Целувание не Ми даде

Най-често използвани думи в беседата: аз, христос, сега, казва, жена, любов, всички, има, човек, съм, дойде, може, целувка, мъдрост, целува, даде, бъде ,
Неделни беседи , София, 8 Януари 1922г., (Неделя) 10:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

„Ти целувание Ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.“ (Лука 7:45)
 Аз ще засегна сега произхода на целувката, т.е. ще разгледам принципиално какво нещо е целувката. Ако това се беше случило с някоя целомъдрена мома в някоя скришна стая или с някой момък, всичките съвременни вестникари знаете какво биха писали за дъщеря ви, ако е ваша дъщеря, разбира се. Това е един епизод – тъй го наричам аз – или един инцидент, или една случка, станала още преди 2000 години с една от големите грешници и развратници, които светът познава. Разврат от любов, разврат по любов, защото има разврат и без любов. Сега аз се пренасям 2000 години назад. Тази жена се приближила до един от най-великите човеци, който някога е слизал на земята; най-чистия човек, който някога се е явявал на земята; най-възвишената душа, която някога е посещавала този свят; най-великия дух, който някога е озарявал човешката мисъл. Ако би решил Христос да дойде днес в съвременния свят, аз не зная каква форма би взел, как би се явил и как щяха да го посрещнат съвременните културни хора. – Както тогава ли? – Навярно, много по-добре, отколкото тогава. И не ще съмнение! Днес има толкова много църкви, съградени в негова чест, в негово име, има повече от 500,000 негови служители – цяла една армия, все пак ще му направят един отличен прием, поне официално. Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Предполагам това да е така, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симон, има друг прием. Приели са го, без да му опекат прасенце, и нито целувки е имало, нито пък нозете му са измили, а са му дали един обикновен прием, какъвто евреите са могли да му дадат. Влиза тази жена, нахална ще я наречете, безочлива, съвсем безочлива, за да се приближи до най-чистия човек. Представете си каква смелост, какво нахалство, какво дебелоочие имала тя! По-безочлива жена от нея не познавам! Употребявам съвременния език. Ще кажете: „Бива, бива, но такова нахалство!“ Но ето че това велико нахалство е хроникирано в Евангелието и служи като един отличен пример. Знаете ли какво е казвала тази жена, като е целувала нозете на Христа? Сега ще ви обясня. Тя е казвала: „Господи, заради Тебе извърших всички тези престъпления, като Те търсих. Тук мислех, че си Ти, там мислех, че си Ти – всички престъпления съм направила все заради Тебе. Това го направих не от зла воля, но нямах у себе си тази Мъдрост да Те познавам, а сега, сега вече Те намерих“. Аз представям тази жена като един идеал на Любовта: пък и не се церемони да изказва Любовта си пред цял свят. Тя казва: „Да става, каквото ще. Аз съм оцапана вече, да говорят, каквото искат, ще целувам публично, пет пари не давам за мнението на хората“. Сега защо целувката се счита понякога за незаконна? Аз имам тук едно математическо разрешение на целувката, изразено в геометрична форма: какво означава тя по правилата на висшата, трансцедентална математика? – Буквата означава произхода на целувката. Буквата представлява един квадрат, който по-напред е бил затворен, понеже всички престъпления, всички борби в света стават все в ограничено място, което квадратът обема, т.е. във всяка жива твар, която се ограничи в каквато форма и да е, се явява желание да се освободи, а желанието за свобода произвежда престъпление. Следователно целувката е един пряк начин да се освободим от злото. Тъй че целувката е права линия, която се туря отдолу на квадрата и образува буквата „Ц“. Това в Природата аз наричам цъфтене. Следователно онзи, който иска в Природата правилно да се освободи от злото, от ограничението, което е над него, непременно трябва да махне горната, затворената линия, за да възприеме слънчевите лъчи, и трябва да бъде отворен квадратът. В Природата трябва да има цъфтене. И у хората цъфтенето съвпада с целуването. Когато целунем някого, ние му казваме: „Пътят на твоето спасение е да цъфнеш“. Това означава целувката. Кой трябва да целува? Ние казваме, че слънчевите лъчи целуват цветето. Не, онзи, който е дошъл вкъщи, него целуват. Като дойде някой гост вкъщи, стопанинът на къщата ще го целуне. Ако си стопанин, ти, дъщеря ти, синът ти, ще се изредите да го целувате. Ако целува гостът, това не е правилно. Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симон, който даваше банкет на Христа, и когато той дойде, тя непрестанно го целуваше. Тя постъпи според законите на Природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи, и превърна се в едно цвете. Христос казва: „Понеже постъпи така умно, прощават се всички грехове, които е направила в миналото“. Някой път ще се спра да изтълкувам какво означава „грях“ и „погрешка“. Сега ще ви оставя със старите ви идеи за греха. Когато човек не знае как да цъфти и целува, той винаги е в квадрата, неговият врат е както на онзи вол с рогата. Волът едно време е направил рогата си, за да се брани, но човекът, като го е хванал за рогата, създал буквата „В“ и от нея образувал хомота, в който го впрегнал. Ние казваме „велик човек“. Кой е велик човек? – Велик е онзи човек, който сам може да се впряга и разпряга. Весел човек е онзи, който има хомот, впрегнат е. И двамата са весели. Тогава в какво седи развързването на вола? Тази единица отгоре на буквата „В“ трябва да се премахне, за да остане той свободен. Защото ти може да си вързан и развързан не само с въже, но може да си съзнателен като човек. На вола слагат оглавник, а човек се връзва със своята дума, със своето съзнание. Следователно разумното връзване става по закона на свободата. И така, целувката според нейния произход е начинът, по който ние можем да се спасим от злото, което съществува сега в света. Какво нещо е устата? – Долната устна означава Любовта, силите, които съзиждат – те имат един произход, – а горната устна означава Мъдростта. Любовта и Мъдростта в Божествения свят съставят основата, върху която живеят всички живи, велики същества. Следователно, когато целувам някого, това означава, че аз се ангажирам да служа на тази велика Мъдрост и Любов, които съставляват Божествения свят, и да живея съобразно с тях. И така, на онзи, който ви целува, вие сте му гост. За да целунете някого, Господ трябва да е в него. Това е истинската целувка. Вътре в Христа кой живееше? – Сам Бог. Тази жена разбираше закона – тя целуваше Христа, а не той нея. Следователно ние можем да целуваме само Божественото. Някой казва: „Защо не ме целуваш?“ – В тебе живее ли Господ, в тебе ли е? Ако не е в тебе, аз не бива да цапам устата си. Единственото същество, което може да целунеш и което може да донесе твоето спасение, е само светлината. Цветята се разтварят за кого? – За светлината. Има ли светлина, те я възприемат. Тези слънчеви лъчи, тази слънчева светлина целува цветята, тя произвежда техния чудесен растеж. И тъй, въпросът е решен. Когато ви питат: „Може ли двама души да се целуват едновременно?“ Не може, то е немислимо. Или мъжът ще целува, или жената; или братът, или сестрата; или господарят, или слугата. Такъв е законът. Двама, които се целуват едновременно, не разбират този закон, и от такава целувка не може да има никакви добри резултати. Двама, които се целуват, приличат на двама банкери, които оперират със своите капитали в една и съща къща; непременно там ще има ританица. Сега у вас от това се поражда едно криво разбиране. Не е въпросът кой те е целунал, а кого си целунал – това е въпросът. Аз не говоря за това, кой те е целунал, а въпросът е – кого си целунал. Дяволът целува. Когато някой пита кой те е целунал, подразбирам злото, а кого си целувал – подразбирам Господа. Значи има две целувки. Ако целунеш една жена, тя казва на мъжа си, че еди-кой си я целунал. Има право. Тази целувка не е Божествена. Но ако тази жена целуне Христа, друго е. Кого е целувала? Ако запитате това цвете кого е целувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна“. Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“. Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя!“ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи!“ – „Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динара, а другият – 50.“ Числото 5 е, което преобладава тук. Едното число означава духовният човек, а другото – светският, плътският човек; единият, който разбира нещата само вечно, а другият, който разбира нещата временно. Като изучаваме Христовото учение, ние не бива да правим грешката на онзи слуга на свети Антоний. Това учение трябва да го разберем правилно, понеже то е обосновано, на велики закони, на живи закони, които ние, сегашните хора, можем да приложим. Каква е грешката на слугата на свети Антония ? Това е един анекдот, доколко е верен, не зная. Аз го взимам, за да разясня принципа. Свети Антоний бил поканен някъде на гости и тръгнал със слугата си. Той яздел на кон, а слугата му – на магаре. Обаче свети Антоний имал противници, които искали да го спрат на пътя му. Вечерта спрели на един хан. Дошли противниците му, отрязали главата на коня и на магарето, като си казали: „Не трябва да ходи на гости, стига му дотук“. Сутринта дохожда слугата, иска да изведе и приготви коня и магарето за път, но вижда, че главите им са отрязани. Съобщава за това на свети Антоний. Той му казва: „Нищо, прилепи ги и ще вървим!“ Слугата в бързината разменил главите, на коня турил магарешката глава, а на магарето – конската. Свети Антоний се качва на кон с магарешка глава, а слугата му – на магаре с конска глава, и тръгнали. На съвременните хора главите им са разместени. Мъжете мислят като жените, а жените мислят като мъжете. Казвате: „Тогава как ще се разреши въпросът?“ – Конската глава – на коня, магарешката – на магарето! Нещата трябва да бъдат тъй, както са създадени първоначално, а не да се тълкуват. Казвам: Тази конска глава да се снеме от магарето, а магарешката да се снеме от коня! Това значи тълкуване – да дадеш едно правилно разяснение на онзи велик закон, върху който се градят сегашните наши закони. Каквото е говорил Христос, това учение с неговите основни принципи може да се приложи още сега. И след хиляди и милиони години пак същото ще бъде. Любовта и до края на века, и след края на века ще бъде същата. Като казвам същата Любов, подразбирам същата субстанция и есенция, а не по форма. Виждали ли сте как изгрява слънцето сутрин? Така е и с Любовта. Тя ще се усилва, усилва до зенита си, после ще залезе, а при новото зазоряване пак ще се усили. Следователно във всички свои проявления Любовта се усилва. Затова трябва да се приготвим да изнесем, първо, великото – Божията Любов. Вие не сте усещали още онази Любов. Ако тази Божествена Любов, с която беше въодушевена онази жена, която целуваше краката на Христа, хората биха я приложили, светът днес би се спасил. И ако ние се поставим на това становище, и се запитаме защо се учим, защо ни е знанието в света, отговарям: знание – това е познаване на Бога. Всичката философия в света се съдържа в това – да познаем Бога в неговото есенциално проявление, както той самият се познава, да го познаем в неговото субстанциално проявление, да го познаем във всичките негови проявления в света. Това е великата наука в света. И тъй, всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи истински Бог, който ще внесе Великата Любов, която служи за израстване, цъфтене, за връзване и узряване на този плод. Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е една велика задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за Любовта, то е тъй безсмислено за мене, както да ви говоря за тази трансцедентална математика, за висшата Божествена математика. Всичките числа имат свои съотношения. Числата от 1 до 10 имат свои съотношения. Казвате: „Аз зная какво означава числото 1“. Това число има безброй съотношения. То може да има хиляди проявления с хиляди качества. Познаваш ли го във всичките негови качества? Може да означава един килограм вода, може да означава един килограм въздух и т.н. И какви ли не други съотношения има единицата! Като дойдем до числото 2, трябва да знаем и неговите съотношения. Трябва да знаем какво означават числата: 1, 2, 3–10. Това е проявление на първичния Божествен свят. Следователно първата целувка е образувала единицата: целувката е извадила първата единица: Когато искаш да бъдеш пръв, то значи, че пръв може да бъде само онзи човек, който може да отвори квадрата. Някой казва: „Аз искам да бъда пръв“. Питам: Знаеш ли науката да отваряш квадрата, знаеш ли науката да целуваш? – „А, колко съм ги целувал!“ – Ти като онази грешница знаеш ли да целуваш нозете на Христа, на най-великия човек, т.е. твоята уста занимавала ли се е с есенцията и субстанцията на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост? Вкусвал ли си ги като плод? Защото, като се вкусят Любовта и Мъдростта, това е тъй приятно, както когато вземеш един плод и кажеш: „А, колко е хубав!“ Това е субстанцията на тези основи, върху които почива Божественият свят. И затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, и който ме яде, ще има вечен живот“. Как? – С устата си. Думата „ядене“ подразбира всякога размножаване. И който ме целува – цъфтенето подразбира отваряне на този квадрат. Сега аз ви питам: Вие сте нещастни, нали? От какво произтичат вашите нещастия? Все заради Христа. Вие търсите Любовта и в името на тази Любов може да направите хиляди престъпления. Вие може да видите една красива жена и казвате: „А, там е любовта“. Целунете я, но като я целунете, казвате, че не е тя. После у вас се явява едно отвращение, една омраза. Най-напред дяволът те е излъгал да я целунеш, после идва Господ и казва: „Не е тя“. – „Като не е тя, ще взема ножа, хайде ще я пробода.“ Господ пак казва: „Няма да я прободеш“. Представете си сега една съвременна жена или мъж, които са извършили такова престъпление като тази блудница. Ще ме извините, аз нямам ни сянка от умисъл да вземам някоя от вас. Да си представите за момент една такава жена, която е извършила едно престъпление, взима, че целува краката на мъжа си и казва: „Зарад тебе направих всичките грехове“. Какво би направил един съвременен мъж? Ще каже: „Махни се оттук, ти ме опозори!“ И ако се намери един мъж, който да прости на жена си и каже: „Хайде, от мене да мине“, всички вестници ще пишат – доблестен мъж! Но Христос другояче постъпи с нея, друго нещо имаше – тъй е писано в Евангелието. Той каза: „Симоне, аз слязох в твоя дом, ти целувание не ми даде, ни вода ми даде за нозете, а тази голяма грешница, откак съм влязъл, не престава да целува нозете ми“. А нозете, това е великото, това са Божествените добродетели. Онзи човек, който търси добродетелите, онзи човек, който търси правдата, той е, който целува тези крака. Онова, което жадува, което гладува, това е устата. Следователно туй състояние на човешкото сърце, и този израз на човешката уста ние наричаме целувка. Тази целувка я има не само у хората, но и между птиците и другите животни, и дори между цветята. Но хората днес са я развалили, изгубили са смисъла, и наместо да те целуне някой, кога се напие, казва: „На ти един юмрук, да знаеш, че моята ръка е силна“. И сега, ние, съвременните хора, воюваме. Защо? – Защото хората са изгубили смисъла на целувката, начина, по който да се целуват, не знаят да се целуват, и започват да се бият, има удряне на глави, чупене на крака. Правоверните тогава започват: „Господи, ние ти се молим да благословиш нашето оръжие, за да можем с нашето велико войнство и герои да победим и да ни посрещнат с баници, с винце, че ние сме победили; тъй да познаят всички народи, че само ти си Господ и че като тебе няма друг“. И тогава казват: „Благословен Господ, во имя Отца, и Сина, и Светаго Духа, амин“. Не, не, не, всички свещеници трябва да проповядват на съвременния свят и да целуват краката като тази блудница. На кого ? – На бедните вдовици, на бедните сирачета; на страдащите, на онеправданите. Туй е, което се изисква. Ще кажете: „Целувка!“ Да, целувка; за да се даде целувка, трябва да се стопли вашето сърце. За целуването се изисква голямо геройство. А в България аз съм срещал малцина, които знаят да целуват. Срещал съм някои, понаместят устните си, зачервят се. Сърце, сърце! Не искам да вземеш нещо от мене, но да съзнаеш, че твоят живот е бил досега безполезен, живот на заблуждения в мисли, желания и чувства, и да се роди в тебе онази велика мисъл, че от сега нататък ще живееш чист живот, ще целуваш онези слънчеви лъчи, които създават растенето на твоята душа. И тъй, който целува, трябва да бъде на мястото на тази грешница, а когато го целуват, трябва да бъде на мястото на Христа. И така, когато дойде никой да те целуне, ще кажеш: „Чакай, братко, чакай, ти мислиш, че от мене можеш да добиеш нещо?“ – „Не.“ Един калугер ми разправяше следния случай: „Отидох, казва, на църква. Излезе един богат човек и аз му хванах ръката, целунах я. Той ми даде 100 лева. Излезе след това една богата жена, хванах и нейната ръка, целунах я. Тя ми даде 200 лева. Излезе най-после и нашият владика, целунах и неговата ръка. Той ми даде 1 лев. Казах си: „Пфу, да знаех, отиде ми целувката напразно!“ Този човек си продава целувката за пари. „Онзи, богатият човек ми даде 100 лева, богатата жена и 200 лева, а владиката, той е бактисал, и не само че ми даде един лев, но го извади с недоволство и рече: „Хайде, върви си!“ Но целувка за 100 лева, за 200 лева и за 1 лев не се продава. Владиката пръв казал истината. Той казал: „Слушай, не ставай глупав, аз съм владика, не съм Христос. Докато целуваш моята ръка, ти все тази глава ще носиш и добро няма да видиш“. А онзи, богатият, който дава 100 лева, казва: „Докато целуваш моята ръка, дърво ще има. Аз не съм Христос“. Това значи 100 лева. А жената, която дала 200 лева, казва: „Докато целуваш жените за пари, никога няма да прокопсаш“. Целувката трябва да бъде съвършена, абсолютно безкористна. Тук имате една жена, която е отритната от цял свят и търси спасение. Тя е жената, която се дави и се хваща за Христа и казва: „Само ти, Господи, само твоята Любов, само твоята Мъдрост може да ме избави от туй положение, в което съм изпаднала“. И вие, жени – ще се обърна към вас и към мъжете, – аз нямам вашата опитност, нали всички сте целували и сте били целувани, какво сте усещали след целувката? – Цяла нощ сте се въртели на леглото. Защо? – Не сте целунали Христа, а дявола. Там е мъчението. Дето се целува дяволът, язва се явява, и злото се ражда. Там е всичкото. Забележете, това е един факт. На жена, която е целунала един покварен мъж, лицето почернява. На мъж, който е целунал жена, която не е на мястото на Христа, и неговото лице се разваля. Ако е бил чист, непременно лицето му се изменя. Целувката винаги произвежда един преврат или за добро, или за зло. Ако сте целунали Христа, непременно ще свети лицето ви, но направили ли сте една грешка в целувката, винаги ще ходите наведени като тази грешница. Ще казвате: „Няма за мене смисъл в живота“. Тогава, какъв е цярът? – Ще дойдете при Христа. Вие можете да намерите Христа и днес. Вземете Евангелието, пренесете се 2000 години назад или идете 2000 години напред, вие ще намерите и ще целунете Христа. И няма живо същество, което да се постави в положението на тази жена и на което Христос да не се изяви. Тогава Христос ще каже: „Прощават ти се грехове, и сега се започва новото ти развитие“. Христос казва: „Слязох в дома ти, ти целувка не Ми даде“. Влезе една благородна мисъл в тебе. Тази мисъл е Христос. Някой път Христос минава в този свят. Аз го виждам. Често той минава. Сега за себе си аз няма да говоря, ще говоря за един ясновидец, който ми разправяше следното нещо: „Гледам – казва, – Христос застанал при една красива жена и отвън много красива, но отвътре не – и говори, а от другата страна, гледам – друг някой говори“. Христос казва: „Жено, обърни се към Бога, Любов ти трябва повече, за да се спасиш“. Тогава дяволът пошепва нещо. На мястото, дето говори Христос, тя постоянно си маха ръката край ухото, защото Христос казва: „Любов!“ А тя подразбира: „Да любиш, значи да целуваш. Какво ще каже моят мъж?“ Тя плътски разбира Любовта. Едно вътрешно себеотрицание е процес на душата, не е процес на тялото, на ума. Това е едно съотношение, което съществува между моята душа и моя първоизточник, Бог, от когото съм излязъл. И всякога, когато се нашепват тия мисли на Христа, ние ги критикуваме. Щом дойде някой и ни нашепва такива мисли, за пример: „Отвори търговия, ще имаш големи печалби“ – не махаш ръка край ухото си. Започваш търговията. Щом дойде Христос, казва на жената: „Жено, ти си богата, толкова дечица има там бедни, дай 2000 лева да им се помогне“. Дяволът казва: „Не слушай!“ Тя маха край ухото си. Аз гледам хората, все махат. На някоя жена говори Христос, тя маха на ухото: „Това не е за мене“. Щом дойде някой друг, нашепне нещо, казва: „Готова съм!“ И тогава ме питат: „Как да познаем гласа Христов, толкова гласове ни говорят?“ Христос говори тъй, както никой друг. Той казва: „Раздай всичкото си имане на бедните!“ А вие махате с ръка. „Иди в някоя болница да служиш на болните!“ Пак махате. „Мий краката на мъжа си, примири се с приятеля си!“ Пак махате. А като ви се каже: „Натрий носа на приятеля си“ – приемате. „Дай го под съд, 20,000 лева имаш да вземаш“, – „Това разбирам, толкова пари имам да вземам“. Когато Христос говори, няма душа в света, която да не разбира неговия глас. Всяка мисъл, която прави човека готов за самопожертване, е Божествена мисъл. В това няма никакво изключение. Приеми я, тя иде от Христа. Спреш ли се да мислиш дали е онзи Христос, който е бил преди 2000 години, всичко изгубваш. Слушай, приятелю, ако ти чакаш този Христос, който е бил преди 2000 години, ти ще отидеш в дъното на ада. Този Христос е пораснал сега, преди 2000 години той е бил малко дете. Той е бил бебе още на 2 години, а сега е възмъжал, сега е на възраст, силен е. Следователно няма да го търсиш като едно малко детенце и да казваш: „Ех, да имам едно малко бебенце като Христа и да го помилвам!“ Тогава той не е могъл да спаси света. Бягаше в Египет, биха го и го разпънаха на кръст. Туй беше волята Божия. Той си казваше: „Е, нали си слаб, тъй ще бъде!“ Като възкръсна, казваше: „Всякаква власт ми се даде на небето и на земята, и в бъдеще няма вече тъй да бъде: няма да ме бият. Идете и проповядвайте туй Слово, аз ще бъда с вас до края на века“. Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос. Ще кажете: „Где е?“ – Аз го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам го. А вие виждате ли го? Виждам го, виждам го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша. Мнозина мислят, че аз искам да омагьосвам хората. Не, Христос ви говори. И знаете ли какво ви говори Христос? Ето какво слушам аз: „Сърцата ви са студени, отвън има сняг, следователно нямате проветряване, противодействие там има; Любов ви трябва, Любов, с която да преодолеете всичко; Любов, която да стопли тези ледени сърца, да ги стопли с температура 100,000,000, да светят сърцата ви“. Пак ви говори Христос. Знаете ли какво ви говори? „Знания, знания ви трябват. Не ви трябват знания как да сготвите боба, как да сготвите пуйката, как да накълцате зелето, да направите кебапчета. Не това ви трябва, а знания, знания, да предадете тази мъдрост на вашите дъщери, синове, на вашите мъже, на вашите слуги, приятели и неприятели.“ Виждам Христа, той ви говори сега, и вие седите. Виждам една отлична картина: като че ли седи една мома, която очаква момъка, който идва сега и предлага да се сгодят. Тя стои много сериозно. Аз я виждам в сериозна поза. Такава поза сте заели и вие и аз казвам: всичко е готово, само да не мръднете дясната ръка при ухото си. Момата казва: „Сега, като дойде момъкът, чакай да си помисля, да го взема ли, или не; да го взема, но имам друг по-богат, по-учен, повече удобства ще ми създаде, само че той още не ми е предложил“. Тя решава, мисли, колко сериозно мисли! Сериозно мисли, но за „онзи“! Няма какво да мисли: „Взимаш ли ме, или не?“ – „С тебе съм, Господи!“ Свършена работа! Оставиш ли да мислиш много, нищо няма да излезе. Има моменти, когато човек не трябва да мисли много. Веднага трябва да решава. И ние трябва да бъдем като онзи инженер на Наполеона, комуто Наполеон казал: „Трябва да построиш един мост за минаване на войската“. „Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде. Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия. Следователно тези принципи трябва да приложим в домовете си, в живота си. Христос казва: „Аз в дома ти дойдох, ти целувание ми не даде, а тази жена, откак съм влязъл, не престава да целува, не устата ми, а нозете ми“. Тя казва: „Аз съм недостойна да целуна устата ти, а ще целувам нозете ти, тези – прашните нозе, които ходят по земята“. За да целунеш Христа по устата, изисква се ангелски живот. Някой казва: „Дай да те целуна по устата!“ Ангелски живот се изисква за това, чистота се изисква! Ако ние бихме ценили тези целувки!... Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват – „цап-цап“, – докато я оцапат: „Ну, поцелуемся: цап цап“. Сега Христос им казва, каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори, и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: „Православната църква е била такава“. Ще ви приведа един анекдот. Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати. Той получил от всички манастири по една глава! Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в руския Синод и запитва: „Колко глави има свети Иван Кръстител?“ – „Ваше Императорско Величество – само една глава!“ – „Не – казва, – 40 глави има.“ Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: „40 глави, документално 40 глави!“ Прави са те: ако вземем прераждането, може да кажем, че Иван Кръстител имал 40 глави, но императорът им казал: „Не заблуждавайте народа с тия суеверия!“ Затуй днес страда руската църква, защото Иван Кръстител имал 40 глави! Бог да поругаем не бива. В негово име не трябва да има никаква лъжа. Ако аз, в името Христово, искам да ви заблуждавам, тежка е кармата на този народ. Никой не може да прокопса, ако е лъгал. Някой казва: „Струва си да се лъже“. Не, никога! Някой път може да икономисаш истината, може да избегнеш отговора, или да премълчиш, но никога да не говориш лъжа. Не можеш да кажеш истината – мълчи; не можеш да кажеш истината – бягай, никой не те заставлява да говориш. И тъй, две неща са потребни: смирение като на тази жена, да познаем заблужденията си. Тази жена е познала, че пътят, по който е вървяла, животът, който е водила, знанията, които е имала, всичко туй дало най-лоши резултати. И след всичко това тя казва: „Господи, всичко туй сега изменям“. Аз зная, че тази жена, като индивид, тя не е една. Тази жена е изменила своя живот, после тя е станала една отлична работница на Христовото дело. Тя е изменила съвършено живота си. Нейният живот се измени от целувката. Следователно, ако и в нас влезе тази Божествена светлина, и ние възприемем тази светлина и я целуваме, тя ще произведе всички тия добри резултати. И тъй, когато дойде някой в дома ви, какво трябва да направите с него? Нали, когато имате jour fix, дойде у вас някоя ваша приятелка, някоя ваша възлюблена, която вие си обичате, вие я слагате да седне на вашето място. Дойде една, целунете я; дойде друга целунете я; дойде трета, целунете я; до 10 като дохождат, целувате ги. Другите 10, които идват, не ги целувате. Тогава 10 сте целунали, 10 – не. Аз определям: 10 са от Господа, а 10 – от дявола. Вашето рандеву, този ваш jour fix все jour fix ще стане. Като излязат от дома ви, ще почнат да ви критикуват. Всички ще целунете! Започнеш ли с целувка, всички ще целунеш. Ако не целуваш, никого няма да целуваш. Тогава вашият jour fix ще излезе благополучен. Ще кажете: „Тази жена не ми е симпатична“. Ами тази, която целунахте, симпатична ли ви беше? Нима онази жена е била симпатична на Христа? Че на вас туй, което е симпатично, то е дяволът. Имате две моми: едната е скулеста, с рани, а другата не, красива е. Коя ще целунете? – Красивата. В нея е дяволът. В тази, скулестата, е Христос. В красивия момък с мустачките, там е дяволът. Щом го целунеш, ще почернее лицето ти. А в този, грозния момък, там е Христос. В името Христово ще го целунеш. В него е принципът на Христа. И тази жена предпочете да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака. Неговите крака бяха прашни. Та тази жена не целуна краката на Симон, а на Христа. Тя каза: „Господи, и ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще ти измия краката, а ти и моето сърце“. И Христос отговорил: „Жено, речено-свършено“. И тя го стори. Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те?“ Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че няма защо да бъдем в недоразумение, но веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пущам вече. Какво разбирам под думата „църква“? – Под „църква“ разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква?“ Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: где са ключовете? – „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратите за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?“ Те не са прости хора, ние говорим за всички учени – те са свършили гимназии, университети, – все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? – Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха. После има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони, и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън. Вън вие, които продадохте името Христово, идвате да служите за пари, да ги събирате във вашите котлета! Христос не умря за пари, Христос дойде да служи в името на Божията Любов и Мъдрост, за да възкреси хората. Туй е не само с нашите свещеници и попове. Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискуси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква?“ Аз казвам: Моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. – „Ами в църквата вярваш ли?“ – В тази, Христовата църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии, и всички добри хора. – „Ами при нас защо не идваш?“ – Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. – „Как?“ – Затворени са те и сега аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Не съм от тях, та да целуна ръката на владиката. Някой път и моята ръка не искам да я целуват. Преди няколко дни дойде един човек, в когото беше духът. След като го поканих да остане на трапезата, той казва, че никой не трябва да ми целува ръката. Казвам си: Е, това внесе в него съблазън: „И той е един от владиците“, помисли си гостенинът. След половин час той стана, излезе, иска да се ръкува, аз го спрях – да не се ръкува, и му казвам: „На добър час, хубаво мислиш“. Аз съм за онази вътрешна целувка на Любовта, на нашите сродни души. Някои питат: „Как да намерим сродните си души?“ Това е най-лесната работа! По-лесна работа от тази няма. Това и най-малките деца ще ви кажат. До 5–6-годишната си възраст децата ще ви кажат как. От седмата годишна възраст нагоре те ще ви заблудят. В Русенско един баща ми разказваше, че запитал един ден малкото си детенце: „Синко, откъде си дошъл?“ Това дете му отговорило: „Да не ме смущавате“. – „Кой си, откъде си дошъл?“ Ако ти имаш Любовта в себе си, няма да го питаш откъде е дошъл. Ти знаеш, че Любовта знае откъде си дошъл. Когато ние любим хората, от Бога сме дошли, а когато не ги любим, от дявола сме дошли. Първото нещо: като дойде Христос в дома ви, ще измиете краката му с вашите уста, а това, преведено на ваш език, значи: ще му служите с Мъдрост и Любов, ще носите неговото Слово без никаква примес. Това е целувката. Когато аз прилагам всичкия си ум и всичкото си сърце да му служа тъй, че да нося неговото Слово без никаква примес, това е целувка. Ако така можете да служите на Христа, той ще ви каже: „Прощават ви се греховете, и вашите имена се записват в небето пред ангелите, и в бъдеще вие ще станете граждани на това велико царство“. И тъй, аз сега ви поздравявам всинца да служите на Христа с Мъдрост, да служите с Любов, да ги вложите в умовете и сърцата си. Този Христос аз го виждам, с него говоря сега. След като си отидете у дома си, той пак ще ви говори. Внимавайте, не продължавайте да умувате, но кажете: „Да решим!“ Не къде е срокът, веднага решете! Речено и свършено – никакво махане на ръката. Вие ще ми кажете: „Ти говориш ли истина, че Христос е при нас сега?“ При вас е Христос, при вашите души, разбирайте вътрешно. Говоря ви една велика истина. Велик е този Христос, и когато хората един ден съзнаят тази истина, знаете ли каква култура ще има? В Европа ще пътуваме свободно, без никакви спънки, и тогава всичко ще поевтинее, и житото, и маслото и всичко. Как? – Когато хората започнат да служат на Бога с Любов и Мъдрост. Туй учение трябва да го подемат всички духовници. А те се докачат още, но Христос ще ги заставя да не се докачат. И учители, и всички други в бъдеще трябва да служат на Христа с Любов и Мъдрост. Сега аз ви проповядвам не като на българи, или като на англичани, или като на французи. Аз ви проповядвам като на мои братя и сестри в името на Христа. Никога няма да изопача Истината. Аз ви говоря като на мои братя и сестри, като на приятели, като на ученици, които ви държа на равна нога със себе си, давам ви най-хубавите си мисли, макар че треперят тези хора вън, на студа. Аз ви давам най-хубавото от себе си, запознавам ви с тези истина, за които никой друг от 2000 години насам не ви е говорил. Защо? – Защото аз любя Бога, защото му служа с Любов и Мъдрост. И вие всинца можете да му служите. Всинца можете да служите на Бога с Любов и Мъдрост. Всички можем да бъдем братя, безразлично каква е степента на нашето развитие. Ще идем да работим според силите си. И тъй, ние можем да дадем тази целувка на Христа, понеже Христос е навсякъде, в цялата Природа. Навсякъде е Христос! И ние можем да му дадем тази целувка; щом я дадем, ще цъфнем, ще завържем и ще станем силни. Моите думи са малко символични, но истинността им е отвътре. Всяка мисъл, всяка целувка трябва да бъде пропита с Любов, и като целунете, да не съжалявате, а да знаете, че сте извършили един дълг, дали сте нещо от себе си, и тогава ще чуете този глас на Христа: „Прощават ви се греховете“. „"Прощаваме се“ – това е отлична дума. Ако днес Съглашението каже на българите: „Прощава ви се дългът“, какво ще бъде? – Барабаните ще бият из града, обявления ще има залепени по всички градове, по всички общини, че Съглашението е простило на България 2 и половина милиарда лева дълг. А туй, което носи Христос, е много повече от тези 2 и половина милиарда лева. Любов и Мъдрост трябват на всинца ни сега. Любов и Мъдрост! Някои казват: „Еди-коя си сестра е кисела“. Казвам: тя не е целувала още краката на Христа. „Еди-коя си малко критикува“. Казвам: Не е целувала краката на Христа. „Еди-коя си е невежа“ – не е целувала краката на Христа. Онези мъже и жени, сърцата на които са пропити от тази Любов и умът им – от тази Мъдрост, те са целували краката на Христа. Човек, който един път е изпитал тази Любов, който един път се е докоснал до нея, той вече се е издигнал така, както светът не подозира. И тъй, служете с Любов, служете с Мъдрост. Туй учение трябва да се приложи. Там е силата и спасението в бъдеще. 
Беседа, държана на 8 януари 1922 г., втория ден на Коледа, в София.

Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Целувание не Ми даде