Истината

Най-често използвани думи в беседата: истина, аз, сега, има, любов, може, човек, казва, кажеш, живот, съм, всичко, дойде, всички, себе, говорим, казвам ,
Съборни беседи , В.Търново, 21 Август 1922г., (Понеделник) 16:30ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Тайна молитва

Няма Любов като Божията Любов.
Само Божията Любов е Любов (три пъти).

Ще прочета първите десет стиха от 15-а глава от Евангелието на Йоана.
 Сега на вас, учениците, ще ви задам един въпрос: кога гладният може да знае, че се е наял? Кога жадният може да знае, че жаждата му е престанала? Питам и обратното: кога ситият може да знае, че е гладен? Кога можете да познаете, че свещта свети? Когато гори, когато губи нещо от себе си, нали? Ние идваме вече, ние се домогваме да обясним научно промените, които стават вътре в нашата душа, в нашето съзнание. Това са все формули за Духовния свят. Следователно свещта като гори, дава своята светлина. Туй горене може да бъде правилно и неправилно, т. е. пълно или непълно. Ако горенето е пълно, и светлината е по-пълна, по-силна; ако горенето е непълно, и светлината е по-слаба. Значи, за да познаем дали е горяла една свещ, трябва да видим дали е изгубила нещо от себе си. Ами когато изгори цялата свещ, къде отива? Тя се е превърнала в светлина. Свещта, сама по себе си, представлява сгъстени вибрации на светлината. И светлината, като се превърне в своето първоначално състояние, отива в своя първоизточник. Сега допуснете, че имаме 10 милиона шишета, пълни с вода, и всяко от тях да събира по 10 кг вода. Значи 10 кг по 10 милиона стават 100 милиона кг. Ако изливате тази вода постоянно в един улей, нали ще може да завъртите една воденица? Докога ще се върти тази воденица? Докато има вода. След като се завърти колелото и водата се излее, где ще отиде тя? В морето. Ами смляното брашно останало ли е там? Где е отишло? Значи 10 милиона шишета останаха празни. Енергията е била в шишетата, но шишетата не са самата енергия. И самата вода не е същинската енергия, тя е предала своята енергия, т. е. същинската енергия е преминала в брашното. Сега аз ще ви запитам: какви са симптомите на Любовта според вашето схващане? Ами че кажете ми, как тъй хора, които по 40 години са учили в туй училище на Любовта, да не знаят какво нещо е Любов? Вашите първи учители какво са ви казвали, как са ви учили? Вашите бащи, вашите майки какво са ви казвали за Любовта? Аз пак ще ви кажа, че Любовта в своите най-малки изявления – това е физическата Любов. Тя е микроскопическата Любов, която се проявява на физическото поле – какви са нейните форми, нейните признаци? Първо, Любовта създава живота, животът създава формите, а формите дават място да се яви топлината и светлината в този живот. Тя започва с ядене и пиене. Щом човекът яде и пие, той има Любов. Тъй че всеки, който яде и пие, има Любов. Влюбените най-много ядат, те са ужасни гастрономи. Влюбените често не ядат от страх. На момата, когато има рандеву, не Ă се яде, сърцето Ă се притеснява, страх я е да не я уловят. Когато ще обесиш един човек, дай му най-хубавото ядене, ще яде ли? Не може. Неяденето произтича от страх. Някои казват: „От Любов не яде.“ – Не, не, от страх не яде. От какво се страхува? Да не изгуби Любовта. Пък той никога не е имал Любов. Може да се случи нещо, да се развали туй рандеву – страхува се. Понеже аз зачеквам Любовта в нейното първично проявление, в най-първото проявление, сега вие ще ме разберете криво. Във вас има стари форми, аз зная къде ви отиде умът, но туй, за което вие мислите, в него няма никаква Любов. Тъй например, дето някой се превива от любов, припада от любов, после не му се яде от любов и много други работи върши, това са особени психически, болезнени състояния на душата. Това са отклонения на душата, те нямат нищо общо с онова здравословно състояние на тази възвишена Божествена енергия. Сега ние минаваме на друг въпрос: аз искам да дойдем до целта да мислим здраво и да започнете да се освобождавате от вашите стари схващания. Ето в какво са погрешни вашите схващания. Да кажем, някоя мома иска да се жени, търси своя възлюбен. Този въпрос съблазнява малко хората. Аз ще приведа друга форма, която не е тъй съблазнителна. Кого търси ученикът? Учителя си, нали? Следователно целта на ученика каква е? – Да намери Учителя си. Резултатът какъв е? – Знание. Тогава целта на Учителя каква е? – Да намери своя ученик, казано в най-проста форма. Сега тия са вътрешни отношения. Защо търсим Бога? Ние Го търсим в Неговото първично проявление, за да ни даде Любов, а Любовта ще ни даде живота. Животът у нас липсва. Обект на Земята е Животът. Този живот ние търсим. Следователно Любовта, като се яви в своите проявления, трябва да създаде най-малката форма на физическото поле. Щом дойде Любовта, тя ще създаде първата форма, после ще почнат да се явяват ред други форми: те се сгрупирват, дават живота, той строи и започва растенето в света. Сега по какво се отличава Любовта? Че тя внася Живота. А по какво се отличава животът? Има движение от вътре на вънка – разширение. Първото нещо в живота е разширението: там, дето има живот, има топлина, има и светлина. Там, дето няма живот, топлината и светлината липсват. И сега можем да направим такова едно твърдение. Целият космически мир, материята, от която сегашният Космос е създаден – това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди и милиони космоси, които са съществували в миналото. Материята, която е изоставена, е от съществата, които са работили тогава, и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате. Но понеже в тия хиляди и милиони космоси всичките същества, които са минали, са изоставили своите желания, мисли и действия вътре в тази материя, то затова, като строите вашите къщи, по някой път се появяват остатъците на хилядите и милиони векове. И право казват някои, че сегашната материя, това са заспали духове, които трябва да се събудят – спящи духове са те, които трябва да се пробудят. Сега разбирате ли тая работа? Тя е неразбираема работа. Реплика: Следва ли да заключим, че тия духове са били много идеални? Някои са били много идеални, а някои са били сто пъти по-долу от нашия свят. Този Космос, сегашният, е един от най-добрите, които сега съществуват, а за в бъдеще може да има по-добри от него. Сега ние ще проучваме Любовта като сила. По какво се отличава човек, когато тази Любов влезе в него? Най-първо Любовта прави човека млад. Имаш Любовта – подмладяваш се; губиш Любовта – остаряваш. Имаш Любовта – придобиваш знания; губиш Любовта – оглупяваш. Имаш Любовта – добър ставаш; губиш Любовта – лош ставаш. И ние обясняваме нещата тъй: щом си неразположен, щом си лош, изгубил си Любовта, значи липсва ти нещо. Кой се дразни? Я вижте онзи баща, който няма петаче в джоба си, колко се дразни, неразположен е, недоволен е. Но я му турете в джоба няколкостотин наполеона, той за няколко часа ще измени разположението си, веднага ще се развесели и всички вкъщи ще бъдат весели, радостни, нали? Нали туй е факт? Да, сега някои казват, че животът бил много идеален. Как е идеален? На Великден, ако има козунаци, яйца, кокошки, пуйчици, ядене, пиене, всички са весели – „Христос возкресе“ има там; но ако няма яйца, козунаци, ядене, пиене, хлебец, агънце – „смертию смерт“. Аз говоря за тия неща, за туй наше съзнание на Земята. Когато човек дойде да разбере по-дълбоко законите вътре в материята и неговото съзнание се повдигне и влезе в съзнанието на ангелите, въпросът е друг. Но ние влизаме в нашето съзнание: трябва да го изучаваме, него искаме да превъзпитаме. Любовта, като всяка енергия, може на някои места да се натрупва повече, на някои места по-малко. Можеш да бъдеш преситен от Любов, тъй както можеш да бъдеш преситен от ядене. Да си преситен, значи че формата, в която тази енергия трябва да се вмести, не може да изяви по-интензивните трептения на Любовта. Има толкова силни трептения на Любовта, че ако ги прекарате през сегашната нервна система на някой човек, той ще се стопи. И този човек тъй ще се стопи, моментално. Ако например прекарате този силен ток на Божествената Любов, която сегашните серафими и херувими имат, човек просто ще се превърне на светлина, но няма да разбере какво нещо е животът. Той ще изгрее и ще се стопи, но няма да знае защо е изгрял и защо се е стопил. Пък сега вие горите и се топите постепенно и знаете защо се топите. Майката казва: „Стопих се, изгорях.“ Бащата казва: „Стопих се.“ И ние горим. Човек е една запалена свещ: горим 10-20-30-50-100-120 години най-много, все горим и нещо изгаря, а нещо остава от нас. Сега най-първо вие, като ученици на Окултната школа, ще се стараете сърцата ви да бъдат топли, т. е. в съзнанието ви да няма никакви горчиви чувства. Когато някой човек ви е направил пакост, като го видите, да не се обръща сърцето ви, или като го видите, да не завъртите очите си. Да спазвате едно пълно съзнание на единство вътре в себе си, като че ли нищо не се е случило. В българския език в думата любовъ липсва онази линия, която уравновесява силите. Българите за любовта си нямат линия на уравновесяване, равнодействаща сила нямат, вследствие на това цялата страна е размирена – не че искат да бъдат непостоянни, но техните чувства се видоизменят. И тъй, окултният ученик, преди да стане ученик, преди да влезе в училището, трябва да намери своята равнодействаща сила и така може да стане ученик. Това да се запише. Като се запишете в Школата, първото нещо е да намерите своята равнодействаща сила. В българската дума любовъ буквата л представлява един ъгъл, стремеж има, но този ъгъл не е затворен като триъгълник. После, имате буквата ю, образувана от една малка пръчица, и до нея е буквата о. След туй имате буквата б, която показва закона на растенето. Тя е формула. Думата любовъ в българския език показва, че има методи как да превърнете тази сила, да я направите един творчески елемент. И тъй, българинът казва така: „В Любовта си най-първо ти ще се стремиш към Бога, но ти до Бога няма да отидеш.“ Че няма да отиде до Бога, това се вижда в буквата л, дето си е оставил отворено място, за да се върне отгоре. Той отива до конуса, но после, като стигне до върха, седи, седи, казва: „Не може да се мине, много е тясно“ – пак се върне назад, излезе отдолу, мъчи се да направи тази права линия, на буквата ю, отива нагоре, пак се връща назад и казва: „Тази линия трябва да я пробия.“ Образува о-то и после казва: „И тук не е Господ“ – върне се, забие си главата в земята и после, като го погледнеш, минал през житния клас, казва: „Далече е Господ – и тук не е, дали ще Го намеря някъде?“ И след туй какво казва българинът? – „Минах в ъгъла, на върха на конуса ходих – няма Го Господ; в правата линия бях – няма Го, в земята ходих, ниви садих, не намерих Господа; в класовете ходих – няма Го. Има Го, няма Го... чакай да се оженя.“ Буквата в показва, че той се оженва. Ер-голям (ъ) е еврейският йот – той показва, че е намерил принципа, който твори, става много силен и смел да руши, но още не е намерил равнодействащата сила. Българинът казва: „В конуса влизах, в правата линия бях, в земята се посаждах, в житния клас бях, ожених се – намерих силата.“ Къде? – „Имах поданици, но туй, което осмисля живота, не съм го намерил.“ И тъй, досега българите не са намерили туй, което осмисля живота. От колко букви е съставена думата любовъ у българите? От шест букви. Значи българската любов е в полето на илюзиите – дотам е достигнал той. Тогава коя е тази равнодействаща сила? Това е Истината. Туй, което спира сега славянските народи, българите, то е, че те не могат да казват Истината. Туй им липсва – Истината не могат да казват. Хората, които най-много обичат да послъгват, това са българите, славяните. Българинът, като дойде да те излъже, почва да се смее, мисли да те преметне. Той казва: „Преметнах го.“ Запитва го някой: „Този ли път води за еди-къде си?“ – „Този е пътят.“ И после, като те забърка, казва: „Ама че го затикнах, задъни се някъде. Аз направих това, за да го изпитам има ли ум той.“ И никога няма да ти каже нещо точно. Ако го питаш от туй село до онуй колко има, ще ти каже: „Е, тук е, наблизо.“ Вървиш час, два, мислиш, че си пристигнал, и най-после чак ще дойдеш. Близо било. И после, ако нивите му родят много жито и го попитат как са, има ли много жито, той ще каже: „Е, няма много.“ За каквото и да е, никога няма да ти каже истината. И тъй, в тази Школа, в която вие влизате, се изисква да се говори Абсолютната Истина, не абсолютната откровеност – аз не говоря за абсолютната откровеност, а за Абсолютната Истина. В дадения момент, когато дойде да кажеш Истината, да не се поколебаеш по никой начин да кажеш на света Истината, тъй както си е: нито преувеличена, нито намалена. Реплика: Да мълчим. Мълчанието някой път говори и лъжата. Трябва да се говори Абсолютната Истина. За учениците казвам сега това: Абсолютната Истина трябва да се говори. Дойде някой и ви пита: „Ти какво мислиш за мене?“ Преди да е дошъл той при тебе, ти казваш в себе си: „Той е малко вагабонтин, обича да си подръпва.“ Не казвам, че вие го казвате, аз привеждам един факт, който е много верен. Това са проверени факти от мене. Ти мислиш в себе си за някого: „Той е малко вагабонтин, не е толкова честен“ – изреждаш в себе си упреци против него. Дойде, пита те: „Какво мислиш за мене?“ – „Отличен човек си!“ – Не, ти ще му кажеш: „Аз мисля, че ти си малко вагабонтин, обичаш да послъгваш. Тъй аз мисля. Истината искаш да знаеш, нали? Тъй аз мисля. Ти можеш да ми се сърдиш, но туй е истината, ни повече, ни по-малко.“ Ще му кажеш истината право в очите. Той може да ти каже: „Ама ти за мене такова ли мнение имаш?“ – „Е, нали ме питаш за истината? Ако не ме питаше това, то е друго, аз бих замълчал, но понеже ме питаш за истината, аз ти я казвам.“ Ако обаче мислиш, че той е добър, ще му кажеш: „Ти си добър.“ Кажи му Истината! Той може да ти каже, че лъжеш, но Истината ще кажеш. Няма да преувеличаваш, ще кажеш туй, което в дадения момент е вътре в твоето сърце. Само при такъв един начин на мислене ще имате един нов подтик в живота. Колко уроци са ми давали, за да ме морализират: „Ти, господин Дънов, не говори така, бъди малко по-предпазлив, внимателен, ще докачиш хората.“ Е, хубаво, аз трябва да кажа Истината; че те ще се докачат, това е друг въпрос. Законът е такъв, че аз трябва да кажа Истината. И знаете ли какво би станало, ако човек престанеше да говори Истината? Представете си, че една чешма се задъни в своя кран, а напорът на водата Ă е много голям – какво ще стане? Ще се разпука. Аз трябва да говоря Истината, за да не се разпукам, а когато нещо се разпука, то направя хиляди злини. Една необходимост е да говорим Истината. Горко ни, ако не я говорим. И в края на краищата всеки от вас в края на своята еволюция ще бъде заставен да изкаже Абсолютната Истина – тъй, както си е. И сегашната карма не е нищо друго, освен едно отклонение от Истината – тъй, както си е. Кармата се е зародила в момента, когато ние сами сме се отказали да говорим Истината. Първият момент, първото отклонение, когато човек се е отказал да говори Истината, е създал сегашната карма, която е родила хиляди злини – и за да се освободим от нея, ние трябва да говорим Истината и да започнем да я прилагаме в живота си. От вас, като ученици, искам да прилагате Истината: абсолютно, без никаква лъжа. „Ама малко бяла лъжа?“ – Не, никакви бели, нито черни лъжи. Ще говорите чистата, бялата, светлата Истина. За нас и бялата, и черната лъжа е все лъжа. Разбирате ли туй правило? Това е моралът на Новия живот, моралът на новия ден. Ще правите разлика. В нас абсолютно никаква лъжа не съществува, ни помен от нея: никакво извъртане на фактите, никакво извъртане на чувствата, никакво извъртане на помислите, никакво извъртане на действията, никакво извъртане в движенията на очите. Всеки един наш поглед, всяко движение на лицето, на ръцете, на устата, на тялото, на краката – всичко това трябва да изразява Божествената Истина. Защото и в ходенето има разврат. Аз мога да направя едно движение и да ви развратя. Мога да си мръдна устата по един начин и да ви дам по една лоша мисъл. Мога да изкривя тъй окото си, че и без да ви кажа нещо, да направя един иширет и да посадя едно зло във вас. Тъй че ние със своите движения правим по-големи злини, отколкото като говорим с устата си. Абсолютно никаква лъжа! Този, който е дошъл да се крие в твоята къща, за да не лъжеш заради него, ще го вземеш и двамата ще бягате. Ще бягате, за да не казвате лъжата. Няма да чакаш да дойдат онези в къщата, че да те питат где си го скрил. Не, ти с него ще офейкаш с време. Чудни са хората – и двама ще бягате! Никой няма да те застави да говориш лъжа. Щом бягате и двамата, като отидете в гората, там ще кажете Истината. Ще кажете: „Братко, и двамата сме в гората, сами сме тук.“ Абсолютно никаква лъжа в Новия живот! Туй да го запишете. Туй е в нашия морал. Без изключение, ние за изключения не говорим. Тъй е, казвам ви Истината. Туй е факт. В Новия живот ще казваш Истината – без никакви изключения. Право на предмета – ще говориш Истината без никакви изключения. Може да те обесят, може да страдаш, може да изгубиш имането си, честта си, всичко, но ще кажеш Истината. Кажеш ли я, ти си ученик във Великата школа на Бялото Братство. И такъв един човек, след като умре, Белите братя ще го възкресят и ще кажат: „Ние те похвалваме, че ти си пожертвал живота си за Истината, че ти си изпълнил великия морал на Новия живот.“ И ако вие приложите този морал, както ви казвам, за една година, вашите лица другояче ще изглеждат. И аз ще туря всинца ви на един изпит, за да видя доколко говорите Истината. Туй да го знаете. Най-първо ще ви изпитам за Истината. И тогава знаете ли колко плач ще има между вас? Най-малко по един ден ще плачете през седмицата. За какво? Че не сте казали Истината. Истината, Истината, Истината, Истината, Истината! Сега въпросът не е само да казвате Истината, но тази Истина трябва да я любите, защото след като я кажете, да не си речете: „Отгде се домъкна ти у дома, че за тебе толкова страдания понесох!“ Кажеш ли така, пак ще сгрешиш. Не, след като пострадаш за Истината, ще се порадваш и ще кажеш: „Сестро, аз се много радвам, благодаря ти за голямото щастие, че ти дойде у дома да ми създадеш толкова приятности, аз ти крайно благодаря.“ И всичко това не само да го кажеш, но да го почувстваш в душата си и да бъдеш радостен, че си пострадал за Истината. Това е идеалният стремеж. Тогава ще имаме наука, ще ни се отвори Природата. Най-първо, след като влезете в Природата, ще намерите ключовете на всички прави и криви действия, които са съществували в миналото, на всички добрини и злини, ще видите страшни работи. И ако не сте смели да казвате Истината, вие ще се уплашите още първия ден, на първата стъпка. Ако ви въведа в този път на Истината, на колко души от вас пардесютата ще вземат хоризонтално положение? Ще бягате назад. Сега представете си, че аз правя с вас следния изпит. Аз ви говоря като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст, казвам: „Нали казваш, че съм ти Учител, ти ме обичаш, хвърли се долу.“ – Какво ще кажете? – “Учителю, сериозно ли говориш?“ Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме!“ Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасте, ще порасте с един метър в моето съзнание и ще кажа: „Този е ученикът, на когото мога да разчитам.“ И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. Друг пък ще каже: „Имай ме за отречен, още не съм готов – това е тежка работа, тежка наука, не е за мен.“ Когато влизаме да служим на Бога, ще изпълним Неговите Слова абсолютно, без никакво колебание! Всяко колебание е разрушаване. Може да ни коства живота – това е безразлично, но ние ще кажем тази Абсолютна Истина и в положителна, и в отрицателна форма. А туй в църквата го наричат изповед. Пред себе си човек най-първо трябва да се изповяда. Ще съзнаеш пред себе си, ще направиш една изповед, ще се върнеш назад, ще си кажеш: „Не говоря Истината.“ Ще идеш втори път и като се върнеш, ще кажеш: „Не говоря Истината.“ Онзи, Великият закон на Духа, казва: „Не казваш Истината.“ Втори, трети, четвърти път, докато се задоволиш. Например има между вас мнозина, на които детето отиде някъде и открадне нещо. Вие сте едно семейство честно и почтено. Майката казва на детето си: „Ти сега ще вземеш това нещо скришом, ще го върнеш и няма да казваш нищо.“ Друга майка ще каже: „Ти ще го вземеш, ще го върнеш и ще кажеш истината, че си го откраднал.“ Коя майка говори Истината? Втората. Ще си изповядаш Истината. Тази майка дава едно правилно възпитание на детето, че Истината трябва да се казва. Взетата вещ трябва да се върне. Ако ви задам някои упражнения и вие не ги направите, ще почнете да ми давате извинения и ще кажете: „Аз не можах да напиша нищо, много тежко ми беше, болен бях, децата, жената са неразположени, имах няколко полици, уморен бях.“ – Не, ще кажеш пълната Истина защо не написа упражнението си. Ще кажеш същинската Истина. Не давай такива извинения, които не са били причини за спирането на туй упражнение. И тъй, сега разбрахте първото правило: равнодействащата сила в света, това е Истината. Всеки от вас, който иска да бъде ученик, няма да говори от нахалство, но ще говори Истината заради самата Истина. У нас има един велик закон, който ни заставя да говорим всякога Истината. У вас има едно тънко чувство и ако развиете туй тънко чувство, когато извършите една постъпка, която не е права, то всякога ще почувствате една малка тъга, една вътрешна скръб. Ще кажете: „Туй, което сторих, не е право.“ Дойде някой човек, бутне ме и аз го бутна. „Защо се буташ до мен?“ Причината, за да му отвърна, не е в това, че той е дошъл до мен и ме е бутнал. Казвам: „Защо се допря до мен? Не трябва да ме притесняваш.“ Причината не е в това, че се е допрял до мен, че ме е бутнал, не е и в притеснението. Ако някоя млада мома, която обичам, дойде до мене, може и да ме притеснява, ще я бутна ли настрана? Ако туй притеснение е причина за моето негодувание, трябва да я отстраня, но аз казвам: „Може още да ме притесняваш.“ Как е тогава? Значи ние имаме известно отвращение към този човек. Тъй седи въпросът. Ще му кажем: „Не те обичам, затуй не трябва да се допираш до мен.“ На всички хора, които ни са симпатични, всичко прощаваме, всичко им търпим, а които не са ни симпатични, и най-малкото не можем да понесем, към най-малката им грешка сме взискателни. Тъй седи Истината. Туй е първото правило: ще се научим да бъдем искрени. Аз ви уча на един морал, който може да се приложи абсолютно, без никакво изключение! И най-хубавото правило в света е правилото, което няма изключение. Всички правила и закони, които имат изключения, не са наши. Законът е закон без изключение и правилото е правило без изключение. В нашите правила, в нашите закони, в нашите постъпки няма изключения. Разбрахте ли? Запишете си това. Да не казвате: „Учителю, какво да мислим за нашия морал?“ Нашият нов морал е: без изключение да говорим Абсолютната Истина, тъй както тя е в своята същина, тъй както е пред нас, пред нашето Божествено съзнание. Само при едно такова съзнание вие можете да станете пръчки, да пребъдвате на лозата. Само при едно такова съзнание може да пребъдваме в Христа. Защото Христос – това е една Абсолютна Истина в себе си. Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Абсолютната Истина е Той. И ако искате всинца вие да пребъдвате в Него, Той подразбира да пребъдвате в тази Школа. Първо, тази равнодействаща сила ще я спазвате. Само така може да имаме една положителна наука. Няма да има мъчнотия, която да не можем да понесем в живота. Изгубим ли Истината, всичко ще изгубим и ще имаме една връзка от страдания. Ще имаме друга една светлина – лъжата: тя ще дойде на нейно място. И тогава се нанизват всички страдания и работите се усложняват, докато всичките наши лъжи се разпръснат и ние пак останем с Истината, че животът ни не е такъв, какъвто трябва да бъде. Сега вие ще ми кажете: „Тъй е, Учителю, хубаво е за онези, които имат малко грехове, ами онези, които имат много грехове, как ще започнат да говорят Истината?“ И с малко грехове, и с много грехове е едно и също. Единият грях е родил многото грехове и многото грехове са родили единия. Туй не е извинение. Щом си правил много грехове, ще правиш и много добрини. Туй е закон. Ако имаш хиляди грехове, ще кажеш: „Господи, аз ще направя за всички злини в света и толкова добрини. Всичко ще поправя, тъй както Ти искаш.“ Ще се върнем и ще поправим. Може тази погрешка да ни коства хиляди години, все едно: дойде ли да изпълним Волята Божия, дойде ли се до Истината, ние сме готови на всички жертви. В нас волята е диамантена! Това разбирам аз под воля диамантена и под белия цвят. Когато казвам, че волята ни е диамантена, това значи: ние всякога сме готови да говорим тази Истина, която изразява Божията Любов и в която Бог се проявява. Престанем ли да говорим Истината, ние изгубваме всичко. Най-голямата радост на човека е да говори Истината. Колко е приятно да бъде човек искрен! Не откровен. Кое е по-хубаво: човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, това е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Някой човек обича да държи Истината – той не е скрит. Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. Когато искреният човек разкрива всичките свои престъпления, в него няма две мисли, две желания. Та аз желая вие да бъдете искрени и после откровени. Ами че сегашните страдания са създадени от Невидимия свят, за да научи хората да говорят Истината. И когато съвременните културни хора осъзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав, че техните постъпки не са прави, че техните мисли не са прави, че техните желания не са прави, когато всички осъзнаят това, светът ще се оправи. Но сега вземете всяка една форма, всеки един институт: той мисли, че туй, което държи, е право. И затуй Писанието казва, че Бог прави всичко ново, че всичко старо се заменя. Старото Небе, старата Земя си заминават. Старото Небе – това е старият порядък на нещата; Земята е старата основа, на която този порядък е бил положен. Всичко туй се оттегля. Идат Ново Небе и Нова Земя, в които царува Абсолютната Истина. Тъй: сега не мислете, че да говорите Истината е тежко. Не е тежко – тежко е, докато човек не знае. Но аз ще ви приведа един факт. Когато кракът ви е нормален, на вас ви е приятно да ходите. Но представете си, че вашият крак се изкълчи и ви боли – тогава вие няма да ходите по права линия, а ще се кривите, ще се кълчите. И ако ви питат: „Защо се кълчите?“, ще кажете: „Такъв ми е навикът.“ – Не, не, липсва нещо на крака ви. Този крак трябва да се намести. Имаш известна болка, затуй не можеш да вървиш по права линия. И ако ние не можем да говорим Истината, куца ни нещо. Ще изправим всички наши хилави работи. Как? – Като влезе Любовта, тя ще намести всичко. Ще намести органите на техните места, ще ги направи естествени. И тогава, чрез тия естествени органи, сили, способности, ние ще можем да живеем един чист Божествен живот. И какъв ще бъде този Божествен живот? Аз ще ви кажа сега. Вие имате красива дъщеря. Ще ви представя работата тъй: обичам дъщеря ви, нали? Но вие не ме обичате, имате съображение. Е, допуснете сега, че аз съм ученик на Окултната школа и направя вашата дъщеря да умре. Вие пазите дъщеря си затворена, тъй – прикрита за целувки. Казвате: „За всеки друг, но не и за този вагабонтин.“ Умре тя, привидно умре тя. Аз пращам отдалече едного, който ви казва: „Има един човек, който може да възкреси дъщеря ви, да я оживи.“ И ако аз дойда, целуна дъщеря ви и тя оживее, ще ми се сърдите ли? Не. Ще кажете: „Господ здраве да ти дава.“ Тъй щото в нашата наука ние всякога даваме от нещата, които носят живот в себе си. Разбирате ли? Сега всички неща от истинския живот са много извратени. Когато се говори за целувка, тя е просто един символ на живота. Символ е тя. Та по правия път на Истината ще се задоволят всичките ваши копнежи; най-възвишените ваши копнежи ще бъдат задоволени по един правилен начин, и за вашето добро, и за доброто на вашите ближни. Нали сме удове един на друг? Ако сме удове на това Христово тяло, това тяло трябва да функционира и всеки един уд в нас трябва да функционира правилно, да бъде израз на Божествената Истина, за да се всели Христовият Дух в нас. И когато действаш с Истината, Духът на Христа ще се всели в тебе. И тогава Духът ще каже: „Не бой се, ние сме с тебе, говорª Истината.“ И тогава всеки уд ще бъде израз на Истината. Защо трябва да говорим Истината? Защото Христос ще бъде с нас. Ние може да сме много малки, но когато говорим Истината, Той ще каже: „Моят Дух е във вас и Аз ще се застъпя заради тази Истина, която говорите!“ Не сме сами в света и вие не сте сами. Та сега не мислете за това. В тази Школа има възможност един ден, като говорите Истината, да постигнете онова, което желаете. Но се иска не желязна воля, нито гранитна, а диамантена воля. И бял цвят се изисква! Сега разбирате ли ме добре? Реплика: Разбираме. Сега някои от вас ще кажат: „То е тъй, но ние не можем.“ – Не, Новият живот започва. Ученикът на Школата трябва да живее така. Не живее ли така, той не е ученик. Казвам ви правилото: само така трябва да живеете. Няма кой да ви контролира, няма да туряме детективи, стражари да ходят подир вас. Ние имаме стражари, които ходят вътре и всичко знаят. Отвън ние нямаме нужда от стражари – ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни създадете работа, ще кажете: „Не искам да бъда ученик на Школата.“ – Не, не, няма нищо по-хубаво от това – да бъде човек ученик на тази велика Божествена школа! Човек ще израсте пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите, и то не наполовина, а абсолютно. Сега от вас, учениците, искам през цялата година да изправите всичките погрешки, които познавате във вашия живот, а които не познавате, тях оставям настрана; но които са изникнали в светлината на съзнанието, трябва да ги изправите, и няма извинение вече – ще ги изправите! Как? С Любовта може моментално да ги изправите: в един ден, в един час, в една минута всичко може да изправите. И аз ще ви направя един опит, правил съм тези опити много пъти и сега мога да ви направя този опит, но първо вие ще се опитате, че като не можете, тогава аз ще го направя. Тъй както изкарах тия 104 души на Мусала, така по същия начин ще изкарам и вас, ще ви направя опита. И като го направя, ще го видите, тъй както видяхте опита на Мусала. Тук няма никаква човешка мисъл – опит е. Истината ще говорим всички. Всички ще бъдем искрени! И светът ще почувства, че действително тия хора са ученици на Бялото Братство. Ние не се хвалим със своите начинания. В началото на живота може да има погрешки – те са привидни за нас. За нас е важна крайната цел – Истината. Да сме смели, да говорим Истината. Онзи, който говори Истината, той е човекът на Бялото Братство. Реплика: Ако някой не ни говори Истината, трябва ли да му кажем: „Ти не говориш Истината“? Ако те пита, кажи му направо. Ако те пита: „Ти какво мислиш, аз говоря ли Истината?“, ще му кажеш: „Братко, не говориш вярно, ти не говориш Истината.“ Тъй ще му говорите: „Ще ме простите, ще ме извините, но аз ще кажа онова, което е в мене, да не го крия: чувствам, че ти не говориш Истината. Не че съм прав, тъй чувствам сега и изказвам своите чувства. Трябва да бъдем мълчаливи в работата. Щом се изменят моите чувства, тогава, като ме питаш как мисля, ще ти кажа: „Сега чувствам, че говориш Истината.“ И той ще се зарадва. „Чувствам, че не говориш Истината.“ След една година дойдеш: „Чувствам, че говориш Истината. Казвам ти, защото ме питаш, а ако не ме питаш, аз ще мълча, няма какво да нарушавам общите правила.“ Някой греши там – не се занимавай с неговите грехове: ти си върви по пътя, това не е твоя работа – ако ти се спираш, ти пречиш на своята еволюция. Ако там някой вол се разлага и мирише, ще се спреш ли да плачеш за вола, че мирише? Затвори си носа и върви, с вола да се разправят орлите и кучетата. Реплика: Ако ни питат за неща, които не трябва да разправяме, какво да кажем? Щом питат за неща, които не засягат Истината, няма да говорим. За нас важат само нещата, които са във връзка с Истината. Всички неща извън Истината не ни интересуват. Че някой обича да лъже – това е умрелият вол; че някой обича да насилва – това е умрелият вол; че някой обича да забогатява – това е умрелият вол, този, който се е вмирисал – той е извън тялото. Само здравите са в тялото. Който казва: „Аз ще работя за себе си“, той е в стария живот. Който казва: „Аз ще работя за Бога“, той е в Новия живот. В новия живот, като ти забележи някой нещо, няма да кажеш: „Аз ще живея за себе си“, а ще кажеш: „Братко, аз ще се саморазвивам, ще изразя Божествения живот, почакайте ме. В какво не съм ви послужил?“ Ще ми направите един упрек: „Господин Дънов, онзи ден, като дойдох в дома ти, бях гладен – ти си направи оглушки, яде, а мен не покани.“ Ще му кажа: „Братко, аз ще поправя погрешката си, ела утре.“ И като дойде, ще му сложа ядене, ще го питам: „Доволен ли си сега?“ Ако не е доволен, ще му кажа: „Ела и друг път при мен“, докато най-после остане доволен. Ела при мен – това е закон, ще ти направя услуга; понеже ти си от това Братство, аз ще изпълня правилото, тъй както Истината го изисква. Без никакво изключение. Всичко, каквото бих направил за теб, ще го направя тъй, както за себе си го правя, без изключение. Ще те обичам, както себе си. Това е закон. Аз ще му кажа Истината – тогава и той ще ми каже Истината. Като почнем да си казваме Истината, ще почнем да изправяме нещата. Ами че това е морал. Например аз съм повишил тона си някъде малко. Казвам: „Не трябва такъв тон. И без да си повишавах тона, можехме да се разберем.“ Аз вземам съвременната механика: един гвоздей може да се закове с малък камък, но мога да взема един голям чук и да разбия и дъската. Ако този малък гвоздей мога да закова с малък чук, защо да го зачуквам с голям? Ще взема малък чук. Малък чук за малък гвоздей. Сега искам от вас за малки гвоздеи – малки чукове, а за големи гвоздеи – големи чукове. Значи предстои ни една сериозна работа. Приятно е човек да оправя своите погрешки. Някой път е приятно човек да оправя погрешките и на други хора. Ама знаеш ли как се изправят погрешките на други хора? Има в света такива индивиди! Аз зная, има такъв случай: дойде някой и ми се оплаква, че бил беден, страдащ, бъдеще нямал – иска да му помогна да живее добре. Аз не му казвам, че ще му помогна, опитвам го. Не е хубаво да даваш всякога. Той не знае, аз ще си помисля и ще отида да разплатя всичките негови дългове и ще взема полиците. После скришом му изпратя няколко чувала брашно. Подобри ли се положението му? Такъв човек носи скърбите на други хора, изпразва своята каса. Ще кажете: „Ама като правим така, какво ще стане с нас?“ Като правим така, ще възкръснем, а понеже сега не правим така – умираме. Така, има души, има духове от Невидимия свят, които тайно, горе от Небето, напущат своето положение и помагат. И ти, като се оплачеш, те ти подобрят положението, а ти казваш: „Някой щастлив момент е дошъл.“ Този щастлив случай е, че някое разумно същество, като си му разправял, казва: „Господ няма да уреди работите, чакай аз да ги уредя.“ Не че Господ няма да ги уреди, но Господ казва: „До Мене се изпраща една молитва, кой от вас ще изпълни Моята Воля?“ И Божествената мисъл се предава от най-висшите светове, докато дойде до Земята. И тази мисъл хлопа някому, но той не иска да изпълни Волята Божия. Друг пък казва: „Мен ме имайте отречен.“ Иде при друг, той казва: „Готов съм, Господи!“ – „Кой си ти?“ – „Иван Стоянов.“ Господ пише: „Иван Стоянов извърши Волята Ми. Турете името му на книга, запишете го за възпоменание, та като дойде при Мен, Аз ще имам един обяд с него.“ Тъй пише Господ в книгата Си. Това е правило в Школата. Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата – за изучаване на природните сили и впрягането им в работа. Само когато образуваме във вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огъва. Само при такава воля ние може да правим велики опити в Природата. А при сегашната воля, желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще вдигаме. Сега от всинца ви искам диамантена воля и като се срещнете, ще казвате: „Нашата воля е диамантена и нашият цвят е бял.“ Има ли сега нещо мъчно? Няма. За Любовта няма мъчни работи. Аз искам всички да станете млади: не да станете млади, ами ще бъдете млади. Искам сега, като се върнете по домовете си, да носите в себе си през тази година тази връзка на Любовта. Ще правим малки опити. Само микроскопически погрешки ще има – има погрешки, които ние не считаме за непоправими, стига волята да е диамантена. Постоянно изправяне, изправяне! И като изправим всичко, ще внесем Новия Живот, ще внесем Новата Любов, ще внесем Новата Мъдрост, ще внесем Новата Истина. И ние туряме вече една велика основа, върху която можем да градим Божествения закон. Любов, Мъдрост и Истина – това е великата основа, върху която ние ще градим своето бъдеще. И тогава Ново Небе и Нова Земя ще се създадат върху тия три велики принципа – те са правила на Школата. Тогава ще чуете гласа: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Пътят е Любовта. Който има Любов, само той пътува от място на място. Нали искате да любите? Пътят какво е? Любовта е Пътят. Истината е равнодействащата сила, която отмерва този Път, а Животът го осмисля. „Аз съм Пътят“ – казва Христос – това е Любовта. Може да искате да любите – Пътят, това е Любовта. И тъй, аз казвам: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Това значи: „Аз съм Любовта, от която изтича Истината и Животът, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любов, Истината ще дойде; имате ли Истината, Животът ще дойде; имате ли Живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дърво всичко в света започва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тъмнина. Ще приложите Новото учение и ще кажете: „Казано и свършено! Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. Ние и Той ще бъдем едно. Той и Отец ще бъдат едно и всинца ще бъдем едно. Едно ще мислим, едно ще действаме, заедно ще се радваме и веселим.“ Имаше зададени десет теми. Кои от вас се задължиха да пишат? Някои задачи ще приложим за идущата година. Колко е часът? Шест часа. Да свършим! Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Сега полека ще станем, за да идем на вечеря. 
21 август, понеделник, 16.30 ч.