казват на тези, които ме слушат: „Той ви мами“. Я ми покажете един човек, който да не е мамил досега? За Христа какво казваха? „Той ви мами вас, мами народа, не Го слушайте!“ По какво се познава този, който говори Истината? Аз ви казвам: Да направим следния опит сега, не после, не след 100 години. Двама лекари сме, имаме двама болни от тифус. Аз казвам: Приятелю, няма какво да спорим, ще опитаме. Давам едно лекарство на моя болен, и това мое лекарство в 20 минути ще даде резултат. Утре ще видим. „А, може ли?“ Няма какво да опъваш, ще видиш. Ако това, което съм казал, даде още утре резултат, какво ще кажете? „Ама тъй се случило!“ Е, хубаво, днес така се случило, утре така се случило, ами ако на 100 случаи 99 пъти се получат добри резултати, какво ще кажете? Тогава аз съм на правата страна. Ако едно учение може да облагороди характера на един човек, а не да го направи страхлив, тогава какво ще кажете за това учение? Казвате: „Ако сме вървели така, не можехме да бъдем герои, не бихме могли да се бием“. Аз зная хора, които 10 пъти са се били и пак са страхливци. Обществото изисква герои, и ние трябва да бъдем добродетелни. Има друго бойно поле, за което трябва да воюваме. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Само при тази Истина, само когато Бог дойде да живее у вас, когато вие имате сила, имате Божествен Дух и се ръководите по тези правила, само тогава всички вие ще бъдете свободни, ще живеете по Любов, ще живеете по разум, ще бъдете познати на Бога. Вие искате да бъдете свободни. За пример, имате дъщеря, до известно време я гладите, мажете, насам-нататък, тя е свободна. Но по едно време, към 19–20-годишната си възраст, тя иска да бяга, казва: „Искам да напусна този дом“. Тя не е свободна. Значи вие я родихте, но тя не иска да живее при вас. Какво иска? „Искам да живея в света.“ Не, не иска да живее в света, но търси някого. Един ден дойде някой, вашата дъщеря стане свободна, весела, тя мисли, че този ще ѝ донесе свободата. Същото нещо е и за човешката душа: каквото и да ѝ дадете, тя очаква нещо, някого, който да я направи свободна. Кой е той? – Нейният възлюбен. Тя казва: „Сега всичко мога да понеса в света. Аз съм сега свободна“. И щом дойде Бог да живее в тебе, да донесе Истината, всички хора се привличат около тебе. Защо? Бог ги привлича. Ами че то е много естествено! Ако в една запустяла местност се яви един извор, туй място почва да се посещава от много хора. Защо? Защото изворът пои местността, наоколо се насаждат дръвчета и кой как седне, казва: „Колко е хубава тази местност!“ Такова е състоянието на душата, когато Бог влезе да живее в нея; тя мяза на един велик извор, на едно велико слънце, и всеки казва: „Слава Богу, има един велик човек“. Аз не казвам: „Има един велик човек“, но казвам: Слава Богу, има едно място, дето Бог може да живее. Нека Бог живее в нас, и като живее в нас, ще мога да Го срещна и да поговоря с Него. И когато Бог живее в нас, Той ще ни свърже и ние ще се обичаме. Тогава ние няма да разваляме Неговите нишки. Вие няма да искате от мене да Ви обичам. Аз не ви се препоръчвам, че мога да ви обичам, но когато Господ ми даде туй въженце да ви свържа, ще кажа: Пазете туй въженце добре, защото в деня, в който пуснеш този възел, върху тебе ще дойдат най-големите нещастия. Сега аз ще ви предпазя от следното зло. Вие често се ровите в корените на това свещено, Божествено дърво, чоплите тия корени и се запитвате: „Дали е Божествено или не?“ Не го чоплете, не е този начинът, за да разберете Божествената Истина. Аз ще ви покажа начин как да разберете Истината. „Всяко дърво се познава от плода си“, казва Господ. Чакайте да дадете плод. Щом едно дърво ражда добри плодове, то е добро. Но чоплите ли този корен, вие ще повредите на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа, на всичко, което е благородно. Сега у мнозина се заражда мисълта: „Аз не съм добър, аз съм лош човек“. Не чоплете Божественото! Бог е твоето добро. Щом Бог живее в тебе, ти си добър. Бог казва: „Аз ще премахна всичките ви грехове“. Всичките ви грехове, това са спънките. Ако аз дойда и намеря ръцете, краката, очите ви превързани и кажа: „Аз ще ви направя свободни“, и премахна връзките от ръцете, краката, от очите ви, така прави и Господ. Това значи: „Аз ще ви направя свободни“. Той започва да ви освобождава, и вие почвате да пишете Божествени мисли. Аз се радвам, като чета някое писмо. Казвам: Да, този поет е писал, Бог му е диктувал. Вляза в някой дом, някоя жена се разшетала, домакинка е тя в къщата. Само домакинята може да шета, слугинята не може да шета. Никакви слугини! Когато домакинята е слугиня, тя е добрата слугиня. По-добра слугиня от домакинята няма. Идеалните слуги, това са домакините; идеалните слуги, това са само мъжът и жената в един дом. Разшетала се тя, готви, реже. И като готви яденето, вкусно е, хлябът е вкусен. Казвам: Господ е дал рецептата, сладко е яденето, и всички наоколо са засмени. Как да не са весели, как да не са засмени? Там, дето е Господ, всички са засмени и казват: „Слава Богу!“ Защо слава Богу? Защото Бог живее вътре. Сега вие ме слушате и казвате: „Хубаво учение, но мъчно се прилага“. Българите имат една поговорка, която казва: „Клин, клин избива“. Ще ви дам едно тълкувание на тази поговорка. Аз съм наблюдавал как някой дървар цепи дърва. Тури един клин, той се забива в дървото, не може да излезе. Туря друг по-голям, той се забива, изважда първия, но сам остава в дървото. Тогава аз пренасям поговорката в природата. Вие посеете едно зрънце. Дойде влага, слънчевата светлина и топлина действат върху него и като един клин го разцепват; то се разпукне, но този клин се зацепва. Дойде животът – вторият клин, – той се забива, а първият клин излиза. Първият клин, това е малкото зрънце, което било разцепено. Следователно топлината и светлината са служили като един клин да разцепят туй дърво, за да може Божественият живот да излезе нагоре. „Клин клин избива“, или казано с други думи: Доброто добро изважда, Любовта Любов ражда. Тук е скритият смисъл на поговорката „Клин клин избива“. Думата „избива“ не е толкова приятна. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Другото заблуждение: Ние мислим, че когато дойде Истината, ние ще се лишим от всичките блага в живота. Не, Истината ще донесе онези, новите блага, с които ще осмисли живота, ще ни направи по-силни, по-разумни; тя ще ни даде по-малко приятели, но приятели, които ще бъдат всякога готови да се жертват, да умрат за нас. Ако тази Истина дойде у дома ви, дъщерята и синът ще бъдат готови да умрат за майка си и баща си, няма да ги напущат. Законът е верен във всяко отношение. Вие сега имате една идея, но седите и казвате: „Чакай сега, на тясно ни туряш, чакай да си оправим работите, че тогава“. Слушайте, ако не оправите тези работи сега, никога друг път няма да ги оправите. Ако ги оставите за утре, вашата работа е спукана. Сега, още днес, всичката работа е оправена. Туй, което ви казвам днес, само днес ще можете да го чуете. Когато дойдат сватове да искат някоя мома, до три пъти дохождат за нея, три пъти я калясват, но като им откажат, оставят я, повече не дохождат. Така и Истината изпраща своите посланници до три пъти и ако ѝ откажете, няма да дойде повече, ще я чакате с векове. И сега казвам: Вие всички сте готови. Аз ви представям това фигурално, това е фигура на речта. Мога да употребя друго сравнение, но то ще бъде по-грубо. Мога да кажа, че Истината ще дойде, както един търговец, който натрупва своето богатство и чака мющериите си на пътя. Но аз казвам: Тя идва като при някоя мома, която чака своя избранник. По-велико нещо от това има ли, да посрещнем Господа? Да Го посрещнем в Истината, да направи душите ни свободни, ума ни свободен, телата ни свободни, да ни освободи от всички недъзи, от всички недоразумения, да внесе туй богатство, което ни трябва, и като се срещнем, да се познаем, да разберем, че действително у мене и у тебе говори Господ, че у тебе живее Господ, и у мене живее Господ, че у тебе живее свободата, и у мене живее свободата. Само по този начин вие може да направите хората свободни. „<a href='list_bible_b.php?id=32&part=8&cat=Йоан#result'>Истината ще ви направи свободни</a>.“ Ще ви приведа един пример. Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. Но преди да се върне в затвора, този патриций бил вече екзекутиран. За да може да дойде Истината в нас, физическото трябва да стане жертва. Всички тия физически богатства на земята трябва да се пожертват заради Истината. Докато богатството тук на земята е един стимул, то е едно голямо зло. Докато то не стане жертва за възвишеното, за идейното, докато не стане един стимул за Истината, ние не можем да извадим този виден лекар от затвора, за да спаси сина ни. Ако ние не пожертваме всичко за сина, той няма да слезе отгоре. Ако този патриций пожертва живота си, за да спаси сина си, за нас се иска много по-голяма жертва. Тогава, като дойде Господ, какво ще Му дадем? Този римски патриций дава живота си за сина си, като дава свобода на лекаря и казва: „Ти ще освободиш сина ми, а аз давам живота си“. А ние какво ще дадем за Господа? Ще Му кажем: „Господи, Ти като дойдеш у нас, ние ще приложим Твоята Истина, ще бъдем готови да страдаме, да устояваме на тази Истина“. Тогава Господ казва: „Щом обещавате това, аз ви вярвам, аз съм готов, слизам. Всички готови ли сте?“ – „Готови сме, чакаме.“ Аз вярвам, че всички вие, които имате туй разумното, сте готови. 
„Истината ще ви направи свободни.“

Беседа, държана на 21 октомври 1923 г.

Ще ви направи свободни/ Истината

Ще ви направи свободни (Истината)