Дерзайте, Аз съм

Най-често използвани думи в беседата: човек, хора, аз, може, има, всички, съм, казва, живот, свят, бог, сега, говори, дерзайте, принцип, пари ,
Неделни беседи , София, 13 Май 1923г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Дерзайте, Аз съм. Не бойте се!“ (Матей 14:27)
 Физическият живот се отличава с контрасти, т.е. с противоречия. Философите обясняват тия противоречия по един начин, религиозните ги обясняват по друг начин, а обикновените хора – хората на всекидневния живот – по трети начин. Противоречията се дължат на раздвояването на човешкия ум, поради което той се движи в полюсите на живота, между радост и скръб. Скръбта е трън, а радостта – плодно дърво. И апостол Павел се оплаква от трън в плътта си. Поради противоречията, на които човек се натъква, в душата му се явява страх. Няма живо същество на земята, което в даден момент да не е изпитало страх. Казваш: „Аз съм безстрашен“. – В известно отношение си безстрашен, но в друго си страхлив. Някой войник се хвърля смело, безстрашно в боя, но оставите ли го два–три дена гладен, той ще изпита страх. Има хора, които се страхуват от безпаричието. Чуваш да се казва: „Как, да нямам пет пари в джоба; да нямам възможност да се кача на трамвай, или да вляза в сладкарница да изям една паста, това е нещастие! Как може да минеш покрай една кебапчийница и да не се отбиеш да хапнеш две–три кебапчета! И след това да влезеш в съседната бирария и да не можеш да изпиеш една чаша бира. Как може да се разнася приятната миризма на кебапчетата и ти да нямаш пет пари в джоба си!“ Там е грешката на хората, че вярват в парите. Аз говоря на съзнателните хора, на които съзнанието е пробудено, които имат стремеж към нещо. В каква посока е насочен техният стремеж – не е важно. Човек трябва да се стреми; той трябва да мисли, да чувства и да действа. В какво направление е неговата мисъл – не е важно. Ще мислиш – нищо повече! „Дерзайте, аз съм. Не бойте се!“ Както гордостта е аномалия в човешкия ум, така страхът е аномалия в ума и сърцето едновременно. Обаче в животинското царство страхът е на първо място. Животните се ръководят от страха. Христос казва на учениците си: „Не бойте се!“ – Защо се уплашиха те? – Защото видяха Христа да ходи по морето. Какво страшно има в това? Виждаш, че човек ходи свободно по водата. Защо трябва да се плашиш? За да се страхува човек, за това има някаква дълбока причина. Казваш, че не се страхуваш от хората, но като срещнеш кредитора си, на когото дължиш десет хиляди лева, сърцето ти трепва. От него ли се страхуваш? – От полицата си. Значи в полицата се крие някаква сила, която те плаши. Срещаш разбойник и се страхуваш. От него ли се страхуваш, или от револвера му? – От револвера. И от вълка не се страхуваш, но от зъбите и ноктите му. Все има нещо, от което човек се страхува. Кое отличава човека от животните? – Неговото съзнание и съвестта му. Центърът на съвестта в човека, т.е. различаването на правото и кривото, се развива върху центъра на страха. Дето е страхът в животното, там е съвестта в човека. Значи съвестта е присадка на страха. Лъжата се ражда от страха. И двете – страхът и лъжата, са анормални прояви в човешкия живот. Днес навсякъде чувате да се казва: „Без лъжа не може. Лъжата ще оправи работите“. – Това е криво разбиране – абсурд! Защо не може без лъжа? Една млада жена разказваше един случай от живота си. Като се оженила, тя казала на мъжа си: „Искам да живеем без лъжа“. И той имал същото желание. Обаче един ден, за една малка случка тя се принудила да излъже. Една сутрин в 9 часа тя отишла на гости у свекърва си. Вечерта, като се върнала вкъщи, мъжът ѝ я запитал: „Де беше днес?“ – „У майка ти.“ – „Кога отиде?“ – „В 11 часа преди обяд.“ Значи тя излъгала. После си помислила: „Какво ще стане, ако мъжът ми разбере, че съм отишла в 9 часа, а не в 11 часа, както му казах?“ Защо излъгала, и тя сама не знае. Няма човек на земята, който говори напълно истината. Сегашният век е на страха. Хората се страхуват да говорят истината. Няма смели хора днес. Има смели хора, но скрити зад картечницата, да не се виждат главите им. Такъв човек не излиза направо срещу неприятеля, а из засада. Едно време хората се биеха направо – гърди срещу гърди, сега се крият. Защо днес няма смели хора? – Защото съзнанието им е по-развито и страданията им са по-големи. Христос казва: „Дерзайте, Аз съм; не бойте се!“ В света трябва да има един велик принцип, на който хората да поставят живота си. Нужна е една реалност, на която да се разчита. Като се излезе от нея, човек ще познае и опита нещата. Има няколко начина, по които могат да се опитат нещата, но затова умът трябва да бъде здрав, положителен, да се основава на новата философия на живота. Вън от тази философия и религията даже води към заблуждение, което отклонява хората от правия път. Това може да ви се вижда чудно, но факт е, че религията не е спазвала основните принципи, вложени от техните основатели. Хората се заблуждават и увличат от формите на религията. Кой е принципът, на който се основава всяка религия? – Любовта. Как трябва да се изяви тя? В сладки думи, милване или галене? Ако галиш някого, в това може да има някаква тенденция, искаш да го привлечеш към себе си. Значи имаш някаква задна цел. Някога мотивът може да е морален. Майката например милва детето си безкористно, но като го гали, тя го разваля. В галенето има нещо анормално. Милването, галенето, сладките думи развалят човека. Повечето хора обичат да ги милват, галят, да ги ласкаят. Няма по-голям майстор в галенето от вятъра. Който иска да научи това изкуство, нека се учи от вятъра. Той пръв изучил това изкуство. Който иска да изучи изкуството на милването, да се поучи от слънчевите лъчи. Вятърът гали, а слънцето милва. Някога вятърът може така да разхлади човека, че да се простуди и да заболее. Докато е тих вятърът, ти казваш: „Колко ми е приятно!“ Но като дойде пневмонията, не си доволен. Когато си болен, излез на слънчевата светлина. Тя ще те милва, ще внесе нещо в душата, както и в организма ти. Във всяко наше действие може да различаваме дали то милва или гали душата ни. При милването или галенето действието е на мястото си. Аз не отричам нито милването, нито галенето. В този смисъл вятърът е толкова необходим, колкото и слънцето. Галенето подразбира известен стремеж на човешката душа, но това не значи, че трябва да се дойде до неговия краен предел. Един познат пише на своя приятел: „Ако искаш да растеш и да се развиваш, трябва да бъдеш далеч от слънцето; ако си близо до слънцето, нищо не можеш да постигнеш“. Той му отговаря: „Ако искаш да четеш, трябва да бъдеш близо до светлината“. Кой от двамата е по-прав? – И двамата са прави. Никога не стой под сянката на дървото или под сянката на човека. Това е правило, което всеки може да опита. Много болести се дължат на сенките. Всеки лъч, попаднал върху човека, се поглъща от организма му и после отново излиза във вид на мъртва светлина. Под сянката на цветето, на дървото или под сянката на къщата пак има светлина, наречена мъртва. Следователно вие трябва да бъдете под влиянието на преките слънчеви лъчи, а не на косвените, тоест на лъчите на сянката. Никога не стойте на сянка. Нищо не вирее под нея. Тези правила могат да се обобщят, да се опитат и да се превърнат на знания. Някои искат и ние да влезем в църквата. Църквата е влияние на хората или сянка. Ние не искаме да стоим под сянка, искаме свобода. Само в Бога няма сянка. И когато се казва, че трябва да обичаме Бога, то е, защото ще бъдем вън от всякаква сянка. Бог е вечният живот. С хората не е така. Колкото и да са чисти и свети, те все хвърлят сянка. Ние трябва да бъдем далеч от сенките на хората, за да може Божествената светлина направо да прониква в сърцата, умовете и в душите ни. Само така може да разберем великата Божия истина. Христос каза на учениците си: „Не бойте се!“ Защо учениците му се уплашиха? – Защото видяха, че Той ходи по морето. Тогава беше вечер, нямаше светлина. Морето – това е светът. Ти си в света. Гладувал си няколко дена; срещаш един свой приятел, който ти казва: „Не бой се, аз съм!“ Ти се зарадваш, че си срещнал приятел. Кое е това лице, което срещаме в света? – То е лицето на Любовта; то е познато на всички. В него няма никакви промени. Христос казва: „Дерзайте, аз съм!“ Това значи: Без страх! Като дойдат донякъде, мнозина се страхуват и казват: „Чакай!“ Те се страхуват да продължат по-нататък. Те се питат: „Дали този човек говори истината?“ Чудни са тези хора! Само в пет минути те могат да разберат дали говоря истината или не. Това не е голяма философия. Дайте едно цвете на малкото дете и в пет минути то ще определи качеството на цветето. Истината не се нуждае от много доказателства. Сега аргументират, доказват, разискват кой е крив и кой прав. Няма криви неща, но има един червей у хората – съмнението. Той се дължи на друг недъг в тях – страха. Ако вярваш в Бога, Който живее във всички хора, няма защо да се съмняваш. Като казвам, че Бог живее в хората, нямам предвид техните тела, а тяхната разумност. Аз нямам предвид хората на механическия живот, но онези, които живеят разумно и разсъждават правилно. Ако желанието ми е да обера някого, за какви отношения може да се говори тогава? Под отношения разбирам искрени, морални. Такива са отношенията на същества, които живеят по Божествен начин. Сега ще ви приведа един мит, за който няма да правя никакви коментари. Когато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова той изпратил първата си дъщеря, най-хубавата – Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея. За да я вижда, той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брахма. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашният човек. И сега, ако питате защо плаче човек, ще ви кажа: Вие плачете, защото е заплакал вашият баща, Брахма. Какво представлява съмнението? – То е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени – навсякъде съмнение. За Бога говорят, за любов говорят, за наука говорят, но съмнението е на първо място. Малка причина е нужна да се яви съмнението. Казват, че антихрист щял да дойде в света. Този антихрист от хиляди години е в сърцата на хората, той управлява света. Кога не е бил антихрист в света, та сега щял да дойде! Как ще дойде? – Със стомна в ръка, която всички хора ще целуват. Антихристът е от памтивека в света. Сегашните страдания, войни, кражби, убийства не са ли негово дело? И за нас казват, че хората трябва да се пазят от нас, че сме антихристи. Та съмнението не се дължи на нашата зла воля, то е стар навик. Как ще се явите пред Бога със съмнението? Какво добро носите? За какво благородство можете да говорите, ако всеки ден се явявате пред Бога – пред великата Любов, със сърца и умове пълни със съмнение? Ако вашето понятие за мене е извратено, с какво ще се похвалите? Ако за себе си имате лошо мнение, какво печелите? Днес мислиш, че си добър, благороден човек, а на другия ден изменяш мнението си. Какво печелиш от това? Ти си готов да се усъмниш във всичко. Говориш за нещо идейно, но и в него се съмняваш. Това говори за отсъствие от всякакви принципи. Ако поставим днес на изпит когото и да е, млад или стар, той непременно ще се усъмни в идеите си и ще каже: „Не съм бил на правия път“. – Кой е правият път? „Дерзайте, аз съм с вас!“ Това е великото, което ние знаем и което сме опитали. Има нещо в нас, което всякога ни нашепва: „Дерзайте, аз съм с вас!“ И при най-големите несполуки в живота ви; в най-голямото отчаяние и противоречие вие чувате нещо дълбоко, определено да ви казва: „Не бойте се, вашата работа ще се оправи“. И наистина, както ни се каза, така стана. Важно е да няма раздвояване на вашето съзнание. От раздвояване на съзнанието ви произтичат много болести и нещастия. И полудяването се дължи на същото. Внеси в човека силен контраст, разколебай го в неговите убеждения и вярвания, и той веднага ще полудее. Достатъчно е да влезе в дома на една честна, съвестна и страхлива жена един чужд мъж, с лоши намерения, за да полудее тя. Тя държи в съзнанието си само една мисъл – за своя мъж. Само един мъж познава тя. И в света съществува само един принцип – Бог. Вън от Бога няма друг принцип. Всичко друго, което има за цел да раздвои човешкото съзнание, е дегизирано. И мъжът може да се дегизира и да влезе вкъщи като чужд човек, за да изпита жена си. При вида на чуждия мъж тя може да полудее. Няма същество в света, което може да измени нашите работи. Никаква сила не може да ги измени. Пътят, по който вървим, е строго определен. В края на краищата той ще ни изведе към целта. Това може да стане в далечното бъдеще, но всички хора ще се примирят и всички противоречия ще изчезнат. Сега ние няма да се спираме да обясняваме противоречията на хората. Те са необходим закон в еволюцията на човечеството. Противоречията са задачи, които имат своите добри страни. При сегашните условия на живота страхът не трябва да съществува. Въпреки това ние постоянно се страхуваме. Някои искат първо да уредят живота си и тогава да търсят Бога. Така никога няма да го намерим. Вие ще намерите Бога само в нещастията и страданията си. В това се крие съвременната нова философия. Тя трябва да се приложи в живота. Сега и майките говорят за новите идеи, за новата наука. Но те пуснали ли са корени в живота ни? Да кажем, че си гладувал три–четири дена, влизаш в една стая и на масата виждаш двеста лева. Ти ги туряш в джоба си и казваш: „Аз съм гладен, имам право да взема тези пари, да се осигуря за няколко дни“. – Нямаш право да взимаш чуждите пари. – „Аз откраднах парите, защото се съмнявам в добротата на домакините. Не вярвам, че те биха ми помогнали. Иначе нямаше защо да крада. Щях да им кажа, че съм гладен. Не искам да кажа, че съм гладувал, за да не се урони достойнството и честолюбието ми.“ – Като краде, не се ли уронва достойнството му? В случая се явяват две съмнения: в домакините и в себе си. Първо се явява съмнението, а после се извършва кражбата. Като се натъкват на противоречия, мнозина започват да четат Библията и Евангелието, да видят как са постъпвали Аврам, Давид при решаване на своите задачи. С това искат да се оправдават. После отиват при свещениците, да се изповядат. Противоречията са резултат на ред погрешки от миналото. Каквото и да правите, ще разрешите противоречията си. Те са изпити за вас. Аз имам доверие в човека, в чийто дом съм влязъл! И вие трябва да имате вяра в хората. Ако дъщерята на домакина е болна, ще туря ръката си на главата ѝ и ще я излекувам. Баща ѝ ще ми каже: „Сега ще заколя една кокошка, ще я сготвим и ще се нахраним добре“. – „Нали си вегетарианец, как ще ядеш кокошка?“ – Предпочитам да ям кокошка, отколкото да взимам пари. Има вегетарианци, които не ядат месо, а взимат пари от хората. Те са смешни със своите идеи. Ще говорят за вегетарианство! Аз говоря за вегетарианство в пълния смисъл на думата. Какво е това вегетарианство, при което цял ден се тревожиш? То е едностранчиво вегетарианство. Казвате: „Ние сме окултисти, вегетарианци“; други са православни, католици, евангелисти. Трети се делят на духовни, светски, и спорят кой от тях е на прав път. Това е частично разглеждане на въпросите. Вегетарианците са тревопасни животни, а другите – месоядни. И едните, и другите имат право да съществуват. Под „кокошка“ разбирам да те угости някой от благодарност за доброто, което си му направил. Христос казва: „Дерзайте, аз съм!“ На кого казва това? – На учениците си. Казваш, че Христос бил велик човек. Следователно и ти можеш да бъдеш като него. Радвам се, ако и ти си велик човек. Щом си велик, няма защо да ти се говори, ти сам знаеш истината. Ако си велик, защо искаш да се жениш? Защо искаш да си имаш приятели? Защо искаш да имаш слуги, на които да заповядваш? Величието на човека не е в някое външно или вътрешно качество. Например светлината е велика, защото прониква навсякъде и всички чувстват нужда от нея. Понеже не можем без нея, тя всякога ни заповядва. Никой не се плаши от светлината. Понеже тя носи здраве, всички я обичат – и добрите, и лошите. Само престъпникът се плаши от светлината. – Защо? – Защото тя разкрива престъпните му дела. Вие се нуждаете от правилна, нова философия за живота. „Коя е тази философия?“ – Няма да спорите. – „Коя вяра е по-права?“ – И за това няма да спорите. Един принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум. Той прониква навсякъде – в сърцата, в умовете и в душите. На него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен принцип. Който е в съгласие с него, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен, с благородни и възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява. Той се страхува за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма пари и т.н. Който вярва в Божествения принцип, той знае, че богатството е в земята. Всеки момент човек може да си извади злато, колкото му е нужно. Дето е заровено злато, там са най-хубавите места в природата. Ние знаем къде е заровено богатство в земята, но не вадим, освен в крайни случаи. – „Щом е така, ние сме готови да станем последователи на твоето учение.“ Може да станете мои последователи, но ценз се иска за това. Ако почнете да вадите златото с време и без време, ще се изложите на голяма опасност. Така ще се наруши икономическото равновесие на държавите. Ако извадите всичкото злато на земята, ще настане страшна криза в света. Част от богатствата на земята е вложена във всеки човек. Това богатство се изразява във вид на дарби и способности, чрез които човек може да преживее известно време на земята. Ние не сме оставени на произвола на съдбата. В душата на всеки човек е вложено нещо хубаво, с което задоволява своите нужди. Светът е така нагласен, че ако не се страхуваш, ти ще намериш хубавото място в природата, от което ще останеш напълно доволен. Не се страхувайте, но като майки и бащи, като братя и сестри трябва да признаете факта, че Божественото е вложено в човека. То трябва да се изпита. Изобщо Божественото учение трябва да се опита. Не е достатъчно само да се каже, че имаш вяра, но вярата изисква опити. Ако аз бях възпитател и учител, щях да кажа на учениците си: Има един Божествен принцип в света. – „Как ще се докаже това?“ – Направете следния опит: В продължение на един месец откажете се да получавате пари от родителите си. През това време идете някъде да работите и не се страхувайте как ще се прехранвате. Като работите безкористно и с Любов, животът ви ще се подобри. Мога да ви предскажа какво ще ви се случи през това време. Изпълнете всички правила и ако се яви някаква дисхармония в живота ви, ще дойдете при мене да ми кажете какво ви се е случило. Сега лесно се казва: „Тъй рекъл Бог“. Той говори чрез хората. Направо още не ви е говорил. Питам: Говорил ли ви е Бог в църквата? – „Не ни е говорил, но той е говорил на пророците.“ Някой пророк чел, изучавал Писанието и дошъл до убеждението, че Духът му говорил. Знаеш ли какво значи да ти проговори Духът? Когато великият Божи Дух проговори на човека, в неговия ум се явява светлина, а в сърцето – широта, и той обиква всички хора, всички цветя, дървета, листа, клони, мушици. За него всичко е красиво. Когато в човека заговорят духовете, той става ексцентричен и разсеян. Божественият Дух гледа еднакво на всички. Тогава човек разбира другояче живота: не вижда погрешките на хората, защото знае, че те могат да се изправят в един момент. Когато великият художник почне да рисува своята картина, хубавото, красивото могат ли по магически начин да изпъкнат навън? – Не, първия ден той само нахвърля боите с четката си. И да не харесате картината му, той само се усмихва. Втория ден гледаш картината, пак същото положение. Той ще ти каже: „Не бързай да се произнасяш; щом свърша картината, тогава ще си кажеш думата“. И вие се произнасяте бърже за живота, обаче той не е завършен още. Милиони години са нужни, за да се завърши сегашният живот, да му се даде израз. След това може да се говори за вечния живот. Физическият живот е отчасти завършен, но сега настава нова епоха, нови условия, при които животът ще се развива правилно. Всички противоречия и страдания са материали за бъдещия живот. Какво ще кажат канарите, когато вие, с вашите експлозиви, ги разрушавате? Но вие ще им кажете, че ги използувате за градивен материал. Какво ще кажат дърветата в горите, като ги сечете всеки ден? Вие употребявате и тях като градивен материал. Като използувате труда на животните, те ще кажат: „Какво искат тия хора от нас?“ Ще им кажете, че и те трябва да вземат участие във вашата култура. Както вие използувате низшите същества, така и вас използуват висшите същества. Те ви впрягат на работа, а вие мислите, че сте свободни. Аз виждам какви тежки хомоти носите. Че си професор, съдия, учител – всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна. Това не е ли ограничение? Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва да приемем Божествения принцип и да кажем: „Дерзай, аз съм!“ Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: „Дерзай!“ Гостилничарят ще те кредитира. – „Ти си честен човек. Имам вяра в тебе. Ще дойдеш втори път в тази гостилница.“ Приятелят казва: „Дерзай!“ Върви и ти по морето. Бог всякога те кредитира. Усъмниш ли се в него, ще потънеш. Който не разбира това учение, отива в друга крайност, очаква всичко от Господа. Значи ако Бог мисли за тебе, ти не трябва да работиш. Не, това е крива философия. Бог ще промисли за мене само когато насадя 200–300 дръвчета. Бог ще промисли за мене, когато свърша университет. Бог ще промисли за мене, когато работя на лозето и стана опитен лозар. Бог ще промисли за мене, ако познавам добре занаята си – правя хубави коли. Изобщо Господ промисля за своите разумни деца, които учат добре и Го слушат. Всеки от вас трябва да знае по едно изкуство и по един занаят. Не е достатъчно само да се молите и да мечтаете. Като правиш осите на колата, не можеш ли да се молиш? Като ви гледа, Бог казва: „Тези хора нищо не вършат, само се молят“. Така правят и богатите хора. Те казват: „Да си направим къщи, да си купим имоти, да имаме рента за препитание“. Добре е това за богатите, но не и за онези, които живеят в техните къщи и нямат средства за препитаване. У сегашните хора има нещо, което куца. То трябва да се изправи. Време е хората да се преобразят. Възгледите и принципите, върху които е изграден животът им, трябва коренно да се изменят. Не е въпрос да събаряме и да рушим, но и да съградим нещо по-хубаво. Старата къща нека си остане, а ние да съградим нова. Ако новата къща е по-хубава от старата, тогава имаме право да я съборим. И природата постъпва така. Тя едновременно руши и съгражда. Старите форми държи, докато съгради новите. Днес природата създава нов тип човек. Чертите на лицето му се отличават от стария тип: носът, очите, пръстите му – всичко се отличава. Като ме слушате да говоря така, вие казвате: „Какъв ли е новият тип човек?“ – Като вас, но се отличава по това, че у него няма страх, няма съмнение, няма омраза. В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз. Новият човек се отдава в служене на Бога, той не мисли за женитба. Каква е разликата между женения и неженения? – Според мене още с раждането си човек се оженил. Родителите са те оженили вече. – Как? – Като са ти дали формата, с която си вече свързан. Казваш, че не искаш да се жениш. Какво искаш да правиш тогава? Можеш да се ожениш, но не като баща си и майка си. Откажи се от старата форма на женитба; в нея има само съмнения и разочарования. Наскоро получих писмо от един доктор в провинцията, който в последно време изпаднал в големи съмнения. Той подозирал жена си в измяна и мислел, че синът и дъщеря му не са негови деца. Той ми пише: „Моля ти се, освободи ме от този вътрешен кошмар. Ставам, лягам, по цели нощи не мога да спя“. Светът е пълен с такива лекари. Новата култура ще освободи хората от крайните съмнения и подозрения. Казвам на младите, че един ден ще им поговоря за брака и безбрачието и върху девствеността. Така те ще си съставят ясна представа за новото учение, за неговия морал. Ние имаме един морал, който изключва всякаква погрешка. За постигане на новия живот се иска търпение и послушание към Онзи, Който всякога ви говори. Той казва: „Дерзайте, Аз съм!“ – Кой е Той? – Бог на Любовта. Когато Любовта се прояви, човек става смел, силен, безстрашен, благороден. Любовта към Бога може да се прояви моментално. За разлика от другите чувства то се познава по това, че никой не може да му отнеме неговия обект. Всяко чувство, на което обектът се отнема, е неправилно. Значи Бог като обект на човека никой не може да Го отнеме. Ще вярваш в Бога, за да Го запазиш като обект в себе си. Казваш: „Изгубих вярата си в Бога“. – Съжалявам. – „Изгубих вярата си в хората и в себе си.“ – Съжалявам. Който има Любов към Бога, никога не губи вярата си нито в себе си, нито в хората. Питат ме: Кое е най-силното доказателство за съществуването на Бога? – Това, че аз чувствам, мисля, живея и се проявявам. Всички други доказателства нищо не струват. Те идват само за подкрепа на първото доказателство. Кажи си тогава: Моят живот е израз на Великото Начало в света, но и аз мога да бъда израз на това Велико Начало. Какво ще стане, ако вие се усъмните в Бога, както боговете се усъмниха в Брахма? Той ще започне да плаче и вие ще заплачете с Него. Какво ще стане със сина, който разплаква баща си, или с дъщерята, която разплаква майка си? И младата снаха се оплаква от свекърва си, защото искала от нея послушание. Добре, но утре и снахата ще стане свекърва. Тогава? Въпросът трябва да се разреши основно. Ако свекървата е лоша, опитай се да я възпитаваш и учиш, да ѝ станеш професор. Тя ти е дадена като задача. Ти ще я учиш, ще ѝ обясняваш какви са причините за отношенията помежду ви. Ще я туриш в огъня с 35 милиона градуса топлина – да се стопи, без да изгори. Като излезе от този огън, тя ще те обикне. Голям е този огън, в него всичко се топи и пречиства. Всяко нещо, което изгаря, образува дим и сажди. Това, което не изгаря, а се топи, пречиства нещата. Христос казва: „Любете враговете си!“ Това значи, хвърли врага си в огън от 35 милиона градуса, да се стопи и пречисти. Като излезе от огъня, от враг той ще се превърне на приятел. Значи голям огън е нужен за всички. Оплакваш се от мъжа си. Тури го в този огън да се стопи и очисти. Нека знае той, че ти имаш такъв огън. Ако обичаш мъжа си, той сам ще иска да го туриш в огъня на Любовта. Ако се страхуваш да не изгори, страхът ти не е на място. Той ще излезе от огъня млад, пречистен и ще ти благодари, че си се погрижила за него. Който влезе в огъня на живота, само той може да разбере неговия смисъл. „Дерзайте – казва Христос – Аз съм с вас.“ Днес от всички хора – млади и стари, се изисква да следват новата философия на живота. Който не я следва, остава назад в развитието си. Той ще говори едно, а ще върши друго. Чувате как майка утешава съседката си, която изгубила детето си. Обаче случи се, че умира детето и на тази майка. Тя изпада в голямо отчаяние, плаче, вайка се, неутешима е. Де остана нейната философия? Нали утешаваше съседката си? Защо сега не се утеши тя сама? Защо ще плачеш за сина си или за дъщеря си? Те са в другия свят. Ти можеш да се разговаряш с тях. Те ще ти пишат писма. Дъщерята пише на майка си: „Мамо, светът, в който съм сега, е много хубав. И тук има университети, професори, които ни учат“. Ако майката каже някъде, че получава писма от онзи свят, ще ѝ се смеят. Даже и вярващите в църквата не са готови да признаят, че умрелите са живи и се съобщават с близките си. Когато някой иска да му кажа нещо за другия свят, аз се въздържам, нищо не говоря. – Защо? – Ако му кажа какво има на онзи свят, няма да повярва. Той ще каже: „Мръднала е дъската на този човек“. Другият свят е по-реален от физическия. Имаш един приятел, когото обичаш. Един ден той умре. Ти се питаш: „Де отиде той, де е неговото съзнание?“ – Приятелят ти е жив, не е изчезнал, както мнозина мислят. Нищо в света не се губи, само отношенията се изменят. „Дерзайте, Аз съм с вас!“ Това значи: Мислете, чувствайте и действайте дълбоко и право. Желая, когато излизате сутрин на изгрев-слънце и видите вашия баща Брахма, че гледа Зората, да не се усъмните в него. Ще кажете, че са били на изгрев-слънце и се кланяли на слънцето. Какво лошо има в това да посрещнеш изгряването на слънцето, източника на живота? Че хората се кланят на парите, това е в реда на нещата. Че си посрещнал слънцето, това било идолопоклонство. Ако посрещането на слънцето е престъпление, ние вършим най-малкото в сравнение с престъпленията, които хората вършат. Питам тогава: Каква култура е тази, в която стават такива големи престъпления? Христос казва: „Дерзайте без страх, без съмнение!“ Като наблюдавам хората, виждам на мнозина лицата потъмнели. На едного лицето потъмняло, защото кесията му се изпразнила; на друг – къщата се съборила. Лицето на мъжа потъмняло, защото жена му не го обича. Лицето на жената потъмняло, защото мъжът ѝ не я обича. Навсякъде срещам хора с потъмнели лица. Всички вярват в Бога, за Него говорят, а лицата им потъмнели. Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4–5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди. Бог казва: „Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи“. – „Как ще останат голи?“ – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината. Желая на всички да светнете, да бъдете носители на светлината. Тогава всеки ще чуе гласа на Онзи, Който казва: „Дерзайте, Аз съм с вас!“ „Дерзайте!“ Това е най-хубавото, най-великото, което мога да ви дам днес. 
Беседа от Учителя, държана на 13 май 1923 г. в София