НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Синовно отношение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Синовно отношение

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, хора, аз, бог, път, казва, светлина, война, бият, земя, казвам, мисли, работи, мисъл ,

 Утрини Слова , София, 17 Октомври 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


[ Лука, гл. 5,]

В пета глава от Евангелието на Лука, 19 стих, е казано: „Понеже не намериха място, отдето да внесат болния, възлязоха на покрива, и през керемидите го спуснаха с одъра пред Исуса". Ако днес човек се осмели да отвори покрива на някого и оттам да спусне болния, ще го дадат под съд. Ние похвалваме тия хора за смелостта им. Голяма е била тяхната смелост, но и къщата не е била много солидна. Ако покривът е бил като сегашните, не биха могли да го отворят. Смел трябва да бъде човек в доброто, даже и да сгреши. За предпочитане е да бъде смел, отколкото страхлив. Понякога и страхът е на място. Ако заекът срещне мечка, трябва ли да прояви смелост, да се бори с нея? Той трябва да разчита на краката си и да бяга. Тук се изисква разумност, а не смелост. Трябва ли човек да бяга от пчелата? Смешно е да 6ягаш от пчелата. Спри на мястото си, вдигни главата си и духни към нея. Тя се плаши от вятъра. Щом духне вятър, пчелите се скриват в кошерите. Обаче, не е позволено на пчеларите да опушват с дим кошерите за да взимат меда. Това е насилие, а насилието води към зло.

Стремете се към доброто в живота. Всеки ден трябва да внасяме нещо ново в живота, колкото и да е малко то. Вижте, как художникът започва своята картина. Ако рисува човек, той първо поставя основните черти: челото, носа, брадата. Като направи скицата, всеки ден прибавя по нещо към портрета. Той постепенно дохожда до най-малките подробности. Ако художникът бърза да свърши картината си в един ден, нищо не е постигнал. Само скиците стават бързо. Има художници, които са майстори на скици, но малцина могат да нарисуват човека такъв, какъвто е. Гледаш един портрет, виждаш, че добротата на тоя човек е пресилена. Той е представен по-добър, отколкото е в действителност. Някой художник нарисувал някого по-смел, по-красив, отколкото е в същност. – От кого зависи това? – От художника. Смелият художник предава своята смелост на човека, когото рисува. Страхливият художник предава своя страх на човека, когото рисува. Какъвто е характерът на художника, такива са и неговите картини.

Казвам: Мнозина ме слушат, малцина ме разбират. Това зависи от разбирането. Всеки разбира според своята мярка. Не е лошо това, но понякога вие съкращавате тая мярка. С един или с два милиметра, но все ще я съкратите. – Защо става така? – Защото бързате. Кое е по-добре: да увеличава човек нещата, или да ги намалява? Това се определя от случая. Ако ти е дошъл гост и пожелаеш да го нагостиш, дай му изобилно ядене, да остане доволен. Когато се храниш, никога не преяждай. На госта ще дадеш изобилно, да не мисли, че си скъперник. Към себе си ще бъдеш строг, няма да преяждаш, а към госта си щедър. Не мисли, че той ще те ощети. Колко ще изяде един човек? Може ли да изяде един хляб? Има хора, които ядат много, но те се срещат рядко. Те минават за големи герои.

Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне. При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кг., два килограма хляб и един килограм халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кг., но с кожата, с вътрешностите – неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7–8 килограма най-много. Има нещо преувеличено в тоя факт, но има и нещо вярно. Срещат се хора, които ядат много и около тях се създават легенди. Българинът обича да преувеличава и да намалява – това е негова черта. Един американски писател описал два интересни случая за хора, които ядат много. Един американец влязъл в едно сиротопиталище и изял закуската, приготвена за 70 деца. Друг американец изял яденето, приготвено за 20 души. И двамата надминават българина, който изял едно агне.

Трябва ли човек да яде много? – Това не е в съгласие със законите на природата. Чрез яденето тя опитва хората. За да ги изпита, на едни дава много, на други – малко. Може ли слонът да се задоволи с едно кило ориз? Десетки килограми ориз са нужни, за да се нахрани. Какво ще прави бащата, ако синът и дъщерята ядат като слона? Той ще се види в чудо, не може да ги задоволи. В бъдеще човек ще яде малко. За да дойде до това положение, той трябва отсега да намалява количеството на храната. Сегашният човек работи извън мярката, с цел да осигури яденето. Днес голям процент от хората умират от преяждане и от пресилен труд за осигуряване на прехраната. Те ядат бързо, не правят подбор в храните. Това изтощава и разстройва организма. Малък процент от хората умират от други болести.

Помнете: Яденето е велик процес, свързан с любовта. Който не яде с любов, сам се излага на страдания. Който яде бързо и преяжда, сам се излага на страдания. Според една статистика, 95% от хората страдат от преяждане, от недоволство. Те ядат и не благодарят – все намират нещо, от което са недоволни: яденето било пресолено, постно; хлябът бил твърд или недопечен. Хигиената на яденето изисква от човека да благодари за хляба и за яденето, които му се дават. Не съм срещал човек, който да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Който не благодари, всякога ще се натъква на лош хляб и на лошо ядене. В това няма никакво изключение. Подобното подобно привлича. Любовта привлича хубавото, красивото, чистото, а безлюбието – лошото, нечистото. Когато хората грешат, яденето им е лошо. Когато хората се бият, яденето им е лошо.

Съвременните хора се бият, милиони хора се убиват, но всичко това не е волята на Бога. Това не е в съгласие със законите на природата, нито е определено да стане. Понеже хората се отклониха от законите на любовта, на мъдростта и на истината, войната дойде като естествено последствие на това отклоняване. На това се дължи и намаляването на дажбите. Днес хлябът се намали, захарта, месото, маслото също се намалиха. Днес най-здравите хора отиват на бойното поле, да правят окопи, бункери, укрепления. Казват за някого, че е лош. Не е лош, но е войник на бойното поле, въоръжен е, воюва. Без да иска, ще те докосне с оръжието си.

Казват за някого, че работите му не вървят добре. Много естествено, умът му е зает с ненужни работи. Вместо да се занимава с велики и красиви неща, той впряга ума си в работи, които го изтощават. Човек трябва да воюва, но за това се изисква ум, доброта и сила. Ако не си най-умен, най-добър и най-силен, не воювай с никого. Има смисъл да воюваш, ако си въоръжен. С какво трябва да се въоръжиш? Как трябва да воюваш? След сегашната война милиони мъже и жени трябва да работят усилено, най-малко 30 години, за да изправят погрешките, които са направили. Милиони майки трябва да работят, за да изправят погрешките на войната. Не е лесно да се родят толкова синове и дъщери, които да заместят числото на убитите. Това са сравнения, от които се виждат последствията на войната.

Казвате, че само неразумните хора се бият. Не е въпрос само за външната война. Страшна е външната война, но по-страшна е вътрешната. Един човек се разгневи и, без да съзнава, убива милиони клетки в себе си. Скарат се или се сбият двама души, двойно число клетки умират. Това е излишно разпиляване на енергия. Гневът разрушава човешкия организъм. Като се разгневи, човек отпада, губи енергията си. Някой се оправдава, че наследил гнева от майка си или от баща си. Същевременно казва, че е роден от Бога и следва пътя на Христа. Това е невъзможно. Не може да се родиш от Бога и да се гневиш. Христос си послужи само веднъж с камшик, да изгони търговците от храма, и повече не повтори. Като влезе в храма и вдигна камшика, Той рече: „Ревността към тоя дом ме изяде". С вдигането на камшика, Христос искаше да каже, че човек трябва да изхвърли своите лоши мисли, чувства и желания навън. Така трябва да се разбира постъпката на Христа. Ако мислите, че Христос имал намерение да изгони лошите хора от църквата, светът никога няма да се оправи. С камшик светът не се оправя. Лошите хора в църквата представят ония същества в човека, които търгуват с Божественото. Който иска да служи на Бога, сам трябва да се заеме да очисти своя храм. И тогава, като влезе Христос в неговия храм, няма да вдига камшика си, да гони търговците. Някой се извинява за погрешките си. Няма нищо лошо в погрешките, но човек трябва да знае, защо греши. В тъмнината се допущат всякакви погрешки. Обаче, светлината не допуща нито една погрешка. Ако грешиш, ще знаеш, че живееш в тъмнина. Ако не грешиш, живееш в светлина.

Съвременното човечество трябва да се поправи. Божественият свят е добър, но човешкият свят е развален. Хората са го развалили, и те сами трябва да го поправят. – Кой ще оправи света? – Добрите хора. Както в невидимия свят има добри и лоши същества, така и в човешкия свят има добри и лоши хора. Първият Адам, който беше създаден по образ и подобие на Бога, беше добър и праведен. Обаче, вторият Адам, който беше направен от пръст, носеше греха в себе си, затова сгреши. И Ева, направена от реброто на Адам, също сгреши. Всеки мъж и всяка жена, направени от пръст, имат слабостта да ядат повече, отколкото им е нужно. Някои казват, че човек е направен от кал. Не, той беше направен от най-хубавата пръст, а не от кал. Частиците на тая пръст бяха издържливи и трайни. Впоследствие, когато човекът сгреши, те изгубиха своята чистота и трайност. Така се създадоха различните болести и тумори, от които хората и до днес страдат. Ако се питате, защо идат болестите, ще знаете, че те са резултат на отслабване на любовта, мъдростта и истината; болестите са резултат на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. Възприемайте повече енергия от слънцето, ако искате да бъдете жизнерадостни. Радвайте се на изгряващото слънце, ако искате да продължите живота си.

Мнозина се отдават на грижите си и не обръщат внимание на слънцето, което изгрява. Заети само със себе си, те са недоволни от слънцето, от неговата топлина и се оплакват, че то силно грее и ги изгаря. Да благодарим на слънцето. Без него злото щеше да бъде по-голямо. Злото, нещастието и страданието са резултат на човешкия живот. Бог не създаде оръжието – човек го създаде. Човек злоупотребява с благата, които слънцето създава, и казва, че слънцето е причина за нещастията. Слънцето създава изобилно блага, но човек, като не може да отвори сърцето си, задържа ги само за себе си, докато се развалят и започнат да гният. Гнилите и развалени ябълки се продават евтино, но те носят болести. Прясното мляко и масло се продават скъпо, по 400–500 лв,; развалят ли се, бързат да ги продадат. Пазете се от стари, развалени храни. Пазете се от стари, развалени мисли, които евтино се продават.

Стремете се към правите и нови мисли, които никога не се продават. Добрите чувства и желания, както и добрите постъпки също не се продават. Който се е опитал да продаде една добра мисъл, едно добро желание или една добра постъпка, всичко е изгубил. Мислите, желанията и постъпките са живи и съзнателни. Щом почувстват, че господарят им мисли да ги продаде, те веднага го напущат. Стихът от Писанието, в който се казва, че Бог ще изпрати Духа си, се отнася до посещението на човека от добрите мисли, чувства и постъпки. Духът внася красивото и възвишеното в човека. Да мисли човек, че може без Духа да се прояви, това е криво разбиране, крива мисъл. Божият Дух, като жива енергия, слиза отгоре и действа върху човешката душа. Мощен е Божият Дух, мощна е Неговата енергия. Тя повдига угнетения, оживява мъртвия, оздравява болния. Когато Духът те посети, ако кажеш на болния, че ще оздравее, най-много след два дена той ще стане от леглото си. Кажи на обезсърчения, че животът му ще се осмисли, той ще вдигне увисналата си глава и ще тръгне смело напред. Мощна е Божията мисъл. Тя върши чудеса.

На какво се дължи обезсърчаването? – На отрицателната мисъл на окръжаващите. Както физически силният човек може да те хване за ръцете и завърже с въже, да не мръднеш от мястото си, така и отрицателната мисъл на окръжаващата среда може да те окове и ограничи. Отрицателните сили могат да заведат човека, дето пожелаят. Някой казва, че в умствения свят поне може да бъде свободен. Зависи, под чие покровителство се намира. Ако е под влиянието на отрицателната мисъл, той не може да бъде свободен. Ако е под покровителството на любовта, на мъдростта и на истината, той е свободен. Вън от любовта, вън от мъдростта и вън от истината, никаква свобода не съществува. Търсите ли свобода, ще я намерите в любовта, в мъдростта и в истината. Търсите ли свобода, ще я намерите в живота и в знанието. В свободата има живот, в свободата има знание. Свобода, която не носи живот, не е истинска. Защо е свободен човек, глупости ли да върши? Ако можеш да подобриш живота си и да се освободиш от противоречията на ума и на сърцето си, ти си свободен човек. Ако не можеш да постигнеш това, ти не си свободен.

Животът освобождава човека. Зад живота стои любовта, а зад любовта – Божият Дух. Дето животът, любовта и Духът не присъстват, там няма свобода. Ако животът, любовта и Духът не присъстват в човека, той не е свободен. Свободата иде чрез светлината. Както светлината е свободна да прониква навсякъде, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез въздуха. Както въздухът се движи свободно, така и ние трябва да бъдем свободни. Свободата иде чрез водата. Както водата тече свободно, така и ние трябва да бъдем свободни. Както хлябът минава свободно през живите същества, така и ние трябва да бъдем свободни. Затова Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си." Жив е хлябът, живо е житното зърно. То говори на човека, както Бог му говори отвътре. Крушата, ябълката също са живи. И те говорят на човека.

Някои религиозни очакват Христа да дойде отвън, да им говори. Христос е в светлината, във въздуха, във водата, в хляба и в плодовете. Не Го търсете отвън. Достатъчно е да приемеш хляба с любов, за да ти проговори. Яж плодовете с любов, за да ти проговорят. Човек може да проповядва чрез плодовете. Посади няколко плодни дървета, отгледай ги с любов и, кой как мине, давай по един плод. Така ще проповядваш по-добре, отколкото с думи. Който иска да стане проповедник, нека отгледа 20–30 плодни дървета и да раздава на всеки уморен и ожаднял пътник. Ще кажете, че това е губене на време. Кой не си е губил времето? Кой не е съжалявал за изгубеното време? Ако си изгубил част от времето си за непотребни неща, дай малко време и за отглеждане на няколко плодни дървета, да видиш, какъв резултат ще имаш. Сейте изобилно семена в живота си и знайте, че времето ви не е изгубено. Това обновява и подмладява човека. Новото учение изисква млади, жизнени хора, способни за работа. Да се подмладиш и обновиш, това не значи, че ще живееш вечно на земята. Ако живееш 120 години, това е достатъчно. Повече от 120 години не може да се живее на земята, няма условия за това. Като живееш 120 години, ще напуснеш тялото си, както събличаш старата си дреха. Ще съблечеш дрехата си и ще благодариш на клетките, които са работили за тебе цял живот.

Мнозина гледат на тялото си като на временна машина; щом тя престане да работи, всичко се свършва с нея. Не е така. Милиарди клетки има в човешкия организъм, които са живи, съзнателни и организирани, както хората се организират. Вижте, как днес, във войната, се организират милиони хора, които изпълняват специфична работа. Всеки върши работата си точно на време, с пълно съзнание за своето задължение. И войната крие нещо добро в себе си. Външно войната се води от хората, но зад тях се крие нещо друго. И конете взимат участие във войната, но друг ги напътва. Конят не отива доброволно на война, господарят му го кара. Както конникът възсяда коня и го управлява, така и духовете възсядат хората и ги карат да се бият. Кога ще се свърши войната? – Когато конниците слязат от хората. Докато са на гърба им, войната ще продължава. Обикновено войните стават вечер, в тъмнина, когато хората не виждат, че ги възсядат. Невъзможно е през деня да става война. Сега на земята владее нощ. Тази е причината, дето съзнанието на обикновените хора е в тъмнина. Например, ако в мирно време убиеш човек, ще те съдят, ще те затворят и скъпо ще платиш за престъплението, което си направил. Ако в време на война убиеш 10–20 души, ще минеш за герой, за което ще получиш кръст за храброст. – Какво показва това? – Че личният морал е по-висок от обществения.

Когато се говори за съзнанието на народите и на цялото човечество, виждаме, че те са останали назад. Много трябва да се работи върху съзнанието на един народ, за да се повдигне до нужната висота. И отделният човек не е прогресирал много. Въпреки това, някои хора се опитват да пророкуват. Често се чува пророчеството на тоя, на оня, кой народ ще победи в сегашната война. Ново слънце ще изгрее! То се приближава вече към земята. Щом се яви първият лъч на това слънце, войната ще престане. Тогава хората ще разберат, че не трябва да се бият. Право ли е двама братя да се бият? Те се бият, защото са пияни. Като изтрезнеят, ще си подадат ръка. Днес се бият християнски народи. Какво ще спечелят от войната? Ще видят, че не са разбрали още Христовото учение. Както евреите не приеха на времето Христовото учение, така и сегашните християни не разбраха Христа. Да се биеш, това не е в съгласие с Христовото учение. Войната е остатък от езичеството. Казано е в Писанието: „Той отначало беше отцеубиец." За кого се говори в тоя стих? – За черните братя, последователи на черната ложа.

Помнете: Любовта изключва убийството. Човек няма право да убива. Грънчарят, който прави грънците, има право да ги чупи. Обаче, чиракът, който само помага, няма това право. Следователно, ако войната е от Бога, на място е; ако е от хората, не е на място. Има ли право конят да ритне човека и да го убие? Ако си позволи това, куршум го чака. В съзнанието си човек минава през една тъмна нощ – кали юга. Попадне ли в тая нощ, той може да извърши най-голямото престъпление. Външно човечеството има добри условия за развитие, но вътрешно то минава през тая тъмна нощ – кали юга. Дълъг е периодът на тъмната нощ. Той започна от съгрешаването на първите човеци и продължи до времето на Христа. Христос дойде на земята да каже на хората, че това тъмно време изтича. Сегашното време е край на кали юга, край на черния век. Като изтече това време, ще настъпи светлият век на човечеството. Идат вече светлите братя на земята. Иде новото време в света. Някои от светлите братя ще се въплътят, други ще се вселят. И едните, и другите ще бъдат видими. Те ще разрешат всички въпроси правилно. Те ще напишат: Не е позволено на хората да се бият. Какво допринася войната? Хиляди и милиони хора умират, хиляди и милиони хора се осакатяват. Всички тия хора са гласували за войната. Днес всички следят с интерес, кой ще победи: германци, руснаци, италианци, или англичани. Пророците предсказват едно, вестниците пишат друго – всички очакват края на войната.

Казвам: Горко на ония хора и на ония народи, които не вървят в Божия път! Това е пророчество. Бог е против ония синове на непослушанието, които не вършат Неговата воля. В това отношение, всички хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руснаци, и италианци, и англичани – всички са на едно стъпало. Пред Бога всички народи са непослушни. Всеки народ преследва своите лични интереси, а не интересите на Божието Царство. Така е било, така е днес, но бъдещето носи новото. Всеки човек, всеки народ първо ще има пред вид интересите на Бога, а после своите. Всеки ще разбере, че това, с което разполага, не е негово. Слънцето, от което се ползваме, наше ли е? Растенията, цветята, камъните, въздухът и водата, с които се ползваме, наши ли са? Земята наша ли е? Ние сме дошли на земята като наематели, и Бог ни изпитва. И като живеем, това ще ни се въздаде. Никои желаят да победят германците, други – англичаните, трети – руснаците. Защо желанието на хората е различно? Аз бих желал любовта да победи; аз бих желал мъдростта да победи; аз бих желал истината да победи. Аз бих желал животът, знанието и свободата да победят. Аз бих желал движението, учението и работата да победят. Когато любовта победи, животът ще дойде; когато мъдростта победи, знанието ще дойде; когато истината победи, свободата ще дойде. Това е истинската победа. Тая победа трябва да желаем всички. Ако човешкото победи, какво ще придобием? Едни ще бъдат потиснати, а други – свободни. Това не е победа.

Светските хора имат право да разчитат на себе си; те имат право да мислят, както искат, но духовните хора не могат да мислят като тях. За духовните хора е не само погрешно да мислят криво, но и грешно е. Ние трябва да се молим да дойде светлината, да изгрее тоя ден. Светлината трябва да озари всички народи, да съзнаят, че пътят, по който вървят, не е прав. Те трябва да разберат, че методите, с които си служат, не са човечни. Ако двама души искат да се бият, нека се замерват с ябълки. Единият да подхвърли една ябълка, другият да подхвърли една ябълка и, който може да удари с повече ябълки, той ще излезе победител. Ще кажете, че е глупаво да се бият хората с ябълки. А да се бият и убиват, както сега, е умно. За предпочитане е да воюваш с ябълки, отколкото със сегашните оръжия.

Сегашните хора лесно се обиждат. Не се отнесли с нужното внимание към някого, и той веднага се възмущава. Казва: Знаете ли, кой съм и отде ида? Знаете ли, на коя държава съм посланик? Ако си посланик на една държава, трябва да зачиташ законите на тая държава, и тя ще зачита твоите права. Следователно, и ние, като дохождаме на земята, трябва да зачитаме нейните закони. Само така тя ще зачита нашите права. Само така ще има правилна обмяна между земята и нас. Какво виждаме днес? Срещат се двама души, не се познават, а се критикуват. Не е лошо да критикуваш, но ако познаваш нещата. Какво означава думата „критика"? Тя е съставена от две думи: крие и тика. Значи, критикът крие и тика нещата напред. Критикът скрива истината, а вади логическото заключение напред. Ще доказва, че някой е прав, защото бил обиден. Какво представя обидата? – Муха, която безпокои човека. Той може лесно да се справи с мухата. Достатъчно е да духне, и ще се освободи от нея. Ако не вложиш мисъл и чувство в духането, нищо няма да постигнеш.

Един наш познат, от търновските села, крайно религиозен, решил да опита силата си, да види, доколко е напреднал. Като се разхождал край селото, видял един бик между говедата и си помислил: Ще хвана бика за рогата и ще му заповядам да не реве. Приближил се до него, хванал го за рогата и му казал: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да мълчиш! С едно мръдване бикът го повалил на земята. Говедарят видял, какво става, и веднага дошъл на помощ на нашия познат. Ако не беше говедарят, апостолът нямаше да остане жив. Питам: Трябва ли човек да се бори с бик, за да опитва силата си? Бикът нека си реве. Неговото място е между говедата. Нека си пасе спокойно, а ти мини край него, без да го закачаш.

Казвам: Не се занимавайте със злото в себе си. Не го пъдете. Не е ваша работа да се борите с него. Само любовта може да се бори със злото. Само мъдростта може да се бори със злото. Само истината може да се бори със злото. Ако любовта, мъдростта и истината не могат да ви спасят от злото, никаква сила не може да ви помогне. Любовта, мъдростта и истината са сили, които излизат от Бога и работят за нашата свобода. Да приложим любовта за основа, да освободи живота. Да приложим мъдростта за основа, да приемем знанието. Да приложим истината за основа, за да станем свободни. Ако не приложим любовта в живота си, никакво знание, никаква свобода не можем да придобием.

Знание е нужно на съвременните хора, да разбират, какво място да заемат, какви връзки да нравят помежду си. Тръгнеш с някого, туриш го от лявата си страна, той заема дясната; туриш го надясно, той заема лявата страна. Той не разбира, че ако върви отляво, ще изгуби разположението си. Много пъти съм правил опити със своите приятели, но те като не разбират, какво правя, постъпват по своему. Не е безразлично, дали ще вървиш от лявата или дясната страна на човека. Някой седне на края на трапезата и се чувства обиден. Повечето хора се борят за първите места. И във времето на Христа двама от учениците Му, Заведеевите синове, пожелаха един от тях да седне отляво на Христа, а другият – отдясно. Който иска да седне отляво или отдясно на Христа, трябва да има знание. Правило е: ако умът работи повече в човека, тури го от лявата си страна; ако сърцето му работи повече, тури го от дясната си страна. Ако не спазвате тия правила, често ще изпадате в противоречия. Дясната страна на човека е свързана със светлината, а лявата – с топлината. Някои хора обичат топлината, а други не обичат да стоят на топло. Който обича топлината, трябва да стои надясно, дето е светлината. Който обича светлината, има права мисъл; той трябва да стои наляво. Само така ще се оправят работите. Сърцето има нужда от помощта на ума, а умът – от помощта на сърцето. Умът и сърцето се нуждаят от помощта на душата и на духа. Духът следи, наблюдава, какво прави човек и тихо му нашепва: Не постъпваш добре. Ако постъпва добре, пак му нашепва: Добре постъпваш. Колкото и да се оправдаваш за постъпката си, той казва: Нищо не те оправдава. Колко трябва да продаваш стоката си? Колкото струва, толкова ще я продаваш – нито повече, нито по-малко. Защо ще преувеличаваш нещата? Ще продаваш крушите или ябълките толкова, колкото струват. Тежка, хубава била крушата. Колкото да е голяма една ябълка или круша, ще тежи 200 – 300 гр. – един килограм не тежи. Понякога и природата, когато възпитава, увеличава или намалява нещата. Обаче, човек трябва да има ясна представа за нещата, да ги вижда такива, каквито са в действителност. Всеки трябва да се вслушва в ума, в сърцето си, да не излиза от рамките на своето естество. Какво правят сегашните хора? Те не слушат ума, сърцето, душата си и очакват да излезе нещо особено от тях. Това е невъзможно. Нищо не може да стане повече от това, което Бог е създал. Той създаде света. Какво повече може да направи човек? Бог е работил милиарди години за създаването на света, и още милиарди години ще работи върху него. Това не се иска от човека – търпение се иска от него. Трябва да свършиш една работа за един час – не скъсявай времето, нито го увеличавай. Ако скъсиш или увеличиш времето, работата няма да се свърши добре.

Едно се иска от човека: Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка да произтичат от любовта, от мъдростта и от истината. Тогава и той ще се ползва от мисълта, от чувството и от постъпката си, но и окръжаващите ще се ползват. Както аз се ползвам от хубавата вода, така и околните ще се ползват. Както аз се ползвам от чистия въздух, така и околните ще се ползват. Посрещайте светлината с любов, за да се ползвате от нея. Ще кажете, че слънцето грее силно. Не гледайте слънцето, когато грее силно. Гледайте го сутрин, когато изгрява. При това, има особен начин за възприемане на слънчевата светлина, не само чрез очите. Малко хора могат да използват правилно светлината, въздуха и водата. Повечето хора дишат само с дробовете си. Има и друг начин на дишане – чрез астралното тяло, или чрез етерния двойник. Съветвам едного да прави шест вдишки, шест задържания на въздуха и шест издишки. Той ме пита, не може ли по-малко от шест. Друг ме пита, не може ли повече от шест. Първият иска да съкрати вдишките, вторият иска да ги увеличи. И двамата не разбират правилно закона за дишането. Аз взимам числото шест като число на Венера, да смекчи нещата – всичко да става по пътя на най-малкото съпротивление. При любовта нещата стават с най-малки разноски. Вън от любовта, разноските се увеличават. Любовта не обещава големи резултати. Тя започва с малки величини, с малки семенца, които поставя при благоприятни условия. В скоро време те порастват, стават големи дървета, които дават изобилно плод. Който прави големи къщи, той не се движи по закона на любовта – друг закон го ръководи. Без любов няма живот, няма знание, няма свобода. Без любов няма движение, няма учение, няма работа.

Какво представя любовта? – Разумно отношение на Бога към нас. Чрез това отношение ние възприемаме Божията мисъл, Божието чувство, Божията сила. – Какво носи любовта за човека? – Всички права. Тя дава истинска свобода. Чрез любовта човек определя своето синовно отношение към Бога. Откажеш ли се от любовта, ти губиш правата си, губиш свободата си, губиш синовното си отношение към Бога и ставаш слуга. На слугата се плаща, а на сина се отговаря с любов. Синът става наследник на баща си. И слугата, и синът са на мястото си, но всеки трябва да знае своето място, своите права и задължения. Ако искате да станете наследници на любовта, ще работите по нейните закони. Ако искате да ви плащат, ще станете слуги.

Казвам: Отворете покрива на вашата къща, да се освети тя. Има къщи, които не се осветяват добре – прозорците им са малки. За да се осветяват, както трябва, отворете и покрива им. Бих желал и вашите глави да се осветяват не само чрез очите ви, но и чрез покрива ви. Човек е на прав път в живота си, когато започне да приема светлината и от горната част на главата си. Ония от вас, които желаят да работят съзнателно, нека направят опит, да видят, колко мисли, колко чувства и колко постъпки се възприемат по пътя на любовта. Всеки трябва да знае за себе си, колко от неговите мисли и чувства се възприемат и прилагат с любов. Кажеш ли, че някой е лош, ти не живееш по закона на любовта. От гледището на любовта няма лоши неща в света. Ако яденето, което ядеш, е горещо и изгори устатата ти, яденето ли е лошо, готвачът ли е лош, или ти сам си виновен за това. Погрешката е в готвача, ако не те е предупредил. Погрешката е твоя, ако ядеш бързо. Обаче, яденето е добре сготвено. Това, което хората наричат зло, не е нищо друго, освен горещо ядене. Не бързай, почакай малко, да изстине яденето, и тогава яж. Казват за някого, че е много студен човек; за друг казват, че е много горещ. Вината е в ръката. Ако ръката ти е студена, не се ръкувай с хората, докато не се стоплиш; ако ръката ти е гореща, не се ръкувай, докато не се разхладиш; ако ръката ти е влажна, пак не се ръкувай, докато не се изсуши. Не е добре ръката на човека да бъде много суха. Ръката на болния е или гореща, или студена. Следователно, ако и твоята ръка е много гореща, или много студена, това показва нездравословно състояние.

Кое е естественото състояние на човека? Естественото състояние на човека изисква светъл ум и топло сърце. Не е естествено сърцето на човека да изстива; не е естествено умът му да потъмнява. Избягвайте студенината на сърцето. Избягвайте тъмнината на ума. Не яжте много гореща храна. Не яжте и много студена храна. Спазвайте тия правила, за да бъдете здрави, бодри и силни.

2-ро Утринно Слово от Учителя, държано на 17 октомври, 1943 г., 5 ч.с. София – Изгрев.

Синовно отношение

Най-често използвани думи в беседата: човек, любов, може, има, хора, аз, бог, път, казва, светлина, война, бият, земя, казвам, мисли, работи, мисъл ,

 Утрини Слова , София, 17 Октомври 1943г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Добрата молитва"

91 псалом

"Молитва на Царството"

"В начало бе Словото"

Ще прочета 5. глава от Евангелието на Лука.

"Духът Божи"

Интересен е този пасаж в главата. Като не намериха място през вратата да влязат, отвориха покрива и оттам пуснаха болния. Ако днес това би се случило - да отпорят покрива и да внесат болния, ще ги дадат под съд. Ние похвалваме смелостта да разкрият покрива, да развалят къщата. Аз предполагам, че къщата не е била модерна, съвсем еретия е била. Ако беше такава здрава, с такъв таван, както сега ние имаме, нямаше да могат да отворят тавана. В дадения случай похвална е смелостта. Смел трябва да бъде човек, макар да направи погрешка. За предпочитане е да бъде смел, отколкото да бъде страхлив. Страхът и той е намясто. Запример заекът ако иска да се бори, намясто ли е? Ако той се бори с някоя мечка, какво ще стане? Той трябва да плюе на краката си, да бяга. Да го няма. Не се изисква голяма смелост. Но един човек да бяга от една пчела, която го гони. Случва с човек да бяга от мухите. Маха с ръце, гони го пчелата и той бяга. Смешно е. Той трябва да се изправи нагоре, да я духне. Пчеларите си турят було. Пчелите ги е страх от вятъра. Всичките бягат и влизат в кошера си. Смешно е, когато човек употребява задушливи газове срещу пчелите. "Ако не дадете мед, изтравяме ви всички."

Има нещо в живота, което е добро. Всеки ден трябва да прилагаме по нещо. Вземете един художник, който започва една картина и туря основните черти - най-първо челото, носа, брадата на човека, ще направи една скица. Оттам започва да рисува картината. Ден след ден прилага по нещо, ако рисува с креда или с черен молив или ако рисува с бои. Ако бърза, няма да направи картината. Има художници, които правят скици. Малко художници съм срещал, които турят на човека неговата доброта такава, каквато е. Някой път художникът направи човека по-добър, отколкото е. Някой път го направи по-лош, отколкото е. Някой път го направи пo-смел, отколкото е. Някой път го направи по-страхлив, отколкото е. Някой път го направи по- красив, отколкото е. И в единия, и в другия случай нарисуваното не зависи от него. Може би, като го нарисува по-страхлив, художникът е страхлив. Като го нарисува пo-смел, художникът е смел. Художникът рисува картината такава, какъвто е той.

Та сега и вашето разбиране е такова. Щом ви говоря, вие ще разберете, както вие разбирате. Вие си имате една мярка. Тази мярка не е лоша. Само по някой път вие по един милиметър изяждате от мярката. Бързате. Кое е по-добро - човек да увеличава нещата или да ги намалява? В единия случай е добро, когато гощаваш един гост, който дошъл, - дай му изобилно да яде. Да има добро мнение заради тебе. Когато ти сам ядеш някое ядене, ти не преяждай. Гостенинът ти нека преяде, дай му хубаво да се наяде, да го заболи коремът, пък да си върви. Дай му изобилно, какъвто човек и да е. Като му дадеш изобилно, той заслужава да го боли коремът. Ако не му дадеш изобилно, той ще намери погрешка, ще каже: "Какъв скържав човек." Дай му изобилно, практично е това. Един гостенин колко ще изяде? Той не може да изяде един самун. Има такива малки самунчета - може да изяде, но не може да изяде от големите. Едно кило, две кила да изяде, трябва да е герой.

Аз съм чувал за един българин - разправяха един анекдот във Варненско - хванал се на бас да изяде едно агне. Този, който разправяше, казваше, че агнето било дванадесет килограма. Казвам - малко е преувеличено. Може би живо да е тежало дванадесет килограма. Като се одере кожата, като се изчисти, предполагам, осем кила да е било. Като ял агнето, изяли един голям хляб от два килограма, а отгоре изял една ока халва. Виждам, че е преувеличено. Българинът представя нещата преувеличени. Той много увеличава и много намалява. Казвам, българска черта. Но четох един американски писател, който изучавал хората, които обичат да ядат. Един такъв човек влязъл в едно заведение в едно сиропиталище, гдето била приготвена закуска за седемдесет деца. Изял закуската на всичките деца. Един друг влязъл на едно място, гдето било приготвено обяд за двадесет души и него изял. Този надминава българина. Като прочетох това, оттам насетне започнах да вярвам, че това, което казват за българина, е вярно.

Казвам, потребно ли е многото ядене? Не е потребно. Не е в реда на нещата. Нас природата ни опитва. На някои хора дава много, за да ги опита какви са. Един слон с едно кило ориз не се задоволява. И с десет кила не се задоволява, и с двадесет кила не се задоволява, и с тридесет кила не се задоволява. За една закуска му трябват още повече. Ако имаш един син, който изяжда по двадесет-тридесет кила ориз на ден, ако имаш две дъщери, които изяждат по тридесет кила ориз, двама сина и две дъщери по шестдесет - сто и двадесет кила ориз, не зная колко струва.

Ние за бъдеще не се нуждаем от многото ядене Трябва да скъсяваме яденето. Сега много работим и яденето. Вследствие на това повече от хората умират от ядене. Може би деветдесет и пет процента от хората умират от преяждане, а само четиридесет и пет процента от други работи. Много бързат хората, в яденето не подбират храните. Като седнат, лакомия има. Яденето е един велик процес на любовта. Човек, който не се храни с любов, всякога страда. Помнете едно нещо. Деветдесет и пет процента от хората страдат от преяждане. Като ядат, не благодарят, все са недоволни от нещо. Ще намерят, че яденето не е на- място, че хлябът е сух, много работи има, които препятстват.

Едно хигиенично правило е - човек трябва да благодари за хляба, който му е даден. Ако са ти дали лошо ядене и лош хляб, това показва, че ядеш без любов. Аз не съм видял човек, който благодари на Бога, да има лошо ядене. Всякога, който благодари на Бога, ще му донесат хубаво ядене. Няма изключение - подобното подобното привлича. Любовта всякога привлича хубавата храна, а безлюбието привлича лошата храна. Когато хората започнат да грешат, лошо ядене има.

Запример сегашните хора се бият, вършат нещо, което не е по волята Божия. Ние мислим, че е естествено милиони хора да се избиват. Това не е волята Божия. Това не е предсказано. Понеже хората се отклониха от Божия път на любовта, мъдростта и истината, войната е като резултат. Вследствие на това дойде дажба по сто и петдесет грама масълце, по петдесет грама месце. Захарта се съкрати, хлябът се съкрати, месцето се съкрати. Най-здравите хора отиват на бойното поле да копаят окопи, подземия, бункери, укрепления. Според мене, когато един човек е лош, той е военен, въоръжил се той вече на бойното поле. Въоръжен е от главата до петите. Не му върви. Защо? Светлината е сила. Умът, който трябваше да възприеме само хубавите работи, се ангажира в една много долна работа. Човек трябва да воюва в света. Но за да воюва, той трябва да бъде най-умен, най-добър и най- силен. Не си ли най-умен, най-добър и най-силен, не воювай с никого. Като станеш, тогава воювай. Ще знаеш как да воюваш. Когато ти искаш да воюваш, с какво трябва да се въоръжиш?

В Писанието се казва да воюваш. Запример след тази война трябва най-малко тридесет години да работят милиони жени и мъже, за да поправят една погрешка. За всичките хора, които се избиват, за да се преродят, трябват майки. Трябва майката деветнадесет години да работи и милиони майки трябва да работят, за да се поправи погрешката. Най-малкото двадесет и пет-петдесет милиона майки трябва да работят, за да поправят тази погрешка.

Сега аз правя едно сравнение. По някой път казваме - хората са неразумни, бият се. Всяка лоша мисъл във вас, тя е впрегната с кръвопролитие. Има една голяма сръдня във вас. Или скарат се двама души, като се скарате и се разгневите, пет милиона клетки умират във вас. Двама души се карат - десет милиона клетки измират. Знаете ли какъв разход е това? След туй вие се усещате убити духом, нямате разположение. Казвате: "Така съм наследил чертите от баща си и майка си." Не е вярно това. Някой казва, че е роден от Бога - и се сърди. Питам, той тази сръдня откъде я взел? Някои казват, че по пътя на Христа вървят. Виждаме, че Христос веднъж взе бича, но втори път никога не употреби този бич. Видя, че много скъпо струва. Влезе вътре и казва: "Ревността на този дом ме изяде." Ние употребяваме в този смисъл. Христос искаше да покаже в духовно отношение - всичките лоши мисли и желания и постъпки, които са в човешката душа и човешкия дух, човек трябва да ги изхвърли навън. Ако така не разбираме ние тази постъпка и мислим да изгоним от църквата хората, светът никога няма да се поправи. Църквата сме ние. Ако ние не изпъждаме тия, които търгуват в нас, не разбираме. Може да изпъдите поповете и владиците, но светът няма да се поправи. Онези, които искат да слугуват на Бога, неговият храм трябва да бъде чист. Като дойде Христос в неговия храм, да няма нужда той да образува бич и да ги изпъжда навън.

Щом постъпваме грубо, не разбираме Божията любов. Докато любовта ни царува, има неща, които са допуснати. В тъмнината се допущат много работи. Светлината не допуща погрешките. Ние искаме човечеството да се поправи, не знаем, че тъй както светът е създаден, е много добър. Криво схващате. Хората са развалили света. Бъдещите поколения, които ще дойдат, не са развалени, но много поколения, които са заминали, са развалени. Съществата, които живеят на земята, не всички са лоши. В невидимия свят има същества, които са добри, има, които са лоши. Наполовина са добри и наполовина са лоши. И в рая този закон може да ви го приведа. Писанието казва, че Бог създаде човека първоначално по образ и подобие свое. Създаде един Адам, който сгреши. А онзи Адам, който беше направен по образ и подобие, той не сгреши. Вторият Адам, който беше направен от пръст и имаше дихание Божие, той сгреши. И Ева, която беше направена от него, и тя сгреши. Казано е първо - Бог направи човека по образ и подобие свое. После се каза, че направи Бог човека от пръст. Всеки човек, който е направен от пръст, и всяка жена, която е направена от пръст, те имат слабост, ядат повече. Някои казват, че човек е направен от кал. Не е направен човек от кал, но от най- хубавата пръст, която съществуваше на земята, от нея Бог направи човека. От най-хубавите здравословни клетки той създаде тялото на човека. Ако дойде сега един съвременен лекар - заболял някой от менингит или образувал е някой тумор в главата, отварят черепа и изваждат тумора от главата. Или се образувал някой тумор в стомаха. Сега всички страдат от тумор, от живеница.

Казвате, защо са тия болести? Болестите са резултат. Всякога, когато имате намаляване на любовта, намаляване на мъдростта, намаляване на истината или намаляването на живота, отслабването на живота, намаляването на знанието, намаляването на свободата, болестите идат. Когато човек се ограничи в свободата си, когато човек се ограничи в знанието си, когато човек се ограничи, болестите вече естествено идат. Тогава всеки човек, който иска да бъде здрав, той трябва да увеличи количеството на любовта, на енергията, която иде. Ако вие увеличите, отвсякъде ще вземете тази енергия. Ако увеличите тази енергия, която иде от слънцето, слънцето изгрява, вие не се радвате. Вие сте така заняти с вашите работи, че десет пъти да изгрее слънцето, не го виждате. Ако ти се радваш, че слънцето изгряло, ти си внесъл в тебе един нов живот. Ти, като го гледаш, казваш - направил си Господ една играчка.

Сега обвиняват слънцето, че ни пече, че образува какви ли не болести. Ако го нямаше слънцето, щеше да има толкоз зверове, толкоз змии по земята, че хората нямаше да могат да живеят. Не че слънцето ги създава, хората ги създават. Слънцето ли създава едно оръжие, един параход? Човек го създава. И той злоупотребява със слънчевата енергия. Често злоупотребява с благата. Имаш изобилие, няколко хиляди килограма ябълки. Не ти дава сърцето да дадеш някъде повече. Те дълго време не може да траят и като започнат да гният, пуснеш ги евтино, развалят се ябълките. По някой път хората продават много евтино развалено сирене, развалено масло. Прясно масло ще го купиш като на черна борса - четиристотин-петстотин лева килото. Ако ти се развали, за петдесет лева може да ти го дадат. По някой път някои наши долнокачествени мисли много евтино .■и продаваме. А за някои скъпо вземаме.

Имайте една права мисъл. Една добра мисъл по никой начин не може да я продадеш. Едно добро желание пo никой начин не може да го продадеш и една добра постъпка не може да я продадеш. Ако ти се опиташ да я продадеш, ти ще загубиш всичкото. Добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки често те се отделят, те са живи. Щом намерят, че ние не сме готови, те се отделят, напущат ни.

Следователно за добрите мисли, за добрите желания и добрите постъпки Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си. Защото Божественият дух е, който носи хубавите мисли, желания и постъпки. Защото, ако ние мислим, че сами ние по себе си, каквито сме, че можем без Божия дух, то е едно криво разбиране. Когато идат хубавите мисли, то е Божественият дух, това е Божествената енергия, която слиза, живата енергия, която слиза от Бога в нашите души. Дойде някой човек, който има свежа мисъл, някой казва: "Ти си загазил, от тебе човек няма да стане." Дойде друг и ти казва: "Ти ще оздравееш. В два деня ще оздравееш." Мислиш, че животът ти няма смисъл. Друг ти казва: "След няколко деня ще се подобри положението."

Мощна сила е мисълта. Само по някой път вие се обезсърчавате, по причина на окръжаващата среда, окръжаващите мисли на хората имат такова влияние. Ако двама силни хора те хванат за ръцете, ще те държат, не може да се отскубнеш от тях. Ако се намериш между двама души, които са силни, те те връзват, те ще наложат своята мисъл, те те водят, където искат. Не където ти искаш. Не мислете, че в умствения свят може да бъдем свободни. В умствения свят може да бъдем свободни, когато сме под покровителството на мъдростта, под покровителството на истината и на любовта. Вън от любовта никаква свобода няма.

Някои хора говорят за свобода. Бог, който ни дава живот, е ограничил изобщо живота, защото единствените свободни неща в живота, това са любовта, мъдростта и истината. Животът е свободен, знанието е свободно. И свободата как може да я наречем? Hue често казваме: свободен човек. В свободата има живот, в свободата има знание. Свобода, в която няма живот, не е свободна. Свобода, в която няма знание, не е свободно. Що е свобода? Аз - казва - съм свободен. Защо си свободен? Да правиш глупости? Това не е свобода. Ако можеш да подобриш живота си, това е свобода. Ако можеш да подобриш състоянието на ума си, ти си свободен. Щом не може да подобриш ума, не си свободен. Ако не може да се освободиш от всичките препятствия, които са в тебе, не си свободен. Животът е, който освобождава човека, а зад живота седи любовта. Зад любовта седи Божественият дух.

Всички искаме да бъдем свободни. Понеже, като станем напълно свободни, ще бъдем безсмъртни. В сегашния живот на земята свобода няма Свободата в нас иде чрез светлината. Както светлината е свободна, така и ние трябва да бъдем свободни. И мисълта ни трябва да бъде свободна. Свободата иде чрез въздуха. Както въздухът иде, така и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да бъдем свободни както водата, която тече вътре. Тази вода си върви свободно. И ние трябва да бъдем свободни, тъй както е хлябът. Този хляб, който иде от слънцето, той влиза в разните растения, влиза и в нас.

Христос казва: "Аз съм живият хляб, който слиза. Който ме яде, ще има живот в себе си." Значи всяка храна е жива. Някои искат да им говори Христос. Едно житно зърно е Христос. Една круша е Христос, който казва: "Ако ме ядеш, ще имаш живот." Една диня или гроздето, което ядеш, то е Христос, който казва: "Ако ме ядеш, ще имаш живот." Ние чакаме Христа отвън. Христос е в храната, той казва: "Аз съм живият хляб." Той е във всичките плодни растения и трябва човек да е проблеснал да види. Като погледнем, ще видим до каква степен на развитие сме достигнали. Аз, ако имам една градина, като мине някой, дам му един плод. Така му проповядвам? Аз ако искам да стана проповедник, за бъдеще щях да стана един градинар, ще насадя 20-30 плодни дървета и кой как мине, ще давам от плодовете и ще проповядвам без пари. Вие искате по един начин да проповядвате на хората. Тогава ви препоръчвам, ако нямате градина, идете лятно време и насадете един бостан с дини и кой как мине, давайте му по една диня. Казвате: "Кой ще си губи времето?" Сега не си ли губи времето? Всички ние сме, които си губим времето. Седемдесет-осемдесет години като живеем, станем смешни. Считам човек, като остарее, стане хилав, е гнил плод. Семето, което е в него, трябва да го садите. За идущата година тази диня ще се развали, нищо няма да струва.

Ние в новото учение трябва да запазим своята свежест. Човек не трябва да живее вечно на земята. Защото земята не може да му даде условия. След като живееш сто и двадесет години, вече се наситиш, тогава свободно напуснеш тялото си. Тялото за тебе да бъде една дреха, която може да събличаш и обличаш. Ще благодариш на тялото, че толкова милиони клетки работили за тебе. Като се върнеш, ще ги оставиш свободни да живеят. Те са милиарди души, които са дошли да работят за човека.

В сегашната война чудно е как човек се е организирал. Това са милиони хора, четири-пет милиона хора. Храна трябва навреме, оръжие трябва. Какви превозни средства трябва да имат, всичко да се предвиди. Позицията е някъде, имат болни, всичко е така чудно наредено. Казвам, тия хора четири години се бият, каква организация имат. Добра страна е това. Зад войната виждам друдо. Тази война не е човешка. Ако конете отиват да се бият, не са конете, които доброволно отиват. Конете, като се бият, има хора наоколо. Онзи взел шашка, конят тича, гони противника. Този кон, който се е научил да гони, от само себе си ли гони? На всеки кон има войник. В тази война, гледам, в тази война на хората се качили духове, не са един, не са двама, качили се u препускат. Казват: "Кога ще се свърши войната?" Когато всъдниците слязат от хората. Докато са на гърба, войната ще продължи. Войната всякога става в нощ, не става в ден. Нощно време се бият хората. Сега на земята имаме тъмна нощ. Вие мислите, че е ден. Нощ е. В съзнанието на хората има тъмнина. В обикновения живот, ако убиеш един човек, съдят те, ще те турят десет-двадесет години в затвора. Някой път може да ти турят смъртно наказание. Във време на война, ако убиеш десет-двадесет души, ще ти дадат кръст, не те турят в затвора, минаваш за герой. Личният морал е по-напред от обществения морал.

Та казвам, колективно народите са останали много назад и цялото човечество е много назад. Човечеството трябва да прогресира. Сега някои говорят за пророчества. Така не се пророчества кой ще победи. Иде едно ново слънце към земята, приближава се. Щом изгрее първият лъч, и войната ще престане. Хората ще разберат, че те като се бият, не е право. Двама братя се бият - и двамата са пияни. Изтрезнеят, ще си подадат ръка. Днес християнските народи какво печелят, кажете ми. Както евреите не разбраха Христа, така и християнските народи не приемат Христовото учение. Тия хора, които се бият, това е несъобразно с християнството. Войната е езическо учение. Да убиваш, това е езическо. Писанието казва: "Той отначало беше отцеубийца." Кой е той? Това са черните братя. Нищо повече.

Казвам, любовта изключва убийството. Човек няма право да убива. За Бога друг е въпросът. Един грънчар може да прави, каквото иска. Право е на Бога да убие, но ние, хората, нямаме това право. Ако войната е от Бога, намясто е. Ако войната е от нас, не е на- място. Един кон вкъщи, като ми счупи крака или като ме умъртви, мислите ли, че ще му простят? Веднага куршум го чака. Ако искате да имате един възглед.

В съзнанието на съвременното човечество има една тъмна нощ - Кали-юга. Човечеството отвън има най-хубавите условия. Съвременното човечество се намира пoд Кали-юга. От съгрешаването на човечеството досега се намира там. Християнството дойде да каже, че това време се свършва. Кога? В сегашния век изтича Кали-юга. Като мине Кали-юга, черният век, ще настане светъл век. Светлите братя идат на земята. То е новото, което иде в света.

Казвам, когато те дойдат, хората ще ги видят. Някои от тях ще се въплътят, някои ще се вселят, но ще бъдат видими навсякъде. Те ще пишат така: не е позволено да се бият хората, не са свободни да се бият. По правилни начини ще разрешат въпросите, всичките спорни въпроси. В една война какво печелят хората? Хиляди и милиони хора измират. Какво са спечелили хората? Тия хора трябва да са работили върху това. Всинца, гледам, вие сте заинтересовани кой ще спечели войната - германци ли, руси ли, англичани, американци. Пророкуват, гледам, пророци има.

Казвам, горко на ония хора, на ония народи, които не вървят в Божия път. То е пророчество. Бог е против синовете на непослушанието, които не вършат волята му. Всичките хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руси, и англичани са на една степен. Нито германците са такива, каквито Господ мисли, нито русите са такива, каквито Господ мисли, нито англичаните. Всичките не са такива. Пред Бога са съвсем другояче. Пред Бога всичките народи са непослушни. Всеки народ преследва своите интереси, не следва интересите на Божието Царство. Сега те имат свои лични интереси. За бъдеще ще дойде другото. Най-първо един народ, един човек да има интересите на Бога. Всичко, с което разполага, не е негово. Слънцето, с което разполагаме, не е наше. Звездите, растенията, земята не е наша. Ние сме дошли като наематели, Господ ни опитва. Според какъвто живот живеем, туй ще ни въздаде. По някой път добре желаете, туй, което помислите, е хубаво. Защо искат германците, русите или англичаните да победят? Аз бих желал мъдростта да победи. Аз бих желал любовта да победи. Аз бих желал истината да победи. Аз бих желал животът, знанието, свободата да победи. Аз бих желал движението, учението, работата да победи. Ето нещо, което да желаем: любовта да победи, то е победа. След като победи любовта, ще дойде животът. След като победи мъдростта, ще дойде знанието. След като победи истината, ще дойде свободата. Ние като победим, какво ще придобием? Едни ще бъдат потиснати, други - свободни.

Казвам, имайте една ясна представа. Светските хора може да мислят, каквото искат, но вие така да мислите, погрешно е. Не само погрешно, но и е грешно. Ние трябва да се молим да дойде светлината, да дойде този ден на светлината. Светлината да озари всичките народи, да видят, че този път, по който вървят, не е прав. Начините, които употребяват при воюването, не са прави, не са човечни. Разбирам, един човек да го набиете, ако се биете. Ако се бият в бъдеще, с ябълки ще се бият. Ще напълнят джобовете с ябълки. Този го блъсне - с една ябълка, онзи го блъсне - с друга. Казвате - смешна и глупава работа. Считате, че сегашната работа е много умна. Воюването с ябълки е по намясто, отколкото сегашното.

Някой път ние се възмущаваме. Някой не се е отнесъл с мене, както трябва. Казвате: "Кой съм аз, знаете ли? Откъде ида посланик, знаете ли? Как да ми не дадете почит!" Щом си посланик на някоя държава, трябва да зачиташ законите на държавата. Ако не зачиташ законите на държавата, ще те изпъдят. Като си посланик, не значи ти да разполагаш. Ще зачиташ законите на държавата и те трябва да зачитат твоите права.

Като идем на земята, трябва да зачитаме правата на земята и тя да зачита нашите права. Тогава се ражда един контакт. Срещате се двама, но един друг не се познавате и се критикувате. Не е лошо човек да бъде kpumuk. Вижте тази дума какво означава. Критика какво значи? Критика, аз я тълкувам така. Който крие и тика нещата. Що е критика? Моето тълкувание - който крие и тика нещата напред. Критика значи крие истината и ще извади логическото заключение, че еди-кой си е на правата страна, понеже бил обиден. Може една муха, която бръмчи, може да я убия. Като разумен, ще си туря едно було, тя ще обикаля около булото, ще побръмчи, ще я оставя да си бръмчи. Тя като дойде, ще я духна и тя ще си замине. Десет-двадесет пъти може да направя това. По някой път хората не знаят да духат. Да духаш, значи да мислиш. Ако ти в духането не туриш мисъл, чувство и постъпка, духането няма смисъл. Тогава ще мязате на онзи Симеон от Беброво. Той излязъл един ден и, гледа, на пътя една буга излязла с говедата и реве. "Какво ревеш - казва. - Аз ти заповядвам в името на Исуса Христа да мълчиш." Хваща бугата за рогата, но тя го поваля на земята. Ако го оставили на бугата, щяла да го убие, но благодарение на говедаря, който едва го спасява. Казва: "Бугата излезе по-силна." Казвам: "Що ходи да се бориш с бугата?" Симеонова работа.

Аз изваждам заключението: не разрешавайте въпроса на бугите, ако реват. Бугата при говедата оставете настрана. Не се занимавайте със злото, което е във вас. Някои се борите със злото, искате да го изпъдите. Не се борете със злото. Оставете любовта да се бори със злото. Вън от любовта никой не може да се бори със злото. Ако любовта вас не може да ви спаси от злото, ако мъдростта вас не може да ви спаси от злото и ако истината вас не може да ви спаси от злото, нищо в света, никаква сила, никаква мисъл, никакво чувство не може да ви спаси. То е заблуждение. Казвам, считайте - това са сили, които излизат от Бога, които работят за нашата свобода. Да турим любовта като сила да освободи живота. Щом влезе любовта в живота, животът е свободен. Свободно да възприемем знанието и свободно да възприемем свободата. Щом любовта не влиза в живота, тогава знанието е несъвместимо и свободата е несъвместима.

Казвам, трябва да се направи една школа. Като се срещате, по някой път скарвате се по простата причина, понеже не знаеш отляво ли да му бъдеш, или отдясно. Аз съм забелязал - приятели, с мене като ходят, някои имат навик от лявата ми страна да ходят. Аз го турям от дясната, той стои от лявата. Някого туря отляво, той стои отдясно. Някой човек, като го туриш отляво, ще се скараш. Тури го отдясно. Повикаш някого на гости, тури го отляво. Като го туриш отдясно, не му е приятно. Обръща внимание къде ще го туриш. Ако го туриш на опашката, ще се разсърди. Двама от учениците на Христа искаха единия да тури отляво, другия отдясно.

Казвам, знание трябва. Ако един човек е на сърцето, сърцето заповядва - тури го отляво. Ако в един човек умът работи, тури го отдясно. Те са правила. Ако не спазвате тия правила, често ще падате във вътрешни противоречия. Човек е свързан със светлината, дясната страна е свързана със светлината, лявата страна на човека е свързана с топлината. Някои хора не обичат топло, обичат хладно. Някои обичат топло. Този, който обича топлината, отдясно го тури, не го туряй отляво. Не му мисли какво трябва. Който има отлична мисъл, тури го отляво. Той ще оправи работата. Сърцето се нуждае от помощта на ума. Умът се нуждае от помощта на сърцето. Тия са правила, които трябва постоянно да ги държите. Божественият дух постоянно ви наблюдава. Като направиш погрешка, никой не знае, нещо ти казва: "Не направи хубаво." Ти чувстваш, оправдаваш се, че той те предизвика. Той ти казва: "Постъпката ти е погрешна, никакво извинение няма." Писано е на един предмет - струва един лев, ти го продадеш два. Погрешно е. Писано е един лев, продай го един лев. Една круша, претеглена, тежи сто или сто и петдесет грама, ши ще кажеш, че тежи двеста грама. Не пиши така. Един орех колко е голям? Не като главата ти. Един орех не може да бъде толкоз голям, колкото една круша или една голяма ябълка.

Казвам, никога в себе си нито намалявайте, нито увеличавайте нещата. По естество някой път се намалява, някой път се увеличава. Природата, и тя действа възпитателно. Ние обаче трябва да държим ясна представа за нещата в ума си, такива, каквито ги виждаме. Ти казваш: "Вземи десет лева назаем." Ти пък разсъждаваш, ако имаш сто, двеста или триста лева. Някой казва: "Вземи три круши." Или: "Половин килце прясно масло." Съобрази се с онова, което е вътре в тебе. Бог ни дал едно чувство, с което може да определим какво да ядем всеки ден. Ако се вслушваме, ще бъдем здрави. Има чувство, което определя как да мислиш. Сърцето си не слушаме, ума си не слушаме, душата си не слушаме и после очакваме от света да стане нещо. Този свят, за да стане такъв, какъвто е, с него Бог е работил милиарди векове. Има да работи още милиарди години, за да имаме друго състояние. Сега милиарди не са необходими, но търпение трябва да имаме и едно съотношение. Една работа, за да я свършим, потребен ти е един час. Не скъсявай часа за половин час да я свършиш, ще изгубиш. Нито увеличавай часа, пак ще изгубиш.

После, гледам, всички в света искате да се покажете. Аз разбирам, но да ви кажа нещо. Трябва да имаме любов. Тази мисъл, която ще ви кажа, трябва да изтича от самата любов. Аз ако помисля от себе си, то е човешко. Тази мисъл трябва да произтича от самата мъдрост и тази мисъл трябва да произтича от самата истина. Трябва най-първо да я приложиш. Туй, което може да приложим и имаме полза от него, него да го дам и хората ще се ползват. Туй, което мене ползва, ще ползва и другите. Ако пия хубава вода, тази вода както мене ползва, така ще ползва и другите. Ако употребявам въздуха, както мене ползва, така ще ползва и другите.

Посрещайте светлината с любов, за да се ползвате от нея. Казвате - много грее. Ако много грее, не гледай слънцето. Сутрин може да го гледаш. На обед малко може да го гледаш. В мозъка има един начин за приемане на светлината, не само чрез очите се приема светлината. Трябва да се учите по някой път да дишате с вашето астрално тяло или с вашия етерен двойник. Нищо не знаете. Как се диша? Онези, които не знаят как да дишат с астралното тяло или с етерния двойник, имат много големи противоречия. Там се изисква школа. Както ви говоря, работите са неразбрани. Аз съм забелязал, казвам някому да прави вдишки - шест вдишки, шест задръжки и шест издишки. Казва: "Не може ли по-малко?" Може. Някой казва: "Не може ли повече?" В дадения случай единият мисли, че няма време, иска да съкрати, пък другият иска да спечели повече, лакомия има. Туй не е прав начин за разсъждения. Турям шест, понеже то е число на Венера, да работи. То е един мек път, по който човек трябва да мине, с най-малките разноски.

Аз препоръчвам любовта, понеже всичките работи в любовта стават с най-малките разноски. Има и други начини, но милиони ще похарчиш. В любовта не може да очаквате тия резултати. Туй, което любовта прави, е като малко семенце, работи по закона на любовта - и цяло дърво ще стане, и плодове ще имате. Съградите една къща - то не е по закона на любовта. Друга сила вече работи.

Казвам, поставете да вярвате, че може да добиете безсмъртие. Човек трябва да бъде силен. Без любов човек нито живот, нито знание, нито свобода, нито движение, нито учение, нито работа, нищо не може да добие. Или казано другояче, любовта е единствената достъпна разумност.

Що е любовта? Единственото разумно отношение на Бога към нас. Що е любовта? Единственото в дадения случай разумно отношение на Бога спрямо нас, да Възприемем неговата мисъл, неговата любов, неговата сила, която ни дава В тази форма, която той е определил - то е любов. Що е любовта? То е едно право, което не се отказва. Аз наричам любовта истинската свобода. Щом вървиш по пътя на любовта, ти имаш всички права. Щом се откажеш от любовта, ти изгубваш всичките права. Щом имаш любовта, имаш синовно отношение. Щом се откажеш от синовното отношение, имаш отношение на един слуга. Тогава трябва да ти се плаща. На сина бащата не плаща, оставя го за наследник. Слугата е намясто и синът е намясто. Слугата ще работи и ще му платят, синът ще работи и ще остане наследник. Ако искате да останете наследници на любовта, работете, както искате. Ако искате да бъдете слуги, да ви плащат, така ще работите.

Та казвам, вашата къща, която е затворена вътре, отворете. Да се отвори покривът. Често има къщи, които не се осветяват, отварят се прозорците. Казвам, бих желал да си направите модерни къщи на вашата глава и да приемате светлината отгоре, не само чрез вашите очи. Човек като започне да приема светлината отгоре на главата, само той вече е на правия път. Направете опит, от вас само тия, които искате да работите. Мнозина са ме питали, искат да работят. Вземете за един месец, за два месеца, започнете да забелязвате колко мисли възприемате с любов, колко чувства възприемате с любов и колко постъпки приемате с любов. Колко пъти вие мислите по любов, колко пъти вие чувствате по любов и колко пъти вие постъпвате по любов. Да имате статистика. Не всичко, което вие мислите, е по любов. Казваш: "Колко лош човек е той." От това гледище, от което ви говоря, няма лошо в света Несъвместимо е. Ако съм сготвил една храна много гореща и вие се опарите, погрешката е ваша. Ако не ви предупредя, погрешката е моя. Трябва да почакате да стане храната удобна за ядене. Ако вие бързате, ще изгорите устата си. Не е лоша храната, но е гореща. Трябва да поизстине малко. Туй, което ние считаме зло в света, то е горещата храна, горещото ядене. Почакай малко. Като се срещате, някой е по- студен, отколкото трябва. Някой път не се ръкувайте, ръката е студена. Кажете: "Чакай да се постопля." Като се постоплите, тогава се ръкувайте. Някой път ръката е много топла, пак не се ръкувайте. Някой път ръката е много влажна, пак не се ръкувайте. Това е, ако искате правила. Ако ръката ви е много суха, измийте ръката, да бъде топла, да не бъде ръката ви, както когато сте болни. На болните хора ръцете са много горещи или много студени. И едното, и другото не е здравословно състояние.

Казвам, когато умът е светъл, то е естествено положение. Когато сърцето е топло, това е естествено положение на сърцето. Когато сърцето изстине, това е неестествено положение. Когато умът потъмнее, това е неестествено положение.

Следователно, избягвайте тъмнината на ума. Избягвайте студа на сърцето. Не яжте много гореща храна и не яжте много студена храна. Правило е това.

"Отне наш"

Утринно слово
17 октомври 1943 г., неделя, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder