НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Три важни неща / Трите важни неща

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Три важни неща

Най-често използвани думи в беседата: може, слънце, има, хора, аз, казва, бог, любов, години, всичко, работа, съм, порядък, добре, знае, казвам, човек ,

Неделни беседи , София, 28 Ноември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Йоана 1:1-5

Има три важни неща в живота, от които зависи, от една страна, щастието и благото на човека, а от друга страна – неговото нещастие. – Кои са тия неща? – Човешкият ум, човешкото сърце и човешката душа. Когато умът, сърцето и душата са чрезмерно натоварени, човек е нещастен. Щом се освободи от излишния товар, той става щастлив. След всичко това, тия натоварени хора искат да оправят света. Това е все едно, болният да мисли, че като оздравее, ще оправи света. Това е възможно, но в дадения момент, като болен, той нищо не може да направи. Това е все едно, някой да казва, че в бъдеще ще стане добър. Друг казва, че някога е бил добър. Не е важно, какъв си бил, или какъв ще бъдеш. Важно е, какъв си днес. Сегашното добро разрешава въпросите, а не миналото или бъдещето. Не е важно, как съм ял в миналото, нито как ще ям в бъдеще; важно е, как ям сега. Важни са днешната закуска, днешният обяд и днешната вечеря. В тях се съдържа и миналото, и бъдещето. Ако закусиш добре, ако обядваш добре и ако вечеряш добре, всичко ще свършиш добре. Не закусиш ли добре, не обядваш ли добре и не вечеряш ли добре, нищо не можеш да направиш.

Мнозина считат яденето за маловажна работа. Те ядат бързо и гледат час по-скоро да се нахранят, за да наредят търговските си работи. Това са човешки работи. Щял си да спечелиш няколко милиона. Какво представят тия милиони? Излишен товар, който ще туриш на гърба си. Бързаш в живота си, гледаш по-скоро да свършиш работите си, да станеш министър. Какво ще спечелиш като министър? – Неприятели. Тоя иска нещо от тебе, оня иска нещо и, ако не ги задоволиш, опълчват се против тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъжен да ги изслушваш. Ако направиш някаква погрешка, тебе държат отговорен. Казваш: Да стана министър, лесно ще оправя работите. – Как ще ги оправиш? – Тоя ще накажа, оня ще затворя. – Така не се оправят работите. Ще затвориш десетина, стотина, а виновниците са хиляди. Как ще се справиш с тях? Ако затвориш всички, ти ще останеш сам. Какво ще правиш тогава? При това, затворниците трябва да се хранят. Отде ще намериш толкова средства?

Помнете: Докато човек се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмерно, никога няма да нареди живота си добре. Ако приемаш много храна, трябва да туриш стражари да пазят, да не се претовари стомахът. Ядеш безразборно, каквато храна ти попадне – и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичат свинското месо, но не знаят, че си пакостят с него. Клетките на свинското месо са крайно лениви. Ако им дадеш някаква работа, те търсят удобен случай да избягат. Трябва да турите няколко стражари да ги пазят. Вкусно е свинското месо, но скъпо излиза на човека. Вместо полза, то причинява вреда.

Разправят за едного, че обичал да си хапва добре и да пие винце. Един ден се наял със свински кебапчета, пил отгоре винце и си казал: Хо-хо-хо! – вкусно, сладко ми е! Като дошъл ред да плаща, казал си: Вай-вай-вай! Най-после коремът го заболял, и той започнал да вика: Олеле! Това се случва не само с прости хора, но и с учени. Някой професор знае много неща, но като се разболее, не може да си помогне. Някой учен свършил университет, но не пише правилно, не знае, къде да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъв знак да тури – запетая или точка и запетая. Англичаните са практични, пестят времето, затова, вместо точка и запетая, употребяват само запетая. Те казват: Времето е пари, затова може и без точка и запетая.

Как гледат религиозните на храненето? Ще кажете, че храненето е научен въпрос, а в религията няма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпреки това, и религиозните хора, както и светските, са обременени. Те товарят ума и сърцето си с по-голяма тежест, отколкото могат да носят. След това разглеждат въпроса, кой е в рая и кой в ада. Казвам: Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, в ада е. Който се учи добре, отива в рая; който не се учи добре, отива в ада. Който живее в любовта, влиза в рая; който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая; който живее в глупостта и невежеството, влиза в ада. Който живее в истината, отива в рая; който живее в лъжата, отива в ада.

Някои уподобяват райския живот на тоя, на слънцето. – Може ли да има живот на слънцето, щом се казва, че то е в разтопено състояние? Други учени казват, че слънцето не е огнено тяло, не е в разтопено състояние. Топлината и светлината на слънчевите жители е толкова голяма, че правят слънцето светещо тяло и така се запазват от нападане на външни същества. Има тъмни слънца и планети, които могат да атакуват слънцето. Светлата аура на слънцето го предпазва от тъмните планети, а същевременно помага на растенията и животните за тяхното растене. Без слънцето няма живот на земята. То знае, че престъпленията на земята стават от глад, от невежество, от безверие. Слънцето праща на хората и въздуха, и парите – златото и живота. Ще кажете, че животът е дошъл от слънцето. Някой ще възрази, че животът е от Бога. Де е Бог? – В слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгряващото слънце не е нищо друго, освен запалена свещ в ръката на Бога. С тая свещ Той иска да ни покаже благата на живота. Човек отделя свещта от Бога и пита, де е Бог. Дето е запалената свещ, там е Бог. Дето свещта не гори, там Бог не присъства. Дето е умът, там е Бог; дето умът отсъства, там не е Бог. Дето е сърцето, там е Бог. Дето сърцето не присъства, там Бог отсъства. Дето е душата, там е Бог. Няма ли душа, няма Бог. Дето е духът, там е Бог. Дето няма дух, няма и Бог. За да станеш човек, трябва да имаш ум, сърце, душа и дух. Духът е свързан със силата. Не можеш да бъдеш силен, ако нямаш дух. Не можеш да бъдеш благ, ако нямаш чувства. Те са материал, от който се съграждат красивите форми на човешкото тяло. В това отношение, сърцето представя интензивната дейност на човека. То извършва кръвообръщението и подтиква човека към работа. Умът е цъфтене на човешкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъфти и дава плод.

Много е работило човешкото сърце, затова се е оцапало. Това не се вменява в грях на човека, но работа се иска от него, докато се изчисти. Бог иска сърцето на човека, като търси начин да го изчисти. Както шофьорът се интересува от своя автомобил, преглежда частите му да са в изправност, и всеки ден го чисти, така и Бог работи върху човешкото сърце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане с яденето, ако го държиш 24 часа в некалайдисан меден съд? – Ще стане отровно. Така стават отровни и човешките чувства, като минават през неговото нечисто сърце. Невидимият свят препоръчва на хората да готвят в съдове от такива метали, които не се окисляват. Първата реформа, която трябва да се направи в живота, е да готвят хората в сребърни и златни съдове, да се освободят от калайдисването. Следователно, за да работи умът добре, мислите, които минават през него, трябва да бъдат златни. За да работи сърцето правилно, чувствата трябва да бъдат златни. За да се проявява душата свободно, постъпките трябва да бъдат златни. Защо мислите, чувствата и постъпките на хората са повече калаени, отколкото златни? – Понеже калаят останал назад в развитието си, успял да се наложи на бедните хора, да им помага. Като го питат, защо калайдисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. В бъдеще и аз ще се повдигна, ще върша по-добра работа.

„Земята ще е пълна със знание за Господа”, казва Исая. Това са нашите времена. Земята е пълна вече със знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че делата на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. Днес се проявява критическият ум на хората. Какви са съвременните критици? Толстой разказва един случай из своя живот за критиците в негово време. Той написал една статия, турил си псевдонима и я занесъл в редакцията на един вестник. Като отишъл да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторът писал: Поради неграмотност по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взел, преработил я и повторно занесъл в редакцията. Пак му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписал трети път, но към нея приложил визитната си картичка. Като отишъл да види резултата, редакторът му отговорил: Извинете, господине, не знаех, чия е работата.

Човек трябва да бъде грамотен, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувства, мисли и постъпва. Къде се туря личното местоимение: пред глагола, или след глагола? Българинът обикновено изхвърля местоимението. Той си служи само с глагола. Той казва: Говоря. Англичанинът казва: Аз говоря. Той пести времето, категоричен е; като каже нещо, повече не говори. Българинът има много време, говори продължително, обяснява нещата. Като говориш с англичанин, трябва да мислиш много, не можеш да лъжеш. Ако си позволиш да го излъжеш, той ще ти отговори така, че втори път няма да помислиш да лъжеш. Думата „англичанин” има две значения. В едното значение се крие материален начин за постигане на щастието. В другото значение се крие търсене щастието по духовен начин. Двете значения на една и съща дума показват двойственото начало в човека. Тази е причината, че и простият, и ученият търсят красотата в живота. И простият, и ученият обичат парите. Разликата е само в това, как ги придобиват. И апашът обича парите. Той вади револвера и казва: Дай пари!

Едно се иска от човека: разбиране на живота. Който разбира живота, живее в светлина и е доволен; който не го разбира, не е доволен. Той влиза в незавършените процеси. Стреми се към завършените, а попада в незавършените. В миналата война един българин спечелил много пари. Той си казал: Сега вече за нищо не мисля, осигурих се за 20 години. Случило се, че след 24 часа умрял. Подобен пример има и в Писанието. Един земеделец се радвал на голямо плодородие. Нивите му родили много. Той си казал: Ще направя големи хамбари, да прибера всичкото жито. Господ му отговорил: „Безумний, тая вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш това богатство?”

Щастието, към което хората се стремят, е незавършен процес. Трябва да знаем, че това, което търсим в даден момент, в следния момент ще се измени. Днес си директор на една банка, утре ще те уволнят. Днес си министър-председател, утре ще те уволнят. Това са все незавършени процеси. Правилно е, като заемеш една служба, или като вършиш една работа, да бъдеш несменяем. Могат ли десетина души да те сменят, твоята служба не е съществена. Всеки ще каже: И без него може.

Кое е същественото в живота? Същественото е човешкият ум; същественото е човешкото сърце; същественото е човешката душа. Без ум нищо не се постига; без сърце нищо не става, и без душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всеки може да вземе. Всеки трябва да има характера и убеждението на оня дервиш, който не се подкупил от златото на бея. Той срещнал на пътя един турски бей и го запитал: Можеш ли да ми услужиш с 20 пари? Беят отворил кесията си, в която имало турски лири, сребърни и медни монети. – Заповядай, вземи си, колкото искаш. Дервишът посегнал към кесията и взел само десет стотинки. – Вземи повече. – Толкова ми трябват. Кое е за предпочитане: да имаш сто милиона, или да чуеш една дума от устата на Бога? Да учиш ли, или да станеш пръв министър в някоя държава? Няма по-хубаво нещо за човека от ученето. Да станеш министър и да управляваш, това е незавършен процес. Ако от освобождаването на България досега имаше само един министър, той щеше да я оправи. Същото щеше да бъде и за всичките държави. Какво става всъщност? Един министър управлява най-много четири-пет години и след това го сменяват. Докато разбере нуждите на своя народ и може да му бъде полезен, трябва да се смени с друг.

Преди 40 години се заех с разрешаването на една музикална задача, която едва сега разреших. В бъдеще музикантите ще се ползват от тая задача, както хората се ползват от светлината на слънцето. Кой ги учи, как да използват светлината? Никой не ги учи. Слънцето изгрее, и те веднага се ползват от светлината му. Докато не изгрее слънцето, всеки мисли, че може да работи, както иска. Не е така. Ще чакаш да изгрее слънцето и, дали учиш или работиш, ще вземеш основния тон. Ако не вземеш основния тон, нищо не можеш да направиш. И в търговията има основен тон. Искаш да обичаш хората, да следваш закона на любовта. И в любовта има основен тон. – Ще се моля на Бога. – И молитвата има основен тон. Не можеш да се молиш, както и да е – ще намериш основния тон. Може и да сгрешиш, но ще учиш. По-добре е да грешиш и да учиш, отколкото да не грешиш и да не учиш.

Съзнание е нужно на човека. Ако мислиш, че си господар, ти сам се заблуждаваш. Още със ставането си от сън, кажи: Аз съм слуга, Бог ми е Господар. Аз съм ученик, Бог ми е Учител. Не мисли, че си учител и можеш да даваш уроци. – Моля се на Бога. – Велика наука е молитвата. Аз още не съм доволен от своята молитва, че ти ще говориш за молитва. Ще се учите да се молите. Не е лесно това. Ще четеш „Отче наш” или „Добрата молитва”. И двете молитви са хубави. След „Отче наш” по-хубава от „Добрата молитва” няма, но не е само в механичното изговаряне на молитвата. Ще четеш и ще проникваш във всяка дума. Иначе, ще излезе само заповеди. Казваш: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля”. Така не се говори. Ще се молиш и ще си мислиш, да изпрати Бог Духа си да те учи, как да слугуваш, а не да господаруваш. Съвършеният може да се обърне към Господа с думите: „Изпрати Духа си”. Оня, който няма любов към Бога, ще се моли, ще се вслушва в думите си и ще чака, докато почувства топлина в сърцето си. После ще продължи. Не се позволява да четеш молитва, без нужното уважение и почитание към Бога. Ще се молиш, ще мислиш и ще благодариш. – Как се постига това? – Като изучаваш себе си и своя ближен.

Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего, да възлюбиш и ближния си”. Като срещнеш ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаеш, а той е невежа. Някой ме срещне, погледне ме отгоре до долу, иска да покаже, че е много учен, че всичко знае. – Въпрос е, колко е учен. Това, което аз зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето – преди вековете. Той не е съществувал на земята, когато аз съм знаял повече от него. Днес Бог работи за създаването на друга вселена. Сегашните хора учат това, което е вече създадено, а възвишените същества изучават това, което днес се твори. Може ли ученикът да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учителят е отишъл напред. – Ще стана като учителя си. – В човешкия порядък, дето нещата са статични, може да стане това, но в Божествения порядък това е невъзможно. Там нещата са непостижими. Ако влезеш в тоя порядък, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива пред тебе. Щом един се радва, и окръжаващите ще се радват. От изобилието на един човек могат да се ползват много хора.

Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни.

Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.

Казано е в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята; и земята беше неустроена и пуста. И рече Бог: „Да бъде виделина!” – и стана виделина. Като стане човек от сън, първата му работа е да призове виделината в себе си. Малцина от съвременните учени имат съзнателно отношение към виделината. – Защо? – Защото съвременните учени са материалисти. Те включват науката само в долната част на челото си, дето е обективният свят. Тая наука борави с факти, които не са добре обосновани. Има факти, освен от материалния, още и от духовния, от умствения и от Божествения светове. Обаче, преди да говориш за фактите, трябва да знаеш, дали нещо е факт, или не. Факт е, например, че слънцето изгрява. Факт е, че слънцето залязва. Изгряването на слънцето дава подтик на човека да мисли; залязването на слънцето намалява силата на мисълта. Изгряването на слънцето внася подтик в човешкото сърце да люби; залезът намалява любовта му. Това са процеси, през които човек неизбежно минава. Някой казва: Едно време обичах, не мога повече да обичам. Това е неразбиране на нещата. Това е неразбиране на изгрева и на залеза на слънцето. При изгрев ще обичаш и ще даваш; при залез ще се вглъбиш в себе си и ще учиш. Когато твоето слънце залезе, ще отидеш при ония хора, на които слънцето изгрява. Момък, на когото слънцето залязва, трябва да търси мома, на която слънцето изгрява. Мома, на която слънцето залязва, трябва да търси момък, на когото слънцето изгрява. Това са противоположности, между които хората се движат. Двама светии на едно място не могат да живеят, и двама учители един на друг не могат да преподават. Христос казва: „Един е вашият Учител”. Много ученици има, но учителят е само един. Под „учител” разбираме оня, който решава всичките задачи на живота. Ученикът не може да направи това.

Съвременният свят преживява тревожни времена. Съвременните хора минават през големи изпитания и, въпреки това, проявяват голямо геройство. Ония, които отиват на бойното поле, са смели, геройски постъпват. Те се движат, вървят напред, а отгоре им се сипят бомби, отстрани падат снаряди и куршуми. Те вървят напред и все напред; съзнават, че вършат някаква работа. Едни падат убити, други ранени, които пренасят от едно място на друго, да ги лекуват. Ще кажете, че това не е разумно. Според мене, щом става, това е неизбежно. То е резултат на човешкия порядък, от който хората се учат. Едни от тях се оплакват на Господа, искат Той да им отговори, защо става това. Бог им казва: Това е животът на човешкия порядък. Ако не го харесвате, влезте в Божествения порядък. Доброто е Божественият порядък, злото е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието – човешкият. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието – човешкият. Вярата е Божественият порядък, безверието – човешкият.

Някой казва: Няма надежда в живота. – Защо няма надежда? – Защото си влязъл в човешкия порядък. – Какво да правя? – Излез от човешкия порядък и влез в Божествения. – Не мога, дълбока е избата, в която съм влязъл. – Там е мъчнотията, да излезеш от дълбоката човешка изба. Ти си причина да се заблудиш, да влезеш в избата; от тебе зависи да си внушиш, че можеш да излезеш. Само десетина стъпала си слязъл надолу. Направи едно малко усилие да излезеш и да видиш изгряването на слънцето. Щом видиш първия слънчев лъч, ще се зарадваш. – Не мога да обичам. – Щедрост от бедни хора не искам; работа от болни хора не очаквам; на знание от невежи хора не разчитам.

Помнете: Не се занимавайте с отрицателните качества на човека. Не казвай за някого, че е невежа. Ако мислиш за невежеството му, ти сам се спъваш. Тури невежеството вън от ума си и не се занимавай с него. Не мисли за човека, че е невежа, но кажи си: Той не е започнал още да учи. Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Двете точки представят две успоредни линии, т. е. закон на разумността. Двете точки са знак за деление. Ще делиш правилно, на всички по еднакво. Ако делиш и задържаш по-големия дял за себе си, а по-малкия за другите, не делиш правилно. Имаш две ябълки. Как ще ги разделиш? Едната ябълка ще дадеш на ближния си, едната ще задържиш за себе си. Ако имаш една ябълка, или ти ще изядеш цялата, или ще я дадеш на ближния си. В никой случай няма да режеш ябълката на половинки и така да я делиш – Кой трябва да вземе ябълката? – Който е чакал повече. Ти си чакал десет години, а той само една година. Ти ще вземеш ябълката, а той ще чака още девет години. Ще се учите на търпение. – Не може ли по любов да се реши въпросът? – На колко години си? – Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече от 30 години, все ще загазиш в любовта. И на 90 години човек загазва в любовта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишният човек се справя лесно с въпросите на любовта.

Казва се, че любовта е за младите. Въпреки това, те загазват в любовта. – Защо? – Защото старите не ги подкрепват. За да не ги оберат, старите се представят за бедни хора, които нямат нищо. Старият казва: Освен години, нищо друго нямам. – На колко години си? – На сто години. – Тъкмо сега си готов да любиш. Кажеш ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляш Божието благословение. Приеми, че можеш да любиш, и ще бъдеш благословен. Числото сто е число на ангелите. Приложи закона на ангелите и върви напред. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. – Може ли стогодишен човек да люби и да посреща слънцето? – Може. Ако иска да бъде благословен, той ще отиде да посреща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие от пътя си и да го посети, неговата работа е свършена.

Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте от пътя си. Отбиеш ли се, или се спреш на пътя си да чакаш другите, ти си направил вече една погрешка. – Защо спираш? – Жаден съм. – Защо спираш? – Гладен съм. – Защо спираш? – Невежа съм. – Щом си жаден, вода ти трябва. Щом си гладен, хляб ти трябва. Щом си невежа, звание ти трябва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готов да приемеш и предадеш любовта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашните хора се нуждаят от силна, буйна вода, която да полива градините на техните умове, сърца и души. – Има ли такава вода? – Има. Не се съмнявайте в положителното в живота.

Дръжте се за положителното в света. Мнозина поддържат отрицателното в живота и казват: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се къщата ти. Не можеш ли да изгасиш огъня? Не знаеш ли, как се гаси огън? Не си дете. И дете да си, пак можеш да го изгасиш: ще духнеш, ще сипеш вода, или ще изнесеш запаленото вън – от огъня зависи, как ще го изгасиш.

Един ден бях поканен в дома на едно видно семейство за няколко деня. Госпожата, уморена от работа, легнала след обед да си почине. В това време детето влязло в стаята да си вземе орехи, които майката криела под кревата. За да не вдига шум, да го чуе майка му, то запалило свещ, да види, в кой ъгъл са орехите, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгоряхме! Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгоряхме! Какво требваше да се направи? Влязох в стаята, сграбчих запаления чаршаф и го изхвърлих вън. Така се свърши цялата работа. – Чакай, да спасим чаршафа. – Няма време за чакане. По-добре да изгори един чаршаф, отколкото да се запали къщата, а заедно с нея и вие да отидете. Както гори чаршафът, вън от прозореца! Благодари на Бога, че чаршафът отиде, а вие останахте живи. Ако не бях влязъл навреме, и жената, и детето щяха да станат жертва на огъня. И днес чаршафът гори, и аз съм тук. Чаршафът трябва да се изнесе навън. Смели хора са нужни днес – хора, които да служат на Бога в малките работи.

Един ден отивах в града. Срещнах едно малко, красиво момиченце. То ме погледна, погледна към обувките ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна ме, усмихна се и тихо проговори: Да не се изуе обувката. Усмихнах се и аз, с което исках да кажа на момиченцето: Бъди всякога внимателна към доброто. Краката представят добродетелите на човека. Пази доброто в себе си, пази доброто и на своя ближен. Това момиченце свърши една работа, която разумният свят му възложи. Малко е момиченцето, но разумно. То иска да каже: Срещнеш ли човек с развързана обувка, наведи се да я завържеш. Това е една лека, малка задача, но ако малките работи не можеш да направиш, големите мъчно ще разрешиш. Мислиш ли, че каквото кажеш, ще стане? Много противоречия ще срещнеш, докато дойдеш до положение да решаваш трудните задачи.

Един ден се връщах от града, отивах на Изгрева. Тъкмо на най-високото място на шосето настигнах една кола, догоре пълна с въглища. Каруцарят бие конете, да вървят, но колата не мърда – конете са слаби, не могат да поемат височината. Ако кажа на каруцаря да не бие конете, няма да ме разбере. Ако му кажа да извади част от въглищата, няма да ме послуша. В тоя момент настигат колата четири ученички и четирима ученици, говорят си весело, радостно, че ги разпуснали за матура. Като видяха колата и слабите кончета, един от тях извика: Другари, да помогнем на кончетата! Всички се съгласиха. Момчетата застанаха от едната страна на колата, момичетата – от другата и, в пет минути отгоре, конете поеха височината. Доволни, радостни, учениците се върнаха назад, като скачаха и пееха. Ако всички българи последват тоя пример, спрелият кон на техните коли ще поеме височината, ще излезе на равно, и работите им ще се оправят. Учениците приложиха любовта си, и колата продължи своя път. Те казаха на каруцаря: Моля ти се, не бий конете, те са слаби. Ние ще им помогнем.

Днес светът се нуждае от хора, проводници на Божията любов, да подемат Великото Божие дело, което е спряло на пътя и не може да върви. Нужни са само четири момчета и четири момичета, за да тръгне конят. Четирите момчета и четирите момичета са разумните хора в света. Красиви са лицата на тия момчета и момичета. Работа се иска от всички.

Желая да бъдете като малкото момиченце. Желая да бъдете като четирите момчета и четирите момичета, които помогнаха на конете да поемат своя път. Приложете трите важни правила в живота си: Всичко да правите заради Божията любов. Всичко да правите заради Божията мъдрост. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете живот, знание и свобода. Приложи любовта, и всичко ще дойде навреме. Здрав ще бъдеш, силен ще бъдеш и учен ще бъдеш. Каквото направиш, всички ще го харесат. Не се дръж за старото, как са живели хората едно време. Важно е, как трябва да живеят днес. Това е новият път. Опитал съм това и ви говоря опитани неща.

Трябва да служим на Господа! Ако Му служим, Той ще направи всичко за нас. Ако не му служим и се колебаем, ще понесем последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, без да постигнем онова, което душата ни желае.

Да турим нова основа на живота си. Да служим на Бога с любов, без никакви правила и закони. Да служим на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нещо за Него. Мравка се дави във водата – извади я на сухо място. Лист паднал на земята – вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я с любов. В любовта няма противоречия, няма зло. В любовта всичко е светло и добро.


6. Беседа от Учителя, държана на 28 ноември, неделя, 10 ч. с, 1943 г. София – Изгрев.

Трите важни неща

Най-често използвани думи в беседата: може, слънце, има, хора, аз, казва, бог, любов, години, всичко, работа, съм, порядък, добре, знае, казвам, човек ,

Неделни беседи , София, 28 Ноември 1943г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Сега ще прочета този стих. Вие музикалното казахте, аз ще го кажа словесно. (Учителят прочете от 1. до 5. стих включително от първата глава от Евангелието на Йоана.)

„Аз ще се подмладя“

Три неща има, от които зависи щастието и благото на човека. И три неща, от които произтича нещастието на човека. Щастието на човека зависи от неговото сърце, когато не е натоварено. Понеже човешките сърца са натоварени чрезмерно, са нещастни. Човешкото щастие седи в човешкия ум, когато не е натоварен. Човешкият ум сега е претоварен, затуй е нещастен. Човешката душа, с която е свързана човешката воля, и тя е претоварена. Всичките тия хора, които са натоварени, обременени искат да оправят света. То е все таки болните хора, които замислили една велика идея, да оправят света един ден, като оздравеят. Туй не го отказвам, но в дадения момент не може да оправят света. Тази предпоставка е поставена малко недобросъвестно. Ние казваме: „За бъдеще аз ще стана добър човек.“ Не е да го кажеш за бъдеще. Някой път ние казваме, че сме били добри. Добър си в дадения случай. Но как съм ял в миналото, не как ще ям за бъдеще, как сега ям, това е важното. Днешният обяд, който ще имам, той е важен. Закуската, обедът и вечерята, те са най-важните, събрано миналото, настоящото и бъдещото в един ден. Ако сутринта ядеш добре, ако на обяд ядеш добре и вечерта ядеш добре, всичко ще свършиш добре. Ако на обяд ядеш зле, ако сутрин ядеш зле и ако вечерта ядеш зле, нищо няма да свършиш.

Законът е един и същ. Ние, като седнем да ядем, мислим, че не е важно. Имаме търговска работа. Търговската работа не е важна, тя е човешки протест. Ще спечелиш пет-шест милиона, тоя товар, който ще туриш на гърба си, ще го носиш. Ти бързаше да станеш министър-председател, то е товар. Всичките хора ще искат да им помагаш. Този ще дойде – оплаква се, онзи ще дойде – оплаква се. Станало погрешка – тебе ще държат отговорен. Как ще оправиш работите? Казваш: „Аз съм министърът, ще ги оправя.“ Как ще ги оправиш? „Ще ги обеся всичките.“ Друг пък казва: „Аз ще ги затворя всичките.“ Като обесиш всичките и останеш сам, какво ще правиш? Искаш да затвориш всичките, но не са един, не са двама, не са сто. Хиляди. Кой ще ги пази? То е главоболие. Не само това, но трябва да ги храниш. Мислиш – като ги затвориш, всичко ще се оправи. Не. Ние правим погрешка в яденето, мислим да турим храната в стомаха. То е една погрешка. Ядеш безразборно, ядеш неразумно, затова тази храна в стомаха като я туриш, трябва да туриш стражари да я пазят. В какво седи лошата храна? Научно обясняват хората. В какво седи лошото на свинското месо. Доста е вкусно, който е ял кебапчета от свинско месо. Свинските клетки, като ги туриш в човешкия организъм, не обичат да работят, много са лениви. При най-удобния случай оставят работата и избягват. Трябва да туриш трима-четирима души да ги пазят. Свинските клетки ще ти струват десет пъти по-скъпо. Ще трябва да туриш да я пазят. Никаква полезна работа няма да свършат. Казваш, много сладко беше.

Разправяха ми един анекдот. Казват, че един ял хубаво и пил вино. Ял кебапчета и казал: „О, о, хо-хо.“ Като дошъл да плаща, казал: „Вай-вай.“ Като го заболял коремът, казал: „Оле-оле.“

Гледам хората във възпитанието. Интересувам се за възпитаните хора. Някой професор, като мине, знае нещо. Учениците, и те се стремят да знаят нещо. Какво знаят? Професорът, разболял се и вика лекар да го лекува. Знае много, но не знае да се лекува. Много хора има, много учени, но не знаят как да пишат. Някой, който е специалист, не знае къде да тури запетая, две точки и точка и запетая. Българите имат две точки и точка и запетая. Англичаните – по-практични – изхвърлили точката и запетая и турили само запетая. Някъде мислиш точка и запетая или запетая. Англичанинът тури запетая, точката да седи настрана. Понеже казва – времето е пари – и без запетаята ще се свърши същата работа.

Да дойдем до религиозните хора. Хубава е религията. Едно изкуство, една наука, много хубава наука. Всичките ония спорове, обременени с религиозните хора. Всичките религиозни хора имат един ад в ума си. Сега определят кой ще бъде в рая и кой ще бъде в ада. Казвам, щом ядеш зле, в ада си. Щом ядеш добре, в рая си. Щом си плащаш добре дълговете, си в рая, щом не си плащаш дълговете добре, в ада си. Щом учиш добре, в рая си. Щом не учиш добре, в ада си. Казва някой: „Я ми кажи какво е раят.“ Рекох: „Какво е раят ли?“ Пита ме: „Ще бъда ли в рая?“ Щом говориш истината, в рая си. Щом влизаш в пътя на мъдростта, в рая си. Щом влизаш в пътя на истината, в рая си. Щом влизаш в пътя на безлюбието, в ада си. Щом влизаш в пътя на лъжата, в ада си. Щом влизаш в пътя на невежеството, в ада си.

Туй, което разправят учените хора за слънцето, има нещо вярно. Някои неща не са верни. Едни учени поддържат, че слънцето е разтопено вещество, а други казват, че не е разтопено. Понеже тия хора, които живеят на слънцето, са много умни, аурата на слънцето е голяма топлина. То е за самосъхранение, понеже иначе може да ги атакуват. Има системи на тъмни слънца и нашето слънце може да го атакуват. Аурата служи като предпазно средство. Тази светлина, която праща, го пази от нашествие. От светлината, която слънцето дава, ние се ползваме. Това са снаряди. Слънцето воюва. Праща храна. То не ги бомбардирва. То знае, че всичките престъпления стават от глад. То знае, че престъпленията стават от невежество. То знае че престъпленията стават от безверие. То ще те прати да се наядеш хубаво. И парите са дошли от слънцето. Слънцето ги е изпратило. Златото от слънцето е дошло, въздухът от слънцето е дошъл, животът от слънцето е дошъл.

Сега никои казват, че от Бога е дошъл. Къде е Бог? Казва – от Бога дошъл животът. Где е Господ? Слънцето е съкровище на Бога. Той не го разбира, той мисли, че Бог е някъде далече. Слънцето като изгрее, то е като една свещ, която Господ носи в ръка. Време е да ти покаже своите благословения. Ти отделяш тази свещ и казваш: „Къде е Господ?“ Там, дето е свещта, там е Господ. Там, дето няма свещ, няма го Господ. Там, дето е умът, там е Господ. Там, дето няма ум, не е Господ. Там, дето е сърцето, там е Господ. Туй, което чувстваш, то е Господ. Дето не чувстваш, няма го. Дето е душата ти, там е Господ.

Сега тези са коренни неща. Не може да имаш някакво преимущество. Да станеш човек, трябва да имаш дух. Духът е свързан със силата. Силен трябва да бъдеш. След туй, ти в света не можеш да бъдеш благ, докато нямаш чувство. Ти трябва да чувстваш. То е материал, то е една работа, от което ще се образуват най-фините форми или ще се създадат формите на живота. Сърцето в сегашните условия взема най-интензивната деятелност на живота. Сърцето е, което движи кръвообращението. Онова, което подтиква човека към работа, то е сърцето. Казвате, умът. Умът е разцъфтяване, отпосле идва. Най-първо е дошло сърцето и е започнало работа. Понеже много е работило, доста са оцапани работите на туй сърце. Господ не държи това за грях. Той взема участие в сърцето. Търси тия сърца, които са били грешни. Те не са грешни, но оцапани. Той търси начин да ги очисти, както един шофьор се интересува от автомобила, от бензина, всичките части здрави трябва да бъдат. Вие имате един котел, с който готвите и не е калайдисан. Ако оставите яденето двадесет и четири часа, знаете ли какво ще стане. Значи, преди да готвиш, калайдисайте съда хубаво, за да се избавиш.

В невидимия свят препоръчват съдовете, които не се калайдисват. Не калайдисвайте. Ние сме от тия същества, които постоянно се калайдисват. Най-първата реформа – трябва да се освободите от калайдисването. Четири-пет месеца, година не отива, пак трябва да се калайдисва. Или сребро, или злато се съдържа в калая.

Следователно, когато говоря за ума, за да функционира умът хубаво, твоите мисли трябва да бъдат златни, не калайдисани, от калай. Твоите чувства трябва да бъдат златни, от злато направени, не привидно злато, не калай. Калаят е прост метал. Не зная ще остане ли калаят. Понеже останал назад, ходи да помага на бедните хора, да ги калайдисва, да се повдигне със своята еволюция. Някой беден човек да му калайдисаш тиганя, да се повдигне. Казва: „Толкоз зная засега, толкоз правя.“

Тази сутрин четох един стих от 11. глава от Исая, който казва: „Цялата земя ще бъде изпълнена със знанието на Господа.“ Това са нашите времена. С туй знание земята е изпълнена и ние виждаме. Какво виждаме? Виждаме всичките дела на хората не са такива, каквито трябва да бъдат. В нас се е зародил критически ум. Що е критика в света? Какви са съвременните критици? Толстой разправя един анекдот из своя живот. Като станал доста известен, виден писател, престорил се и написал една статия. Отива при един вестник с псевдоним да я вземат и да я напечатат във вестника. Редакторът надрасква статията, че не е грамотно написана. Казва: „Трябва да се учиш.“ Толстой написал втора и втория път казва, че не е още добра. Написал я трети път. Най-после казва, че той е Толстой. Редакторът казва: „Извинете, господине.“

Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. Англичанинът няма време. Казва: „Нямам време. Само отпред може да туря местоимението.“ После англичанинът обича да плаща много добре, не си поплюва. Като го излъжеш, той ще ти покаже, че и той може да си отплаща, че и той е майстор. Той като те излъже втори път, няма да искаш да го лъжеш.

Сега този англичанин е в природата. Природата е англичанин. Думата „англичанин“ има две значения. Няма да ви ги кажа. Думата „англичанин“ има много добро значение, а другото значение е много лошо. Не искам да говоря за произхода на думата „англичанин“. Бритиш – то е много материално име. Щастието, което търси англичанинът, е много материално нещо в света. Искаш да бъдеш красив, хубав. Но злото в света е, че красотата и невежите хора я обичат, и учените хора я обичат. Там е злото. Ще има да се разправяш с всичките хора. Всеки от красивото, което носи, ще иска да вземе. Всичките хора обичат парите. Ако е умен, ще ти каже: „Дай пари.“ Който не е умен, ще ти покаже дулото на револвера. Казва: „Дай парите.“ Какво ще правиш? Приятно ли е да бъдеш богат? И да те обират? Не е приятно.

Другото положение е, че ние всякога оставаме недоволни, а трябва да бъдем доволни. Недоволството е един недовършен процес. Там се лъжем. Като си доволен, всичко светне. Щом станеш недоволен, трябва да знаеш, че си влязъл в незавършените процеси. Направете един опит. Тук в миналата война един от Варна спечелил шест хиляди марки. Казва: „За двадесет години да продължи войната, осигурих се.“ След двадесет и четири часа умира. Писанието казва – онзи, който бил богаташ, като му родили нивите, пита се какво да прави. Казва си – ще направи големи хамбари. Господ му казва: „О, безумний, таз вечер ще ти взема душата. На кого ще оставиш това богатство.“

Щом дойдем до щастието, то е незавършен процес. Трябва да знаем, че в момента и в следния момент туй, което търсим, ще се измени. Днес си директор на една банка, утре те уволняват. Днес си министър-председател, утре слезеш от креслото. Това са все незавършени процеси. Като завземеш една служба, от тебе поучен да няма. Като си на една служба, никой да не може да те замести. Щом като могат четиридесет души да те заместят, то не е служба. Казват: „И без тебе можем.“

Ние имаме един ум. Без ум нищо не може да стане. Без сърцето нищо не може да стане. Без човешката душа нищо не може да стане. Те са правила. Говоря за завършените процеси. Там всеки може да те замести. Туй богатство, което може всеки да ти го вземе, не уповавай на него. Ние, праведните, трябва да имаме характера на онзи дервишин, който срещнал един турски бей и му казва: „Бейм ефенди, дай ми десет стотинки.“ Беят изважда кесията си, отваря я и там има турски лири, после меджидиета, черечета, по двадесет пари. Дервишинът взема двадесет пари. Беят му казва: „Вземи лира.“ „Лира не ми трябва. Двадесет пари ми трябват.“ Ако тебе ти предлагат сто милиона лева и от Господа имаш само една дума Господ да ти каже, коя ще предпочетеш? Господ иска да те прати да се учиш или тук, в България, искат да те направят министър, кое ще предпочетеш, да станеш министър ли?

Колко българи приемат Божественото и колко човешкото? Няма по-хубаво нещо от света, от това, човек да се учи. Този, министерският пост е незавършен процес. Казвам, България, като се освободила, колко министри е сменила? Ако досега имахме само един министър, не щеше ли той да оправи България? Ще има опитност. А сега един министър постои най-много четири-пет години. Какво се добива в четири-пет години?

Една музикална задача преди четиридесет години беше в моя ум. Тогава я разрешавах. Но след четиридесет години я разреших. Един закон в музиката разреших за себе си. За бъдеще музикантите ще ни помогнат. Ще го направя, тъй както слънцето, като изгрява. Светлина ще изпрати и ще се ползват. Няма да ги учи какво трябва да правят. Най-първо всички мислят, че може да започне всеки работа, както иска. Не е така. Учение ако започваш, то трябва да има основен тон. Ако не хванеш основния тон на тази гама на учението, ти ще загазиш. Ти ще станеш търговец, но особен тон има търговията. Ако няма този тон, не може да вървиш напред.

Ти искаш да ходиш по закона на любовта, да обичаш хората. Има основен тон. Любовта е цяла гама. Ти искаш да се молиш на Бога. Основен тон има на молитвата. Хората не знаят основните тонове и всеки, както знае, почва. Не е лошо и то, защото по-добре е човек да греши и да се учи, отколкото да не греши и да не се учи.

Казвам, нас ни трябва едно съзнание. Ако сутрин вие станете и вие мислите, че сте господари, вие се заблуждавате там. Ще кажеш: „Господ ми е господар.“ Сутрин, като се събудиш, да кажеш: „Аз съм един слуга.“ Или ще кажеш, че си слуга, или че си ученик и ще чуеш гласа на учителя. Ти мислиш, че си учител, че може да даваш уроци. Казвате, да се моля. Много дълбока наука е молитвата. Аз досега не съм се научил да се моля, че другите ще знаят. Аз не проповядвам молитвата. Всички сте учители по молитвата. Най-първо четем „Добрата молитва“. На български няма молитва по-добра след „Отче наш“ от „Добрата молитва“. „Господи, Боже наш, Благи и Небесен Баща, който си подарил живот и здраве, да Ти се радваме. Изпрати Духа си.“ Тъй не се говори. Време ще намериш. „Изпрати Духа си.“ Вие заповядвате туй да направи, онова да направи. Тъй не се моли. Ще кажете: „Господи, изпрати Духа си да се научим, понеже се опасявам да стана господар, понеже не съм съвършен.“ Съвършенството казва така: „Изпрати ни Духа си.“ Той е съвършен. Когато обичаш Господа, може да кажеш: „Изпрати Духа си“. Но когато нямаш любов към Бога, не говори така. Кажи: „Господи, Боже наш, Благи и небесен баща.“ Спри там и не мърдай. Като любовта помръдни. После пак се помоли. Като дойде любовта, пак мръдни. Като прочетеш „Отче наш“ от единия до другия край, сам да си доволен. Усещах вече един отговор от невидимия свят. Сега четеш молитва и казваш: „Дали ще ме послуша Господ?“ Нямам благоволение, бързам. Ние призоваваме Божието, ама без никакво почитание и уважение.

Минавам някой път някъде и още като ме срещне някой, прави една гримаса. Иска да каже: „Ти какво знаеш от съвременната наука.“ Аз зная това, което той не е сънувал. Аз зная това, което всичките учени хора не са сънували. Радвам се на това, което те знаят. Туй знание аз съм го изучил, преди те да са били на земята. Ако му кажа така, ще каже: „За какво се мислиш.“ Те не знаят. Аз никога не може да бъда като Бога. Аз не си правя тези илюзии. Когато Господ създаде цялата вселена, всичките най-възвишени същества се учат. В това време, когато изучават тази вселена, Господ мисли да създаде друга вселена. Те, като изучават всичко това, което той е създал, имат да учат в другата вселена съвсем нови работи. Те мислят, че като мен ще дойдат. Те като дойдат до моето място, аз ще бъда далече. То е статическо положение в човешкия порядък.

Казвате – може да бъда като учителя си. В Божествения порядък не може. В Божествения порядък нещата са непостижими. Аз се уча, понеже мене ме радва онзи простор на Божието знание. За мен ми носи радост. Щом имам радост, моята радост може да засегне и другите хора и те може да се радват. От изобилието, което е в мене, може да се ползват – от това, което не ми е потребно. В немотията никой не може да се ползва.

Та казвам, не съм и за онова смирение, да каже някой, че аз нищо не зная. Това не е право. Като ида при един обущар, аз съзнавам, че той знае нещо повече от мене, знае да прави обуща. Той се е учил и понеже нямам време за обущар, то казвам: „Направи тази работа и аз ще ви услужа.“ Аз съм благороден и ще призная, че той знае, няма да кажа, че нищо не знае. Един дрехар си знае занаята, един цигулар си знае занаята, една готвачка си знае занаята. Признавам правото, онова, което знае. И тя трябва да признае, че аз зная. Представете си, че аз съм лекар и зная да лекувам. Като бутна с пръста си, човекът оздравява. Имам едно шишенце в джоба си. Като намажа с него, всичко изчезне.

Казвам: „Ако ми дадеш едно хубаво ядене, ще те бутна, където те боли, и ще ти мине.“ Казва: „От четири-пет години рамото не се мърда.“ Казвам: „Ако ми сготвиш хубаво ядене, ще те бутна и ще ти мине рамото.“ Ида при някой дрехар, него го боли кръстът. Казвам: „Ти ще ми дадеш дреха и аз ще те бутна на кръста, и ще ти мине.“ Даром няма никъде. Изкуство се изисква. Тогава той ще ми ушие една дреха. И аз съм благодарен, и той е благодарен, че с една дреха може да се излекува. Десет дрехи да даде, не може да се излекува.

В сегашния живот, гледам, майките възпитават, но най-първо те нямат възпитание. Тя може да каже: „Бъдете сериозни.“ Но най-първо тя не знае какво е сериозност. Дъщерята още не знае какво е сериозно. Тури сто кила на гърба на човека, стане сериозен. Като му туриш дълг от двеста-триста хиляди лева, стане сериозен. Като дойде бомбардировка, всички станат сериозни, никой не се мърда, всички сме настръхнали. Благодарим за тази сериозност. По-добре веселие, отколкото сериозност. Като направи човек една погрешка, сериозността иде. В новото учение човек трябва да бъде весел. Веселието е качество на Бога. „Да се весели Господ с делата си.“ Ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е винаги емблема на светлината. Там, дето има светлина, има радост. Там, дето няма светлина, има тъга и скръб. Там, дето има веселие, то е царуването на любовта в света. Понеже Бог е направил всичко съвършено, той се весели, като гледа цялата вселена какво благо ще донесе, как всички хора ще се научат да бъдат добри и да слугуват. Той се весели в онова, което те придобиват.

Тогава четете в Библията: „В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена. И рече Бог да бъде виделина.“ Първото нещо – човек, като стане сутрин, да признае виделината в себе си. Казвам, съвременната наука е обоснована на най-долната част на челото. В туй отношение и животните имат наука. То са факти. Съвременната наука има факти, факти, факти насъбрани. Тия факти не са обосновани. Има факти от материалния свят, има факти от духовния свят, има факти от умствения свят и от Божествения свят. Те се различават. Най-първо трябва да знаеш факт ли е. Няма какво да се спориш. „Изгрява слънцето“ какво означава? Изгрява слънцето, всичко на добре върви. „Залязва слънцето“ Какво е? Започваш добре да мислиш, то е изгрев. Започва да отслабва умът ти, то е залез.

Това са процеси. Вие се смущавате. Казвате – едно време обичах. Тогава не сте изучили методите на изгрева и залеза. Щом има залез, ще се събереш в себе си, ще започнеш да учиш. Ще идеш при онези хора, на които слънцето е изгряло. Щом твоето слънце е залязло, иди при ония хора, на които слънцето е изгряло. То е философия. Затуй един момък, на който слънцето е залязло, трябва да търси една мома, на която слънцето изгрява. Една мома, на която слънцето е залязло, да търси един момък, на който слънцето изгрява.

Това са контрасти, противоположности в света. Искате двама светии да ги турите на едно място. Един учител може ли да преподава на плуг? Не могат, нито е умно. Христос казва: „Един е вашият учител, не могат да бъдат двама.“ Учениците може да бъдат много, но учителят може да бъде само един. Един учител има много ученици. Под думата „учител“ се разбира един от ония, който може да разрешава всичките задачи. Да няма нещо, което да не може да направи. Ученикът това не може да направи.

Казвам, сега ние на земята, целият свят се намира в едно тревожно състояние. Казвам, колко са герои хората. По някой път се поставям в положението на тия, които отиват на бойното поле и виждам колко тия хора са смели. Бомби падат от аероплани, снаряди падат, куршуми от картечници – и тия хора вървят напред, един падне, друг падне и всички са безстрашни. После работа вършат. Тези, които са ранени, правят операция, мислят къде да ги турят, къде да ги лекуват. Казвате – това не е разумно. Не, това е човешки порядък, от който Бог учи хората. Те се оплакват на Господа. Господ ги пита: „Хубаво ли е туй, което правите?“ И тогава той ще покаже своя порядък. Най-първо Бог ни поставя да опитаме нашия, харесваме ли го – и после ще опитаме Божествения. Казва: „Харесваш ли го?“ Да, прави го.

Доброто, това е Божественият порядък. Злото, това е човешкият порядък. Любовта е Божественият порядък, безлюбието е човешкият порядък. Безверието е човешкият порядък, вярата е Божественият порядък. Надеждата е Божественият порядък, безнадеждието е човешкият порядък. Сега се заблуждаваме и казваме – няма надежда. Значи си влязъл в човешкия порядък. Какво да правя? Ще излезеш от човешкия порядък и ще влезеш в Божествения. Да кажем, че в една човешка изба. Какво има да излезе от човешката изба? Мъчнотия е там, да излезеш из човешката изба навън. Ти си си внушил, че не може да излезеш. Ти се самозаблуждаваш. Десетина стъпала има. Ще излезеш, ще видиш слънцето, ще се зарадваш. Когато дойдем до любовта, всички казват – не може да обичаш. Аз щедрост от болните хора не искам. Работа от болните хора не искам. Учение от невежите хора не искам.

Та казвам, най-първо не се занимавам с отрицателните качества на човешкия живот. Да кажем за някого, че той е невежа, ние спъваме себе си. Тури го навън от ума си, не се занимавай с него какъв е той. Аз просто турям – не се е учил. Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. Кой от вас е изучавал прилагателните? Къде туряте запетая, къде туряте точка и запетая, къде туряте две точки. Двете точки е закон на разумността. Може да употребите две успоредни линии. Две точки в делението имаме. Двете точки – ще знаеш хубаво да делиш. Като делиш, на себе си оставяш по-голям дял, а на другите по-малък – не е правилно.

В делението всякога по единица ще делиш. То е правилният живот. Казва: „Раздели ми две.“ На тебе една ябълка, на мене другата. Щом ябълката е цяла, не я режа. Половина никога не давам никому. Ще кажете: „Нали трябва милосърдие.“ Да почака. Аз съм чакал десет години. Той ще чака една година, девет години ще има още да чака. Да се учи на търпение.

Някои търсят по любов. За да може да любиш, трябват ти десет години. Може на десет, на двадесет, на тридесет години, но мисля, че само на сто години човек не загазва в любовта. На деветдесет, на осемдесет, на петдесет години може да загази. Това са математически отношения. Казват – любовта е за младите хора. Те, старите хора, не знаят любовта. Младите загазват, понеже старите им внушиха, че любовта била в тях. Старите, за да не ги оберат, казват: „Ние нямаме нищо, ние сме бедни хора.“ Старият казва: „На колко си години?“ В България много малко столетници има. Те са таман за любов. Някой е столетник. Сега вие казвате – то до сто години няма да иде. Турете, че на сто години ти може да любиш, ще те благослови Господ. Тури сто, че е закон на ангелите. Можеш да кажеш: „Я го постигна, я не.“ Тури пред себе си този закон. Кажи: „Ще ида да посрещна слънцето.“ То може да не дойде при тебе, но няма да се отбие от пътя. Ти ще придобиеш всичките благословения, които може да ти даде. Ако му кажеш: „Ела ми на гости.“ То ще каже: „Занято съм.“ „Малко се отбий.“ „И туй не мога да направя. Каквото искаш, може да ти дам, но да се спра в пътя си, не може. Когато свърша работата.“ Кога ще я свърши, и ние не знаем.

Казвам, дръжте примера на слънцето. Никога не се отбивайте от вашия път, кой каквото и да ви даде. Погрешката е, че ние се спираме. Не ти трябва. От какво страда той? Гладен е – хляб му трябва. Жаден е – вода му трябва. Оплаква се от някого. Няма какво да се оплаква. Дай свободно.

Днес ви говорих за българската Харла. Чувал съм от едно място да казват Харла. Във Варненско ме водиха на една голяма чешма, която наричат Харла. Кара воденица, изобилно вода тече и много хубава вода. Ние, съвременните хора, се нуждаем от една Харла, която да кара една воденица, да полива нашите градини в ума ни, в сърцето ни и в душата ни.

На първо място, не се спирайте в отрицателната страна на живота. Ние седим и казваме: „Аз това не го зная.“ Знание е – запалила се е къщата ти. Духнеш – изгасне. Само веднъж имам един пример, който ще ви приведа. Една българка – доста видна, красива – се оженва. Има едно малко дете. Тя си легнала да спи. Чаршафът увиснал. Детето запалило свещ и се навело под леглото да вземе орехи. Със свещта запалило чаршафа. Влизам, тя се изпоплашила, вика: „Изгоряхме.“ Да изгорят, още малко. Вземам чаршафа и из прозореца навън. Свърши се работата. Казвам, какво ще стане. Навън огънят ще прояви своята деятелност. „Чакай – казва, – то е чаршаф, може да го не хвърлям.“ Аз вземам чаршафа и през прозореца го хвърлям, не чакам повече, защото работата ще се усложни. Казвам, гори чаршафът – и изведнъж през прозореца навън. Какво ще стане? Благодари на Господа, че чаршафът отива, вие оставате. Аз ако не бях, тази жена и детето, всичко щеше да иде. Влизам вътре навреме – в този случай, за да ви го кажа. Сега чаршафът гори, и пак съм тук. Този чаршаф – навън. Трябва смели хора да служат на Бога, в малките работи да служат.

В ума ми има два примера, които ми правят много добро впечатление. Вървя замислен, развързала се е връзката на обущата ми. Едно красиво момиче се навежда да ми свърже връзката. Казва: „Аз ще я свържа.“ То се наведе и започва да я връзва. Като го погледнах хубаво, се усмихнах. Помня усмивката, която съм дал на туй момиче. Казвам: „Благодаря.“ Видяла развързаната обувка. Можеше да си изгубя обувката.

Аз схващам по-дълбоко. Обувката е доброто. Развързаната обувка – човек има възможност да кръшне нанякъде. На туй момиченце казвам един урок. Като видиш развързана обувка на човека, свържи я, да се не изгуби доброто. Туй момиче нищо не ми каза. Усмихна се. Туй, което аз съм направила, направи го и ти. Срещнеш някой, който има развързана обувка, завържи я. Считам, чу туй момиченце беше пратено от невидимия свят за една задача. Виждам кой отвътре. То е малко, но вътре има много ум. В света има много трудни задачи, няма да разправям. Не мисли, че като кажеш, ще стане. Ще срещнеш такива противоречия, които не си сънувал.

Другият пример беше – преди три-четири години се връщам от София за Изгрева. Аз идвам нагоре. Една каруца, натоварена с въглища, а конят слаб, нехранен, турили му повече, не може да тегли. Спрял се на пътя. Мисля, че тези въглища ги караха на Изгрева или за някой на Изгрева. Спрял се каруцарят и бие коня. Аз се спрях. Какво да му кажа? Мислех да му кажа, че много е натоварил, да снеме от въглищата. В това време идат отдолу от града четири ученика и четири ученички, които свършили, разпуснали ги за матура. Вървят, говорят си весело. Като настигнаха каруцата, казват: „Да помогнем на този кон.“ Като дойдоха тези четири момичета и четири момчета – от една страна момичетата, от другата страна момчетата – подкараха колата, като изкараха колата на равното, започнаха да играят и да слизат надолу. Ако всичките българи бяха следвали този пример, конят ще излезе на равнина, ще се оправи работата. Те имаха любов. Казват: „Не го бий. Ние ще помогнем, конят е слаб.“

Та сега трябват проводници от хората на Божията любов да подемат великото дело на Господа в света, което е застанало и не може да върви. Трябват четири момичета и четири момчета и този кон да тръгне. Тия четирите момичета са умните хора. Тия четирите момчета са умните хора. Това е реален пример. Като гледах лицата, харесваха ми. Не са сбутани. Трябва да се работи в света. Сега аз искам да бъдете като това момиченце. Аз искам да бъдете като тия четирите моми и четирите момци. Това ви пожелавам на всинца.

Турете три правила в живота. Всичко да правите заради Божията любов – и най-малкото, каквото и да е. Всичко да правите за Божията мъдрост. И всичко да правите за Божията истина. Тогава ще имате живот, знание, свобода. Те сами по себе си ще дойдат. Ние мислим за много работи, които не помагат. Щом турите любовта, всичко ще дойде. И здрави може да бъдете. Ще имате власт, като направиш нещо, никой няма да те бутне.

Казвам, не стойте на старото, как са живели хората. Сега как трябва да живеем. То е новият път. Аз ви казвам туй, което съм опитал. Бог е верен и няма по-верен от него. Ние трябва да му слугуваме. Ако му слугуваме, той ще направи всичко за нас. Ако се колебаем, ще имаме лоши последствия. Досега сме се лутали, бъркали сме се навсякъде. Да турим основното: слугуване на Бога от любов. Не по правила и закони, без закон, да вършим по Божие подбуждение. Да си радостен, че си направил нещо. Вървиш по пътя, една мравка се дави, помогни ѝ. Някой лист паднал. Най-малката работа извърши. Всичко като се прави с любов, няма противоречие. Тогава всичко е в съгласие. В любовта всичко е добро.

„Отче наш“

Неделна беседа
28 ноември 1943 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ


placeholder
V1-ON