Лама савахтани

Най-често използвани думи в беседата: аз, любов, има, всички, човек, може, казва, светлина, христос, бог, божие, жена, истина, тебе, себе, кажете, хора ,
Неделни беседи , София, 26 Ноември 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

"Или, Или, лама савахтани", т. е. Боже мой, Боже мой, защо са ме оставил? *
 „Или, Или, лама савахтани?"– В тези думи Христос е вложил нещо посече от това, което е предадено в Евангелието. На български думата „Или" има съвсем друго значение – тя е съюзът или. Обаче, на староеврейски смисълът е друг. Онези, които чуха думите на Христа, криво Го разбраха. Те помислиха, че Той вика Илия и си казаха: Да видим, дали ще дойде Илия да Му помогне. Изобщо, преводът на този стих не е сполучлив. То е все едно, от лама да образуваш ламя – същество с голяма, ненаситна уста. Аз влизам в положението на преводачите. Мъчно се превежда от стар, класически език; мъчно се прониква в неговата същина. Това всеки е проверил. Например, българин отива във Франция. Като изучава езика, той не може да проникне в дълбокия смисъл на думите и лесно се познава, че е чужденец. За него всяка дума е точно определена, установена. В това отношение, той е като аристократ, за когото нещата имат точно определени форми. Животът на аристократа е установен, не търпи никакви промени. Под „аристократ" се разбира човек с установени идеи, със съзнание за своето благородно произхождение, благородна кръв. Като говоря за езиците, имам пред вид техния произход. Всички езици имат един общ произход. Това не подразбира еднообразие. В проявите на езиците има разнообразие, а в принципите – еднообразие. Нещата ни се виждат еднообразни, когато ги гледаме отдалеч. Какво се разбира под „единство"? Де е единството? – В безграничното, безпределното. А под „множество" разбираме близките до нас неща. То е проява на видимата реалност. Какво значи „проява"? – Да се яви нещо в светлина, на яве. Наистина, светлината изявява нещата. – Кой ги осмисля? – Виделината. Значи, светлината изявява нещата, а виделината ги осмисля. В български език думата „виделина" заместват със „светлина". Това е неразбиране. Светлината има физически произход. По вибрации думата „виделина" е по-силна от думата „светлина". Филолозите се нуждаят от духовна светлина, и от нейно гледище да изучават природата, важно е, че светлината и виделината са две различни идеи. Когато изгуби виделината си, човек придобива светлина; когато изгуби светлината, той придобива виделина. Например, намираш се на планината и отдалеч гледаш предметите. Казваш: Смътно ми е, не виждам ясно предметите. – Светлина ти е нужна. Щом се приближиш към предметите, те стават ясни. Виделина имаш, проникваш в тях. Дали виждаш, или не виждаш ясно, не се смущавай. Ама тъмен ти бил светът! Сам по себе си, светът е красив. В твоя мозък има нещо, поради което не схващаш ясно пешата. Щом се приближиш към тях, те изпъкват в своята яснота. И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. Какво нещо е влюбването? – Запалил се. – Що е запалването? – Гори някой. – Що е горенето? Това са идеи, които търпят изменения. Всяка идея трябва да се посее, както се сее житното зърно или ябълчната семка в земята. Ако земята, въздухът и светлината не дадат условия на семето да израсте, ти никога не би разбрал съдържанието, което се крие в него. Също така не би разбрал смисъла и на думите, ако не им дадеш условие да израстат и да дадат плод. Обаче, има хора, които разбират смисъла на нещата. Как ще познаеш човешката любов? – Виж, какво прави влюбеният. Той започва да обръща голямо внимание на външността си: облича се добре, приглажда косата си, туря си хубава връзка, постоянно се оглежда в огледалото и казва: Любов имам аз! Прав е той. Лицето му е бодро, свежо – отдалеч свети. И това не е лошо, светлина има човекът. Но тази светлина скоро изгасва. Тя се явява бързо и бързо изчезва. Трябва ли да ви доказвам, колко скоро се изменят човешките чувства? Представете си един млад момък, лицето му светнало, с доволен израз. В една кутия турил един пръстен и една гривна. Носи ги на своята възлюбена, на която ще изяви любовта си. Но някой му попречил да изкаже любовта си. И знаете ли, как майсторски? Ще ви приведа един пример от софийско. Един виден чиновник от Сметната палата, умен човек, пътува от София до Павлово. Влиза в един трамвай, дето имало много хора. В същото време влиза и един беден човек, с вързоп в ръка, но и той няма къде да застане. Чиновникът искал да му услужи и казва: Ела при мене, приятелю, остави вързопа долу, почини си. – Няма място. – Ето, тук, при краката ми има място, тури си долу вързопа. Беднякът застанал пред него. Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! Смути се момъкът. Изчезва светлината. Отива си той вкъщи много смутен, но и светлината изчезнала. В Божията Любов има знание, има виделина, и тя никога не изчезва. Щом влезе Божествената Любов в човека, той вече не се подава на измама, на лъжа. Религиозните хора понякога подражават, но подражанието не трябва да бъде като това на Сократовия ученик. Като виждал, че учителят му бил много скромен в облеклото си, той обул едни скъсани гащи и така се явил пред учителя си. Сократ му казал: Слушай, приятелю, твоята гордост се вижда и през съдраните ти гащи. Между религиозните се срещат такива, на които гордостта и религиозността се вижда през скъсаните им гащи. Те нямат никакво убеждение, никаква любов, а искат да изпъкнат по някакъв начин в света. Имат само към себе си любов; към другите не я проявяват. Сега, вие трябва да разбирате реалността, да се приближавате до нея. В реалността няма никакви промени, нито измяна. Такова нещо е Божията Любов. Тя се отличава от човешката любов по това, че е абсолютно безкористна. Ако търсите користолюбие, ще го намерите в човешката любов. Тя използва всичко за себе си. Отглеждаш кокошки, патици, овце, свине – всичко за себе си; отглеждаш плодове, пак за себе си. Обаче, човешката любов има условия да се развива. След всичко това, вие се питате, защо човек страда толкова. – Как да не страдате, когато в основата на вашия живот лежи користолюбието. Мъжът използва жена си, а тя – своя мъж. Родителите използват децата си, а те – родителите си; възлюбеният използва своята възлюбена, а тя – него; учителите използват своите ученици, а те – учителите си. Навсякъде виждаме използване. – Защо? – Защото хората имат светлина, а нямат виделина. Те прилагат човешката любов, и всеки казва: Аз да живея, а за другите не искам да зная. Това е неразбиране на живота или на великите принципи, които лежат в основата на самия живот. Всички хора, от коя и да е нация или раса, всички животни – от най-малките до най-големите, съставят част от великия Божествен организъм; следователно, тяхното благо е и наше благо. – Този организъм подобен ли е на нашия? – Подобен, но несравнено по-хармоничен и по-добре устроен от нашия. Всички, които ме слушате днес, както и най-видните учени и професори, се занимават с маловажни въпроси по отношение на това, което сега предстои на човека. Нека всеки се занимава, с каквото иска, това не ме интересува, но казвам: Първо, човек трябва да разреши важните, съществените въпроси. Ще решиш първо, важния въпрос, като се движиш по права линия. После, ще го повдигнеш в първа степен, след това – във втора степен, в квадрат, и най-сетне, в трета степен, в куб. – Ние знаем, какво е правата линия. Знаем, какво нещо е квадратът; знаем, и какво нещо е кубът. – Не отричам, че ги знаете, но не знаете, как да ги приложите в живота. Отчасти, хората знаят, как да прилагат правата линия. Те са турили по една ос в колелата и върху тази права линия се движат. Отчасти, те прилагат и плоскостта. Турят една дъска върху плоскостта, впрегнат два коня, хванат юздите им и казват: Ето едно движение в квадрат. Значи, първото движение е в права линия – праволинейно движение на колелата. Второто движение е на конете, които вървят напред и движат колата. Сега, от вас се иска да приложите правата линия в сърцето си и в ума си. Как ще постигнете това движение? Аз няма да отговоря на този въпрос; вие сами ще го разрешите. Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Кой не е казвал така при известна мъчнотия? И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: „Боже мой, защо си ме оставил?" Всеки е казвал тези думи. Ще кажете, че сте подобни на Христа. Не, има голяма разлика. Има нещо общо между всички хора, а именно: всички дишат, всички имат дробове. Въпреки това, хората се различават и в дишането: всички не дишат еднакво, всички не дишат един и същ въздух. Какъв въздух дишат онези, които по цели дни прекарват по кафенетата, дето всички пушат и пият? Какво ще занесат тези хора на своята жена и деца? – Дим, пушек – нищо повече. И това са все видни господа. Те решават важни въпроси в пушека, в дима на цигарите. Аз пък съм прост овчар, който паса овцете си и дишам чистия въздух на Витоша. Ако ме сравните с един от господата в кафенетата, ще намерите ли разлика? Ще намерите, разбира се. Аз съм весел, бодър, с бистър ум, животът има смисъл за мене. Онзи от кафенето ще каже: Има една особена философия, която разрешава всички въпроси. Каква е тази философия? – Философия на дима. – Димът ще се махне. – Как? – Чрез вентилатори. – Не, приятелю, вентилаторите не спасяват положението. Де е писано, че къщите трябва да имат вентилатори? Природата учи човека, как и къде да диша. Какъв въздух е нужен на човека? – Планински. Природата е създала планините, и хората трябва да ги използват. Казваш: И аз съм чел Библията. – Чел си я, но в кафенетата. Аз съм чел Библията на Витоша. Ти имаш разбиране за Библията на дима, а аз имам разбиране за Библията на чистия планински въздух, на белия сняг. Ние взимаме снега като символ на чистотата, на белия цвят. – Ама снегът се топи. – Снегът се топи, но белият цвят не се топи. Защо белият цвят е невидим? Защо нещата се губят? Ако движа пръста си пред вас бавно, вие ще го виждате. Колкото по-бързо го движа, толкова по-мъчно го виждате, Най-после, бързината на движението става толкова голяма, че вие изгубвате пръста от очите си. Значи, човек не вижда само онези предмети, които се движат с голяма бързина. Очите не могат да схванат тази бързина. В този смисъл, когато се казва, че нещо изчезнало, това говори за голямата бързина, с която се движи. Значи, изчезването на телата има отношение към закона на движението. Следователно, ако вашите идеи и чувства вървят по възходящ път, те се движат с неимоверна бързина, поради което изчезват. Същото се отнася и за онези идеи и чувства, които вървят по низходящ път. Те слизат в толкова гъста материя, че стават невидими, т. е. изчезват от ума и сърцето на човека. Има случаи, когато видни професори загубват своите мисли. За тях се казва, че паметта им отслабнала. – Кога отслабва паметта? Според мене, когато паметта на човека отслабва, това се дължи на сгъстената материя, в която той попада. Гъстата материя прави човека материалист – повече егоист, отколкото идеалист. Аз зная много методи за усилване на паметта. Един от тях е много ефикасен, но човек трябва да даде за него всичкото си състояние. Не мога да дам този метод на никого. Затова вие си служете с по-евтини методи. И тъй, за да се освободите от мъчнотиите, трябва да приложите любовта. Ще кажете, че и вие разбирате това, но не е дошло още време за любовта. – Ето една крива идея! – Не е дошло време за любовта!–Какъв е вашият стремеж? Какво търсите вие в живота си? Не търсите ли щастието? Не се ли стремите към здраве, към живот? Всички хора се стремят към великото, незнайното, т. е. към Божественото. Не е важно, как те схващат своя стремеж. За да постигнат стремежа си, нужно им е знание и смелост. Никакво съмнение не се позволява. Човек може да се съмнява отвън, но не и вътрешно. В търсене и придобиване на истината, не се позволява абсолютно никакво съмнение. Впрочем, това зависи от разбирането на човека. В разбирането има степени на градация. Що е истина? За да разберете, дали една дума съдържа в себе си истината, трябва да проверите, доколко тя е музикална, доколко е пластична. Изпейте думата „истина", да видите, доколко се подава на модулация, дали е огъваема, или не. Питате: Защо Бог не отговаря всякога на нашите молитви? – Много просто! Бог е крайно взискателен. Той иска да говорите на Неговия език. – Ама ние Му се молим, песни Му пеем, тамян Му кадим. – Това не е достатъчно, това са външни положения. Важно е, говорите ли на Неговия език. – Кой е Неговият език? – Ключът на Божия език е Любовта. – На коя любов? – На абсолютно безкористната любов. Каквото правиш, каквото мислиш и чувстваш, да си свободен от всякакво користолюбие. Като проповядвам, аз поглеждам ту на една, ту на друга страна. Мнозина се запитват, защо ги гледам. Значи, те се съмняват, търсят нещо користолюбиво в мене. Много естествено, като говоря на хората, все ще погледна към някого. Една млада госпожица, детектив, попаднала в един затънтен град. Като обикаляла града, да намери нещо съмнително, тя срещнала един господин, който я погледнал особено. – Защо я погледнал така? – Харесал я човекът. Той върви и се обръща да я види, влюбил се в нея. Тя си казала: Ето един мошеник. Заслужава да се предаде на полицията. Тя мисли едно, той мисли друго. И аз, като ви говоря, мисля едно, а вие мислите друго. Вие мислите, дали това, което ви говоря, е истина. Аз пък мисля: Като ви говоря, дали истината ще ви засегне и дали ще ви заведе при Бога. Аз зная, какво говоря. Следователно, за мене е важно само едно: да възприемете истината и да я приложите в живота си. „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" Христос се намираше в голяма мъчнотия, затова изрече тези думи. Защо и за какво, тук прекъсвам мисълта си. Ще кажете, че оставям нещата недоизказани. Знаете ли, защо понякога прекъсвам мисълта си? Ще ви отговоря с един пример. Поканвам на обяд 12 души, слагам богата трапеза, и всички започваме да ядем. Изведнъж аз ставам от стола си и казвам: Всички вън! – Защо, какво става? – Всички вън! Час по-скоро, вън! – Кажи нещо, обясни ни! – Без обяснения, вън! Като излезем вън и видите, че къщата гори, ще разберете всичко без обяснения. Ето защо, някога аз прекъсвам мисълта си. Явява се известна празнина, която показва, че някъде става нещастие, някаква опасност ви грози. – Каква опасност ни очаква? – Ако погледнете долу, ще видите, какво ви очаква. Главите ви ще побелеят от ужас. Много пропасти има в живота. В една пропаст ще видиш своя брат или сестра със счупени ръце и крака. Ако викаш и плачеш, ще им помогнеш ли? Не, ще излезеш вън и ще намериш най-близкия път до тях. Там ще отидеш да им помогнеш. – Ще отида нависоко някъде, оттам да помагам, – На високото място можеш само да се молиш и да плачеш. Ако искаш да им помогнеш, ще отидеш долу, при тях. Христос се обърна към Бога с думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" С тези думи Христос показа на хората, че при известни случаи, Бог може да ги изостави. – Кога именно? – Когато те забравят Неговия език. Ако посети всички вярващи, не зная, колко от тях разбират езика на Бога и го прилагат. Все ще се намерят такива хора, но са малко. Ако днес Христос посети всички християнски църкви, да чуе, как се проповядва Словото, ще се обърка от тълкуванията на видните проповедници. Всеки тълкува Словото по свой начин. Виден проповедник се качва на амвона и започва с думите: „Или, Или, лама савахтани?" – „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" След това продължава да тълкува, защо Христос се обърнал към Бога с тези думи. Като свърши проповедта си, проповедникът пита слушателите си: Добре ли говорих? – Отлично, с голяма последователност. Пък езикът ти беше точен, ясен. Като слуша това, Христос казва: Тези хора говорят добре, но постъпват зле. Ние говорим просто, скромно, по прилагаме истината. От евангелската църква Христос отива в православната. Там, скрит в един ъгъл, Той слуша, какво се говори. От олтара излиза владиката, с мантия, със златна корона на главата и със скиптър в ръка и започва да чете: „Или, Или, лама савахтани?" Знаете ли, братя християни, колко е страдал Христос, за да изрече тези думи? И продължава да развива своята проповед. Слушателите му си казват: Наистина, пострада Христос, но ти се ползваш от Неговите страдания. Ти наметна мантията, тури короната на главата си и взе патерица в ръка. Външен блясък – външна светлина. Опитайте се да кажете днес истината на някого! Аз не упреквам никого, но казвам: Светът се нуждае от искрени хора, които разбират великата истина и я прилагат в живота си. Тази сутрин, всеки от вас ще разреши поне един важен въпрос. Как ще го разрешите? Има само един начин да го разрешите правилно. Ще обясня мисълта си с един пример. Баща си, имаш син доста даровит музикално. За да излезе нещо от него, той трябва да попадне в ръцете на много даровит учител, иначе, нищо няма да постигне. Следователно, всеки въпрос трябва да се разреши правилно, по закона на любовта. Не е достатъчно само да свириш, нужно ти е любов, разбиране. Например, слушаш един велик музикант, който изпълнява музика от Вагнер. Ти обичаш този композитор и отиваш да слушаш музиката му. Някой казва, че музиката на Вагнер е бурна, шумна; в нея има гръмотевици, цялата зала се тресе. Който обича Вагнер, казва: Идея има този музикант! Други възразяват: Никаква идея няма, освен един материализъм. Кога човек се изказва бурно? – Когато иска да убеди някого в нещо. Кога човек се изказва тихо, спокойно? – Когато това, което иска да каже, е много хубаво. Най-хубавите неща се казват на ухото, никой да не ги чуе. Следователно, тихият глас на природата представя външна проява на Бога. И светлината говори тихо, защото носи любовта в себе си. Можете ли да наострите ухото си така, че да чуете, какво ви носи светлината? Познавате ли нейния език? Красив език има светлината. Ще кажете, че това са фигури на речта. Не, светлината говори. Мога да убедя всекиго, че светлината говори. Обаче, на ваш език, мъчно може да се предаде говорът на светлината. Седим двама души в тъмна стая. Единият казва: Имам да плащам една полица от 100 хиляди лева и, ако не я изплатя в два-три дена, ще отида в затвора. – Не бой се, добър е Господ. – Пари ми са нужни! – Не се безпокой, аз ще направя едно чудо. Оставям на масата няколко златни монети, без той да знае, и му казвам: Ще имаш тази сума. – Това са празни думи, не ги разбирам. Колко са ми говорили такива неща! – Ще имаш тези пари и ще се убедиш в думите ми. – Как ще ги имам? Докато не ги видя, не вярвам. Тъмно е пред очите ми. – Да бъде светлина! Веднага той разбра езика на светлината. Видя парите, взе ги и се зарадва. Питам го: Разбра ли сега езика на светлината? Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! Тихият глас в тебе говори: Не се страхувай, всичко ще се нареди. – Кога ще се нареди? – Скоро, много скоро. И наистина, не се минават пет минути, и в ума ти настане просветление. Влезе нова мисъл в ума ти и започваш да разбираш нещата по нов начин. Сега казваш: Дойде светлина! – Светлината те спаси от престъпление. Днес всички хора търсят нещо в света. Кого търсят? – Бога, Великото начало в живота. Ново разбиране е нужно на човека. Ще четеш Писанието с Ново разбиране. Ще цитираш следния стих: „Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси." Значи, праведният никога не изпада в положение да проси. – Защо? – Защото той е умен човек. Той разполага с изкуства, занаяти, които му помагат при всички условия на живота. Праведният може да бъде художник, музикант, лекар, железар, колар и др. Тръгваме двама души на път, без пет пари в джоба си. Аз вървя тихо, спокойно, не се страхувам от нищо. Другият казва: Какво ще се прави без пари? Трябва да се проси. – Няма да просим. – Ами какво ще ядем? Стигаме до едно село. Виждаме в един двор, как селяните се мъчат да поправят една счупена кола. Питам ги: Имате ли нужда от майстор, да поправи колата? – Разбира се, имаме нужда. Спирам се, поправям колата и тръгваме да си вървим. Обаче, те ни задържат, нахранят ни, стоплят ни и след това продължаваме пътя си. На друго място пак имат нужда от мене. При това положение, ще подлагаме ли ръка за помощ? По-нататък, влизаме в друга къща, дето има болен. Аз веднага го преглеждам и давам наставления за лекуването му. След това отиваме на трето място и т. н. В такъв случай, ще подложа ли ръка? – Никога! – Ето защо, когато Бог е с тебе, Той ще те научи на едно изкуство. Излезе ли от тебе Бог, всички изкуства, всички знания ще те напуснат. Като ви казвам, че трябва да научите някое изкуство, това значи, че Бог трябва да влезе във вашата душа и да ви научи да работите. Знаете ли, колко време е работил Господ, за да създаде едно изкуство? Ти казваш: Аз зная всичко. Знаете ли, колко време е употребил Бог за създаването на този свят? Сега ще ви приведа един пример, да видите, колко повърхностно мисли човек. Да вземем дихателната система. Кой може да обясни, що е дишането? – Е, кой не диша! Учените определят много добре дишането, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко, разумно същество, което си има специална работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологическите закони и не само знае разумно да се храни, но разумно изпълнява и зададената му работа. В една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи, на обяда се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. Като поемаш въздух, трапезата се слага, а като издишаш, обядът се свършва. В три секунди яденето се слага и вдига, чиниите се измиват. В това време, всяка клетка е извършила своята работа, извършила всички химически процеси и пак се готви за ново ядене. В един час се слагат 1 200 обяда. Ако се пресметне, в 24 часа колко прави, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането. И вие седите недоволни и си казвате: Аз страдам! Казвам: Приятелю, в твоите дробове 600 милиона душички работят денонощно за тебе, и ти пет пари не си платил на тях. Ти си недоволен от живота, оплакваш се от него, не знаеш, защо си дошъл на земята. Други работят за тебе, а ти си мързелив, чакаш наготово. Имаш някаква идея. Но каква е тази идея? Синът е недоволен от баща си, че му пращал малко пари, не толкова, колкото искал той. Наежил се против баща си, Казвам: Този син е търтей. Синът пита: Не съм ли свободен да изповядвам идеите си? Аз съм свободомислещ човек. – Какви са твоите идеи? Идеи на яденето. Като ядеш, мислиш ли за работниците в дробовете? Платил ли си им нещо? Ако на всеки работник плащаш по б лв., колко трябва да платиш? Най-малко 30 милиарда лева. На 600 милиона работника по 5 лв., прави 30 милиарда. Това е само за един ден. Колко ще платите за една година? Какво ще кажете за работниците в стомаха и в мозъка? Милиарди са нужни, за да се изплатите на всички работници във вашето тяло. Ще цитирате стиха от Евангелието : „Страшно и чудно съм създаден." Това се отнася до човека. Какво страшно има в него? Математика има тук! – По благодат съм спасен. – По благодат си спасен, разбира се. Колко милиони душички работят за тебе! Около 600 милиона в дробовете ти, около 10 милиона в стомаха. А колко милиона работят още в мозъка, в червата, това не може да се изчисли. Колко чудно е създаден човекът! След всичко това имаш смелостта да казваш, че някой те обидил, че никой не те обича. Срамота е да говориш така. Ако никой човек не те обича, поне Бог те обича. Не пълнете ума си с отрицателни мисли. Не е вярно, че никой не ви обича. Има Един, Който ви обича и Който не престава да мисли за вас. Един е Той! Ако отидете в един от възвишените светове, там ще намерите още много, които ви обичат, които ви изпращат своите красиви мисли и чувства. И вие имате красиви мисли и чувства, но колко от тях сте приложили? Дойде някой и ми казва, какво мисли да прави, Хубави неща е намислил, но минават години, и той нищо не е приложил. Ще се извинява, че се явили препятствия в живота му. Не, приятелю, с твоята гранитна и желязна воля, ти сам си препятстваш. А това е волята на насилието, което всичко разрушава. Ще работиш, да придобиеш диамантена воля. Тогава няма да се намери сила, която да ти препятства. И като вложиш любов в тачи воля, каквото намислиш да направиш, ще успееш. Чрез любовта всичко се постига. Казваш: Какво да правя, като не ме разбират хората? – Какво да кажа аз? Трябва ли да се сърдя, че не ме разбирате? Колко пъти ви проповядвам, без да ме разбирате! Обаче, аз търся причината на вашето неразбиране. Слизам долу, до вас, и още по-дочу, да намеря причината за това. Като намеря причината, гледам да я отстраня. И вие правете същото. Не питайте, защо хората не ви разбират, но търсете причината за това и, като я камерите, турете я настрана. Всички трябва да извикате „Или, Или". Ще кажете, че много пъти сте викали „Боже мой, Боже мой!" Много пъти сте викали, но не като Христа. Един път извикайте, но както Христос е извикал. Само тогава ще разрешите всички въпроси. Веднъж Наполеон заповядал на един от инженерите да построи мост за 20 минути, защото след 20 минути ще мине войската. – Не мога, ваше Величество, нямам такива инструменти. – Ако в 20 минути мостът не бъде готов, ще платиш с главата си! Инженерът не се отчаял, но започнал да мисли. Веднага му дошла една светла идея. Свалил шапката си, на която имал козирка. Видял, какъв е наклонът на козирката, измерил го с ръката си, чиято широчина знаел. Направил точно изчисление и, след 20 минути, мостът бил готов. Така и вие ще извикате „Или, Или" и ще разрешите важния въпрос. Днес всеки се оплаква от своята мъчнотия. В какво се заключава мъчнотията ти? Имаш да даваш две хиляди лева. Кредиторът ти извадил изпълнителен лист и, ако не можеш да ги платиш, ще влезеш в затвора. – Може и да не влезеш. Уверен ли си, че непременно ще отидеш в затвора? Който носи Божията Любов в себе си, не може да бъде в затвор. Ако праведният влезе в затвора, това е специална мисия за него. Той е изпратен там да работи между затворниците. Това е привилегия за него. Праведният никога не може да лежи в затвора за дълг. Друг е въпросът за обикновения човек. Той очаква да му дойдат наготово отнякъде пари, да изплати дълга си и, ако не дойдат, казва: Няма Бог в света! Казвам: Един ваш приятел ви изпратил по пощата две хиляди лева, но има някакво закъснение, ще ги получите малко по-късно. Вие веднага се разколебавате в приятеля си и казвате: Той не устоя на думата си. Казвам: Бог всякога устоява на думата си. Не се съмнявайте в Него. Няма живо същество в света, малко или голямо, на чийто зов Бог да не е отговорил. Няма случай, Бог да не е отговорил на една душа. Ако отговорът Му не е дошъл навреме, това се дължи на неуредицата във вашите пощи. Уредете пощите си. Пощата от небето тръгва навреме, но докато стигне на земята, писмата се загубват някъде и се бавят с месеци. Кой е крив после? – Пак Бог. – Какво е нужно на човека? – Любов. Без любов няма живот. Тя е толкова необходима за нас, колкото ни са необходими храната, водата, въздухът и светлината. Любовта е крайно необходима за нас. Няма две мнения по този въпрос. Като говоря за любовта, искам да ви дам правилен начин за нейното възприемане. Някой може да приеме любовта в кафенето, но аз ще се кача на Витоша, там да я приема. Аз се съмнявам в това, че любовта може да дойде в кафенето и оттам да я приемете. Не само, че се съмнявам, но зная положително, че Божията Любов никога не посещава опушени, димящи места. Ако искаш да приемеш любовта, ще се качиш на Витоша, там ще я чакаш. С други думи казано: Единственото място, дето влиза Божията Любов, е чистото човешко сърце. Когато очистите сърцето си, Божията Любов ще ви посети. Докато сърцето ви е нечисто, Любовта не може да ви посети. Колкото и да викате към Бога, Той ще ви каже: Едно място има за мене – чистото човешко сърце. Очистете сърцето си, и аз ще ви посетя. Щом Бог ви посети, вие ще изпитате широка, безкористна любов към всичко живо в света. Като ви наблюдавам, виждам, че между вас има и стари, и млади – от различни възрасти. Стари са онези, които са живели повече в мъдростта, а млади, които са живели повече в любовта. Значи, младите излизат от любовта, а старите живеят в мъдростта. Вие се делите на два лагера: на стари и млади. Старите казват: Тия млади! Младите казват: Тия стари! Това е неразбиране на нещата. Младите вървят по майчина линия, а старите – по бащина линия. Ако сте стари, приличате на баща си, имате мъжки темперамент, искате да наложите волята си на другите. Който не се подчинява, показвате му юмрук. Младите казват, че и без юмрук може. – И едните са прави, и другите са прави, но де са допирните точки между тях? Старите живеят с човешката мъдрост, а младите – с човешката любов, поради което влизат в стълкновение помежду си. – Старите трябва да приемат Божията Мъдрост в себе си, а младите – Божията Любов. Само така ще разберете смисъла на думите: „Боже мой, защо си ме оставил?" Питам: Защо мъжът напуща жена си, и жената напуща своя мъж? – За оправдание, мъжът казва, че жена му е лоша, затова я напуща. И жената казва, че мъжът й е лош. Казвам: Всеки мъж трябва да напусне жена си, и всяка жена трябва да напусне мъжа си. Ще кажете: Ето, хванахме го сега. Виж, какви работи говори! – Пак повтарям: Мъжът трябва да напусне жена си, и жената трябва да напусне мъжа си. Ако спра дотук, ще кажете: Какво учение е това? Продължавам: Кой мъж, като умре, не напуща жена си? И коя жена, като умре, не напуща своя мъж? Ако, в продължение на 24 часа, не изнесат тялото на мъжа от дома му, всички ще бягат от него. Щом започне да мирише, жената вика свещеника да пее, т. е. да го убеди да излезе вън. Същото се отнася и до умрялата жена. Ще седне мъжът да плаче за жена си, да казва, колко много я обичал. Той не говори истината. В себе си ще каже: Слава Богу, че се освободих от нея! Всеки трябва да бъде искрен, да признае истината, както си е, без никакво преувеличаване. И тъй, всеки, който е изгубил Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Всяка жена, която е изгубила Божията Любов, е мъртва, и мъжът й трябва да я напусне. В това се заключава спасението на човека. Закон е: Всеки мъж, който изгуби Божията Любов, е мъртъв, и жена му трябва да го напусне. Същото се отнася и до жената. Това наричат хората развод, напущане, парясване. Разводът търпи касация. Значи, делото се касира. Така се казва на юридически език. Не е лесно да се разведеш. Докато жената се разведе, косата й ще побелее. И докато мъжът се разведе, косата му ще побелее. Мъжът ще върви подир жена си, и жената - подир мъжа си, и на този, и на онзи свят. Не е лесно нещо разводът. Не си правете илюзии. Само любовта развързва човека и го освобождава. Единствената сила, която освобождава човека, е великата истина. Дето е истината, там е любовта. Вън от любовта никакво развързване не става. Жената казва: Искам да се освободя от мъжа си. – Само един начин има за това – да приемеш Божията Любов. Това значи, да пожертваш всичко за любовта. И мъжът може по този начин да се освободи от жена си. При това положение, мъжът може да напусне жена си, да излезе от дома си, но да й даде своето благословение, да й създаде всички условия за добър живот. Това значи мъж с характер, със силна воля. Ще приведа един пример за човек със силна воля. Той минава край една кръчма, и кръчмарят го вика: Влез вътре, да се почерпим по една чаша. Влиза вътре, сяда пред масата и казва на кръчмаря: Налей една чаша вино. Вдига чашата, поднася я към устата си и тихо си казва: Слушай, приятелю, досега аз ги се подчинявах, но отсега нататък, ти ще ми се подчиняваш. Ако искаш, свободен си да пиеш, но аз няма да пия. Ще платя за тебе, а ти ще пиеш. Така се разговаря той с приятеля си, който е в него, който го заставя да пие. След това плаща на кръчмаря, излива чашата с вино на земята и си отива у дома. Да пиеш цели 20 години, и в един момент да се откажеш от виното, това значи силна воля. Този е начинът, по който всеки може да работи. Човек има в себе си добри и лоши навици, наследени от ред поколения. С волята си той може да развива добрите си навици, а лошите да корени. – Имам един лош навик, обичам да пия. – Това е привилегия за тебе. Даден ти е случай да приложиш волята си. Напълни чашата с вино и кажи: Аз съм човек с диамантена воля. Същевременно съм безкористен. Мога да пълня чашите, но не и да ги празня. След това, кажи на кръчмаря: Сбогом, приятелю, плащам за чашата вино и я оставям на онзи, който не се е отказал да я изпразва. „Или, Или, лама савахтани?" Де е вашият Господ? Вие ме гледате учудено. Аз поставам въпроса рязко: Можете ли в името на вашия Господ да вдигнете пълната чаша до устата си и да я върнете назад? Какво направи Христос, когато Му дадоха да пие? Пи ли Той от него? Какво Му дадоха да пие? – Оцет, смесен с жлъчка. Поднесоха чашата до устата Му, но Той не пи от нея. Христос каза: Макар че викам към Господа, аз заповядвам. Викам Господа, защото отивам при Него. Христос изрече още много думи, но и аз не смея да ги кажа. – Кажи ги. – Ако ги кажа, всичко, което виждате тук, ще изчезне. За благото на всички ще премълча. Ще вдигна чашата и ще я върна назад. Тогава Христос е казал велики неща, които днес не могат да се повторят. Един ден, когато излезете от гробовете си, когато Божията Любов ви посети, и възкръснете, тогава само ще разберете, какво е казал Христос. Внесете чистотата в себе си, и любовта ще дойде. Отворете се за светлината, и мъдростта ще ви посети. Вложете свободата в себе си, и истината ще похлопа на вратите ви. Тогава и вие ще знаете, какво е казал Исус, и какво – Христос. На второто пришествие Христос ще произнесе същите думи. Тогава мъртвите ще излязат от гробовете си. Когато Христос извика на кръста „Или, Или", веднага Му отговориха: Свърши се! Всички Го познаха. Като ви говоря така, виждам по лицата ви съмнение и разочарование. Казвате: Това ли мислехме ние? Това ли очаквахме? – Сега не искам аз да ви гледам, но да ви гледа Божията Любов, и вие да се преобразите, да почувствате любовта и да започнете да живеете по нов начин. Ще приключа беседата си с един окултен разказ - от древния Египет. Тогавашният египетски цар се казвал Раамез-ен-Фухи! Един от видните адепти по това време се казвал Амах-Афу, а главното действащо лице била Емелита – високо добродетелна мома. Раамез-ен-Фухи имал син, на когото името не се споменава. Астролозите предсказали, че за благото на царския сия, трябвало да се извърши една жертва, а именно: Той да се ожени за най-добродетелната царска дъщеря и, по изкуството на черната ложа, да се извади сърцето на царската дъщеря и да се присади на сърцето на царския син. За жертва била избрана, именно, Емелита. Значи, Емелита щяла да стане царица. Пратили сватове да я искат. Коя мома би се отказала от това положение? Обаче, на Емелита предстояло да стане жертва за царския син. Адептът Амах - Афу решил да спаси Емелита от нещастието, което я очаквало. Той й казал: Има един начин, по който можеш да се спасиш. В двореца има една слугиня, която прилича на тебе. Ще се уговориш с нея, тя да заеме твоето място, а ти – нейното, само за една седмица. Ще смените дрехите, а същевременно и ролите си: тя ще бъде царица, а ти – слугиня в двореца. Ще кажете, че е несправедливо да се спаси Емелита, а да пострада слугинята. Не, адептът намислил, как да спаси сърцето и на слугинята. Тя се съгласила да заеме мястото на Емелита. Облякла се, накитила се и станала царица, а Емелита заела последното място - слугиня на новата царица. Днес и религиозните, и светските хора се стремят към власт и се питат: Защо да не управляваме ние, а други да ни управляват? Питам: Защо трябваше слугинята да стане царица, а Емелита – слугиня? – За да се спаси сърцето й. Понеже времето е доста напреднало, оставям ви да мислите върху този разказ, и сами да си отговорите, какво е станало с човешкото сърце. Де е сърцето на човека? – Взето е. Истинското, разумното сърце на човека е извадено и заместено с друго, неразумно сърце. С това се обяснява падането на човечеството. Сегашният човек има друго сърце, а не това, което първоначално му било дадено. Историята мълчи по този въпрос. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменните сърца и ще ги заместя с нови." Да не мислите, че това е фантазия? Истината е тази, че каменното сърце на човека ще се отнеме и, вместо него, ще се постави отнетото, изгубеното сърце. То трябва да се намери! – Кой е отнел истинското сърце? – Раамез-ен-Фухи. И днес, с каменните си сърца, вие очаквате щастие на земята. Казвам ви: При сегашните условия, човек не може да бъде щастлив. Ако днес, при сегашните променчиви условия на живота, при сегашния обществен строй, се намери човек, който търси щастие, той би бил най-глупав. Как може да съградиш живота си на пясък и да очакваш щастие? Хиляди примери има за това. Земята е велико училище за придобиване на знание и мъдрост, а не за щастие. Ще дойде ден и за щастие, но още е много рано. Дадени ви са условия за това, и вие трябва да ги използвате. Вие търсите външни условия – имате ги; работа се иска от вас. Аз считам силен, велик човек онзи, на когото, като вземат и последната стотинка, той остане тих и спокоен. И десет милиона да му вземат, той ще каже: Господ даде, Господ взе. Ако му ги върнат, той благодари и казва: Господ взе, Господ даде. Той казва: Може да се живее и с пари, и без пари. Много начини има за живеене, не е само един. Нека внесем в живота новите идеи. Вложете новото изкуство за живот, чрез което да добивате знание, а не щастие. Не търсете човешката любов, а Божествената. Имате вече човешката любов, всички я познавате. Всички хора, млади и стари, страдат от една епидемия – не говорят истината, не я прилагат. Майки и бащи, кажете на синовете и дъщерите си истината; кажете им, какво ги очаква в женитбата. – Какво представя женитбата? Как трябва да се поддържа родът? – Разумно да се поддържа. – Как трябва да се възпитава детето? – Разумно трябва да се възпитава. Ще кажете: Бог да оправи света. – Кой Бог, на лъжата, или на истината? – Кой ще оправи сегашния строй? – За кой строй говорите? Аз познавам един велик, неизменен строй – строй на любовта. Когато в основите на новия строй легнат принципите на любовта, тогава умни хора ще управляват. Те ще създадат истински закони. Бъдете смели да изповядвате убежденията си. Казвате: Да не съблазним този, онзи. Разумният никого не съблазнява. Като се движа между вас, вие си казвате: Кротък човек е Учителят, но като излезе на амвона, не можеш да го познаеш! – Аз изнасям истината. Тя иде от Бога. Какво съм аз? – Голям извор, от който всеки момент извира чиста вода. Изтеклата вода е минала вече, нова вода иде. – За кого е тази вода? – За тебе. Ако пиеш от нея, за тебе е. Всеки слънчев лъч, който ти уловиш, е специално за тебе. Веднъж лъчът паднал на тебе, никой не може да ти го вземе. Той е паднал специално за тебе. Водата, която пиете в момента, никой не може да пие. Любовта, която ти приемаш, никой не може да ти отнеме. Аз не говоря за водата в затворените шишета, а за водата на извора. Аз не говоря за догмите на света, а за течащата Божествена струя – от нея ще пиете. Който пие от новото учение, от новата струя, ще се освежи и подмлади. Искам да бъдете смели, решителни, да разсъждавате добре. Вие се намирате на кръстопът, дето трябва да решите един от най-важните въпроси на вашия живот. Будни трябва да бъдете! Ще кажете, че и в друго прераждане може да разрешите този въпрос. Само глупавият говори за други пререждания. Ти, който си събуден, сега трябва да свършиш определената си работа. За другите пререждания има по-важни въпроси. Сега е денят, когато трябва да отворите сърцата си и да възприемете Божията Любов: да живеете с нея и да поставите основа на новата култура. Да приложим нейните основни форми. Казано е в Писанието: „Ще отнема каменните сърца и ще им дам сърца от плът." Христос казва: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?'' Превеждам тези думи на Христа: Опитах хората, разбрах, какво са те. Само Ти можеш да запълниш празнотата ми. Поучавах хората, но не ме разбраха. Не ме оставяй! Ти си в мене, и аз в Теб. Желая и вие да викате Господа, но да знаете, че Той не ви е оставил. Привидно може да чувствате, че ви е оставил, но това е илюзия. Откакто светът съществува, няма нито един случай в историята на човешкия живот, някоя човешка душа да е останала излъгана от Бога. Велик е Бог на Любовта! Жив е Той! Положете се на Него. Живейте за Неговата Любов. Работете за Неговата Мъдрост, за Неговата Истина, за Неговата Правда и Доброта. Само така ще опитате пълнотата на Неговата Любов, и Неговата верност ще ви се изяви. 
7. Беседа от Учителя, държана на 26 ноември, 1922 г. София.

----
* Матея, 27: 46