Възлюби го

Най-често използвани думи в беседата: любов, аз, може, има, всички, казва, сега, човек, христос, живот, свят, мене, казват, възлюби, всичко, съм, хора, кой ,
Неделни беседи , София, 22 Октомври 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Исус като го погледна, възлюби го.” *)
 Думите имат смисъл, само когато са тясно свързани. Това е закон в природата. Думата „свързан” с двузначеща, т. е. не е силна дума. Тази дума не означава една определена идея. Може да свържеш някой лош човек, може да свържеш и добър човек. Тъй щото, тази дума не е силна. Макар, че тя е неразбрана, обаче, когато в нашето съзнание се произнесе такава дума – „свързан”, в подсъзнанието ни тя произвежда обратен ефект. И съвременните езици на културните народи, като англичани, французи, германци, са негативни. У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират? Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика. В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват. Не, една клауза трябва да има само един смисъл. У гладния човек гладът може да се уталожи само с един елемент – с хляба. Някои казват: Той може да яде много неща. Не, не му трябват други неща. Само едно търси гладният, за да уталожи глада си – това е хлябът. Казвам: Сега съвременните хора гладуват и жадуват, много неща търсят. Наготвиш си едно ядене – картофки, туриш им масълце, пиперец, солчица. Отлично ядене! Но във всички тия съчетания има само един важен елемент. И затова хората изпадат в друга крайност, като казват: Нужно е еднообразие. Дохожда после контрастът, и те казват: Не, разнообразие е нужно. Ами че в природата има еднообразие. Слънцето всякога изгрява от изток към запад, но в този изгрев в природата има едно разнообразие, едно съчетание. В изгрева може да има разнообразие, но там може да има друга опасност: нещата така да са разпокъсана, че да няма никаква връзка между тях. Понеже всякога засягам любовта, ще кажете: Това е еднообразие. Да, еднообразие в принципа, на вид, но всъщност, в този принцип има разнообразие. „Като го погледна Исус, възлюби го.” Думата „възлюбил” разбирате донякъде. Всеки от вас се стреми да има някой, който да го е възлюбил. Нали? Това търсят хората. Или, както казват, да имаш някое протеже. Такъв приятел, като заеме висока служба, грижи се за тебе, услужва ти на всяко време. Той може да ти бъде на разположение само ако те е възлюбил. Обаче, има и други услуги. Онзи банкер, сарафин, лихвар, който е турил фирмата, казва: Ние сме хора, услужваме на нуждаещите се. И че правят добро. Който има нужда да си прави къща или да жени дъщеря си, обръща се към тях. Те казват: Може да ви услужим, ние сме много услужливи хора. Лихварят е много услужлив, но ти казва на ухото: Аз ще ти дам на заем, но с 45% лихва. Ти казваш: Как, с 45% лихва? Ти се попревиеш малко, но имаш голяма нужда от пари, ще вземеш при това условие. После, ще му стиснеш ръката, като на благодетел, а след една година той ще те изкара пред съда за неизпълнение на договора. Това е любовно разбиране. Защо го възлюби Христос? Младежът се приближи при Него и казва Му: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен?” Той Му зададе един от най-важните въпроси. Единственото нещо, което ние търсим сега, това е вечен живот, без страдания, без болести, без смърт. Някои от вас могат да ми възразят: Нали проповядваш, че човек трябва да страда? – Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш. Това значи страдание. Ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли. Направил си дългове, ще ги платиш, ще калиш диамантена воля. Честно и почтено ще плащаш. Ще кажеш: Не може ли да не платя? – Не може. – Защо не може? А Исус, като го погледна, възлюби го и му показа, че вечният живот седи в любовта. – Е, хубаво, не започва ли всяка работа в този свят с любов? Угощенията не започват ли с любов? Сватбите не започват ли с любов? Когато ръкополагат свещеника, не започват ли с любов? Всичко все с любов започва, а свършва без любов. Докато има любов, има живот. Хората казват: Чакай да видим, как ще бъде без любов. И като дойде да се върши работата без любов, те умират. А щом дохождат до насищане от любов, това не е любов. Там, дето има насищане, любовта не е говорила. В химията има един процес, наречен насищане: някои елементи се насищат при реакцията. Някои го наричат насищане, а други – пресищане. Да се наситиш, това не е любов. В любовта няма насищане, няма пресищане. Тя не е гладна, тя не жадува, тя казва: Който е жаден и гладен, да дойде при мене. Възлюби го Христос и му показа начин, как да намери вечния живот. Защо, именно, ви трябва вечния живот? – За да реализирате всички ваши идеи на земята. Как ще ги реализирате? Всички ваши философски системи, религиозни системи, всички тълкуватели, моралисти, социолози обясняват проявите на живота по разни начини и дават различни тълкувания за подобряване на единичния и обществения живот, но теориите им не почиват на здрава основа. Че е така, няма какво да аргументирам. Фактите от 8,000 години доказват това. Ако тези теории почиваха на здрава основа, те биха съградили нещо здраво и трайно. Съвременният строй не е основан върху закона на любовта, пък и не може да се съгради на тази основа, защото хората не разбират, какво е любовта. Те разбират това, което не е любов. Първото нещо, като те възлюби някой, той ще те ограничи. Например, дъщерята е свободна като птичка; родителите я оставят да ходи свободно, да се събира с другарки, да пее, да се весели. Обаче, възлюби я един младеж, който й казва: Няма да се срещаш с другарки, няма да ходиш тук, няма да ходиш там. Аз те обичам, с мене ще бъдеш. Влезеш в едно религиозно общество, същият закон владее. Някои казват, че аз не разсъждавам добре. Моите разсъждения са тъй здрави, философски, както никой не е разсъждавал досега. В моята мисъл, в моите разбирания има единство в принципите. Ония неща, които проверявам всеки ден, на тях почива цялото Битие. В което религиозно общество влезеш, ще срещнеш много форми, От това гледище, всички прояви, всички форми са на мястото си. Ако нямате нужда, не щяха да се явят, а явят ли се, когато не са нужни, те ще изчезнат. Аз разсъждавам: Тия неща съществуват, следователно, те са необходими. Тъй че, в религиозното общество, и там има ограничения. Ще ти кажат: Ще вярваш в символа на вярата, в тия правила. Отстъпиш ли малко от тия правила, те казват: Приятелю, ние си имаме правила, по които трябва да ходиш. Влезеш в университета, някой виден професор преподава нови идеи, ново учение, но щом се отклониш от тях, веднага ти казва: Това не се позволява. Ако професорът поддържа, че субективният свят е съществен, а обективният - илюзорен, и ти не си на същото мнение, ти трябва да напуснеш университета. Ако друг професор поддържа обратното, и ти се отклониш от тази рамка, веднага ще те ограничат и ще кажат: Как, ние не знаем ли, къде е истината? Това е заблуждение. И едните, и другите мислят, че знаят истината, а те сами ограничават. Всеки, който ограничава, не познава истината, Нима, когато аз уча някого, трябва майка му да ми препоръчва, как да го уча да яде? Аз възразявам: Кокошката учи ли пиленцето си, как да яде? Щом се излюпи то, майката казва: „Кът, кът”, и то тръгва след нея и почва да яде. Това пиленце е много по-умно и по-интелигентно от твоето дете, което някога ще стане държавник, философ. То с години ще се учи, как да яде. Някой път му туриш голяма вилица, друг път голяма лъжица, някой път му дадеш гореща храна, и то я налапа изведнъж, изгори се и изплюе храната. Друг път сготвиш месо, което не е крехко, и то се заклещи между зъбите му и не може да го яде. Детето ли не знае, или майката не знае, какво да даде на детето си да яде. И Христос, като го видя, възлюби го и му каза: Философските системи, през които е минала твоята душа, пътят, по който си вървял, няма да ти помогнат да намериш вечния живот. Ти научи ли Мойсеевото учение с ограниченията му? Ние нямаме пълния текст на техния разговор, но аз го тълкувам. Младежът казва: „Учителю благи”, но той не разбира тези думи. Христос го спира и му казва: Ти не можеш да ме наричаш благ. Ти не разбираш любовта. Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, само един Бог. Заповедите знаеш: Не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не свидетелствувай лъжливо, не обиждай, почитай баща си и майка си. – Не прелюбодействувай! Кой прелюбодействува? – Който няма любов. – Не убивай! – Кой убива?–Който няма любов. – Не кради! Кой краде? – Който няма любов. – Кой свидетелствува на лъжа? – Който няма любов. – Кой не почита баща си и майка си? – Който няма любов. Това са все отрицателни принципи на Мойсея. И защо хората не успяват? Ако всеки ден си казваш: Аз няма да крада – ти никога няма да се освободиш от кражбата. Що е кражбата? – Желание да вземеш нещо. Какъв е цярът на това желание? – Да даваш. Почни да даваш навън. Кражбата е вътрешен процес, една утайка, А сега всички морализират. Бащата казва на сина, майката на дъщерята: Няма да крадеш! Ще видите, как детето ще краде. Това е неправилно възпитание. Имате две деца. Направете опит с едното дете, като му казвате: Давай, давай! А на другото дете казвайте: Не кради, не кради! У второто дете ще се яви желание да види, що е кражбата. Мойсей е дал тия заповеди, а Христос казва сега, какъв е цярът. А Исус, като го погледна, възлюби го и рече му: „Едно ти недостига сега”. Той го учи, как да се освободи от всички недостатъци и му казва: ,,Иди, продай все що имаш, и раздай го на сиромасите.” Там е всичкото: Раздай! И сегашните богати хора, милионерите, искат да знаят, какво ги очаква в бъдеще. Не говоря това от себе си. Писанието говори в Яковото послание. Там е казано: „Елате вие сега, богати! Горко вам, богати, които ядохте и пихте, които онеправдахте работниците! Идат върху вас дни, когато всичко ще ви се вземе”. И сега идат тия дни. Бедните ще ви хванат за гушата и ще кажат: Дайте! Те ще се явят в една или друга форма, но ще се явят. И за да се освободят богатите, Христос им казва: „Давайте!” Сега църквите се пълнят с богати, не с бедни. Богатите палят големи свещи. Ами бедният може ли да отива на църква? Той не може да пали свещи, защото няма пари. Богатият запали голяма свещ, прекръсти се и каже: Голям грешник съм, Господи! Запалих Ти една големичка свещ, ще се потрудиш за мене. Господ казва: Аз съм приготвил да ти запаля друга свещ. Сега някои ще кажат: По някой път говориш зле. – Не говоря зле. Господ ще почне сега да говори в света. Той говори в умовете на всички хора. Голямо брожение има и трябва да знаете, че когато Господ говори, земята ще се обърне с главата надолу, но всичко това ще стане. И понеже Бог ни е възлюбил, любовта ще се яви. Досега беше законът на какво? Досега хората учеха само терапевтиката на Христовото учение, т. е. начини, как да се лекуват. И ще видите, че във всички църкви проповядват все за спасение, за покаяние, за вечен живот: как да се освободят от греховете, от наказанията, как да се лекуват – все за болници разправят. Всеки иска да се спаси. Нищо нямам против това, но тия хора се заблудиха. И след туй питат здравите хора: Ти спасен ли си? Някои ме питат: Ти спасен ли си? Аз се поусмихвам и ги питам: Какво е това спасение? – Как, не знаеш ли? – Спасението е само за болните. Аз не съм болен. Щом не си болен, ти си спасен вече. Казват: Той е еретик, той не разбира Евангелието, той не вярва, че може да се спаси. – Е, казвам: Кой е по-прав: Аз ли, който имам Бога в себе си, цял ден съм с Него, разговарям се, радвам Му се, или този, който никога не е видял лицето на Бога, а ми говори за спасение. Пита ме: Спасен ли си? Казвам: Братко, никога не съм бил спасяван и не бих желал да бъда спасяван. Ето една двузначеща дума – „спасен”. От какво да се спасиш? Когато крадецът открадне 10,000 лв. и избяга, нали той спасен? И после, дохождат проповедници да ме убеждава, че думата „спасен” е силна. Казвам: Тя е дзузначеща дума, в нея няма никаква философия. Онзи, който краде, и той се спасява. Онзи, който падне в реката и го извадят, и той се спасява. И единият, и другият се спасяват. Де е силата на тази дума? Думата „любов”, и тя е двузначна. Може да любиш някого, който ти. е направил добро; може да любиш и онзи, който е направил зло другиму. И в съвременната любов хората постоянно се скарват. Някой залюби двама души, и те се скарат помежду си. Това не е Божествена любов. Тази любов е двузначеща. Аз констатирам само тия факти, не казвам, че това е лошо. Не казвам, че не трябва да мразиш. Мога да ви обясня научно, че омразата е потребна. Мога да обясня, как е дошла тя, защо е дошла – причините за нейното явяване. Но аз няма да ви обяснявам това, защото ще се явят мнозина архимандрити, свещеници, които ще изопачат мислите ми тъй, както мисълта за обмяна на енергиите и ще кажат: Тъй казва г-н Дънов. Ще приведа един факт: Вземете един народ като еврейския. Евреите са толкова тесногръди, фанатици, жестоки. Аз не ги наричам такива, така ги описват в Библията. Тъй казва техният пророк, който живял между тях. Явява се в еврейския народ един човек, като Христа, с най-широки идеи, които обхващат целия свят. Как ще обясните това противоречие? Следователно, хора с широки умове, с благородни сърца могат да се явят само в такъв народ. Вземете и гърците. Между тях се яви Сократ, който също беше преследван от тях. Вие знаете много добре гръцката история, няма какво аз да ви разказвам за гърците. По-късно и българите са имали не малко стълкновения с гърците – познават се. Значи, в еврейския народ имаше материал, от който можеше да се създадат най-благородните идеи. Когато съществува злото, това показва, че светът е в еволюционно състояние – гради се, създава се нещо. Когато се завърши цялата еволюция, когато целият космос се съгради, злото ще изчезне. Когато се гради къща, случва се да падне камък върху главата на някого. Това е зло, нали? Но като се свърши постройката, казват: Отлична постройка! Отлична е, но трябва да мине една фаза. Злото е само една фаза, не е нещо съществено. И в морално отношение, законът е същ. Там, дето има градеж, трябва да се минава отдалеч. Когато казвам, че трябва да сме моралисти, подразбирам, че трябва да сме далеч от силите, които работят в природата, защото може да ни сполети голямо нещастие. Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ. Амерфу, прочут цар на древността, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния. При най-голямата планина имало един свещен извор. Амерфу бил адепт на Бялото Братство. Той съградил една чешма, но при съграждането й всички камъни оживели. Започнала се вътрешна борба между тия елементи, кой да бъде пръв между тях. Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата. Явили се всички скъпоценни камъни и предложили, да се направи от тях кранът на чешмата. Амерфу им казал: Не може от вас да се направа такова нещо, дребни сте, не сте големи диаманти. Скъпоценните камъни се мъчели да направят голям камък, но не могли, и останало водата да потича през мраморен кран. Всички корита на чешмата били направени от мрамор. Сега трябвало да се поставят тръби на чешмата, обаче, явил се спор между тръбите, коя от тях да бъде първа до крана. Амерфу им казал: Само една от вас може ла бъде първа, останалите ще се наредят една след друга, чак до извора. Другояче не може. Такъв е редът на нещата. Наредили тръбите, както трябвало. Най-после, всички се укротили, зарадвала се чешмата и почнала да тече. Но в чешмата се събудило голямо съзнание. Тя разбрала, че е голямо благо за хората. Започнали да идват при нея богаташи, идвали и принцове. Но като се прочула много, почнали да я посещават и бедни хора. И животни почнали да идват и оставяли там своите извержения. Възнегодувала чешмата: „Как така, аз давам такива блага на хората, а тия простаци да си оставят тук изверженията? Не мога да търпя това безобразие!” Започнали да идват жени да си перат дрехите. Чешмата почнала да се моли на Бога, да спре водата й. Чул Господ молбата й, спрял водата. Пресъхнала чешмата, престанала да тече. Никой не отивал вече при нея. Сега дошло едно голямо зло. Като престанала водата, явили се малки мушички и оставили там изверженията си. Нямало кой да ги чисти, както по-рано водата чистела всичко. Сега мнозина ще кажат: Дотегна ни вече да слушаме, все за любов да ни се говори. Не искаме любов, да се махне чешмата, да престане водата! Но като престане водата, ще дойдат мушичките и няма кой да чисти. Те тъй ще се загнездят там, че след време цялата чешма ще се разруши, и ще дойде смъртта. Не е ли това сегашната философия на живота? След като сте приели всички богатства на света, жена и деца имате, къща имате, вие сте пак недоволни. Защо? Майката казва: Дъщеря ми се ожени за еди-кого си, но той не е за нас. Той е непрокопсан. Защо? – Не е според мярката на майката. – Е добре, синът се оженил, бащата е недоволен; снахата не е по мярката на бащата. И така се явяват спорове. Когато Господ направил света, Той не го е създал, за да се нрави само на вас. Той не е създал снахата, за да се нрави на бащата. На него може да не се нрави, но да е приятна на други десет души. Когато прозрете и намерите Бога, само в любовта ще разрешите тия въпроси. Аз не говоря за Бога в такъв смисъл, както вие Го разбирате. Аз давам на тази дума друго значение. Думата „Бог” е силна дума. Под думата „Бог” аз разбирам това, което включва в себе си всичко възвишено, благородно. Този, който има в себе си Бога, той може да примири всички противоречия в живота, да се справи с всички мъчнотии в света. Това е Бог, това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, Който ще ни научи да се справим с противоречията в живота. Защо се явява недоволството? – Защото ние сме по-умни от Господа. Някой казва: Защо Господ е направил света така? Казвам: Дай си програмата, да видим, как искаш Господ да направи света. Казвате: Защо дъщеря ми се родила такава? – Ами каква трябваше да се роди дъщеря ти? В дадения случай, ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Засега формата ни е точно подходяща за случая. Ако искаш, можеш да измениш формата си. Сега съвременните учени казват, че по наследство човек се изменя. Вярно е, постепенно може да се измени, но това може да стане и моментално. Ако поставя най-мъчнотопимия метал на огън от 100° – 500°, той няма да се стопи, но ако го поставя над 1000° температура, той ще се стопи. Топлина, огън ни трябва. Съвременните хора работят без топлина. Съвременните хора нямат този Божествен огън, изгубили са го. Някой казва: Слушай, да не ме излъжеш! – Как, аз съм честен човек. Мъжът казва на жена си: Аз ще се оженя за тебе, но да ме любиш! И не след дълго време той я разлюбва. И жената казва същото на мъжа. Прометей, който донесе този Божествен огън от небето, тази светлина, биде прикован на скалата. И Христа разпнаха, защото донесе Божествения огън. Казваха: Не може още. Защо? – Защото хората са болни. Цели 2000 години се лекуват, след което ги поставят в ретортата. Ти си грешник, ела в ретортата. Тези дни дойде при мене една студентка и ме пита, какво нещо е морал, какво представя духовният живот? – Духовният живот е превръщане на твърдите вещества в течни. Ще вземеш един стар човек, ще го туриш в ретортата и ще го стопиш. Така той става духовен човек. – Как ще го стопиш? – Ще го стопиш, разбира се. Аз имам в своята стая 10 реторти. Ако в една от тия реторти туря 90 годишен старец, в първо време той ще вика, ще плаче, но след няколко дни ще излезе обновен, млад момък. Който не знае, какво става в стаята ми, ще се чуди, какъв човек съм и ще каже: Този човек добре проповядва, а като дойдат хората при него, викат и плачат. Ето, и ти, ако искаш да знаеш, какво става със старите в ретортата, влез в стаята ми и наблюдавай. Ще гледаш и ще мълчиш. Старият постепенно ще се стопява, ще минава от една реторта в друга, от едно вещество в друго, докато престане да вика. С него ще стане алхимическа промяна и от стар ще се превърне на 20 годишен момък. Той ще излезе от последната реторта и ще каже: Свърши се всичко! Сега съм нов човек. Ще ви приведа примера за буквите. Един ден Бог извикал всички букви, една след друга, при Него. Първа се явила буквата „а”. Господ я запитал: Как се казваш? – А – отговорила буквата. – Повикай сестра си! Дошла буквата „б”. – Как се казваш? – Б-б-б... Не може да каже името си, не се чува никакъв глас. – Тури буквата „а” след тебе, ще се чуе името ти. Като турила „а” след себе си, чуло се „ба”. – Ба! – знак за учудване. Втората буква казала: Малко съм гъгнива. – Като туриш първата буква след тебе, и твоето име ще се чуе, и всичко ще се свърши. Турете „а”, като начало на любовта. Така ще се чуе „ба, ва, га”. Ако туриш пред „ва” буквата „а”, ще се получи „ава”. Така се изменят буквите и сричките в кабалата, и всяко нещо придобива смисъл, какъвто му е даден. Ти си гъгнива буква „б”, нищо не можеш да кажеш. Тури гласната „а” след себе си. Гласните звукове имат сила в себе си. Следователно, за да пееш, нужни са гласни звукове. Великите истини са гласни звукове, чрез които съгласните получават израз. Без гласните, съгласните ще си останат завинаги гъгниви. Какво ще кажете за едно общество, съставено от съгласни, т. е. гъгниви звукове? За да се развива добре това общество, между съгласните звукове ще турите гласни. Като влезе любовта в едно общество, веднага след нея иде чистотата. После иде мъдростта и светлината, а след тях – истината, т. е. знанието и свободата. „Като го погледна, възлюби го.” Значи, Христос възлюби този младеж и дълго време говори с него. Младежът му каза: Учителю, като се върна у дома си, ще проуча това учение, ще го подложа на опит. Христос разбра, че младежът се огорчи дълбоко в душата си. Ето, 2000 години изминаха оттогава, и той все опитва това учение. Кой е този богат младеж? – Това са християнските народи. Богатият младеж символизира християните, които носят богатството на Христа. Той запита Христа: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечния живот?” – Ще се откажеш от стария живот, от старото учение и ще заживееш разумно. Знание, мъдрост имаш, сега ще прилагаш. И до днес богатите опитват Христовото учение. Днес на всички се налага нов метод – прилагането. Всички искате да бъдете възлюбени. – Възлюбил ви е Христос. И като ви казва, какво да правите, вие отговаряте: Всичко това направихме още в младостта си. – Тогава иди, продай все що имаш, и го раздай на сиромасите. – Как да го раздадем? – Това вие сами трябва да знаете. Павел казва: „Ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм направил.” Значи, ще давате с любов. И сегашните християни не разбират закона за даването. Той представя процес на сеене. От това, което си посял, ще даваш, т. е. временно ще го изгубиш, но после стократно ще спечелиш. Мислите ли, че ако дадете от любовта си на някой болен, страдащ, той ще ви забрави? Векове, хилядолетия ще минат, но дето и да ви срещне тази душа, тя ще помни любовта, която сте й дали, и пътя, който сте й посочили. Тя никога няма да ви забрави и ще каже: Заради любовта, която ми даде, заради онова, което нося в душата си, аз всякога ще съм ти длъжен. Само този човек ще те приеме в дома си, ще ти измие краката и ще ти даде света целувка. Сега, ако ви говори евангелски проповедник, ще каже: Братко, ти трябва да се покаеш, да се откажеш от лошия път, от греховете си и да приемеш любовта. – Покаяние и любов са несъвместими. Не може да боледуваш и да имаш любов в себе си. Болестта показва, че любовта те е напуснала. За да приемеш любовта, ти трябва да се откажеш от всички стари възгледи. Аз говоря за онези от вас, у които съзнанието се е пробудило, а не за децата – за ония с материалистичните възгледи. Едни от вас са големи материалисти, а други – идеалисти. Вие принадлежите към различни партии – радикали, народняци, демократи и др. Едни са българи, други англичани, французи, руснаци. Каквито и да сте, към каквато школа и да принадлежите, едно се иска от вас: да имате любов. Любов трябва на хората. Всички говорят за любовта, и свещениците говорят за нея. Много естествено, всички се нуждаят от любов. Онази сила, която поддържа света, това е любовта. Обаче, всички са злоупотребили с нея. Ето защо, всички трябва да разберат любовта и нейните широки прояви. Не отричам старите форми, но казвам: Новият живот носи нови форми. Старото не отхвърлям, но с новото ще правя опити. Ние не сме длъжни да се справяме със старите форми на природата. Тя разполага с безброй методи, за да се справи с тях. Сегашният свят ще се оправи по магически начин. Ще дойде Бог един ден на земята и ще оправи света. Вие си представяте Господа като старец, с бяла брада. Не, Бог, Който ще оправи света, ще излъчва, такава светлина, че няма да остави у вас тъмно място, неосветено. Той ще донесе такова изобилие, каквото никога не сте виждали. Тогава ще бликнат такива извори, че няма да остане жадно същество в света. Той ще донесе такива сили, че няма да остане болен човек на земята. Той ще донесе такова богатство, че няма да остане беден човек на земята. С едно издигана на ръката, отгоре - надолу и отдясно - наляво, всичко това ще стане. С едно духване целият свят ще се преобрази. Всички говеда ще приемат човешки образ. Рогата и копитата им ще паднат и в тях ще видите свои братя. Те ще ви питат: Познавате ли ни? Това значи да живеем в братство и единство. Тогава няма да има юлари и хомоти, няма да има оран, жътва и вършитба. – Какво ще има тогава? – Сами ще си отговорите. И тъй, само онези, на които съзнанието е пробудено, ще разберат, че Бог е слязъл на земята. На когото съзнанието не е пробудено, само ще гледа, без да вижда и разбира. И моята котка често седи при мене. Аз чета някоя философска книга, а тя погледне, свие се и заспи. Някога ме гледа, но нищо не вижда: нито картините в книгата, нито каква е книгата. Някога ме погледне и ме пита: Има ли в стаята ти мишка, която те смущава? Чувам отвреме - навреме, че нещо скърца, трябва да е мишка. – Но слушай, като я хванеш, не я изяждай. – А - а, нашият закон не признава такива неща. Как да не я изям! Ти ме изпитваш. Нашият закон пише: Щом хванеш мишка, ще я изядеш! – Тогава не я яж с кожата, свали й кожата. – Няма време да чакам, кой ще търпи да сваля кожата й. Така се разговарям аз с котката. Като свърша разговора, тя ми казва: Хайде сега, гледай си работата, аз ще си поспя. И заспива. Казвам: Умна е тази котка. Някога тя мине край мене, поглади се, погледне ме и казва: В много тясна стая си се затворил. Аз не мога да остана тука. Отвори ми да излеза вън. – Умна е тази котка. Иска да излезе вън, в широкия свят. Ставам, отварям й вратата, и тя излиза. Пак се обърне и ми казва: Помни, аз ще се върна. Няма да оставя да те смущават мишките. Аз лесно се справям с тях. „И като го погледна, възлюби го.” И на. вас казвам: Приложете любовта в живота си. Като изучавате закона на любовта, не се занимавайте с хората. Всеки човек се занимава със себе си. Следователно, не се бъркайте в неговата работа. Например, аз чета една книга. До мене и моят приятел чете някаква книга. Имам ли право, всяка минута да го побутвам и питам, какво разбрал от това, което чете? Ако го побутвам така, той няма да си научи урока. Трябва ли да го уча, да го морализирам, как да живее? Българинът е практичен, но същевременно обича да морализира. Отиват двама млади, мъж и жена, на гости у кума си. Жената казва на мъжа си: Ти ще внимаваш, като говориш. Ще си служиш с високи, отбрани думи. Да не ме засрамиш! Мъжът говори: Небе, слънце, светлина, Бог, ангел, архангел, серафим, океан – все отбрани думи. Кръстникът му, като го слуша, казва: Дъската му хлопа! Така постъпват мнозина, на които е казано да си служат с езика на Библията и Евангелието. Срещне ме някой и ме пита: Ти знаеш ли, какво е казал Христос? Започва той да ми цитира един, втори, трети стих от Евангелието. Срещне ме друг и ме пита: Знаеш ли, какво е казал Христос? И той започва да ми цитира същите стихове. Среща ме трети, и той цитира същите стихове. Аз си записвам всичко, каквото ми казват. Еднообразие е това! Един ден аз срещам едного и го питам: Знаеш ли нещо, което Христос е казал, но не е записано? Ето едно от ненаписаното: Глупавите повтарят, а умните се учат. Ще кажете, че повторението е майка на знанието. Какво знание придобива фонографът, като повтаря нещата? На фонографа е отбелязана само една реч, която за първи път прави впечатление, но щом се повтори, всички казват: Чухме я, искаме нещо ново. – Не мога да изнеса нищо ново. – Защо? – Интелигентността не е в мене, тя е вън от мене. Така мнозина преповтарят писаното в книгата на любовта. Питам: Знаеш ли, колко градуса има любовта? Любовта има 135 милиона градуса топлина. На тази топлина всичко се топи. Поставят ли човека на тази топлина, той се стопява и изгаря. След това му турят надгробен камък. От любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Това са творческите сили, които градят. Ето защо, всички добри хора, всички светии, като минават от едно състояние в друго, преживяват такива състояния, каквито обикновеният човек не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания. Не е лесно да те поставят в една реторта, във втора, в трета. Колкото да викаш и да плачеш, ще минеш през 135 милиона градуса на любовта. За този огън апостол Павел е казал: „Горко ми, кой ще ме избави от закона на плътта?” Като минал през този огън, той казал: „Разбрах, какво нещо с любовта. Сега тя е в мене, и Дух Божий живее в мене.” Днес аз говоря на младите, които са за любовта. Казват, че съм развращавал младите. Така мислят само старите, затова аз ги оставям настрана. Аз оставям настрана и религиозните хора. Младите са на моя страна. Те нямат църква. Те питат: Нова църква ли ще градите? – Може ли да се гради църква? Как ще градиш любовта? Ние не градим църква. Благодарим на ония, които градят църкви. Ако е въпрос за църкви, ние признаваме само една църква във вселената – църквата на природата, с безброй кандила – звезди и слънца. Цялата природа е едновременно и църква, и училище. Ние можем да посетим църквата на ония, които са я градили; ние може да се радваме на тия братя, че си имат църква. Обаче, ние не можем да градим такива църкви. Извинете ме, но аз не зная да градя църква; не зная, дали има нужда да градя. Всичко мога да градя, но за църква и за училище не съм се учил да градя. Докато има толкова майстори, дошли преди мене, нека те градят църкви и училища. „И като го видя Христос, възлюби го.” Спрете се върху този стих. Че ви е възлюбил Христос, никой не може да го откаже. За това има такива силни аргументи, които никой не може да обори. Имате живот. Това е резултат на тази любов. В деня, когато откажете тази реалност, вие моментално ще свършите. Докато вашият ум свети, докато вашето сърце грее, докато вашето тяло се движи, вие се ползувате от тази любов. Не питайте Бога, възлюбил ли ви е. Той ви е възлюбил. От хиляди години имате Неговата любов, а от вас се иска съзнание – да се покажете достойни синове на вашия Баща, Който досега нищо не е искал от вас. И когато вършите престъпление, Бог не се изпречва с тояга пред вас. Той затваря очите си, да не вижда. Двама братя се карат, убиват се. Той все си затваря очите, да не вижда. – Защо прави това? – Защото има любов към вас и казва: Вие не разбирате още великия закон, че любовта любов ражда, а насилието ражда насилие. Няма друг закон, друга система, освен Любовта, която може да поправи вашия живот. Вие можете да го приложите практически, но правилно да го приложите. Някой казва: Да раздадем имането си. – Не, братко, ако раздадеш имането си без любов, не го раздавай, защото в моята душа ще се явят същите принципи, същите чувства, както в твоята душа, и аз ще ти стана най-големият неприятел. Дадеш ли парите си с любов и забравиш, че си дал тези пари, ти печелиш един добър приятел. Такъв е законът. Това е един въпрос, който можете да проверите. Сега ние сме пред един от великите опити в света. Понякога аз съжалявам, че даже мои ученици криво тълкуват думите ми. В моето съзнание думите имат само едно значение. В мене няма никакво пропукване на съзнанието; няма абсолютно никакво съмнение за вечното, за реалното, защото ние живеем вътре, в този свят. Ние го знаем какъв е; той не е такъв, както учат философите; не е такъв, какъвто го представят и разните религии. Те тъй го рисуват, тъй го обясняват, но сами са виновни за това. Ще ви разясня мисълта си. Някой рисува една картина сутрин, при зазоряване. Картината ще бъде такава според светлината, при която рисува художникът. Но при друго осветление, картината ще бъда друга. Божественият свят е такава хармония, в която, като влезете, ще забравите всичките си грижи и страдания. Там нещата имат смисъл и дълбочина; там всичко живее с любов; там има изкуства, каквито не подозирате, и такова разнообразие, че за всеки човек има специална работа, която му допада. И като живееш с радост в този свят, може да се учиш. С хиляди години може да живееш там, без да ти дотегне. Животът не е еднообразен. И като те възлюби Христос, ще влезеш в Божествения свят и тогава няма да бъдеш като съвременните хора. „И като го видя Христос, възлюби го.” Сега и вие сте от възлюбените, на които Христос казва: „Идете, продайте всичко, каквото имате, и след това елате и ме последвайте”. А вие казвате: „Господи, ще си помислим малко.” От 2000 години все мислите, Аз ви питам сега: Намислихте ли? Последният ден е вече! Като се прави заем, нали се определя падежът и, като се изпълни времето, трябва да се приключи със заема. Та вие сте вече в последния ден и, може би, след няколко часа ще кажат: Затвори се вече касата, заемът е сполучлив, или не. Сега всички църкви може да ви кажат: Има още време, Христос не е в света, най-малко след един век ще дойде. – Лъжат се. Христос е в света. Всяка сутрин, като изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Той вижда, но хората не Го виждат. Като минава през София, Той си е отворил тъй много очите и казва: Я доведете онзи богатия при мене! Христос казва: „На мене се даде всяка съдба”.- Този министър, нека го доведат при мене! Хващат го и го завеждат. И като дойде при Христа, Той няма да го изобличи, а ще каже: Спомняш ли си онова време? Аз те възлюбих. Готов ли си да изпълниш това учение? Тъй ще те пита Христос. Ако си готов, ще кажеш: Господи, готов съм, реших и свърших, каквото искаш от мене. Той ще ти даде една целувка и ще каже: Радвам се, ти сега си ми брат. Ако не искаш да изпълниш учението, Той ще те пусне и като излезеш, там ще те хванат други ангели. „И умря Лазар и го заведоха в лоното Аврамово.” Като умря Лазар, нямаше музика; попове, владици също нямаше. Сега, като умре някой богат човек, там има и попове, и владика, но като отиде на онзи свят, там ще има плач, мъчение. Знаете ли, как го посрещат там? „И възлюби го”, туй е важно за вас. Няма да мислите за смърт. Аз искам учениците на Бялото Братство да приложат тази любов в най-малък размер, микроскопически да я приложат, без никакво изключение. От вас искам да разрешите кардинално този въпрос. Сега, всички сте възлюбени, и аз се радвам, че ви намирам. Уверен съм, че вие сте решили така въпроса: Ще дойдем, ще изпълним великата Божия воля, тъй както великата Божия Любов я изисква. По любов ще направим всичко. Тогава всички спорове ще се разрешат. Ще оставим света, нека си спорят там. Има два процеса в света. Ние сме за вътрешния, вечния процес, в който съществува абсолютна хармония. Сега разрешаваме този въпрос. Той е решен в далечното минало. В бъдеще той ще донесе най-добрите резултати. 
Т. м.

2. Беседа от Учителя, държана на 22 октомври, 1922 г. София.

----

*) Марка 10:21.