НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Най-разумният акт

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Най-разумният акт

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, свят, любов, сега, казва, добър, иска, знаеш, път, дойде, хора, добре, казвате, работа, станеш ,

Общ Окултен клас , София, 23 Юни 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Кои са причините, откъде се е зародило доволството и недоволството в човека. В едно семейство между двама души, които се обичат, се заражда недоволство. Бащата и майката имат два стремежа – бащата иска момче, майката иска момиче. Защо майката иска момиче, а бащата момче? То е същото нещо – някой иска богатство, а друг иска сиромашия. Някой иска товар, някой не иска товар. Те са неща синоними. Всичките хора страдат от едно вътрешно неразбиране законите на Природата. Ние запример искаме да бъдем винаги радостни. Хубаво е, но изгубваме пътя на радостта. Но защо го изгубваме? Вземете розовото масло, като сварите 3 хиляди килограма рози, ще изкарате едно кило розово масло. Туй масло, като намери най-малката дупчица, излиза навън. Туй масло трябва да затвориш в някое шише, да му туриш восък. Веднъж ходих в Казанлък, дадоха ми подарък едно мускалче, доста голямо. Окачих го и след една-две години поисках да го отворя. Като го потърсих, няма нищо в мускала. Може да кажете, че някой дошъл и го взел. Никой не е дошъл, затворено е много добре шишето, но маслото го няма. Къде отишло? И във вас вземете, младостта е събрано масло като розовото. Един ден го потърсиш, няма го маслото. Бил си младо дете, сега виждаш, че маслото го няма. Тия мисли, които едно време ги имаше, сега ги няма, обикновени мисли имаш. Едно време като погледнеш лицето – гладко, харесваш го, а сега е набръчкано. Как се е набръчкало? Не знаеш, но ти си недоволен. Остарял си. Как си остарял, не знаеш. После някой път забелязвам, след като говоря на някое лице или някой като чел някоя лекция, се въодушевява, може да ми разправи какво съдържа лекцията. Какво ще дойде да ми разправя, че еди какво си било. От какво зависи това?



Ще кажете, че движението става по един начин. Това е път на едно движение. Някой може да мисли, че само по една посока има движение нагоре. Но движението може да бъде и нагоре, и надолу. Кое движение е по-лесно? Движението отгоре надолу е по-лесно, отколкото движението отдолу нагоре. Всеки може да каже: “Да се движим надолу”. Надолу не трябва да се движи човек. В надолното движение казват – имало грях. В нагорното движение има грях. Един сокол, който гони една птичка, хвърка нагоре, но няма ли грях? Млекопитаещите гонят своя неприятел – надолу бягат, крият се. Къртът от големи неприятности на Земята, се скрил под земята. И досега не мога да убедя този кърт да излезе навън. Той мисли, че едно време неговите деди страдаха и като влязоха в земята, се освободиха. Той все мисли, че има врагове. Враговете са изчезнали, няма такава опасност както едно време. Казвам: всеки от вас носи някоя идея, която мяза на някой кърт. Влязла в ума ви една идея, да реформирате света. Или в ума на мъжа влязла идея да реформира жена си, или в жената има желание да реформира мъжа си. Майката иска да реформира дъщеря си, бащата иска да реформира сина си. Хубави идеи са. Но след като се родили дъщерята и синът, бащата и майката по никой начин не могат да ги реформират. Майката, преди да се е родила дъщерята, може да вложи нещо. Една идея щом излезе от вас, вие не може да я реформирате. Как ще реформирате един човек? Той е сприхав. Знаете ли причините на сприхавостта какви са? Вие казвате: “Бъди кротък”. Знаете ли как става кротък човек? Вие мислите, че като кажете на един човек: “Бъди кротък” – ще стане. Или като кажете на един човек: “Бъди добър” – ще стане. Може да кажете 100 пъти на един човек и той не може да стане добър. Най-първо ще се учите като в пеенето. Аз харесвам онези, които пеят хубаво. Ако е за теория по музика, аз зная. Сега аз уча музиката, да пея, музиката теоретично зная много добре. И да пея зная, но туй пение още не ми харесва. Да пееш добре, знаеш какво е. Някой път пея, времето е бурно, не върви работата. Пееш, влага има. Някой път, като пееш, пеенето уравновесява работите. Някой път пееш, сиромашия идва. Някой път пееш, богатството идва. Някой път, като пееш, станеш шашав, изгубиш си паметта. Някой път, като пееш, красив ставаш. Някой път като пееш, грозен ставаш. Българите обичат да повтарят в песните един мотив: “Стоян мами си думаше”. Преди хиляди години са го пели, и може би на Стояна да са му трябвали [биволи] да си оре нивата. Сега за биволи няма място, орат с парни плугове.

Сега обвиняват жените в суетност. Що е суетност? Каква е вашата идея? Суетността не е лоша дума. Идеята, която разбирате е, че обича да си глади прическата, занимава се с малки работи, турга си панделки, чеши си косите пред огледалото, да бъдат добре нагласени. Вие казвате: “Целия ден седи пред огледалото”. Едно време тази жена в животинско състояние навсякъде имаше косми. Котката и тя има гребен, като седне глади си прическата. И мъжката и женската котка като седнат, гладят дрехата си, косъм по косъм ги гладят. Кои са били причините, които са създали в котката този навик да си глади космите? Един отличен навик е. Или пък някой път сте недоволни от мухите вкъщи. Тази муха кацне на ръката ти, ходи, бута тук-там, пък тя търси едни малки същества – микробите. Някои от тези микроби са заразителни, тя ходи и ги събира. И по ръцете ходи, събира ги и после ги изяда. Казваш: “Защо ходи по ръката?” Казва: “Господарю, чакай да те очистя” – и събира тия нечистотии. Мухата често ходи и по лицето, целува те по лицето, тя събира микробите. Кацне на лицето, кацне на ръцете – навсякъде каца. Тези неща са за мислене. Онзи човек, който разсъждава, вижда добрата страна. Онзи, който не разбира закона, казва: “Тази муха ме безпокои”. И той махне с ръката си, улови мухата и като я хване, откъсне и главата и я хвърли.

Аз гледам на вас и виждам, че имате едно състояние, от което трябва да се освободите. Всички го имате. Вие сте като хора, които сте купили лотариен билет и очаквате милиона. Ти си роден и очакваш големи работи. Княз очакваш да станеш, цар да станеш, учен да станеш. Богат да станеш. За да станеш учен човек, за да станеш цар, за да станеш княз, за да станеш силен човек, не е лесна работа. Казвате: “Да се каже на света”. Какво ще кажете на света? Ако идете в Англия, за да говориш на един англичанин, трябва да знаеш английски. Като дойдеш в България, трябва да знаеш много добре български. Малко англичани, малко българи си знаят езика. Било в английски, било в български, много малко хора има, които говорят умно. Нещата в говора са поставени не там, където трябва. Има писатели, които пишат поезия. Един поет ми изпратил подарък една поезия и като му чета поезията, види се, че някъде се е запалило сърдцето на този поет. Видял е някоя млада сестра и сърдцето му се е запалило и в тази запалка написал цяла книга. Какво ли не възпяване, че като я видял и от насетне животът му станал щастлив, разни блянове имал в ума си. Писал много хубави, красиви работи. Тази сестра, която видял, е женена вече и той я възпява. По някой път нейният възлюблен мъж може да чете тази поезия. Ще каже: “Този поет много се въодушевява”. Но туй въодушевление може да е неговата жена.

В съвременния християнски свят християните направиха една погрешка. Казват: “Кръвта на Христа ни очисти от всичките грехове”. Но ако след като ни очистил от греховете, пак правим грехове, пак трябва да ни чисти. Ако употребяваме кръвта само за чистене на нашите грехове, какъв смисъл има кръвта? Ако употребим кръвта на Христа, за да създадем в нас хубави мисли, желания и постъпки, да създадем един благороден живот – разбирам тогава. Но да употребим кръвта на Христа само за чистене на нашите грехове, то е неразбиране на онзи велик закон, който съществува в света.

Сега желаете да идете в Небето между ангелите, да видите светиите. Вие желаете, но те не желаят да идете при тях. Много проста е причината. Чистите хора не обичат един кален човек да дойде между тях. Аз съм виждал често, когато някой бивол излезе от локвата. Хапливите мухи го накараха да влезе в локвата. Ако не бяха хапливите мухи, не щеше да влезе. За да се освободи от тия малките същества, трябва да влезе вътре, да се накаля. После с опашката си пак се брани. Върти опашката си, брани се, има кал, като погледнеш – целият е покрит с кал. Казвам: когато някой бивол излезе от локвата, стой надалеч. Колкото си по-надалеч – по-добре, колкото си по-близо – толкова по-лошо. Всичките ние съвременни хора се цапаме като бивола. Ние със своята мисъл може да оцапаме света. Ние със своите чувства може да оцапаме света. Може да сме едно благословение, пък може да не сме. Турците имат едно изречение. Ти след като разправяш на един турчин, той казва: “Какво е чайрето?” Как ще преведете чайресин? Чайре. Един човек иска да го задоволиш. Първоначално виждам какъв е бил произходът на думата чайре, не значи противоречие, но един гостенин искаш да го задоволиш с ядене. Какво ядене ще направиш, че да бъде доволен? Как можем да задоволим един човек. Трябва да знаем как да сготвим яденето по неговия вкус. Какъвто вкус той има, така да го сготвим, че той да е доволен. След като си намерил този вкус, той казва: “Този човек ме разбира”. Всички вие искате да бъдете разбирани. Много хубаво е, но не само трябва да ви разбират хората и вие трябва да ги разбирате. Ако майката първоначално не е разбрала дъщеря си, и дъщерята не може да я разбере. В какво седи разбирането? Думата разбира е много добра в българския език. Ти не може да разбереш нещо без светлина. Първоначалният слог е ра. А-то е произлязло от йероглифите. Египтяните, като са искали да изразят понятието човек – така са го писали. Този същият йероглифически знак съвременните народи са го взели и са го обърнали нагоре. Така обърнат в български това значи у. Знакът, както са го писали египтяните, пак значи у.

Всяко нещо е полезно за нас, когато ние го разбираме. Или храната е полезна до толкоз, доколкото може да се асимилира в нас, да стане част от кръвта, от нашата мисъл, да стане част от нашите чувства. Всяка една идея, която вие не може да възприемете със светлина, всяка една идея, която вие не може да възприемете с топлина или със сила, тази идея остава неразбрана. Човек, за да се развива в умствено отношение, лицето трябва да започне да свети. Има хора, които са черни. Черните хора какво показват? Това е чрезмерно развитие на чувствата. У някои хора мускулите са много развити, са много корави, силни. То е чрезмерно развитие на силата. У някои хора мускулите са хлабави, меки. Това показва развитие на чувствата. Когато мускулите са меки, показва повече чувства. Когато мускулите са подвижни, това е мисъл. Когато мускулите са корави, това е сила. Казвате, че някой има корави мускули, това е вече на физическото поле. Когато мускулите са подвижни, това е в умствения свят. Казвате: “Трябва да бъдат меки мускулите”. Това е духовният свят. Как ще представите в дадения случай умствения свят и духовния свят? От умствения свят зависи в каква светлина ще ходите. Казвате: “Що е умствен свят?” Свят, който ни дава светлина – то е умствен свят. Без тази светлина ние не можем да вземем нито една стъпка, да ходим, светът ще бъде мрачен. Свят, който има светлина, той е умствен свят. Що е духовният свят? То е свят на растенията с увиснали плодове. Някои от вас искате духовен свят. Един духовен свят без плодове, той не е духовен. Когато Адам беше представен в Рая, там имаше плодове. Раят е духовен свят, има възможности за ядене, пиене. Що [е] духовният свят – да похапнеш, да пийнеш. Духовният свят е ядене и пиене. След като ядеш, туй ядене трябва да го туриш някъде. Ако не знаеш къде да туриш яденето, ако не знаеш как да ядеш... В яденето трябва да вземат участие очите, трябва да вземат участие устата – всяка част трябва да вземе участие в яденето. Ти, като ядеш, не знаеш къде да туриш храната, тази храна на всичките трябва да я дадеш, тогава яденето става смислено. Като погледна един съвременен човек, ще зная дали е ял добре. Виждам – веждите не са направени хубаво, не са хубави веждите му. Има едни вежди, които са наведени надолу . Най-хубавите вежди са такива . Туй са умните вежди, човек, който мисли . Този човек лесно си дава заключението. Изведнъж казва: “Той не е добър човек”. Чакай, няма никаква философия в това. Той казва: “Не е добър човек” – че отде го знаеш? Той, ако не беше добър човек, Господ не щеше да го тури на Земята. Понеже Господ го тури на Земята, турил го е на работа. Господ го намира, че е добър, турил го на работа, а ти казваш, че не е добър. Тогава ще те викат в Невидимия свят, ще те питат. Ти казваш, че трябва да си отиде Драган. И наместо него да вдигнат, тебе дигнат. Ако говориш безогледно, ще намериш затвора. Не може да казваш, че той е лош човек, ще те теглят под съд. Гледам, вие морал нямате. Туй е невъзпитаност. Вие минавате за окултисти и казвате: “Ние сме окултисти, ние сме християни”. Извинете за това християнство. Християнин е онзи, който върви по пътя на Любовта. Християнин е онзи, който върви по пътя на Мъдростта, знание има. Християнин е онзи, който върви по пътя на Истината, свобода има. Човек, който не е свободен, човек който няма светлина, човек който няма топлина в себе си – той никакъв християнин не е. Християнин е човек с Божествена топлина, с Божествена светлина, с Божествена свобода. Значи – свободен при всичките условия, за него целият свят е школа. На камък да седне, яденето му ще дойде. Сега казвате: “Как ще дойдат благата в света?” Благото ще дойде.



Представете си, че това е един планински връх и тук са всичките блага, складирани като сняг. Но благата не се местят, седят тия блага. Всичката вода е в снежно положение. Ти си ожаднял, и водата, за да дойде при тебе, ти трябва да станеш приятел със Слънцето. Като се обърнеш към туй Слънце, като те обикне, като изпрати Любовта си, да те обича, ще напече снега. Този сняг, като се напече, ще стане на вода и ще започне от туй високото място да слиза водата към тебе. Или от облаците ще дойде отгоре. Отива един българин и говори на един англичанин, но му говори на български. Българинът казва: “Гладен съм”. Англичанинът му казва на английски” “Какво имаш нужда, какво казваш?” Българинът пак му казва на български: “Гладен съм. Не разбираш ли български?”

Трябва да знаете духовния език. Вие говорите на Господа на човешки език. Господ знае всичките езици, но докато не говорите на Божия език, не може да приемете Божиите блага. На български може да говорите, но Господ ще види дали ще ви отговори, или не. Ако говориш на Божествения език, веднага ще ти отговори. Щом кажеш на Божествения език, веднага нещата идат. Вие казвате: “Толкоз време се молих, не ми отговарят”. Ти по български се молиш, по английски се молиш. Ще чакаш може би година, две-три. Сега всички трябва да се научите да говорите на този Божествен език. Я ми кажете една Божествена дума. Вие знаете ли на Божествен език думата Любов каква е? Думата Любов не е Божествена дума, тя е човешка дума. Думата love на английски, англичаните са я взели от българите, те нямат глагол. Българинът има думата градина, французинът няма градина, той казва жарден. Но jardin е станало от градина. Аз наблюдавам хората. Щом една мома стане на 16-17 години, започне баща ў да ў купува рокли, да я облича хубаво, кичат я с разни украшения, искат да я оженят. Това значи, искат да я продадат. Някой път вкъщи имате някое шопарче, гоят го, гоят го и най-после го продадат и вземат повече пари. Имаш една дъщеря, искаш да я продадеш някъде, на някой доста красив момък. Моята статистика, пък и статистиката в света показва, че хората са в много лошо положение. В Лондон е направена една статистика, да видят дали хората живеят добре, и се е оказало, че 250 семейства живеят щастливо. Три хиляди живеят горе-долу добре, а останалите – Господ да им е на помощ. Съвременният свят хората не разбират.

Някой казва: “Аз вече ще напусна това общество”. Той търси общество на светии. Тези светии и аз ги търся. Няма светии на Земята. Светийско общество на Земята няма никъде. Всичките тия общества са събрани и казват: “Ние на Бога служим, събрали сме се на Бога да служим”. Но колко служим е въпрос. Служим тъй, както ние разбираме.

Някой ще ви каже: “В какво седи Новото Учение?” Новият Живот в какво седи? Новото Учение не може да дойде, преди да е дошъл Новият Живот. Новият Живот не може да дойде преди да е дошла Новата Любов. Новата Любов не може да дойде, преди да е дошъл Духът в света, защото Любовта е плод на Духа. Следователно що е Дух? Дух е туй, което дава Божествен потик на нещата. Движението е признак на потика. Няма по-хубаво нещо в света от движението. Да се движиш, това е най-хубавото нещо. Не тъй, да бягаш като кон, но да чувстваш, да мислиш и да постъпваш – то е движение, начин на движение. Да се движиш в светлината, да се движиш в топлината или в Божията Любов, или да се движиш в Божията Мъдрост.

Сега на туй къде му е колая. Какво значи чайре? Чайре значи чар. Какъв е чарът на тази работа. Аз бих превел чайре в чар. Какъв е чарът на туй? Добре да го сготвиш, чар е хубаво да го сготвиш. Какво е чайрето на музиката? Чайрето на музиката е да знаеш хубаво да пееш. Българинът като започне една песен провлачено, песен ли е това? Или като започне една песен игриво, песен ли е това? Това е един дисонанс – един човек, който седи на една нажежена плоча, и тропа. Тепърва трябва да се преобрази българската музика. Не само тъй да тропа. Казват: “Много била красива българската песен”. Красива е, но тя е изгубила чара. Аз я виждам, като била като млада мома, е била красива. Сега я виждам баба, набръчкана, не е толкоз красива. Красива беше, но тази красота да се не губи. Казваме, че трябва да се подмладите. Без мисъл човек не може да се подмлади. Без свещения пламък на Любовта човек не може да се подмлади. Без свещения пламък на Божествената Истина, човек не може да се подмлади. Младостта е резултат на свещения пламък на Любовта, на свещения пламък на знанието, на Мъдростта и на свещения пламък на Истината. Трябва да има смисъл. Обичам Истината. Защо трябва да я обичам? За да се подмладиш. “Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие”. Само младият може да влезе в Царството Божие, старите не може да влязат в Царството Божие, няма място заради тях, защото в Царството Божие столчетата са много малки, за деца са само. Като дойде големият, старият човек, няма място заради него, той иска по-голям стол, а не може да му направят. Наместо да му правят стол, той трябва да се приспособи, на туй малкото столче да седне.

Сега тия вашите идеи ги оставете, аз съм слушал, слушал и православни, и евангелисти. Някои искат да идат при Господа, да Му се оплакват. То е най-голямата глупост, която може да направите някога. Аз ако искам да ида в Небето, ще ида да се запозная с Любовта, която Небето има. Аз, ако искам да ида в Небето, ще се запозная със Знанието, което те имат, и с онази Свобода, която Небето съдържа, не да се оплаквам от Земята. То нищо не значи. Сега напуснете ония, старите навици. Сега вие носите черни дрехи. Аз се чудя на православните свещеници, с черни дрехи ходят. Христос 2000 години как е възкръснал, а свещениците още Го жалят, че Христос е умрял. Свещениците с дрехите не проповядват, че Христос е възкръснал, но че Христос е разпнат. И се чудят защо православната църква няма успех. Че как ще има успех? Нека турят бели джубета*, червени, зелени, каквито и да е, но не и черни. Тук някои от вас ходите с черни дрехи и вие жалите Христа, че е умрял.

Две неща в света има, които са най-приятни: когато обичаш някого и ти знаеш, че го обичаш, то е най-приятно и когато той те обича, да знаеш, че те обича. Няма по-приятно да знаеш, че обичаш някого и да знаеш, че те обичат. Любовта е най-разумният акт, който съществува в Природата. Да любиш, то е най-разумното, то е Божественото. Бог в нас не може да дойде. Щом възлюбим, Бог се е проявил в нас. Ние искаме Бог да дойде без Любов. Бог е Любов. Всеки, който иска да дойде Божествения Дух в него, трябва на тази наука да се научи. Сега аз ви говоря тия работи, аз искам вие да се подмладите. В Небето, такива каквито сте, не може да влезете. Вие ще идете някъде, гдето ще ви кажат, но няма да е Небето. Вие ще се намерите в положението на онзи француски селянин, който отишъл в Париж и искал да види Нотр Дам, но попаднал в един театър. Дал пари и те му дали един билет за театъра. Пита: “Тука ли е Нотр Дам?” – “Да” – казват му, че е тука. Дават му билета, той отива вечерта в театъра. Гледа, театъра пълен с хора и на сцената се играе една драма – извършва се едно престъпление. Този французин бил от селата някъде и гледа всичките хора следят престъплението, всички са го видели как се извърши, и когато съдят на сцената, никой не казва, всички мълчат. Той гледал, гледал и най-после става от стола и казва: “Аз те видях, когато извърши това престъпление. Какво лъжеш, защо не казваш истината на тия хора? Аз те видях, когато извърши престъплението”. Всички започват да ръкопляскат. Този човек го взема за сериозно, а тази работа не е сериозна. Ние се намираме в театъра, гдето работата не е сериозна и тогава ще ни ръкопляскат. Оставете, ръкопляскат ти, че ти си разбрал работите тъй, както не са.

Престанете да роптаете в себе си за вашето състояние. За сега туй, което ви е потребно, знаете ли вие кое е? Най-първо човек да е благодарен, че главата му е на място. Достатъчно е за сега човек да има една глава. За в бъдеще човек може да има и друга глава, но за сега една глава е достатъчна. Достатъчно е, че има тия гърди и да благодари на Бога. Да благодари на Бога, че има стомах, с който може да възприема храната и в храната да опита хубавите работи. Ние, съвременните хора, не оценяваме какво съдържа една череша в себе си. Ние съвременните не оценяваме какво съдържа една слива в себе си или един портокал, или един лимон, или един банан, една ябълка, или един грозд. Занимаваме се с много големи работи. Най-първо, за да подействувате на един човек, имайте следния метод. Никога не говори на един човек, докато в себе си не го видиш в едно светло състояние. Някой път вие гледате хората като черни сенки. Не говорете на такъв човек, той не е в състояние да ви разбира. Ако гледате живота, как можете да го разглеждате?



Всичките същества, които са наредени по този път, имат различен живот. Най-отдолу вляво са най-малките животни, на които светлината мъжделее, като дойдете до човека – е разгорен пламък, свещта гори. Всичките животни се познават по степента на светлината. Всичките животни се познават по степента на топлината.Всичките животни се познават по степента на силата. Не мислете, че слонът съдържа по-голяма сила в себе си от човека. Когато една бомба експлодира, това не е сила. Под думата сила ние разбираме онова разумното в дадения случай. Сила, която може да извърши една работа добре, то е сила. Аз наричам силен човек онзи, който в дадения момент, при най-големите изпитания може да запази самообладание. Що е самообладание? Разправяше ми един мой познат. Легнала сестра му на леглото и заспала. Това било вечерно време. Едно от деца[та] взело запалена свещ, имало орехи под леглото и влиза под леглото със свещта да търси орехите и хич не му иде на ум, че може да се запали чаршафа. Става майката, уплашила се и вика: “Изгоряхме, изгоряхме” – но нищо не прави. Влиза братът, сграбчва този чаршаф, че го изнася навън. А сестрата само вика: “Изгоряхме, изгоряхме”. В дадения случай трябва да се намери един цяр.

Да кажеш, че ние не сме добри хора, това не е разумно. Този маниер го оставете. Казвате: “Ние не живеем добре”. И това го оставете на страна. Най-първо възстановете хората в тяхната светлина във вашия ум, естествената светлина, която те имат. Хората ни обичат, когато им турим тази Божествена дреха. Щом започнеш да мислиш добре за един човек, той те обича. Не може един човек да те обича, когато не мислиш добре заради него. Ти казваш: “Има някоя погрешка”. Погрешката е нещо външно. Трябва да знаем, че всяко едно същество съдържа Божествено[то] вътре в себе си. Змиите, които са толкова лоши, ако обикнеш една змия и тя не те хапи, тя те познава. Има деца, които обичат змии, и змията дойде, навие се в скута на детето, не го хапе. То я обича. Между змията и детето има обич. Тази змия, която всякого би ухапала, детето като я глади, ў е приятно туй гладене. Любов има. И най-грубите същества в света имат нужда от Божествената Любов. И грубите същества в света имат нужда от Божествената светлина, имат нужда от Божествената топлина. Тя е обща. Та казвам: дотолкоз, доколкото можем да дадем от тази топлина на Любовта на всички същества, те ни обичат. Дотолкоз доколкото можем да дадем от знанието на другите, те ни обичат. Дотолкоз доколкото можем да дадем на другите от свободата, те ни обичат. Казвам: по три начина може да освободите себе си. Турете си за цел да обичате. Те са два процеса, които са мъчни. Сега старите ги е страх от Любовта. Една стара сестра, ако се влюби, какво ще стане? Аз ви говоря свободно.


В Любовта ти изпразваш чашите, а в Обичта ще ги пълниш. Тия процеси трябва да стават. Любовта в дадения случай е предмет на сърдцето. Сърдцето е, което се занимава с Любовта. Умът се занимава с Обичта. В обичта има първенство умът. Любовта в сърдцето има първенство, после иде умът. Вие мислите, че Любовта започва с ума. Не, не започва с ума, започва със сърдцето. Затова Писанието казва: “Сине мой, дай си сърдцето”. Бог изисква това, отгдето излиза Любовта. Сърдцето е ценно при Бога, понеже е извор, отгдето Божествената Любов извира. Любовта излиза из сърдцето. От човешкия ум излиза Божествената Обич. Трябва да имате ясна представа. Вие ще започнете да роптаете. Направете опит – по какво се различава Обичта и Любовта. В Обичта всякога, когато имате един приятел казвате: “Да ми даде нещо за спомен”. Когато на една мома дават един пръстен, да го тури на пръста си, това е Обич. Кое ще бъде Любов? Ако тази мома е била болна и младият момък след като я вижда, тя оздравява, то е Любов. Той ў предал Любовта. Любовта предава живот. Обичта прави хората красиви. Вие искате по Любов да станете красиви. По Любов човек красив не може да бъде. Здрав може да бъде. Но, за да бъде красив, трябва да има Обич. Обичта е външна страна. Обичта прави хората красиви. Онези, които се влюбват, изгубват красотата си; онези, които намерят обичта, стават красиви. Старите, които са изгубили Обичта, са станали грозни. И вас старите, понеже искате да станете красиви, не ви съветвам да любите, но трябва да обичате. Ако любите, ще погрознеете повече. Майката като роди две-три деца, това е Любов. Всички майки, които са родили десетина деца, са изгубили своята красота. Онази мома, която нищо не е родила, е красива – черпи от Божественото. Тя казва: “Да не си разваля рахатлъка”. Ние сме призвани да свършим в живота една работа – да пеем. Аз не съм за безразборното пение. Като запее човек, ако лицето не стане светло, умът не вземе участие, то не е пение. Пеение, в което лицето не става червено, сърдцето не взема участие. Пение, при което няма едно движение в тялото, волята не е взела участие. Да пее човек, трябва волята да взема участие, трябва сърдцето да вземе участие и трябва умът да вземе участие. Каквото и да вършим в света, ако нашият ум не присъствува, ако нашето сърдце и нашата воля не присъствуват, тази работа не става. Това е законът на Любовта. Това е законът на Божията Мъдрост, това е законът на Божията Истина – на който свободата е резултат, знанието е резултат и животът е резултат. По стария начин гледам мнозина от вас, започват да се обезсърчават. Казват: “Какво добиваме”. Вие чакате да идете в оня свят. Какво ще идеш в оня свят. Вие чакате да ви направят министър на просветата или на финансите. Знаете ли каква е тази работа, грамадна работа е. Какво главоболие е. Казвате: “Да се оженя”. Какво ще се ожениш? Тия деца ще искат от тебе. Майка да станеш, не е лесна работа, баща да станеш, не е лесна работа. Някои от вас искате да станете учители. Голямо главоболие е да бъдеш учител. Да бъдеш добър, то е голямо главоболие. Като станеш добър, този идва и иска, казва: “Дай, дай, дай. Ти си добър”. Друг ти каже: “Ти си добър”. Като каже ти си добър – трябва да дам. Ако не дам, ще ме счита, че не съм добър. За да не казват, че не съм добър, давам. Като давам, аз ставам недоволен в себе си.

Между нас трябва да съществува една вечна хармония. Нещата трябва да стават по Любов. Трябва да стават и по обич. Трябва да възприемем Божествената Любов. Трябва да оценим тази Божествена Любов. Или да станем здрави, това е Любов. Да станем красиви, това е обич. Най-първо онези от вас, които не са здрави, да станат здрави. Онези от вас, които не са красиви, да станат красиви. Който не е здрав, Любов му трябва, който не е красив, обич му трябва. Ето практическо приложение. Като вървиш, като мислиш, да си доволен, в ума си и в сърдцето си. Като вървиш, да знаеш, че смисъл има животът, целият свят живее в тебе и ти живееш в целия свят. Сега тъй както живеем... Какво е писано в Библията? Хубави работи са писани. Хубави работи са писани, неразбрани работи са. Тридесет и две хиляди обещания имат дадени евреите в Библията и вижте до какъв хал са дошли евреите с тия обещания. Тридесет и две хиляди обещания. Те не разбраха Бога, това е неразбиране. Често казвате, че славяните имат мисия. Ако славяните разбират Божиите блага както евреите, ще имат същите резултати. Казвам: старите разбирания ще ги оставите настрана. Само идват при мене да ме питат къде е Драган. Питат ме къде е вашият Драган. Гледам, тя иде и Драган върви с нея. Той върви от лявата и страна. Казвам ў: “Той е с тебе. Ти и Драган живеете в една къща. Драган, щом като умря, влезе в тебе. И целия ден ти се оплаква. Казва: Ти ядеш, аз не мога да ям. Той проси от тебе”. Когато мислите за някой ваш умрял, питате къде е. Във вас, във вашия ум. Казва някой, казва: “На кое място?” Мисли, че е далеч, пък той е при вас. “Бог не е Бог на мъртвите, но на живите”. Единственият човек – всякога като мисля – той има разположение, той е доктор Миркович. За него като мисля, виждам го весел, никак не съжалява, че е заминал. Единственият човек, който ми е казал: “Я ми кажи кога ще умра?” – “Не ти трябва”. – “Кажи ми, аз искам да зная”. Казвам: “Не ти трябва да ти казвам, ще разбереш другояче”. Най-после казах му кога ще умре и той – като че ли го попарих с вода. Сега и на вас не искам да ви казвам. Този е стар начин. Не искам да ви казвам кога ще умрете, мога да ви кажа кога ще живеете. Някой дошъл и казва: “Кога ще умра?” Това не е знание. Аз всякога мога да ударя едно шише и да го счупя, то е смърт. Но да направя едно шише, да го опека, да му дам живот, това е друг въпрос. Да предсказвам смъртта на хората, не е лесна работа, но да предсказвам живота, то е смисъл. Искам всички да станете пророци, да пророкувате за Любовта, за Знанието, за Свободата. За живота, за здравето, за богатството – за всички хубави работи да можете да пророкувате и да можете да пеете най-хубавите песни. Някой като пее, пее по Любов. Онзи българин, който пее “А бре, синко”, не е доволен от сина си. Той казва: “Ти си оставил стадото в планината, ходил си вечер по седенки, млади моми да търсиш”. Защо ходи вечерно време да ги търси? Той мисли, че тия моми ще му дадат неговото щастие. Един момък, който не служи на Обичта, не може да направи момата щастлива. Една мома, която не служи на Любовта, не може да направи един момък щастлив. В дадения случай момата служи на Любовта, а момъкът – на Обичта. И двамата не може едновременно да вземат едно и също място. Невъзможно е. Единият ще бъде положителен, другият ще бъде отрицателен – минус. Плюсът придава, а минусът отнема. По този път, ако може да се подмладите, ще се подмладите. Писанието казва: “Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови”. Онези, които любят, силата ще им се обнови. Онези, които обичат, силата им ще се обнови. Без Любов и без Обич, силата на човека не може да се обнови. Един певец, който иска да стане добър певец, той трябва да люби и трябва да обича. Един човек, който иска да бъде здрав, той трябва да люби и трябва да обича. Навсякъде тия правила може да се приложат и работата върви много добре.

Казвам: приложете в новия размер. Работете, за да тръгне колата на Изгрева малко по-добре. Сега виждам една неприятност. Като един зъболекар, като дойде някой да му изважда зъб, тия зъби като вади, ще му причинят болка. Казвам: в Новото, зъболекарите като изваждат зъбите, на мястото на стария зъб ще тури нов, да го присади. Аз не само искам да ви извадя старите зъби, но искам да ви присадя нови. Защото не искам да останете без зъби.


Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил

39-та лекция от Учителя, държана на 23.VI.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, аз, свят, любов, сега, казва, добър, иска, знаеш, път, дойде, хора, добре, казвате, работа, станеш ,

Общ Окултен клас , София, 23 Юни 1943г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder