Да наследя

Най-често използвани думи в беседата: всички, аз, любов, живот, кажете, може, има, себе, масло, свят, вечен, съм, казва, хора, шише, бог, казвам, огън ,
Неделни беседи , София, 19 Ноември 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен ." *
 Един големец, учен човек, запитал Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Ако ви запитам, какво е животът, как ще отговорите? Ще кажете, че животът е най-голямото благо. Според някои, животът е най-голямото нещастие. – Да се докаже това. – Няма защо да се доказва. Това е очевидна истина. Всеки е опитал живота като голямо благо и като нещастие. „Що да сторя, за да наследя живот вечен?" На български думата „вечен" не изразява това, което е писано в оригинала. Под „вечен" на български разбираме безконечен. – Какво означава думата безконечен? – Аз заместих „вечен" с „безконечен". Това е все едно да определим „х" с „у" или с „z" – едно неизвестно с друго неизвестно. Ще кажете, че х=у, у=z. Значи, решихте една задача с три неизвестни. Пак питам: Какво нещо е животът? – Да живееш. – Как да живееш? Някои социолози решават този въпрос с неизвестни и, въпреки това, пак остава едно неизвестно – у. И религиозните решават същия въпрос и пак остава едно неизвестно – z. Всички хора решават този въпрос и накрая пак остава едно неизвестно. Ако някой се осмели да се откаже от доказателствата на тези хора, ще го нарекат невежа. След тях идат математиците и говорят за фигури, за тела, за разни величини – синус, косинус, тангенс, но какво се решава с това? – Това има приложение във фабриките. – Какво са допринесли фабриките? – Те са създали културата на човечеството. – Знаете ли, колко хора са осакатени в тези фабрики? Там се работи с неизвестни величини. Аз не съм против науката. Стремежът й е прав, но методите, с които тя си служи, не са прави. Аз имам пред вид положителната наука, която служи на Вечното начало. Тази сутрин, преди беседата, като размишлявах, дойдох до следната мисъл: Любовта не се изменя, и в нейния огън всичко изгаря. Любовта, като вътрешен стремеж в човека, никога не се изменя. Всички имате стремеж като този на големеца и питате, що да сторя, за да наследя вечен живот. Под „вечен живот" не се разбира безконечен, но такъв живот, при който, като разбираш законите му, можеш да ги прилагаш. Под „век" разбирам, да знаеш да прилагаш. „Век" е корен на една стара дума, която означава да бъдеш ученик на това учение, което прилагаш. Големецът пита Христа: „Що да сторя, за да наследя вечен живот?" Като прочетете цялата глава, ще видите, какво му отговаря Христос. Големецът се обръща към Христа с думите: „Учителю благи." Думата „благ" произлиза от любовта. На български думата „любов" е неразбрана, неопределена, неточна. Затова, като се говори за любовта, всеки пита: Каква любов? Значи, освен изменчивата любов, има друга любов, която е съществена, неизменна. При нея, отношенията всякога остават едни и същи. Тя носи благата на хората. Христос казва на големеца: „Защо ме наричаш благ?" С този въпрос, Христос го навежда към същинската идея, към любовта, която носи всички блага. Той му казва, че вечен живот се придобива само чрез любовта. Христос му отговори с две думи: „Иди и люби!" Той му казва, как може да наследи живот вечен. И на вас, като кажем: Идете и любете! – вие питате: Ама как? Значи, и вие не разбирате. Хората се ръководят в живота си от три съществени идеи, т. е. от три начина на разбиране. С един анекдот от българския живот ще ви обясня, какви са тия идеи. Едно българско чорбаджийско семейство, мъж и жена, се отличавали с голямо скъперничество. Мъжът обичал да си хапва хубаво дървено масло, затова често си донасял вкъщи с бинлик. Той си го доставял от Гърция. Като получавал масло, всякога си сипвал в чинийка и топвал в него хляб. Хапвал си с удоволствие и казвал: Отлично масло! Слугите му гледали и само преглъщали. Господарката запушвала шишето и казвала на слугите: Никой да не бута това шише! То е само за господаря. Слугите обикаляли около шишето, поглеждали го и топвали с хляб от сянката, която хвърляло шишето, и казвали: Отлично е това масло! По-горните слуги предавали впечатлението си от маслото на по-долните, които също казвали, че маслото е хубаво. Значи, има три мнения, т. е. три разбирания. Кое мнение е право, вие сами знаете. Има и три рода слушатели: Едни топят направо от маслото, вторите – отвън, около шишето, а трети – от сянката на шишето. Защо чорбаджията не иска и другите да вкусят направо от маслото, това е ясно. Той иска да запази маслото само за себе си. Ако всички го опитват, в няколко дни маслото ще се свърши и за него няма нищо да остане. Какво ще кажете за слугите, които топят само около шишето и от сянката му? – Ще кажете, че те са глупави. Който топи масло от стените на шишето, наистина, е глупав. Той трябва да отвори шишето и да си сипе малко масло. Какво ще кажете и за онези хора, които се стремят да станат царе, да управляват своя народ? Не е ли все едно, да топиш масло от стените на шишето? Да бъдеш цар, това значи, да топиш масло от стените на шишето. Само господарят има право да яде масло от шишето. Ти си такъв господар, който напълнил бинлика с масло, стоиш пред него и си казваш: Аз съм цар, аз ще управлявам отлично. – На ума си само говориш. Казваш: Колко е глупав този, който е топил масло отвън на шишето, или от неговата сянка! – Ами ти, който топиш по същия начин, не си ли глупав? Ти искаш да бъдеш цар. Та не си ли цар на себе си? Аз зная, кое е най-хубавото царство в света. Това е твоето сърце, твоят ум, твоята душа и твоят дух. Това са сили, които се съдържат в самия тебе. Те съставят такава велика държава, каквато светът не познава. В сравнение с тази държава, всички останали представят голяма анархия. Поданиците на тази държава са добре възпитани. Всеки си знае работата, подчинява се на законите, спазва реда и порядъка в нея. Може ли след това да кажете, че държавите на земята са идеални? И тия държави постоянно коват своите закони: българите – в народното събрание, англичаните – в двете камари. Навсякъде се коват закони след закони, но, в края на краищата, те са неприложими. Всички индивиди, общества, народи се стремят да подобрят живота си, да стане по-сносен. – Как ще стане това? – За изяснение на мисълта, ще си послужа с живи числа и единици. Взимам, например, мъже и жени, братя и сестри не само като индивиди, но като живи величини. Това да не ви учудва. За мене мъжът е една величина, едно число; може да е известно, може да е неизвестно. Може да е „а", „в" или „с"; може да е „х", „у", „z". Представете си, че двама другари, по неволя, попадат в затвор. Стаята, в която се намират, е херметически затворена, със стъклени сводове. В първо време, те са весели, но после си казват: Става някаква промяна в нашия живот. Атмосферата около нас се сгъстява. Нищо не се вижда, но нещо ни души, гнети ни. След известно време, единият се чувства малко неразположен, а след това и вторият. Единият погледне през прозорците, после и другият. От притеснение, те започват да се борят, но и това не помага. Положението им постепенно се влошава от тежкия въздух, и те започват да се задушават. Коя е причината за това? Съществувала ли е тя по-рано? С вдишването и издишването те сами си създадоха затруднението – развалиха въздуха. Според окултистите, със своите мисли, чувства и действия, човек сам може да развали въздуха в окръжаващата среда. Както въглената киселина се отразява вредно върху нас, така и ние можем да се задушим от своите мисли, чувства и действия. Ще кажете, че знаете това. Не го знаете. Всяко знание, което не се прилага в живота, не е истинско. Някои от вас казват: От толкова години слушаме Учителя. Ние го разбираме вече. – Ще извините, още нищо не разбирате. Не е въпрос за теоретично разбиране. Питам: Какво сте разбрали от любовта? Готови ли сте да се откажете от имането си? Готови ли сте да приложите оня закон на пълното самоотричане? Ако ви кажа да раздадете имането си, ще кажете: Чакай да си помисля. Как сте ме разбрали тогава? Когато учителят каже на ученика да излезе вън, и той не иска да излезе, какво означава това? – Непослушание. С какво може да се обясни това? Допуснете, че аз съм в класа и зная, че след пет минути подът ще се провали. Без да обяснявам на учениците, аз извиквам: Скоро навън! – Защо, г-н Учителю? – Навън, без разсъждение! И те, един след друг изтичват надолу по стълбата. – Какво става? – се питат те. Не се минават пет минути, и подът се проваля. Ако река да им кажа, какво ще стане след пет минути, и аз, и те ще се намерим долу. Може да допуснем и друго положение – че зданието гори. Казвам на учениците си: Един по един, скоро вън! Мога да кажа и друго нещо, приятно за тях: Излезте всички вън, на увеселение! При сегашните условия, хората търсят причината на нещастията вън от себе си. Например, двама души живеят в една стая. И двамата еднакво са причина за разваляне на въздуха. Въпреки това, те търсят причината вън от себе си. Казвам им: Отворете прозорците, да влезе отвън чист въздух и светлина. Но те седят в стаята си и се чудят, защо им е притеснено на гърдите, защо ги боли глава. – Отворете прозорците на главата, на гърдите и на стомаха си. – Разбрахме, какво се иска от нас. – Разбрахте, а нищо не правите. Щом отворите прозорците си, веднага във вашия живот ще стане коренна промяна. Казвам на едного: Люби! – Ама ще ме използват!– Които любят, са опасни хора. Не ме разбирайте криво. Те са опасни, когато ги бутат. Любещият е голям, дълбок извор. Ще стоиш далеч от него, без да го буташ. Не можеш да си играеш с него. Той е толкова дълбок и голям, че ако речеш да си поиграеш с него, ще те завлече. Да дойдем до други разсъждения. Например, математиците казват, че точката е величина, която не заема никакво пространство. Как е възможно тогава, кръгът, който е образуван от множество точки, да заема пространство? Значи, ред точки заемат известно пространство, а точката, сама по себе си, е безпространствена. Казва се още, че правата линия има само едно измерение – дължина, няма широчина и дебелина. – Какво означава дължината? – Посока. Значи, всяка сила, която излиза вън от своя център, радиира. Така, тя образува дължина. Така се определя интензивността на силата, която действа в даден момент. Например, имате две оръдия. Едното оръдие бие на разстояние пет километра, а другото – на разстояние десет километра. Значи, първото оръдие образува права линия, дълга пет километра, а второто – права, дълга десет километра. – Що е права линия? – Най-късото разстояние между две точки. При това, между две точки може да се прекара само една права: Според мене, между две точки могат да се прекарат много прави линии. Това поддържат и други учени. – Възможно ли е това? – С този въпрос се занимава математиката, тя има думата. То може да се докаже. Важно е, че правата линия определя интензивността на дадена точка, като сила. – Що е точката? – Същество, съзнание, неделимо в себе си. Всяка първична единица, която излиза от Бога и любовта, е също неделима. Интензивността на това съзнание, което излиза от своя център и върви към периферията, се определя като дължина на правата линия. – Що е плоскост? Как се образува тя? – От движението на правата линия в посока, перпендикулярна на себе си. Плоскостта има две измерения – дължина и широчина и заема известно пространство. Представете си една дълга линия от 1 000 км., на която са наредени 1 000 оръдия, които всеки момент пущат по една граната. Може ли да пресечете тази права? – Щом престане да действа, може да я пресечете. Тя е временно владение. Докато действат оръдията, правата линия съществува; щом оръдията престанат да действат, и правата изчезва. В това отношение, правата линия представя идеален свят, в който действа законът на безкористието. Това значи, да заемаш известно пространство, но да си свободен от всякаква алчност да владееш и обсебваш. – Това е невъзможно. - Възможно е. Човек няма право да владее и да завладява. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Христос му отговори: „Благ е само Бог". Ние постепенно се приближаваме към идеята за вечния живот. Казвам: Докато мислите, че сами ще оправите света, вие сте на крив път. Докато човек мисли, че отвън някой ще оправи работите му, и той е на крив път. Докато майката мисли, че дъщерята или синът ще я гледат, и тя е на крив път. Докато господарят разчита на слугата си, той е на крив път. Докато хората вярват, че свещеници и проповедници ще оправят света, те са на фалшива почва. Поставете тази истина на опит и ще се уверите в думите ми. Значи, всеки човек трябва да разчита първо, на себе си, а после, на другите. Болен си, викаш лекар да те прегледа. Той ти предписва известна храна. Казваш: Господин докторе, слаб съм, стомахът и червата ми са изтънели, не могат да приемат храна. Нека синът ми се храни заради мене. – Синът ти ще се храни заради тебе, но той ще печели, а ти ще губиш. Следователно, ти ще се храниш сам, колкото и слаб да е организмът ти. Ти ще ядеш за себе си, а не синът ти. Ще приемаш по-малко храна, ще дъвчеш добре и постепенно ще се засилиш. Когато казвам, че човек е способен да оправи своя свят, имам пред вид, той да работи съобразно великия закон на любовта. Това значи, всеки ден да приема по трошица от любовта и постепенно да увеличава. Ако мислиш, че синът ти може да яде заради тебе, т. е. той може да оправи твоите работи, един ден Бог ще каже: Такива глупци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон. Казвате: Този свят е лош, не е създаден добре. – Това е специфично мнение. Други казват, че този свят е добър. Според някои, земята е свят на страдание, долина на смъртта. Това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували. Нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този. За кой свят говоря аз? Не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре със жена си, с децата си, с брат си и сестра си. Аз не говоря за човешкия свят, пълен със заблуждения и противоречия. За друг свят говоря аз. Ще кажете, че Бог е наредил да се женят хората. Ако беше така, те щяха да се раждат женени. Всъщност, те се раждат неженени, а после се женят. Женитбата е създадена от хората. Ще кажете, че Бог е наредил да има господари и слуги. Ако беше така, хората щяха да се раждат свързани, господар и слуга заедно. Защо трябва да се поддържат такива фалшиви положения? В Божествения свят такива отношения не съществуват. Ще кажете, че в църквата непременно трябва да има богомолци. Ако беше така, свещениците и богомолците щяха да се раждат заедно. В заключение, хората искат да турят в устата на Бога такива думи, каквито Той никога не е казал. Бог тъй казал, иначе казал. Не говорете неверни работи в името Божие. Бог търпи човешките глупости, но ги преработва. Мнозина учени, професори и учители, преподават на своите ученици известно знание, но то не е още онова истинско, положително знание. Всяка наука трябва да има свой център, от който да изхожда. Кой е центърът на математиката? Тя поне минава за положителна наука, а за други – за трансцендентална наука. Кой е основният, живият център в математиката, на който можеш да разчиташ? Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага той прибягва към имагинерните величини и казва: Тези величини не съществуват, но се използуват като изходни точки. Значи, той излиза от нереални величини, за да докаже реалните. Имагинерните числа са играчки, забава за математиците. Как може да изучаваш нещо, което не съществува? Всъщност, няма несъществуващи числа и величини. Кой е основният център в химията? Ще кажете, че химията работи с атомите и молекулите на елементите, които се съединяват поради известно сродство между тях. Това сродство както между хората ли е? Някакво привличане има. Химията не е само в това, да боядисваш предметите и да получаваш експлозивни газове и различни отрови. Това не е химия. Учените говорят за някакви хранителни пилюлчета. И природата, преди хиляди години е направила такива пилюлчета. Тя има фабрики, в които сама ги приготвя. Ние не се нуждаем от човешки пилюлчета. Не изнудвайте природата! Какво правят сегашните учени? Те взимат наготово знанията на природата и, като глашатаи, казват: Еди-кой си учен открил нещо. Не, по-добре си кажи: Четох нещо в една от книгите на природата и се докоснах до един интересен въпрос. Прави своите научни изследвания, но всякога говори истината. Ще ни убеждават учените, че първоначално светът представял някакъв хаос, но после се оформил и станал разумен. В това няма никаква логика. От неразумния свят се създал разумен! Ще кажете, че това е аналогия. Да, но в аналогията има известни заблуждения. Искат да кажат, че както детето в първо време е невежа, а после поумнява, така и светът, от хаос се превърнал в разумен център. Дарбите и способностите са вложени в детето, и те отпосле се проявяват. Следователно, детето е умно, но чака времето за своето проявяване. Органите му още не са се развили. Когато посеете семето в земята, влагате ли нещо в него? То си носи специфични качества, които чакат времето да се проявят. Семето знае, как да се нареди; то знае и химия, и физика. Вие гледате на семето като на нещо малко, нищожно, но вижте, какво стъбло, какви гъвкави клони излизат от него. Клоните са гъвкави, за да издържат на най-големите бури и ветрове. Виждаш, как едно растение издига главичката си нагоре, но вятърът му казва: „Преклонената главичка остра сабя не сече." То веднага сваля главичката си надолу, учи се на смирение. Щом отмине силният вятър, то пак издига главичката си. Учените ще говорят за вибрации, за колебания във въздуха, за високо и низко налягане. - Че има колебания, това растенията знаят преди учените. Какво искал големецът от Христа? Той искал да наследи вечния, истинския живот. Той искал да наследи онзи живот, в който умът, сърцето и волята трябва да се проявят свободно. Но и това е неразбрано. Как може да се прояви умът? Ако напишете една книга, това проява на ума ли е? Това е теория. Ако направите една черква, това проява на сърцето ли е? Черквата е от камъни, следователно, тя не е проява на сърцето. Ако направя една голяма бомба, която да разруши всичко около себе си, и това не е проява на човешката воля. Кои са истинските прояви на ума, на сърцето и на волята? Вървя по улицата и виждам, че някой лежи на пътя с изкълчен крак. Всички го гледат, но никой не може да му помогне. Спирам се пред него и му намествам крака. Ето една проява на ума. С това обръщам внимание на пострадалия, така да работи върху себе си, че и той да помага със своя ум на страдащите. Всеки трябва да знае изкуството да намества изкълчени крака. Днес хората са изоставили това изкуство. Всеки очаква от другите. Детето се разболее, и майката казва: Тази работа е за лекар. Не, всяка майка трябва да знае, как да лекува децата си. Майката трябва да даде първа помощ. Лекарят само санкционира това, което майката е направила. Но той казва: Никой да не бута болния. Това е мое свещено право. Първата работа на майката е да даде рициново масло на болното дете; после, да изпие няколко чаши гореща вода, а след това, да му направи постна картофена чорба. Тази е първата помощ за всеки болен. Боли те глава. – Защо? – Имаш утайки в стомаха или в червата. Питате: Защо трябва да се пие гореща вода? – Много просто. При храненето, по стените на стомаха и червата остават мазнини и утайки, които пречат на правилното храносмилане. Горещата вода ги разтваря и регулира процесите в стомаха и червата. Как миете вие чиниите и тенджерите си, с гореща, или със студена вода? Как миете умивалниците си? – С гореща вода и сапун. Значи, за очистване на мазнините и утайките, горещата вода се предпочита. Домакинята мие съдовете с гореща вода, докато започнат да скърцат. И вие ще пиете гореща вода, докато стомахът и червата ви започнат да скърцат. Това значи, докато у вас се събуди здрав, естествен апетит. Да знаеш, как да прилагаш знанието си, това е голямо изкуство. Сегашните учени мислят, че са постигнали много нещо. Те не подозират, че са едва в началото на истинската наука. Ако сегашните учени – математици, физици, естественици влязат във великата окултна школа, ще видят, че техните знания не представят нищо. Те сами ще се чудят на своето невежество. Казваш: Най-после, след 20 годишни усилия постигнах това, което очаквах – открих нещо. – Нищо особено не си открил. Големецът запита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?" Христос му каза: Защо ме наричаш благ?" Когато не обичаш някого, не му казвай, че го обичаш. Не го лъжи. Някой дава вид, че обича, преструва се, а всъщност, мрази. – Що е омразата?– Студ. Аз нося в себе си термометър и измервам температурата на човека; по това познавам степента на любовта и на омразата. Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. Че е така, за това говорят болестите и смъртта. Готвите хубави яденета, а, въпреки това, боледувате и умирате. – Защо? – Сгрешили сте нещо. Кой ви даде право да колите агнета и кокошки? Ще кажете, че така е писано в Библията. Който е писал това, нищо не е разбирал. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." Той даде тълкуване на този стих, както и на цялото си учение. Ако не беше го изтълкувал, и досега щяха да говорят, че Христос казвал да ядат плътта Му. Ако разбирате буквално, всеки проповедник щеше да бъде изяден. Щом слушателите му огладнеят, ще го заколят и изядат. Те ще кажат: Ако не изядем плътта ти и не изпием кръвта ти, защо си станал проповедник? Това са нелогични заключения. Христос казва: „Словото, което ви говорих, носи живот в себе си." Значи, това, което дава живот, е вън от нашия организъм. И самият живот не е в нас. От лампата ли иде светлината? Не, тя иде отвън някъде. Виждате, че фитилът гори. – Как става горенето? – Ако сте ясновидци, ще видите, че през маслото минават известни течения, известни енергии. Те причиняват горенето. Щом се прекъснат енергиите, и горенето се прекъсва. Има масло в лампата, но то не гори. Направете следния опит: Сипете в едно шише дървено масло и го оставете някъде, да стои десет години. След това, опитайте се да го запалите. Ще видите, че маслото не гори. – Може да се е развалило. – Казваме, че се е развалило, а всъщност, през него вече не минават онези енергии, които причиняват горенето. При Христа дойде един от учените хора на времето, да Го пита, как да наследи вечния живот. И вие, като този учен, чакате да ви обясня известни въпроси. Много въпроси съм ви обяснявал и сега пак повтарям: Започнете с малките величини, които, като точката, като живота, не заемат никакво пространство. Започнете да работите с най-малката светла мисъл. Приемете я и я приложете. Кажете си: Бог е Любов. И в най-малкото си проявление, тази любов е достъпна за моята душа. Тъкмо вие се разширите, почувствате тази любов, и Бог похлопа на вратата ви. Какво вижда той? Вие биете сина или дъщеря си. Бог ви даде гръб и започва да се отдалечава, като казва: Този човек не разбира времето и пространството. – Какви отношения ще има този син към баща си? – Ще го намрази. Когато Бог хлопа на вашата врата, а вие биете сина си, той непременно ще измени отношенията си към вас, ще ви намрази. – С какво бият днес децата? – С пръчица. Ще кажете, че пръчката е излязла от рая, затова съдържа енергия в себе си. Бий детето си с любов. Влей в него всичката си любов. Докато биеш детето си без любов, то всякога ще ти се сърди и ще те избягва. Син или дъщеря, бити с любов, всякога са благодарни и признателни към родителите си. Днес всички изучават педагогията, прилагат педагогическите правила. И аз имам своя педагогия, свои педагогически правила. Всички човешки правила са нищо пред правилата на живата, разумна природа, в която Божият Дух работи. – Защо човешките правила не издържат в живота? – Защото човек изпада в две крайности и си служи с две мерки. Към себе си прилага една мярка, към ближния си – друга. Работиш някъде, искаш да ти платят скъпо. Щом на тебе работят, малко плащаш. Според мене, никой нищо не трябва да плаща. – Защо? – Отивам при брата си и му работя с любов. Каква заплата ще ми даде? И сто хиляди лева да ми плати, нищо не са. Ще ми плати с любов. Казвам му: Братко, ще ти работя всичко, каквото искаш с любов, но ще ми платиш с любов. – Лесна работа, аз те обичам. – Това не е любов. Ако твоята любов отваря кесията ти, това е истинска любов. – Не мога да отворя кесията си. – Щом не можеш, ти не можеш да обичаш. Ако съдията съди престъпника, и неговата любов не отвори ума му, да влезе отвън светлина, присъдата му не е правилна. Той ще окачи престъпника на бесилката. Има нещо, което липсва на престъпника. Съдията трябва да вижда това. Щом дадеш на престъпника това, което му липсва, той се изправя. Сега аз говоря на всички хора, да се научат, как да работят. Ще кажете, че ви подигравам. В мене не съществуват подигравки. Да се подигравам с вас, значи, да се подигравам със себе си. Аз обичам истината. Желая и вие да я обичате. Вие обичате истината, познавате я, но не я прилагате. Когато се отнася до вас, добре я познавате. Когато е за другите, правите се, че не я познавате. Не, кажи си: Познавам истината, но не е в мой интерес да я призная. Ще кажеш, че твоите възгледи не ти позволяват да постъпваш съобразно истината. – Не се оправдавай. Истината се прилага при всички условия. Кажи си, че не искаш да я приложиш. Защо и за какво не искаш, не е важно. „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? – „Едно ти недостига: Иди, продай, все що имаш; раздай го на бедните и ела, та ме последвай." Младежът нищо не отговори и остана да мисли. И до днес, богатите и учените още мислят. Вижте ги, какво правят в канторите и в кабинетите си – решават различни задачи с по няколко неизвестни. Обаче, и резултатите им са неизвестни. Те казват: Да се любим! – Как? – Със сладки думи. – В какво се заключават сладките думи? Да кажеш на човека една сладка дума, това не е любов. Американците, като практичен народ, предпочитат да се молят за умрелите, да се подобри техният живот, отколкото да помагат на живите. На живия трябва да дадеш нещо, да отвориш кесията си. За умрелия ще се помолиш и ще се освободиш от всякаква отговорност. С молитвата си ти само се подписваш и оставяш на други, те да свършат работата. В Божествения свят няма такъв закон. Щом искаш да помогнеш на умрелия, ще оставиш той да влезе в тебе, да му разбереш мъчнотията, и ти сам да я разрешиш. В това отношение, и свещениците търсят лесния път. Ще се помолят за умрелите и нищо повече. Не, ще носиш умрелия в себе си и ще му помагаш, докато го успокоиш. Не се позволява, в името на любовта, да се вършат престъпления. Помни: Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа! Ще погледнеш човека направо в очите, с установен, чист поглед. - Защо ме гледаш? – Обичам те! Ако кажеш тези думи на млада мома, тя ще каже: Обичаш ме, защото искаш да вземеш нещо от мене. Какво ще отговори бабата, ако и на нея кажеш: Обичам те! – Защо ме обичаш? Аз съм стара жена, нищо не мога да ти дам. – В случая, и младата, и старата мислят криво. Грехът говори в тях. И двете не разбират живота. И двете не разбират любовта. И на двете казвам: Ново учение се проповядва на хората, нов закон. Бабата се обезсърчила, отчаяла се и ми казва: Синко, не се живее между щерки и снахи. Казах й: Бабо, аз владея изкуството да подмладявам хората. Искаш ли да се подмладиш? – Сериозно ли говориш? – Сериозно ти говоря. Ех, де да се подмладя ! Да стана 20 годишна мома, ще зная, как да живея. Ще ви кажа една велика истина: Всички можете да се подмладите в пет минути, но вяра е нужна за това. – На кого говориш това? Ние сме свършили университет, не се лъжем. – Че сте свършили университет, че сте учили, не отричам, обаче, зная, че се съмнявате и правите грешки. – Ние знаем много неща. – Знаете много неща, но едно не знаете – че сте нещастни. Няма щастлив човек на земята. Всички задавате въпроса: „Учителю благи, що да сторя? – Както и да ви се отговори, вие не сте готови още да пожертвате всичко за Господа. Казвате: Да омотаем някак Учителя. – Как ще ме омотаете? Преди всичко, аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието, и вие мислите, че съм при вас. Аз не съм между вас; аз съм извън времето и пространството. Само тялото ми е при вас. Вие виждали ли сте ме? Познавате ли ме? Ще кажете, че съм проповядвал нещо. Нищо особено не съм казал. Когато кажа нещо, светът ще се оправи. Засега, само ви забавлявам. Днес около мене се повдига цял въпрос. Искат да противодействат на моето учение. Ето какво ще ви кажа: Когато Божественото учение се приложи, навсякъде ще се яви огън от 35 милиона градуса. Всичко ще изчезне – свещеници, владици, министри, царе, майки и бащи, – всичко около вас ще се стопи и ще се създаде нов свят. Тогава всички ще кажете: Благодарим Ти, Господи, че ни освободи от всички заблуждения. Можем да живеем вече по братски. Какво по-голямо благо от това? Да може всеки свободно да живее и да се развива. Казвам: Иде огън в света! От 20 години вече говоря на българските държавници да не прилагат насилието; да бъдат искрени един към друг; да се обичат като братя. Едно време се оплаквахте от турците, от гърците, от сърбите. Сега от кого се оплаквате? Всички сте българи. Няма основание да се оплаквате. Значи, турчинът, гъркът, сърбинът са още в България, не са си заминали. Днес вали сняг. Какво означава той? – Че българските държавници трябва да научат закона на любовта. Дето е любовта, там няма насилие. Министрите, които са сега в затвора, не са ли правили насилия? Аз съм искрен и питам: Чисти ли са техните ръце? Постъпвали ли са право? Но и на тези, които съдят казвам: Постъпвайте по любов, по Божествен начин. Ще кажете, че сте готови да ги оправдаете, но като дойдат на власт, те ще ви съдят. Аз мога да помогна на министрите, но ако в сърцата им се яви беззаветната идея на любовта – да плащат дълговете си с добро и с любов. Засега затворът не е страшен; той е велико училище. И в тялото си човек е в затвор. Любовта е огън. Такова е и моето учение. Ще се учите, докато излезете от затвора. Дотогава ще има репарации, референдуми; ще си служите с бели и черни бюлетини. Който сложи черна бюлетина, ще се спаси; който постави бяла, ще увисне на въжето. – Кои са причините за страданията? – Безлюбието. Приложете любовта, както в индивидуалния, така и в обществения живот. Бъдете искрени помежду си. Съдействайте на всеки държавник, който иде със светли идеи и желания. Бъдете доблестни и самоотвержени. Не говоря само за партията. Тя е един организъм. Говоря за целокупния живот, който обхваща всички партии. Какво струва на българските държавници да приложат закона на любовта? Мислят ли те, че ако обесят министрите, в България ще се въдвори ред и порядък? С убийства не се разрешават въпросите. Едно ви недостига: Да се приложи законът на любовта, за да се даде възможност на всички да живеят добре. Това е най-малката програма, според която сегашните хора могат да живеят. Днес всички хора са под закона на кармата. – Как действува този закон? Във времето на един от египетските фараони, наречен Раамез-Фухи, живял един велик Учител Амраха-Фу. Раамез-Фухи имал красива дъщеря, на име Елита. Тя заболяла от проказа в най-остра форма. Всички видни египетски лекари приложили своето изкуство, но не могли да й помогнат. Най-после, фараонът извикал великия Учител и го запитал: Можеш ли да излекуваш дъщеря ми? – Мога – отговорил той – но при условие, да изправи тя една своя погрешка. – Каква е погрешката й? – попитал бащата. – Тя може да я каже само пред мене, защото аз ще приложа всички усилия да я излекувам. И вие се питате, каква била грешката на царската дъщеря. Това, което ви говорих дотук, е разбрано за вас. Дотук работите вървят добре, но ако проследя историята на това предание, ще останете на особено мнение. Обаче, с това въпросът не се разрешава. Трябва да се дойде до великата истина на живота. В далечното минало, великият Учител и Елита живели заедно в една планинска местност, като другари. Той бил овчар, но се занимавал с астрономия: изучавал небето и многобройните звезди и планети. И двамата били бедни. По едно време, през тази местност минал царският син, красив, млад момък. Като го видяла, Елита се влюбила в него и напуснала другаря си. Останалия си живот прекарала с царския син. Ще кажете, че те били щастливи. Царският син бил сегашният Раамез-Фухи, бащата на Елита. Той принадлежал към черното братство. След време и двамата умрели. Минали много поколения, и те отново дошли на земята, като баща и дъщеря. Сега тя заболяла от проказа поради измяната към младия овчар. Днес само великият Учител може да я излекува. Ако тя може да съзнае грешката си и да разбере, какви страдания е причинила на младия овчар, само с едно махване на ръка, той може да я излекува – да я освободи от страшната проказа. Не сте ли и вие от тези, които живяхте в планинската местност и, без да мислите много, напуснахте своя възлюбен и тръгнахте след царския син? Вашите нещастия в живота ви се дължат, именно, на това, че тръгнахте след царския син, представител на черната ложа. С други думи казано: Всички вие напуснахте Бога, всички вие се поругахте с любовта и отидохте в света, дето и днес страдате. Казвам: Аз мога да ви помогна още сега. – Как? – Ще признаете своето престъпление от далечното минало, своята безхарактерност. Така ще се намерите пред любовта, която ще ни поздрави и ще каже: Не мислете, че Бог е далеч от вас. Той е близо до вас, но вие, които много пъти сте изменяли на любовта, сега страдате, без да знаете причината на вашите страдания. Готови ли сте да признаете своята грешка? Ще кажете: Слушаме Те, Учителю! – Вие ме слушате, и аз ви слушам, но само със слушане, въпросите не се разрешават. Казвам: Няма любов, като проявената, като изявената и като осъществената Божия любов. Нека всички сърца и умове, на учени и прости, на богати и бедни се проникнат от идеята за Бога. Нека всички да виждат Бога навсякъде – вън от вас и във вас. Да продължа разказа: Великият Учител забранил на бащата да влезе при Елита. Той влязъл сам при нея. Тя веднага го познала и извикала: Прости ми, прости, сгреших пред тебе! Той прострял ръката си над нея, и здравето й моментално се възстановило. Като я видял здрава и красива, бащата казал на великия Учител: Давам ти моята дъщеря. Желая, любовта и мъдростта да проникнат в сърцата и умовете ви и да се съединят в едно. Можете ли, като Елита, да кажете: Господи, прости ми, сгреших против великата истина на живота. Сега вие седите, оплаквате се, че сте нещастни, че имате неуспехи в живота си. Кажете: Господи, прости ни, прости. Той ще простре ръце над вас и ще ви прости. Само така ще видите Неговите очи с мекия и благ поглед на любовта. Само така ще се преобразите и ще възкръснете. Днес аз искам, всички да възкръснете. Не само вие, но и целият български народ да възкръсне. Управляващи и управляеми; съдии и подсъдими; свещеници и владици – всички да възкръснете. Във всички да се яви съзнанието, че сте престъпили по отношение на Великата Любов и всички да кажете: Прости ни, Господи! 
6. Беседа от Учителя, държана на 19 ноември, 1922 г. София.

----
* Лука 18:18