Сродни души

Най-често използвани думи в беседата: любов, може, човек, подсъзнание, душа, сродна, истина, имаш, бог, съзнание, души, време, тебе, живот, казва, ден, природа, свят, близо, стане ,
Извънредни беседи , София, 1 Януари 1922г., (Неделя) (неизвестен час)
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Защо страдаме от главоболие? — Главоболието се дължи на натрупване на космическа енергия в мозъка. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Там е центърът на живота — жизненият център. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Ако на това място ви пипне човек с лоши чувства, лоши намерения към вас, той може да ви отнеме живота. Значи, животът може да се внесе, може и да се отнеме. Когато някой внася нещо добро в тебе, вътрешно ти си разположен; когато ти отнема нещо, ти усещаш вътрешно стягане и неразположение. В невидимия свят няма лъжа, там всичко се забелязва. Природата държи сметка, как се използват енергиите. Може да изразходвате енергиите, както искате, но, в края на краищата, държат ви отговорни. Правете опити да прилагате правилата, които ви давам. Разтриването на костта зад ушите става отгоре - надолу. Някога може да разтривате само лявата страна, някога — дясната, а някога и двете страни. — Какво е значението на вдишките? По колко пъти на ден трябва да се правят? — Вдишките се правят за урегулиране на енергиите и се правят по три пъти на ден. Така се урегулира енергията и се възстановяват нарушенията в организма. Някои дишат и издишат като помпа. Това е неправилно. Ще дишате дълбоко, за да възстановите хармонията в организма. Който диша правилно, става пъргав, еластичен. Някога дишаш бързо, ускорено и изведнъж спреш. И това е неправилно дишане. Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в самосъзнанието и от самосъзнанието в свръхсъзнанието, трябва да разделите времето си на четири части. Значи, ще разделите 24 часа на четири. Така ще живеете по 6 часа във всяка област на съзнанието. Някога прекарваш цел ден в съзнанието или цял ден в подсъзнанието. Това е неправилно. Докато си в подсъзнанието, виждаш, че дължиш нещо, искаш да се освободиш от задълженията си. Като влезеш в съзнанието, гледаш кой ти дължи. Според мене, в подсъзнанието нито имаш да даваш, нито да взимаш. Значи, там се ликвидира с всички сметки. Богата е душата. Като влезе в подсъзнанието, тя веднага плаща дълговете си. Затова Бог казва: „Ще залича всичките ви грешки и няма да ги спомена." Бог е в подсъзнанието. Като влезеш в съзнанието и самосъзнанието, там се явяват греховете. Обаче, в подсъзнанието и свръхсъзнанието всички грехове се заличават. Докато си в съзнанието, постоянно мислиш, от кого имаш да взимаш и на кого имаш да даваш. В подсъзнанието и свръхсъзнанието има пълна ликвидация. Ето защо, добре е често да се издигате до подсъзнанието и свръхсъзнанието, да забравяте дълговете си и да казвате: На никого нищо не дължа. Ще кажете, че това е лесно. — Лесно е, наистина. Докато си на земята, имаш взимания и давания. Отиваш при някой лихвар, взимаш пари на заем, с 50% лихва. Взел си хиляда лева на заем и след известно време дължиш 5,000 лв., заедно с лихвите. Знаете ли, каква лихва взима природата? Този въпрос можете да разрешите според теорията на вероятностите. Природата си служи със закона на любовта. От онзи, когото най-малко обича, от него взима най-голяма лихва. Колкото повече се увеличава любовта, толкова повече се намаляват лихвите. Като дойде до най-високия предел, любовта казва: От този човек не искам нищо — нито парите, нито лихвите. Значи, лихвите показват отношението на любовта към човека. Природата всеки ден прави изчисления на лихвите. От тях тя определя степента на любовта към живите същества. Казваш на някого: Аз ти направих голяма услуга. - Какво от това? — Искам да кажа: Срещу това няма ли да ми дадеш малко масълце? В невидимия свят има същества, на които е дадена задача, да определят отношенията между различните хора. Според любовта ти към даден човек, ти определяш лихвата на парите, които си му дал. Това отношение определя и отношението ви към космоса. На всекиго се случва поне един път през годината да бъде представител на космоса, ако не за цял ден, поне за една секунда. Каквото направи през това време, той сам носи отговорността. С други думи казано: На всеки човек е определено да стане големец. — За колко време? — Не е важно. С това се обяснява, защо поне един път в годината имаш голяма радост или голяма скръб. Някога скръбта, мъката ти е толкова голяма, като че ли си излязъл от дъното на ада. Който разбира закона за възмездието, може да се ползва от него. Затова човек трябва да се освободи от страха. От какво се страхува човек? — От хора, от животни, от паразити. Дръжте страха в себе си, като предмет за изучаване. Значи, да имаш страх, без да се страхуваш; да имаш гняв, без да се гневиш. Гневът е огън в огнището, а разгневяването е излизане на този огън навън. Човек трябва да се контролира, всичко да бъде под контрол на неговата воля. Уплашиш се от нещо и казваш: В случая, само лъжата ще ме спаси. Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде любовта, човек става смел. Любовта му казва: Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш. Сегашните хора са в положение на счупени грънци. Каквото сипеш в тях, всичко изтича навън. Пазете правилото: Хармония в мислите! — Как да мислим, като Бога ли? — Вие ще мислите като Бога, а не Бог — като вас. Ти искаш, като си разтревожен, неспокоен, Бог да влезе в положението ти, и Той да стане неспокоен. Не, Той е тих и спокоен, при всички условия. Следователно, дали си скърбен, или радостен, разположен или неразположен, Бог си остава тих и спокоен. Щом си скърбен, от тебе се иска да отправиш ума си към Бога, за да почувстваш влиянието, което иде от Него. Някога тези влияния причиняват страдания. Това се дължи на твоята неорганизирана мисъл. Пази се от мисълта, че може да ти се влияе. Да ти повлияе Бог, това е изключителен случай. То е възможно, само когато човек се отдалечава от центъра, както листът, който пада от дървото. Докато имаш вяра, никой не може да ти влияе. В момента, в който се отдалечиш от Бога, ти си в положението на лист, брулен от вятъра. Някога вие се безпокоите от мисълта, че сте остарели, че от вас нищо няма да стане. Безпокоите се за жена си, за мъжа си и децата си. Питате се, какво ще стане с тях. Чудно нещо! Какво е било положението на мъжа или на жената преди да се оженят? Днес се безпокоиш за мъжа си, какво ще стане с него. Кой се е безпокоил по-рано за него? Кой се е грижел по-рано за децата? Положението на децата е било добро и без тебе. Който вярва в Бога, от нищо не се безпокои. Който работи съзнателно, като замине за другия свят, и там е полезен. Това не подразбира, да желаете по-скоро да си заминете. Някои се оплакват от страданията. — Те са изпитания, чрез които познавате Бога. В този смисъл, да страдаш, това е привилегия. Любовта се изпитва чрез страданията. Който мисли, че без страдания може да познае любовта, той е на крив път. Какво ще кажете за давещия? Ако успее да се спаси, той влиза в новия живот. Той е минал през големи страдания, но същевременно е познал любовта. Страданията не са любов, но те са условия за познаване на любовта. Те предшестват любовта. Ето защо, радвайте се, когато страдате. И Павел казва: „Изкуство е да се радваш, когато никой не се радва." Ако имах време, щях да ви посоча великите закони в Библията, но се въздържам, не искам да давам ключове в ръцете на хора, които прахосват средствата си безразборно. Те ще изпразнят касата без време и няма да остане за онези, които заслужават. — Какво става лицето на онзи, който се гневи? — То променя цвета си, става ту червено, ту зелено, ту жълто. Като се гневите, прилагайте волята си, да се освободите от това отрицателно качество. Пазете се и от внушенията на хората, защото ще се объркате и ще се чудите, къде е истината. Истината е една. Всеки знае, де е тя, но трябва да се запали една малка свещица, да освети пътя. Тогава може да кажете: Виждам де е истината. Ако мислите, че отсега нататък трябва да учите истината, вие се лъжете. Вие знаете истината, но в съзнанието ви е тъмно. И тъй, приложете любовта в живота си. Подкрепете я с мъдростта; озарете я със светлината на истината. Приложете законите на мъдростта и истината с мярката на правдата. Нека добродетелта бъде основа на тези закони. И тогава, като искаш да направиш нещо, запитай се: Любовта ли е причина за тази постъпка? Подкрепена ли е тя от мъдростта? Озарена ли е със светлината на истината? Измерена ли е с мярката на правдата? Добродетелта ли е основа на тази постъпка? Казва ли ти някой, че си заблуден, отговори му: Аз ходя в пътя на любовта, която е подкрепена с мъдростта; озарена от светлината на истината; измерена с мярката на правдата и основана върху добродетелта. Като работите върху себе си, употребете шест часа за работа с ума си; шест часа със сърцето си; шест часа с душата си; шест часа с духа си и шест часа с волята си. Обаче, сменяйте работата си. Помагайте си взаимно, като пазите известно разстояние помежду си. Колкото повече се приближавате, толкова по-ясно изпъкват грешките ви. У вас се явява желание да се подведете под еднакъв знаменател. Ако постигнете това, мислите и чувствата постепенно изгубват своите естествени прояви. Природата не позволява такова уеднаквяване. Затова, когато един се ражда, друг умира; когато един достига върха на своето развитие, друг започва своето развитие. Такова разнообразие съществува и в растителното, и в животинското царство. Разнообразие трябва да съществува и в човешкия живот. Правилен ли е животът на калугерите? Те отиват в манастири, посвещават се на Бога, по една и съща причина — отвращение от живота. Това е еднообразие, което води към изкуствен живот. Стремете се към разнообразието на природата. Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях. Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място. Помогни на човека, когато се намира в нужда. Истинско добро е това, което се проявява в момента. Човек е добър и любещ не по време и пространство, но извън времето и пространството. Те имат отношение към Божествения ред на нещата. И шивачът шие по мярка, но сам е извън времето и пространството. Той не се свързва с мярката. Затова е казано: Не давай обещания за неща, които не можеш да изпълниш, за да не се свързваш. Обикновено българинът обещава и не изпълнява. Каже, че ще дойде в 5 ч., а той отива в 7 ч. Щом не можеш да изпълниш обещанието си, по-добре не обещавай. Има един измежду вас, който се отличава с голяма точност. Каквото каже, изпълнява. Всяко обещание трябва да се изпълни. Иначе, минаваш за лъжец. След това трябва да мине дълго време, докато изправиш грешката си. Природата е много точна. Слънцето, например, изгрява и залязва точно навреме. Да бъдем точни като слънцето! — Кажете ни нещо за сродните души. Де са те? — На повечето от вас сродните души са в Божествения свят. Те ви помагат оттам. Сродните души на любовта се движат в света на Божията Любов. Те вървят с Господа. Затова се казва: „Потърсете ме, когато е ден, когато съм близо до вас." При сегашните условия на живота, по-добре е сродната ви душа да не е на земята, защото няма да я познаете. Добре е да я срещнете, когато сте готови. Тогава ще я познаете и ще работите заедно за Бога. Когато се срещнат сродните души, тогава се проявява любовта. Без сродната душа любовта не се проявява. И най-слабата проява на любовта показва, че сродната душа е близо някъде. Колкото повече се усилва любовта, толкова повече сродната душа се приближава. Когато тя се слее с тебе, ти забравяш всички скърби и страдания, ставаш свободен като птичка. Без свобода сродната душа не може да се прояви. Като те срещне и види, че си неразположен, скърбен, тя веднага ти помага, но не се изявява. Ти чувстваш, че някой ти помогнал, но не знаеш кой. Сродната душа, макар и отдалеч, всякога помага. Като казвам, че сродната душа е в Божествения свят, не разбирам някъде далеч. Близо и далеч, това са относителни понятия. Имаш приятелка, която обичаш. Тя живее далеч някъде в града, но понеже постоянно мислиш за нея, всъщност, е близо до тебе. Ако не обичаш някого, и близо да е до тебе, ти не мислиш за него. Всъщност, той е далеч от тебе. Тъй щото, близо и далеч са понятия, свързани с вътрешните преживявания на човека. Ако сродната душа ви хване само за ръката, тя ще ви предаде такава светлина, от която ще ослепеете, както Павел, който ослепя и падна от коня. Силата и възможностите на сродните души се отнасят към великите мистерии на невидимия свят. Обикновените хора, т.е. обикновените души се отнасят към малките мистерии. Всеки от вас трябва да държи в ума си своята сродна душа или сроден дух. — Кой е този дух ? — Христос. Всички сродни души се явили след Христа. Христос е първата сродна душа в космоса. Като се стремите към Христа, сродната ви душа ще дойде при вас. Затова Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа." — Защо идат мъчнотиите и страданията в живота? — Без тях не може. Те са условия за развитието на човека, да стане истински човек. Който няма мъчнотии, е в положението на морска звезда. — Как можем да реализираме своите идеи? — Като ги вложите в подсъзнанието си. Вложи идеята си в подсъзнанието и я остави, без да я чоплиш. Тя ще поникне, ще израсте и плод ще даде. — Как могат да се разбират мъжът и жената? — Жената трябва да живее в душата си, мъжът — в духа си, а помежду си да поставят любовта — съединителна връзка на живота. Това значи разумно живеене. 
1 януари, сл. обяд, 1922 г. София.