Плевелите и пшеницата

Най-често използвани думи в беседата: аз, растат, всички, казва, има, може, оставете, сега, зло, казал, човек, добро, казват, живот, култура, богр, расте, любов, века ,
Неделни беседи , София, 22 Януари 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

А той рече: „Не; да не би като плевите плевелите, да изтръгнете купно с тях и пшеницата“. (Ев. Матей 13:29)
 Вярвам, понеже сега сте възрастни ученици, няма да се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши. От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение. Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира. Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл. Казва: „Оставете ги да растат!“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним. „Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева. Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“. Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея!“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник. Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос. Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат. Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто. И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?“ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му. Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“ И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя!“ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал. Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“. „Оставете ги, нека да растат!“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага. Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“. Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите. Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива!“, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите? Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим. И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича. И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат!“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим?“ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин. Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“. И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте. А ние да се учим и да вършим волята Божия. Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства. И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят. Този господар е казал: „Оставете ги да растат“. Не се разправяйте с тях, то е правото схващане. И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан, и хиляди години му трябвали, за да се очисти само от миризмата на това зло. 
Беседа, държана на 22 януари 1922 г. в град София.