НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-мъчната работа

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-мъчната работа

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, любов, казва, аз, погрешка, хора, свят, истина, всички, сега, живот, дава, мъдрост, сърце, години ,

Общ Окултен клас , София, 15 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Коя е най-мъчната работа в човешкия живот? – Да гледаш стари и болни хора, които само да разправят за своите болести и недъзи. Каквото и да говорят, все около болките си се въртят: боли ги кракът, пръстът, вратът, кръстът, гръбнакът. Някой написал една статия и постоянно за нея говори, като че ще оправи светът. Друг говорил някъде, държал една сказка. Оправи ли се светът с тая сказка? Ако хвърлиш един камък в морето, ще направиш ли дупка? Ще кажете, че оплакванията, болестите и недъзите са стари работи, от които трябва да се освободим. – Не е там въпросът. Важно е да се намери разрешение на тия въпроси.

Кое е най-важното в живота на физическия човек? – Яденето. Казвате: Защо е създаден светът така? Не може ли без ядене? Ще кажете, че не ви се харесват човешката уста и зъбите. Не ви се харесват, но, въпреки това, ядете по три пъти на ден. Животните ядат повече от човека. Някои животни търсят храната си по цели дни и нощи. Преживните животни с часове ядат храната си. Докато е на земята, човек не може да не яде. Важно е, как да яде. Повечето хора ядат бързо, искат по-скоро да се нахранят. Това не е правилно. Колко време трябва да дъвче човек храната си? Като ядеш, ще влагаш всичката си любов. Ще ядеш хляба с любов, за да ти проговори. Той е книга, която всеки трябва да чете. Как ще се храниш във време на бомбардировка? Тогава ще бягаш, за нищо няма да мислиш. Останеш ли да мислиш за ядене и за спане, ще платиш с живота си.

Питате: Защо дойдоха тия времена? – За да опитате философията на миналите поколения. Колко пъти те са гласували за прилагане на идеи, от които днес се плашите! Има криви неща в живота, но има и прави неща. Кои неща са абсолютно прави? Кой човек е абсолютно прав? Да оставим настрана кривите и анормални неща. Те не ме интересуват. Болният човек не ме интересува. Той е аристократ, на него не може да се угоди. Той иска леглото му да бъде меко, храната особена. Няма ли тия неща, той мисли, че ще умре, не може да издържи. Той иска всички да му услужват. Ето защо, ние се интересуваме от здрави хора. И Бог иска здрави хора.

Като не разбирате живота, казвате: Защо тоя човек е такъв? – Какъв трябва да бъде? Не се занимавай с хората. Ще питаш, защо кучето е куче. Защо е толкова лошо? – В какво се заключава лошавината на кучето? Ще питате, защо детето е малко. – Защото има условия да расте. Това са въпроси, които показват, че в живота има противоречия. Мислите ли, че можете да примирите противоречията? Каквото и да правите, не можете да примирите противоречията. Те са необходимост в човешкия живот. Жената се пита, защо се е родила жена; мъжът се пита, защо се е родил мъж. Колкото и да се задава тоя въпрос, нито мъжът ще го разреши, нито жената.

Какво ще кажете за противоречията на войника, който се бие на бойното поле? Докато е бил при майка си и баща си, излежавал се на меко легло, прислужвали му, хранел се добре. Като отиде на бойното поле, всичко се изменя. Той стои изправен с пушката си, дебне неприятеля, и всеки момент трепери от смъртта. Когато е далеч от бойното поле, той спори с началниците си, защо не го повишават, докога ще бъде прост войник. На бойното поле, обаче, пред смъртта всички са равни – и генерали, и прости войници. Единственото нещо, което може да ги спаси, е изкуството да се смаляват. Хората умират по причина на тяхното големство. Ако знаеха да се смаляват, щяха да станат невидими и да избегнат смъртта. Станеш ли голям като Витоша, всеки може да хвърли бомба върху тебе и да те улучи. Ако си малък, никой няма да те обстрелва. Ти ще наблюдаваш хората, ще ги виждаш, но те няма да те виждат.

Сегашните хора са много големи. Даже и най-малкият от тях, ако рече да легне, нужни му са два метра пространство. На това място могат да се наредят няколко трилиона същества и пак да остане празно пространство. В човешкия мозък има около три билиона клетки – малки души, които мислят свободно, без да си пречат една на друга. А човек, малкото същество във вселената, живее в една стая от четири-пет метра дълга, с два прозореца и, въпреки това, не е доволен. Той намира, че стаята му е малка, прозорците ниски, вратата тясна, няма много светлина и т. н. Това е недоволството, което спъва човешкото развитие.

Мнозина казват, че имат много знания. Щом е така, нека кажат да спре войната, да се прекратят бомбардировките. Ако войната спре, и бомбардировките се прекратят, имат знание. Не спре ли войната, никакво знание нямат. Казваш: Имам една идея. – Кой няма идея? Не е важно, дали имаш идея, или не; важно е, какво можеш да направиш с тая идея. Друг някой пророкувал. – Не е важно, че пророкува; важно е, какво си направил със своето пророкуване. И аз мога да пророкувам. Като видя, че някой носи на гърба си 50 – 60 кг. товар, казвам: Ако влезеш с тоя товар във водата, непременно ще се удавиш. Ако спуснеш една кофа със сто килограма тежест в кладенец, кофата ще издържи при условие, че въжето е дебело. Тежката кофа не издържа на тънко въже. С боси и кални крака в никой добре нареден и чист дом няма да те приемат. Така пророкувам на хората. На всеки човек мога да кажа, че по три пъти на ден ще яде. Ще питате, отде зная тия неща. Който наблюдава нещата и ги изучава, той може да пророкува. Още едно пророчество ще ви кажа: Който не пие вода направо от извора, той всякога страда. Ще кажете, че и далеч от извора, водата е една и съща. Не е така. Голяма е разликата между водата, която излиза направо от извора, и тая, която е извървяла няколко километра път.

Когато дойдем до светлината, натъкваме се на същия закон, а именно: лъчите, които идат направо от източника на светлината, се различават от пречупените и отразени светлинни лъчи. Като знаете това, стремете се към мисли, които идат направо от източника. Остане ли да се ползвате от мисли, които са минали през много умове и са претърпели пречупване, вие ще изпаднете в големи заблуждения. Какво правят хората? Те търсят Бога, т. е. Източника на живота, само когато имат нужда. Те търсят лекар, когато са болни. Казано е, обаче: „Потърсете ме с всичкото си сърце и ще ме намерите.“ Въпреки това, човек търси Бога във време на нужда. Това не е любов, това е необходимост, неволя. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното: да търсиш лекар, когато са здрав. Какво ще допринесе лекарят на здравия? Той все ще му предаде нещо. Под „лекар“ в тоя смисъл, разбирам човек, който те обича. Който обича, той всякога дава нещо от себе си. Той е пръв проводник на Господа. От него можеш да пиеш направо вода. Нямам нищо против застоялата вода в шишетата, или в щерните, но казвам, че тя не е здравословна. Водата в шишетата и в щерните представя затворен свят. В тоя свят са човешките мисли и чувства. Това е светът на човешкия порядък. Някой не е доволен от хората и казва: Какви са тия хора, какъв е тоя свят? Тия хора, това си ти. Тоя свят е твоят свят. От какво си недоволен?

Мнозина се оплакват от противоречията на живота. От кои противоречия се оплакват? Ако се оплакват от човешките противоречия, трябва да знаят, че те сами са ги създали. Човешките противоречия не са противоречия и на птиците. Човек минава през кални пътища и се цапа. Птицата, като дойде до калта, ще хвръкне и няма да се окаля. Тя показва начина, по който и човек може да не се каля. С крилата на мисълта ти можеш да се освободиш от земната кал. Казвате: Без кал няма плодородие. – Това е за утеха. – Като страдаме, все ще придобием нещо. – И това е за утеха. Има страдания в света, но не можем да кажем, че всеки човек трябва да страда. На едного животът налага страдания, а другиго освобождава от страданията.

Какво е значението на любовта от геометрично гледище? Геометрично буквата „Л“, с която започва думата „любов“ представя ъгъл, с върха нагоре. Той е съставен от две прави, т. е. от две същества, които се срещат в една точка – Λ. В мъдростта има два ъгъла, с върховете нагоре – М, и един с върха надолу. И в истината има два ъгъла, с върхове, в противоположна посока. И тъй, от геометрично гледище, любовта е наука, която се занимава само с един ъгъл, обърнат с върха нагоре. Мъдростта е наука на три ъгъла, от които двата са с върха нагоре, а единият – с върха надолу. Истината е наука на два ъгъла, с върхове в противоположна посока. Ако дадете на един математик да развие темите за любовта, мъдростта и истината, той трябва да излезе от своето статично разбиране и да мине в кинетичната математика.

Какво представя статиката и какво динамиката? Статиката е положението на стария човек – стар дядо и стара баба. Като отидеш при тях, те ще ти разправят за болките си – тук ги боли, там ги боли. Ти можеш да им помогнеш, като повикаш някой лекар, или отидеш на аптеката да купиш лекарства. Можеш да им донесеш вода, да им запалиш огъня. Обаче, те не могат да ти предадат нещо. Друг е въпросът, ако срещнеш млада, красива мома. Ти си млад момък, знаеш да пееш, да свириш, да пишеш стихове. Вземеш цигулката да свириш, но и момата знае да свири – двамата свирят. Момъкът пее, и момата пее. Момъкът пише стихове, и момата пише. Движение има между тях. Това е кинематика – кинетично състояние. – Случва ли се това в живота? – Днес рядко се срещат такива случаи, но в бъдеще животът на хората ще се измени, ще стане подвижен, пластичен. Тогава отношенията между хората ще се хармонизират. Старите фотографи употребяваха много време, за да фотографират човека. Фотографът ту се отдалечава от обекта, ту се приближава към него, да го настани добре. После отива към апарата, да постави фокуса на място. Сегашните фотографи насочват апарата си и, докато се обърнеш, те постигнали целта си.

Не нарушавайте чистотата, която Бог е вложил във вашата душа. Пазете Божествената чистота, вложена в душата ви. Докато пазиш свещено чистотата на душата си, ти си човек. Щом изгубиш чистотата си, ти губиш Божественото в себе си. Всяка нечиста мисъл, всяко нечисто чувство и всяка нечиста постъпка понижават човека. Казваш: Никой не ме обича. – Нечистото не се обича. Ако пазиш чистотата си, всички ще те обичат.

Един мой познат се оплакваше, че оставил един ден другаря си да свири в дома му, а той излязъл по работа. Като се върнал, другарят му го нямало вече, но и парите, които били на масата, изчезнали. За да го успокоя, казах му шеговито: Другарят ти е свирил толкова хубаво, че даже парите се възхитили и доброволно влезли в неговия джоб.

Това утешение прилича на кражбата, която един циганин направил. Съдят циганина, че откраднал един кон. Той казал на съдията: Господин съдия, не съм откраднал коня, напразно ме обвиняват. Един ден бях в гората и се качих на едно дърво, под което пасеше конят. Подхлъзнах се и паднах на гърба на коня. Уплашен, той хукна да бяга и ме занесе точно в дома ми. Както виждате, той ме открадна, а не аз него.

Един селянин, на име Стоян, тръгнал за града с магарето си. По едно време усетил малка умора. Спрял се под едно дърво, завързал магарето за дървото и седнал да си почине. Задрямал малко и, като се събудил, видял, че магарето го няма, а юларът стои до него. Той се позамислил малко и казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар, който ще ми трябва в бъдеще.

Сегашните хора се утешават по особен начин, с различни философии. В случая, магарето е важно, а не юларът. Магаре, което се кара с юлар, не е свободно, то е роб. Мома, която се води с юлар, не е свободна. Какво ще ви даде робът? Друг е въпросът за свободния човек. Ние се нуждаем от свободни хора, а не от роби. Истинско магаре е това, което върви без юлар. Истински свободен човек е тоя, който живее без юлар. Юларът е ограничаване. Дето има ограничение, там въпросите се разрешават по много начини. Любовта, обаче, разрешава въпросите по един начин. – Защо? – Защото любовта е единна и неделима. В мъдростта има две разрешения, защото тя има отношение към себе си и към другите. В истината има три разрешения. Мъдростта е професор, който има задача да предаде знанието си на своите студенти. Истината има задача да възприеме любовта и да я предаде на другите по начините на мъдростта. Любовта само предава, без да взима нещо. Единствената сила, която само дава, а нищо не взима, е любовта.

Любовта е вечното начало на живота, което само дава. В мъдростта винаги двама души спорят, кой да вземе чашата. Всъщност, благото е еднакво и за двамата, както левият и десният крак имат еднакви права и задължения. Различието е само в постиженията, в зависимост от това, дали тръгваш с левия, или с десния крак. Ако при излизане от дома си тръгнеш с левия крак, ще имаш едно постижение; ако тръгнеш с десния крак, ще имаш друго постижение. Дясната страна на човешката глава е отрицателна, лявата е положителна. С други думи казано: дясната страна на мозъка е пасивна, потенциална, а лявата е активна, в действие. Затова, именно, дясното полушарие изправя погрешките на лявото. Като работи с лявата половина на мозъка си, човек прави погрешки, които дясната половина изправя. Умният човек изправя погрешките си моментално. Остане ли да ги изправя след минути, часове, дни, месеци или години, той не е умен човек. – Късно осъзнах погрешката си. – Късно си я осъзнал, защото не си умен. Умният веднага съзнава погрешката си и веднага я изправя. Божественият ред на нещата изисква погрешките да се изправят веднага.

Мнозина правят погрешки и, за успокоение, казват: Лесна работа, погрешките сами по себе си ще се изправят. – Не е така. Който е направил погрешка, сам ще я изправи. Дрехарят ушил една дреха, направил някаква погрешка, той сам ще я изправи. И оня, който носи дрехата, може да я изправи, но това не е правилно. Дрехарят сам изправя погрешките си; обущарят сам изправя погрешките си. Светът ще се изправи, когато хората решат да изправят погрешките си веднага. Така е в Божествения порядък на нещата. Докато хората само се извиняват за погрешките си, без да ги изправят, те са още в човешкия порядък.

Какво означават буквите Л, М и И? Буквата Л означава мъжът, М – жената, И – детето. Бащата е любовта, майката е мъдростта, а детето – истината. Бащата трябва да дава, без да се извинява; майката трябва да прилага любовта, без да се извинява; детето трябва да прилага истината. Какъв смисъл има извинението? Музикант си, свириш в един оркестър. Направиш една погрешка и започваш да се извиняваш. Никакво извинение! Ще изправиш погрешката си и веднага ще продължиш да свириш. Гостилничарят дава на клиентите си сух хляб вместо пресен. После се извинява. Няма защо да се извинява, но да смени сухия хляб с пресен. Кажеш ли една лоша дума на някого, опитай се да я преведеш, да изправиш погрешката си.

Казваш на едного, че е говедо. На английски „го“ значи отивам; веди – да се уча. Говеди – отивам да се уча. Често една и съща дума променя значението си. Например, преди двеста години думата „привент“ на английски означавала „накарай ме, Господи“. След двеста години означава „забрани ми, Господи“ – точно обратното значение на първото. Това е все едно, преди години виното е било сладко, а сега се е вкиснало. Преди години си помагал на хората, от никого нищо не си взимал; след години, десетки и стотици хора имат да ти дават. Бедните, които имат да дават на богатите, не са доволни от тях, и постоянно се молят, Бог да ги освободи от това. – Кое е най-доброто състояние за човека? – Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима. Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на любовта. Истинска любов е тая, която дава плод. Ако не можеш да опиташ любовта по нейния плод, нищо не си разбрал. Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Същото се отнася и до човека. Не можеш да познаеш човека, ако не го опиташ. Христос даде пример със смоковницата. Като видя, че няма плод, отсече я. И еврейският народ не даде плод. Затова Христос каза: „Син Человечески няма де глава да подслони.“ Евреите казваха: „Мойсей познаваме, знаем отде е, но тоя отде е дошъл, не знаем.“ Те не признаха Христа. Коя е причината, дето евреите не приеха Христа?

В древността, в Китай живял един беден, скромен, но крайно мъдър човек. Той се оженил за една красива китайка. Тя живяла с него добре, в мир и съгласие, но в беднотия. Като се отегчила от тоя живот, тя казала на мъжа си: Драги, дотегна ми беднотията; храна оскъдна, това-онова нямаме, искам да ме освободиш. Намерих си един приятел, богат човек, искам да отида при него. Мъдрецът й казал: Свободна си, иди и живей с радост. Минали няколко години, Китай изпаднал в голямо бедствие. Обърнали се към мъдреца, да даде някакъв съвет за спасяването на Китай. Той направил всичко възможно и спасил отечеството си. От благодарност го провъзгласили за цар на Китай. Като чула това, жена му отишла при него и му казала: Готова съм да се върна при тебе, да заживеем, както по-рано живяхме. Той взел едно шише, пълно с чист, хубав нектар, излял го на земята и казал: Ако можеш да събереш тоя нектар от земята и да запази чистотата си, каквато по-рано е имал, тогава и ние ще заживеем, както в миналото.

Сега всички казват: Да живеем в чистота, както сме живели в миналото. Това е залъгване, но Бог не се лъже. Като дойдете при Бога, казвате: В бъдеще ще живеем в чистота и святост. Сега да се удоволстваме, да използваме младините си. Какво ще придобиете от удоволствието? Нищо няма да придобиете. Божествената енергия трябва да се постави на мястото си и да се използва разумно. Разумната природа наказва всеки, който злоупотребява с тая енергия. Разумният свят ще държи отговорни всички народи, които приготвят взривни вещества и с това внасят дисхармония в природата. Никой няма право да злоупотребява с Божиите блага. Ние не съдим никого, но разсъждаваме. Ние спираме вниманието си на положителното в живота. Ако попаднеш в отрицателното, ти ставаш недоволен. Човек е недоволен, защото злоупотребява със своята мисъл, със своите чувства и със своите постъпки. Не злоупотребявайте със своя ум, сърце и душа, за да бъдете всякога доволни.

Какво представят буквите Л, М и И? Който не разбира любовта, използва я като нож за мушкане. Който не разбира мъдростта, използва я като инструмент за разбиване на главата. Който не разбира истината, може да те удави, както оня свещеник, който не могъл да кръщава малките деца и ги давил едно след друго. Като турял едно дете във водата, потопявал главата му и го удавял. Без да му мисли много, обръщал се към селяните и казвал: Дайте друго дете. Като виждал, че децата се удавяли, най-после казвал: Не върви тая работа.

Кога една работа върви? – Когато хората се обичат. Да обичаш, това е цяла наука. Да обичаш, това подразбира прави отношения към Бога. Да обичаш, това е най-благородната, най-великата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че обичал някого. Това е непознаване на законите на любовта. Съжаляването, обаче, не разрешава въпросите. Ще кажете, че като отидете на оня свят, там ще разрешите всичко. Не можеш да отидеш в оня свят, ако няма кой да те обича. Както не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те обичат. Ти не можеш да отидеш между един народ, ако не разбираш неговия език. За да влезеш между българите, трябва да знаеш български език; ако си между англичаните, трябва да знаеш английски език. Ако отидеш на оня свят, трябва да знаеш езика на любовта. Оня свят е свят на любовта. Следователно, не можеш да влезеш в света на любовта без любов; не можеш да влезеш в света на мъдростта, ако нямаш знание; не можеш да влезеш в света на истината, ако не си свободен. Затова е казано в Писанието, че истината ще ви освободи. Не можеш да влезеш кален в света на истината. В света на истината не приемат болни хора. Само оня може да влезе в света на истината, който е свободен в своите мисли, чувства и постъпки. Това значи, да бъде човек здрав. Бог приема само здрави хора, на които мислите, чувствата и постъпките са светли.

Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя или оня не го обича. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. Не е все едно, в каква чаша е водата, но разнообразието е красиво. Оня, който ви дава вода със златна чаша, внася живот във вас; който ви дава вода със сребърна чаша, внася здраве във вас; който ви дава вода със зеленясала медна чаша, може да ви отрови. И медната чаша не е лоша, но когато не е зеленясала.

Всяка мисъл, обвита в тъмнина, не е права; всяко чувство, обвито в страдание, не е право; всяка болезнена постъпка не е на място. Почувствате ли тъмнина в ума, страдание в сърцето и болка в душата си, трябва да се коригирате, да внесете хармония в себе си. Хармонията е закон на Божествения свят. Човек трябва да разбира законите на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух. Той трябва да бъде крайно взискателен към себе си, да не си позволява никакви погрешки. На умния човек се позволява да направи само една погрешка в продължение на 120 години.

И тъй, според погрешките, които правят хората, аз ги деля на четири категории: едни от тях правят всеки ден по една погрешка – 365 погрешки в годината; втората категория правят по една погрешка в седмицата – 52 погрешки годишно; третата категория правят по една погрешка в месеца – 12 погрешки годишно; четвъртата категория правят по една погрешка в годината. Значи, имате отношението 365:52:12:1. Числото 365 представя децата, числото 52 – младите моми и момци, от 19 – 21 годишна възраст, 12 – възрастните и единицата – старите, т. е. мъдрите хора. Следователно, ако всеки ден правиш по една погрешка, ти си дете; ако всяка седмица правиш по една погрешка, ти си млада мома или млад момък; ако всеки месец правиш по една погрешка, ти си възрастен; ако един път в годината правиш по една погрешка, ти си мъдрец. Представете си, че, вместо погрешка, ти си длъжен да даваш на някого по един лев дневно, но забравяш да му дадеш. После ти си спомняш и даваш по два лева. Единият лев, който си дал повече, е погрешка. Това е погрешка от гледището на моя господар и от мое гледище, но от гледището на природата е благо. Губя ли аз, ако вместо един декар жито посея два декара? Ще хвърля два пъти повече семе, но ще имам и два пъти повече приход. Когато живеем според Божествените закони и изпълняваме Божията воля, ние сме далеч от отрицателното в живота. В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. – Защо? – Защото всяка погрешка причинява такава болка на човека, че той предпочита да се откаже от нея, отколкото да прави погрешки и да страда. Можеш ли, при това положение, да грешиш? Направената погрешка ще ти причини такова страдание, каквото никога не си изпитвал. Вместо да направя една погрешка и да страдам, по-добре е да направя едно добро, чрез което да се благословя. В доброто се крие благото на живота. Трябва ли да се откажа от пресния, топъл хляб, от чиста пшеница, и да приема разваления и мухлясал хляб?

Помнете: Светът няма да се оправи, докато хората не се убедят в необходимостта да възлюбят Господа. Мойсей проповядваше това на евреите, но те не го разбраха. Дойде Христос. И Той проповядваше на хората любов към Бога, но и Него не разбраха. След това всички се питат, защо страдат евреите, защо страдат християните. Евреите страдат, защото не приеха Христа. Християните страдат, защото не приложиха Христовото учение. Това учение трябва да се приложи. Всички хора, всички народи трябва да разберат, че без любов към Бога никаква култура не може да съществува. Понеже не проявяват любовта, хората се оплакват от недостиг на хляб, на пари, на знание. Който проявява любовта си, той е богат, всичко има – и хляб, и пари, и знание. Каквото поискаш от него, всичко има и е готов да услужва. Само любовта към Бога е в сила да ни научи, как да постъпваме. Това означават думите: „Всички ще бъдат научени от Господа.“ Значи, всички ще бъдат научени от любовта. Който обича Господа, ще получи своята заплата. – В какво се състои тая заплата? – Ще бъдат научени, как да живеят и как да постъпват. Който не обича Господа, няма да бъде научен. Ако любиш Бога, и тебе ще любят. Ако любиш Бога, ще придобиеш знание и свобода.

Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно.

Често хората са недоволни от себе си – липсва им нещо. – Какво им липсва? – Участието на някой мозъчен център в живота им: или отпред на челото, или горе на главата, или отзад на главата, или отстрани някъде. Постави с вяра ръката си на горната част на главата, на челото или отстрани на главата, за да събудиш оня център, който ти е необходим. Казваш: Тоя човек се пипа по главата. – Това пипане има смисъл, той черпи енергия оттам. Важно е, да знае, на кое място по главата да се пипне. Спасението на човека е в самия него. Той сам може да си помогне. Който не знае това, очаква на други, те да му помогнат. Това е губене на време. Не си губете времето, но разчитайте на това, което е вложено във вас.

Един учител в Свищов се влюбил в една от своите колежки. Понеже не се решавал сам да й се обясни, изпратил един от учениците си от последния клас, той да му свърши работата. Ученикът ходил цели две недели при учителката и постоянно й говорил за своя учител, за неговите добри качества. Той искал да го представи пред учителката като добър и почтен човек. Учителката само слушала, нищо не казвала. Един ден тя се обърнала към ученика с думите: Толкова време вече говориш само за учителя си. Защо не кажеш нещо за себе си? С тия въпроси учителката искала да каже на ученика, че го харесва повече от учителя. Накрая тя се оженила за ученика, а не за учителя. Казвам: Не пращай учениците си да говорят за твоята любов. Бъди смел, иди сам да наредиш работата си. Ако ти трябват пари, сам иди при банкера и го помоли учтиво да ти услужи. Ако е готов да ти услужи, добре; ако не иска да ти услужи, иди при втори, трети банкер – все ще намериш един, който може да ти услужи.

Какво нещо е движението? Кога се явява движението? – Когато умът мисли, има движение; когато сърцето чувства, пак има движение. Дето е разумността, там е движението. Не можеш да бъдеш здрав, ако не обичаш. При мене са идвали мнозина да се оплакват, че са болни. На едного казвам: Ти си болен, защото не обичаш. Обикни баща си и майка си, брата си и сестра си и ще оздравееш. Ти поглеждаш баща си и майка си и мислиш за тях, че са стари, извеяни хора. Не мисли така. Обикни ги и ги тури на първо място в себе си. Щом ги поставиш на първо място, ти трябва да заемеш последното място, и болестта ще те напусне. Ако не постъпиш така, болестта ти ще се усили.

Кой поставя човека на първо място? – Неговият ум, неговото сърце и неговата душа. Ако не си готов да заемеш последното място, умът, сърцето и душата ти ще бъдат далеч от тебе. Обичай баща си – своя дух; обичай майка си – своята душа; обичай сърцето си – своята сестра, които могат да те поставят на първо място. – Какво съм аз, човекът? – Умът. Значи, духът, душата и сърцето ще помогнат на ума ти, ще му дадат светлина, сила и мощ. Тогава ти ще почнеш да мислиш върху въпроса, що е духът, душата и сърцето. Досега никой не е разрешил въпроса за духа, за душата и за сърцето. Това са въпроси, които ще се разрешат в бъдеще. Духът е донесъл яденето отдалеч и го дал на душата да го сготви. Тя сготвила яденето и го предала на сърцето да го сложи пред ума, да яде от него и да мисли върху проявите на духа, на душата и на сърцето.

Каква е задачата на човека? – Да опита живота, който Бог ни е дал. – Как ще го опита? – Чрез душата, чрез ума и чрез сърцето. Вън от тях животът остава неразбран. – Какво ще излезе от нас? – Оставете тоя въпрос настрана. Той има отношение към вашето минало. Днес от всички се изисква любов към Бога. Когато възлюбите Бога с всичкото си сърце, ще Го намерите. – Какво трябва да прави здравият? – Да работи. – Какво трябва да прави певецът? – Да пее. – Какво трябва да прави оня, който има добре развит ум? – Да учи. – А добрият? – Да прави добро. Кой каквото носи в себе си, ще го приложи. Тогава няма да се страхувате от беднотия и от ограничения. Когато човек престане да работи и разчита на другите, той изпада в пасивно, в статично състояние.

Един американец, богат човек, отишъл със сина си, десетгодишно момче, на едно от съживителните, религиозни събрания. Детето наблюдавало, как всички присъстващи се молели и пеели, а баща му стоял настрана и не взимал участие в песните. Като се върнали вкъщи, то запитало баща си: Татко, ти защо не взе участие в песните? – Синко, ония, които пеят, са нови, те сега се учат; аз вече съм установен. Един ден детето отишло с баща си на разходка, с техния кабриолет. По едно време конят спрял, не искал да върви. Бащата го удрял, но той не мръдвал. Детето казало: Татко, конят е установен, затова не иска да върви.

Казвам: Всеки установен живот не може да прогресира. Живот, който върви от слава в слава и от сила в сила, е Божествен, прогресивен живот. Радвайте се на всичко, което прогресира, в какъвто мащаб и да е. Някой има да ви дължи хиляда лева, но но може наведнъж да ви ги даде. Ако всяка година внася но една малка сума, радвайте се; ако постепенно увеличава сумата, повече се радвайте. Някой се радва, че забогатял. Друг обеднял и скърби. И двамата живеят в света на сенките. Когато сянката се увеличава – сутрин е, когато се намалява – обед е. Каква реалност има в увеличаването и намаляването на сенките? Разликата между реалния живот и сенките се заключава в това, че животът образува сенки, а сенките не образуват живота. Значи, реалността създава сенки, а сенките не създават реалността. Любовта допуща омразата, но омразата не допуща любовта. Като знаете това, не правете усилия да превръщате сенките в реалност. Това значи: не изразходвайте излишно вашата умствена, сърдечна и душевна енергия. В природата съществува закон на икономия. Тя не е скържава, но пестелива. Когато Христос нахрани петхиляден народ, от трапезата останаха много трошици. Той каза на учениците си: „Съберете всички трохи, да не се пилеят.“

Природата дава всичко в изобилие, но, въпреки това, хората са недоволни. Някой поглежда към живота на близките си и казва: Тия хора са по-щастливи от мене. – Това е заблуждение. Проникнал ли е той в техния живот, да знае, колко са щастливи? Може да бъде човек щастлив, но когато спи сладко, когато яде сладко, когато лесно се справя с противоречията на ума и на сърцето си. Който не може да се справя с противоречията си, не е щастлив. Какво прави старият човек, който има да дължи, но не може да плати дълговете си? Той се моли на своя кредитор, страда, мъчи се, но молбата му не се задоволява. Дойде ли една млада, красива мома при банкера, да иска отлагане на полицата, той веднага се съгласява. Готов е даже да плати дълга й. Той чувства, че ако не й помогне, нищо няма да остане от богатството му. Момата представя Божественото, което крепи човека. Докато си на земята ще се държиш и за човешкото, и за Божественото. Всяко от тях е на мястото си. Така се държи човек на двата си крака. Остане ли с един крак, той губи равновесие. В тоя смисъл, и умът, и сърцето държат човека в равновесие, както краката. Ако умът и сърцето престанат да работят, човек губи равновесието си.

Разчитайте на онова, което Бог ви е дал. Разчитайте на краката си, както на добродетелите си. Разчитайте на ръцете си като символ на Божията правда. Разчитайте на очите си, като символ на истината; на ушите си, като символ на мъдростта; на устата си, като символ на любовта. Радвайте се, че доброто е в краката ти, справедливостта – в ръцете ти, истината – в очите ти, мъдростта – в ушите ти, любовта – в устата ти. Ще кажете, че това са празни работи. Разчитай на онова, което Бог ти е дал, да си служиш с него на земята. – Като отида на оня свят, там всичко ще имам. – Докато си на земята, разчитай на вложеното в тебе и за оня свят не мисли. От това, което тук ви е дадено, ще разберете и духовния свят. Благодарете за капитала, с който разполагате. Като го туряте в обръщение, постепенно ще вървите от видимото към невидимото.

Какво разбрахте от казаното дотук? Много неща разбрахте, но помнете: Не правете избор. Когато решите да се жените, не се колебайте между трима-четирима, кого да изберете. Докато се колебаете, не се женете. Щом се спрете на едного и не правите избор, оженете се. Слънцето е едно, няма защо да чакате да се явят няколко слънца. Приемете благото, което иде от едното слънце. Едно добро има в света – неговото благо приемете. Една любов има в света; тя обхваща всички хора, всички живи същества. Всички живеем в тая любов. Не очаквайте да получите всичко изведнъж. Първата година ще получите един лев, втората година – два лева, третата година – три лева – важно е да има постепенно увеличаване.

В Унгария, в Будапеща, един млад човек работил при богат търговец. Един ден слугата изпаднал в голямо материално затруднение. Как да си помогне? Взел от касата на господаря си 15,000 пенгю и изчезнал. След 15 години господарят му фалирал, останал без пет пари. Като се научил затова, слугата, който отишъл в Америка да работи, написал на господаря си: Едно време задигнах от тебе 15,000 пенгю. Днес се намирам в добро материално положение, затова, вместо взетата сума, пращам ти 15,000 долара.

Помнете: Благата, с които се ползвате в живота, са ваш капитал, който слугата ви някога е взел, и днес го връща с придобивките му. Доброто никога не пропада. Няма случай в историята на човечеството, дето доброто да не се е върнало при оня, който го е направил, и то с лихвите. Всичко, което умът, сърцето и душата вършат, се връща към оня, който го е направил. Това е неизменен закон – закон на Божествения порядък. Хората не успяват в живота си, защото искат да наложат човешкия порядък над Божествения. Това е невъзможно. Каквото и да правят, колкото години и да минат, Божественият порядък ще възтържествува. Сянката не може да господарува над реалността. Който не съзнава това, казва: Аз искам да живея! – Ще живееш, както умът ти диктува, както сърцето ти диктува и както душата ти диктува. Това, как ти мислиш и как другите мислят, не разрешава въпросите.

Изпейте песента „Аз ще се подмладя.“

11. Беседа от Учителя, държана на 15 декември, 1943 г. София. – Изгрев.

Най-мъчната работа

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, любов, казва, аз, погрешка, хора, свят, истина, всички, сега, живот, дава, мъдрост, сърце, години ,

Общ Окултен клас , София, 15 Декември 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

„Сила здраве е богатство"

Направихме упражнението за дишането.

Коя е най-мъчната работа в света? Най-мъчната работа е да гледаш стари хора, болни хора, които да ти разправят за своите болести. Разправят веднъж, два пъти - все минало, нищо не ги интересува.

Седите сега и казвате: „Заболя ме кракът, ами палците ме болят, ами гръбнакът ме боли, ами вратът." Хубаво, постоянно повтарят. Пише някаква статия. Като напише статията, ще се оправи ли светът? Казал нещо. Като казал, какво става? Като хвърлиш един камък в морето, ще направи ли дупка? Нищо няма да направи.

Казвам, първото нещо, този стария капитал, който хората имат, да го пазите, той не е лош. Турците имат класическа поговорка: „Какво му е чаарето." Значи какво е разрешението на въпроса.

Три неща има в света, които са необходими. Яденето е една необходимост. Може да говориш: „Защо Господ не е направил света другояче?" Може да не харесваш устата, зъбите на човека, но трябва три пъти да ядеш на ден - сутрин, обед и вечер.

Животните ядат повече, цяла нощ ходят, събират. После, тези преживните животни преживят. Идваме до човека - и той трябва да яде. Въпросът е как да яде.

Седнем да ядем, бързаме. Защо бързаме? Колко време се позволява за яденето? Първата любовна работа, това е яденето. Ти на хляба ако не може да му говориш. Той едно благо ти носи. Ти не го четеш. Как ще четеш сегашния живот?

Двама души се разправят за възпитанието. Даването започва, бомбардировката започва, престрелката започва - прекъсва се всичко. Спира се, какво ще плащаш? Ако седиш на същото място да плащаш, опасна работа. Може плащането да стане тъй, че да ликвидират с двамата. Остават и двамата.

Сега вие питате защо са тия времена. Ние опитваме философията на миналите поколения. Хиляди пъти сте гласували, както [е] сега животът. Сега намираме, че има нещо право, но има неща, които са криви. Кривото криво ли е само по себе си? Рамото не е ли криво? Ръкавът е крив. Кой човек е прав в този смисъл? Де е онази абсолютна правота?

Сега, оставяме анормалните работи. Мене болните хора не ме интересуват в дадения случай. Болните хора са аристократи - на него не може да му угодиш. Иска креватът му да бъде мекичък, че храната иска да бъде особена. Казва: „Не знаеш ли, че другояче ще умра? Той да ми прислужва, аз ще стана." Човекът дава само разпореждания. Трябва да се слугува на този. Нас ни трябват здравите хора. И на Господа Му трябват здравите хора.

Да допуснем, че не се занимаваме със себе си. Казва: „Защо този човек е такъв?" Не се занимавай с хората. Разсъждавам защо кучето е куче. В какво седи лошевината на кучето. Срещате едно малко дете. Казвам: „Защо е малко детето, няма един метър височина?" Малко е това дете, расте.

Ние, като виждаме тия противоречия в света, искаме да ги примирим. Ние света не го направихме. Противоречията, които са в нас, и те са една необходимост. Седи една жена, казва: „Защо съм родена жена?" След като каже: „Защо съм родена жена?", ще разреши ли въпроса? Мъжът казва: „Защо съм роден мъж?" Мъжът и жената по какво се отличават? Отличават се.

Вземете онези ваши любезни синове, за които вие треперите. Като идат на бойната линия - там няма ни креват, всички със своите пушки седят, треперят, дъжд отгоре, сняг, гранати падат. Те седят. Майка му е говорила любезно, баща му е говорил любезно. Тогава му говорят с други думи. Защо му говорят по този начин? На всички говорят по един и същ начин. Докато бяха прости войници, спореха: защо той е майор, защо е полковник, как така, не е по-умен? Като дойдат на бойната линия за умирането, че той е полковник или войник, какво ще допринесе полковникът или войникът? И двамата ги очаква смърт.

Единственото нещо, което може да ги освободи, е смаляването.

Всичките хора умират по единствената причина, че са много големи. Ако знаеха закона да стават малки, щяха да избегнат смъртта. Да те не виждат. Станеш като Витоша, всеки може да хвърли бомба, има къде да падне. Ако си малък, кой ще те обстрелва? Ти ще наблюдаваш хората, без тебе да те наблюдават.

Сега всички вие сте много големи хора. Даже най- малкият - трябва му едно легло от два метра. На туй легло няколко трилиона същества биха се наредили и още щеше да има място. В малката глава на човека има три билиона клетки, души, които мислят в едно пространство от петнайсет до деветнайсет сантиметра. Ти, човекът, седиш в една стая от четири-пет метра и казваш: „Малка е тази стая, прозорците не са хубави, светлина няма, малки са прозорците."

Сега, вие казвате, че имате много знание. Кажете да спре войната. Кажете да спрат бомбардировките. Кажете, и ако спре, значи имате знание; ако не спре, нямате знание. Казва: „Аз имам идея." Каква идея имаш? Кой няма като тебе идея? Той бил пророк.

Светът е пълен е пророци. Те са предсказвали. Какво са направили пророците, гадателите? Ти идеш да ти врачува гадателят. Аз да ви гадая. Ако носите петдесет- шейсет кила на гърба си и сте във водата, непременно във водата ще се удавите. Казвам, ако спуснеш една кофа от сто кила с едно тънко въже, аз ви казвам, ще се скъса. Пророкувам. С боси крака, кални крака, никога няма да те приемат в един аристократичен дом. Така ще стане. Ако си облечен с хубави дрехи, ще те приемат. Казва: „Чудно нещо, да се предсказва." Да ви предскажа, че вие три пъти на ден ще ядете.

Минавам и виждам, че всички хлебари са хора лениви, нямат добро сърце. Пекат хляба. Като гледам хлебарите, врачувам, че всички вие ще ядете сух хляб. Няма да бъде топъл хлябът. Отде го зная? Зная го. Откровение.

Един прост пример. Човек, който не пие вода от извора, всякога страда. Който пие отдолу, на десет-двайсет километра, казва: „Все от същото място иде водата." Но водата, която е излязла от извора, щом мине един метър, тя се изменя. Като излезе още, повече се изменя. Трябва да я хванеш.

В света има лъчи от светлината, които се отразяват. Някой път приемате една светлина, тя е пречупена, отразила се, не иде направо от слънцето. В тебе е дошла една мисъл - не иде от извора. Тя е минала през много умове.

Казвам, първото нещо, трябва ви една мисъл, която е излязла от извора. Тогава как ще разберем? В Стария завет Бог казва така: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, ще Ме намерите." Ние търсим Бога само тогава, когато имаме нужда от Него. Търсиш един лекар, когато си в нужда. Туй ни най-малко не показва, че имаш любов към лекаря. Като си здрав, не искаш да го гледаш. Като си болен, правиш мили очи. Като си здрав, казваш: „Да си седи лекарят."

Ние в света имаме нужда от лекари, които гледат здравите хора. Нямаме нужда от лекари, които гледат болните хора. В новия ред на нещата се нуждаем от лекари, които гледат здравите хора. Много е мъчно да
ви представя какво ще гледа един здрав лекарят. Един човек, който те обича, той е лекар, лекар заради тебе.

Лекар наричам всеки един човек, който дава нещо от себе си. Той е проводник на извора. От него всички пият вода.

Сега не искам да говоря за затворената вода в шишетата, не говоря за затворената вода в щерните[1]. Всички са намясто. Щерните нямат развит свят, шишетата нямат развит свят, бъчвите нямат развит свят.

Всички затворени мисли са човешки порядъци. Седиш, не си доволен от хората. Казваш: „Този свят какъв е?"

Сега, противоречията за хората не са противоречия за птиците. Една птица ще хвръкне, няма да си окаля краката. Един човек ще мине по калния път. В дадения случай птицата дава един начин да се освободиш от земната кал. Хората казват: „Без кал плодородие няма." То е за утешение. Казваме: „Като страда човек, придобива нещо." То е за утешение. Право е. Но не може да кажем, че всеки човек трябва да страда. Че има страдания, има. Някой живот изисква страдания, някой живот не изисква страдания.



Тогава - законът на любовта, имате „Л". Геометрически в какво седят тия линии? В любовта имаме две същества, които образуват една точка. В мъдростта имаме две, di,d2, в истината имаме пак две. Единият триъгълник е обърнат нагоре, другият - надолу. Геометрически в любовта ъгълът е нагоре, в мъдростта двата ъгъла са обърнати нагоре, третият ъгъл е обърнат на долу. Що е мъдростта? Мъдростта е наука, в която двата ъгъла са обърнати нагоре, единият е обърнат надолу. Любовта е един ъгъл, който е обърнат нагоре. В истината единият е нагоре, другият е надолу.

Един математик, за да развие тази тема, трябва да мине от своето статическо положение, в което се намира. Казваш: „Що е статическо положение?"

Разбраните хора обясняват философията. Допуснете, дошла някоя стара баба при млад момък. Вземам един повод. Към старата баба има особено чувство. Като погледне, гледа да й услужи, не може да се занимава с нея. Казва: „Синко, туй ме боли." Казва: „Няма нищо, ще намерим някой лек." Той ще иде да повика трима- четирима души лекари да се занимават с нея, повече не може да се занимава, той не разбира.

Представете си, че тази баба е петнайсет, шестнайсет или деветнайсетгодишна, млада и много красива. Тя не казва, че я боли нещо. Има нещо живо, подвижно в очите, като го погледне. Знае да свири на цигулка, и той вземе цигулката - свирят. Седнат и двамата на пианото - тя свири, и той свири. Знае да поетизира - и той поетизира, и тя, и двамата пишат.

Казвате: „Такъв живот може ли [да] бъде?" При сегашните условия, при които ние живеем, не може да бъде. Едно време старите фотографи, помня, като ще фотографират, ще мине цял час, докато нагласи фокуса, след това ще цъка. Тогава ще тури едно було на главата, че веднъж, че два пъти, ще дойде при тебе, пак ще се отдалечи, после пак ще дойде. Ще съжаляваш, че се фотографираш. Много търпение се искаше. Сега, отведнъж като дойде, и трак.

Не разваляйте Божията чистота, която е внесена в душата ви. Единственото нещо, което човек трябва да пази в живота си, е Божествената чистота. Тя седи в душата на човека. Тази чистота, докато ти я пазиш, ти си човек. Щом тази чистота се измени, ти изгубваш своята човещина. Тогава Господ казва: „Душата Ме мрази." Кой мрази?

Бог мрази в нас нечистотата, онова, което не е свойствено, всяка нечиста мисъл, всяко нечисто желание, всяка нечиста постъпка.

Разправят един анекдот, аз го привеждам в друг смисъл. Един мой познат ми казва: „Имам един мой приятел, музикант, който свири хубаво. Оставих го да свири вкъщи. Като го оставих да свири, връщам се, имах четири-пет хиляди лева - няма ги. Като излязох, там бяха. Оставих го да свири. Като се върнах - няма парите. Като свирил толкоз хубаво, парите влезли в джоба му." Сега го утешавам. Привеждам един анекдот из българския живот. Съдят един циганин, че откраднал кон. Казва: „Господин съдия, аз не го откраднах. Бях се качил на крушата отгоре, той дошъл отдолу, подхлъзвам се и падам, че падам на гърба му. Хуква да бяга, че ме занесе вкъщи. Ни най-малко не съм имал умисъл да го крам[2]."

Сега, при тия разсъждения привеждам друг пример. Стоян отива, натоварил магарето си, в града. Приспало му се и легнал да спи. Става и - юларят[3] там, магарето го няма. Как е изчезнало, разни философии може да има. Той си казва тъй: „Ако съм аз Стоян - изгубих магарето. Ако аз не съм Стоян - спечелих един юлар, което е много важно за едно бъдещо магаре."

Ние се утешаваме. Някой философ седи и мисли, че имал един юлар. За мене е важно магарето, не юларят. За мене всяко магаре, което се води с юлар, не е магаре. Моми, които се водят без юлар, са магарета. Магарето, което се води с юлар, то е роб. Какво ще говорите за роби? Ние говорим за свободни хора. Истинско магаре е туй, което се води без юлар. Юларят, това е ограничение. Щом имаме едно ограничение в света, изисква се разрешение.

Любовта е една. Любовта е една и неделима. В мъдростта имаме две, в любовта имаме едно. В истината имаме три. Двете са производни числа. В мъдростта ти имаш отношение не само към себе си, имаш отношение и към другите. То е един професор, който има отношение към своите ученици, да предаде своето знание. Що е истина? Истината е чрез която може да възприемеш любовта и тази любов да я предадеш само чрез начините на мъдростта. В мъдростта двама души помагат да възприемеш нещо, в истината - само един.

Любовта само предава нещата, тя не взема нищо. Единственото нещо, което не взема в света, то е любовта, онова вечното начало в Бога, което се раздава. В мъдростта имаме тази любов. От двама души всеки трябва да даде от своята любов. „М"-то, тази черта е обща за двамата. В мъдростта двама души се спорят кой да вземе чашата. Тази чаша е еднаква за двамата. Този закон е същият, левият крак има еднакво право е десния. В ходенето законът е същият, само че, ако човек излезе от къщи и тръгне е левия крак, има едно постижение, ако тръгне е десния крак, има друго постижение, не са постиженията еднакви. Защото, ако вземете в човека - дясната страна на главата е отрицателна. Лявата страна е положителна, тя работи. Дясната страна е пасивна, тя е потенциал. Левият мозък работи, дясното полушарие е потенциал. Тогава винаги дясното полушарие коригира погрешките на лявото. Направиш една погрешка, ще коригираш нещата в дясното.

Всичките хора, които влизат в стълкновение със себе си, те искат да поправят в лявото полушарие. Там има постоянно работа. В дясното се поправят погрешките. Тогава една погрешка не взема е дни да се поправи.

Една погрешка, ако не можеш в една секунда да я поправиш, опасна е работата. Ако чакаш минута, де- сет-петнайсет, дни погрешките да се поправят...

Казва: „Съзнах погрешката си." Да съзнаеш - след няколко часа или след няколко деня, или след няколко години да съзнаеш погрешката си, ти не си умен. Умен човек е онзи, който в момента съзнава своята погрешка и веднага я коригира. Всичките погрешки трябва да се коригират. Туй изисква Божественият ред на нещата.



Допуснете, че аз напиша следното, в практическо отношение „А"-то го пиша по този начин. Но той как ще го напише? Ако ти си свършил добре една работа за мене и аз ти плащам, то не дава повод, че ако не си я свършил добре, пак да ти платя. Отношенията са правилни. Свършил си една работа добре, ушил си една дреха хубаво, плащат ти. Намира някаква погрешка, искаш да го убедиш, че не е. Щом дойде да се убеждаваме... Никога не убеждавай един човек, че някоя твоя погрешка ще се поправи сама по себе си. Дрехарят сам трябва да поправи тази погрешка. Не трябва онзи, който носи дрехата, да поправя погрешката. Като ми шие обуща, един казва: „Те ще се разширят." И досега не са се разширили. Трябвало да ги дам на обущаря да се разтеглят. Казва: „Ще се поправи." Не може да се поправи.

Аз ви говоря за един порядък не човешки, един порядък, от който зависи бъдещето на хората - в миналите векове е зависело, и в настоящия свят зависи. Светът ще се оправи тогава, когато хората решат да изправят моментално своите погрешки. Не да се извиняват.

„Л"-то, това е мъжът. „М"-то, това е жената. И - детето - е истината. Детето представя истината, майката представя мъдростта, бащата представя любовта. Бащата трябва да дава, няма какво да се извинява. Майката няма какво да се извинява, трябва да вложи тази любов. Детето трябва да приложи истината. Никакво извинение в света. Не се иска извинение.

Аз не искам извинение. В един оркестър, като направи погрешка, веднага да поправи погрешката, да вземе правилно тона. Като направи една погрешка, веднага да я поправи. Един гостилничар даде сух хляб. Да вземе сухия хляб и да даде топъл, мек. Направи погрешка в яденето, да я поправи.

Имате една мисъл - търсите погрешките. Ти минаваш и казваш: „Това говедо къде отива." „Го-веди" - отива да се учи. „Го" на английски значи „отива", „веди" значи „учи". „Говеди" значи „отива да се учи". Казва: „Той е едно куче." „Куче" - което се учи. Всяко нещо, което се учи, е куче. Всяко говедо, което отива да се учи, е говедо; което не се учи, никакво говедо не е.

Ние казваме: „Да престанем да бъдем говеда." Тя е английска работа. В английски само една дума обяснява. Искаме светът да се поправи. В английски думата „привент [4] преди двеста години означавала „накарай ме, Господи", сега значи „забрани ми, Господи". Преди двеста години означавала „накарай ме, Господи", след двеста години значи точно обратното - освен че не ме карай, но забрани ми, да не правя това. Много естествено, една чаша, която е била пълна със сладко вино, чашата да я изпиеш. Но туй вино вече се вкиснало, станало опивателно съдържанието на виното в чашата. Преди двеста години било сладко, след двеста години се е вкиснало. Днес думата „привент" значи „забрани", думата „привент" станала егоистична. Преди двеста години този човек не е имал да взема от никого нищо, помагал. След двеста години има няколко хора да му дължат, той ходи да събира. Всеки казва: „Да се махне." Всички бедни хора в света молят Господ да махне богатия, казват: „Ха да си отива от света, да ме не измъчва."

Единственото здравословно състояние е да няма да вземаш от никого.

Новото състояние е, че си дал. Да се радваш. Като дадеш, никой да не знае. Христос е казал: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае." Като правиш нещо, обичаш някого, да си мълчиш.

Любовта е любов, само когато има плод. Какво ще ми разправяте за своята любов. Тя няма никакъв плод. Как ще му позная любовта? Аз те обичам. Щом те обичам, ще позная любовта ти каква е.

В любовта трябва да опитваме. Щом се опитва нещо, то е реалността на нещата. Бог казва: „Опитайте Ме!" Когато дойде до нас, Той да ни опита. Имаме примера - приближава се Христос до смоковницата. Нямаше плод, както еврейският народ. Казва: „Син човечески няма къде глава да подслони." Казват: „Знаехме, че Бог беше с Мойсея. Този откъде е дошъл?" За всичките пророци вярваха, за Този казват: „Нямаме доверие в Него."

Сега, знаете ли причините, защо евреите не приеха Христа, кажете ми. Аз да ви кажа защо. В миналите векове живеел в Китай един мъдрец, виден човек, един мъдър китаец. Оженил се за една красива китайка като беден сиромах. Тя живяла с него и един ден му казва: „Слушай, натеглих се е тебе. Много добър човек си, но аз искам да си поживея. Нямаме за ядене, дрехи. Освободи ме, намерих си друг." Казва й: „Много добре. Аз се радвам, че си намерила един богаташ." Той я освободил. Оженва се тя за друг. В това време Китай паднал в голямо бедствие, повикали този мъдрец да оправи Китай. Той като дошъл, всичко тръгнало наред. Тя, като чула, че той станал цар на Китай, идва при него и казва: „Да живеем, както по-рано." Той взема едно шише е нектар, разлива го на земята и казва: „Ако може да съберете този нектар и да бъде тъй чист, както по-рано, тогава може да живеем."

Да живеем, както в миналото. Искаме да залъгваме Господа. Като дойдем до Него, казваме си: „За бъдеще. Сега да се доволстваме." Какво се ползвате от едно удоволствие, кажете ми. Нищо не се ползвате.

Всяка Божествена енергия трябва да се тури на- място да се използва. Съвременните хора се наказват за
злоупотребление на енергията. Мислите ли, че тия народи няма да ги държат отговорни, дето събират тези взривни вещества, правят дисонанс в природата. Мислите ли, че няма да ги държат отговорни? Ще ги държат.

Никой няма право да злоупотребява с Божиите блага. Ние нямаме право да съдим, ние имаме право да разсъждаваме. Ние ще извадим положителното от живота. Ти си недоволен от живота. Ти си злоупотребил, злоупотребил си, най-първо, със своята мисъл, злоупотребяваш със своето сърце, злоупотребяваш със своята душа.

Гледам хората и бих привел някой пример, но примерите не се разбират. Гледам, когато някой иде, казва: „Имам да ви плащам." Иска да му кажа: „Има време." Щом имам да му плащам, има време; щом нямам да му плащам, няма време. Изважда и плаща. То е егоистично добро.

Среща ме едно малко дете на пътя и ме спира. Иска от мене да му дам пет-десет лева или да му дам колце[5] или кукла. Трябва да бъда доста умен. Казва: „Купи ми една кукла." Представете си, че аз съм професор, отивам да уча. Туй момиче иска от мене да й купя кукла. Може да извърша тази задача. Аз бих направил на туй момиченце една кукла от захар, не бих отишъл да купя една кукла, както сега. Ще ида да купя една кукла от захар. Ще кажа: „Като играеш с тази кукла, да я приемеш вътре в себе си, не отвън, но да живее вътре в тебе."



Сега, тия трите знака, „Л", „М", „И", съвсем другояче гледам на тях. Който не разбира любовта, ще направи нож, с който ще те мушка. Този, който не разбира мъдростта, този връх ще тури отгоре, ще ти удря главата.

Който не разбира истината, ще те удави, ще мяза на онзи свещеник, на който донесли деца да кръщава. Като турил едно дете в купела, удавило се. Не знае да кръщава. Попът трябва да хване детето за устата, да не кряка и да го мушне във водата. Той го хванал за главата, турил го във водата - водата влиза. Изхвърли го. Казва: „Не върви."

Да обичаш един човек, то е цяла наука, имаш отношение към Бога. То е най-свещеният акт в света. „Аз го обичам." То е най-свещената работа, която може да свършим. Да обичаш - няма по-благородна, по-свещена работа от тази. Ако от тази работа се срамуваш, какво ще бъдеш? Постоянно слушам, казва: „Съжалявам, че го обикнах." Защо съжаляваш? „Отде се срещнахме?" С тия въпроси нищо не се разрешава.

Ще кажете: „Като идем в оня свят." Ти в оня свят не може да идеш, ако няма някой да те обича, нищо повече. Ти между един народ не може да живееш, ако не разбираш неговия език. При българите трябва да знаеш езика на българите. При англичаните трябва да знаеш езика на англичаните. Всеки, като иде между един народ, иска да изучи езика. [Оня] свят е свят на любов.

Всички мислите, че в онзи свят може да идете. Кракът ти не може да стъпи без любов в оня свят. Ти в света на мъдростта без знание не може да влезеш. И в света на истината, ако не си свободен, не може да влезеш. Истината, казва, ще ви направи свободни, тя ще ви приеме свободен човек. В истината не може да влезе окалян човек. Тя ще те освободи отвън, ще влезеш при нея свободен. Ти, който не си свободен в своите мисли, който не си свободен в своите чувства, не може при истината да влезеш. При Бога не може да влезеш.

Бог не се нуждае от болни хора. При Него ще идем здрави. Кой е здрав човек? На който мисълта е светла, е здрав; на който чувствата са светли, той е здрав човек; на който постъпките са силни, е здрав човек. Тия работи вие не може да ги приемете, защото теоретически ние приемаме, но като дойде на опит, не приемаме. Щом дойде на опит, мъчно стават работите.

Да кажем, аз уча за любовта. Любовта е непринуден акт. Аз ни най-малко нямам право да кажа, че някой не ме обича. Аз съм свободен да проявя любовта си според моя ум, според моето сърце, според моята душа, както аз разбирам. Аз нямам право да се меся в твоята любов по начините, по които я проявяваш. Ти може да проявиш любовта, според начините както разбираш, според твоето сърце, според твоята душа, както ти разбираш. Погрешката е, че не искате да разберете. Аз не може да искам вие да постъпвате, както аз постъпвам. И вие не може да искате аз да постъпя, както вие постъпвате.

Мислите ли, че един човек, който може да ви даде вода е една златна чаша, или който може да ви даде със сребърната чаша, и един, който ви дава е медна чаша, е едно и също нещо? Онзи, който ви дава със златна чаша, ще внесе живот във вас. Онзи, който ви дава със сребърната чаша, ще внесе здраве във вас. Онзи, който ви дава с медната чаша, той ще ви отрови. Ако държите водата в медната чаша, отделя нещо.

Всяка мисъл, която е обвита с тъмнина, не е права. Всяко едно чувство, което [е] обвито със страдание, не е право. Всяка една постъпка, която е болезнена, не е права. То е коригиране. Някой път чувстваш неприятност, то е за коригиране. Законът за хармонията е в Божествения свят. То са правила. Човек трябва да разбира законите на своя ум, трябва да разбира законите на своето сърце, на своята душа, трябва да разбира законите на своя дух. Да бъдеш крайно взискателен, без никакви погрешки. В сто и двайсет години на един умен човек се допуща да направи една погрешка. И всяка година да правиш по една погрешка не е лошо.

При сегашния живот аз разделям хората. Има едни, които всеки ден правят погрешки; има едни, които в седмицата правят една погрешка; има едни, които един път в месеца правят една погрешка, и други, които веднъж в годината правят една погрешка. Онези, които правят всеки ден погрешка, в годината ще направят триста шейсет и пет погрешки, доста богати са. Другите, които правят в седмицата една погрешка, в годината ще имат петдесет и две погрешки. Тогава ще имате:

365 : 52 : 12.

Тия триста шейсет и пет погрешки са по-малки, те са деца. Петдесет и две са млади моми, а дванайсетте са възрастни. Триста шейсет и пет са деца, петдесет и две са на деветнайсет години погрешки, дванайсетте са възрастни. В годината една погрешка, то е мъдрец.

Ако ти всеки ден правиш погрешка, ти си дете. Ако в седмицата правиш една погрешка, ти си на петнайсет-шестнайсет години. Ако в месеца правиш една погрешка, ти си възрастен. Ако в годината правиш една погрешка, ти си мъдрец.

Вие имате отрицателната страна. Аз представям да направим една погрешка. Бил съм длъжен да дам по един лев всеки ден - триста шейсет и пет лева. Допуснете, че аз направя погрешка, и господарят ми каже: „Всеки ден ще даваш по един лев." Аз съм дал по два лева. Единият лев е погрешка. Тази погрешка - че съм дал два лева - от гледището на моя господар е погрешка, от гледището на моето аз е погрешка, но от гледището на природата е благо. Ако посея един декар земя или ако посея два декара земя с жито, губя ли аз? Два пъти повече семе хвърлям, но ще имам и два пъти повече приход.

Когато ние живеем по Бога и изпълняваме волята Божия, в Божествения свят няма отрицателни страни. Каквото и да направиш, доброто е добро.

В Божествения свят е невъзможно да направиш една погрешка. Защо е невъзможно? По единствената причина, че като се опиташ да направиш една погрешка, ти ще усетиш такава болка, каквато никога не си чувствал. Като знаеш болката, която причиняват погрешките, ще ги правиш ли? Той знае, че в тази погрешка ще дойде такова страдание, каквото никога не е чувствал. Защо няма да направя погрешката? Що ще правя една пакост, да правя една погрешка, да страдам? Защо да не направя доброто, да приема благото? Защо ще напусна хубавия хляб, ще вземам разваления, мухлясал, отровен хляб? Никаква философия няма.

Светът не може да се оправи дотогава, докато ние не се убедим, че ние трябва да обикнем Бога. Мойсей го каза на евреите, не го разбраха: „Да възлюбиш Господа." Не го разбраха. Христос дойде, проповядва, пак не Го разбраха. Християните страдат затова. Затуй ние искаме една култура. Този закон трябва да се приложи.

Без любов към Бога никаква нова култура в света не може да дойде. Ние не знаем как да проявим любовта - нито хляб имаме, нито знание имаме, нито пари имаме. Онзи, който е богат с всичко, от него всичко може да искаш. Той може да ти услужи.

Казвам, само при любовта към Бога ние ще се научим как да постъпваме. Само като обичаме Бога, онези, които Го обичат, знаят как да постъпват. Казва: „Всички ще бъдат научени от Господа." Всички, които любят Господа, ще бъдат научени. Тълкувам: всички, които обичат Господа, заплатата на любовта е да бъдат научени от Господа. Които не Го обичат, няма да бъдат научени.

Казвам, ще турите основа. В разните църкви, в разните религии имат един начин за запознаване с Бога. Единственото нещо - без любовта към Бога ние не можем да бъдем научени. Ако любиш, ще те любят. Тогава ще дойде знанието, ще дойде свободата. Знанието и свободата са резултати на любовта към Бога.

Та казвам, седите и мислите. Не мислете, че туй лесно се разрешава. По някой път казват, че някои хора са много яки. Има захар много яка. Тази захар [й] трябва помощник да омекне. Ако налееш студена вода, омекчава. Но ако налееш топла вода, по-лесно се омекчава. По-силна е топлата вода, повече любов има и захарта капитулира. Като няма никаква любов, захарта седи яка. Казва: „Не се мърдам."

Сега, всяка една мисъл с какво ще я омекчите? За мисълта - трябва да я увиете в светлина, чувството трябва да го увиете в топлина. Без Божествената топлина чувствата са непонятни. Всяка постъпка трябва да се увие със сила. Без тази обвивка на силата непонятна е постъпката. Казва: „Аз ще извърша голяма работа." То е Божествена постъпка, мяза на едно плодно дърво, което дава плод навреме. Или посятото може да израсне.

Казвам, всичко онова в нас, което носи здраве, сила, то е Божествено. Чрез ума ни ще дойде Божията сила. Светлината носи своята сила, и самата сила носи Божествените блага, е които ние може да приложим нещата в този свят.

Някой път вие се възмущавате от себе си, нали така. Три неща има, от които може да се възмущавате. Някой път пасивно е челото, не взема участие. Някой път задната част не взема участие. Някой път горната част не взема участие. Някой път страните на мозъка не вземат участие. Когато предната част е пасивна, казва: „Услужи ми." Трябва да знаете да говорите. По някой път вие говорите, но нямате знание. Аз зная защо така говорите. Ако не вярваш, че Бог е вложил в тебе едно благо, как ще се ползваш? Ако, като туриш ръката си отгоре на главата, не вярваш, че Бог е вложил най-великото в света, не разбираш. Като туриш ръката си отзад - то е чрез което светът се разбира. Туриш ръката отстрани - то е начинът, по който може да постигнеш нещо. Казва: „Хвана се за главата." Почерпване става.

Трябва да знаеш тия закони. Спасението седи там, да бутнеш.

Ти седиш и мислиш: „Туй може да стане, онова може да стане." Да ти проповядват. Губиш времето. Ще си губите времето, както един учител - това се е случило в Свищов, няма да му кажа името, един действителен пример - който се е влюбил в една учителка от колегията. Праща един от учениците си да каже на учителката, че неговият учител има разположение към нея. Той отива веднъж, два пъти, хвали го, че е благороден, че тия преимущества има. Тя слушала. Две седмици ходил и най-после му казва: „Защо говориш за своя учител? Защо не говориш за себе си?" Знайте, че работата станала така, че наместо да се свърши работата на учителя, учителката се оженила за ученика.

Не пращайте хората да сватосват за вашата любов. Не пращайте ученици да сватосват за вашата любов. Вие пращате вашите ученици да ви препоръчат при учителката. Идете сами, трябва да се престрашите. Искаш пари, ще идеш при банкера, ще му кажеш учтиво. Ако ти даде, добре, ако не, ще идеш при втори. Във всичките хора има едно колебание.

Казва: „Какво нещо е истината?" Щом се движи ръката, то е истина. За мене, щом обичам хората, сърцето ми се движи. Щом мисля, движи се умът ми. Всеки човек, който иде в даден случай при мене, иде да му услужвам. Казвам му начина, по който да върви.

При мене са идвали мнозина, че го боли нещо. Аз рекох: „Ще ти кажа, никому няма да го казваш. Ще ми обещаеш едно нещо. Никакви пари няма да ти взема. Ако не ме послушаш, болестта ти ще стане два пъти повече, отколкото е сега. Ако си готов да изпълниш онова, което ще ти кажа, ще ти дам един цяр. Ако не го изпълниш, ще бъде по-лошо." Казва: „Кажи ми." - „Аз искам да имаш една опитност. Ти боледуваш, ти не обичаш баща си, и към майка си нямаш обич. Имаш една сестра, и с нея. Има си причини. Ще обикнеш баща си. Няма да казваш нищо на майка си и на сестра си. Ти мислиш, че баща ти е малко извеян, и майка ти, и сестра ти. Ти си най-големият светец. Направи това." След време иде и казва: „Много по-добре е."

Ще вземеш последното място. Като вземеш последното място, баща ти, майка ти и сестра ти ще те турят на първо място.

Кой ще ме тури на първо място? Моят ум ще ме тури на първо място, моето сърце ще ме тури на първо място и моята душа ще ме тури на първо място. Те са, които ще ме изнесат. Ако не съм готов да взема последното място, те няма да ме изнесат. Ще имам любов към духа си - бащата. Ще имам любов към душата си - майката.

Някой ще каже: „Какво съм аз?" Оставете какво си ти. Душата считам, че е майката, сърцето считам, че е твоята сестра. Тогава ти си човекът на ума. Твоето сърце, твоята душа и твоят дух ще те изведат на първо място. Те ще помогнат на твоя ум, ще му дадат светлина, сила и мощ. Тъй седи работата, проста работа.

Ти ще започнеш да разсъждаваш какво нещо е духът. Досега никой не е решил този въпрос. Не разрешавайте този въпрос. Не разрешавай какво нещо е духът. Може би за бъдеще ще се разреши. Не разрешавай какво нещо е душата. Може би за бъдеще ще се разреши. Не разрешавай и какво нещо е сърцето.

Духът е онзи, който донесъл яденето. Душата е онова, което е сготвило яденето. Сърцето е онова, което донесло яденето и го сложило пред тебе. Това е проста истина. Ти ядеш тази храна, която са приготвили. Донесено е яденето, сготвено е, дадено е на тебе. Ти ще разбереш онази истина.

Казвам, ние трябва да опитаме живота, който Бог ни е дал, чрез нашия ум, чрез нашето сърце, чрез нашата душа. Туй, което търсите, не го търсете отвън. Ако това, което Бог е вложил в твоя ум, в твоето сърце, в твоята душа, в твоя дух, ти не разбираш, как ще разбереш външните неща, които са надалече?

Сега не искам да кажете: „Какви хора сме ние?" Откажете се от ония кривите разбирания на хората на миналото. Законът е - досега ние не сме обичали Бога. Всичкото седи в туй. Казва Господ: „Когато Ме възлюбите, когато Ме потърсите с всичкото сърце, ще Ме намерите."

Онзи, който има хубав глас, какво трябва да прави? Трябва да пее. Онзи, който е здрав, какво трябва да прави? Трябва да работи. Онзи, който има отличен ум, трябва да учи. Онзи, който е много добър човек, трябва да прави добро. Щом е добър, да прави добро. То е статическо положение, няма какво да се плашим, че ще осиромашеем.

Аз съм превождал примера. Ходило едно дете на съживителни събрания[6]. Всичките пеели, радвали се, славили Господа. Детето разправя на баща си. „Синко, казва, те са нови, те се учат, аз вече съм установен[7]. Няма какво като тях да правя." Той бил доста богат американец. Качил се на кабриолета си със сина си. Конят се спрял - не върви. Детето казва: „Татко, конят се установи."

Един живот, който се установява, не върви напред, не е прогресивен. Прогресивен живот е, в който възможностите не се изменят. От слава в слава, от сила в сила, от мисъл в мисъл, това е Божественото.

Аз ще ви представя в голям контраст. Представете си, че един човек има да ви дава хиляда лева. Казва: „Ще ме извините, не мога да ги платя всичките." Дава ви един лев. Зарадвайте се, че донесъл един лев. То е Божественото. Казва: „Идващата година ще платя." Идната година дойде и ти дава два лева. Зарадвайте се, че два лева ти е дал. На третата година даде три лева. Зарадвай се, че ти дал три лева.

Сега, може ли да се радвате на единия лев? Тези въпроси са разрешени.

Всички вървите по закона на сенките. Сегашното забогатяване и осиромашаване, то е сянка. Вие вярвате в сенките. Стане сянката голяма, сутрин е. Към обед е по-малка и вечерта е пак голяма. Ние мислим, че това нещо е реално. То е сянка. Разликата между реалния живот и сенките е в това, че животът образува сенките, сенките не може да образуват живота. Реално е туй, което образува сенките, сенките сами по себе си не може да образуват реалността. В сенките реалност няма. В реалността има сенки. Реалността има отражение. Сянката не може да създаде една реалност. Любовта омраза може да даде, но омразата любов не може да допусне.

Туй е необходимо за вашия живот, защото не трябва да харчите излишно вашата умствена енергия, не трябва да харчите излишно вашата сърдечна енергия и не трябва да харчите излишно вашата душевна енергия. В природата има не скържавост, но всичко се пести. Христос, като нахрани пет хиляди хора, казва: „Съберете, да не останат трошици." Събраха и трошиците.

Ние сме недоволни от живота. Казвате: „Този човек живее по-щастлив живот." То е заблуждение. Аз живея щастлив живот в даден случай, когато ям сладко. Аз живея щастлив живот, когато пия вода сладко, когато спя сладко. Когато се събудя, мисълта не среща никакво противоречие, веднага се примирявам е противоречията в живота.

Има мъчнотии. Който не може да разреши мъчнотиите, мъчнотии има. Който може да разреши мъчнотията, мъчнотията престава веднага.

Представете си, че вие сте стари, на сто и двайсет години, гласът трепери. Имате да плащате. Гласът трепери, молите се на вашите кредитори. Казва: „Не искам, ще платиш." Представете си, че вие сте красива мома, толкоз красива, магнетична. Вие имате да давате. Като изпеете една песен, банкерът ще плати. Защото младата мома казва така на банкера: „Ако не ми платиш дълговете, всичкото ти богатство ще замине от тебе, нищо няма да остане." Той го чувства.

Ние сме чудни, казвате: „Как ще го докажем?" Като седя на десния крак, той ме издържа. Ако той престане да ме издържа, веднага ще клекне. Върху тия двата крака седя. Защо са двата крака? Двата крака ме държат в изправено положение. Казваш: „Какво струва моят ум?"

Твоят ум те държи, сърцето те държи. Ако умът престане да работи, ако сърцето престане да работи, веднага ще изгубиш силата си.

Казвам, трябва да разчитаме на онова, което Господ ни е дал. Краката са нашите добродетели. Ръцете, това са нашата Божествена справедливост. Очите, това е Божествената истина. Ушите, това са Божествената мъдрост. Устата, това е Божествената любов.

Радвай се, че любовта е в твоята уста. Радвай се, че Божията мъдрост е в твоите уши. Радвай се, че истината е в твоите очи, че доброто е в краката ти. Ти казваш: „Това са празни работи. Като ида в оня свят." Ти в оня свят не си ходил. Разчитай на това, което имаш на земята, което Бог ти е дал. От него ще разбереш духовния живот.

Казвам, бъдете благодарни на онова, което Бог ви й дал. Благодарете, понеже то е капитал, който трябва да се обработва - от видимото към невидимото.

Сега какво разбрахте? Разбрахте много. Не правете избор. Когато дойде да се жените, нямайте трима- четирима души да избирате. Щом са трима-четирима, не се женете. Като дойде един, няма какво да избирате, женете се. Едно е слънцето. Няма да очаквате десет слънца. Слънцето е едно и изгрява. То носи всичките блага. Доброто е едно, няма много добрини. Доброто е единно, едно добро има в света, едно благо. Една любов има в света, която обема всичките хора. Ние живеем в нея.

Вие понякога искате да ви дадат. Като имат, да ви дадат. Първата година колко? Един лев.

В Унгария, в Будапеща, работил един слуга при един богат унгарец. Намерил се натясно и задига петнайсет хиляди пенгьо[8], и изчезва. След петнайсет години този унгарец фалира и неговият слуга, който бил в

Америка и станал богат, му изпраща петнайсет хиляди долара. Пише: „Понеже се повдигна моето положение и понеже едно време ти задигнах петнайсет хиляди пенгьо, сега ти изпращам петнайсет хиляди долара." Петнайсет хиляди долара са милион и половина сега.

Тъй щото считайте, че това, [което] са взели от вас, то ще се върне. В света доброто никога не се губи. В историята няма нито един пример, дето доброто да не се е върнало, и то със своите придобивки. Онова, което умът върши, онова, което сърцето върши, и което душата върши, всичките техни резултати се връщат. Тия порядки никой не може да ги измени.

В туй седи животът, че Бог ще измени света. Той иска да ни убеди да слушаме Неговия порядък. Ние слушаме нашите порядки. Той ни оставил хиляди години, за да видим къде са контрастите. Искаме нашият порядък да заповядва. Сянката не може да господарува на реалност. Ние не съзнаваме това, искаме да се наложим.

Казва: „Аз искам да живея."

Да живееш, както умът ти диктува; да живееш, както сърцето ти диктува, както душата ти диктува. Както ти мислиш и както другите мислят, то не е разрешение на въпроса.

Изпейте една песен.

,,Аз ще се подмладя"

Прочете се от тома „ Устойчиви величини" беседата „Огънят на любовта".

„Отче наш"

Единадесета лекция на Общия окултен клас
15 декември 1943 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев



-------------------------------------------
[1] щерна - остар. (лат.-гр.) Съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода.
[2] крам - диал. Крада.
[3] юлар - (тур.) Водило на оглавник или самият оглавник.
[4] привент - (англ.) Предпазвам.
[5] колце - диал. Колелце.
[6] съживително събрание - Събрания, практикувани от евангелските църкви, на които канят свои съграждани с цел привличане на нови членове.
[7] установен - рус. Спрял; завършен, определен.
[8] пенгьо - (унг.) Унгарска парична единица в обръщение между 1 януари 1927 и 31 юли 1946.

НАГОРЕ


placeholder