НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Чувство на величавост

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Чувство на величавост

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, път, може, вяра, казва, любов, аз, намалява, чувство, виждаш, диване, увеличава, обича, каже, сега, работи, дума ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Май 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

"Сила, здраве е богатство"

Психологически силата, мощта, здравето е съзнанието вътре, че има изцеление. Богатството дава импулс (на човека), да се качи нависоко. Когато е богат, ще мисли, че е на високо. Като пеете, ще мислите, че сте горе на планината и от високо ще пеете. Как бихте издекламирали тази песен? Между декламирането и пеенето има отношение.

Може ли да изпеете: "Изгрей, изгрей ти, мое слънце".

За втория път напишете по едно стихотворение, само един куплет. Думите турете от близката природа, нещата да не са отвлечени, много близки да са. Под думата "отвлечени" разбирам да са неразбрани думи, турени в най-хубавата форма по възможност. "О, цвете мило, което растеш в моята градина." Образно е това. "Тебе аз виждам тази сутрин, облечено в светлината красива." Туй е за образ. Ще го облечете в най-хубавите дрехи и тъй ще го скриете хубаво. Да не придава на рамената, брадата да не стига до слабините.

Едно правило: Никога не повтаряйте едно и също нещо два пъти. Когато учиш един урок, може да го повториш, то е друг въпрос. Но когато мислиш, никога не повтаряй едно нещо два пъти. То не е в съгласие със законите на природата. Защо да го не повтаряш? Да допуснем сега, че ти вървиш по един планински път. Ако се върнеш два пъти да преходиш същия път, какво ще бъде? Идеш, върнеш се, пак да го повториш, смешно е. Не повтаряй. Може да минеш втори път, но не се връщай, да повтаряш. Вследствие на това връщане някой път стават инциденти. Вървиш, обръщаш се назад и гледаш. Защо се обръщаш да гледаш? Защото не виждаш. Но ако отзад имаше очи да виждаш, щеше ли да се обръщаш? Сега се обръщаш назад, не виждаш. Следователно, може да се блъснеш. Много неприятности произтичат: за пример, във всинца ви има желание да угодите някому. То е невъзможно нещо. Господ на хората не е угодил, че вие ще угодите. Той, Който е всемъдър, всесилен, че не е могъл да угоди и от него хората са недоволни, че вие ли ще угодите. После, не се старайте да угодите и на себе си. Да представите нещата на себе си тъй, както са. Не да ги представиш, за да угодиш, но да ги представиш тъй, както са в техния естествен път.
Да допуснем, че вие представяте вашата любов някому. Как я представяте? Казвате: Изгори ми сърцето. Не е вярно. Може да кажеш: Откакто те видях, студеното ми сърце се стопли. То е вярно. Но че изгоряло сърцето, не е вярно. Ако си изгорял, няма да те има там. Ти казваш, че си изгорял, пък си жив още. С думата "изгоряване" какво иска да каже? Българите имат едно чувство, всички го имате, не е погрешно. Българинът обича да преувеличава нещата сто пъти. Нему е приятно да увеличава. Казва: Човек – планина. Колко пъти го е преувеличил? Може би хиляда пъти го е преувеличил. Или казва: висок като топола. Тополата има 20 метра, този човек няма два метра. Колко пъти го е увеличил? Десет пъти. Туй чувство във всинца ви го има, увеличавате нещата. Ще кажеш: Преувеличи. Да знаеш колко е преувеличено. Или някой път българинът много обича да намалява. Когато нямалява, по същия закон е. Като те обича, ще те направи като планина. Като не те обича, ще те направи като някоя прашинка. Казва: Нищо не струва, нищо и никакъв човек. Две качества има българинът. И вие, като българи, имате тия чувства. Като обикнете някого, направите го като планина. Качите се горе. Стопи се планината и вие се сгромолясвате отгоре. Казвате: Аз го мислех, че е ангел. Като дошъл до него, видял, че е дявол. Ангелът и дяволът в какво седят? Като каже, че е дявол, неговата идея каква е? Той е много фигуративен. При ангел българинът увеличава, при дявол – намалява. А. ув. -100. Като каже дявол, 100 пъти намалява. Често във вашата мисъл Д. ум. -100. Вие не може да избегнете това увеличение и намаление и ще влезете в конфликт с природата. Нямате ясна представа за природата. Природата намалява. Тя има това качество, но тя разумно го намалява, естествено. Тя намалява слънцето и ни турила на 150 милиона километра далече, да го гледаме. Ти виждаш един човек; българинът казва: Той е човек като планина. Казва: Той е една мравя. Казва: Аз го мислех планина, той бил мравя. Като каже мравя, виждаш, че не е мравя. Не поставяй човека на разстояние да го гледаш. Но един и същи човек, на едно място ту е планина, ту е мравя. Туй не е в съгласие с природата.

Някой път вие се самокритикувате. По някой път вие, като българи, тъй ще го увеличите. Като напишеш едно стихотворение, че го увеличаваш 100 пъти. Напишеш едно стихотворение, намалиш го 100 пъти. Погледнеш естественото положение. Една мярка, която трябва да спазвате. Щом напишеш един куплет, ти го чети и виж, какво влияние ще ти окаже. Какво ще внесе в твоя ум, в твоето сърце, в твоята душа. Ти ще напишеш едно стихотворение и ще идеш при един свой приятел, ще кажеш: Какво мислиш? Ти го виждаш, че не е доволен, но не смее да ти каже и понеже те обича, казва: Хубаво. Идеш при друг и той не смее да ти каже. Като се отделиш от тях, те ще ти кажат тъй, както е: Едно обикновено стихотворение. Казва: Кой знае какво е написал. Аз считам, че едно стихотворение е хубаво, щом го прочетеш и имаш лошо настроение, веднага да се смени състоянието ти. Има стихотворения, които, като ги прочетеш, изменят настроението. Ако искате да измените състоянието на един човек, ако бихте написали едно ядливо стихотворение и да му турите повече киселина, как бихте го написали? Сега не мислете, че в живота всички неща трябва да бъдат сладки. Някой път и горчивите неща имат своето място. Когато ръцете ви са чисти има ли нужда от сапун? Само малко вода трябва. Когато ръцете ви са мазни, трябва сапун, за да ги изчистите. Значи, сапунът е важен при мазните работи. Щом си мазен, ще употребиш да премахнеш тази мазнина, която ви е (не)потребна. В какво препятстват мазнините? Ако човек е много мазен, мазнините запушват порите. Дават повече топлина, ако мазнините са повече; ако премахнем мазнините съвсем, човек се простудява. Ако махнете съвършено мазнините на вашата кожа, вие ще се простудите, ще изгубите повече топлина, която ви е нужна. Често хората се простудяват при изгубване на топлината.

Сега, според вас, коя е мощната дума за ума? Или коя е думата, която можете да турите като ключ на сърцето? Аз не искам да ги решите тия въпроси. Има за какво да мислите. Не сте мислили за ключа на вашия ум.

Миналия път за какво говорихме? – За нищо и нещо.

Връща се един екскурзиант от една екскурзия, убол крака на петата си, не можел да извади тръна. Дошъл в града и го питат, за какво е мислил. За тръна. Другите разправят какво са видели. Казват му: Какво видя по планината? Нищо не видях, на слизане мислех за тръна. Често такива трънища като влязат в петата, питат те за какво мислиш? Онзи трън, в дадения случай, безпокои крака. Така ходи, че често пази да не обиди тръна. Като ходи, трънът го ухапе. Трънът казва: Ще пазиш достойнството ми, ако не го пазиш, ще те ухапя.

Някой път влезе някоя дума в ума ти, някоя дума влезе в сърцето ти, безпокои те. Щом влезе в сърцето и те безпокои, къде е причината? Кой е виноват? По някой път в обущата забиват гвоздеи и някой път остават неподвити. Когато си се обул, не си обърнал внимание и при дългия път, нарани се кракът, ти започнеш да куцаш. Онзи трън в обущата какво показва? Ти си бил немарлив, като си се обувал, не си погледнал дали е гладка обувката. Обущарят казва: Няма нищо от тия гвоздеи. Гладки трябва да бъдат обущата. В обущата всичко трябва да бъде в равенство, да няма някой по-голям, големец да няма в обущата. Кракът не обича големци, обича във всичките работи равенство да има. Сега хората искат равенство и братство. Равенство е, когато в обущата няма нищо да безпокои крака. Що е равенство? Да не безпокоиш никого. То е равенство и братство.

Да допуснем сега, че на един човек очите са силни. Силните очи намаляват тежестта. Слабите очи увеличават тежестта. Туй ще ви го докажа. Силните очи намаляват тежестта, слабите очи я увеличават. Представете си, един човек има силни очи, той има евангелие с дребни букви в джоба си. На друг очите са слаби, той има евангелие с едри букви. Слабите очи увеличават тежестта. Щом са слаби очите, започваш да се безпокоиш. Безпокойството е тежест. Вървиш, опасяваш се. То е тежест, вече не вървиш бодро. Човек, който вижда хубаво, не се спъва. Който недовижда, се спъва. Щом вие се безпокоите, търсите причината вън от себе си. То не е право. Безпокойството винаги се дължи на нашето неразбиране. Ако на вашата кожа чувствителността е така развита, че вие отдалече чувствате топлината, не всичките хора усещат топлината еднакво, на степени е. Онзи, който е много чувствителен, ще видиш, че далече от собата седи. Онзи, на когото чувствителността е слаба, се движи. Приближи се наблизо и дрехата му изгоряла.

Вие употребявате често думата "диване". Казвате: Той е диване. "Диван" значи място, на което човек да си почива най-хубавата почивка. Казваш: Диване. Турците имат "диван", най-хубавото кресло. Имате изопачаване на известни думи, турено е съдържание, което не съдържа. На думата "диване" е турено нещо, което не е вярно. Казва: Той е цяло диване. Казвате: Дивак. Не е право. Дивакът е чист човек, който не прави погрешки. "Див" значи "чист". Казва: Той е цяло диване. То е чист човек. Диването нито лъже, нито мами. Казваш " Диване" и мислиш, че не му стига умът. Очистете ума си. Диване е чужда дума. Турците от две английски думи "хай" и "лайф" са образували думата "хайлаз" – значи човек, който не работи. Турчинът "хайлайф" го направил "хайлаз". Крив превод.

В природата има нещо, което сме наблюдававали, (но) не сме превели и постоянно влизаме в стълкновение с нашите чувства; в стълковение сме с природата. Тя ни коригира. Ти направиш един крив превод, тя те остави да се блъскаш, за да се коригираш.

В българина туй чувство на преувеличение е развито, а вие мислите, че имате силна вяра. Вие смесвате чувството на преувелечение с вярата. Вярата е едно чувство, което гледа на нещата с хиляди години. Турил си някаква цел. Вярата не увеличава нещата, нито ги намалява; вярата нито усилва, нито увеличава, нито намалява. Туй, което насърчава, което е подтик на насърчението, подтикът на човешките мисли, вярата го насърчава. Вярата не насърчава, но вярата е само един подтик. Тя казва: Върви. Тя казва: Като дойдеш близо до целта, като видиш ясно, ще разбереш нещата. Тя ще те остави да разбереш. Туй чувство, което тебе те насърчава или обезсърчава, то се намира в главата. Чувство е то. Ти искаш да видиш нещо, искаш да придобиеш за себе си, да го имаш. Виждаш една дреха много хубава. Минаваш веднъж, два пъти, три пъти. Четири – пет хиляди лева струва. Готов си да ги дадеш. Не те кара вярата. Вярата нищо общо няма с дрехата. Тук влиза чувството, ти искаш да се покажеш пред хората. Общителност имаш, стеженолюбие, че искаш да облечеш тази дреха. Приятно ти е. После имаш чвуство за красиво, за хубаво. Обичаш формата и ред други чувства и способности имаш. Ние го предаваме като подтик на вярата. Имаме напълно обяснение на известни идеи.

Казва: Той няма вяра. Човек, който се обезсърчава, той се обезсърчава, че не е постигнал нещо, което желае. Обезверяването какво показва? Вие имате една идея. Човек, който се обезверява, какво е? Човек, който усилва вярата си, каква дума употребявате – плюс вяра; а който се обезверява – минус вяра. Може да мислиш, че слабата вяра употребява малко сили, силната вяра употребява повече сили, по-голям подтик дава. Щом имаш силна вяра, имаш подтик да учиш. Щом се обезвериш, тогава този подтик е по-малък. Колебаеш се, искаш да направиш, пак се отказваш. Вярата сама по себе си не увеличава. Силата, която работи, се увеличава. Вземете думата "безлюбие". Любовта се отнася до човешкото сърце, не се отнася до човешкия ум. В безлюбието чувствителността се е намалила, малко чувства има. Чувствата в даден случай са капитал, капиталът е намалял. В безлюбието капиталът е намалял до минимум. В силната любов капиталът е увеличен. Когато казвате, че обичате някого, вие боравите с голям капитал, когато не го обичате – с малък капитал. Като влезете в един дом, по кой начин вие ще познаете, дали ви обичат или не? Може много лесно да познаете. Ако е зимно време, ако ви обичат, стаята ще бъде отоплена добре, яденето ще бъде много добре сготвено, креватът, върху който спите, юрганът ще бъдат хубави. Те ви обичат. Ако каже някой, че ме обича и вляза, собата не е запалена, каквото и да ми говори, то е увеличено. Други са чувствата на Любовта. Може да каже: Голямата топлина вреди, при нула градуса е по-здравословно, при нула градуса Любовта действа по-хубаво. При този психологически закон, когато човек говори на висшето съзнание, на своето съзнание, ще говориш верни работи. Туй е за вътрешния живот. Вие правите големи погрешки, че на себе си говорите невярно. Сами себе си искате да измамите. То е невъзможно. Няма да мине много време, ще опиташ. Казваш: Аз всичко може да направя. Като дойде, виждаш, че нищо не можеш да направиш. Някъде казваш: Нищо не може да направя. Виждаш, че може да се насърчиш.

Сега, туй са чувства. У българина действа туй чувство на увеличение. В Любовта има място, че някой път е повече, някой път е по-малко. Ако дойдеш да говориш на своето съзнание, тогава ще представиш силата на Любовта такава, каквато е. Никакъв примес не трябва да има. Допуснете, че имате един ваш приятел, който решил да ви дойде на гости; вие не го обичате, дъжд вали. Вие седите вкъщи и намирате извинение – искате да го посрещнете, но дъждът е препятствие. Ако любовта ви е силна, и дъжд да има, вие ще идете да го посрещнете, макар да се наквасите. Щом отивате в дъжда да го посрещнете, имате любов. Как се опитва любовта в дъждовно време? Ти казваш: Ще си разваля дрехата. Че дрехите не седят по-горе от Любовта. Любовта е всичкото. Да имате естествена мярка. Казвате: Аз го обичам. Като кажеш, че обичаш някого, ти в дъждовен ден отиваш да го посрещнеш, в снежен ден отиваш да го посрещнеш. То е любов. Когато в дъждовен ден можеш да посрещнеш, то е любов. Когато в снежен ден не отиваш да го посрещнеш, то е обикновена любов. Казваш: Дъжд имаше, не можахме да дойдем. То е извинително.

В съвременния живот дават много изяснения. Любовта има степени. Помислиш, че Любовта оперира с аероплани, ще се качиш, през планината ще минеш. Може да оперира с любовната кола на биволите. Докъде може да идеш? Слабата любов оперира с биволска кола. Силната любов оперира с аероплан и през планината може да отидеш, да посрещнеш. Ако оперираш с колата на светлината, от Слънцето на Земята ще дойдеш и от Земята до Слънцето ще идеш. Ако не оперираш със светлината, никъде не може да идеш. Любовта е туй, което нито се увеличава, нито се намалява. Вяра е туй, което нито се увеличава, нито се намалява. То е по отношение със силите, които действат. Те се увеличават. И вярата излиза от Божествения свят. Тя е от най-висшите чувства. Вярата е едно чувство на човешкия ум. Умът при вярата е едно дете. Тя трябва да го ръководи, да го подтиква. Сега всичките противоречия се явяват в теориите, които имаме за вярата и любовта. Ние не разглеждаме любовта такава, каквато е, но такава, каквато е в нейното проявление, в малката сила или в голямата сила. В голямата сила я наричаме голяма, в малката сила я наричаме малка. Представете си, че аз давам угощение на една мравя или давам угощение на един човек. Каква сила ще употребя за мравята? За мравята – много малко сила, а за човека ще употребя грамадна сила. Показва ли това, че моята любов към човека е голяма? Даже, някой път, аз в дребните работи изживявам по-голямо усилие. Така трябва да се взрем. Големите работи, които виждаме, много малко енергия се изразходва.

Туй чувство, да увеличаваш работите, аз го наричам чувство на величавост. То е хубаво.

"Отче наш"

29. Лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 21.V.1943г., Петък – 5 ч. с., София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, път, може, вяра, казва, любов, аз, намалява, чувство, виждаш, диване, увеличава, обича, каже, сега, работи, дума ,

 Младежки окултен клас , София, 21 Май 1943г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder