Здравец

Най-често използвани думи в беседата: може, бог, сега, има, любов, човек, себе, ум, път, здравец, даде, мисли, почва, природа, говорете, всички, имаш, душа ,
Извънредни беседи , Витоша, 24 Май 1922г., (Сряда) 14:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Учителят държи в ръцете си няколко стръка здравец.

"Благославяй, душе моя, Господа"

Тайна молитва

"Любовта е извор"

Темата е "Здравец". Този здравец го направих тема. Преди половин час го откъснах.
 Някой път човек е неразположен, мислите му са отпаднали, чувствата не работят, тогава вие сте като увехнал здравец – връзките с живота са прекратени. Човек увяхва като един здравец, обаче човешките листа, като се турнат на почва, веднага може да поникнат, а здравецът не може. Човек, като го откъснеш, увяхва, но като го туриш където и да е, той пониква. Следователно, ние всякога трябва да държим връзките си с Бога, не по форма само непроменени. Сега аз ще ви дам едно определение: Бог е без пространство и без време, т. е. в Бога няма пространство, няма и време, няма съзнание, няма и интелигентност, няма и граници. Бог е без пространство, но съдържа пространството в Себе Си. Той е без съзнание, но съдържа съзнанието в Себе Си, без интелигентност, но съдържа интелигентността в Себе Си. Сега, другата, положителната страна. Бог е безграничен. Духът, както ние Го схващаме, е ограничен. Първото ограничение на Бога е Духът. Когато Бог се ограничава, идва Духът. Първото изявление на ограниченото е вселената и космосът. Вие ще попитате защо Господ иска да създаде вселената. В Него има едно желание да види безграничното в граничното, отвън да го види. То е един велик закон у Него – чрез безграничното да види граничното. Безграничното съзнание, за него ние нямаме никакво понятие. Те са много отвлечени работи. А у нас има желание граничното да стане безгранично. Сега, условията, при които здравецът расте, са оскъдни. Аз го набрах от ония камъни. Там си изкарва прехраната и затуй има тази здравословна миризма. Той никога не роптае, че е при камъните, не мърмори, а благодари. Когато нас ни поставят на такива камъни, обръщаме се към Бога и казваме: "Защо ни постави на камъните?" Господ не ни е оставил, ние сами се оставихме. И тъй, ние трябва да използваме като здравеца условията в живота. Не мислете, че ако вие съградите вашия живот, както вие искате, нищо няма да спечелите. Във всяка една култура хората губят. Когато културата върви по естествения път на природата, една култура се сменява естествено с друга – тя е жива култура, а когато тия култури не вървят равномерно с природата, такива култури се губят. Та, никога не се спирайте върху думата, да казвате: "Защо Господ ни е дал този живот?" Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. За пример да ви даде най-добрия ум, какви книги ще напишете? Вие ще кажете: "Като ни даде този ум, ние ще си помислим." Ако сега нямате програма, и тогава няма да имате. Вие казвате: "Най-добрият ум." Кой е най-добрият ум? – Най-добрият ум е този, който ни е дал Господ. Най-добрият ум е необработеният. Той има толкова богата почва, че само да се запретнете и работите върху тази почва, ще видите какви облаги може да излязат от нея. Та ние трябва да бъдем благодарни от малките неща, които Бог ни е дал. Ако искате вие да бъдете доволни – бъдете доволни от малкото. Бъдете благодарни от малкото. Едно малко цвете от малкото е доволно, а ти имаш хиляди пъти повече блага – сърдиш се, недоволен си. Защо то е доволно, а ти си недоволен? Недоволството трябва да бъде един подем, един стремеж. Щом турим недоволството на работа, то се обръща на стремеж. Щом растенето спре, ражда се гневът. Щом дойде гневът – направяме някоя пакост – ражда се страхът и т.н. и т.н. се раждат такива качества, след като сме изгубили резултатите. Сега темата. Вие не сте изгубили. Вие сте като здравеца, растете при една камениста почва, гдето грехът царува. А грехът е камениста почва – нищо не може да посееш. И трябва един грешник дълго време да го ториш, за да може след 20 години да излезе нещо от него. Сега имате ли ясна представа какво нещо е грях? Грехът не е нещо много добро. За пример, когато човек е ял от забраненото дърво – съгрешил, понеже познанието, което е добил, не го е употребил за своите ближни, а всичко той употребил за себе си, и за своя пакост, и за пакост на другите – там е грехът, а не, че е ял от дървото. Ние искаме да се запознаем с Бога, нали, но знаете ли – в запознанството седи най-голямата опасност. Да познаваш някого, то е най-голямата опасност. Нали знаете, когато роднини се намразят, много мъчно се помиряват. В живота има само един правилен начин на познаване. То е чрез любовта и интелигентността. Ти трябва да внесеш любов в себе си и да постъпиш към твоя близък точно тъй, както със себе си – нито повече, нито по-малко, нито по-горе, нито по-долу. То е правилото на новата култура, която иде. В душата си ще постъпваш тъй към другите, както към себе си. Нямате любов, защото, когато се познавате тъй в света, отвън идат изпитания. Бог обаче ще ти даде любов и ще те изпита, дали си я разбрал. Ще ти даде интелигентност, да види дали си я разбрал. Ако най-първо нямаш любов, Той ще се нахвърли отгоре ти като мечка, а ако имаш любов, ще ти даде най-мъчната задача. Ако ти не разбираш Неговата интелигентност, ще имаш най-големите нещастия. Сега вие си представяте, че Господ е благ. Той е благ, но към кои? Които любят, които носят Истината, към тия, които постъпват, както Той постъпва. А ако не постъпвате тъй както Него, Той се нахвърля отгоре. За Него не значи нищо, ако не разберат Неговата Любов, Той може цялата тази земя да помете и никак няма да трепне окото Му. Както се казва: "В Бога шега не бива." Той е много добър, като сме добри с Него. Сега няма какво да се плашим, това са закони. Бог си има Свои закони, по които върви, и ние не може да ги изменим. По някой път искаме да Го заставим да мисли като нас. Той никога няма да мисли като нас. Нашите сегашни мисли, в сравнение с Божиите мисли са, каквито са мислите на гъсеницата спрямо нашите мисли. Та ние като някоя гъсеница искаме Господ да мисли като нас. Ние трябва да сме благодарни, че Той ни е оставил да пъплим по това дърво и може да се нахраним. Ние по някой път от нашите дървета снемаме всичките гъсеници, а Той никога не ни бута. И тъй, ние ще схванем Бога като една велика Любов и едно ново направление, не както досега се е проявил. Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест. Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог да говори във вас и вие почвате да се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката. Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши. Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. Най-после вие ще Го заставите да ви отговори. Който хлопа, хлопа не един път, а няколко милиона пъти и да кажете като Якова: "Няма да Те оставя, Господи, докато не ме благословиш." Ако хлопаш 3-4 пъти, няма да обърнеш вниманието на Господа, но ако хлопаш, хлопаш милиони пъти, Той ще обърне внимание, ще каже: "У него душата се е събудила." И Господ казва: "Той мяза на Мене." Ние съгрешим един път, два пъти, милиони пъти, Той все ни изважда, изважда – постоянство значи. И ние, когато постоянстваме да искаме, Той казва: "Този е подобен на Мене." А подобното привлича. Е, какъв е цветът на здравеца? Този цвят как го определяте? – Общо е масленозелен, но има и розово – любов. Има малко от лилавия цвят – образуван от розов и син. Червеното – значи човек се е огрешил. Когато човек е съгрешил, той е слезнал в червения цвят. Червеният цвят показва, че човек е почнал да яде месце, почнал да пуска кръв. Всякога, когато се разгневи човек – става червен. Пияният като се напие, носът му става червен. Смесването на цветовете, то е желание на човека да се промени, да мине от едно състояние в друго. И тъй, да вържем своята връзка с този Господ, в Който всички цветя живеят. Този здравец аз го откъснах от изложението на ангелите. Питах ги: Може ли да откъсна от здравеца, да го покажа на моите ученици? – "Може, може, на драго сърце. Може сега да си вземете от него, че да го пазите като кости, ако е за спомен, тъй, добре, да няма фетишизъм." Те са опити. Здравецът и всички цветя в природата са опитите й да икономиса своите енергии. Това са форми, чрез които природата икономисва своята енергия и време. Когато минава през известна форма, ще видите как природата е работила, за да икономисва своето време. Всички треви, цветя образуват опити в миналото. А сега природата твори нови и нови форми. Когато вие берете здравец, поставете се в едно пасивно положение и като го помиришете, ще се яви известна мисъл. Като миришете един лист от здравец, друга мисъл ще имате. Ако помиришете една теменужка, друга мисъл ще дойде. Ако вдъхнете уханието на карамфил или роза, ще имате съвсем друго настроение! То е един метод да се поправите. Неразположен сте духом – миришете здравец, той ще ви каже своята опитност. Моята опитност е много малка, аз ще ти кажа как аз се тонирам, но ти ще се ползваш от нея. Всички тия цветя упражняват влияние, микроскопическо, но все-таки упражняват влияние. Всички растения, минерали, животни упражняват влияние в нашата еволюция или оставят отпечатъци в душата. Затуй, като се приближиш, ти ще видиш как Господ е работил, да остане тази форма дълбоко в душата ти, и като се върнеш вкъщи, ще имаш мир в душата си. Блажен няма да станеш и щастлив няма да станеш, но все ще имаш едно микроскопическо богатство или една микроскопическа опитност. 
Да прочетем Добрата молитва.

Сега вие може да идете в гората, да си откъснете от изложението по едно стръкче здравец.

Св. Кирил и Методий

24 май 1922 г., 11ч., сряда

Витоша, отлично време