Искайте, търсете, хлопайте!

Най-често използвани думи в беседата: има, може, аз, казва, човек, сега, бъде, хора, христос, искайте, вода, природа, всички, търсете, истина, свят, даде, търси, каже ,
Неделни беседи , София, 19 Февруари 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. (Ев. Лука 11:9)
 Човек има три велики нужди на своето естество: искане, търсене и хлопане. Така ги е предал Христос преди 2000 години на един класически език, а преведени тия думи на нашия език, ще имат друг смисъл. За да се породи такова желание на искане, трябва да има известна причина. Причините могат да бъдат разумни и неразумни. Т.е. причината, която заставя детето да поиска хляб от майка си, е разумна. Казва: „Хляб, мамо“. А причината, която кара винопиецът, пияницата да иска вино, като казва: „Винце“ – е неразумна. Ние основаваме нашата философия върху резултатите, които се произвеждат в даден момент. Защото има един велик закон в природата, който определя нещата моментално: истината се определя веднага. Не се искат векове, за да намерим истината. В тоя момент, моментално, тя влиза в ума и в сърцето на човека. Следователно, ще каже някой: то е в условията на еволюцията, за да познаем истината. Аз пък наричам това: забавления, представления, развлечения в театъра. Когато поканя някой гост, който е сит, и искам да го нагостя, той ще каже: „Почакай малко“. Защо? Защото е сит. Нека изгладнее, тогава. Опитвам твоя обяд, има нещо, което измества това, което аз искам да дам. Следователно ние отлагаме, казваме: „Не му е времето сега“. Но знаете ли защо не му е времето? Ако вие имате една тежка раница на гърба си и аз искам да ви туря друга, ще кажете: „Чакай малко, то не е по силите ми“. Следователно отказът е разумен, но отлагането никога не е разумно. Когато човек търси една велика истина, той никога не трябва да отлага! Ще каже някой: „Има време“. Да, има време, но времето е разпределено. Ако вие влезете в едно съвременно училище: в университета, гимназията, прогимназията или отделенията, там времето е също разпределено и всеки ученик трябва да бъде точно навреме в своя клас. Сега, съвременните хора, които са изгубили тия понятия за реда в природата, искат да се образува един нов ред на нещата и казват: „Не може ли да се даде друг ред?“ – Може. И тогава ще ви приведа един пример. Цигуларят Паганини давал един концерт на 4 струни. Отличен концерт! Питат Паганини: „Можеш ли да дадеш един концерт на 3 струни?“ – „Мога.“ Явил се той, и концертът пак излязъл отличен. „Можеш ли да ни дадеш един концерт на 2 струни?“ – „Мога.“ Най-после те искали и на една струна, той пак казал – „Мога“, но не се явил вече. И природата, когато искаме концерт с 4 струни, дава го, с три, тя го дава, с две, пак го дава, но когато поискаме от нея концерт с една струна, тя млъква. А знаете ли какво значи мълчанието? – То е най-лошото нещо. Там някой на телефона като натисне слушалката, вика: „Ало, ало!“ Другият мълчи, ни глас, ни послушание. Току гледаш, хвърлил слушалката, разхожда се. „Как тъй?“ Пак на телефона: „Дррр“, и казва: „Тия хора глухи ли са?“ Именно тия хора свирят на една струна. Нищо повече! А аз наричам хората с една струна безидейни. За да има процес в живота, трябват два елемента, това е необходимо: само с кислород не може да го създадете, защото ще има горене, но то не ще бъде трайно. И само с водород не можем да го създадем или само с азот, въглерод и т.н. Старите алхимици, както и съвременните химици, считат, че има 4 основни елемента, но има и други. Сега, Христос казва: „Искайте и ще ви се даде“, но искайте разумно, съобразно с ония велики закони, на които почива животът. Тъй както детето, което познава майка си, иска хляб и тя ще му даде. Обаче ако това дете поиска отрова от майка си, тя ще откаже да му даде. Искайте разумни неща! Следователно искането определя степента на онази култура, до която е достигнал умът. Защо да иска? Човек трябва да е много умен, за да иска. Второто положение – Христос казва: „Търсете и ще намерите“. Аз отнасям търсенето към сърцето: то е един процес на сърцето. Само жадният човек в пустинята търси хубавите извори. Само онзи, който е ожаднял, търси в планинските места някъде да намери вода, неговите очи са насочени към някое изворче или малка рекичка, той търси. Значи у него има пробуждане на едно желание, на една нужда. Но и пияницата търси кръчмите, търси хубавото вино. Има обаче грамадна разлика между онези хубави планински извори и извора на онази бъчва. Ако пиете от онези извори, вашият ум ще се освежи, ще се избистри, а в кръчмите ако пиете от тези извори, вашият ум ще се замъгли. И тогава някои питат: „По какво ще познаем истината?“ Истината мяза на ясен ден, без мъгла, когато цялата природа цъфти и расте, тогава и умът се прояснява. А там, дето няма истина, умовете на хората се помрачават. И от това гледище, всякога, когато вашият ум се помрачава, това е един признак, че вие не пиете от онзи балкански извор, а от кръчмата, от бъчвата. Ще кажете, че условията са такива. И вашият извор може да определи условията на вашия живот. Аз приемам, че условията съществуват в света. Но има условия, които са създадени от природата, и такива, които ние сме създали. Когато природата е дала на рибата водата, тази риба вие не можете да я извадите от там, защото ако я извадите, тя ще умре. Културата на водата е определена. Какво друго може да се проповядва на рибите? Каква друга култура може да се насади? Най-първо, трябва да се измени тяхната среда. Сега пренасям: един човек, който има понятие на рибешкия живот – защото има хора, които живеят като рибите, – казва така: „Господ създаде водата за жабите, а виното за хората; водата за жабите, защото те живеят във водата, а виното за хората, които решават великите въпроси на света, като му теглят една чаша, всичко върви наред“. Но именно водата създаде Господ за хората. Защото ако глупавите жаби са съумели да живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва да използваме тая вода: хората са започнали да използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби. Аз взимам водата като емблема на живота. Но някой казва: „Защо е животът?“ Животът е едно велико благо. Ако ти го разбираш, от него ще изкараш и топлина, и светлина, а ако не го разбираш, като жабата, ти само ще крякаш. Но по-добре е крякането, отколкото смъртта. Третото положение, за което говори Христос, е: „Хлопайте и ще ви се отвори“. Отварянето е завършване. Аз свързвам хлопането с човешката воля. Може да хлопа само онзи, който има здрави мишци. Ще каже някой: „Как да хлопаме?“ Много лесно, аз ще ви дам един пример: когато някой е закъснял вечерно време и времето е топло, той хлопа, но ако няма кой да му отвори, може да спи и отвън, а когато е студено и има виелица, той усилва хлопането. Тъй че хлопането може да е силно. Но има и друго хлопане на света. Хлопане е: като вземеш мотиката и почнеш да хлопаш от долния край до другия, та охлопаш цялото лозе и после идещата година гроздето ще каже: „Добре дошъл, защото много хлопа и грозде ще имаш“. А сегашните хора са научили да хлопат по банките, по кафенетата и по бирариите. Не, трябва хлопане в природата. Ние трябва да имаме една ясна представа за онези велики закони в природата, за живия закон, който може да проверим всеки ден, да го проверяваме и прилагаме в даден момент. Аз мисля, че пред себе си имам едно събрание интелигентно, което може да използва това, което казвам. Не говоря на онези, които не разбират, а на онези, които разбират. Задава се въпросът: „Как, дали туй ще бъде приятно, дали ще бъде работата сполучлива?“ Ние, съвременните хора, искаме всяко начало да бъде тъй, както когато посрещнат някого с венци и музика, или когато някого венчават. Но имайте предвид, че на земята, в съвременната култура, животът всякога започва с нещастия. Вие, когато повикате вашите гости, щастието на вашите гости ще бъде нещастие на няколко гъски, кокошки и пуйки или агънца. Тия агънца ще бъдат нещастни. Следователно щастието в едно отношение е нещастие в друго отношение. Едни на бойното поле спечелят боя, радват се, пият наздравици, а онези, които са го загубили? Онези, които са завладели някоя страна, радват се, че са победили. А победените? Питам тогава, как ще обясните този факт? Хората, които са създадени по образ и подобие Божие – тъй казва Писанието, туй е преди 2000 години, – а след 2000 години народите, които минават за културни, считат идването на Христа за благо, считат го за Бог и може да има един милион църкви в света, с няколко милиона свещенослужители, които Му служат и които все произнасят, че хората трябва да живеят в Любов. Как ще си обясните този факт, дето тия Негови последователи поддържат, че един народ трябва да завладее друг народ, един човек трябва да притеснява друг? Защо? Те казват: „Благото го изисквало“. Но не само народите, а и църквата е поддържала това от векове и още го поддържа. Сега за мен е важно, как ще обясните психологически кои са причините, които създават туй анормално състояние? Когато някого хване треска – има няколко вида трески, но аз ще взема тази тъй наречената „трепетница“, как я наричате вие, от която зъбите тракат и треперят ръцете и краката, – питам: този човек, който е културен, сдържан, никога не си отваря устата, благороден е, но като го хване треската, мърда се, устата му се движи, какво го е хванало? Казвам: Хванал го е треската. Сега, старите хора си представят, че треската, като някоя жена, суха, която иска да изсмуче кръвчицата, ще му извади греховете. Тъй са казвали в средните векове, а сега учените казват, че това са малки бацили, които се образуват в организма. Както и да е, но тези малки същества са накарали да хлопат устата на този благороден човек. Въпросът е ясен. Но какъв интерес имат тия малки същества да накарат моята уста да мърда? Съвременната наука на този въпрос отговаря: „Микробите са причината“. Но причината на микробите? Какъв интерес имат да ме заставят аз да си мърдам челюстите? Аз си го обяснявам малко по-другояче: тия микроби като влезнат, вземат нещо от човека. Пък този, като го хванат крадци, казва: „Брей, какво правиш там?“ Таман го хване този, после онзи, и този човек постоянно се разправя с тия микроби, които грабят и крадат. Следователно той ги хваща като разбойници, и тогава с краката, с ръцете, с устата си мърда. Но въпросът не се свършва тук, той не може да надделее и тогава казва: „Тази работа няма да я бъде, скоро да дойде лекарят“. И той дойде със своята инжекция, със своята аптека и силна доза от хинин. Но след 4–5 дена инжекцията подейства и той казва: „Слава Богу, освободих се от тия разбойници“. Е, то е една фигура, лекарят иде с всичкото свое величие, да спомогне на един свой брат, който е атакуван от малки микроби. Но има и друга страна, че микробите нападат хора, които някога незаконно са забогатели. Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини – нападат. И затуй, когато ние обуславяме защо трябва да се живее чист живот, казваме: За да не те атакуват микробите, защото ако намерят нечистота в тебе, ще тракат краката ти, ще дойдат много лекари и като мине, ще бъдеш малко жълт, очите хлътнали. Сега Христос казва: „Искайте, търсете и хлопайте“. Нека изясня сега моята мисъл с един малък пример. Аз вземам пак един окултен разказ, понеже тия разкази са малко по-безопасни. В далечното минало, царят на един древен народ, наречен Амрихори, имал две дъщери, едната Азибо, а другата Беноми. Азибо била отлична, на пълна възраст, много красива, една от най-видните царски дъщери в тия времена. Тя била толкова умна, че за всичките най-важни дела в държавата давали ѝ право тя да ги отсъди и да наложи наказанието. Царският син на Америте искал да посети царството на Амрихорите, за да се запознае с царския двор, с държавния строй, с културата им. Той бил посрещнат много добре, запознал се с Азибо, тя го приела много ласкаво и вежливо, тъй както една царска дъщеря може да посрещне. Но в това царство на Амрихорите почитали много славеите, считали ги като божества. Царският син на Америте не знаел тия обичаи на Амрихорите и един ден ударил едно славейче в главата и то паднало. Хващат го и го подвеждат под отговорност за престъпление, затварят го, осъдили го и Азибо трябвало да се произнесе, наложила му 15 години затвор. Питам сега: Смъртта на един славей струва ли 15-годишен затвор на един царски син? Е, каква е връзката? Следователно, аз казвам, истината, това е тази красива Азибо. И когато в нейната държава не престъпиш закона, от нея по-хубава няма, а когато престъпиш закона вътре в природата, Азибо е безпощадна. Следователно съвременните хора казват: „Комуто всичко върви тъй лошо, така става с него, нещастията дошли, бутнал си някъде някой славей“. Аз вземам славея в тоя случай като емблема на човешкия ум. Всякога, когато ние застреляме този славей, т.е. разстроим своя ум, приемаме заслуженото наказание. Няма човек, който като е бутнал своя славей, да не е лежал 15 години в затвора. Да определим сега: Само онзи човек може да иска, да търси и да хлопа, у когото има един просветен ум и добри разбирания, той не е човек на случайностите, на щастието, защото ние на земята търсим само щастие. Казваш: „Дано някой дядо да умре, че да ми се падне наследството му“. Да, може да умре, но може и да не умре. Не мислете, че вашата молитва може да се случи, може малко по-другояче да ви се отговори на молитвата. Покойният Михалаки Георгиев разправяше един пример за един шоп, който живеел в Цариград. Живеел при един турски паша, и искал много да си дойде за малко при своите. Той му позволил, но му казал: „Ако след 30 дена не се върнеш, ще те обеся“. Той дошъл в софийско, но закъснял. Тръгнал и казал: „Ще ме обеси този човек, но дано дойде един кон да се избавя“. Този човек помолил се и гледа един турски бирник иде на кон и води едно малко конче, и си казал: „Хубаво, той ще ми даде коня си и ще стигна навреме“. Но като го настигнал, бирникът му казал: „Я вземи кончето и го носи“. И той го турил на гърба си и казал: „Господи, аз ли криво се молих, или ти не ме разбра“. Не, не, молитвата трябва да бъде нещо разбрано. Нещо разбрано трябва да бъде! Съвременният християнски свят не разбира какво нещо е молитвата. Има едно прозвище: „Той е глупак, той само се моли“. А те не знаят, че молитвата е най-великото нещо, за което трябва да се даде едно много хубаво обяснение. Разумно трябва да се обясни на сегашните учени хора според първоначалния език какво е молитвата, а не така, както сега го знаят. И казва Христос: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори“. Т.е. Христос казва: „Развивайте онова благо, което Бог ви е дал“. Искането ще провери дали вашият ум върви в правилния път на своето развитие, търсенето ще определи дали вашето сърце върви правилно в своя път, а хлопането – дали вашата воля се развива правилно. Защото всякога всички неразположения в света произтичат от едно вътрешно неразумно тълкуване, туй, което сегашните хора наричат „разместване на интереси“. Но когато ние се намираме в един Божествен свят, който е свят на хармония, дето правовите отношения са верни, няма от какво да се опасяваме. И тъй, ние трябва всеки ден да упражняваме ума си. Трябва да има упражнения. Умът трябва да се упражнява, тъй както българинът упражнява своето рало. То всякога е гладко, и не само гладко, но и светло, а когато остане без работа, то ръждясва. И българите казват: „Много не трябва да се мисли, защото от много мислене човек може да изгуби ума си“. От грижи и тревоги, да, но мисълта укрепява и освежава човека. Българите казват: „Много мислене не му трябва“. Ако българите разбирате: „Много тревоги не трябват“, така е, то е правото. Но трябва да се преведе: „Много тревоги не трябват“, а не: „Много мисли не трябват“. И прави са, от много тревоги човек си изгубва ума. И много от българските поговорки са криво преведени, например: „Бог дава, но в кошара не вкарва“. „Лозето не иска молитва, а мотика“. Ако аз се моля, ще имам сили, за да прекопая лозето, но ако аз не работя, а само се моля, не може да има резултат. Всякога молитвата подразбира закон на работа. „Искайте, и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“ Нашите искания трябва да бъдат разумни. Туй трябва да се тури като закон. И всеки един от нас трябва да проверява всеки ден, разумно ли е това, което искаме, в съгласие ли е със закона, в който живеем, не законът на хората, но законите, които са поставени в нашето битие, които ние наричаме Божествени. И всички трябва да се стремим да дойдем до туй съгласие. Сега българите имат друга една слабост: българинът, когато направи някоя погрешка, не отива към целта да изкаже причината, но търси странични фактори, да избие жегъла. Но ако ти избиеш един жегъл, ще дойде друг. Трябва да разрешим въпроса основно. Жегълът не може да се избие. Природата е турила толкова много жегли, че с векове да искаме да ги избием, не ще можем. Жегълът не може да се избие в никой случай. За пример, аз съм наблюдавал каква е психологията на българите. Че има кражби, пиянства, че се убиват, туй го считат в реда на нещата, но когато някой момък или мома направи една малка погрешка, извикват: „Да се избият, те са причина на всички наши нещастия“. Онзи, който огладнял и откраднал, човешко е, трябва да се наяде, ама да престъпи другото... Вземат малките факти и правят капитал от тях. Е, хубаво, ако се приложи този закон, да се приложи към всички. Ние се намираме в положението, както сегашните християни изясняват мойсеевия закон. „Вие да се пазите с духове да не се сношавате“, казват те. Но Мойсей писал много, а християните вземат 25%, което да приляга на кесията им. Хубаво, с духове не се съобщават, но с кесията ми се съобщават и с парите ми се съобщават. С тоя закон Мойсей обяснявал лихварството. Това не е култура, това не е разсъждение, това не е разбиране, това не е човечество. Върху такива разбирания ние не можем да градим. На съвременния обществен строй не може да се гради. Защото на този обществен строй, на всички тия органи на властта може да разчитаме дотогава, докато те са морални и честни. Те имат един принцип, върху който почива техният живот. Ако ти туриш един орган и не е в състояние да изпълни закона, на какво ще разчитате? Ако той е пиян, може ли да разчитате на него? Ако тия греди изгният, какъв строй може да остане? Христос определя: Нашите искания трябва да бъдат разумни. Какво трябва да искаме? – Искане на един разумен живот. Първо, в света трябва да има ред. И следователно за какво трябва да хлопаме? Туй искане трябва да бъде за всички и търсенето трябва да бъде за всички. Постави ли се така, хармония ще има, щом в света има правда. Право казва един българин: „Трябва днес правда и истина“. Всички български партии трябва да имат написано какво трябва да искаме днес – правда и истина. И във всеки един дом да бъде тъй написано, или Христовите думи: „искайте, търсете и хлопайте“. Но за да искаме, търсим и хлопаме, трябва да има философия. А сега казвате: „Какво ли искал да каже Христос: искайте, търсете и хлопайте?“ Ако Христос би изяснил своята мисъл, още на първия ден щяха да го разпнат на кръста. И даже след 2000 години хората не могат да търпят истината. А те не знаят, но ще се убедят, че всички нещастия в света идат от това, че не разбират Неговата мисъл. Тази истина трябва да бъде жива, да засяга всинца ни еднакво. Тя трябва да ни засяга както слънчевата светлина, само тогава тя ще внесе живот. Не засягане по друг начин, а както слънчевата светлина ни засяга. Тъй и искането, търсенето и хлопането или знанието, чувството и волята трябва да ни засегнат по един разумен начин. И следователно тази Азибо ще ви отсъди, вие сте сега в царството на Амрихорите. Тия Амрихори са един окултен народ. И ние сега минаваме през това царство, и мнозина от вас ще намерят дрангулника зарад славеите. През царството на Амрихорите минаваме, а съвременните хора ги наричат Амери. Българинът казва: „Какво е едно славейче, да му откъсна главата?“ Но умът, това е един славей. За онзи, който се осмели да откъсне главата на един славей, 15 години затвор има в царството на Амрихорите. И дълго време ще мине, докато напуснем това царство. И тъй, аз ви моля да мислите здраво, да чувствате здраво, да въздържате вашите желания. И тогава хлопането: вашата воля да бъде силна, да имате онова постоянство на онази мравя, която е наблюдавал Мохамед. Воля се казва това. Когато се обезсърчил Мохамед за своето учение и мислил, че е невъзможно да го прокара, затворил се в една пещера. Умът му се насочил в една мравя, която носила един товар, 15 пъти по-голям, отколкото била тя. Тя е искала да го пренесе от едно място на друго, издигала го донейде, и товарът падал, и тя пак наново започвала да го дига, 99 пъти товарът все падал, но на стотния път тя го изнесла на другата страна. И той си казал: „Брей, ако една мравя може 99 пъти да слиза и се качва – разбрах тайната“. И аз казвам: Това е истината в живота. Господ ще те опита 99 пъти и на стотния път ще каже: „Ти заслужаваш да ти помогна, да минеш на другата страна“. Но две деветорки трябва да има, мъже и жени. Жената е една деветорка, а мъжът е друга деветорка. А всяка деветорка от какво е създадена? 3 по 3 колко прави? – 9. Значи в една деветорка Божественото влиза 3 пъти. Т.е. три пъти ще влязат: искането, търсенето и хлопането. Така ще се образува деветорката. И тъй, Христос казва: „Искайте разумно, търсете разумно и хлопайте разумно“. Това е то великата философия на живота. Не търсете друго щастие. 
Беседа, държана на 19 февруари 1922 г. в София.