Четирите съвета

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, всички, любов, бог, сега, има, съвет, работа, дойде, казва, всичко, говори, работи, година, бъдат, каже, брат, направите ,
Съборни беседи ,Беседи пред ръководителите , В.Търново, 21 Август 1921г., (Неделя) 09:00ч.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Ще ви прочета 21-ва глава от Откровението.
 21-та глава има връзка с 21-та година. Израил – всички синове на човечеството. Дванадесетте порти са за всички раси. Трите порти от изток са за жълтата раса, трите порти от север са за бялата раса, трите порти от юг са за червената раса и трите порти от запад са за черната раса. Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши – понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли в какво положение вие ще се намирате? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е Любов, това не е Живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии. Животът е най-голямото страдание – по-голямо страдание няма. Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи – не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра. Понеже Бог строи новото у нас, Той ни казва да се пазим от тези илюзии, които ни мамят. Няма да се спирам върху илюзиите – вие имате за тях достатъчно опитности. Понеже тази година аз наричам юбилейна година, трябва да разчистите сметките си – всякакво вземане-даване. Комуто каквото имате да давате, ще му го върнете и ще кажете: „Братко, аз имам да ти давам, вземи си го.“ Пък и каквото имате да си взимате, ще си го вземете, ще кажете: „Братко, върни ми това, което си ми взел.“ Всеки да си вземе своето! Туй, което е ваше, ще минете през девет реки, но ще си го вземете. Не да хванеш брата си за гушата и да кажеш: „Братко, дай ми взетото!“ Тогава кажи: „Хвани ме и ти.“ Под хващане за гушата аз разбирам Любов. Нали децата така хващат? Не да го хванеш за гушата и да го разтърсиш, но по закона на Любовта ще го хванеш и ще му кажеш: „Братко, дай ми моето и аз ще ти дам твоето и ще започнем Новия живот, който настъпва.“ Всеки един от вас лично трябва да ликвидира сметките си през тази година, ако иска да се учи, да бъде ученик и да разбере Христовото учение в бъдеще. Той трябва да ликвидира сметките си. Някой ще каже: „Има време.“ Няма време! Като мине тази година – изгубвате всичко. Няма време! И този Ерусалим, който вече слиза, това са новите тела, в които хората ще бъдат облечени. Символично казано; всеки ден ще сваляте, ще събличате тези стари дрехи, тези дрипи. Ще гледате колкото може по-скоро да се съблечете, да се облечете в новите дрехи и душата ви тогава ще бъде в Новия Ерусалим. Докато не сме облечени, докато сме в затвор, при нас ще влизат стражари да ни бият. В затвор може ли да има блаженство – няма Любов в затворите. Ще влизат в затворите да правят ревизия, от време на време ще те пускат навън за 5-10-15 минути, за половин час. И после пак ще влезеш в затвора. Всичко там е отмерено. Това е съвременният живот – да сме затворени. Ние всички сме затворници: свещеникът, съдията, учителят, майката, бащата – всички са затворени. Който готви в кухнята, е затворен през целия ден. Учителят и той е в затвор, учениците – също. Учителят е голям затворник, а учениците – малки затворници. Учителят ги учи на новата култура. Ще вярвате в Бога – че каква вяра има в затвора! Попът проповядва, но какво има в тази проповед? Всички чакат пари – няма вяра в църквата, тя дава благословение, но иска пари. Това е лъжливо учение, това е все за пари! Лъжи са това! Казвам: ние ще напуснем тези затвори. А вие казвате: „Като отидем в училището, ще станем учени, а като отидем в черквата, ще станем благочестиви.“ Не, в училището с един дявол ще влезеш, с десет дяволи ще излезеш. Тъй е. Едно дете като отиде на училище, ще отиде кротко, нежно, а като се върне, ще бъде с отворени очи – и майка си, и баща си ще знае да излъже, да ги окраде. „Много учен е синът ми!“ Да, знае как да окраде баща си. Това не е наука! Ще дойде свещеникът, ще освети масло, ще освети вода – ами че неговото масло не е осветено! Човек, който не може на себе си да освети масло, как ще освети на другите? Да не се лъжем – чрез нечисти средства, чрез нечисти канали, Бог не може да изпрати Своето благословение. Не се лъжете, ако един проповедник ви каже, че чрез него Бог изпраща благодатта Си. Бог всякога избира чисти средства. Когато Бог трябваше да изпрати Словото Си, Той изпрати Сина Си и чрез него изпрати благодатта Си. Някои ще се намерят да кажат, че не само чрез Христос, но и чрез тях може да дойде благодатта. Не се лъжете – те лъжат! Това е Истината. Ако някой каже, че чрез него може да говори Бог, лъже се – не може чрез тебе да говори Бог. Ти чувстваш ли своето положение като онова на Сина? Ако не го чувстваш, Бог не може чрез тебе да говори. Ти чувстваш ли, че като те постави Господ на всички страдания, ще можеш да се пожертваш и да кажеш: „Господи, да бъде Твоята Воля!“ Ако чувстваш това, Господ може да говори чрез тебе, ако не чувстваш – не може. Но да изпрати Бог чистата, святата Любов чрез тебе – това не може! Тя не може да се прекара в малки и нечисти канали. Следователно законът е верен – че винаги Новото преминава през една канализация от най-блестящи, най-чисти тръби. Когато Бог прави нещата нови, изпраща най-хубавото, затова всички ние трябва да бъдем чисти и святи. Не се плашете от чистота и святост! И чух силен глас от Небето, който казваше: „Ето Скинията Божия с человеците, и ще се засели с тях и те ще бъдат люде Негови; и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог.“ Значи Господ непременно трябва да дойде и да живее с нас. Съединим ли се с Него, в бъдеще няма да има вече такива бракове като сегашните. Сегашните са без Господа. Венчали се, но гледаш – Господ Го няма там. Мъжът с жена си не се разбира, с децата си – също. Няма Го Господ там. А където няма Господ, няма разбиране. Когато Господ дойде да живее между тях, жената като види мъжа си, ще го прегърне; мъжът като види жена си, ще я прегърне; децата като видят майка си и баща си, ще ги прегърнат. И ще има мир и радост навсякъде. Следователно Господ трябва да дойде да живее между нас. Ако не дойде, вие няма да ме разберете и аз няма да ви разбера. Знаете ли какво ще кажете, когато Господ не е между вас? „Е, той нека си говори!“ Но всичко, което Господ говори, не се изпълнява. И аз ще кажа: и аз говоря, за да изпълня длъжността си, но Господ Го няма между нас. И после работата куца. Защо? Защото Господ Го няма между нас. Орали сме, сели сме, но сухо било, нищо не израсло. Отидем на нивата – не е дала никакъв плод. Обаче когато дойде този жив Господ, Който е между нас, с Него всичко ще свършим, казва Писанието, и ще започне онова вътрешно растене, и всичко ще става без принуждение. Сега вие срещате някого и казвате: „Той е учител, по закон ще го назначат – трябва да има ценз, трябва да е завършил университет.“ Имате право. Но когато дойде Господ да живее между нас, ще има само един Учител и този Учител ще живее във всички нас. И когато Той говори в когото и да е, ние ще Го слушаме, ще познаем Неговия глас. Когато този Учител говори, Неговите думи са определени, особени, Неговият глас е особен. Този Учител говори със Словото на Любовта. Знаете ли колко е силна Любовта? Когато някой човек ви каже някоя дума с Любов, как се отваря сърцето ви и вие сте готови всичко да свършите. А когато някой ви каже нещо без Любов, казвате: „Стига, стига, разбрах това, не искам да ми говориш повече!“ Когато някой ви говори с Любов, казвате: „Кажи ми още една дума.“ Любовта не говори много, тя казва една дума, но тази дума се помни с години. Тя расте, развива се, живее и принася своето благословение. Първото нещо е да имате тази опитност. Господ е при вашите сърца, вие Го познавате. Или искате аз да ви Го покажа какъв е? Вие Го познавате, били сте много пъти при Него и сте се връщали. Понякога сте усещали Божествената тояга на познанието върху себе си. Колко пъти тя се е стоварвала върху вас! Колко пъти Той ви е учил и питал: „Познаваш ли ме?“ Познавате Го, но се намирате в едно хипнотично състояние. Дяволът ви е хипнотизирал и затова не познавате Господа. Моята цел сега е да ви разхипнотизирам и правя обратни паси. Когато искат да направят нещо с тебе, гледат те втренчено. Така и дяволът, като вълка – хване те, гледа те в очите и после те разтърси. После влиза във всичките ти удове, заема място в мозъка ти и казва: „Тъй ще направиш, иначе ще направиш.“ И ти изпълняваш неговите заповеди. Той казва: „Господ не е туй, което ти мислиш, Той е претърпял известно изменение.“ Ние сега правим обратни паси (Учителя разтваря ръцете си встрани и духа), като при всяко прекарване на ръцете казваме: „Това е вече закон“ и по този закон ние даваме от една страна Любовта, а от друга страна – Мъдростта. Като кажем тези думи и духнем, дяволските нишки се разкъсват, в човека става едно разтърсване и той казва: „Къде бях досега, къде бях?“ Та сега и вие ще се запитате къде сте били – били сте на дъното на ада. И тъй, всички трябва да се освободите от туй хипнотично състояние. Затова ви казвам, че трябва да работите с Любов и Мъдрост, понеже те са Божиите ръце. И ще започнете по права линия. Това аз наричам очистително дишане – ще проектираш волята в себе си и ще кажеш: „В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна, и в името на Божията Мъдрост, и в името на Неговото Слово, тъй да бъде!“ Няма сила в света, която да устои на тази магия, на тази сила. Така ще се разтърсят всички основи на черната ложа и всички нейни сили ще се махнат. Следователно всеки от вас ще гледа да се пробуди. Аз съм виждал някой – дойде и погледне особено. Това не е хубаво гледане. Вие, майките, как гледате вашите деца? Колко вида гледане употребявате? Това е магнетизъм, нали? – Според разположението. Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни в каква посока изтегляме ръката си! Какво внимание се изисква! Вие може да направите и с вас някои малки опити, за да видите колко бързо се разстройват тези вибрации, понеже извън физическото си тяло човек е облечен с астралното си тяло, което е в една етерна, подвижна форма и когато той прокара ръката си по него, предизвиква там известно сътресение. Понякога като сме всред хора, от които излиза злоба, тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. Това е, защото те са предизвикали у нас известни удари, които ние възприемаме като болка. Първото правило, когато се приближавате към някого е: не бързайте да отидете изведнъж към него, а се спрете, вдигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, да се разпръсне всяко зло и всяко лукаво помишление!“ (с духане) Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви, ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам!“ Не направите ли това, не се ли подготвите, вие изпадате в засада. Тогава идват съмненията, терзанията, идва омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души.“ Сега искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон, употребете го спрямо когото и да е – който и да е, все тъй ще постъпвате. – Пред него ли да направим това? Не, още отдалече, още като забележите неприятеля. Ние имаме право да употребяваме нашите оръжия. Писанието казва: „Там да се въоръжите.“ Как? Ако те употребяват известни сили, ние ще употребим в противодействие други. Отдалече ще направите своето упражнение – ще погледнете нагоре и ще си направите упражнението. Който ви види, ще каже: „Този какво ли прави?“ Той няма нищо да разбере. Това е само един начин да се фиксира вашият ум, за да противодейства. Туй упражнение може да направите и мислено, но когато участват и ръцете, въздействието е по-силно – едновременно взимат участие и нашият ум, и нашето сърце. – Ами когато се намираме много близо до неприятеля? Тогава ще действате отблизо, но това са изключения – един случай на 10000. Ако вашият противник дойде наблизо, това показва, че той преди вас отдалече ви е омагьосал. Ако влагате силите си, вие ще го видите по-напред. В духовния свят е тъй – който по-напред види, той печели. Белите братя са силни в това, че виждат отдалече и взимат мерки. Където черните ви видят по-напред, те печелят. Някъде може да изгубим сражението и ще отстъпим, ще поправим грешката си. Но това нищо не значи. Някъде ще спечелим сражението, но казвам, че трябва да воюваме по мъжки. Сега всички ще се обедините и ще работите по този закон на Любовта. Ще поставите в действие закона на хармонията и той ще почне да отваря пътя ви. Във вас ще дойдат Божиите мисли. Този свят е на Бога, ние сме Негови служители и ще работим за Него. Нищо повече. Ние няма да работим за някоя черква – нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие. Ако пък и тези черкви работят за Царството Божие – добре дошли, ние сме с тях! Но ако те не работят за Бога, аз за тях един косъм няма да дам. Един косъм от брадата ми струва повече от една такава черква. Нашето правило е да служим съзнателно на Онзи, Който ни е дал живот, Който ни е дал всичко. Няма да допуснем някой да ни лъже, стига толкова лъжи! Ние и вие, черквите, сме служители на Господа, а това, което вие правите, това, дето искате да ни лъжете – няма да мине. Ние познаваме тези лъжи. Нали мъжът и жената, преди да се оженят, се докарват? Мъжът се докарва, че е много благороден, жената се докарва, че е много благородна, а после, като се оженят, казват един на друг: „Не ми се докарвай, познаваме се – беше то преди, но сега вече се опознахме!“ За какво да се лъжем – сега трябва да излезе чистата истина, за да можем да се обновим, и тогава ще станем ученици на Всемирното Бяло Братство, ще станем ученици на Христа в този смисъл. Ние сега няма да бягаме от света – няма защо. Сега светът бяга от нас – едно време ние трябваше да бягаме от света, а сега светът бяга от нас. Питат: „Да живеем ли в света, или да бягаме от света?“ Няма защо да бягаме – светът сам си заминава. Тъй че въпросът е решен. Дойде му времето, светът ни напуска. „Аз ви напускам“ – казва той. „Е, на добър час!“ На присъстващите тук ще дам някои внушения за работа през годината. Ще се изберете ония, които повече си хармонирате, понеже така не само че се намирате на едно и също поле на развитие, но и връзките ви от миналото са по-силни. Почнете да си кореспондирате помежду си. Ще развивате три вида работа: първо – работа на физическото поле, второ – работа в умствения свят и трето – работа в духовния свят. Нека излезе от вас самите един практически, а не само теоретически метод за работа, който да даде резултат. Да се съберат двама, трима или петима души, които да си разменят с писма мисли как да работят на физическото поле: да засаждат градини с плодове – ябълки, круши, зеленчуци и други. Или пък да се основат малки колонии, забавачници за деца или малки училища, като при това се разменят мисли за разните методи по преподаването. Или пък да се отворят гостилници; изобщо навсякъде да се проявава вашата инициатива. Добре е да се занимавате с малките деца – да взимате участие в техните игри с куклички. Защо не? Ако с малките деца не можете да се справите, как ще се справите с възрастните? У всекиго от вас има нещо много ценно в опитността му. Може да си създадете общ план за следващата година и всички да се ползвате от него. Както ви казах, през тази година работата ви темел не може да хване, не може да кажем, че ще направим това или онова. През тази година ще се заемете да уредите сметките си, ще отворите тефтерите си и ще кажете: „Братко, у мен има остатък от баба ти, от дядо ти – ела да си го вземеш.“ Другият ще пише: „Братко, аз имам при теб остатък от дядо си – ще дойда да си го взема.“ Така ще си пишете и помежду ви ще започне обмяна и размяна. Тогава вашето съзнание ще почне да се разведрява и умът ви ще заработи. Нека онези от вас, които проявяват най-много инициатива, да основат нещо, та и по-младите, и по-старите да започнат всички да работят, тъй както започват в живота. Най-напред започват младите, после възрастните и най-после старите. Когато един стар човек е здрав и умен, той дори и на стари години може да започне да пише нещо хубаво, от което младите да се въодушевяват, като го четат. Ако не е здрав и умен, а боледува, той ще разправя само за своите болести, ще разправя, че няма кой да го гледа, че краката не го държат, че главата го боли. Духовната работа пък се състои в следното: ще се съберете на групи от по 5-10-15-20-100 сестри в една група и ще се молите за някой ваш брат или сестра. Например някой ваш брат страда, ще направите молитва за него и ще му се помогне. Тази група ще наречем Съветници на Божествените молитви. Същото ще направят и мъжете – ще си определяте специални дни, през които ще се молите за някой брат, чиито работи не вървят добре в някое отношение. Ето един колективен метод за помагане. А сега казвате: „Нека Господ му помогне!“ Ами че когато искам да направя нещо, нали трябва моят ум, мозък, моите крака, мускули, цялото ми тяло да вземат участие? А когато искаме нещо от Господа, нали и Той ще трябва да се раздвижи? Затова и ние, като Негови удове, ще се раздвижим. Щом Господ започне да работи, то крак ли си, нокът ли си, ръка ли си, или каквото и да си, ще заемеш своето място и ще работиш; друг не може да заеме твоето място. Ще кажеш: „Че аз ли съм определен за тази работа?“ Да, ти си определен. Ще си кажете: „Господи, ние можем да изпълним Твоята Воля.“ Божият Дух ще ни даде известни внушения. Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А детето като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда. Чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници – Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Не се самозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет – да се започне с материалното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: „Първо с видимото, а после с невидимото.“ Първо ще уредим всички работи, които са близо до нас – физическите. А щом можем тях да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните; щом уредим духовните, ще уредим и просветителните. Ние ще започнем с физическите работи. Ако има някоя сестра, която се безпокои за своята прехрана, тя не може да служи на Господа, не може да бъде духовна. За да бъде човек духовен, не трябва да се страхува. А ако е духовен и се страхува, той не е голям герой. Можеш ли да се молиш на Господа, когато те бият? Такива хора са малцина. Вземете малкото дете – като го бие майка му, то казва: „Моля ти се, мамо, не ме бий!“ Първото ви задължение е да се постараете да оправите работите си на физическото поле. Ще създадете работа за всички – ако някоя от сестрите няма работа, ще ѝ създадете! Не считайте между вас за унижение това, че някоя сестра е бедна, та се срамува да работи и да очаква подаяние. Ние ще вършим всичко от Любов. Някоя сестра е бедна, ще отиде при друга сестра, която е състоятелна, и ще ѝ каже: „Сестро, ще дойда днес от Любов да ти опера.“ А другата ще отговори: „Сестро, и аз от Любов ще ти помогна.“ От Любов ще ти опере дрехите и ти от Любов ще отвориш кесията си. А сега ще дойде при тебе, ще започне: „Бедна съм, мъжът ми това-онова“ – оплаква се. Такова учение у нас няма, то е от лукаваго. Някой мой брат е беден, няма работа – ще отиде у брата си: „Братко, дай да ти помогна в дюкяна!“ А другият като си затваря дюкяна вечерта, казва: „Братко, аз от Любов ще ти дам нещо от това, което съм припечелил.“ По този начин ще се стараем да приложим на практика Христовото учение. Малко ще се поизпотите, но ако го приложите по този начин, Господ ще каже: „Понеже вие осветявате Моето Име, Аз ще ви благословя, Аз ще тръгна с вас.“ И тогава няма да има жена, чийто мъж да е лош, няма да има мъж, чиято жена да не е замесила тестото за хляба си, да не е изпрала дрехите си – и всичко ще върви добре и ще се благославя. Ние сега трябва да уредим работите си, трябва да работим за себе си по Бога. Не само един ще работи, а всички ще започнете, и то дотолкова всеки, доколкото съзнанието в него е пробудено; и не насила, всеки един от нас ще работи съзнателно, от Любов. Всеки от нас ще отвори съзнателно кесията си и от Любов ще помогне на брат си, ще каже: „Братко, позволи ми от Любов да го направя.“ „Добре, и аз от Любов ще го приема, а без Любов не го вземам.“ Това е правилото, което аз ви давам. Приложете го, пък и вашият ум ще създаде нещо. Туй правило ще създаде малки правилца и като ги приложите в живота, ще се създаде много нещо. Когато се съберем през следващата година, вие ще ми разправите за някои неща, които и мене ще радват. Освен тези три съвета, ще изберете още сто души за тъй наречения Съвет на помирителите, който да разглежда всички недоразумения, които се пораждат в градовете. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези сто души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса. Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи“ (духа се) – и всичко ще се оправи. И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд, Съвет за духовния живот, Съвет за просветата, Съвет на примирителите. Всеки съвет ще се състои от по сто души, смесени ще бъдат, мъже и жени. Всеки град може също да си направи отделно подобно нещо в миниатюр, но тези съвети ще бъдат свързани. И тъй от вас ще има четиристотин чиновници, но без заплата, без портфейл. Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа. От стоте души половината ще бъдат мъже и половината – жени. И младите ще влизат вътре – младите момци и моми да бъдат от 21 години нагоре. Те ще бъдат в запас, в резерва. Ще заместват старите, когато те водят сражението. Старите ще поставите най-напред, а младите отзад, понеже старите са калени. Когато младите видят едно-две сражения, ще дойде ред и на тях – те вече са герои. – Как ще стане изборът? Сами ще го измислите – това вие знаете по-добре. Съберете се, направете нещо и ми кажете след това какво сте направили. Аз ще се съглася с вас и каквото направите, ще го турим в действие. А през следващата година, ако има нещо, ще го изправим. И тъй, ще обмените сериозно мисли. Не мислете, че тази работа е много трудна. Не е трудна, тя е добро забавление. Сега никой няма да остане хатър. Като влязат по сто души, все ще свършат някаква работа. През годината ще си пишете. Ще имаме съвет, който да внася хармония и ще работим през цялата година за създаване на тази Божествена хармония, ще бъдем искрени спрямо себе си, спрямо ближните си и спрямо Бога. И тогава ще дойдат по-големи благословения, по-големи прояви. Може между нас да се появят хора с по-големи способности, с по-отворени очи, музиканти, поети, с дарби в изкуствата, ще се застъпят всички отрасли, всичко, което е Божествено. Искам всички недоразумения, които са съществували досега, постепенно да се загладят. Няма защо да се спъваме под старото Небе и старата Земя, които си заминават. Като останете сами, вие ще бъдете герои. Ако искате, заемете се още сега да направите този избор. За да не ви стеснявам, аз ще ви оставя за един час сами, да си уредите работата. Е, как мислите да постъпите? Всеки съвет ще избере между вас си по десет души, които ще бъдат постоянното присъствие, за да може работата да върви по-бързо. Когато се наложи, ще изпратите десетте като изпълнителен комитет. Онези, които ще влязат в Съвета за физическия труд, ще трябва да имат здрави мускули и воля. Онези от Примирителния съвет ще трябва да бъдат със съдийски познания и сами да са примирени; ония от Духовния съвет ще трябва да имат сърца повече развити, а ония от Просветния съвет трябва да са с по-развит ум. Примирителните са хора на милосърдието. 
(По жребий бяха избрани 400 души за четирите съвета.)