Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота

Най-често използвани думи в беседата: всички, има, нужда, аз, може, бъде, любов, сега, братство, път, бъдат, бял, живот, сърце, всичко, говори, друг, воля, състояние ,
Съборни беседи , В.Търново, 22 Август 1921г., (Понеделник) 9:15ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще ви прочета втората глава на Изход от първи до шестнадесети стих.
 Често се забелязва, че както в България, така и в Америка и навсякъде другаде, където стават големи събрания, на които се събират по пет-десет хиляди души, непременно между тях ще има най-малко сто души, които ще спят. По някой път най-набожните, най-ревностните хора спят. Знаменитият американски проповедник Муди имал в Чикаго голям салон, където държал проповеди. Понякога той канел видни проповедници да държат там проповеди на определени теми. Така той веднъж поканил един знаменит американски проповедник да говори нещо за дявола. В същото време Муди тръгнал из града да търси слушатели за тази проповед, да напълни църквата си, но докато се върне, проповедта за дявола била завършила и той пропуснал да я чуе. Другите, които чули тази сказка, казали на Муди: Много хубаво говори проповедникът. Съжалявам – казал Муди – аз, който толкова исках да чуя нещо за дявола, не можах да присъствам. Но същият проповедник отишъл и втори път да говори на тази тема. Муди си казал: Този път вече ще чуя за дявола! Вечерта Муди се наял у дома си хубаво със салам, но като отишъл да слуша сказката за дявола, от голямата тежест в стомаха не можал да издържи и пръв от всички заспал. Първия път дяволът се изхитрил, като го накарал да отиде и събира слушатели за сказката, а втория път го накарал да яде салам, като от това да му стане тежко, той да заспи и по такъв начин да не чуе сказката. И като го запитали как станало така, че пак не чул сказката, Муди отвърнал: „Оставете се – дяволът ме излъга със саламите!“ Та сега и в нашия живот има едно лъжливо положение, на което ние се поддаваме и което понякога ни лишава от много блага. Така например отидеш при някой човек, а той не само че не събужда у теб някаква мисъл, но ти започваш дори да заспиваш при него. На какво се дължи този сън? В Природата сънят съществува като състояние на почивка. След като дълго сме работили, ние се уединяваме вечер и започваме да мислим, че трябва да си починем, излизаме вън от нашето съзнание и оставяме другите да ни проповядват. Друг път, след като си похапнем от нашия салам, заспиваме, а Господ влиза в къщата Си и започва да работи. Но сънят се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по друг път. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашите мисли, може да се отбива тъй, както се отбива вадичката на който и да е градинар. И ако вие се намирате при някой много сух човек, той често ще отбива вадичката ви. Тогава вие ще спите, а той ще полива градината си. Подобно нещо аз наблюдавах в една евангелска черква във Варна. Баща и син, 22-годишен, редовно посещаваха събранията, но синът, щом седнеше на мястото си, веднага заспиваше. Баща му постоянно го ругаеше: „Какъв си такъв вол, такова говедо, щом дойдеш на събрание, заспиваш, не мислиш какво ще кажат хората!“ Синът обещаваше, че в бъдеще няма да спи, но след това, щом седнеше, веднага пак заспиваше. Един ден обаче, като никога, синът беше бодър, отвори си очите, слушаше внимателно и гледаше проповедника; поглежда към баща си, а той спи. Синът после го запита: „Татко, каква е тази работа? Днес моят дявол влезе в теб.“ Когато хората започнат много да спят, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. Че това е така, може да се види от следния пример. Двама души се обичат. Когато единият говори, другият внимава, слуша го. После другият говори, а първият го слуша. Понеже енергиите им се обменят, те хубаво си говорят. Но един ден те се скарват. Единият започва да спи – не може да слуша другия. Значи двамата са изменили своето положение. Енергията на единия се отбива в друга насока. Затова двама души, които не си хармонират, не трябва да бъдат заедно, трябва да се избягват един друг или да преспим едногото. Хора, които не се обичат, или трябва да не се събират, или да живеят далече един от друг. Когато Мойсей говорел за крадене на овцете и ослите, тия неща произвеждали сън. За да бъде човек бодър, буден, съзнанието му трябва винаги да бъде будно, умът му трябва да е схватлив. Сърцето и умът му трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. В неговото сърце и в неговия ум не трябва да има никакво странично чувство, никаква странична мисъл, която да го владее. Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се поддаде на едно или друго влияние. Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – навсякъде внушението, хипнотизмът, е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. Всички хора вършат днес Божията воля не от съзнание, а от страх. Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр – мели се брашното. И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие ученикът на Божествената Школа, който иска да развива в себе си правилно всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи излишък и от този излишък, но само от него, може да се дава. Но ние никога нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас. И всеки, който се опита да заложи навън този капитал, плаща скъпо за тази своя грешка. Когато кажем, че трябва да пожертваме нещо, това значи да пожертваме само от нашия излишък. Да ме разберете какво значи излишък. След като посадя едно дърво и набера от него хубави плодове, аз мога да пожертвам от плодовете, но не и самото дърво: ще избера някои от хубавите плодове и тях ще принеса в жертва. Когато казвам, че трябва жертва за нещо, подразбирам, че от преизобилието, от най-хубавото от себе си ще дадеш жертва, а не от най-малкото. Богатият може да даде жертва, а сиромахът не може да даде никаква жертва. И тъй, законът за жертвата е задължителен само за богатите, а не и за сиромасите. Ако искате у вас да се развие умствен живот, вие трябва да разберете този закон. Между учениците на една окултна школа или едно братство има опасност техните умове и сърца да се развият анормално и умовете им да се атрофират. В какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта ѝ да е чисто материална. Ще ви разкажа за един такъв случай, станал в Германия. При един виден млад германски проповедник се явила една красива графиня, тя се покаяла и той я кръстил. В продължение на десет години тя станала най-ревностна последователка на този проповедник. Всички се чудели как станало това. Най-после проповедникът казал: „Тази е моята другарка, която ще може да ми помага да работя с успех.“ И той се оженил за нея. Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива – не се чуват вече проповеди. Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума ѝ, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Затова крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата, нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена. Нашият живот не се изразява само сега. Туй, което е сега, е зачатък на един живот, на едно благо, което трябва да опитаме. Един ден ще се срещнем в обстановка, различна от сегашната, ще се срещнем в един свят, устроен малко по-другояче. Тогава душите ви няма да бъдат като сегашните. Да допуснем, че ние сега се срещаме с рога, копита, но имаме съзнание; един ден обаче ще се срещнем при особена обстановка. Рога няма да имаме, копита също няма да имаме. „Ами защо сме без рога, защо сме без копита? Тъй не може.“ И без рога може, и без копита може. Човешките ръце ще бъдат устроени другояче. Та един ден ще се срещнем при друга обстановка, която ще бъде сто пъти по-добра от сегашната. Пак на Земята ще се срещнем, но тогава Земята ще претърпи едно изменение. Второто положение, в което ще дойде целият сегашен свят, ще претърпи едно органическо преустройство, цялата материя ще се преизкристализира, всичко ще се видоизмени. Как мислите? Тогава ще се познаваме ли ние? Ще се познаваме. Тази картина ще прекараме като през кино. Ще видите, че преди толкова и толкова хиляди години, при такава и такава обстановка, при такива и такива условия в Търново имаше такива картини. Ще се запитвате: „Тъй ли е било това?“ Ще видите всичката тази обстановка, тогава ще я разберете по-идейно, отколкото сега, защото заедно с тази картина ще има и други картини, които ще ѝ придадат смисъл. Тогава няма да бъдете едно малцинство като сега. Но това ще бъде в далечното бъдеще. Ще ме запитате как ще можете да видите всичко това. Като му дойде времето, тогава ще разберете. А децата ще имат търпение, защото сегашното е предвкусване на бъдещето. Този бъдещ живот се приготовлява, той още не е създаден. И вие ще влезете в него като добре дошли, ще ви настанят там. Нали и като идвате в Търново, преди вас има някои, които са дошли по-рано, за да ви посрещнат, да ви разквартируват, да ви настанят и да ви развеждат навсякъде. Но тогава ще имате една обстановка, по-красива от настоящата. За да може да постигнете обаче това бъдеще, за да не се спрете във вашата еволюция, трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло. Да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било. Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо. После, в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем за извършване на някакво престъпление за другите, както не е позволено и сам да извърши известно престъпление. В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила. Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя. Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство. Никакво колебание, никакъв спор! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете: „Ами ако го направя?“ Като го направиш – друго нещо. Ние говорим за туй, което не трябва да бъде, а не за туй, което трябва да бъде. Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. Това са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения. И ако вие спазвате тези правила така, Божието благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила, и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете. Но ако някъде най-малко се опорочите, ще изгубите всичко. Например мнозина са казвали: „Аз нямам нужда от Учител, в мен говори Духът.“ Не е разбрал той. Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ще имаме нужда един от другиго. Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог. А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог. И ако вие един ден се отклоните от мене, вие ще пострадате, а не аз. Веднага ще се почувствате лишени от Бога и няма да можете да говорите, ще изгубите вашето красноречие. Този закон важи и за мен, и за вас. Пазете се от това. Имате нужда от брата си и той има нужда от вас. Защо? Защото и в двамата живее Господ и вие трябва да слушате какво ви говори Господ. Когато кажеш някому: „Нямам нужда от тебе“, ти говориш против себе си и когато брат ти каже: „Нямам нужда от тебе“, той говори против себе си. А когато кажа, че аз имам нужда от него, това показва, че той ми е брат на Любовта и аз съм негов брат на Любовта. Туй е първото учение, което трябва да имате в сърцата, умовете, душите и волята си и вие ще го подложите на опит. То е абсолютна истина, в която няма никакво изключение. И ние правим всичко туй в името на тази Истина. Ако аз сега съм тук, между вас, защо е това? Някои казват: „Аз нямам нужда от вас.“ Добре, аз ще си замина. Когато нямат нужда от майката, тя умира. Мъжът каже на жена си: „Нямам нужда от тебе“, тя умира. Щом кажат на бащата, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажат на сина, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажете, че нямате нужда един от друг, всички ще умрете. А като кажем всички, че имаме нужда един от друг, това е възкресение в Христа. Само така можем да обясним защо Христос е слязъл от Небето да помага на грешните. Защо е слязъл? Това е велика тайна. Ако Бог усеща нужда да слезе в другите, колко повече това важи за нас. Така че ще знаете, че всеки има нужда един от друг, но няма да бъдете натрапничави. Всичко да става по Любов. Няма защо аз да дойда, да те хвана за гушата и да кажа: „Аз те обичам!“ Няма защо. То се знае. Ако аз те обичам, какво ще направя? Когато ми дойдеш на гости, ще намериш готова трапеза, ще ти дам да се измиеш, ще ти дам кърпа да се избършеш, ще те разведа из градините си, из нивите си; и целувки ще има, и милувки ще има. Това са целувки и милувки! А като не те обичам – градини няма да има, трапеза няма да има, ще те питам колко ще стоиш, къде ще отидеш, ще те питам имаш ли стая и ще ти кажа, че нямам време да те разхождам. Е, това Любов ли е? Когато се работи с Любов, вратите навсякъде са отворени и ще има блага; когато няма Любов, ще се намерим в едно грешно състояние от всички страни. И тъй, сега ще отворим сърцата, умовете и душите си по един правилен начин, за да може този велик закон да се прояви и да създаде между нас една по-благоприятна хармония. И тогава, като се срещнете, така ще се погледнете един друг, че като се разминете, да усетите в себе си въодушевление. Само един поглед ще бъде достатъчен. Такава е Любовта – тя предава всички свои емоции, движения, импулси. Ако ние създадем такава атмосфера, ще имаме добри прояви. Някой казва: „Защо не мога да пиша?“ Защото нямаш Любов. Музиканти, учители, свещеници – всички се спъват. Защо? Защото нямат Любов. Има ли тази хармония на Любов, всичко може да се създаде. Забелязвам, че мнозина от вас са влезли в Новия път, но си носят ножчета, саби и след като приложат методите на Любовта, най-после казват: „Хайде сега с ножчета, хайде със саби!“ Не, ще ви моля всички догодина да дойдете без ножчета, без саби – те ще стоят в антрето. Докато сте в града и ви разхождат, нямате нужда от никакви губерки, от никакви саби и никакви ножчета. Кокове и игли жените не трябва да носят по тях, а косите им да бъдат пуснати надолу. И дълги нокти не се позволяват, защото са опасни, а ще бъдат валчесто изрязани. Краката ви ще бъдат измити, незапарени. Всички ще носите ленени чорапи и ленени долни дрехи. Това е символично. Ленените дрехи са най-добрите проводници на електрическата и магнитната енергия. При сегашните условия вълнените дрехи са най-хигиеничните, после идват памучните, а най-добри са конопените и ленените. Сега за през тази година ще задам десет теми от различни отрасли на всички онези наши приятели, които могат да пишат. Тези теми са следните: По химия: Отношение на химическите сили към физическите и органичните сили в Природата. По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органичните сили в Природата. По астрономия: Отношенията на слънчевата и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на Слънцето и Луната върху Земята. По минералогия: Съзнанието на минералите. По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганичното съзнание към органичното, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките. По ботаника: Влиянието, което растенията са оказвали в развитието на човешкия живот. По теософия: Описание на първичното или ембрионално състояние на будическото тяло, когато човекът е започнал да инволюира. По математика: Четвъртото измерение и отношението му към първото, второто и третото измерение. По окултизъм: Преди колко милиона години човек е дошъл на Земята. Ония, които се занимават с окултизъм, нека прочетат всички догадки по въпроса и въз основа на тях да разрешат въпроса. Пак по окултизъм: На кое място ще се яви шестата раса. Тези са десетте теми, които ще разпределите помежду си. Нека се намерят доброволци за тази работа. Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година. Мнозина от вас знаят чужди езици. Нека четат и събират отвсякъде материал, както пчелите събират мед. От всеки кошер искам по един килограм мед. От десетте искам десет килограма мед. Пак ще ви напомня. През тази година ще съсредоточавате енергията си. Аз съм решил да разкъсам всички връзки, които ви спъват. Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен организъм. Тогава волята, сърцата и умовете ви ще действат правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. Няма да усещате стеснение, а въодушевление; музика и поезия ще има. Тогава ще можем да се качваме на 2500-3000 метра височина. Сега препоръчвам и на млади, и на стари Любов, която никога не престава. Тя изтича от непрестанен извор, за който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Никаква друга философия няма в света. Да не се стараем да обясняваме Любовта. Както и да я обясняваме, важно е да започнем да я изявяваме. Как ще я изявим? Сега най-много нужда от Любов имат младите. Старите имат Любов, но нямат сила да я използват. Младите пък имат сила, но понеже Любовта им е слаба, не могат да използват силата си. Затова единственото нещо, което можем да направим, остава да направим старите млади. Да направиш стария млад е голямо изкуство. Най-добрата инжекция е да говорите всички за Любов, но в принципен смисъл. Като говорите за тази Любов, ще я чувствате и в ума, и в сърцето, и във волята си. Едновременно вие ще вложите в ума си идеята да се заквасите така, че всяка ваша постъпка да бъде заквасена от Любов. Често аз усещам вашето състояние. По някой път минавам покрай вас и моят ум се сковава. И знаете ли как? Трябва да направя напор, за да се размрази. Туй състояние всеки може да опита. Често може да изпитвате сърцебиене, главоболие. Това са анормални състояния, отклонения на Любовта. Може да се появи сърцебиене или да почувствате болка в сърцето. Ако аз ви изпратя едновременно две противоположни мисли, вие веднага ще усетите като че ли някоя стрела ви е боднала в сърцето. Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Туй е девизът на учениците на Бялото Братство. Който постъпва така, той е добре дошъл и на него ще отворим вратата, а който не постъпва така, ще намери вратата затворена. Той ще остане на едно място и ще му са нужни сто и петдесет прераждания, за да се освободи от там. На всички вас препоръчвам чистота – никаква друга философия! Кой е прав, кой е крив – прави и криви хора в света няма. Ние сме решили да служим на Господа. Ще влезем, ще се учим, тъй както ангелите се учат, и ще изпълним Неговата Воля. Ще слушаме по-големите си братя и ще се учим от тях. Както те пишат, тъй ще пишем и ние; както те свирят, тъй ще свирим и ние. Ще усвоим техния правопис, тяхната поезия, техните изкуства, техния начин на обличане и на хранене – изобщо всички техни правила на живот. В бъдеще ще трябва да започнете да се чувствате, че сте ученици на Бялото Братство. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, по някаква табела ли ще ви познаят? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ – да няма гърбица! Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а от тях да блика Любов и енергия, да светят и денем, и нощем. От тях да блика светлина. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави. Лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има Добродетели. Устата, устните да бъдат отворени. Да се вижда, че в тях има живот. Някой казва за някого: „Какво мисли той?“ Нищо не мисли! Така искам лицата на всички ви да говорят. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата ви има някаква идея. Всички да казват за вас, че сте особени хора. Старайте се също така да бъдете мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за крака, той да усети, че сте го хванали. Всички ще се стремите да бъдете силни. И когато апостол Павел казва: „Аз се хваля със своята немощ“, това значи да бъдем немощни в злото, а силни в Доброто. Щом захванете нещо, да го направите. Да бъдем силни, значи да контролираме всички свои клетки, да направляваме всички свои мускули във всеки момент. Във всичко трябва да имате изящност. Устата ви трябва винаги да бъде изчистена и да не мирише. Ако някому мирише устата, да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост това, което мирише в мене, да изчезне.“ С внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Ще заповядате също и на зъбите си да не миришат, да не се развалят. Ще ги държите в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистотия да не остава между зъбите ви. Това се изисква от ученика на Бялото Братство – да притежава абсолютна чистота. Когато ученикът има условия, има вода, а не чисти устата си, това не е позволено, грях е на душата му. Всичко това ще внесе у вас нова свежест и ще кажете: „Устата ни, мястото на Любовта, трябва да е чисто.“ После ние трябва да развием нашето обоняние, нашата чувствителност, да бъдем внимателни към всички цветя, към растенията, към животните. Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне. Когато срещне някоя баба, ще ѝ стори път, ще я целуне. Когато младият момък срещне някой дядо на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката. Тази баба и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички. И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло. През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях. 
А сега изпейте една песен: Братство, единство.

Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота

Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота