Където е Любовта, там е Бог

Най-често използвани думи в беседата: може, свят, има, душа, сърце, живот, аз, душевния, бог, път, човек, сега, ум, жертва, всичко, влезе, всички, мисли, божествен ,
Клас на Добродетелите , София, 6 Юли 1923г., (Петък) 6:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1923 г.

ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

петък, 6 часа сутринта

(Присъствувахме 13: Паша, Савка, Еленка, Марийка, Дафинка, Виктория, Пенка, Цветка, Олга, Василка, Невенка, Марийка, Сийка, Сотирка - във Варна, а сестра X. Гоигорова не се яви.)''

„Няма Истина като Божията Истина.

Само Божията Истина е Истина."

Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Марка - 15 глава, от 6 до 15 стих.
 Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се отличават по следующите белези: в неразумното всичко е без план, необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е добре обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене и то е място на вечно недоволство. Разумното се отличава с растене, живот. И тогава ще ви приложа тези три думи: Чистосърдечие, Искреност и Откровеност. Чистосърдечието изключва всяко гниене. Да бъде човек чистосърдечен, значи да няма в душата си никаква материя, която да гние. Това, което се разлага, това, което гние, се разваля. Чистосърдечният човек има живот в себе си. Това, което гние, няма чистота, няма живот. - Чистота без гниене и разваляне! Думата „искреност" аз я заменям с правилен процес на растене, без изсъхване. Да бъде човек искрен, значи да расте правилно, без да изсъхва. А думата „откровеност" значи човек да има достатъчно светлина и влага, за да може да расте свободно. Отворен значи откровен. Когато някой път аз говоря да бъдете чистосърдечни, значи да няма никакви гниещи вещества. Когато говоря да бъдете искрени, значи всякога да растете, без да изсъхвате. Когато кажа да бъдете откровени, значи да имате достатъчно светлина и влага, да подкрепяте този растеж. Много пъти искате да знаете какво искам да кажа с думите чистосърдечие, искреност, откровеност, затова с няколко думи сега ви ги поясних. Този живот, в който сега сте тръгнали, за него трябва да имате ясна представа. Под ясна представа не разбирам тъй, както в университета учите, но пътят, по който вървите, цялата местност трябва да е очертана пред вас, при това и други трябва да са минавали оттам преди вас, да имате точни сведения за този път. Сега вие влизате тук да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучавате живота на душата. И тъй трябва да знаете, че вашият живот на сърцето не засягам, нито ума ви, там вие сте меродавни, специалисти. Какво има в сърцето, какъв му е животът, вие знаете, а и в ума ви какво има, пак вие знаете. Но какво има във вашата душа, сега тепърва трябва да учите. Новият живот е там - в душата. И за да го разберете, трябва да слушате, защото то е една присадка. Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате да го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво да си губим времето. За пример у вас може да се зароди едно желание: искате да знаете дали новата присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите умове и сърца. Тъй ще си зададете въпроса: Дали новата присадка може да ви направи щастливи? Аз ви питам: Вашите сърца и умове направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади, а колко пъти досега сте плакали! Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Вашият ум дал ли ви е някога спокойствие? Може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето, и то и да иска, не може да даде спокойствие на човека. По аналогия ще ви дам едно сравнение защо не могат. Може ли да изкарате вода на по-високо място, отколкото е самият извор? - Не. Значи може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе, в Душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в Душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Научно да обясня: това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в Душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в Душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (От безумие това можем да го сторим.) - Не от безумие, а от любов. Това все любовта върши. Всичките глупави работи хората ги вършат все от любов. Глупостта е проявена любов. Една майка, без да разбира, може така да нахрани детето си от любов, че да го умъртви. Тук преди година една майка дала на малкото си бебенце малко ябълка и после голям въпрос стана. Казах й да му даде очистително, за да изхвърли тази материя от стомаха, и бебето престана да реве. Мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, не може да влезе в душата?" - Не че не може, може, но ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този прашец влезе в окото ви, там може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразни. Затова ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в Душевния свят, да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачите, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Това е отчасти филосовската страна на въпроса. Сега думата е, че всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл" аз разбирам божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по право си има свое приложение по божественому. По това се отличават божествените мисли от човешките. Ще ви обясня пак в какво стои разликата. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Това, което е божествено, навсякъде може да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, божествените мисли никога не губят своята стойност. Колкото повече минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, а обратно: колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Значи Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за божествените идеи. Аз замествам тук божествените идеи с божествени чувствувания. Защото по някой път вие казвате: „Аз съм разположен" или „Не съм разположен". В Божествения свят не може да имаш неразположение, такова състояние там няма. В Бога няма неразположение. Кога един човек може да бъде разположен или неразположен? Когато човек се разгневи, той иска това, което е направил, да го унищожи. Разгневи се, вземе едно шише, хвърли го, строши го или удари едно дърво, отсече го. Той руши, не създава. Когато у Бога се яви подобно състояние, да се разгневи, Той всякога има за цел да премахне лошото, да насади някое добро, да създаде нещо друго. Когато Господ се разгневи на някого, Той ще го тури в огъня да го пречисти, да го поправи. При човека не е така. Това състояние у Бога как ще го наречете? Първоначално ще го наречете гняв, а впоследствие, в края, при придобитите резултати, ще го наречете Любов. В хората има една друга тактика. Когато човек иска да те измъчи или да те набие, а се усеща по-слаб от тебе, той ще си послужи с хитрина: ще те нагости първо, ще те почерпи с винце, с това-онова и ти мислиш, че ти е приятел. Но щом те свърже хубаво, ще вземе тоягата, ще те набие хубаво и ще каже: „Да знаеш!" Това е човешкото - първо благите думи, а после отзад тоягата. Тези неща ги знаете, вие сте майстори, живели сте с тях. Като се съберете за първи път двама, които не се познавате, много сладки думи си говорите, но щом се опознаете, дървото започва - почвате да се налагате. А то е връзване. Одумването аз наричам тояга и връзване, а индусите го наричат карма. Хората са свързани с кармата си. Могат ли да се прекарат соковете от душата в сърцето? - Могат. Може да запитате: „Защо трябва да се занимаваме с Душевния свят?" Понеже вашият свят, светът на сърцето и ума е обеднял, необходимо е сега соковете на душата да се прекарат в сърцето и ума, за да могат тези сокове да се повдигнат или тъй да се каже на човешки език, да се облагородят. Ние не застъпваме въпроса да се развиват сърцето и ума, но като прекараме соковете на душата в сърцето и ума, строим и повдигаме. Всеки от вас строи своя сърдечен и умствен свят. Подразбира се да се развие умът и да се облагороди сърцето. Вие наричате този клас „клас на добродетелите". Отлично. Така го наричате, но знаете ли какво значи „добродетел". В този смисъл, в който аз съм употребявал тази дума, значи клас, в който се дава най-добрият, най-великият, най-възвишеният метод за облагородяване на човека. Най-добрият, най-лесният, без много разноски. Но в този клас на добродетелите, който не работи, той завинаги си остава прост. И ще ви кажа защо именно хората си остават прости. Има методи вътре в света, които са грандиозни. Да кажем, че някой човек започне едно предприятие, влага един капитал от десет милиона лева. Дават реклами, обявления, всичко продават, но след десет години всичко изяждат, остава един милион дефицит отгоре. Това е великото предприятие, че като са изяли десетте милиона, остават един милион дълг отгоре. В края - никакъв резултат. Вторият метод за развиване на добродетелите е: ще те накарат да посадиш десетина дървета - ябълки, круши, сливи. Казваш: „С такива работи не се занимавам." Обаче ги посаждаш. Представете си, че тези дръвчета след 5-6 години ви дадат по стотина килограма плод. Десет дръвчета по сто килограма плод, всеки килограм по десет лева, ето ви десет хиляди лева. На седмата, на осмата година плодът се увеличава и приходът се увеличава. Кой е спечелил? - Вашият капитал се увеличава, понеже тези семки, като ги сеете, може да разширите разсадника си. Това нищо няма да ви струва, понеже земята и светлината имат достатъчно енергия да хранят тези семенца. Така в Божествения свят работите са по-лесни. Защо? - Ти ще боднеш семенце в земята, ще го прекопаеш и то ще даде своя плод. А в човешкия свят не е така, работата е сто пъти по-мъчна, отколкото в Божествения свят. И тъй мнозина, които са влезли сега в Духовния свят, те са влезли да изучават Духовния свят с човешки методи и вследствие на това имат трудности. По човешки вие не може да изучавате Духовния свят. Всички, които са влезли в духовния свят с човешки методи, са фалирали без изключение. Затова в Божествения свят, в света на душата, ще имате божествени методи, ни помен от човешки методи не трябва да има. „Ама този тъй казал, друг друго казал, ние у дома тъй правим." Нека съвременните химици да направят едно яйце, или круша, или ябълка, да изкарат тези сокове от тях, и нека ги сравнят с естествените. Сега се прави изкуствено мляко, но онези, които го ядат, всякога имат диария. Онова мляко, което получавате направо от кравите, има нещо, което в изкуственото мляко го няма. Това, което природата влага, човек по изкуствен начин не може да вложи. За да влезете в света на душата..., вие там с вашето съмнение не може да припарите. Щом влезете в света на душата, съмнението е абсолютно изключено. Ако влезете със съмнението, ще стане експлозия и вие първи ще пострадате. Всички твърди частици от бомбата са изхвърлени, остава само долната част на топа. Като стане експлозия в Божествения свят, всички части попадат в сърцето и тогава имаме едно счупено сърце. Всеки, който се е опитал да влезе със съмнение в Божествения свят, със своите стари мисли и желания, той е проверил това. Така е за всички без изключение. (Ако и ние влезем така?) - С кои стават такива експлозии? Някои маги, които са се занимавали дълго време и са рекли да влезат в Божествения свят, с тях е ставало. Тези експлозии стават с най- учените, които са употребили най-големите хитрини на своята мъдрост. Те са претърпели това, а с простите хора това не става. Вие още не сте бомби. Когато човек е живял дълго време, чрез своите човешки познания е набрал тези експлозиви в себе си, вътре в себе си ги е поел и влиза с тях в света на душата. Там тези енергии се развиват и правят експлозии. Сега да ви обясня моята мисъл. Може да ви се вижда малко странно, защо е така. Представете си, че имате стотина яйца на малки птиченца, но те се оказали яйца на някоя усойница. Вземете ги в една кутийка и всеки ден разправяйте на другарката си за тях. Влезте в стаята на душата и оставете кутийката да я напече слънцето. След известно време какво ще стане? Яйцата ще се превърнат на змийчета и вие ще бъдете първата жертва. Те ще искат да ядат, а в света на душата за тях няма храна и те ще се качат първо на вас, ваши деца са и ще кажат: „Ти ни роди, дай ни да ядем!" Змийчетата, това са вашите деца, вашите благородни идеи, мисли, гениални мисли! Те тук, на земята, са хубави, като яйца не са опасни, но като им дадете живот, тогава тези елементи аз ги наричам експлозиви. Защото отровата на змията е създадена като едно оръжие, да може да убива по-скоро своята жертва, за да може да се ползува. И лошите хора, това са все същите навици на змията. Злото е отрова, чрез която някой иска да те трови, за да използува това благо, което притежаваш, за себе си. Затова всякога се препоръчва чистотата. Вие ще влезете в света на душата чисти. Значи почвата ще носите със себе си. Щом влезете там, жителите на този свят са толкова добри, те ще ви дадат семена, колкото искате. Вие ще посадите семената във вашата почва и животът ви ще бъде обновен. Като израстнат тези семенца, ще опитате техния живот. А носите ли вашите яйца и влезете ли с тях, щом се измътят там, ще се върнете. Измътването на тези яйца там е престъпление. Докато ги носите, не ви хващат в престъпление, вие сте свободни, но щом се измътят змийчетата в душевния свят, по същия закон вие ще се върнете назад. Тези семенца не трябва да носите в света на душата.Тази кутийка няма да я подлагате на светлината. Ще направите един колет и ще пишете: „ До моите роднини, света на сърцето и света на ума." Там може да растат, понеже в света на ума и на сърцето има храна за тях. Законът е верен - щом човек влезе в духовния свят, той става по- добър, но и по-лош става, защото условията там са такива. Ако в една добра почва посееш доброто, то расте, но ако там попадне един трън, и той расте. И лошото, и хубавото растат. Тогава растенето е добро за онези идеи, соковете на които няма да бъдат за ваша полза. Но змията ще расте за себе си на ваша сметка. Вие ще плащате, но благото е нейно. Тя за себе си расте, за себе си се развива. Но в какво може да впрегнете една змия, каква полза може да й принесете? Е хубаво, как хората впрягат бубите сега на работа. Значи и една змия, и нея, след като си направи своя пашкул, ще я умъртвят. И тогава ще се постараят да отвият по обратен път нейните нишки. В това отношение взимам бубата като една предачка. Змиите в този смисъл пък са емблема - представляват формите на мисълта. Значи може да употребите една форма на змията. Някой път я използуват като котка. Има змии, които седят да пазят деца и да ловят мишки. Тя е по-голям майстор от котката в ловенето на жертвата си. Котката пази отвън - стратегия има, а змията влиза и излиза свободно. В какво седи злото? Ако мишката влезе в един съндък, ще прояде всичките дрехи; тя прави това, защото предните й зъби растат много бързо и е принудена да гризе било дрехи, било дървета и книги, за да спре растенето на зъбите. С това искам само да покажа целесъобразността, да видите, че вътре в природата съществува една целесъобразност, че всяко нещо си е на своето място. Вие не трябва да правите размяна, да смесвате сърдечния си живот с душевния или мисловния - с душевния, да размествате местата на тези проявления. Тогава няма да имате представа за онзи вървеж, за онова развитие, което става в духа ви. Някои, които са влезли да изучават духовния свят, почват да се оплакват: „Откакто сме влезли, станали сме по-лоши." По-лоши са станали, понеже не са взели прави методи. Прави методи са нужни. Ето къде седи малката опасност. Имате малка вадичка. Децата си правят такива малки вадички, също и воденични колелца, които хубаво се въртят. Ако обаче тази малка струя я пуснете на едно голямо воденично колело, ще окаже ли влияние? - Няма. Целият труд ще отиде напразно. Да кажем, че вие имате една машина с малка пара и друга машина - с по-голяма пара, с друг акумулатор. Значи първата изгубва своята сила. Сега, ако прекарате вашата физическа сила в духовния свят, това колело на вашата душа няма да се помръдне и тогава всичкият ви труд ще отиде напразно. Затова ние казваме: Божественото у човека с човешки усилия не става. Понеже сте в един уреден свят, вие ще отидете на станцията, ще си купите билет и като удари звънеца, ще влезете в първа, втора или трета класа на трена. И няма да го тикате или да мислите дали върви или не върви. Тренът сам си върви, а вие само ще изпълните вашите условия. По аналогия в Божествения свят също сте пътник. Понякога може да не знаете къде да влезете, но питате: „В кой вагон да вляза?" Все ще влезете, дали в първа или във втора класа ще влезете, няма какво да се безпокоите. Дотук какво разбрахте? Какво ви направи най-силно впечатлете? (Паша: По никой начин да не се домогнем до Божественото по човешки начин.) (Савка: Че при душата не трябва да влизаме със сърцето и ума.) (Олга: На тези змийски яйца не трябва да им се дава никаква храна и никакви условия за живот.) Понеже вие влизате в душевния живот, тази кутия ще я премахнете. Вие все за яйцата мислите. Не си изпращате погледа да гледа душевните неща, а само с яйцата се занимавате. Един банкер друго какво може да научи? Може ли той да научи какви са новите теории за откриването на звездите? - Не, той има само тефтерите и парите в ума си. И ако го попитат, ще каже: „Такива работи мен не ме интересуват." Погледът трябва да бъде обърнат в настоящето, оставете миналото. Какво има да ви интересува миналото? Едно изяснение. Да допуснем, че вие сте била слугиня при някоя господарка, която ви е биела по десет пъти на ден. Приблизително 3 600 удара на година, а може и повече. За десет години - 36 000 удара. Това е един почтен капитал, нали? Вие влизате в Душевния свят и питате: „Къде ли е моята господарка, тя ми удари 36 000 удара." Добре, но ако тези удари сте ги понесли според правилата и сте казали: „Е, такава е била Волята Божия", то след като влезете в Душевния свят, тази ваша господарка с тези 36 000 удара е разработила вашата градина. Тя е разработила почвата и вие само ще забодете семенцата. Тази господарка е разорала почвата. Вашите страдания са били потребни. Страданията, които в света на ума и сърцето са ви причинили големи поражения, в Духовния свят са приготвили добра почва. Иначе трябваше вие сами да разоравате, да се трудите, а така ще намерите почвата разорана, а вие само съзнателно ще посаждате. Защото всички хора, които са страдали на земята, като влезат в Душевния свят, са намирали готова почва, веднага са прогресирали, а тези, които не са страдали, трябва много да работят. Страданията са почва, приготовление за пътя ви. И в Душевния свят ще видите връзката. Като видите, че вашата господарка, без да знае, ви е причинила едно голямо добро, ще й благодарите. Ще кажете: „Слава Богу. Господ всичко добре е направил. Значи ударите не са отишли напразно." Ако някой ви удари веднаж, дваж, но силно, вие ще извикате: „Господи, избави ме!" В Душевния свят Господ благославя този удар. Втори път пак ви бият, пак се молите, пращате удара горе. Господ пак го благослови. Щом си прекарал удара горе, изпратил си го на Господа, молиш се, значи си прекарал тази енергия в Душевния свят. Тогава Господ казва: „ Понеже ти мен викаше, когато те биеха, аз благослових тези удари." Ето ти богатството. Ти искаше Той да те избави, хубаво, Той те избави. Господарката, като те е удряла, с всеки удар се е понижавала в Душевния свят, губила е. И втори път като дойде, съгласно кармичния закон, тя ще бъде една слугиня при теб. Това е разликата. Като правиш зло, това ще придобиеш, а като правиш добро на другите, ти ще станеш господарка. Значи, като издържиш, като се молиш, ще бъдеш господар на себе си. Някои хора, като издържат страдания, тогава са господари. (Учителят разглежда листа, на който е написан реда на добродетелите за всеки месец на ученичките.) Това е значи програмата за петте месеца, която ще имате в Душевния свят. Сега вие ще изучавате какво нещо е добродетел и трябва да си представяте живо какво нещо е всяка добродетел в приложението й в живота. Аз ще ви обясня какво са добродетелите, приложени в живота. Ако вие сте един пътник или един странник, и пътувате, и ако дойдете при мен с добродетелите си, аз ще ви посрещна, ще ви нагостя, ще ви дам легло, храна за път, ще ви покажа пътя. Това е добродетел. Добродетелта е, която ви служи. Правдата се състои в следното: ще ви упътя най-подробно да не би да се изгубите по пътя; за да не се заблудите, ще пратя хора да ви придружават. Истината - то е да ви осведомя за цялата местност, да ви кажа онова, което трябва да знаете. Мъдростта - то е да ви запозная с всички хора, които ще срещнете по пътя, както и с техните характери и т. н. За Любовта много съм ви говорил, вие я разбирате. По-нататък - жертвата. С жертвата как работите сега? Най-напред трябва да почнете с благоразумието. След благоразумието идва искреността. Тя е растене. Благоразумният човек е избрал хубаво място, за да посади там дръвче. Искреността - дървото трябва да расте. След това идват милосърдието и щедростта. А жертвата почти ще я оставите. Законът на жертвата ще учите най-после, той е един от най-трудните закони. Да жертвува човек, то е най-мъчно. Лесно може да изучавате искреността, чистотата, истината, свободата, равновесието, великодушието (фиг. 1), но дойде ли до жертвата, веднага ще се спънете. Затова трябва да усвоите този закон много добре, защото не го разбирате, а всяко неразбрано нещо, то е спънка. Една змия е застанала на пътя ви, гладна, месец не е яла. Можете ли да отворите една артерия и да й дадете малко кръвчица? (Виктория: Няма да бъде благоразумно.) Да кажем, че в този свят вие сте изпратени с мисия, с предназначение за някоя велика работа. Добре, но тук тази змия ви се моли на пътя. Вие трябва да знаете, че жертвата в света се дава за най-възвишеното, за най-благородното. Жертва може да се даде само за Бога. Този,който разбира закона, трябва да знае - само за Бога може да се даде жертва - нищо повече! Казват, че майката се жертвува. То е, защото любовта е в нея. Жертва без Любов не става. Само за Бога може да се даде жертва. То се подразбира - само дето е Любовта, там е Бог. А жертвата подразбира изобилие. В Духовния свят е така: ще жертвуваш, без да умираш. Не само че няма да умираш, но ще печелиш. Затова Христос казва: „Който пожертвува живота си, придобива живот вечен, а който не жертвува живота си, ще го изгуби." Тук, на земята, не е така, тук жертвата е закон на загуби и затова малцина могат да се жертвуват. И в религиите виждаме, че може да принасяш всичко в жерва само на Бога - и овце, и гълъби, но само за Бога. Някой пита: „Да жертвувам ли нещо за хората?" Не, за хората нищо няма да жертвуваш, само за Бога. А щом е дадена жертва за Бога, Той обхваща хората и може да даде вашата жертва комуто иска. Да кажем, че обичате един ваш приятел и му дадете сто хиляди лева. Ще му се месите ли къде ги дава? Когато се жертвувате за Бога, дайте тази жертва. <img src="img/Metodi_14.PNG" /> В ума ви да залегне този принцип: жертва трябва да се даде само за Бога. Вие се научете да се жертвувате за Бога, другото лесно ще го научите. Иска ли братът да се жертвува за сестра си, да умре за нея? Да кажем, че тя е била неблагоразумна, че е паднала и той се бие да я вземе. Това са изключителни случаи. Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. Ще започнете всички с благоразумието. Всички, без изключение. Благоразумие, милосърдие, искреност, великодушие, щедрост, чистота, светлина, свобода, равновесие, жертва - всички тези качества може да растат само върху добродетелта. Те излизат от добродетелите: Любов, Мъдрост, Истина, Правда. Всички ще започнете с благоразумието. Дойде една афекция у вас - извикайте благоразумието. Във всичките си мисли, във всичките си изпити ще прилагате благоразумието. Както и да постъпвате, преди всичко трябва да прилагате благоразумието. Искате някоя работа да свършите, първо приложете благоразумието, после искреността. Ето къде може да приложите искреността. Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си. Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал. После, милосърдието значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. Тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си. Онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, а печели. Тъй като се занимавате с тези добродетели, мислете винаги за Бога. За Бога ще мислите, че Той е най-добрият и най-благият. И като мислите по този начин, всички тези добродетели може да ги приложите. Вие един ден ще съзнаете, че всякога може да дойдете до съзнанието на Бога, да чувствувате Неговата мисъл, а като дойдете дотам, успокоявате се. Състоянието ти се отличава по това, че щом дойдеш до Бога, веднага всичко у тебе расте и се осмисля. Дойде ли Божествената светлина в душата ти, веднага се въодушевляваш, животът има смисъл за тебе, имаш подтик, насърчен си, но изчезне ли тази светлина, не ти ли проговори Бог, отвън може да ти говорят много нещо - нищо нямаш. На вътрешното въодушевление трябва да обръщаш внимание. То е дълбоко и никой не може да ти го вземе. Та постепенно ще придобивате всичко. Няма да бързате, ще придобивате малко по малко. Ще гледате да развивате тези добродетели. Пак ще повторя: Божественият живот е най-лесният, най-лекият, най-приятният. И най-лекият път, по който може да вървите, това е Божественият път - с най-малко разноски. И ако някой път ви се вижда мъчен, значи хванали сте човешкото. Помнете, ако някой път имате мъчнотии, ще кажете: „Ние хванахме пак човешкото." Човешко с Божествен надпис. Имате мъчнотии, затруднения. Дойде ли светлината, Божественото, като че изведнъж всички мъчнотии изчезват. Вие се учудвате как така лесно е станало всичко това? Това показва, че сте в Божественото учение. А в човешкото не е така. Един пътник пътувал зимно време и легнал върху снега да си почине. Но като го затрупал новият сняг отгоре, той си рекъл: „То, моето, свърши вече." - Останал половин метър под снега. Но като пекнало слънцето, снегът се стопил. Та всичките мъчнотии, които ви натискат отгоре, колкото и да са студени, не мислете, все ще пек- не слънце и ще се постоплите. Когато дойде Божественото, мъчнотиите ще изчезнат. Но когато някой човек тури своя товар отгоре ви, то е друго нещо. Някои казват: „Е, то религиозният живот се видя вече какво струва." Не е така. Аз зная това правило: Божественото, това е най-благородното. Има светски хора, които вървят по Божествен път, а има религиозни, които вървят по човешкия и обикновен път. Човешкото всякога е мъчно. Това е общо правило. Когато имате мъчнотии, падания, ставания, пак падания, да не казвате, че това са мъчнотии. Там, в Божествения път, няма падания. Там падаш като на пружини, не стават никакви контузии. Но в човешкия свят не си правете илюзии. Ако ви сполети нещо лошо, то не е Божественият живот, който водите, а това е старият ви живот. Ако вие влезете в Божествения живот и ви намери някой ваш стар кредитор, за какво ще ви съди? За новото ли ще ви съди или за старото? А вие казвате: „Ето, аз влезнах в Божествения живот, а пък мъчнотии, колкото щеш." - Не, то е старото, което се проявява. 
„Добрата молитва."

Лекция от Учителя, държана на 6 юли, 1923 г.