Окултна медицина

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, сега, всички, музика, себе, свят, път, говори, казва, небе, бъде, кажете, лекари, хубаво, човек, способност, съм ,
Общ Окултен клас , София, 24 Декември 1922г., (Неделя) 20:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Т. м.

(Прочете се резюмето от темите „Значението на ръцете и пръстите“.)

Каква е темата за тази вечер? – „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа.“ Тогава да прочетем няколко.
 Едно правило: когато пишете, тези листчета ще бъдат много хубаво написани. Няма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата им да е хубаво изрязана. Ето, вижте тази книжка като халваджийска книга. Вие сте в една окултна Школа! Може да пишеш на четвърт от листа, но трябва чистота. 3–4 реда ще напишеш, но чисто, хубаво. Нямам нищо против малките листчета, но всичко да има една по-хубава форма. Това се казва ученик! Ще бъдете внимателни в малките работи. Всеки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно. Когато пишеш темата си, някой Бял Брат те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, с ума си мисли. 4 реда да напишеш, ти ще се ползваш. А ти гледаш криво-ляво, само да изкараш нещо. После, някой от вас, като пише, зацапа го, след туй го трие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всяка една книжка трябва да бъде чиста, без петна. Може да ги дадете с петно, но като ученици на окултната Школа, това са правила, ще ги пазите. По възможност хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете с молив, с каквото искате, но по възможност турете най-доброто писане. Нали от Любов ще работим? Има много ученици, които остаряват преждевременно. Преждевременното остаряване е от това, че ученикът бърза да изучава нещата. Гледайте добре да ги изучите да се ползвате от тях, а не да бързате. Защото, всяко нещо, което изучавате, трябва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трябва да го прилагате в себе си. Сега, имайте предвид, че окултните познания вървят по съвсем друг път, по съвсем други закони от обикновените. Не че то се различава, но всяка една окултна наука, истинска наука, почва от най-малките методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи, който бърза, не може да има никакви резултати, понеже Природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза със светкавична бързина. Но при сегашните условия вие не трябва да се учите бързо. Във вашето съзнание всички предмети трябва да минават полека. Всяко нещо, което вие видите в света, то има съотношение към вас. Вие си представяте, че като влезете в небето, ще се успокоите. Как си представяте небето за успокояване? Небето е място на блага. Там ще ви дадат блага и ако вие не знаете да използвате тия блага, как ще се ползвате? Да кажем, тук не си пазите паничките, но ако в небето ви дадат една чаша и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трябва да напуснете небето? Ще кажете: „Нищо не е, че счупил една паница“. Да, на земята, че е счупил сто паници, нищо не е, но в небето да счупиш една чаша, много означава. И ако вие знаехте последствията от счупването в света! „Да счупим това, да хвърлим онова.“ Ако вие познавахте последствията! Но ако ви говоря за последствията, ще се роди страх, ще се плашите от сянката си и тогава няма да знаете къде да идете. Първото нещо на окултния ученик: той трябва да бъде внимателен. И всяка дума, която аз ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейният дълбок смисъл. Някой ви говори някоя обидна дума, ще се спреш, ще си кажеш в себе си така: „Като ученик аз съм сега пред лицето на онези братя, които знаят повече от мен. Искам да разбера защо той ми говори така обидно. Искам да зная откъде идат причините, че той ме обижда“. Той ще говори, аз ще мисля. Той говори, аз разсъждавам и ще се подигна нагоре, и след като се подигна нагоре, този брат, като ми говори половин час, ще каже: „Извини ме, братко, аз направих една погрешка“. Ако ти тъй не мислиш, не се повдигнеш нагоре, той ще ти каже: „Втори път, като те срещна, ще ти кажа по-горчиви думи“. Трябва да се самовладеем. Няма да губите своята енергия в света. Този свят е само на препъване. Всякъде ще ни спъват, понеже ще ни изпитват. Ще се спрем. Светът е само за учение. Ще знаем, ще ни изпитват. Вие сте ученик. Ще кажете: „Аз ученик на 45 години? Минало ми е времето за ученичество“. Ама в небето има духове, които са стари няколко милиона години и учат там. Какво ще кажете? Има ученици, които имат по 10 милиона лазарника. И знаете ли с какво усърдие се учат? Отлични ученици са! А вие, на 45 години, мислите, че сте стари. Те се радват, те никога не казват: „Ние сме на 45 години. Време е, аз трябва да се уча“. Туй остаряване, което вие чувствате, то се дължи на съвсем други причини. Ученичеството е закон на подмладяване. Ако не станеш дете, няма да се учиш. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца...“ Малкото дете няма какво да става, а възрастния трябва да стане като малкото дете и да започне да учи; неговият ум и неговото сърце трябва да започнат наново. Затуй хората се раждат. А ние няма да идваме пак, да се превъплътяваме отново. То е един тежък закон! Кармически закон! Ще те приспят, после ще те пробудят наново. То е дълъг процес! А тъй, в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това. Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!“ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно. Аз съм наблюдавал, правил съм опити и съм видял, че погрешките идат, когато човек е в едно спящо състояние. Захласнал се той някъде, и тогава ще дойде по улицата някоя кола, ще го прегази. Ако съзнанието е будно, ти вървиш по пътя, мислиш, съзнаваш и никаква кола няма да те прегази, защото виждаш и отзад, и отпред. Сега казваш: „Господ да ме пази“. Ами защо Господ ти е дал очи? После, мнозина от вас имат друго мнение, казват: „Аз не настивам“. Някой стане сутрин, не се обува, излезе бос – настине. Казва: „Мен не ме хваща настинка“. Но като излезе, хване го кашлицата, настине. Това показва, че ти не си научил закона. Ако твоят ум беше на място, ти нямаше да се простудиш. Твоето съзнание не е на място. Щом се простудиш, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъв е законът? Като станеш, тури си дебели чорапи, не излизай гол, тури си едно дебело палто, и тогава няма да се простудиш. Ще вярваш на палтото. Някой казва: „Не ме е страх от студ“, но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: „Нас студ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: „Не съм си научил още урока“. Щом ти изстинат ръцете и краката – „Не съм научил урока“. Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: „Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли в 5 минути отгоре!“ Извади си часовника и виж, след колко, след 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видиш силата на волята си. Пък ако кажеш и изведнъж се стоплят ръцете ти, ти имаш воля. Но тази воля трябва да бъде разумна. Първото нещо: ние трябва да зачитаме Божиите закони. Туй мъгливо време, вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла в София? Няма да се спирам дълбоко, но ще ви кажа следното: Когато електричеството е положително, и горе, и долу, навсякъде от влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество са положителни. Туй елктричество се държи по лицето на земята, но понеже и нашият организъм е положителен, често в мъгливо време хората се простудяват най-много. Цялата атмосфера е пълна с елктричество. Пък елктричеството въобще изстудява. То е проводник на студа. При това нашият организъм не е магнетически, за да може да превърне тази влага. И той е положителен, та се започва една борба, и тогава ние се простудяваме. И щом излезеш навън, какво трябва да направиш? Умът ти трябва да бъде буден. Направете опит. Излез от къщи и през цялото време умът ти да е съсредоточен, да обгърне тялото ти, и виж дали ще се простудиш. Няма да се простудиш, ще бъдеш и положителен, и отрицателен. Ще превръщаш туй елктричество. А може да го превръщаш само ако присъства съзнанието ти. Сега за тази кашлица, която имате, всички ще викате лекари. Излекувайте я сега без лекари! Една задача съм дал за тази кашлица – без лекари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте и след туй представете си в ума, че всичката ваша артериална кръв върви хармонично по цялото тяло, и венозната, и тя хармонично се връща. Представете си в ума, че всичко върви хармонично, образувайте вътрешна хармония и постепенно ще забележите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва. А пък някои от вас, ако не могат да си помогнат тъй, вземете си малко равнец, попиите малко и ще ви мине кашлицата. Лятно време събирайте всички равнец: всеки в къщи да има набран равнец, бял и жълт, за който не може да се лекува с волята си, да пие тия треви. После да имате от синята тинтява. Наберете си, те са магнетически растения, които помагат. Наберете си още мащерка, зелени листа от ягоди, и те са лечебни. Може да ги употребявате. Наберете си и от дребната лайка. Ще си имате цяла аптека стъкленички. И тия листа и цветове, като ги затворите в шишета с похлупаци, сложете ги на слънце да се пекат, да приемат още енергия от слънцето. Не ги туряйте на влажни места! Като дойде едно такова състояние, да кашляте, извадете си малко, сварете си малко, сварете си половин кафена чашка цяр. Как да го пиете? Вземете една глътка в устата си и си представете този равнец, че той сега расте, че той е жив и този равнец поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата към себе си. Нищо повече! Пък ако искате да знаете какво нещо е привличането, тук има химици, нека ви отговорят как елементите се застъпват. Когато лекарите искат да извадят един вреден, ненужен елемент от организма, правят известни съединения и така освобождават организма от него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля с кашлицата си, с гърлото. Според теорията на Куне, чиято теория е стара, взета от индусите, той я е преработил и казва: „Всички тия отлагания в организма, това са същества, у тях има един стремеж да отиват нагоре и те искат да обсебят главата“. Куне казва, че лекува, затова иска да привлече тия същества към стомаха, и после чрез жлезите, чрез изпотяване, да ги изхвърли навън и така да се освободи организма от нечистотиите. Някой от вас тук ще почне да кашли. Имайте само вяра! Тресе ви или сте се простудили, един начин за лекуване – само вяра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода – 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у вас се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пак наново, една чаша, две чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си краката и ръцете, и си легнете. Опитайте този начин, няма да ви боли главата. Вие сега казвате: „Мен от настинка не ме е страх“. Но тази настинка мине в по-остра форма и вие се уплашите, търсите лекар. Друго правило: щом се простудиш, първата мярка е да вземеш очистително, да се очистят стомаха и червата ви от всички ненужни вещества. Всичко туй трябва да се изчисти навън. Един, два дена въздържание от ядене, 3–4 чаши гореща вода, две чаши спаначен сок със солчица, две паници супа, направена от картошки с малко солчица. По малко ще сърбате, няма да преядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдат. Болестите са нужни, в тях има известна криза. Необходимо е даже и най-здравите хора да боледуват. Боледуването, то е тониране. Болестите, това са музикални тонирания. Когато Господ иска да направи хората по-чувствителни, по-меки, те трябва да боледуват. Най-великите хора са боледували. Толстой няколко пъти е боледувал и след всяко боледуване е имал най-хубаво просветление, в него са идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестта естествено, всички трябва да вземете тези мерки – очистително и топла вода, за да може да не изгубите в тази болест своето равновесие, да може болестта да принесе своите полезни последствия през целия ви живот. Ние лекарства не употребяваме. Не казвайте, че ние не искаме лекари в дома си, но ние искаме само умни лекари. Нищо повече! Не че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да прибегнеш до лекар, но пратен отгоре. Сега, имайте предвид, аз ви говоря за музиката, не искам да паднете в една крайност. У човека, в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е една четиридесета от него, т.е. една от 40-те способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности. От тия способности зависи здравословността на човека. Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена. Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени сили ще могат да ви говорят. Ще влезете в света на духовете по музика. Те ще почнат да ви говорят по музика нещо, но ако вие нямате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? Да кажем, влезете в света на разума; но ако у вас не е развита тази способност, тия духове няма да обърнат внимание на вас. Сега, да не паднете в крайност, да кажете: „Само музика ни трябва!“ Не, под думата „музика“ аз разбирам, че всичките способности трябва да вземат правилно направление. Музиката трябва да бъде идейна. Човек трябва да мисли, когато пее. Ако вие пеете без мисъл, то не е пеене. Под „окултно пеене“ аз разбирам: ще мислиш и ще пееш. И то е един начин, окултен начин да прекараме своите чувства, защото у човека има чувства, страсти, желания. Ако не знаем да ги прокараме чрез музиката, ще вземат направление към центъра на земята. Какъвто и да бъдеш, туй движение някой път е нагоре, някой път е надолу. Ако не разбираш този закон, у тебе ще се родят най-лошите неразположения, като че те пекат на скара. И ти ще търсиш някой да се скараш. Ако разбираш музиката, ще прекараш тия чувства през ума си, ще добиеш едно приятно разположение, и сили ще добиеш, и работите ти отвън ще тръгнат. Та казвам, музиката в окултната наука се употребява като един метод за проектиране на нашите мисли, чувства и страсти от низшия свят към висшия, за да дадем храна на причинното тяло да се развие. Ние чрез музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии почват с едно тананикане. На изток така започват, тихо – „хъм-хмм“. Като пее така, той прекарва тази енергия нагоре през мозъка, после я проектирва в своите чувства. Най-първо, погледнеш този човек, целият е бледен, после ще видиш, че от музиката неговото лице оживява, не се минава половин час, от лицето му излиза голяма светлина. Той разбира закона. Пък гледаш, някой друг пее, свири, неговите ръце треперят, той гледа от някъде да капне някой лев. То не е пеене. Тия упражнения ще ги пеете окултно. Ще седнете 5–10 минути тихо, ще си изберете някои от тях. Най-първо, ще ги пеете тихо, на един глас, но много вярно. Тъй, че като ги пеете на себе си, вас да ви стане приятно. Туй е пеене. На всичките ученици налагам едно правило: ще пеете по закона на Любовта. Седнете, тихо, на себе си ще пееш, никой да не те смущава. Как? Тъй ще си пея самичък. Излезте някой ден през седмицата някъде, все ще намерите 5–10 минути да изпеете едно упражнение. Ако първият опит не излезе сполучлив, вторият, третият, четвъртият, петият, шестият и т.н. Това е един от методите, един от силните методи. И след него ние ще пристъпим към втори един метод. Ние пристъпихме към един метод – яденето, взехме екскурзиите, те са друг метод, а сега взимаме музиката, тя спада към умствения свят. То е един преходен период от чувствата към ума. Музиката спада към изящните изкуства, минаваме от едно състояние в друго. Следователно, ще произведем със себе си едно мисловно настроение – мислене, мислене. И ще се стараем в ума си да схванем, че всичко в света е разумно. Някои са чували ангелите да пеят. Един ангел, едно такова същество, с такава интелигентност, като почне да пее, в неговото пеене има дълбок смисъл. Днес ние не може да го чуем, но един ден, като се развият у нас тия чувства, ако чуем едно такова ангелско пеене, ще кажем: „Такъв един концерт чух!“ Сто години човек да живее и да слуша как един ангел пее, няма да се счита нещастен, че животът му е отишъл напразно, но ще каже: „Аз се чувствам щастлив, че живях 100 години и дочаках да чуя такъв велик музикант!“ То е велико нещо! Запример, да чуеш да пее в небето такъв един артист, да го видиш, като излезе да пее, в неговите очи, в неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще предаде един смисъл на знание за всичката хармония в Природата. И всичко туй ще оживее, ще забравиш всичките тревоги на света и в душата ти ще се всели мир и радост. Следователно небето е място на музика, каквато човек никога не е почувствал. В ангелския свят като идеш, там всички пеят. Сутрин, като станат, знаеш ли как започват в ангелския свят? И ангелите, и те някой път спят, само че техния сън не е като нашия. Но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето и те почнат своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“. И ти ще подемеш. То е изкуство! Първото нещо: всички пеят, пеят. И как можем да преведем тяхната окултна музика? Трябва да чакаме още хиляди години, докато един ден ще дойде тяхното изкуство. Трябва да пратим ученици да се учат и да се върнат на земята. Трябва да търсим специални начини, за да се преведе тази музика. Има начини, по които можем да преведем музиката. И действително, тя ще помогне за подигането и облагородяването на съвременното човечество. Сутрин, като чувствате неприятно разположение, пейте. Ангелският свят не е тъй далеч от земята. Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има един цвят с една мека астрална светлина, която прониква, като че нещо вълшебно се носи върху слънцето. Това са ония тънки отзвуци от тях, които се предават. И някой път нашата душа схваща туй, като че иде нещо велико, прониква нещо хубаво, нещо Божествено, и в нашата душа се заражда нещо светло, едно желание да пеем. Туй става в месец май. Тогава някак има прекръстосване, понеже през месец май земята минава през орбитата. Има един възел, през който земята минава. Тогава сме най-близко до ангелския свят. Всички цветенца почват да оживяват. Затуй в този месец всички чувстват нещо вълшебно. А като мине този месец, ние се отдалечаваме. Сега сме много далече, а след няколко месеца пак ще бъдем близо. Първото нещо: ние ще схванем музиката като нещо идейно, възвишено, дето не само нашият ум, а и цялата ни душа трябва да вземе участие. Да се качим някъде и да пеем тъй, както ангелите пеят. Това ще бъде за в бъдеще. И като чуете някой певец, не казвайте, че е светски. Някой път светските певци пеят много хубаво, те туй изкуство учат, у тях има един стремеж и може да се каже, те повече ценят музиката. Идете на един концерт, ще видите с какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Те там седят много по-благоговейно, отколкото вие тук. И когато някой артист свири на пиано, такова затишие има, всички го следят каква идея иска да изрази, всеки иска да разбере. Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй. И тези думи „Бог е Любов“ може да се разработят. Аз, ако имам време, може да я разработя и ще ви дам едно разработено упражнение. Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента. „Бог е Любов“ не е още песен, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дам едно разширение, да видите какво нещо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обещавам, не зная скоро ли ще бъде, но мисля да го направя, да видите какво ще бъде. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прекараме тия течения през ума си, да ползуваме нашия разум – висшето, Божественото у нас да създаде най-възвишеното. Умът ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увехнат без да се използват, и у вас ще се зародят отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цветове, които трябва да цъфнат, ние ще се учим да употребяваме туй изкуство. И може да го употребим. Сега, нека изпеем „Духът Божий“. Аз ви казвам, ако биха ми дали 2 хиляди лева за един концерт, не бих излизал да свиря. Разбирате ли туй? Не бих им свирил. Тази музика е за мене. Аз правя едно изключение. Понеже се занимавам с едно Божествено изкуство, искам да ви дам пример, че уважавам музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пеем „Духът Божий“.) Да изпеем сега „Мусала“! Гласът ви малко спада, но зависи от влагата. Сега да изпеем „Сила жива“, „Скръбта си ти кажи“. Да изпеем „Бог е Любов“. Аз бих препоръчал на всички сестри и братя, които имат пиана, на пиано свирете тези упражнения. Само на един глас ще ги учите, но вярно да са. Сега, като пеете, има едно малко отклонение, губите една шестнайсетина от тона. (Изпяхме няколко пъти „до“, „ми“, „сол“, „до“; „до“, „сол“, „ми“, „до“.) Всяка една песен трябва да се схване правилно. Да кажем, има да вземете няколко окултни тона, нали? Между един обикновен тон, един окултен тон има една малка разлика. В окултния тон има едно трептение, забелязва се една вътрешна мекота, мисълта взима участие, а щом мисълта вземе участие, в тона има едно меко трептение. Да кажем, захласнеш се някъде пееш „до“ – съвсем гърлено, а сега, като мислиш, пееш „до“ – ясно. Колкото повече мислиш, по-ясно излиза; щом не мислиш, не излиза. Трябва да бъдете всинца господари на своя ларинкс. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всяка сутрин всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви. Че в тази музика, като говорим, речта ни да бъде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3–4 тона, но всякога имайте желание да ги вземете вярно. Сега, да допуснем в тона „до“ има едно преходно състояние, нали? Нека музикантите кажат. В църквата, запример, има някои извивки „до...о...о“. Каква друга дума може да турите? Искате, да кажем, да направите една завивка, запример да турите думата „истина“. На кой слог ще турите тази завивка? Искате да дадете тяжест на думата „истина“. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно средно ударение, нито в края, нито в началото. Да вземем думата „благост“. Всеки един от вас, изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и в музикално отношение, на музикален език кажете я на себе си. Нали някой път искате да кажете някому, че ви обича. Изпейте тази дума, например „благост“, на себе си, да изразите че някой ви обича. Изпейте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере и като я разбере, той ще усети една радост. Най-първо вие си я кажете на себе си. Как? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! В тебе друг живее и те слуша. Тук (горе на главата) живее един, в гърлото живее друг, в гърдите – трети, под лъжичката, в стомаха и т. н. Но този (под лъжичката), той е мълчалив, живее тихо, и той ще ти каже: „Тонът не е верен, малко изправи“. И после, пак слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимаваш. Не е човек сам. Не мислете, че вие сте сами. Най-голямото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човек не е сам. Най-малко трима има. Един горе (при темето), друг в центъра между очите, и трети – в цялото тяло. Те отстрани са само слушатели, ние на тях пеем, а те ще одобрят, или не. Те взимат участие в нашата мисъл. Ще кажат вярно ли е, или не. И едното, и другото казват. Ще кажат: „Твоята мисъл не е права, понеже тя не изразява една съществена идея. После, не е чиста тази мисъл, не е идейна“. Другият казва, че ти не си произнесъл думата хубаво, меко. И ти почнеш да си мислиш какво нещо е мекота. Ти ще ги слушаш, те ще те учат. Запример, някой път ти искаш да говориш, да ораторстваш, и те ще ти продиктуват едно стихотворение и казват: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучиш. „Я ни го декламирай!“ И ти почнеш, те казват: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намериш един учител отвънка да ти каже как“. А ти казваш: „Аз съм възрастен, срамота е да ида при учител“. – „Не, ти ще намериш учител, и ще слушаш.“ Аз веднъж слушах един американски учител по ораторство, нарича се Силвър Нейл – сребърната игла, критик ужасен. Той критикуваше ученици, които са свършили университетско образование, богословска академия, с особени свидетелства, готвят се за проповедници. Ще се явяват в особени аудитории пред него. Седи професорът, излиза студентът, качва се, ще държи своята беседа. Точно започва да говори, професорът го спира, казва: „Не ви разбирам какво искате да кажете“. Той слезе да се обясни. „А, сега разбирам.“ После, пак почне да говори, казва му: „Не ви разбирам“. Че този студент, професорът като мачка, мачка този студент, той слиза като някоя окъпана патка. И го питат: „Какво ти каза?“ – „Остави се, ти бил ли си при Силвър Нейл?“ И професорите, и те се поусмихнат малко. Той казва: „Аз ще ви критикувам, после и други ще ви критикуват“. Заговори студентът, той ще го спре: „Не се говори така, слез от това място!“ И той безцеремонно отиде си на мястото. После пак ще го извика. 3–4 пъти ще го изкарва. Той е знаменит проповедник и не само че ще го критикува, но сам ще излезе, ще вземе неговата реч, ще започне и после казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите где ще намерите погрешка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всяка дума е турена на място, нищо излишно! Думите тъй естествено наредени, идеално. Като го слушат студентите, казват: „Има право, не е такова нашето изкуство“. Та някой път вие се намирате при такива учители, които ще кажат: „Седни там!“ После, пак ще те вдигне; ще се качиш не веднъж, и дваж, и три пъти, но заслужава човек да се научи да говори и да разсъждава. Да пеем, защото то е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща. С тях ще влезем в този висш Божествен път и като слезем, пак ще го носим със себе си. <a href="list_OOK.php?id=38&tema=Ползата от цветята.&tema2=Предназначението на ръката и десетте пръста.#T38">За следващия път ще имате за тема „Ползата от цветята“.</a> 
Т. м.

13-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 24 декември 1922 г., София.